31.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 285/10

(1)

Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти (3) е претърпяла съществени изменения. Тъй като предстои да бъдат внесени допълнителни изменения (строго ограничени до разширяване на приложното поле на посочената директива, за да бъдат включени всички продукти, свързани с енергопотреблението), посочената директива следва да се преработи от съображения за яснота.

(2)

Несъответствията между законовите или административните разпоредби, приети от държавите-членки във връзка с екодизайна на продуктите, свързани с енергопотреблението, могат да създадат бариери за търговията и да нарушат конкуренцията в Общността и следователно могат да въздействат пряко върху създаването и функционирането на вътрешния пазар. Хармонизацията на националните законодателства е единственото средство за недопускането на такива бариери за търговията и на нелоялна конкуренция. С разширяването на обхвата на директивата за всички продукти, свързани с енергопотреблението, се гарантира, че изискванията за екодизайн за всички значими продукти, свързани с енергопотреблението, могат да бъдат хармонизирани на общностно равнище.

(3)

Продуктите, свързани с енергопотреблението, имат значителен дял в потреблението на природни ресурси и енергия в Общността. Те имат и няколко други важни въздействия върху околната среда. По-голямата част от продуктовите категории, които се намират на пазара на Общността, имат различна степен на въздействие върху околната среда, въпреки че функционалните им характеристики са сходни. В интерес на устойчивото развитие следва да се насърчава непрекъснатото подобряване на общото въздействие върху околната среда на тези продукти, предимно чрез идентифициране на основните източници на негативно въздействие върху околната среда и избягване на пренасянето на замърсяване, когато това подобряване не води до прекомерни разходи.

(4)

При много продукти, свързани с енергопотреблението, има значителен потенциал за подобрение с оглед намаляване на въздействията за околната среда и постигане на икономия на енергия посредством по-добър дизайн, който също така води до икономии за бизнеса и крайните потребители. В допълнение към продуктите, които използват, произвеждат, пренасят или измерват енергия, някои продукти, свързани с енергопотреблението, включително продукти, използвани в строителството като прозорци, изолационни материали или продукти, използващи вода, като душове или кранчета, също биха могли да допринесат при употребата им за значителни икономии на енергия.

(5)

Екодизайнът на продуктите е решаващ фактор в стратегията на Общността за единна политика за продуктите. Като превантивен подход, предназначен да оптимизира екологичните характеристики на продуктите, без да променя функционалните им качества, той създава истински нови възможности за производителите, потребителите и за цялото общество.

(6)

Подобряването на енергийната ефективност — с една от възможностите, които създава за по-ефективно крайно потребление на електричество — се счита за фактор, допринасящ в значителна степен за постигането на целите за намаляване на емисиите на парникови газове в Общността. Потреблението на електричество е най-бързо нарастващата категория на крайното енергийно потребление и се предвижда да нараства през следващите 20—30 години в отсъствието на каквато и да е политическа мярка за противопоставяне на тази тенденция. Значително намаляване на енергопотреблението, предложено от Комисията в Европейската програма за изменение на климата, е възможно. Изменението на климата е един от приоритетите на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, създадена с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Икономията на енергия е най-разходно-ефективният начин за повишаване сигурността на енергоснабдяването и намаляване на зависимостта от вноса на енергоносители. Затова следва да бъдат предприети мащабни мерки и цели по отношение на търсенето.

(7)

Действия следва да бъдат предприети през фазата на проектиране на продуктите, свързани с енергопотреблението, тъй като изглежда, че замърсяването, причинявано през жизнения цикъл на продукта, се определя на този етап и повечето от разходите се правят тогава.

(8)

За прилагането на изискванията на Общността за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението, следва да се създаде ясна рамка с цел осигуряване на свободното движение на продукти, които отговарят на такива изисквания, и подобряване на общото им въздействие върху околната среда. Такива изисквания на Общността следва да са съобразени с принципите на лоялната конкуренция и международната търговия.

(9)

Изискванията за екодизайн следва да се определят като се вземат предвид целите и приоритетите на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, включително, когато е целесъобразно, приложимите цели на съответните тематични стратегии на Програмата.

(10)

Настоящата директива се стреми да достигне високо ниво на защита на околната среда чрез намаляване на възможното въздействие на продуктите, свързани с енергопотреблението, което в крайна сметка ще бъде от полза за потребителите и други крайни ползватели. Устойчивото развитие изисква и да се обърне необходимото внимание на здравното, социалното и икономическото въздействие на предвидените мерки. Подобряването на енергийната и ресурсна ефективност на продуктите допринася за сигурността на енергоснабдяването и за намаляването на търсенето на природни ресурси, което е предпоставка за устойчива икономическа дейност, а следователно и за устойчиво развитие.

(11)

Държава-членка, която счете за необходимо да запази вътрешните си разпоредби на основание на потребности от висшестоящо значение, свързани с опазването на околната среда, или да въведе нови разпоредби вследствие на нови научни доказателства, свързани с опазването на околната среда, на основание специфичен проблем за държавата-членка, възникнал след приемането на приложимата мярка по прилагането, може да направи това съобразно условията, определени в член 95, параграфи 4, 5 и 6 от Договора, който предвижда предварително уведомяване на Комисията и одобрение от нея.

(12)

За да се максимизират екологичните ползи от подобряването на дизайна, може да се наложи да се информират потребителите за екологичните характеристики и експлоатацията на продуктите, свързани с енергопотреблението, и да им се предоставят съвети как да използват продуктите по начин, който не уврежда околната среда.

(13)

Подходът, определен в Съобщението на Комисията от 18 юни 2003 г. до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Интегрирана продуктова политика — изграждане на екологична концепция за жизнения цикъл“, който е основен иновационен елемент на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, цели да намали въздействието на продуктите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, включително върху избора и употребата на суровина, върху производството, опаковането, транспорта и разпространението, инсталирането и поддръжката, употребата и края на жизнения цикъл. Разглеждането на въздействието на продукта върху околната среда през целия му жизнен цикъл на етапа на проектиране има висок потенциал за насърчаване на подобрени екологичните показатели по разходно-ефективен начин, включително по смисъла на ресурсната и материалната ефективност, с което да се даде принос за постигане целите на тематичната стратегия за устойчиво използване на природни ресурси. Необходима е достатъчно гъвкавост, за да може този фактор да бъде интегриран в проектирането на продукта, като в същото време се вземат предвид техническите, функционалните и икономическите съображения.

(14)

Макар че е желателно да се прилага комплексен подход към екологичните характеристики на продукта, намаляването на парниковите газове чрез увеличаване на енергийната ефективност трябва да се счита за приоритетна екологична цел, докато се одобри план за работа.

(15)

Може би е необходимо и оправдано да се създадат конкретни количествено определени изисквания за екодизайн към някои продукти или техните екологични аспекти, за да се гарантира минимизирането на тяхното въздействие върху околната среда. Предвид неотложната необходимост да се работи за реализацията на задълженията в рамките на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и без да се накърнява единният подход, провъзгласен от настоящата директива, следва да се даде известен приоритет на мерките с висок потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове при ниска цена. Такива мерки могат също да допринесат и за устойчиво използване на ресурсите и представляват основен принос към десетгодишната рамка от програми за устойчиво производство и потребление, приета на Световния форум за устойчиво развитие в Йоханесбург от 26 август до 4 септември 2002 г.

(16)

Като най-общ принцип и когато е целесъобразно потреблението на енергия от продуктите, свързани с енергопотреблението, в спомагателен режим и в изключено положение следва да се намали до необходимия минимум за правилното им функциониране.

(17)

Макар че за база се приемат продуктите или технологиите с най-добри показатели, предлагани на пазара, включително и на международните пазари, нивото на изискванията за екодизайн следва да се определи на основата на технологичен, икономически и екологичен анализ. Гъвкавото използване на метода за определяне на нивото на изискванията може да улесни бързото подобряване на екологичното представяне. Участващите заинтересовани страни следва да се консултират и да си сътрудничат активно при този анализ. Създаването на задължителни мерки изисква надлежно консултиране на участващите страни. По време на консултациите може да се открои потребността от поетапно въвеждане или приемане на преходни мерки. Въвеждането на междинни цели повишава предвидимостта на политиката, дава възможност за съгласуване на циклите на разработване на продукта и прави по-лесно дългосрочното планиране за заинтересованите страни.

(18)

Следва да се даде приоритет на алтернативни начини за действие, като саморегулиране на сектора, когато такова действие може да осъществи целите на политиката по-бързо или с по-малко средства от задължителните изисквания. Може да се наложи и приемане на законодателни мерки, когато пазарните сили не се развиват в правилната посока или с приемлива скорост.

(19)

Саморегулирането, включващо и доброволни споразумения, предлагани под формата на едностранно поемане на задължения, може да позволи бърз напредък благодарение на бързото и разходно-ефективно изпълнение и да даде възможност за гъвкаво и съответстващо адаптиране към технологичните възможности и чувствителността на пазара.

(20)

За оценяването на доброволните споразумения или други мерки за саморегулиране, представени като алтернативи на мерките по прилагането, следва да се предостави информация поне за следното: открит достъп за участие, добавена стойност, представителност, количествени и поетапни цели, участие на гражданското общество, мониторинг и докладване, разходна ефективност на прилагането на инициатива за саморегулиране, устойчивост.

(21)

Съобщението на Комисията от 17 февруари 2002 г., озаглавено „Споразуменията в областта на околната среда на общностно равнище в рамките на Плана за действие с цел опростяване и подобряване на правната среда“ би могло да даде полезни насоки за оценката на саморегулирането по сектори в светлината на настоящата директива.

(22)

Настоящата директива следва също да насърчи включването на екодизайна в малките и средните предприятия (МСП) и в микропредприятията. Включването може да се улесни чрез осигуряването на богата и леснодостъпна информация, свързана с устойчивостта на техните продукти.

(23)

Върху продуктите, свързани с енергопотреблението, които съответстват на изискванията за екодизайн, дадени в мерките по прилагането към настоящата директива, следва да е нанесена маркировката „СЕ“ и свързаната с нея информация, за да могат да се пуснат на вътрешния пазар и да се движат свободно. Стриктното спазване на мерките по прилагането е необходимо, за да се намали въздействието върху околната среда на регулираните продукти, свързани с енергопотреблението, и да се осигури лоялна конкуренция.

(24)

При изготвянето на мерките по прилагането и плана за работа Комисията следва да се консултира с представителите на държавите-членки, както и със заинтересованите страни по дадена стокова продуктова група, като например сектора на индустрията, включително МСП, и занаятчийския сектор, профсъюзите, търговците, търговците на дребно, вносителите, групите за защита на околната среда и организациите на потребителите.

(25)

При изготвянето на мерките по прилагането Комисията следва също да вземе предвид съществуващото вътрешно законодателство в областта на околната среда, по-специално законодателството за токсичните вещества, за което държавите-членки са посочили, че следва да се запази, без да се намаляват съществуващите и оправдани нива на защита в държавите-членки.

(26)

Следва да се обърне внимание на модулите и правилата, предназначени за използване в директивите за техническа хармонизация, предвидени в Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти (5).

(27)

Органите по надзора следва да обменят информация за мерките, предвидени в рамките на приложното поле на настоящата директива, с оглед подобряване на надзора на пазара, като вземат предвид Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (6). Такова сътрудничество следва да използва в най-голяма степен електронни средства за комуникация и съответните програми на Общността. Необходимо е да се улесни обменът на информация за екологичните характеристики на продукта през жизнения му цикъл и за постиженията на решенията за дизайна. Събирането и разпространението на цялото знание, създадено от дейността на производителите в областта на екодизайна, е една от съществените ползи от настоящата директива.

(28)

Компетентният орган е обикновено държавен или частен орган, определен от държавните органи, който предоставя необходимите гаранции за безпристрастност и наличие на технически знания и умения за извършване на верификация на продукта относно съответствието му с приложимите мерки по прилагането.

(29)

Отбелязвайки значението на избягването на несъответствие, държавите-членки следва да осигурят създаването на ефективни мерки за надзор на пазара.

(30)

По отношение на обучението и информацията, свързани с екодизайн за МСП, може да е целесъобразно да се предвидят придружаващи дейности.

(31)

В интерес на функционирането на вътрешния пазар е да има стандарти, които са хармонизирани на общностно равнище. След публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на позоваване на такъв стандарт съобразяването с него следва да породи презумпция за съответствие със съответните изисквания, определени в мярката по прилагането, приета въз основа на настоящата директива, въпреки че следва да се разреши използването и на други средства за доказване на съответствие.

(32)

Една от основните роли на хармонизираните стандарти следва да бъде оказването на помощ на производителите за въвеждане на мярката по прилагането, приета съгласно настоящата директива. Такива стандарти могат да играят съществена роля за създаване на стандарти за измерване и изпитване. Когато става въпрос за генеричните изисквания за екодизайн, хармонизираните стандарти могат да допринесат значително за насочване на производителите при определянето на екологичния профил на техните продукти в съответствие с изискванията на приложимата мярка по прилагането. Хармонизираните стандарти следва ясно да посочват връзката между техните клаузи и разглежданите изисквания. Целта на хармонизираните стандарти не е да определят допустими граници за екологичните аспекти.

(33)

За целите на определенията, използвани в настоящата директива, е полезно да се правят позовавания на съответните международни стандарти, като например ISO 14040.

(34)

Настоящата директива е в съответствие с някои принципи за въвеждането на новия подход, определен в Резолюция на Съвета от 7 май 1985 г. за нов подход към техническата хармонизация и стандартите (7) и позоваването на хармонизирани европейски стандарти. Резолюция на Съвета от 28 октомври 1999 г. за ролята на стандартизацията в Европа (8) препоръчва на Комисията да проучи възможността за разширяване на принципа на новия подход, за да бъдат включени и сектори, които все още не са обхванати като средство за подобряване и опростяване на законодателството, когато има възможност.

(35)

Настоящата директива допълва съществуващите инструменти на Общността, като Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 г. относно посочване на консумацията на енергия и други ресурси от домакински уреди в етикети и стандартна информация, свързана с продуктите (9), Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (10), Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (11), Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (12) и Директива 2006/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за изменение на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества, с оглед да я адаптира към Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (13) и Регламент (ЕО) № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програма на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване (14). Синергиите между настоящата директива и съществуващите инструменти на Общността следва да допринесат за увеличаване на съответното им въздействие и за изграждане на ясни изисквания за производителите.

(36)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (15).

(37)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изменение или отмяна на Директива 92/42/ЕИО на Съвета (16) и на Директиви 96/57/ЕО (17) и 2000/55/ЕО (18) на Европейския парламент и на Съвета. Такова изменение или отмяна трябва да бъде прието в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(38)

В допълнение на това на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки за прилагане, които поставят изисквания за екодизайн към определени продукти, свързани с енергопотреблението, включително въвеждането на мерки за прилагане по време на преходния период и, когато е уместно, разпоредби, осигуряващи балансиране на различни екологични аспекти. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(39)

Въз основа на опита, придобит от прилагането на настоящата директива, Директива 2005/32/ЕО и на мерките по прилагането, Комисията следва да извърши преглед на действието, методите и ефективността на настоящата директива и да оцени необходимостта от разширяване на приложното ѝ поле отвъд продуктите, свързани с енергопотреблението. При прегледа Комисията следва да се консултира с представителите на държавите-членки, а така също и със съответните заинтересовани страни.

(40)

Държавите-членки следва да определят санкциите, които ще се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(41)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се осигури функционирането на вътрешния пазар чрез изискване към продуктите да достигнат необходимото ниво на екологично представяне, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, поради мащаба и последиците си може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, обхватът на настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(42)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с Директива 2005/32/ЕО. Задължението да се транспонират разпоредбите, които остават непроменени, произтича от Директива 2005/32/ЕО.

(43)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение IX, част Б.

(44)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (19) държавите-членки се насърчават да съставят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние,

1.

„Продукт, свързан с енергопотреблението“ („продукт“), е всяка стока, която при употребата си оказва въздействие върху потреблението на енергия, който е пуснат на пазара и/или в действие, и включва части, предназначени за монтиране в продукти, свързани с енергопотреблението, обхванати от настоящата директива, които се пускат на пазара и/или в действие като отделни части за крайни потребители и за които може да се направи независима оценка на екологичното представяне;

2.

„Компоненти и монтажни възли“ са части, предназначени за монтиране в продукти, които не се пускат на пазара и/или в действие като отделни части за крайни потребители и за които не може да се направи независима оценка на екологичното представяне;

3.

„Мерки по прилагането“ са мерките, приети в съответствие с настоящата директива, които определят изискванията за екодизайн към определени продукти или техните екологични аспекти;

4.

„Пускане на пазара“ е първото доставяне на продукт на пазара на Общността с цел да бъде разпространен или използван в рамките на Общността срещу възнаграждение или безплатно и независимо от техниката на продаване;

5.

„Пускане в действие“ е първото използване на продукт по предназначение от краен потребител в Общността;

6.

„Производител“ е физическо или юридическо лице, което произвежда продукти, обхванати от настоящата директива, и отговаря за тяхното съответствие с изискванията на настоящата директива по отношение на пускането им на пазара и/или в действие под собственото име или търговската марка на производителя или за да бъдат използвани от самия производител. При отсъствието на производител по смисъла на първото изречение на настоящата точка или на вносител по смисъла на точка 8 всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара и/или в действие продукти, обхванати от настоящата директива, се счита за производител;

7.

„Упълномощен представител“ е всяко физическо или юридическо лице, установило се в Общността, което е получило писмено пълномощие от производителя да изпълнява от негово име всички или част от задълженията и формалностите, свързани с настоящата директива;

8.

„Вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, установило се в Общността, което пуска продукт от трета страна на пазара на Общността, упражнявайки търговска дейност;

9.

„Материали“ са всички материали, използвани през жизнения цикъл на продукт;

10.

„Продуктов дизайн“ е поредица от процеси, които трансформират правните, техническите, защитните, функционалните, пазарните и други изисквания, на които трябва да отговаря продуктът, в техническа спецификация на упоменатия продукт;

11.

„Екологичен аспект“ е елемент или функция на продукт, които могат да си взаимодействат с околната среда през неговия жизнен цикъл;

12.

„Въздействие върху околната среда“ е всяка промяна на околната среда, която изцяло или частично е предизвикана от продукт през неговия жизнен цикъл;

13.

„Жизнен цикъл“ са последователните и взаимосвързани етапи на продукт от влагането на суровината до окончателното му изхвърляне;

14.

„Повторна употреба“ е всяка операция, чрез която продукт или неговите компоненти, след като са стигнали края на първото им използване, се използват за целта, за която са били създадени, включително и продължаване на използването на продукт, който е върнат в събирателен пункт, на дистрибутор, на преработвател на вторични суровини или производител, както и повторно използване на продукт след обновяване;

15.

„Рециклиране“ е преработване в производствения процес на отпадъчни материали, за да бъдат използвани за първоначалното си предназначение или за други цели с изключение на оползотворяването на енергия;

16.

„Оползотворяване на енергия“ е използването на горивни отпадъци като средство за производство на енергия чрез директно изгаряне със или без други отпадъци, но като се оползотворява топлинната енергия;

17.

„Оползотворяване“ е всяка от приложимите операции, предвидени в точка Б от приложение II към Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (20);

18.

„Отпадък“ е вещество или предмет в категориите, дадени в приложение I към Директива 2006/12/ЕО, което собственикът му изхвърля, възнамерява да изхвърли или трябва да изхвърли;

19.

„Опасен отпадък“ е отпадък, обхванат от член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (21);

20.

„Екологичен профил“ е описание, в съответствие с мярката по прилагането, приложима за продукта, на входните елементи и изходните елементи (например материали, емисии и отпадъци), свързани с продукта през целия му жизнен цикъл, които имат значение от гледна точка на въздействието на продукта върху околната среда и са изразени във физически количества, които могат да се измерят;

21.

„Екологично представяне“ на продукт са резултатите от управлението на екологичните аспекти на продукта от страна на производителя, отразени в техническата документация за продукта;

22.

„Подобряване на екологично представяне“ е процесът на повишаване на екологичното представяне на продукта през следващите поколения, но не задължително за всички екологични аспекти на продукта едновременно;

23.

„Екодизайн“ е интегрирането на екологичните аспекти в дизайна на продукта с цел подобряване на екологично представяне на продукта през целия му жизнен цикъл;

24.

„Изискване за екодизайн“ е изискване към продукт или дизайна на продукт, предназначено да подобри екологичното му представяне, или изискване за представяне на информация, свързана с екологичните аспекти на продукта;

25.

„Генерично изискване за екодизайн“ е всяко изискване за екодизайн, базирано на екологичния профил като цяло на продукта, без да са определени допустимите гранични стойности за конкретните екологични аспекти;

26.

„Специфично изискване за екодизайн“ е измеримо, включително и количествено, изискване за екодизайн, свързано с конкретен екологичен аспект на продукта, като например консумация на енергия при употреба, изчислена за единица резултат от дейността;

27.

„Хармонизиран стандарт“ е техническа спецификация, приета от признат орган по стандартизация съгласно мандат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., за определяне процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (22), с цел да се създаде европейско изискване, съответствието с което не е задължително.

а)

да организират подходящи проверки, в необходимия мащаб, с цел да установят дали продуктът е в съответствие и да задължат производителя или негов упълномощен представител да изтегли от пазара продуктите, които не са в съответствие, съгласно член 7;

б)

да изискват заинтересованите страни да им представят цялата необходима информация, определена в мерките по прилагането;

в)

да вземат проби от продуктите и да ги подлагат на проверка за съответствие.

а)

да гарантира, че продуктът, пуснат на пазара или пуснат в действие, съответства на изискванията на настоящата директива и на приложимите мерки по прилагането; и

б)

да съхранява и осигурява достъп до ЕО декларацията за съответствие и техническата документация.

а)

дали информацията може да бъде предоставена чрез хармонизирани символи или признати кодове, или други средства; и

б)

типа на очаквания потребител на продукта и естеството на информацията, която да се предостави.

а)

неспазване на изискванията на приложимата мярка по прилагането;

б)

неправилно прилагане на хармонизираните стандарти, посочени в член 10, параграф 2;

в)

недостатъци на посочените в член 10, параграф 2 хармонизирани стандарти;

а)

необходимата информация за ролята, която те могат да играят за устойчивото използване на продукта; и

б)

когато се изисква от мерките по прилагането, екологичния профил на продукта и ползите от екодизайна.

а)

продуктът съставлява значителна част от обема на продажбите и търговията, примерно повече от 200 000 единици на година в рамките на Общността според най-новите налични данни;

б)

продуктът, като се има предвид количеството, което е пуснато на пазара и/или в действие, има значително въздействие върху околната среда в рамките на Общността, определено в стратегическите приоритети на Общността, определени в Решение № 1600/2002/ЕО; и

в)

продуктът показва значителен потенциал за усъвършенстване по отношение на въздействието си върху околната среда, без това да води до прекомерни разходи, като се вземе предвид по-специално:

а)

приоритетите на Общността в областта на околната среда, като например тези, определени в Решение № 1600/2002/ЕО или в Програмата на Комисията за изменение на климата в Европа (ECCP); и

б)

съответното законодателство на Общността и саморегулиране, като например доброволни споразумения, от които, след оценка в съответствие с член 17, се очаква да постигнат целите на политиката по-бързо или с по-малко разходи в сравнение със задължителните изисквания.

а)

разглежда жизнения цикъл на продукта и всички негови важни екологични аспекти, inter alia, енергийната ефективност. Задълбочеността на анализа на екологичните аспекти и възможността за усъвършенстването им зависят от тяхната значимост. Приемането на изисквания за екодизайн към важни екологични аспекти на продукта не може да се отлага неправомерно от липсата на определеност по отношение на другите аспекти;

б)

извършва оценка, в която се разглежда въздействието върху околната среда, потребителите и производителите, включително МСП, от гледна точка на конкуренцията, включително по отношение на пазари извън Общността, иновациите, достъпа до пазари и цени и ползи;

в)

взема предвид съществуващото вътрешно законодателство в областта на околната среда, което държавите-членки считат за относимо;

г)

провежда необходимите консултации със заинтересованите страни;

д)

изготвя обяснителен меморандум за проекта на мярка по прилагането на основата на оценката, посочена в буква б); и

е)

определя датата/датите за прилагане на мярката, евентуалните поетапни или преходни мерки и срокове, като взема предвид по-специално вероятното въздействие върху МСП или върху специфични стокови групи, произвеждани предимно от МСП.

а)

да няма значимо отрицателно въздействие върху функционалността на продукта от гледна точка на потребителя;

б)

да няма неблагоприятно въздействие върху здравето, безопасността и околната среда;

в)

да няма значимо отрицателно въздействие върху потребителите, по-специално по отношение на достъпността и разходите през жизнения цикъл на продукта;

г)

да няма значимо отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на отрасъла;

д)

по принцип поставянето на изискване за екодизайн да не води до налагането на патентовани технологии на производителите; и

е)

да не се налага прекомерна административна тежест на производителите.

а)

мерки по прилагането, като започне от продуктите, които са идентифицирани от програмата на Комисията за изменение на климата в Европа, тъй като предлагат висок потенциал за разходно-ефективно намаляване на емисиите на парникови газове, като например нагреватели и водонагреватели, електродвигателни системи, осветителни тела за бита и в сектора на услугите, битова техника, офис техника за бита и в сектора на услугите, потребителска електроника и климатични системи за охлаждане и отопление (HVAC); и

б)

отделна мярка по прилагането, която намалява загубите от поддържане на спомагателен режим за група продукти.

а)

методиката за установяване и включване на съществени екологични параметри като ресурсна ефективност, като се взема предвид целият жизнен цикъл на продуктите,

б)

прага за мерките по прилагането;

в)

механизмите за надзор на пазара; и

г)

всяко съответно стимулирано саморегулиране.