1.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 110/30

(1)

Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (3) е била неколкократно и съществено изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Някои директиви, посочени в приложение I към настоящата директива, определят правилата за защита на интересите на потребителите.

(3)

Съществуващите механизми за осигуряване на спазването на посочените директиви както на национално, така и на общностно равнище, невинаги позволяват нарушенията, увреждащи колективните интереси на потребителите, да бъдат своевременно преустановени. Колективни интереси означава интереси, които не представляват обикновен сбор от интереси на отделни лица, които са засегнати от нарушение. Това не засяга производствата, образувани по инициатива на отделни лица, увредени от нарушение.

(4)

Доколкото става въпрос за целта да се преустановят незаконните според приложимите национални разпоредби практики, ефективността на националните мерки, въвеждащи съответните директиви, включително на защитните мерки, над нивото, изисквано от тези директиви, при условие че са в съответствие с Договора и са разрешени от посочените директиви, може да бъде намалена, когато тези практики пораждат последици в държава-членка, различна от тази, в която са възникнали.

(5)

Тези трудности може да попречат на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, доколкото от тях следва, че е достатъчно да се премести източникът на незаконната практика в друга държава, за да бъде поставен извън обхвата на всички форми на правоприлагане. Това представлява нарушаване на конкуренцията.

(6)

Тези трудности могат да намалят доверието на потребителите във вътрешния пазар и могат да ограничат обхвата на действие на организациите, представляващи колективните интереси на потребителите или независимите обществени органи за защита на колективните интереси на потребителите, увредени от практики, представляващи нарушение на общностното право.

(7)

Тези практики често преминават границите между държавите-членки. Съществува неотложна необходимост от известно сближаване на националните разпоредби, които позволяват преустановяването на тези незаконни практики, без значение в коя държава-членка са се породили последиците от незаконната практика. По отношение на компетентността това не засяга правилата на международното частно право и конвенциите в сила между държавите-членки, като същевременно се спазват общите задължения на държавите-членки, произтичащи от Договора, и по-специално свързаните с безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

(8)

Целта на предвижданото действие може да бъде постигната само от Общността. Следователно задължение на Общността е да предприема действия.

(9)

Член 5, трета алинея от Договора задължава Общността да не надхвърля необходимото за постигане на целите на Договора. В съответствие с посочената разпоредба следва, доколкото е възможно, да бъдат взети предвид особеностите на националните правни системи, като на държавите-членки се предостави възможността да избират между различни варианти, които имат еднакви последици. Съдилищата или административните органи, компетентни да се вземат решения в производствата, посочени в настоящата директива, имат правото да разглеждат и последиците от предходни решения.

(10)

Един от вариантите следва да включва изискването един или повече независими обществени органи, специално натоварени със защита на колективните интереси на потребителите, да упражняват правата на иск, посочени в настоящата директива. Друг вариант следва да позволява упражняването на тези права от организации, чиято цел е защитата на колективните интереси на потребителите, в съответствие с критериите, определени в националното законодателство.

(11)

Държавите-членки следва да могат да избират между тези два варианта или да ги съчетават при определянето на национално равнище на органите и/или организациите, компетентни за целите на настоящата директива.

(12)

С оглед борба с нарушенията, извършени в рамките на Общността, следва да се прилага принципът на взаимното признаване на тези органи и/или организации. Държавите-членки следва, по молба на техните национални структури, да съобщят на Комисията наименованието и целта на техните национални структури, компетентни да предявяват иск в тяхната собствена държава в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

(13)

Задължение на Комисията е да осигури публикуването на списък на тези компетентни структури в Официален вестник на Европейския съюз. Докато не бъде публикувана декларация в обратен смисъл, компетентните структури се считат за правоспособни, ако са включени в този списък.

(14)

Държавите-членки следва да имат правото да изискват провеждането на предварителни консултации по инициатива на страната, която възнамерява да предяви иск за преустановяване на нарушения, с цел да се даде на ответната страна възможност да преустанови оспорваното нарушение. Държавите-членки следва да имат правото да изискват тази предварителна консултация да бъде проведена съвместно с независим обществен орган, посочен от самите тях.

(15)

Когато държавите-членки са установили, че следва да се проведе предварителна консултация, следва да бъде определен краен срок от две седмици след получаване на искането за провеждане на консултация, след който, ако не бъде преустановено нарушението, ищецът има право да сезира компетентния съд или административен орган без по-нататъшно отлагане.

(16)

Комисията следва да представи доклад относно действието на настоящата директива, и по-специално за нейния обхват и действието на института на предварителни консултации.

(17)

Прилагането на настоящата директива не следва да засяга прилагането на общностните правила за конкуренцията.

(18)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно посочените в приложение II, част Б срокове за транспониране в националното право и за прилагане на директивите,

а)

преустановяване или забрана на всякакво нарушение, с необходимата грижа и при необходимост в рамките на бързо производство;

б)

при необходимост — вземане на мерки, като публикуване на цялото решение или на откъси от него в считана за подходяща форма и/или публикуване на коригиращо изявление с оглед отстраняване на продължаващите последици от нарушението;

в)

доколкото правната система на съответната държава-членка позволява това — осъждане на ответната страна да заплати в полза на държавата или на всеки бенефициер, посочен или предвиден във вътрешното законодателство, определена сума за всеки ден на забава или всяка друга сума, предвидена в националното законодателство, с оглед гарантиране изпълнението на решенията, в случай на неизпълнение на решението в срока, определен от съда или административните органи.

а)

един или повече независими обществени органи, специално натоварени със защита на интересите, посочени в член 1, в държавите-членки, в които съществуват подобни органи; и/или

б)

организации, чиято цел е да защитават интересите, посочени в член 1, в съответствие с критериите, определени в тяхното национално законодателство.

а)

приложното поле на настоящата директива и в частност защитата на колективните интереси на лицата, упражняващи търговска, промишлена и занаятчийска дейност или свободна професия;

б)

приложното поле на настоящата директива, както е определено от директивите, изброени в приложение I;

в)

дали предварителната консултация, предвидена в член 5, е допринесла за ефективната защита на потребителите.