Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 32004R0707

Регламент (ЕО) № 707/2004 на Комисията от 6 април 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета

OB L 111, 17.4.2004, p. 3–17 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

⏵Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 01/12/2008; заключение отменено от 32008R1126

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2004/707/oj

Date of document:
06/04/2004
Date of effect:
07/05/2004; влизане в сила дата на публикуване + 20 виж член 2
Date of end of validity:
01/12/2008; заключение отменено от 32008R1126
Author:
Европейска комисия
Form:
Регламент
Additional information:
разширяване на ЕИП от 22004D0176
Authentic language:
испански, датски, немски, гръцки, английски, френски, италиански, нидерландски, португалски, фински, шведски, исландски, норвежки
Treaty:
Договор за създаване на Европейската общност
Legal basis:
Link
Link
Link
Select all documents mentioning this document
Modifies:
Relation Act Comment Subdivision concerned From To
Modifies 32003R1725 поправка приложение 07/05/2004
Modified by:
Relation Act Comment Subdivision concerned From To
Implicitly repealed by 32008R1126 02/12/2008
Link

13/ 43

BG

Официален вестник на Европейския съюз

414

32004R0707

L 111/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 707/2004 НА КОМИСИЯТА

от 6 април 2004 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност;

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. относно прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 29 септември 2003 г. Комисията прие Регламент (ЕО) № 1725/2003 (2), който утвърждава разясненията, приети от Постоянния комитет по разясненията (Standing Interpretation Committee (SIC)). Едно от тези разяснения е SIC-8 — „Прилагане за първи път на IAS като основна счетоводна база“. В съответствие с това разяснение, когато Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS) се прилагат изцяло за първи път като основна счетоводна база, финансовите отчети на дадено предприятие трябва да бъдат изготвени и представени така, сякаш финансовите му отчети винаги са били съставяни съгласно стандартите и разясненията, които са в сила към момента на това първо прилагане. Поради това в повечето от счетоводните области се налага да се извърши ретроспективно прилагане.

(2)

С цел да се подпомогне преминаването към Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансови отчети (International Accounting Standards and International Financial Reporting Standards IAS/IFRS) на 19 юни 2003 г. Съветът по Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IFRS)) реши да замени SIC-8 с IFRS 1: „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансова отчетност“. В съответствие с IFRS 1 всяко предприятие, което прилага IAS за първи път, е длъжно да съблюдава абсолютно всеки IAS и всяко разяснение, които са в сила към момента на това първо прилагане. Следователно, подобно на SIC-8, IFRS 1 изисква в повечето от счетоводните области да се извърши ретроспективно прилагане. Въпреки това IFRS 1 допуска възможност за изключения в ограничени граници от това изискване в определени области поради практически съображения или когато разходите за съобразяване с изискванията най-вероятно биха надхвърлили ползата за потребителите на финансовите отчети.

(3)

IFRS 1 следва да позволява осигуряването на съпоставимост в течение на времето, както в рамките на финансовите отчети по IFRS на предприятието, прилагащо IFRS за първи път, така и между финансовите отчети на различни предприятия, възприели IFRS за първи път на дадена дата, като както текущите данни, така и стойностите за сравнение се основават на един и същ набор от стандарти, действащи към момента на прилагането на IAS за първи път. Но постигането на съпоставимост между прилагащи ги за първи път предприятия и предприятия, които вече прилагат IFRS, е второстепенна цел, като се има предвид, че броят на прилагащите ги за първи път предприятия през 2005 г. значително ще надхвърля броя на тези 200 до 300 дружества в ЕС, които вече прилагат IAS/IFRS.

(4)

Консултациите с технически експерти в областта потвърждават, че международният стандарт за финансови отчети отговаря на критериите за приемане, предвидени в член 3 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, и по-специално на изискването да създава условия, благоприятстващи постигането на европейски обществени блага.

(5)

Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Мярката, предвидена в настоящия регламент, е в съответствие със становището на Регулаторния счетоводен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В приложението към Регламент (ЕО) № 1725/2003 SIC-8 „Прилагане за първи път на IAS като основна счетоводна база“ се заменя с текста, предвиден в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 април 2004 година.

За Комисията

Frederik BOLKESTEIN

Член на Комисията

(1)  ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 261, 13.10.2003 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„IFRS 1 — Прилагане за първи път на Международен стандарт за финансови отчети

Международен стандарт за финансови отчети 1: „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансови отчети“ (IFRS 1) е установен в параграфи 1—47 и допълнения A—В. Всички параграфи имат еднаква сила. В параграфите в болд са изложени основните принципи. Термините, дефинирани в допълнение A, са дадени в курсив при първата им поява в стандарта. Определенията на други термини са дадени в терминологичния речник за Международните стандарти за финансови отчети. IFRS 1 следва да се чете в контекста на своята цел и основанията за заключения, предговора към Международните стандарти за финансови отчети и общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети. Те служат като основа за подбора и прилагането на счетоводни политики, в случай че по въпроса няма изрично формулирани насоки.

ВЪВЕДЕНИЕ

Мотиви за публикуване на IFRS

IN1.

IFRS заменя SIC-8 „Прилагане за първи път на IAS като основна счетоводна база“. Съветът разработи настоящия стандарт в отговор на споделената загриженост за това, че:

a)

някои аспекти на изискваното от SIC-8 пълно ретроспективно прилагане доведоха до извършването на разходи, които далеч надхвърлиха вероятните ползи за потребителите на финансови отчети. Освен това, макар че SIC-8 не изискваше ретроспективно прилагане, когато то би се оказало непрактично, не се обясняваше дали прилагащото IAS за първи път предприятие следва да тълкува непрактичността като спънка от висок или от нисък порядък и не се посочваше конкретно как да се подхожда в случаите на непрактичност.

б)

SIC-8 можеше да изисква от прилагащото стандартите за първи път предприятие да прилага две различни версии на даден стандарт в случай, че по време на периоди, включени в първите финансови отчети на предприятието, изготвени съгласно IAS, е била приета нова версия и тази нова версия забранява ретроспективното прилагане.

в)

в SIC-8 не се казваше ясно дали прилагащото стандартите за първи път предприятие следва да ползва информацията, станала му известна междувременно, когато прилага решения относно ретроспективното признаване и оценяване.

г)

Съществуваше известна двусмисленост относно начина, по който SIC-8 се съгласува с някои конкретни преходни разпоредби от отделни стандарти.

Основни характеристики на IFRS

IN2.

IFRS се прилага, когато предприятието въвежда IFRS за първи път, чрез изрично и безусловно заявление за съответствие с IFRS.

IN3.

Като цяло по отношение на първите си финансови отчети по IFRS, IFRS изисква от предприятието да бъде в съответствие с всеки от IFRS, които са в сила към датата на отчета. И по-специално, IFRS изисква дадено предприятие да извърши следното в своя встъпителен балансов отчет по IFRS, който то съставя като изходна база за отчитането си съгласно IFRS:

a)

да признае всички активи и пасиви, чието признаване се изисква съгласно IFRS;

б)

да не признава като активи или пасиви статии, ако IFRS не позволяват признаването им като такива;

в)

да прекласифицира статии, които е признавало съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи като един вид актив, пасив или съставна част на капитала, но които съгласно IFRS представляват друг вид актив, пасив или съставна част от капитала; и

г)

да прилагат IFRS при измерването на всички признати активи и пасиви.

IN4.

IFRS допуска изключения от тези изисквания в определени области, където има вероятност разходите за спазването им да надхвърлят ползите за потребителите на финансови отчети. IFRS забранява също така и ретроспективното прилагане на IFRS в някои области, и по-специално, когато ретроспективното прилагане би наложило ръководството да прави преценки относно минали условия, след като вече е известен изходът на дадена сделка.

IN5.

IFRS изисква оповестявания, които обясняват как преминаването от досегашни общоприети счетоводни принципи към IFRS се е отразило на отчетените в отчета финансово положение, финансови резултати и парични потоци на предприятието.

IN6.

Дадено предприятие е длъжно да прилага IFRS, ако първите му финансови отчети по IFRS са за период, започващ на или след 1 януари 2004 г. По-ранното прилагане се насърчава.

Промени спрямо досегашни изисквания

IN7.

Подобно на SIC-8 IFRS изисква ретроспективно прилагане в повечето области. За разлика от SIC-8 IFRS:

a)

включва целенасочени изключения с цел избягване на разходи, които вероятно биха надхвърлили ползите за потребителите на финансови отчети, както и малко на брой други изключения по практически съображения;

б)

пояснява, че предприятието прилага най-новата редакция на IFRS;

в)

пояснява как оценките по IFRS на прилагащото за първи път IFRS предприятие се съотнасят към оценките, направени от него на същата дата по досегашните общоприети счетоводни принципи;

г)

посочва, че преходните разпоредби на други IFRS не се отнасят за прилагащо ги за първи път предприятие;

д)

изисква разширено оповестяване относно преминаването към IFRS.

МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ ЗА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ 1

Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансови отчети

ЦЕЛ

1.

Целта на настоящия IFRS е първите финансови отчети на образуванието по IFRS, както и неговите междинни финансови отчети за част от периода, обхванат от тези финансови отчети, да съдържат висококачествена информация, която:

a)

е прозрачна за потребителите и съпоставима за всички представени периоди;

б)

дава подходяща начална точка за счетоводно отчитане по Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS); и

в)

може да се произведе при разходи, които не надхвърлят ползите за потребителите.

ОБХВАТ

2.

Образуванието прилага настоящия IFRS:

a)

в първите си финансови отчети по IFRS; и

б)

във всеки междинен финансов отчет, ако има такива, който представя съгласно IAS 34 — Междинно финансово отчитане за част от периода, обхванат от първите му финансови отчети по IFRS.

3.

Първите финансови отчети на образуванието по IFRS са първите годишни финансови отчети, в които предприятието приема IFRS, като изрично и безусловно заявява в тези финансови отчети, че спазва IFRS. Финансовите отчети съгласно IFRS са първите финансови отчети на образуванието по IFRS, ако например образуванието:

a)

е представило последните си предходни финансови отчети:

i)

съгласно националните изисквания, които не са в съответствие с IFRS във всички отношения;

ii)

в съответствие с IFRS във всички отношения, но без финансовите отчети да са съдържали изрично и безусловно заявление, че са спазени IFRS;

iii)

в които се съдържа изрично заявление за съответствие с някои, но не с всички IFRS;

iv)

съгласно национални изисквания, които не са в съответствие с IFRS, като е използвало някои отделни IFRS, за да отчете позиции, за които не е имало национални изисквания; или

v)

съгласно национални изисквания с равняване на някои стойности със стойностите, определени съгласно IFRS;

б)

е изготвило финансови отчети съгласно IFRS само за вътрешно използване, без те да са предоставяни на собствениците на образуванието или на други външни потребители;

в)

е изготвило пакет от отчети съгласно IFRS с цел консолидация, без да изготви пълния набор от финансови отчети съгласно дефиницията, дадена в IAS 1 — Представяне на финансови отчети; или

г)

не е представило финансови отчети за предходни периоди.

4.

Настоящият IFRS се прилага, когато образуванието за пръв път възприема IFRS.Той не се прилага, когато например образуванието:

a)

спре да представя финансови отчети съгласно националните изисквания, след като преди това е представяло както тях, така и друг набор от финансови отчети, съдържащи изрично и безусловно заявление за съответствие с IFRS;

б)

е представило финансови отчети през предходната година съгласно националните изисквания и тези финансови отчети са съдържали изрично и безусловно заявление за съответствие с IFRS; или

в)

е представило финансови отчети през предходната година, които са съдържали изрично и безусловно заявление за съответствие с IFRS, дори ако одиторите са изразили резерви относно тези финансови отчети в одиторския си доклад.

5.

Настоящият IFRS не се прилага по отношение на промени в счетоводните политики, извършени от образувание, което вече прилага IFRS. Тези промени са обект на:

a)

изискванията относно промените в счетоводните политики, заложени в IAS 8 — Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки или промени в счетоводната политика; и

б)

конкретни преходни изисквания в други IFRS.

ПРИЗНАВАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ

Встъпителен балансов отчет по IFRS

6.

Дадено образувание изготвя встъпителен балансов отчет по IFRS на датата на преминаване към IFRS. Това е началната точка за счетоводната му отчетност по IFRS. Не е необходимо образуванието да представя своя встъпителен балансов отчет по IFRS в първите си финансови отчети по IFRS.

Счетоводни политики

7.   Дадено образувание използва едни и същи счетоводни политики в своя встъпителен балансов отчет по IFRS и през всички периоди, представени в първите му финансови отчети по IFRS. Тези счетоводни политики са в съответствие с всеки IFRS, който е в сила на датата на отчитане, по отношение на първите му финансови отчети по IFRS, освен както е посочено в точки 13 — 34.

8.   Дадено образувание не може да прилага различни версии на IFRS, които са били в сила към по-ранни дати. Дадено образувание може да прилага нов IFRS, който все още не е задължителен, ако той допуска ранно прилагане.

Пример: Последователно прилагане на най-новата редакция на IFRSОБЩА ИНФОРМАЦИЯДатата на отчитане за първите финансови отчети по IFRS на образувание A е 31 декември 2005 г. Образувание A решава в тези финансови отчети да представи сравнителна информация само за една година (виж параграф 36). Следователно неговата дата на преминаване към IFRS е началото на работното му време на 1 януари 2004 г. (или, което е същото — краят на работното време на 31 декември 2003 г.). Образувание A е представяло финансови отчети съгласно своите досегашни общоприети счетоводни принципи на годишна основа до 31 декември всяка година до и включително за 31 декември 2004 г.ПРИЛАГАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТАОбразувание A е длъжно да приложи IFRS, които са в сила относно периодите, приключващи на 31 декември 2005 г.:

a)

при изготвянето на своя встъпителен балансов отчет по IFRS на 1 януари 2004 г.; и

б)

при изготвянето и представянето на своя балансов отчет за 31 декември 2005 г. (включително сравнителните стойности за 2004 г.), отчета си за приходите и разходите, отчета си за промените в собствения капитал и отчета си за паричния поток за годината до 31 декември 2005 г. (включително сравнителните стойности за 2004 г.) и оповестяванията (включително сравнителната информация за 2004 г.).

Ако има нов IFRS, който все още не е задължителен, но допуска ранно прилагане, образувание A може — но не е длъжно — да приложи този IFRS в своите първи финансови отчети по IFRS.

9.   Преходните разпоредби, предвидени в други IFRS, се отнасят до промените в счетоводните политики, извършени от дадено предприятие, което вече използва IFRS; те не се прилагат за преминаването към IFRS на предприятието, прилагащо IFRS за първи път, с изключение на предвиденото в параграфи 27—30.

10.   С изключение на описаното в параграфи 13—34 в своя встъпителен балансов отчет по IFRS образуванието:

a)

признава всички активи и пасиви, чието признаване се изисква съгласно IFRS;

б)

не признава като активи или пасиви статии, ако IFRS не позволява признаването им като такива;

в)

прекласифицира позиции, които е признавало съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи като един вид актив, пасив или съставна част на капитала, но които представляват друг вид актив, пасив или съставна част от капитала съгласно IFRS; и

г)

прилага IFRS при измерването на всички признати активи и пасиви.

11.   Счетоводните политики, които предприятието използва в своя встъпителен балансов отчет по IFRS, могат да се различават от използваните спрямо същата дата при прилагането на досегашните негови общоприети счетоводни принципи. Налагащите се в резултат на това корекции възникват по отношение на събития и операции преди датата на преминаване към IFRS. Следователно предприятието признава тези корекции пряко в неразпределената печалба (или, ако е уместно, в друга категория на капитала) на датата на преминаване към IFRS.

12.   Настоящият IFRS определя две категории изключения от принципа, според който встъпителният балансов отчет по IFRS на образуванието съответства на всеки IFRS:

a)

параграфи 13—25 допускат изключения от някои изисквания на други IFRS.

б)

параграфи 26—34 забраняват ретроспективното прилагане на някои аспекти на други IFRS.

Изключения от изискванията на други IFRS

13.   Дадено образувание може да избере да използва едно или повече от следните изключения от изискванията:

a)

бизнес комбинации (параграф 15);

б)

справедлива стойност или преоценка като намерена стойност (параграфи 16—19);

в)

доходи на заети лица (параграф 20);

г)

кумулативни разлики от превалутиране (параграфи 21 и 22);

д)

сложни финансови инструменти (параграф 23); и

e)

активи и пасиви на дъщерни дружества, асоциирани и съвместни предприятия (параграфи 24 и 25).

Дадено образувание не може да прилага тези изключения по аналогия към други позиции.

14.   Някои от изключенията по-долу се отнасят до справедливата стойност. IAS 22 — Бизнес комбинации, обяснява как да се определят справедливите стойности на идентифицируеми активи и пасиви, придобити при бизнес комбинация. Дадено предприятие прилага тези пояснения при определяне на справедливите стойности съгласно настоящия IFRS, освен когато в друг IFRS се съдържат по-специфични насоки относно определянето на справедливите стойности на въпросния актив или пасив. Тези справедливи стойности отразяват условията, които са съществували на датата, към която са определени.

Бизнес комбинации

15.

Дадено образувание прилага изискванията на допълнение Б по отношение на бизнес комбинации, които образуванието е признало преди датата на преминаване към IFRS.

Справедлива стойност или преоценка като намерена стойност

16.   Образуванието може да избере да измерва дадена позиция от имущество, заводи и оборудване на датата на преминаване към IFRS по справедлива стойност и да използва справедливата стойност като своя намерена стойност за тази дата.

17.   Образуванието, прилагащо IFRS за първи път, може да избере да използва преоценка на позиция от имущество, заводи и оборудване съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи на или преди датата на преминаване към IFRS като намерена стойност на датата на преоценката, ако на датата на извършването й преоценката е съпоставима в широк смисъл:

a)

със справедливата стойност; или

б)

със себестойността или амортизираната стойност съгласно IFRS, коригирана така, че да отразява например измененията в общ или специфичен ценови индекс.

18.   Възможността за избор в параграфи 16 и 17 съществува и по отношение на:

a)

инвестиционно имущество, ако предприятието избере да използва модела на остойностяване по IAS 40 — Инвестиционно имущество; и

б)

нематериални активи, които отговарят:

i)

на критериите за признаване, определени в IAS 38 — Нематериални активи (включително надеждно измерване на първоначалната себестойност); и

ii)

на критериите, определени в IAS 38 относно преоценката (включително наличието на активен пазар).

Дадено образувание не може да използва тези възможности за избор за други активи или за пасиви.

19.   Образуванието, прилагащо IFRS за първи път, може да е установило намерена стойност съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи на някои или на всички свои активи и пасиви, измервайки ги по справедливата им стойност на дадена конкретна дата поради възникването на събитие от рода на приватизация или първично публично предлагане. То може да използва този род измервания на справедливата стойност поради определено събитие като намерена стойност за целите на IFRS на датата на съответното измерване.

Доходи на заети лица

20.

Съгласно IAS 19 — Доходи на заети лица, образуванието може да избере да използва „коридорен“ подход, който оставя непризнати някои актюерски печалби и загуби. Ретроспективното прилагане на този подход изисква образуванието да раздели кумулативните актюерски печалби и загуби от началото на осигурителната схема до датата на преминаване към IFRS на призната част и непризната част. Въпреки това образуванието, прилагащо IFRS за първи път, може да избере да признае всички кумулативни актюерски печалби и загуби на дата на преминаване към IFRS, дори ако използва „коридорния“ подход при по-късни актюерски печалби и загуби. Ако предприятието, прилагащо IFRS за първи път, използва тази възможност за избор, изборът му се прилага спрямо всички негови планове.

Кумулативни разлики от превалутиране

21.

IAS 21 — Ефекти от промените във валутните курсове, изисква предприятието:

a)

да класифицира някои разлики от превалутирането, като отделна съставна част на капитала; и

б)

при освобождаване от дейност в чужбина да прехвърли кумулативната разлика от превалутирането, отнасяща се към тази дейност в чужбина (включително, ако това е приложимо, печалбите и загубите от съответните хеджиращи инструменти), в отчета за приходите и разходите като част от печалбата или загубата от освобождаването.

22.

Въпреки това предприятието, прилагащо IFRS за първи път, не е длъжно обаче да спазва тези изисквания спрямо кумулативни разлики от превалутиране, съществували към датата на преминаване към IFRS. Ако предприятието, прилагащо IFRS за първи път, използва това изключение от изискванията:

a)

кумулативните разлики от превалутиране за всички дейности в чужбина се считат за равни на нула на датата на преминаване към IFRS; и

б)

печалбата или загубата от последващо освобождаване от дейност в чужбина изключва разлики от превалутиране, възникнали преди датата на преминаване към IFRS и включва по-късните разлики от превалутиране.

Сложни финансови инструменти

23.

IAS 32 — Финансови инструменти: оповестяване и представяне, изисква предприятието да раздели всеки сложен финансов инструмент в началото на отделни съставни части на пасива и на капитала. Ако съставната част по пасива вече не е неуредена, ретроспективното прилагане на IAS 32 включва да се отделят две части от капитал. Първата част се намира в неразпределената печалба и представлява кумулативната лихва, натрупана по съставната част към пасива. Другата част представлява първоначалния капиталов компонент. Въпреки това, съгласно този IFRS, образуванието, прилагащо IFRS за първи път, не е длъжно да отделя тези две части, ако компонентът по пасива вече не е неуреден към датата на преминаване към IFRS.

Активи и пасиви на дъщерни дружества, асоциирани и съвместни предприятия

24.   Ако дадено дъщерно образуваниео стане образувание, прилагащо IFRS за първи път по-късно от своето образувание майка, дъщерното образувание трябва в своите отделни финансови отчети да измерва своите активи и пасиви или:

a)

по прехвърлимите стойности, които биха били включени в консолидираните финансови отчети на образуванието майка, на базата на датата на преминаване към IFRS на образуванието майка, ако не са извършени никакви корекции за целите на процедурите на консолидация и заради ефектите на бизнес комбинацията, при която образуванието майка е придобило дъщерно образувание; или

б)

по прехвърлимите стойности, които се изискват от останалата част на настоящия IFRS, на базата на датата на преминаване към IFRS на дъщерното образувание. Тези балансови стойности могат да се различават от описаните в буква a):

i)

когато изключенията от изискванията по настоящия IFRS водят до измерени оценки, които зависят от датата на преминаване към IFRS.

ii)

когато счетоводните политики, използвани във финансовите отчети на дъщерното дружество се различават от използваните в консолидираните финансови отчети. Например дъщерното образувание може да използва препоръчителния подход на третиране, даден в IAS 16 — Имущество, заводи и оборудване, докато групата може да използва позволения алтернативен подход на третиране.

Подобна възможност за избор съществува за асоциирано или съвместнообразувание, което става образувание, прилагащо IFRS за първи път по-късно от образуванието, което има значително влияние или съвместен контрол над него.

25.   Въпреки това, ако дадено образувание стане образувание, прилагащо IFRS за първи път по-късно от своето дъщерно образувание (или асоциирано или съвместно предприятие), в своите консолидирани финансови отчети това предприятие е длъжно да измерва активите и пасивите на дъщерното образувание (или тези на асоциирано или съвместно предприятие) по същите балансови стойности, както в отделните финансови отчети на дъщерното дружество (или тези на асоциирано или съвместно предприятие) след извършване на корекции за целите на консолидацията и корекции за осчетоводяването на капитала и на ефектите на бизнес комбинацията, при която образуванието е придобило дъщерното образувание. По същия начин, ако дадено предприятие майка стане образувание, прилагащо IFRS за първи път за целите на своите отделни финансови отчети по-рано или по-късно, отколкото за целите на своите консолидирани финансови отчети, то е длъжно да измерва своите активи и пасиви на същите стойности и в двата вида финансови отчети с изключение на корекциите за целите на консолидацията.

Изключения от изискванията за ретроспективно прилагане на други IFRS

26.

Настоящият IFRS забранява ретроспективното прилагане на някои аспекти на други IFRS, отнасящи се до:

a)

отписване на финансови активи и финансови пасиви (параграф 27);

б)

осчетоводяване на хеджиращи инструменти (параграфи 28—30); и

в)

оценени стойности (параграфи 31—34).

Отписване на финансови активи и финансови пасиви

27.

Образуванието, прилагащо IFRS за първи път, прилага изискванията спрямо отписването, предвидени в IAS 39 — Финансови инструменти: признаване и измерване напред във времето, считано от датата на влизане в сила на IAS 39. Иначе казано, ако образуванието, което прилага IFRS за първи път, е отписало финансови активи или финансови пасиви съгласно своите досегашни общоприети счетоводни принципи през финансова година, започваща преди 1 януари 2001 г., то не може да отпише тези активи и пасиви по IFRS (освен ако те отговарят на изискванията за признаване в резултат на по-късна сделка или събитие). Въпреки това образуванието, което прилага IFRS за първи път:

a)

признава всички деривативи и други интереси, като например права на обслужване или задължения за обслужване, запазени след операцията по отписването и продължаващи да съществуват към датата на преминаване към IFRS; и

б)

консолидира всички образувания със специална цел (ОСЦ), които контролира към датата на преминаване към IFRS, дори ако ОСЦ е съществувало преди датата на преминаване към IFRS или притежава финансови активи или финансови пасиви, които са били отписани съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи.

Осчетоводяване на хеджиращи инструменти

28.

Както изисква IAS 39 — Финансови инструменти: признаване и измерване, на датата на преминаване към IFRS, образуванието:

a)

измерва всички деривативи по справедлива стойност; и

б)

елиминира всички отсрочени загуби и печалби, възникващи по деривативи, които са били отчетени съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи по същия начин, както ако те бяха активи или пасиви.

29.

Дадено образувание не може да отразява в своя встъпителен балансов отчет по IFRS хеджиращо взаимоотношение от вид, който не отговаря на изискванията за осчетоводяване на хеджиращи инструменти съгласно IAS 39 (например голям брой хеджиращи взаимоотношения, при които хеджиращият инструмент е кешов инструмент или издадена опция; при които хеджираната позиция е нетна позиция; или при които хеджиращият инструмент покрива лихвен риск по държана до падеж инвестиция). Въпреки това, ако дадено образувание е определило нетна позиция като хеджирана позиция съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи, то може да определи индивидуална позиция в рамките на същата нетна позиция като хеджирана позиция съгласно IFRS, при положение че го направи не по-късно от датата на преминаване към IFRS.

30.

Дадено образувание е длъжно да прилага преходните разпоредби на IAS 39 по отношение на всички други хеджиращи взаимоотношения, съществували към датата на преминаване към IFRS.

Оценени стойности

31.

 Оценените стойности на дадено образувание съгласно IFRS на датата на преминаване към IFRS съответстват на оценените стойности, оценени за същата дата съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи (след извършване на корекции с цел отразяване на разликата в счетоводната политика), освен когато има обективни доказателства, че тези оценени стойности са бил погрешни.

32.

Дадено образувание може да получи информация след датата на преминаване към IFRS относно оценени стойности, които то е определило съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи. Съгласно параграф 31 дадено образувание следва да третира получаването на тази информация по същия начин както събития, неводещи до корекция след датата на балансовия отчет съгласно IAS 10 — Събития след датата на балансовия отчет. Например представете си, че датата на преминаване към IFRS на образуванието е 1 януари 2004 г. и нова информация, получена на 15 юли 2004 г., изисква преразглеждане на оценена стойност, определена съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи на 31 декември 2003 г. Образуванието не може да отразява тази нова информация във встъпителния си балансов отчет по IFRS (освен в случай, че оценените стойности се нуждаят от корекция поради промени в счетоводни политики или има обективни доказателства, че тези оценени стойности са били погрешни). Вместо това образуванието отразява тази нова информация в своя отчет за приходите и разходите (или, ако това е уместно, други промени в капитала) за годината, приключила на 31 декември 2004 г.

33.

Може да се наложи образуванието да изготвя оценки съгласно IFRS към датата на преминаване към IFRS, които не са били изисквани към тази дата съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи. С цел постигане на съответствие с IAS 10 тези оценени стойности съгласно IFRS отразяват условия, съществували към датата на преминаване към IFRS. По-специално, оценени стойности към датата на преминаване към IFRS на пазарни цени, лихвени проценти или валутни курсове отразяват пазарните условия към тази дата.

34.

Параграфи 31—33 се отнасят за встъпителния балансов отчет по IFRS. Те се отнасят също и за сравнителния период, представен в първите финансови отчети на предприятието по IFRS, като в този случай препратките към датата на преминаване към IFRS се заменят с препратки към края на този сравнителен период.

ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ

35.   Настоящият IFRS не предвижда изключения от изискванията за представянето и оповестяването, предвидени в други IFRS.

Сравнителна информация

36.

С цел спазване на IAS 1 — Представяне на финансови отчети, първите финансови отчети на образуванието по IFRS включват сравнителна информация съгласно IFRS за най-малко едногодишен период.

37.

Някои образувания представят исторически справки, съдържащи подбрани данни за периоди, предхождащи първия период, за който представят пълна сравнителна информация съгласно IFRS. Настоящият IFRS не изисква от подобни справки да отговарят на изискванията на IFRS за признаване и измерване. Освен това някои образувания представят сравнителна информация съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи, както и сравнителната информация, която се изисква според IAS 1. Във финансови отчети, съдържащи исторически справки или сравнителна информация съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи, предприятието:

a)

обозначава по лесно забележим начин информацията по досегашните общоприети счетоводни принципи като такава, която не е изготвена съгласно IFRS; и

б)

оповестява естеството на основните корекции, които биха привели в съответствие с IFRS. Предприятието не е длъжно да дава количествен израз на тези корекции.

Обяснение на преминаването към IFRS

38.

 Образуванието обяснява как преминаването от досегашните общоприети счетоводни принципи към IFRS се е отразило на неговото отчетено финансово положение, финансови резултати и парични потоци.

Равняване

39.

За да се спазят изискванията на параграф 38, първите финансови отчети на предприятието по IFRS включват:

a)

равняване на капитала на образуванието, отчетен съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи, с капитала му съгласно IFRS и за двете посочени по-долу дати:

i)

датата на преминаване към IFRS; и

ii)

края на най-късния период, представен в последните годишни финансови отчети на предприятието съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи;

б)

равняване на печалбата или загубата, отчетена съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи за най-скорошния период в последните годишни финансови отчети на предприятието с неговата печалба или загуба съгласно IFRS за същия период; и

в)

ако предприятието е признало или сторнирало загуби от обезценка за първи път при изготвянето на встъпителния си балансов отчет по IFRS, оповестяванията, които биха се изисквали съгласно IAS 36 — Обезценка на активи, ако образуванието бе признало тези загуби или сторнирания от обезценка през периода, започващ на датата на преминаване към IFRS.

40.

Равняването, което се изисква съгласно параграф 39, букви a) и б), е достатъчно подробно, за да позволи на потребителите да разберат съществените корекции в балансовия отчет и отчета за приходите и разходите. Ако предприятието е представяло отчет за паричния поток съгласно своите досегашни общоприети счетоводни принципи, то е длъжно да обясни и съществените корекции в отчета за паричния поток.

41.

Ако образуванието узнае за грешки, допуснати при досегашните общоприети счетоводни принципи, равняването, което се изисква съгласно параграф 39, букви a) и б), разграничава поправката на тези грешки от корекциите поради промени в счетоводните политики.

42.

IAS 8 — Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводните политики, не третира промените в счетоводните политики, настъпващи когато образуванието приема IFRS за първи път. Ето защо изискванията на IAS 8 относно оповестяванията, отнасящи се до промени в счетоводните политики, не се прилагат спрямо първите финансови отчети на образуванието по IFRS.

43.

Ако дадено образувание не е представяло финансови отчети за предходни периоди, първите му финансови отчети по IFRS следва да оповестят този факт.

Използване на справедливата стойност като намерена стойност

44.

Ако образуванието използва справедливата стойност във встъпителния си балансов отчет по IFRS като намерена стойност за позиция от имоти, машини, съоръжения и оборудване, инвестиционен имот или нематериален актив (виж параграфи 16 и 18), първите финансови отчети на образуванието по IFRS следва да оповестят за позицията от всеки ред от встъпителния балансов отчет по IFRS:

a)

агрегираната стойност на тези справедливи стойности; и

б)

агрегираната корекция на балансовите стойности, отчетени съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи.

Междинни финансови отчети

45.

За да се спазят изискванията на параграф 38, ако дадено образувание представя междинен финансов отчет съгласно IAS 34 — Междинна финансова отчетност за част от периода, който обхваща първите му финансови отчети по IFRS, образуванието изпълнява следните изисквания освен изискванията на IAS 34:

a)

Ако образуванието е представило междинен финансов отчет за сравнителния междинен период от непосредствено предхождащата финансова година, всеки такъв междинен финансов отчет включва равняване на:

i)

капитала му съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи към края на въпросния сравнителен междинен период с капитала му съгласно IFRS към същата дата; и

ii)

неговата печалба или загуба съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи за въпросния сравнителен междинен период (текущ и едногодишен към съответната дата) с печалбата или загубата му съгласно IFRS за същия период.

б)

Освен равняването, което се изисква съгласно буква a), първият междинен финансов отчет на образуванието съгласно IAS 34 за част от периода, който обхващат първите му финансови отчети по IFRS, включва равняването, описано в параграф 39, букви a) и б) (допълнено с подробните данни, които се изискват съгласно параграфи 40 и 41), или препратка към друг публикуван документ, който включва тези равнения.

46.

IAS 34 изисква минимални оповестявания, които се основават на предположението, че потребителите на междинния финансов отчет имат достъп и до най-скорошните годишни финансови отчети. Въпреки това IAS 34 изисква също така образуванието да оповестява „всякакви събития или сделки, които са съществени за разбирането на текущия междинен период“. Следователно, ако образуванието, прилагащо IFRS за първи път, в най-скорошните си годишни финансови отчети съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи не е оповестило информация, която е съществена с оглед разбирането на текущия междинен период, в междинния му финансов отчет трябва да се оповести и тази информация или да се посочи препратка към друг публикуван документ, където тя е включена.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

47.

Образуванието прилага настоящия IFRS, ако първите му финансови отчети по IFRS са за период, започващ на или след 1 януари 2004 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако първите финансови отчети на образуванието по IFRS са за период, започващ преди 1 януари 2004 г. и образуванието прилага настоящия IFRS вместо SIC-8 — Прилагане за първи път на IAS като основна счетоводна база, то оповестява този факт.

Допълнение A

Дефинирани термини

Настоящото допълнение представлява неразделна част от IFRS.

Дата на преминаване към IFRS

Началото на най-ранния период, за който образуванието представя пълна сравнителна информация съгласно IFRS в своите първи финансови отчети по IFRS.

Намерена стойност

Стойност, използвана като заместител на себестойността или амортизираната себестойност към дадена дата. При последваща амортизация се приема, че предприятието първоначално е признало актива или пасива на дадената дата и че себестойността му е била равна на намерената стойност.

Справедлива стойност

Сумата, срещу която може да бъде разменен актив или погасен пасив, между информирани, желаещи страни в сделка между несвързани лица.

Първи финансови отчети по IFRS

Първите годишни финансови отчети, в които образуванието възприема Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS), като прави изрично и безусловно заявление за съответствие с IFRS.

Образувание, прилагащо IFRS за първи път

Образувание, което представя своите първи финансови отчети по IFRS.

Международните стандарти за финансови отчети (IFRS)

Стандарти и разяснения, приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (IFRS). Те се състоят от:

a)

Международни стандарти за финансови отчети;

б)

Международни счетоводни стандарти; и

в)

Разяснения, изготвени от Комитета за разяснения по международна финансова отчетност (International Financial reporting Interpretations Committee (IFRIC)) или бившия Постоянен комитет по разясненията (SIC) и приети от IFRS.

Встъпителен балансов отчет по IFRS

Балансов отчет на образуванието (публикуван или непубликуван) към датата на преминаване към IFRS.

Досегашни общоприети счетоводни принципи

Счетоводната база, която образуванието, прилагащо IFRS за първи път, е използвало непосредствено, преди да възприеме IFRS.

Дата на отчитане

Краят на най-скорошния период, обхванат от финансовите отчети или от междинен финансов отчет.

Допълнение Б

Бизнес комбинации

Настоящото допълнение представлява неразделна част от IFRS.

Б1.

Образуванието, прилагащо IFRS за първи път, може да избере да не прилага IAS 22 — Бизнес комбинации, ретроспективно спрямо минали бизнес комбинации (бизнес комбинации, осъществени преди датата на преминаване към IFRS). Въпреки това, ако образуванието, прилагащо IFRS за първи път, представи в преизчислен вид някоя бизнес комбинация, с цел постигане на съответствие с IAS 22, то е длъжно да представи в преизчислен вид всички по-късно бизнес комбинации. Например, ако образуванието, което прилага IFRS за първи път, избере да представи в преизчислен вид бизнес комбинация, осъществена на 30 юни 2002 г., то е длъжно да представи в преизчислен вид всички бизнес комбинации, осъществени между 30 юни 2002 г. и датата на преминаване към IFRS.

Б2.

Ако образуванието, прилагащо IFRS за първи път, не приложи IAS 22 ретроспективно спрямо минала бизнес комбинация, това има следните последствия по отношение на тази бизнес комбинация:

a)

Образуванието, прилагащо IFRS за първи път, следва да запази същата класификация (като придобиване от юридическото придобиващо образувание, обратно придобиване от юридическото придобито образувание или обединяване на дялове) както в своите финансови отчети по досегашните общоприети счетоводни принципи.

б)

Образуванието, което прилага IFRS за първи път, следва да признае всички свои активи и пасиви към датата на преминаване към IFRS, които са били придобити или поети при минала бизнес комбинация, различни от:

i)

някои финансови активи и финансови пасиви, отписани съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи (виж параграф 27); и

ii)

активи, включително търговска репутация, и пасиви, които не са били признати в консолидирания балансов отчет на придобиващото образувание съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи и също така не биха отговорили на изискванията за признаване съгласно IFRS в отделния балансов отчет на придобитото образувание (виж параграфи отB2, буква e) до B2, буква и).

Образуванието, което прилага IFRS за първи път, следва да признае всяка получена в резултат на това промяна, като коригира неразпределената печалба (или, ако това е уместно, друга категория на капитала), освен когато промяната е резултат от признаването на нематериален актив, който преди това в бил включен с рамките на търговската репутация (виж параграф B2, буква ж), i).

в)

Образуванието, което прилага IFRS за първи път, изключва от встъпителния си балансов отчет по IFRS всяка позиция, призната съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи, която не отговаря на изискванията за признаване като актив или пасив съгласно IFRS. Образуванието, което прилага IFRS за първи път, отчита произтичащата от това промяна, както следва:

i)

образуванието, което прилага IFRS за първи път, може да е класифицирало минала бизнес комбинация като придобиване и да е признало като нематериален актив позиция, която не отговаря на изискванията за признаване като актив съгласно IAS 38 — Нематериални активи. То прекласифицира тази позиция (и съответните отсрочени данъци и малцинствени участия, ако има такива) като част от търговската репутация (освен в случаите, когато е приспаднало репутацията пряко от капитала съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи, виж параграф B2, буква ж), i) и B2, i).

ii)

образуванието, което прилага IFRS за първи път, признава всички други произтичащи от това промени в неразпределената печалба (1).

г)

IFRS изисква последващото измерване на някои активи и пасиви да става на база, която не се основава на първоначална себестойност, например справедлива стойност. Образуванието, което прилага IFRS за първи път, следва да измерва тези активи и пасиви на тази база във встъпителния си балансов отчет по IFRS, дори ако те са били придобити или поети при минала бизнес комбинация. То трябва да признава всяка произтичаща от това промяна в балансовата стойност като коригира неразпределената печалба (или, ако е уместно, друга категория на капитала), а не репутацията.

д)

непосредствено след бизнес комбинацията балансовата стойност съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи на придобити активи и поети пасиви при тази бизнес комбинация трябва да стане тяхна намерена стойност съгласно IFRS към съответната дата. Ако IFRS изискват измерване на тези активи и пасиви на база себестойност към по-късна дата, тази намерена стойност следва да бъде базата за амортизация на база себестойност от датата на бизнес комбинацията.

e)

Ако придобит актив или поет пасив при минала бизнес комбинация не е бил признат съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи, той няма намерена стойност, равна на нула, във встъпителния балансов отчет по IFRS. Вместо това придобиващото образувание го признава и измерва в своя консолидиран балансов отчет на базата, която IFRS биха изисквали в отделния балансов отчет на придобитото образувание. За илюстрация: ако придобиващото образувание, съгласно своите досегашни общоприети счетоводни принципи, не е капитализирало финансови лизинги, придобити при минала бизнес комбинация, то трябва да капитализира тези финансови лизинги в своите консолидирани финансови отчети, както би се изисквало съгласно IAS 17 — Лизинг по отношение на придобитото предприятие, което трябва да направи това в своя отделен балансов отчет по IFRS. И обратно, ако актив или пасив е бил включен в репутацията съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи, но би бил признат отделно съгласно IAS 22 този актив или пасив остава в търговската репутация, освен когато IFRS биха изисквали той да бъде признат в отделните финансови отчети на придобитото предприятие.

ж)

Балансовата стойност на репутацията във встъпителния балансов отчет по IFRS е балансовата ѝ стойност съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи към датата на преминаване към IFRS след извършване на следните три корекции:

i)

Ако това се изисква съгласно параграф B2, буква в), i) по-горе, образуванието, прилагащо IFRS за първи път, увеличава балансовата стойност на търговската репутация, когато прекласифицира позиция, която е признало като нематериален актив съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи. По същия начин, ако параграф B2, буква e) изисква образуванието, прилагащо IFRS за първи път, да признае нематериален актив, който е бил включен в признатата репутация съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи, образуванието, прилагащо IFRS за първи път, трябва съответно да намали балансовата стойност на търговската репутация (и, ако това е приложимо, да коригира отсрочените данъци и малцинствените участия).

ii)

Условно перо, оказващо влияние върху размера на насрещната престация при покупката при минала бизнес комбинация, може да е било уредено преди датата на преминаване към IFRS. Ако може да бъде направена надеждна оценка на корекцията на условното перо и плащането му е вероятно, образуванието, което прилага IFRS за първи път, следва да коригира репутацията с тази сума. По същия начин образуванието, което прилага IFRS за първи път, следва да коригира балансовата стойност на репутацията, ако признатата по-рано корекция на условното перо вече не може да бъде надеждно измервана или плащането вече не е вероятно.

iii)

Независимо от това дали има или не признак, че търговската репутация може би се е обезценила, образуванието, което прилага IFRS за първи път, може да прилага IAS 36 — Обезценка на активи при тестване на репутацията, за обезценка на датата на преминаване към IFRS и при признаване на евентуална загуба, резултат на обезценка в неразпределената печалба (или, ако това се изисква съгласно IAS 36, в преоценъчния излишък за положителни разлики). Тестът за обезценка следва да се основава на условията към датата на преминаване към IFRS.

з)

На датата на преминаване към IFRS не се извършват никакви други корекции на прехвърлимата стойност на репутацията. Например образуванието, прилагащо IFRS за първи път, не декларира преизчислена прехвърлима стойност на репутацията:

i)

с цел да изключи незавършена дейност по изследвания и развитие, придобита при тази бизнес комбинация (освен в случай, че съответният нематериален актив би отговорил на изискванията за признаване съгласно IAS 38 в отделния балансов отчет на придобитото образувание);

ii)

с цел да извърши корекция в предишна амортизация на репутация;

iii)

с цел да сторнира корекции на репутацията, които не биха били допустими съгласно IAS 22, но са били извършени съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи поради настъпване на корекции на активи и пасиви между датата на бизнес комбинацията и датата на преминаване към IFRS.

и)

Ако образуванието, прилагащо IFRS за първи път, е признало репутация съгласно досегашни общоприети счетоводни принципи като намаление на капитала:

i)

то не може да признава тази репутация във встъпителния си балансов отчет по IFRS. Освен това то не може да прехвърля тази репутация в отчета за приходите и разходите, ако се освободи от дъщерното образувание или ако настъпи обезценка на инвестицията, направена в дъщерното образувание.

ii)

корекции, произтичащи от последващо уреждане на условно перо, което оказва влияние на насрещната престация при покупката, следва да се признае в неразпределената печалба.

й)

Съгласно своите досегашни общоприети счетоводни принципи образуванието, което прилага IFRS за първи път, може да не е консолидирало дъщерното образувание, придобито при минала бизнес комбинация (например, защото предприятието майка не е го е считало за дъщерно образувание съгласно своите досегашни общоприети счетоводни принципи или не е изготвяло консолидирани финансови отчети). Образуванието, което прилага IFRS за първи път, следва да коригира прехвърлимите стойности на активите и пасивите на дъщерното си образувание до стойностите, които биха се изисквали съгласно IFRS в отделния балансов отчет на дъщерното образувание. Намерената стойност на репутацията е равна на разликата на датата на преминаване към IFRS между:

i)

делът на образуванието майка в тези коригирани балансови стойности; и

ii)

себестойността по отделните финансови отчети на образуванието майка на неговата инвестиция в дъщерното образувание.

к)

Измерването на малцинствените участия и отсрочените данъци произтича от измерването на други активи и пасиви. Следователно горепосочените корекции на признатите активи и пасиви се отразяват на малцинствените участия и отсрочените данъци.

Б3.

Изключението от изискванията спрямо минали бизнес комбинации важи и за минали придобивания на инвестиции в асоциирани предприятия и на дялове в съвместни предприятия.

Б4.

Освен това датата, избрана за параграф B1, важи еднакво за всички подобни придобивания.

Допълнение В

Изменения на други IFRS

Измененията, предоставени в това изменение, влизат в сила за годишните финансови отчети, отнасящи се за периоди, започващи на или след 1 януари 2004 г. Ако предприятието прилага настоящия IFRS спрямо по-ранен период, настоящите изменения влизат в сила за въпросния по-ранен период.

В1

Настоящият IFRS заменя SIC-8 — Прилагане за първи път на IAS като основна счетоводна база.

В2

Настоящият IFRS изменя параграф 172, буква з) от IAS 39 — Финансови инструменти: признаване и измерване, която вече гласи, както следва:

„з)

ако секюритизация, прехвърляне или друга сделка на отписване е сключена преди началото на финансовата година, през която настоящият стандарт се прилага за първи път, осчетоводяването на тази сделка не бива да се променя ретроспективно с цел да се постигне съответствие с изискванията на настоящия стандарт. Въпреки това, това не освобождава прехвърлящото образувание от изискванията:

i)

да признае всички деривативи или други интереси, като например права на обслужване или задължения за обслужване, запазени след операцията, която отговаря на изискванията за признаване съгласно настоящия стандарт или други IFRS; и

ii)

да консолидира всички образувания със специална цел, контролирани от прехвърлящото лице (виж SIC-12 Консолидация — Образувания със специална цел).“

“

(1)  Такива промени включват прекласификации от или към нематериални активи, ако търговската репутация не е била призната като актив съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи. Това се получава, ако съгласно досегашните общоприети счетоводни принципи предприятието: a) е приспаднало репутацията пряко от капитала, или б) не е третирало бизнес комбинацията като придобиване.

Top