19/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

44

L 261/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Общият план за борба срещу незаконната имиграция и търговията с хора в Европейския съюз (2), приет от Съвета на 28 февруари 2002 г., основан на съобщението на Комисията от 15 ноември 2001 г. до Съвета и до Европейския парламент относно общата политика в областта на незаконната имиграция, уточнява, че политиката на реадмисия и репатриране е съставна част и основен елемент от борбата срещу незаконната имиграция. Затова общият план подчертава необходимостта да се съгласуват конкретни действия, такива като общ подход и сътрудничество между държавите-членки в изпълнение на мерките за репатриране. Следователно е необходимо да се приемат общи норми за процедурите за репатриране.

(2)

Планът за управление на външните граници на Европейския съюз, одобрен от Съвета на 13 юни 2002 г., основан на съобщението от 7 май 2002 г. на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Към цялостно управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“, предвижда операции за репатриране в рамките на „мерки и действия за цялостно управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“.

(3)

Програмата за действие в областта на връщането, одобрена от Съвета на 28 ноември 2002 г., основана на Зелената книга от 10 април 2002 г. за политика на Общността в областта на връщането на незаконно пребиваващи лица, както и съобщението на Комисията от 14 октомври 2002 г. до Съвета и до Европейския парламент за политика на Общността за връщане на незаконно пребиваващите лица, препоръчва в рамките на мерките и действията за укрепване на операционното сътрудничество между държавите-членки да се осигури по най-ефикасен начин връщането на гражданите на трети страни, нелегално пребиваващи на територията на някоя държава-членка, като се използват наличните възможности за съвместни полети.

(4)

Важно е да се избегне бездействието на Общността относно организирането на съвместни полети.

(5)

От 1 май 2004 г. Съветът не може повече да се произнася по инициатива на една държава-членка.

(6)

Съветът изчерпа всички възможности да получи в срок становището на Европейския парламент.

(7)

Предвид извънредните обстоятелства, решението трябва да бъде взето без становище на Европейския парламент.

(8)

Като изпълняват настоящото решение, държавите-членки ще спазват правата на човека и основните свободи, особено Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г., Конвенцията на Обединените нации срещу изтезанията и друго нечовешко и унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г., Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., както и Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и Хартата за основните права на Европейския съюз от 18 декември 2000 г. (3).

(9)

Настоящата решение се прилага, без да накърнява международните инструменти в областта на извеждането по въздушен път, като например приложение 9 към Чикагската конвенция от 1944 г. за международната гражданска авиация и съответните документи на Европейската конференция за гражданска авиация (ECAC).

(10)

Незадължителният Общ наръчник за защитни разпоредби за извеждане по въздушен път съдържа полезни насоки за изпълнението на това решение.

(11)

Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и не го прилага. Тъй като с настоящото решение се доразвиват достиженията на правото от Шенген, в съответствие с разпоредбите на трета част, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно член 5 от посочения протокол в срок шест месеца след като Съветът приеме това решение, Дания ще реши дали да го транспонира в своето национално законодателство.

(12)

По отношение на Република Исландия и Кралство Норвегия настоящото решение представлява доразвитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциацията на тези държави в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (4), сключено на 18 май 1999 г., в областта по член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г относно някои правила за прилагане на посоченото споразумение (5). Вследствие на предвидените в Споразумението процедури правата и задълженията, които произтичат от настоящото решение, ще се прилагат по отношение на тези две държави и в отношенията между тези две държави и държавите-членки на Европейската общност, които са адресати на настоящото решение.

(13)

Съгласно член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, тези държави-членки уведомиха, че възнамеряват да участват в приемането и прилагането на настоящото решение,

а)

„гражданин на трета страна“ е всяко лице, което не е гражданин на държава-членка на Европейския съюз, на Република Исландия или Кралство Норвегия;

б)

„държава-членка организатор“ е държавата-членка, на която е възложено да организира съвместни полети;

в)

„държава-членка участник“ е държавата-членка, която участва в съвместни полети, организирани от държавата-членка организатор;

г)

„съвместен полет“ е операция за превозване на граждани на трети страни, извършена от определен за целта въздушен превозвач;

д)

„операция за извеждане“ и „съвместна операция за извеждане по въздушен път“ са всички необходими операции за връщане на граждани на трети страни, включително превоз чрез съвместни полети;

е)

„ескорт(ескортиращи)“ е охраняващият персонал, който придружава гражданите на трети страни на борда на съвместния полет, медицинските лица и преводачите.

а)

избира въздушния превозвач, определя с избрания въздушен превозвач цената на съвместния полет, поема договорните отношения и гарантира, че превозвачът ще направи необходимото за осъществяване на съвместния полет, включително като предостави подходяща помощ на гражданите на трети страни и на ескортиращите;

б)

иска и получава необходимите разрешения за извършване на полета от третите страни, транзитни или които са крайна цел на пътуването;

в)

осъществява контактите и договаря организацията на съвместния полет с държавите-членки участнички;

г)

определя операционните подробности и процедурите и договаря, съвместно с държавите-членки участнички, броя на ескортиращите в зависимост от броя на гражданите на трети страни за извеждане;

д)

сключва всички финансови договори с държавите-членки участнички.

а)

уведомява националния орган на държавата-членка организатор за намерението си да участва в съвместния полет, като уточнява броя на гражданите на трети страни за извеждане;

б)

предоставя ескорт, който е достатъчен за охраната при извеждане на всеки гражданин на трета страна. Ако персоналът на ескорта се осигурява само от държавата-членка организатор, всяка държава-членка участник гарантира, че ще има най-малко двама представители на борда по време на полета. Тези представители, които имат същия статут като персонала на ескорта, имат задачата да предадат гражданите на трети страни, за които отговарят, на органите на държавата, която е крайна цел на тяхното пътуване.

а)

гарантират, че всеки гражданин на трета страна и ескортиращите ги притежават валидни документи за пътуване и всякакви други необходими документи, като визи за престой и/или транзит, удостоверения или досиета;

б)

уведомяват възможно най-бързо за организацията на съвместен полет своите дипломатически представителства и консулски служби в третите държави, транзитни или крайна цел на пътуването, и ще получат необходимата помощ.

а)

по принцип ескортиращите и извежданите лица трябва да бъдат на летището най-малко три часа преди излитането;

б)

извежданите лица трябва да бъдат информирани за изпълнението на операцията по извеждането и предупредени, че е в техен интерес да сътрудничат с ескортиращите. Трябва ясно да им се каже, че в никакъв случай няма да се приеме размирно поведение и че подобно поведение няма да осуети операцията по извеждането;

в)

държавата-членка организатор определя зона за сигурност на летището, което е начален пункт, за да осигури дискретно събиране и качване на борда на извежданите лица. Тази зона се използва и от пристигащите полети от другите държави-членки, превозващи изведените лица, които ще се присъединят към съвместния полет;

г)

ако самолетът трябва да кацне междинно на летище на друга държава-членка, за да качи на борда изведени лица, въпросната държава-членка следва да предвиди зона за сигурност на своето летище;

д)

представителите на държавата-членка участник предават изведените лица, за които отговарят, на служителите на държавата-членка, на чиято територия се извършва операцията, обикновено държавата-членка организатор. При нужда представителите посочват изведените лица, които са изявили намерение да не се качат на борда, и най-вече тези лица, чието здравословно състояние, физическо или психическо, изисква особено внимание;

е)

държавата-членка, на чиято територия се извършва операцията по извеждане, е отговорна за изпълнението на предоставените ѝ суверенни правомощия (например принудителни мерки). Правомощията на ескортиращите от другите държави-членки участнички се ограничават до самозащита. Обаче при отсъствие на офицери от органите на реда на държавата-членка, на чиято територия се извършва операцията, или за да им помогнат, ескортиращите могат да предприемат разумни и съобразени мерки в случай на неизбежен и сериозен риск, с цел да попречат на изведено лице да избяга, да се нарани, да нарани друго лице или пък да причини материални щети.

а)

ескортиращите от държавата-членка, на чиято територия се извършва операцията, пристъпват към формалностите по регистрацията и помагат за преминаването на контролните зони;

б)

всяко изведено лице трябва да бъде внимателно претърсено, преди да се качи на борда. Отнема се всеки предмет, който би могъл да застраши сигурността на лицата и на съвместния полет, и се изпраща в багажното помещение;

в)

багажите на изведените лица не бива да се слагат в кабината. Всички багажи се проверяват, преди да бъдат изпратени в багажното, и се надписват на името на притежателите им. Всеки предмет, обявен за опасен по смисъла на правилата на Международната организация за гражданска авиация, трябва да бъде изваден от багажите;

г)

парите и ценните предмети се слагат в прозрачен плик, надписан с името на собственика им. Изведеното лице трябва да бъде информирано за процедурата за сигурност по отношение на парите и ценните предмети;

д)

максималното тегло на багажите, разрешено за всяко изведено лице, се определя от държавата-членка организатор за всяка операция по извеждане;

е)

всички изведени лица се качват на борда от персонала на държавата-членка, на чиято територия се извършва операцията, и получават при нужда помощ от ескортиращите операцията по извеждане.

а)

отговорникът за операцията по извеждане, определен от държавата-членка организатор, изготвя общ план за сигурност и надзираване на борда на самолета (движение в кабината, хранене и др.). Всички ескортиращи трябва да бъдат запознати с този план за сигурност и надзираване преди началото на операцията;

б)

ако изведените лица са от различни националности, те се настаняват в кабината според държавата-членка, отговорна за изпълнението на тяхното извеждане, и според крайната цел на пътуването им;

в)

предпазните колани трябва да останат затегнати през цялото време на полета;

г)

в случай на сериозен инцидент на борда, който може да попречи на осъществяването на операцията или заплашва сигурността на лицата на борда, отговорникът за операцията, определен от държавата-членка организатор, съвместно с ръководителя на полета или следвайки неговите указания, ръководи действията за възстановяване на реда.

а)

принудата се използва, като се зачитат човешките права на изведените;

б)

може да се използва принуда по отношение на лица, които отказват извеждането или оказват съпротива. Всяка принудителна мярка трябва да бъде съразмерна, използването на сила не трябва да прехвърля разумните граници. Не бива да се накърнява достойнството или физическата цялост на изведеното лице. Затова при съмнение може да се прекъсне операцията по извеждане, включително да се използват законни принудителни мерки, ако лицето е опасно и се съпротивлява, като се следва принципът „извеждане, но не на всяка цена“;

в)

принудителните мерки не бива да пречат или затрудняват свободното дишане на изведеното лице. В случай на употреба на сила като принудителна мярка трябва да се внимава тялото на лицето да остане изправено и гръдният му кош да не бъде притиснат, така че то да може да диша нормално;

г)

обездвижването на съпротивляващите се лица може да се осъществи със средства, които не накърняват достойнството, нито физическата цялост;

д)

всички държави-членки организаторки и участнички съставят списък на разрешените средства за обездвижване преди операцията по извеждането. Забранено е използването на успокоителни за улесняване на извеждането, без да се засягат мерките по спешност за сигурността на полета;

е)

всички ескортиращи трябва да знаят кои средства за обездвижване са разрешени или забранени и да получат информация по този въпрос;

ж)

обездвижените лица трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато по време на полета;

з)

решението да се свалят временно средствата за обездвижване се взима от отговорника за операцията по извеждане или от неговия помощник.

а)

на всеки съвместен полет трябва да има поне по един лекар;

б)

преди тръгването лекарят трябва да има достъп до цялата медицинска информация за изведените лица и да бъде уведомен за тези, които имат особени медицински проблеми. Ако непосредствено преди полета се установят медицински проблеми, които биха могли да осуетят извършването му, тези проблеми трябва да бъдат преценени заедно с отговорните органи;

в)

само лекар може да предписва лекарства на изведените лица, след прецизна медицинска диагноза. Необходимите медикаменти за изведените лица трябва да се намират на борда;

г)

всяко изведено лице трябва да може да се обърне към лекаря или към ескортиращите, пряко или чрез преводач, на език, на който може да се изразява;

д)

държавите-членки организаторки гарантират, че медицинският персонал и преводачите ще са на разположение за операцията по извеждането.

а)

задължение на държавата-членка организатор е да установи контакт с органите на държавата, която е крайна цел на пътуването; все пак държавите-членки участнички също участват в процеса;

б)

отговорникът за операцията по извеждане, посочен от държавата-членка организатор, изпълнява ролята на говорител за първото установяване на контакт с местните органи при пристигането, освен ако преди пристигането държавите-членки участнички и организаторки не са посочили друг говорител;

в)

държавата-членка организатор и всяка държава-членка участник предава изведените лицата, за които е отговорна, на органите на държавата, която е крайна цел на тяхното пътуване, заедно с багажите им и всички предмети, които са били отнети преди качването на борда. Основните представители на държавата-членка организатор и на държавите-членки участнички са отговорни за предаването на изведените лица на местните органи при тяхното пристигане. Ескортиращите обикновено не напускат самолета;

г)

ако е подходящо и осъществимо, държавата-членка организатор и държавите-членки участнички канят служители на консулствата, офицери за връзка, отговарящи за имиграцията, или групи за разпознаване на участващите държави-членки, които да улеснят предаването на изведените на местните власти, доколкото това е съвместимо с националните практики и процедури;

д)

изведените лица се предават на местните органи без белезници, нито други средства за ограничение;

е)

предаването на изведените лица се извършва извън самолета (на входа на ръкава или на пригодено място на летището, по преценка). Доколкото е възможно, местните органи не трябва да се качват на борда на самолета;

ж)

престоят на летището — крайна цел на пътуването, трябва да е възможно най-кратко;

з)

задължение на държавата-членка организатор и всяка държава-членка участник е да предвидят грижи по спешност за ескортиращите и представителите (както и за изведените лица, чието обратно приемане е било отказано), в случай че заминаването на самолета се забави след свалянето на изведените лица. Грижите трябва да включват пренощуване, ако се наложи.