2.3.2004

BG

L 078/40

---

Протокол от 1992 година за изменение на Международната конвенция от 1971 година за създаване на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт

СТРАНИТЕ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД Международната конвенция от 1971 г. за учредяването на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт и протокола от 1984 г. към нея,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че протоколът от 1984 г. към тази конвенция, който предвижда усъвършенстване на обхвата и осигуряване на по-пълно обезщетение, не е влязъл в сила,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ значението на поддържането на жизнеспособността на международната система за отговорност и обезщетяване при замърсяване с нефт,

КАТО ОТЧИТАТ необходимостта да се осигури възможно най-бързо влизане в сила на разпоредбите на протокола от 1984 г.,

КАТО ПРИЗНАВАТ предимството за държавите, които са страни, от уреждане на паралелното съществуване на оригиналната конвенция и изменената конвенция, която я допълва, за един преходен период,

С УБЕЖДЕНИЕТО, че икономическите последици от щетите от замърсяване, причинени при превоза на нефт в наливно състояние, извършван от кораби по море, следва и занапред да се разпределят между спедиторите и заинтересованите от превоза на нефтените товари,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД приемането на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция от 1969 г. за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с нефт,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Конвенцията, която разпоредбите на настоящия протокол изменят, е Международната конвенция от 1971 г. за учредяването на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт, наричана по-долу „Конвенция от 1971 г. за фонда“. За държавите, които са страни по протокола от 1976 г. към Конвенцията от 1971 г. за фонда, такова позоваване се счита, че включва и Конвенцията от 1971 г. за фонда, изменена с този протокол.

Член 2

Член 1 от Конвенцията от 1971 г. за фонда се изменя, както следва:

1.	алинея 1 се заменя със следния текст: „1.   „Конвенция за отговорността, 1992 г.“ означава Международната конвенция за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г.“;

2.

след алинея 1 се включва нова алинея със следния текст: „1а.   „Конвенция от 1971 г. за фонда“ означава Международната конвенция от 1971 г. за учредяването на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт. За държавите-страни по протокола от 1976 г. към тази конвенция, се счита, че този термин включва Конвенцията от 1971 г. за фонда, изменена с този протокол.“;

3.	алинея 2 се заменя със следния текст: „2.   „кораб“, „лице“, „корабособственик“, „нефт“, „щета от замърсяване“, „превантивни мерки“, „инцидент“, и „организация“ имат същото значение като в член I от Конвенцията за отговорността, 1992 г.“;

4.	алинея 4 се заменя със следния текст: „4.   „разчетна единица“ има същото значение като в член V, алинея 9 от Конвенцията за отговорността, 1992 г.“;

5.	алинея 5 се заменя със следния текст: „5.   „корабен тонаж“ има същото значение като в член V, алинея 10 от Конвенцията за отговорността, 1992 г.“;

6.	алинея 7 се заменя със следния текст: „7.   „гарант“ означава всяко лице, което предоставя застраховка или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността на корабособственика съгласно член VII, алинея 1 от Конвенцията за отговорността, 1992 г.“

Член 3

Член 2 от Конвенцията от 1971 г. за фонда се изменя, както следва:

алинея 1 се заменя със следния текст: „1.   С настоящия протокол се създава Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване, наречен „Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г.“, наричан по-нататък „Фондът“, със следните цели: а) да осигурява обезщетяване при щети от замърсяване в размери, за които са недостатъчни защитните средства, с които разполага Конвенцията от 1992 г. за отговорността; б) да приведе в изпълнение съответните цели, определени в тази конвенция.“

Член 4

Член 3 от Конвенцията от 1971 г. за фонда се заменя със следния текст:

Член 5

Заглавието на членове от 4 до 9 от Конвенцията от 1971 г. за фонда се изменя, като се заличат думите „и обезщетяване“.

Член 6

Член 4 от Конвенцията от 1971 г. за фонда се изменя, както следва:

1.	петте позовавания на „Конвенцията за отговорността“ в алинея 1 се заменят с позовавания на „Конвенцията за отговорността, 1992 г.“;

2.

алинея 3 се заменя със следния текст: „3.   Ако фондът докаже, че щетата от замърсяване е резултат частично или цяластно поради действие или бездействие, с намерение да се причини щета от лицето, понесло щетата, или поради небрежност на това лице, Фондът може да бъде освободен от част или от цялото задължение да изплати обезщетение на такова лице. Във всеки случай Фондът се освобождава толкова, колкото корабособственикът да може да бъде освободен от отговорност съгласно член III, алинея 3 от Конвенцията за отговорността, 1992 г. Обаче такова освобождаване на Фонда от отговорност не се разпростира, що се отнася до превантивните мерки.“;

3.

алинея 4 се заменя със следния текст: „4. a) Общата сума на обезщетението, изплащано от Фонда по този член по отношение на всеки отделен инцидент се ограничава така, че сборът от тази сума и общата сума на обезщетението, фактически изплатена по Конвенцията за отговорността, 1992 г. за щета от замърсяване в обхвата на действие на настоящата конвенция, както е посочено в член 3, да не превишава 135 000 000 разчетни единици. б) Освен в случаите, когато е предвидено друго в буква в), общата сума на обезщетението, изплащано от Фонда по този член за щета от замърсяване, причинена от природно бедствие с изключителен, неизбежен и непреодолим характер, да не превишава 135 000 000 разчетни единици. в) Максималният размер на обезщетението, посочен в букви a) и б), е 200 000 000 разчетни единици по отношение на всеки инцидент, който възниква през период, когато по тази конвенция има три страни, за които съответно общото количество облагаем нефт, получен от лица на териториите на тези страни, през предходната календарна година, се е равнявало или е превишавало 600 000 000 тона. г) Натрупаната лихва по фонд, създаден в съответствие с член V, алинея 3 от Конвенцията за отговорността, 1992 г., не се взема под внимание при изчисляването на максималното обезщетение, което се изплаща от Фонда съгласно настоящия член. д) Сумите, посочени в настоящия член, се конвертират в националната валута на държавата на базата на стойността на тази валута в „специални права на тираж“ на датата на вземане на решение от събранието на Фонда относно първата дата на плащане на обезщетението.“;

4.

алинея 5 се заменя със следния текст: „5.   Когато размерът на доказани искове срещу Фонда превишава общата сума на платимото обезщетение, съгласно алинея 4, наличната сума се разпределя по такъв начин, че съотношението между всеки доказан иск и действително получената от ищеца сума за обезщетение съгласно настоящата конвенция е еднакво за всички ищци.“;

5.

алинея 6 се заменя със следния текст: „6.   В извънредни случаи събранието на Фонда може да реши, че обезщетяване в съответствие с тази конвенция може да бъде изплатено, дори ако корабособственикът не е създал Фонд в съответствие с член V, алинея 3 от Конвенцията за отговорността, 1992 г. В такъв случай съответно се прилага алинея 4, буква д) от настоящия член.“

Член 7

Член 5 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се заличава.

Член 8

Член 6 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	в алинея 1 се заличават номера на алинеята и израза „или обезщетение в съответствие с член 5“;

2.	алинея 2 се заличава.

Член 9

Член 7 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	седемте позовавания на „Конвенцията за отговорността“ в алинеи 1, 3, 4 и 6 се заменят с позовавания на „Конвенцията за отговорността, 1992 г.“;

2.	в алинея 1 „или обезщетение съгласно член 5“ се заличава;

3.	в първото изречение на алинея 3 „или обезщетение“ и „или 5“ се заличават;

4.	във второто изречение на алинея 3 „или съгласно член 5, алинея 1“, 0146 се заличава.

Член 10

Позоваването на „Конвенцията за отговорността“ в член 8 на Конвенцията от 1971 г. за Фонда се заменя с позоваване на „Конвенцията за отговорността, 1992 г.“.

Член 11

Член 9 от Конвенцията от 1971 г. за фонда се изменя, както следва:

1.

алинея 1 се заменя със следния текст: „1.   По отношение на всяка сума за обезщетяване при щети от замърсяване изплатена от Фонда в съответствие с член 4, алинея 1 от настоящата конвенция, Фондът придобива чрез суброгация правата, с които обезщетеното по този начин лице може да се ползва съгласно Конвенцията за отговорността, 1992 г. срещу корабособственика или неговия гарант.“;

2.	в алинея 2 „или обезщетение“ се заличава.

Член 12

Член 10 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

Въвеждащото изречение на алинея 1 се заменя със следния текст: „Годишни вноски във Фонда се извършват за всяка една договаряща държава от всяко лице, което през календарната година, посочена в член 12, алинея 2, букви a) или б), е получило общо количество, надвишаващо 150 000 тона:“.

Член 13

Член 11 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се заличава.

Член 14

Член 12 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	в уводната фраза на алинея 1 „за всяко лице, посочено в член 10“ се заличава;

2.	в алинея 1, i), букви б) и в), „или 5“ се заличава, а „15 милиона франка“ се заменя с „четири милиона разчетни единици“;

3.	алинея 1, ii), буква б) се заличава;

4.	в алинея 1, ii), буква в) става буква б), а буква г) става буква в);

5.	въвеждащото изречение на алинея 2 се заменя със следния текст: „Общото събрание взема решение за общата сума на събираните вноските. На основание на това решение директорът изчислява, във връзка с всяка договаряща държава, за всяко лице, посочено в член 10, сумата на годишната му вноска:“;

6.	алинея 4 се заменя със следния текст: „4.   Годишната вноска се дължи на датата, която ще бъде постановена във вътрешния правилник на Фонда. Събранието може да вземе решение за друга дата на плащане.“;

7.	алинея 5 се заменя със следния текст: „5.   Съгласно условията, които трябва да бъдат определени във финансовия правилник на Фонда, събранието може да вземе решение да осъществи преводи между средства, получени съгласно член 12.2, буква a) и средства, получени съгласно член 12.2, буква б).“;

8.	алинея 6 се заличава.

Член 15

Член 13 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	алинея 1 се заменя със следния текст: „1.   Размерът на всяка дължима вноска съгласно член 12, която е просрочена, носи лихва с лихвен процент, който се определя в съответствие с вътрешния правилник на Фонда, при условие, че различни проценти могат да бъдат определяни при различни обстоятелства.“

2.	в алинея 3 „членове 10 и 11“ се заменя с „членове 10 и 12“, а „за период, по-дълъг от три месеца“ се заличава.

Член 16

Към член 15 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се добавя нов алинея 4:

Член 17

Член 16 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се заменя със следния текст:

Член 18

Член 18 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	във въвеждащото изречение на члена „при спазване на разпоредбите на член 26“ се заличава;

2.	алинея 8 се заличава;

3.

алинея 9 се заменя със следния текст: „9.   Да учредява временен или постоянен помощен орган, какъвто счита за необходим, да определя официалното му задание и да му предостави необходимите правомощия, за да изпълнява възложените му функции; при избор на членове на такъв орган, събранието се стреми да осигури справедливо географско разпределение на членовете и да осигури на договарящите държави, във връзка с които се получават най-големите количества облагаем нефт, подходящо представяне; за работата на такъв помощен орган могат да се прилагат с необходимите изменения процедурните правила на събранието.“

4.	в алинея 10 „Изпълнителният комитет“ се заличава;

5.	в алинея 11 „Изпълнителният комитет“ се заличава;

6.	алинея 12 се заличава.

Член 19

Член 19 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	алинея 1 се заменя със следния текст: „1.   Редовни заседания на събранието се провеждат веднъж всяка календарна година при свикване от директора.“;

2.	в алинея 2 „на изпълнителния комитет или“ се заличава.

Член 20

Членове от 21 до 27 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда и заглавието на тези членове се заличават.

Член 21

Член 29 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	алинея 1 се заменя със следния текст: „1.   Директорът е главният административен служител на Фонда. При спазване на указанията, дадени му от събранието, той изпълнява функциите, които са му възложени от тази конвенция, вътрешния правилник на Фонда и събранието.“;

2.	в алинея 2, буква д) „или изпълнителния комитет“ се заличава;

3.	в алинея 2, буква е) „или до изпълнителния комитет, според случая“ се заличава;

4.	алинея 2, буква ж) се заменя със следния текст: „ж) подготвя, в консултация с председателя на събранието, и публикува доклад за дейностите на Фонда през предходната календарна година;“

5.	в алинея 2, буква з) „Изпълнителният комитет“ се заличава.

Член 22

В член 31, алинея 1 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда думите „на изпълнителния комитет и“ се заличават.

Член 23

Член 32 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	във въвеждащото изречение „и изпълнителния комитет“ се заличава;

2.	в буква б) „и изпълнителния комитет“ се заличава;

Член 24

Член 33 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се изменя, както следва:

1.	алинея 1 се заличава;

2.	в алинея 2 номерът на алинеята се заличава;

3.	буква в) се заменя със следния текст: „в) учредяването на помощни органи съгласно член 18, алинея 9 и въпроси, които се отнасят за такова учредяване.“

Член 25

Член 35 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се заменя със следния текст:

Член 26

След член 36 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда се добавят четири нови члена със следния текст:

Член 27

1.   Конвенцията от 1971 г. за Фонда и настоящият протокол, между страните по този протокол, се разглеждат и тълкуват заедно като един документ.

2.   Членове от 1 до 36г на Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена от настоящия протокол, се наричат Международната конвенция от 1992 г. за учредяването на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт (Конвенция от 1992 г. за Фонда).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Подписване, ратификация, приемане, одобрение и присъединяване

1.   Настоящият протокол е открит за подписване от всички държави, подписали Конвенцията от 1992 г. за отговорността, от 15 януари 1993 г. до 14 януари 1994 г. в Лондон.

2.   При спазване на условията, посочени в алинея 4, настоящият протокол се ратифицира, приема или одобрява от държавите, които са го подписали.

3.   При спазване на условията, посочени в алинея 4, настоящият протокол е открит за присъединяване от държави, които не са го подписали.

4.   Само държави, които са ратифицирали, приели, одобрили или са се присъединили към Конвенцията от 1992 г. за отговорността, могат да ратифицират, приемат, одобрят или да се присъединят към настоящия протокол.

5.   Ратификация, приемане, одобрение или присъединяване се осъществяват чрез депозиране на официален документ за това при генералния секретар на организацията.

6.   Държава, която е страна по настоящия протокол, но не е страна по Конвенцията от 1971 г. за Фонда, е длъжна да спазва разпоредбите на Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол по отношение на другите държави, които са страни по протокола. Тази държава обаче не е длъжна да спазва разпоредбите на Конвенцията от 1971 г. за Фонда по отношение на държавите, които са страни по нея.

7.   Всеки документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, депозиран след влизането в сила на измененията към Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, се счита, че се отнася до конвенцията със съответните изменения.

Член 29

Информация за облагаем нефт

1.   Преди влизането в сила на настоящия протокол за дадена държава, тази държава съобщава на Генералния секретар на организацията при депозиране на документ, посочен в член 28, алинея 5, и след това всяка година на дата, която ще бъде определена от генералния секретар на организацията, името и адреса на лицето, което е длъжно да прави вноски във Фонда за тази държава съгласно член 10 на Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, както и данни за съответните количества облагаем нефт, получени от такова лице на територията на тази държава през предходната календарна година.

2.   По време на преходния период, директорът, от името на страните, съобщава всяка година на генералния секретар на организацията данни за количествата облагаем нефт, получен от лица, длъжни да правят вноски във Фонда съгласно член 10 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол.

Член 30

Влизане в сила

1.   Настоящият протокол влиза в сила 12 месеца след датата, на която са изпълнени следните изисквания:

а)	поне осем държави са депозирали документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване при генералния секретар на организацията; и

б)

генералният секретар на организацията е получил информация в съответствие с член 29, че лицата, които ще бъдат длъжни да правят вноски съгласно член 10 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с този протокол, са получили общо количество най-малко 450 000 000 тона облагаем нефт през предходната календарна година.

2.   Настоящият протокол, при все това, не влиза в сила преди влизането в сила на Конвенцията от 1992 г. за отговорността.

3.   За всяка държава, която ратифицира, приеме, одобри или се присъедини към настоящия протокол, след изпълнение на условията на алинея 1 за влизане в сила, протоколът влиза в сила 12 месеца след датата на депозиране от тази държава на съответния документ.

4.   По време на депозиране на документа си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване към настоящия протокол, всяка държава може да заяви, че този документ не влиза в сила по смисъла на настоящия член до изтичането на шестмесечния срок, посочен в член 31.

5.   Всяка държава, която е направила заявление по предходната алинея, може да го оттегли по всяко време чрез известие, адресирано до генералния секретар на организацията. Такова оттегляне влиза в сила от датата на получаване на известието, а всяка държава, която се оттегля по този начин, се счита за депозирала на тази дата документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване към настоящия протокол.

6.   Всяка държава, направила заявление по член 13, алинея 2 от Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията от 1969 г. за отговорността, се счита също за направила заявление съгласно алинея 4 от настоящия член. Оттегляне на заявление по упоменатия член 13, алинея 2 се счита също за оттегляне в съответствие с алинея 6 от настоящия член.

Член 31

Денонсиране на Конвенциите от 1969 г. и от 1971 г.

При спазване на условията на член 30, в срок от шест месеца от датата, на която са изпълнени следните изисквания:

a)	най-малко осем държави са станали страни по настоящия протокол или са депозирали при генералния секретар на организацията документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, независимо дали при спазване или не на условията на член 30, алинея 4; и

б)

генералният секретар на организацията е получил информация в съответствие с член 29, че лицата, които са или ще бъдат длъжни да правят вноски съгласно член 10 на Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, са получили общо количество най-малко от 750 000 000 тона облагаем нефт през предходната календарна година;

всяка страна по настоящия протокол и всяка държава, която е депозирала документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, независимо дали това е станало съгласно член 30, алинея 4, ако са страни по него, денонсират Конвенцията от 1971 г. за Фонда и Конвенцията от 1969 г. за отговорността, в сила 12 месеца след изтичането на горепосочения шестмесечен период.

Член 32

Преразглеждане и изменение

1.   Организацията може да свика конференция за преразглеждане или изменение на Конвенцията от 1992 г. за Фонда.

2.   Организацията свиква конференция на договарящите държави с цел преразглеждане или изменение на Конвенцията от 1992 г. за Фонда, по искане на най-малко една трета от всички договарящи държави.

Член 33

Изменение на границите на обезщетение

1.   По искане на най-малко една четвърт от договарящите държави, всяко предложение за изменение на границите на суми за обезщетение, постановени в член 4, алинея 4 на Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, се изпраща от генералния секретар до всички членове на организацията и до всички договарящи държави.

2.   Всяко изменение, предложено и разпространено, както е посочено по-горе, се предоставя за разглеждане в Правния комитет на организацията не по-рано от шест месеца след датата на разпращането.

3.   Всички държави-страни по Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, независимо дали са членове, или не на организацията, имат право да участват в работата на Правния комитет за разглеждане и приемане на измененията.

4.   Изменения се одобряват с мнозинство от две трети от договарящите държави, присъстващи и участващи в гласуването в Правния комитет, разширен съгласно предвидено в алинея 3, при условие че по време на гласуването присъстват не по-малко от половината договарящи държави.

5.   При разглеждането на предложенията за изменение на границите на обезщетение, Правния комитет отчита опита при инциденти, и по-специално размера на причинените от тях щети, и промените в стойностите на валутите. Комитетът също отчита връзката между границите на обезщетение, определени в член 4, алинея 4 на Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, и границите, определени в член V, алинея 1 от Международната конвенция от 1992 г. за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с нефт.

6.

a) Изменение на границите на обезщетение в съответствие с настоящия член не може да се разглежда преди 15 януари 1998 г., нито по-рано от пет години след датата на влизане в сила на предходно изменение в съответствие с настоящия член. Изменение по настоящия член не се разглежда преди влизането в сила на настоящия протокол. б) Границата на обезщетението не може да бъде увеличена до степен, в която да превишава сумата, съответстваща на границите, определени в Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, увеличени с шест процента на година, изчислени в сложни проценти, считано от 15 януари 1993 г. в) Границата на обезщетението не може да бъде увеличена до степен, че да превишава сумата, съответстваща на границата, определена в Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, умножена по три.

7.   Организацията нотифицира договарящите държави за всяко изменение, одобрено в съответствие с алинея 4. Изменението се счита за прието при изтичане на осемнадесетмесечен срок след датата на нотифициране, освен ако в рамките на този срок не по-малко от една четвърт от държавите, които са договарящи държави при приемането на измененията от Правния комитет, не са съобщили на организацията, че не приемат изменението. В този случай изменението се отхвърля и не влиза в сила.

8.   Изменение, което се счита за прието в съответствие с алинея 7, влиза в сила 18 месеца след приемането му.

9.   Всички договарящи държави са длъжни да спазват разпоредбите на изменението, освен ако не денонсират настоящия протокол в съответствие с член 31, алинеи 1 и 2, най-малко шест месеца преди влизането в сила на изменението. Такова денонсиране придобива сила от момента на влизане в сила на изменението.

10.   Когато Правният комитет приеме изменение, но осемнадесетмесечният срок за неговото приемане не е изтекъл, държавата, която през този срок става договаряща държава, е длъжна да спазва разпоредбите на изменението, ако то влезе в сила. Държавата, която става договаряща държава след изтичане на този срок, се задължава да спазва разпоредбите на изменението, прието съгласно алинея 7. В случаите, посочени в настоящата алинея, държавата се задължава да спазва разпоредбите на изменението при влизането му в сила или при влизането в сила на настоящия протокол за тази държава, ако това стане по-късно.

Член 34

Денонсиране

1.   Настоящият протокол може да бъде денонсиран от всяка договаряща страна, по всяко време след датата, на която протоколът влиза в сила за тази страна.

2.   Денонсирането се извършва чрез депозиране на съответен документ при генералния секретар на организацията.

3.   Денонсирането влиза в сила дванадесет месеца или след по-дълъг период, който може да бъде посочен в документа за денонсиране, след депозирането на съответния документ при генералния секретар на организацията.

4.   Денонсирането на Конвенцията от 1969 г. за отговорността се счита за денонсиране на настоящия протокол. Такова денонсиране влиза в сила на датата, на която влиза в сила денонсирането на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията от 1969 г. за отговорността съгласно член 16 от този протокол.

5.   Всяка договаряща страна по настоящия протокол, която не е денонсирала Конвенцията от 1971 г. за Фонда и Конвенцията от 1969 г. за отговорността, според изискванията на член 31, се счита за денонсирала настоящия протокол, като това денонсиране придобива сила дванадесет месеца след изтичането на шестмесечния период, посочен в този член. Считано от датата, на която влизат в сила денонсиранията, предвидени в член 31, всяка страна по настоящия протокол, която депозира документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване към Конвенцията от 1969 г. за отговорността, се счита за денонсирала настоящия протокол, като денонсирането влиза в сила на датата, на която този документ влиза в сила.

6.   Между страните по настоящия протокол, денонсирането от някоя от тях на Конвенцията от 1971 г. за Фонда, съгласно член 41 от нея, в никакъв случай не се тълкува като денонсиране на Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол.

7.   Независимо от денонсирането на настоящия протокол от страна по него, съгласно настоящия член, всички разпоредби на настоящия протокол, отнасящи се до задълженията да се правят вноски съгласно член 10 от Конвенцията от 1971 г. за Фонда, изменена с настоящия протокол, във връзка с инцидент, посочен в член 12, алинея 2, буква б) от тази изменена конвенция, който възникне преди денонсирането да влезе в сила, продължават да се прилагат.

Член 35

Извънредни заседания на събранието

1.   Всяка договаряща държава може да поиска от директора свикване на извънредно заседание на събранието в срок от 90 дни след депозирането на документ за денонсиране, който според нея ще доведе до значително увеличение на размера на вноските за останалите договарящи държави. Директорът свиква събранието не по-късно от 60 дни след постъпването на такова искане.

2.   Директорът може по своя инициатива да свика извънредно заседание на събранието в рамките на шестдесет дни след депозирането на всеки документ за денонсиране, ако той счете, че такова денонсиране ще доведе до значително увеличение на размера на вноските за останалите договарящи държави.

3.   Ако събранието, свикано на извънредно заседание съгласно алинея 1 или 2, вземе решение, че денонсирането ще доведе до значително увеличение на размера на вноските за останалите договарящи държави, всяка от тези държави може, не по-късно от 120 дни преди датата, на която денонсирането влиза в сила, да денонсира настоящия протокол, като денонсирането влиза в сила на същата дата.

Член 36

Прекратяване

1.   Настоящият протокол престава да бъде в сила от датата, на която броят на договарящите държави стане по-малък от три държави.

2.   Държавите, обвързани чрез настоящия протокол, в деня преди датата, на която той престава да действа, предоставят възможност на Фонда да изпълни функциите си, описани в член 37 от настоящия протокол, и само за тази цел остават обвързани с разпоредбите на настоящия протокол.

Член 37

Ликвидация на Фонда

1.   Ако настоящият протокол престане да действа, независимо от това Фондът:

a)	изпълнява задълженията си по отношение на всеки инцидент, който е възникнал преди протоколът да престане да бъде в сила;

б)	има право да упражни правата си върху вноските, доколкото тези вноски са необходими за изпълнение на задълженията му съгласно буква a), включително необходимите за тази цел разходи за управлението на Фонда.

2.   Общото събрание предприема съответните мерки за завършване на ликвидацията на Фонда, включително справедливо разпределяне на останалите активи между лицата, правили вноски във Фонда.

3.   По смисъла на настоящия член Фондът остава юридическо лице.

Член 38

Депозитар

1.   Настоящият протокол и всякакви изменения, приети съгласно член 33, се депозират при генералния секретар на организацията.

2.   Генералният секретар на организацията:

a)

уведомява всички държави, които са подписали или са се присъединили към настоящия протокол, за: i) всяко ново подписване или депозиране на съответен документ и датата на предаването му; ii) всяко заявление и известие съгласно член 30, включително заявления и оттегляне на заявления, които се считат за направени в съответствие с този член; iii) датата на влизането в сила на настоящия протокол; iv) датата, до която предвидените в член 31 денонсирания се изисква да бъдат направени; v) всяко предложение за изменение на границите на размера на обезщетението, което е направено в съответствие с член 33, алинея 1; vi) всяко изменение, прието в съответствие с член 33, алинея 4; vii) всяко изменение, считано за прието по член 33, алинея 7, с датата на влизането му в сила в съответствие с алинеи 8 и 9 от този член; viii) депозирането на документ за денонсиране на настоящия протокол, датата на депозирането и датата, на която влиза в сила; ix) всяко денонсиране, което се счита за направено по член 34, алинея 5; x) всяко съобщение, което се изисква от някой от членовете от настоящия протокол;

б)	изпраща заверени копия от протокола на всички държави, които са подписали, и на всички държави, присъединяващи се към протокола.

3.   Веднага след влизането в сила на настоящия протокол, генералният секретар на организацията изпраща текста на протокола до Секретариата на ООН за регистриране и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на ООН.

Член 39

Езици

Настоящият протокол е съставен в един оригинален екземпляр на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични.

СЪСТАВЕНО В ЛОНДОН на двадесет и седми ноември хиляда деветстотин деветдесет и втора година.

В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЕТО долуподписаните упълномощени представители полагат собственоръчно подпис под настоящия протокол.

2.3.2004

BG

L 078/32

---

ПРОТОКОЛ ОТ 1992 ГОДИНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЩЕТИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ, 1969 ГОДИНА

СТРАНИТЕ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,

КАТО РАЗГЛЕДАХА Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г., и протокола от 1984 г. към нея,

КАТО ОТБЕЛЯЗАХА, че протоколът от 1984 г. към тази конвенция, предвиждащ усъвършенстване на обхвата и осигуряване на по-пълно обезщетение, не е влязъл в сила,

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ важното значение от поддържането на жизнеспособността на международната система за отговорност и обезщетяване при замърсяване с нефт,

КАТО ОСЪЗНАВАТ необходимостта от възможно най-бързо влизане в сила на разпоредбите на протокола от 1984 г.,

КАТО ПРИЗНАВАТ необходимостта от приемане на специални разпоредби във връзка с въвеждането на съответни изменения и допълнения в Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1971 г.,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Настоящият протокол изменя разпоредбите на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г., наричана по-долу „Конвенция за отговорността, 1969 г.“. За държавите, страни по протокола от 1976 г. към Конвенцията за отговорността, 1969 г., се счита, че всяко позоваване на конвенцията включва Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол.

Член 2

Член I от Конвенцията за отговорността, 1969 г., се изменя, както следва:

1.

Параграф 1 се заменя със следния текст: „1.   „Кораб“ означава всеки морски кораб и плаващо морско средство от всякакъв вид, построено или приспособено за превоз на нефт наливно като товар, при условие че кораб, който е в състояние да превозва нефт и други товари, ще се разглежда като кораб само тогава, когато превозва нефт наливно като товар, както и при всяко плаване след такъв превоз, освен ако не се докаже, че на борда липсват остатъци от нефт след такъв превоз.“

2.	Параграф 5 се заменя със следния текст: „5.   „Нефт“ означава всеки устойчив въглеводороден минерален нефт, като суров нефт, мазут, тежко дизелово гориво и смазочно масло, независимо от това, дали се превозват на борда на кораба като товар или в горивните танкове на такъв кораб.“

3.

Параграф 6 се заменя със следния текст: „6.   „Щета от замърсяване“ означава: a) загуба или вреда, причинена извън кораб, при замърсяване в резултат на изтичане или изхвърляне на нефт от кораб, където и да се случи такова изхвърляне или изтичане, при условие че обезщетяването за нанесени щети на околната среда, различни от пропуснати ползи вследствие на такава щета, се ограничава с разходите по осъществяване на разумни мерки за възстановяване, които са били предприети или следва да бъдат предприети; б) разходи по превантивни мерки и бъдеща загуба или вреда, причинена от превантивните мерки.“

4.	Параграф 8 се заменя със следния текст: „8.   „Инцидент“ означава всяко произшествие или поредица от произшествия с еднакъв произход, които предизвикват щети от замърсяване или създават сериозна и неминуема опасност за причиняване на такива щети.“

5.	Параграф 9 се заменя със следния текст: „9.   „Организация“ означава Международната морска организация.“

6.

След параграф 9 се добавя нов параграф 10 със следния текст: „10.   „Конвенция за отговорността, 1969 г.“ означава Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. За държавите, страни по протокола от 1976 г. към тази конвенция, се счита, че този термин обхваща Конвенцията за отговорността, 1969 г., както е изменена с този протокол.“

Член 3

Член II на Конвенция за отговорността, 1969 г., се заменя със следния текст:

Член 4

Член III на Конвенция за отговорността, 1969 г., се изменя, както следва:

1.

Параграф 1 се заменя със следния текст: „1.   С изключение на предвиденото в параграфи 2 и 3 на този член, по време на инцидент или когато инцидентът се състои от поредица произшествия, по време на първото произшествие корабособственикът носи отговорност за всяка щета от замърсяване, причинена от кораба в резултат на инцидента.“

2.

Параграф 4 се заменя със следния текст: „4.   Не може да се предявява друг иск за обезщетение за щети от замърсяване срещу корабособственика освен съгласно тази конвенция. При спазване на условията на алинея 5 на този член не може да се предяви никакъв иск за обезщетяване на щета от замърсяване на основание на тази конвенция или на други основания срещу: а) служители или агенти на корабособственика или членове на екипажа; б) пилот или друго лице, което не е член на екипажа, но предоставя услуги за кораба; в) всеки наемател (какъвто и да е, включително наемател по беарбоут чартър), управител или оператор на кораба; г) всяко лице, изпълняващо операция по спасяване на имущество, със съгласието на корабособственика или по указание на компетентните органи; д) всяко лице, което предприема превантивни мерки; е) всички служители или агенти на лицата, посочени в букви в), г) и д); освен ако щетата не е в резултат на тяхно действие или бездействие, извършено с намерение да се причини щета, или поради неблагоразумие и със съзнанието, че може да се причини такава щета.“

Член 5

Член IV на Конвенция за отговорността, 1969 г., се заменя със следния текст:

Член 6

Член V на Конвенция за отговорността, 1969 г., се изменя, както следва:

1.

Параграф 1 се заменя със следния текст: „1.   Корабособственикът има право да ограничи своята отговорност в съответствие с тази конвенция по отношение на всеки инцидент до обща сума, изчислена по следния начин: a) 3 000 000 разчетни единици за кораб с не повече от 5 000 единици тонаж; б) за кораб с тонаж, по-голям от посочения, за всяка следваща единица тонаж — към сумата, посочена в буква а), се прибавят по 420 разчетни единици; при условие обаче, че тази обща сума в никакъв случай не превишава 59 700 000 разчетни единици.“

2.

Параграф 2 се заменя със следния текст: „2.   Корабособственикът няма право да ограничава своята отговорност съгласно тази конвенция, ако е доказано, че щетата е в резултат на негово действие или бездействие, извършено с намерение да причини такава щета, или от неблагоразумие и със съзнанието, че може да доведе до такава щета.“

3.

Параграф 3 се заменя със следния текст: „3.   С цел да се ползва от ограничението, предвидено в алинея 1 на този член, корабособственикът трябва да създаде фонд на обща сума, представляваща границите на неговата отговорност пред съда или друг компетентен орган на някоя от договарящите държави, в която е предявен иск в съответствие с член IХ, или ако не е предявен иск - във всеки съд или друг компетентен орган на която и да е от договарящите държави, в която могат да бъдат предявени искове в съответствие с член IХ. Фондът може да бъде създаден чрез депозиране на сумата или чрез представяне на банкова гаранция или друга гаранция, приемлива съгласно законодателството на договарящата държава, където е създаден фондът, и счетена за достатъчна от съда или друг компетентен орган.“

4.

Параграф 9 се заменя със следния текст: „9. a) „Разчетната единица“, посочена в параграф 1 на този член, е единицата „специални права на тираж“ (SDR), както е определена от Международния валутен фонд. Сумите, посочени в параграф 1, се конвертират в националната валута на държавата на основата на стойността на тази валута в единици „специални права на тираж“ на датата на образуване на фонда, посочен в параграф 3. Стойността на националната валута на договаряща държава, която е член на Международния валутен фонд, в единици „специални права на тираж“ се изчислява по метода за определяне на стойността, прилаган от Международния валутен фонд, в сила от съответната дата на неговите финансови операции и сделки. Стойността на националната валута на договаряща държава, която не е член на Международния валутен фонд, се изчислява в единици „специални права на тираж“ по начин, определен от тази държава. б) Независимо от всичко договаряща държава, която не е член на Международния валутен фонд и нейното законодателство не разрешава прилагането на разпоредбите на параграф 9, буква а) на този член, може по време на ратификацията, приемането, одобряването на тази конвенция или присъединяването към нея или по всяко друго време да заяви, че разчетната единица, посочена в параграф 9, буква а), се равнява на 15 златни франка. Златният франк, посочен в този параграф, съответства на шестдесет и пет и половина милиграма злато с чистота деветстотин. Конвертирането на златните франкове в национална валута се осъществява съгласно законодателството на съответната държава. в) Изчисляването, посочено в последното изречение на параграф 9, буква а), и конвертирането, посочено в параграф 9, буква б), се осъществяват по такъв начин, че тази реална стойност на сумата, посочена в параграф 1, да се изрази в националната валута на договарящата държава, доколкото е възможно, така, както би се получила в случай, че се приложат първите три изречения на параграф 9, буква а). Договарящите държави съобщават на депозитаря начина на изчисляване съгласно алинея 9(а) или според случая - резултата от конвертирането съгласно параграф 9, буква б), при депозиране на документа за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към тази конвенция и всеки път, когато има изменение в метода или резултата от конвертирането.“

5.	Параграф 10 се заменя със следния текст: „10.   За целите на този член за корабен тонаж се счита бруто тонажът, изчислен съгласно правилата за измерване на тонажа на корабите, съдържащи се в приложение I на Международната конвенция за измерване тонажа на корабите, 1969 г.“

6.	Второто изречение на параграф 11 се заменя със следния текст: „Такъв фонд може да се създаде дори ако корабособственикът няма право да ограничи своята отговорност съгласно параграф 2, но създаването на фонд в този случай не трябва да вреди на правата на който и да е ищец срещу корабособственика.“

Член 7

Член VII на Конвенция за отговорността, 1969 г. се изменя, както следва:

1.

Първите две изречения на параграф 2 се заменят със следния текст: „Свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка или друго валидно финансово обезпечение в съответствие с изискванията на тази конвенция, се издава на всеки кораб, след като съответният орган на договарящата държава установи, че са изпълнени изискванията на параграф 1. На кораби, регистрирани в договаряща държава, такова свидетелство се издава или заверява от съответните органи на държавата на регистрация на кораба; на кораби, нерегистрирани в договаряща държава, такова свидетелство може да се издаде или завери от съответните органи на всяка договаряща държава.“

2.

Параграф 4 се заменя със следния текст: „4.   Свидетелството трябва да бъде налично на борда на кораба, а копие от него се депозира при органите, които водят регистъра на корабите, или когато корабът не е регистриран в договаряща държава, при органите на държавата, издаващи или заверяващи свидетелството.“

3.

Първото изречение на параграф 7 се заменя със следния текст: „Свидетелства, издадени или заверени в рамките на компетентност на договаряща държава и в съответствие с алинея 2, за целите на тази конвенция се признават от другите договарящи държави и имат същата сила, както, ако са издадени или заверени от самите тях, дори ако са издадени или заверени по отношение на кораб, нерегистриран в договаряща държава.“

4.	Във второто изречение на параграф 7 думите „с държавата на регистрация на кораба“ се заменят със „с държавата, издаваща или заверяваща свидетелството“.

5.	Второто изречение на параграф 8 се заменя със следния текст: „В такъв случай ответникът, дори ако корабособственикът няма право да ограничи своята отговорност в съответствие с член V, параграф 2, може да се ползва от ограниченията на отговорността, предвидени в член V, параграф 1.“

Член 8

Член IХ на Конвенцията за отговорността, 1969 г., се изменя, както следва:

параграф 1 се заменя със следния текст: „1.   Когато инцидент е предизвикал щети от замърсяване на територия, включваща териториалното море или пространството, посочено в член II, на една или повече договарящи държави или са били предприети превантивни мерки за предотвратяване или намаляване на щетите от замърсяване на такава територия, включваща териториално море или това пространство, предявяване на искове за обезщетение могат да се предприемат само в съдилищата на такава договаряща държава или държави. Ответникът трябва да бъде уведомен за всеки такъв иск в разумен срок.“

Член 9

След член ХII на Конвенцията за отговорността, 1969 г. се добавят два нови члена със следното съдържание:

Член 10

Образецът на свидетелство, приложен към Конвенция за отговорността, 1969 г., се заменя с образеца, приложен към този протокол.

Член 11

1.   Конвенция за отговорността, 1969 г., и този протокол в отношенията между страните по този протокол се разглеждат и тълкуват като един документ.

2.   Членове I—ХIIб, включително образецът на свидетелството, на Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, се наричат Международна конвенция за гражданска отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г. (Конвенция за отговорността, 1992 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 12

Подписване, ратификация, приемане, одобряване и присъединяване

1.   Този протокол е открит за подписване от всички държави от 15 януари 1993 г. до 14 януари 1994 г. в Лондон.

2.   При спазване на условията, посочени в параграф 4, всяка държава може да стане страна по този протокол чрез:

a)	подписване с условие за ратификация, приемане или одобряване с последваща ратификация, приемане или одобряване; или

б)	присъединяване.

3.   Ратификация, приемане, одобряване или присъединяване се осъществяват чрез депозиране на официален документ за това при генералния секретар на организацията.

4.   Всяка държава, страна по Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1971 г., наричана по-долу Конвенция за фонда, 1971 г., може да ратифицира, приеме или одобри този протокол или да се присъедини към него само ако по същото време ратифицира, приеме или одобри протокола от 1992 г., изменящ същата конвенция, или да се присъедини към него, ако тази държава не денонсира Конвенция за фонда, 1971 г., след датата, на която този протокол влиза в сила за дадената държава.

5.   Държава, която е страна по този протокол, но не е страна по Конвенцията за отговорността, 1969 г., е длъжна да спазва разпоредбите на Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол по отношение на другите държави, страни по протокола. Тази държава обаче не е длъжна да спазва разпоредбите на Конвенцията за отговорността, 1969 г. по отношение на държавите, страни по нея.

6.   Всеки документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване, депозиран след влизането в сила на измененията и допълненията към Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, се счита като отнасящ се до конвенцията със съответните изменения и допълнения.

Член 13

Влизане в сила

1.   Този протокол влиза в сила 12 месеца след датата, на която 10 държави, в т.ч. четири държави, от които всяка с не по-малко от един милион единици бруто тонаж на танкерния флот, са депозирали при генералния секретар на организацията документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.

2.   Всяка държава, страна по Конвенцията за фонда, 1971 г., по всяко време от депозирането на документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към този протокол може да заяви, че такъв документ няма да се разглежда като действащ за целите на този член до изтичане на шестмесечния срок, посочен в член 31 на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г. Държава, която не е страна по Конвенцията за фонда, 1971 г., но която депозира документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г., може също да направи заявление по същото време в съответствие с този параграф.

3.   Всяка държава, която е направила заявление в съответствие с предходния параграф, може да се откаже от него по всяко време чрез уведомление до генералния секретар на организацията. Такъв отказ влиза в сила от датата на получаване на уведомлението при условие че тази държава се счита за депозирала на тази дата документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към този протокол.

4.   За всяка държава, която ратифицира, приеме, одобри този протокол или се присъедини към него след изпълнението на условията за влизането му в сила, посочени в параграф 1, този протокол влиза в сила 12 месеца след датата на депозиране от тази държава на съответния документ.

Член 14

Преразглеждане и изменения

1.   Организацията може да свика конференция за преразглеждане, изменение или допълнение на Конвенцията за отговорността, 1992 г.

2.   Организацията свиква конференция на договарящите държави с цел преразглеждане, изменение или допълнение на Конвенцията за отговорността, 1992 г., по молба на не по-малко от една трета от договарящите държави.

Член 15

Изменение на границите на отговорност

1.   При молба на не по-малко от една четвърт от договарящите държави всяко предложение за изменение на границите на отговорността, определени в член V, параграф 1 на конвенцията, изменена с този протокол, се изпраща от генералния секретар до членовете на организацията и на всички договарящи държави.

2.   Всяко изменение, предложено и разпространено, както е посочено по-горе, се предава за разглеждане в Юридическия комитет на организацията не по-рано от шест месеца след датата на разпращането.

3.   Всички държави, страни по Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, независимо дали са членове или не на организацията, имат право да участват в работата на Юридическия комитет за разглеждане и приемане на измененията.

4.   Изменения се одобряват с мнозинство от две трети от договарящите държави, присъстващи и участващи в гласуването в разширения Юридически комитет, както е предвидено в параграф 3, при условие че по време на гласуването присъстват не по-малко от половината договарящи държави.

5.   При разглеждането на предложенията за изменение на границите на отговорност Юридическият комитет отчита опита, получен в резултат на инциденти, и по-специално размера на причинените щети, промените в стойностите на валутите и въздействието на предлаганите изменения върху стойността на застраховането. Комитетът също отчита връзката между границите на отговорността, определени в член V, параграф 1 на Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, и границите, определени в член 4, параграф 4 на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1992 г.

6.

a) Никакво изменение на границите на отговорност в съответствие с този член не може да се разглежда преди 15 януари 1998 г., нито по-рано от пет години след датата на влизане в сила на предходно изменение в съответствие с този член. Никакво изменение в съответствие с този член не се разглежда преди влизането в сила на този протокол. б) Никакво ограничаване на отговорността не може да бъде разширено до степен, в която да превишава сумата, съответстваща на границите, определени в Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, които са увеличени с 6 % на година и изчислени в сложни проценти, считано от 15 януари 1993 г. в) Никакво ограничаване на отговорността не може да бъде разширено до степен, че да превишава сумата, съответстваща на границата, определена в Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, умножена по три.

7.   Организацията уведомява договарящите държави за всяко изменение, одобрено в съответствие с параграф 4. Изменението се счита за прието при изтичане на осемнадесетмесечен срок след датата на уведомяване, ако в течение на този срок не по-малко от една четвърт от държавите, явяващи се договарящи държави по време на одобрението на измененията от Юридическия комитет, не са уведомили организацията, че не приемат изменението. В този случай изменението се отхвърля и не влиза в сила.

8.   Изменение, което се счита за прието в съответствие с параграф 7, влиза в сила 18 месеца след приемането му.

9.   Всички договарящи държави се обвързват с разпоредбите на изменението, освен ако не денонсират този протокол в съответствие с член 16, параграфи 1 и 2 най-малко шест месеца до влизането в сила на изменението. Такова денонсиране придобива сила от момента на влизане в сила на изменението.

10.   Когато изменение е одобрено от Юридическия комитет, но осемнадесетмесечният срок за неговото приемане не е изтекъл, държавата, която през този срок става договаряща държава, е длъжна да спазва разпоредбите на това изменение, ако то влезе в сила. Държавата, която става договаряща държава след изтичане на този срок, се обвързва с разпоредбите на изменението, прието съгласно параграф 7. В случаите, посочени в тази алинея, държавата се обвързва с изменението при влизането му в сила или при влизането в сила на този протокол за тази държава, ако това стане по-късно.

Член 16

Денонсиране

1.   Този протокол може да бъде денонсиран от всяка договаряща страна, по всяко време след датата, на която протоколът влиза в сила за тази страна.

2.   Денонсирането се извършва чрез депозиране на съответен документ при генералния секретар на организацията.

3.   Денонсирането влиза в сила след дванадесет месеца или след по-дълъг период, посочен в документа за денонсиране, след депозирането на съответния документ при генералния секретар.

4.   Денонсирането от страна на всяка от държавите, страни по този протокол, на Конвенцията за отговорността, 1969 г., в съответствие с член XVI в никакъв случай не се тълкува като денонсиране на Конвенцията за отговорността, 1969 г., както е изменена с този протокол.

5.   Денонсирането на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г. от държава, която остава страна по Конвенцията за фонда, 1971 г., ще се счита за денонсиране на този протокол. Такова денонсиране влиза в сила на датата, на която Протоколът от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г. влиза в сила съгласно член 34 на този протокол.

Член 17

Депозитар

1.   Този протокол и всякакви изменения, приети съгласно член 15, се депозират при генералния секретар на организацията.

2.   Генералният секретар на организацията:

a)

уведомява всички държави, които са подписали или приели този протокол, за: i) всяко ново подписване или депозиране на съответен документ и датата на предаване; ii) всяко заявление и уведомление съгласно член 13 и всяко заявление или съобщение съгласно член V, параграф 9 на Конвенцията за отговорността, 1992 г.; iii) датата на влизането в сила на този протокол; iv) всяко предложение за изменение на границите на отговорността, което е направено съгласно член 15, параграф 1; v) всяко изменение, одобрено в съответствие с член 15, параграф 4; vi) всяко изменение, считано за прието в съответствие с член 15, параграф 7, с датата на влизане в сила в съответствие с параграфи 8 и 9 на същия член; vii) депозирането на всеки документ за денонсиране на този протокол, датата на депозирането и датата, на която влиза в сила; viii) всяко денонсиране, което се счита за направено съгласно член 16, параграф 5; ix) всяко съобщение, което се изисква от някой от членовете на този протокол;

б)	изпраща заверени копия от протокола на всички държави, подписали или присъединили се към протокола.

3.   Веднага след влизането в сила на протокола генералният секретар на организацията изпраща текста на протокола до Секретариата на ООН за регистриране и издаване в съответствие с член 102 на Хартата на ООН.

Член 18

Езици

Този протокол е съставен в един оригинален екземпляр на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични.

Съставен в Лондон на двадесет и седми ноември хиляда деветстотин деветдесет и втора година.

В удостоверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за целта от правителствата си, подписаха този протокол.

---

Приложение

2.3.2004

BG

L 078/24

---

Протокол от 2003 година към Международната конвенция от 1992 година за учредяването на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт

ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ ДЪРЖАВИ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД Международната конвенция от 1992 г. за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт (наричана по-долу „Конвенция от 1992 г. за отговорността“),

КАТО РАЗГЛЕДАХА Международната конвенция от 1992 г. за учредяването на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт (наричана по-долу „Конвенция от 1992 г. за фонда“),

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ значението на поддържането на жизнеспособността на международната система за отговорност и обезщетяване при замърсяване с нефт,

КАТО ОТБЕЛЯЗАХА, че максималното обезщетение, което Конвенцията от 1992 г. за фонда предоставя, може да е недостатъчно да покрие потребността от обезщетение при дадени обстоятелства в някои договарящи се държави по тази конвенция,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че няколко договарящи се държави по Конвенциите от 1992 г. за отговорността и Конвенциите от 1992 г. за фонда, считат за необходимо да се предоставят спешно допълнителни налични средства за обезщетение, като се създаде допълнителна схема, към която държавите могат да се присъединят, ако желаят,

КАТО ВЯРВАТ, че допълнителната схема трябва да се стреми да осигури пълно обезщетение за потърпевшите щети от замърсяване с нефт, за техните загуби или щети, и трябва да облекчи трудностите, които потърпевшите имат в случаи, когато съществува риск, че сумата на налично обезщетение по Конвенциите от 1992 г. за отговорността и Конвенциите от 1992 г. за фонда ще бъде недостатъчна, за да се изплатят напълно доказани искове, и че в резултат на това Международния фонд от 1992 г. за обезщетение при щети от замърсяване с нефт временно е решил да изплаща само една част от всеки доказан иск,

КАТО СЧИТАТ, че допълнителната схема ще бъде открита за присъединяване само от договарящи се държави по Конвенцията от 1992 г. за фонда,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

По смисъла на настоящия протокол:

1.	„Конвенция от 1992 г. за отговорността“ означава Международната конвенция от 1992 г. за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт;

2.	„Конвенция от 1992 г. за фонда“ означава Международната конвенция от 1992 г. за учредяването на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт;

3.	„Фонд от 1992 г.“ означава Международният фонд от 1992 г. за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, учреден съгласно Конвенция от 1992 г. за фонда;

4.	„договаряща се държава“ означава договаряща се държава по настоящия протокол, освен в случаите, когато е посочено друго;

5.	когато в настоящия протокол чрез позоваване се включват разпоредби на Конвенцията от 1992 г. за фонда, „фонд“ в тази конвенция означава „Допълнителен фонд“, освен в случаите, когато е посочено друго;

6.	„кораб“, „лице“, „корабособственик“, „нефт“, „щета от замърсяване“, „превантивни мерки“ и „инцидент“ имат същото значение като в член I от Конвенцията от 1992 г. за отговорността;

7.	„облагаем нефт“, „разчетна единица“, „тон“, „гарант“ и „терминални съоръжения“ имат същото значение като в член I от Конвенцията от 1992 г. за фонда, освен в случаите, когато е посочено друго;

8.

„доказан иск“ означава иск, който е бил признат от Фонда от 1992 г. или приет като допустим с решение на компетентен съд, обвързващо Фонда от 1992 г., без да подлежи на обикновено преразглеждане, и който би бил напълно обезщетен, ако спрямо този инцидент не са били приложени границите, определени в член 4, параграф 4 от Конвенцията от 1992 г. за фонда;

9.	„събрание“ означава събранието на Международния фонд от 2003 г. за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, освен в случаите, когато е посочено друго;

10.	„организация“ означава Международната морска организация;

11.	„генерален секретар“ означава генералният секретар на организацията.

Член 2

1.   С настоящия протокол се учредява допълнителен международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с названието „Допълнителен международен фонд от 2003 г. за обезщетение при щети от замърсяване с нефт“ (наричан по-долу „допълнителния фонд“).

2.   Във всяка договаряща се държава допълнителният фонд се признава за юридическо лице, което съгласно законодателството на тази държава може да придобива права и поема задължения и да бъде страна по дела в съдилищата на тази държава. Всяка договаряща се държава признава директора на допълнителния фонд за законен представител на допълнителния фонд.

Член 3

Настоящият протокол се прилага изключително:

a)

за щети от замърсяване, причинени: i) на територията на договаряща се държава, включително териториалното ѝ море; и ii) в изключителната икономическа зона на договаряща се държава, определена в съответствие с международното право, или ако договарящата се държава не е определила такава зона — в района, намиращ се зад границата и прилежащ към териториалното море на тази държава, определен в съответствие с международното право и простиращ се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

б)	за мерките по предотвратяване или намаляване на такива щети, когато са предприети такива.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Член 4

1.   Допълнителният фонд изплаща обезщетение на всяко лице, което претърпява щети от замърсяване, ако това лице не е било в състояние да получи пълно и съответно обезщетение за доказан иск за такива щети съгласно условията на Конвенцията от 1992 г. за фонда поради това, че общите щети надвишават, или съществува риск да надвишат, приложимите граници на обезщетение, постановени в член 4, параграф 4 от Конвенцията от 1992 г. за фонда по отношение на всеки инцидент.

2.

a) Съвкупната сума на дължимо от допълнителния фонд обезщетение съгласно настоящия член е ограничена по отношение на всеки отделен инцидент, така че общият размер на тази сума и сумата на действително изплатеното обезщетение съгласно Конвенцията от 1992 г. за отговорността и Конвенцията от 1992 г. за фонда в обхвата на приложното поле на настоящия протокол не надвишава 750 милиона разчетни единици. б) Сумата от 750 милиона разчетни единици, посочена в параграф 2, буква a), се конвертира в националната валута на държавата на основата на стойността на тази валута в „специални права на тираж“ на датата, определена от събранието на Фонда от 1992 г. за конвертиране на максималната дължима сума съгласно Конвенциите от 1992 г. за отговорността и за фонда.

3.   Когато сумата на доказани искове към допълнителния фонд надвишава общата сума на дължимото обезщетение по параграф 2, наличната сума се разпределя по такъв начин, че съотношението между всеки доказан иск и сумата, действително получена от ищеца за обезщетение съгласно настоящия протокол, е еднакво за всички ищци.

4.   Допълнителния фонд изплаща обезщетение при доказани искове, определени в член 1, параграф 8, и само във връзка с такива искове.

Член 5

Допълнителният фонд изплаща обезщетение, когато събранието на Фонда от 1992 г. е счело, че общата сума на доказаните искове надвишава, или съществува риск да надвиши съвкупната сума на налично обезщетение по член 4, параграф 4 от Конвенцията от 1992 г. за фонда и че в резултат на това събранието на Фонда от 1992 г. временно или окончателно е взело решение плащанията да се осъществяват за една част от всеки доказан иск. Събранието на допълнителния фонд взема решение дали и в какъв размер допълнителния фонд да изплати частта от всеки доказан иск, който не е обезщетен съгласно Конвенцията от 1992 г. за отговорността и Конвенция от 1992 г. за фонда.

Член 6

1.   При спазване на условията по член 15, параграфи 2 и 3, правата на обезщетение спрямо допълнителния фонд се прекратяват, само ако те са прекратени спрямо Фонда от 1992 г. съгласно член 6 от Конвенцията от 1992 г. за фонда.

2.   Всеки иск, предявен към Фонда от 1992 г., се счита за иск, предявен от същия ищец към допълнителния фонд.

Член 7

1.   Разпоредбите на член 7, параграфи 1, 2, 4, 5 и 6 от Конвенцията от 1992 г. за фонда се прилагат спрямо искове за обезщетение, заведени срещу допълнителния фонд в съответствие с член 4, параграф 1 от настоящия протокол.

2.   Когато е заведен иск за обезщетение при щети от замърсяване срещу корабособственика или неговия гарант в съд, който е компетентен съгласно член IX от Конвенцията от 1992 г. за отговорността, този съд има изключителна компетентност относно всеки иск към допълнителния фонд за обезщетение съгласно разпоредбите на член 4 от настоящия протокол за същите щети. Когато обаче е заведен иск за обезщетение при щети от замърсяване в съд в договаряща се държава по Конвенцията от 1992 г. за отговорността, но не по настоящия протокол, всеки иск срещу допълнителния фонд съгласно член 4 от настоящия протокол по избор на ищеца се завежда или в съд на държава, в която допълнителния фонд има централен офис, или във всеки съд в договаряща се държава по настоящия протокол, който е компетентен съгласно член IX от Конвенцията от 1992 г. за отговорността.

3.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, когато иск за обезщетение при щети от замърсяване към Фонда от1992 г. е бил заведен в съд на договаряща се държава по Конвенцията от 1992 г. за фонда, но не по настоящия протокол, по избор на ищеца всеки подобен иск към допълнителния фонд се завежда или в съд на държава, в която допълнителния фонд има централен офис, или във всеки съд в договаряща се държава по настоящия протокол, който е компетентен съгласно параграф 1.

Член 8

1.   Ако не е уговорено друго в решение относно разпределението, посочено в член 4, параграф 3 от настоящия протокол, всяко съдебно решение, издадено срещу допълнителния фонд от съд с юрисдикция съгласно член 7 от настоящия протокол, когато е влязло в сила в държавата по произхода, и не подлежи на обикновено преразглеждане в тази държава, се признава и влиза в сила във всяка договаряща се държава при същите условия, както са определени в член Х от Конвенцията от 1992 г. за отговорността.

2.   Договарящата се държава може да приложи други правила за признаване и влизане в сила на съдебни решения, при условие че изпълнението им ще осигури признаване и влизане в сила на съдебните решения поне в същата степен, както съгласно параграф 1.

Член 9

1.   За всяка сума за обезщетение при щети от замърсяване, изплатена от допълнителния фонд в съответствие с член 4, параграф 1 от настоящия протокол, допълнителният фонд се суброгира в правата, които може да има обезщетеното по този начин лице съгласно Конвенцията от 1992 г. за отговорността, срещу корабособственика или неговия гарант.

2.   Допълнителният фонд се суброгира в правата, които може да има лицето, обезщетено от него съгласно Конвенцията от 1992 г. за фонда, срещу Фонда от 1992 г.

3.   Нищо в настоящия протокол не накърнява право на обратен иск или суброгация на допълнителния фонд в права срещу лица, различни от посочените в предходните параграфи. Във всички случаи правото на допълнителния фонд на суброгация срещу такова лице не е по-малко благоприятно от това на застраховател спрямо лицето, на което е изплатено обезщетение.

4.   Без да накърнява други права на суброгация или на обратен иск срещу допълнителния фонд, които могат да съществуват, всяка договаряща се държава или нейна агенция, която е изплатила обезщетение за щети от замърсяване в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, придобива права чрез суброгация в правата, с които обезщетеното по този начин лице би се ползвало съгласно настоящия протокол.

ВНОСКИ

Член 10

1.   Годишните вноски в допълнителния фонд се правят за всяка договаряща се държава от всяко лице, което през календарната година, посочена в член 11, параграф 2, букви а) или б), е получило общо количество, надвишаващо 150 000 тона:

a)	облагаем нефт в пристанища или терминални съоръжения на територията на тази държава, превозван по море до такива пристанища или терминални съоръжения; и

б)

облагаем нефт в инсталации, разположени на територията на тази договаряща се държава, който е превозван по море и е разтоварен на пристанище или терминално съоръжение на недоговаряща се държава, при условие че облагаемия нефт се взема предвид само по силата на настоящата буква при първото получаване в договаряща се държава, след разтоварването му в тази недоговаряща се държава.

2.   Разпоредбите на член 10, параграф 2 от Конвенцията от 1992 г. за фонда се прилагат по отношение на задължението да се плащат вноски в допълнителния фонд.

Член 11

1.   С оглед определянето на размера на дължимите годишни вноски, ако има такива, и като отчита необходимостта от поддържане на достатъчно ликвидни средства, събранието прогнозира за всяка календарна година под формата на бюджет:

i)

разходи a) разходи на администрацията на допълнителния фонд през съответната година и дефицит от дейността през предходни години; б) плащания, които ще бъдат извършени от допълнителния фонд през съответната година за удовлетворяване на искове към допълнителния фонд, дължими съгласно член 4, включително изплащане на предишни заеми, взети от допълнителния фонд за удовлетворяване на такива искове;

ii)	приход a) излишък от средства от дейността през предходната година, включително и лихви; б) годишни вноски, ако се изискват за изравняване на бюджета; в) други приходи.

2.   Събранието взема решение за общата сума на вноските, които ще се събират. На основание на това решение, директорът на допълнителния фонд изчислява по отношение на всяка договаряща се държава, за всяко лице, посочено в член 10, сумата на годишната вноска на това лице:

a)	доколкото вноската е за уреждане на плащанията, посочени в параграф 1, i), буква a), на основание на фиксирана сума за всеки тон облагаем нефт, получен в съответната държава от такова лице през предходната календарна година; и

б)

доколкото вноската е за уреждане на плащанията, посочени в параграф 1, i), буква б), на основание на фиксирана сума за всеки тон облагаем нефт, получен в съответната държава от такова лице през календарната година, предхождаща тази, в която е възникнал въпросният инцидент, при условие че тази държава е била договаряща се държава по настоящия протокол на датата, когато е възникнал инцидента.

3.   Сумите, посочени в параграф 2, се получават, като съответната обща сума на изискваните вноски се раздели на общия размер на облагаем нефт, получен във всички договарящи се държави през съответната година.

4.   Годишната вноска се дължи на дата, която ще бъде определена във вътрешния правилник на допълнителния фонд. Събрание може да вземе решение за друга дата на плащане.

5.   При условията, които ще бъдат посочени във финансовия правилник на допълнителния фонд, събранието може да вземе решение да осъществи преводи между средства, получени в съответствие с параграф 2, буква а) и средства, получени в съответствие с параграф 2, буква б).

Член 12

1.   Разпоредбите на член 13 от Конвенцията от 1992 г. за фонда се прилагат за вноски в допълнителния фонд.

2.   Самата договаряща се държава може да поеме задължението да плаща вноски в допълнителния фонд в съответствие с процедурата, определена в член 14 от Конвенцията от 1992 г. за фонда.

Член 13

1.   Договарящите се държави съобщават на директора на допълнителния фонд данни за доставките на нефт в съответствие с член 15 от Конвенцията от 1992 г. за фонда, при условие обаче че съобщенията, изпращани до директора на Фонда от 1992 г. съгласно член 15, параграф 2 от Конвенцията от 1992 г. за фонда се считат също така за изпратени и съгласно настоящия протокол.

2.   Когато договаряща се държава не изпълни задълженията си да подаде данните, посочени в параграф 1, и това доведе до финансова загуба за допълнителния фонд, тази договаряща се държава дължи обезщетение на допълнителния фонд за такава загуба. По препоръка на директора на допълнителния фонд, събранието взема решение дали такова обезщетение се дължи от тази договаряща се държава.

Член 14

1.   Независимо от разпоредбите на член 10, по смисъла на настоящия протокол се счита, че във всяка договаряща се държава има минимална доставка на облагаем нефт от 1 милион тона.

2.   Когато съвкупното количество облагаем нефт, получено в договаряща се държава, е по-малко от 1 милион тона, договарящата се държава поема задълженията, които биха били възложени съгласно настоящия протокол на всяко лице, което щеше да дължи вноски на допълнителния фонд за получен нефт на територията на тази държава, ако няма отговорно лице за съвкупното количество получен нефт.

Член 15

1.   Ако в договаряща се държава няма лице, което отговаря на условията по член 10, тази договаряща се държава по смисъла на настоящия протокол, информира директора на допълнителния фонд за това.

2.   Допълнителният фонд не изплаща обезщетение за щети от замърсяване на територията на договаряща се държава, в териториалното ѝ море или в изключителната икономическа зона или пространство, определено в съответствие с член 3, буква a), ii) от настоящия протокол, за даден инцидент или за мерки по предотвратяване или намаляване на такива щети, когато са предприети такива, докато не са изпълнени задълженията по отношение на тази договаряща се държава за предоставяне на данни на директора на допълнителния фонд за всички години, предхождащи инцидента, съгласно член 13, параграф 1 и параграф 1 от настоящия член. Събрание определя във вътрешния правилник обстоятелствата, при които се счита, че договаряща се държава не е успяла да изпълни задълженията си.

3.   Когато временно е било отказано обезщетение в съответствие с параграф 2, обезщетението се отказва окончателно във връзка с този инцидент, ако не са спазени задълженията за предоставяне на данни на директора на допълнителния фонд съгласно член 13, параграф 1 и параграф 1 от настоящия член, в срок от една година след като директорът на допълнителния фонд е нотифицирал договарящата се държава за това неизпълнение.

4.   Всички плащания на дължими вноски в допълнителния фонд се приспадат от дължимото обезщетение на длъжника или от агентите на длъжника.

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ

Член 16

1.   Допълнителният фонд има събрание и секретариат, ръководен от директор.

2.   Членове 17—20 и членове 28—33 от Конвенцията от 1992 г. за фонда се прилагат за събранието, секретариата и директора на допълнителния фонд.

3.   Член 34 от Конвенцията от 1992 г. за фонда се прилага спрямо допълнителния фонд.

Член 17

1.   Секретариатът на Фонда от 1992 г., ръководен от директора на Фонда от 1992 г., могат също така да функционират и като секретариат и директор на допълнителния фонд.

2.   Ако съгласно параграф 1 секретариатът и директорът на Фонда от 1992 г. също изпълняват и функциите на секретариат и директор на допълнителния фонд, в случай на конфликт на интереси между Фонда от 1992 г. и допълнителния фонд, допълнителният фонд се представлява от председателя на събранието.

3.   Директорът на допълнителния фонд, както и назначените от него служители и експертите, които изпълняват задълженията си съгласно настоящия протокол и Конвенцията от 1992 г. за фонда, няма да се считат за противоречащи на разпоредбите на член 30 от Конвенцията от 1992 г. за фонда, приложени с член 16, параграф 2 от настоящия протокол, доколкото те изпълняват задълженията си в съответствие с настоящия член.

4.   Събранието се стреми да не взема решения, които са несъвместими с решенията, взети от събранието на Фонда от 1992 г. Ако възникнат различни мнения относно общи административни въпроси, събранието ще се опита да постигне консенсус със събранието на Фонда от 1992 г., в дух на взаимно сътрудничество и като се имат предвид общите цели на двете организации.

5.   Допълнителният фонд възстановява на Фонда от 1992 г. всички разходи, възникнали при изпълнението на административни услуги от Фонда от 1992 г. от името на допълнителния фонд.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

1.   При спазване на условията на параграф 4 от настоящия член, съвкупната сума на дължимите годишни вноски за облагаем нефт, получен в една договаряща се държава през една календарна година, не надвишава 20 % от цялата сума на годишни вноски съгласно настоящия протокол за тази календарна година.

2.   Ако в резултат на прилагането на разпоредбите на член 11, параграфи 2 и 3 съвкупната сума на дължимите вноски от вносителите в една договаряща се държава за една календарна година, надвиши 20 % от общите годишни вноски, дължимите от всички вносители вноски в тази държава се намаляват пропорционално, така че общите им вноски да се равняват на 20 % от общите годишни вноски в допълнителния фонд за тази година.

3.   Ако дължимите вноски от лицата в дадена договаряща се държава се намалят съгласно параграф 2, дължимите от лицата вноски във всички останали договарящи се държави се увеличават пропорционално, така че общата сума на дължими вноски от всички лица, които дължат вноски на допълнителния фонд за въпросната календарна година да достигне общата сума на вноските, определена с решение на събранието.

4.   Разпоредбите на параграфи 1—3 действат, докато общото количество облагаем нефт, получен във всички договарящи се държави за една календарна година, включително количествата, посочени в член 14, параграф 1, е достигнало 1 000 милиона тона, или докато изтече период от 10 години след датата на влизане в сила на настоящия протокол, което от двете събития настъпи първо.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

Подписване, ратификация, приемане, одобрение и присъединяване

1.   Настоящият протокол е открит за подписване от 31 юли 2003 г. до 30 юли 2004 г. в Лондон.

2.   Държавите могат да изразят съгласието си да се обвържат с разпоредбите на настоящия протокол чрез:

a)	подписване без резерва относно ратификация, приемане или одобрение; или

б)	подписване, подлежащо на ратификация, приемане или одобрение, последвано от ратификация, приемане или одобрение; или

в)	присъединяване.

3.   Само договарящи се държави по Конвенцията от 1992 г. за фонда могат да станат договарящи се държави по настоящия протокол.

4.   Ратификация, приемане, одобрение или присъединяване се осъществяват чрез депозиране на официален документ за това при генералния секретар.

Член 20

Информация за облагаем нефт

Преди влизането в сила на настоящия протокол за дадена държава, тази държава съобщава на генералния секретар при подписване на настоящия протокол в съответствие с член 19, параграф 2, буква а), или при депозиране на документ, посочен в член 19, параграф 4 от настоящия протокол, и след това всяка година на дата, която ще бъде определена от генералния секретар, името и адреса на лицето, което е длъжно да прави вноски в допълнителния фонд за тази държава съгласно член 10, както и данни за съответните количества облагаем нефт, получени от такова лице на територията на тази държава през предходната календарна година.

Член 21

Влизане в сила

1.   Настоящият протокол влиза в сила три месеца след датата, на която са изпълнени следните изисквания:

a)	поне осем държави са подписали протокола без резерва относно ратификация, приемане или одобрение, или са депозирали документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване при генералния секретар; и

б)

генералният секретар е получил информация от директора на Фонда от 1992 г., че лицата, които ще бъдат длъжни да правят вноски съгласно член 10, са получили през предходната календарна година общо количество най-малко 450 милиона тона облагаем нефт, включително количествата, посочени в член 14, параграф 1.

2.   За всяка държава, която подпише настоящия протокол без резерва относно ратификация, приемане или одобрение, или ратифицира, приеме, одобри или се присъедини към настоящия протокол, след като са изпълнени условията по параграф 1 за влизане в сила, протоколът влиза в сила три месеца след датата на депозиране от тази държава на съответния документ.

3.   Независимо от разпоредбите на параграфи 1 или 2, настоящият протокол не влиза в сила за дадена държава, докато за тази държава не влезе в сила Конвенцията от 1992 г. за фонда.

Член 22

Първо заседание на събранието

Генералният секретар свиква първото заседание на събранието. Това заседание се провежда възможно най-скоро след влизането в сила на настоящия протокол, но във всеки случай не по-късно от 30 дни след това влизане в сила.

Член 23

Преразглеждане и изменения

1.   Организацията може да свика конференция за преразглеждане или изменение на настоящия протокол.

2.   Организацията свиква конференция на договарящите се държави с цел преразглеждане или изменение на настоящия протокол, по искане на не по-малко от една трета от всички договарящи се държави.

Член 24

Изменение на границите на обезщетение

1.   По искане на не по-малко от една четвърт от договарящите се държави всяко предложение за изменение на границите на суми за обезщетение, постановени в член 4, параграф 2, буква а), се изпраща от генералния секретар до всички членове на организацията и до всички договарящи се държави.

2.   Всяко изменение, предложено и разпространено, както е посочено по-горе, се предава за разглеждане в юридическия комитет на организацията не по-рано от шест месеца след датата на неговото разпращане.

3.   Всички договарящи се държави по настоящия протокол, независимо дали са членове или не на организацията, имат право да участват в работата на юридическия комитет за разглеждане и приемане на измененията.

4.   Изменения се одобряват с мнозинство от две трети от договарящите се държави, присъстващи и участващи в гласуването в разширения юридически комитет, както е предвидено в параграф 3, при условие че по време на гласуването присъстват не по-малко от половината договарящи се държави.

5.   При разглеждането на предложение за изменение на границите на обезщетение, юридическият комитет отчита опита при инциденти, и по-специално размера на причинените щети от тях и промени в стойностите на валутите.

6.

a) Изменение на границите на обезщетение в съответствие с настоящия член не може да се разглежда преди датата на влизане в сила на настоящия протокол, нито по-рано от три години след датата на влизане в сила на предходно изменение в съответствие с настоящия член. б) Границата на обезщетението не може да бъде разширена до степен, в която да превишава сумата, съответстваща на границата, определена в настоящия протокол, увеличена с 6 % на година и изчислена в сложни проценти, считано от датата, на която настоящия протокол е открит за подписване до датата, на която решението на юридическия комитет влиза в сила. в) Границата на обезщетението не може да бъде разширена до степен, че да превишава сумата, съответстваща на границата, определена в настоящия протокол, умножена по три.

7.   Организацията нотифицира всички договарящи се държави за всяко изменение, одобрено в съответствие с параграф 4. Изменението се счита за прието при изтичане на срок от 12 месеца след датата на нотифициране, освен ако в рамките на този срок не по-малко от една четвърт от държавите, явяващи се договарящи се държави по време на приемането на измененията от юридическия комитет, не са съобщили на организацията, че не приемат изменението. В този случай изменението се отхвърля и не влиза в сила.

8.   Изменение, което се счита за прието в съответствие с параграф 7, влиза в сила дванадесет месеца след приемането му.

9.   Всички договарящи се държави се задължават да спазват разпоредбите на изменението, освен ако не денонсират настоящия протокол в съответствие с член 26, параграфи 1 и 2, най-малко шест месеца преди влизането в сила на изменението. Такова денонсиране придобива сила от момента на влизане в сила на изменението.

10.   Когато изменение е одобрено от юридическия комитет, но срокът от 12 месеца за неговото приемане не е изтекъл, държавата, която през този срок става договаряща се държава, е длъжна да спазва разпоредбите на това изменение, ако то влезе в сила. Държавата, която става договаряща се държава след изтичане на този срок, се задължава да спазва разпоредбите на изменение, прието съгласно параграф 7. В случаите, посочени в настоящия параграф, държавата се задължава да спазва разпоредбите на изменението при влизането му в сила или при влизането в сила на настоящия протокол за тази държава, ако това стане по-късно.

Член 25

Протоколи към Конвенцията от 1992 г. за фонда

1.   Ако границите на обезщетението, постановени в Конвенцията от 1992 г. за фонда са увеличени с протокол към нея, границите, постановени в член 4, параграф 2, буква а) могат да се увеличат със същата сума посредством процедура, определена в член 24. В такива случаи разпоредбите на член 24, параграф 6 не се прилагат.

2.   Ако процедурата, посочена в параграф 1 е била приложена, всяко последващо изменение на границите, постановени в член 4, параграф 2, чрез прилагане на процедурата от член 24, по смисъла на член 24, параграф 6, букви б) и в), се изчислява на базата на новите граници на обезщетение, увеличени в съответствие с параграф 1.

Член 26

Денонсиране

1.   Настоящият протокол може да бъде денонсиран от всяка договаряща се държава по всяко време след датата, на която протоколът влиза в сила за тази държава.

2.   Денонсирането се извършва чрез депозиране на съответен документ при генералния секретар.

3.   Денонсирането влиза в сила 12 месеца или след по-дълъг период, който може да бъде посочен в документа за денонсиране, след депозирането на съответния документ при генералния секретар.

4.   Денонсирането на Конвенцията от 1992 г. за фонда се счита за денонсиране на настоящия протокол. Такова денонсиране влиза в сила на датата, на която влиза в сила денонсирането на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията от 1971 г. за фонда, съгласно член 34 от настоящия протокол.

5.   Независимо от денонсирането на настоящия протокол от договаряща се държава по него съгласно настоящия член, всички разпоредби на настоящия протокол, отнасящи се до задълженията да се правят вноски в допълнителния фонд във връзка с инцидент, посочен в член 11, параграф 2, буква б), който възникне преди денонсирането да влезе в сила, продължават да се прилагат.

Член 27

Извънредни заседания на събранието

1.   Всяка договаряща се държава може да поиска от директора на допълнителния фонд свикване на извънредно заседание на събранието, в срок от 90 дни след депозирането на документ за денонсиране, който според нея ще доведе до значително увеличение на размера на вноските за останалите договарящи се държави. Директорът на допълнителния фонд свиква събранието не по-късно от 60 дни след постъпването на такова искане.

2.   Директорът на допълнителния фонд може по своя инициатива да свика извънредно заседание на събранието в рамките на 60 дни след депозирането на всеки документ за денонсиране, ако директорът на допълнителния фонд счете, че такова денонсиране ще доведе до значително увеличение на размера на вноските за останалите договарящи се държави.

3.   Ако събранието, свикано на извънредно заседание съгласно параграфи 1 или 2, вземе решение, че денонсирането ще доведе до значително увеличение на размера на вноските за останалите договарящи се държави, всяка от тези държави може, не по-късно от 120 дни преди датата, на която денонсирането влиза в сила, да денонсира настоящия протокол, като денонсирането влиза в сила на същата дата.

Член 28

Прекратяване

1.   Настоящият протокол престава да бъде в сила от датата, на която броят на договарящите се държави стане по-малък от седем или общото количество облагаем нефт, получено в останалите договарящи се държави, включително количествата, посочени в член 14, параграф 1, падне под 350 000 000 тона, което от двете събития настъпи по-рано.

2.   Държавите, обвързани с настоящия протокол, в деня преди датата, на която той престава да действа, предоставят възможност на фонда да изпълни функциите си, описани в член 29 от настоящия протокол, и само за тази цел остават обвързани с разпоредбите на настоящия протокол.

Член 29

Ликвидация на допълнителния фонд

1.   Ако настоящият протокол престане да действа, независимо от това допълнителният фонд:

а)	изпълнява задълженията си относно всеки инцидент, който се е случил преди протоколът да престане да действа;

б)	има право да упражни правата си спрямо вноските, доколкото тези вноски са необходими за изпълнение на задълженията му съгласно параграф 1, буква a), включително извършване на необходимите за тази цел разходи за управлението на допълнителния фонд.

2.   Общото събрание предприема съответните мерки за приключване на ликвидацията на допълнителния фонд, включително справедливо разпределяне на останалите активи между лицата, правили вноски в допълнителния фонд.

3.   По смисъла на настоящия член допълнителния фонд остава юридическо лице.

Член 30

Депозитар

1.   Настоящият протокол и всякакви изменения, приети съгласно член 24, се депозират при генералния секретар.

2.   Генералният секретар:

a)

информира всички държави, които са подписали или са се присъединили към настоящия протокол, за: i) всяко ново подписване или депозиране на съответен документ и датата на предаването му; ii) датата на влизане в сила на настоящия протокол; iii) всяко предложение за изменение на границите на обезщетението, направено в съответствие с член 24, параграф 1; iv) всяко изменение, прието в съответствие с член 24, параграф 4; v) всяко изменение, считано за прието съгласно член 24, параграф 7, с датата на влизането му в сила в съответствие с параграфи 8 и 9 от същия член; vi) депозирането на документ за денонсиране на настоящия протокол, датата на депозирането и датата, на която влиза в сила; vii) всяко съобщение, което се изисква от някой от членовете на настоящия протокол;

б)	изпраща заверени копия от настоящия протокол на всички държави, които са го подписали и на всички държави, присъединяващи се към протокола.

3.   Веднага след влизането в сила на протокола, генералният секретар изпраща текста на протокола до секретариата на ООН за регистриране и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на ООН.

Член 31

Езици

Настоящият протокол е съставен в един оригинален екземпляр на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични.

СЪСТАВЕНО В ЛОНДОН на шестнадесети май две хиляди и трета година.

В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЕТО долуподписаните, надлежно упълномощени за целта от съответните си правителства представители, подписаха настоящия протокол.

11/ 34

BG

Официален вестник на Европейския съюз

180

---

32004D0246

---

L 078/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 2 март 2004 година

за упълномощаване на държавите-членки да подпишат, ратифицират и да се присъединят към Протокола от 2003 година на Международната конвенция от 1992 година за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, в интерес на Европейската общност и за упълномощаване на Австрия и Люксембург, в интерес на Европейската общност, да се присъединят към основните документи

(2004/246/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в), във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея и член 300, параграф 3, втора алинея от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид съгласието на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Протоколът към Международната конвенция от 1992 г. за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт (наричан по-долу Протокол за допълнителния фонд), има за цел да осигури подходящо, своевременно и ефективно обезщетение на лица, които претърпяват щети, причинени от нефтени разливи от танкери. Като разширява значително границите на наличното обезщетение в настоящата международна система, Протоколът за допълнителния фонд решава един от най-големите недостатъци на международното регулиране на отговорността при замърсяване с нефт.

(2)

Членове 7 и 8 от Протокола за допълнителния фонд засягат законодателството на Общността относно юрисдикцията и признаването и влизането в сила на съдебни решения съгласно постановеното в Регламент (ЕО) № 44/ 2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. за юрисдикцията, признаването и влизането в сила на съдебни решения по граждански и търговски въпроси (2).

(3)	Общността има изключителна компетентност във връзка с членове 7 и 8 от Протокола, доколкото тези членове засягат правилата, постановени в Регламент (ЕО) № 44/ 2001. Държавите-членки запазват своята компетентност по въпроси, предмет на Протокола, които не засягат правото на Общността.

(4)	Съгласно Протокола за допълнителния фонд страни по него могат да бъдат само суверенни държави; по тази причина не е възможно Общността да ратифицира или да се присъедини към Протокола, нито има перспектива да бъде в състояние да направи това в близко бъдеще.

(5)	По тази причина Съветът трябва по изключение да упълномощи държавите-членки да подписват и да сключват Протокола за допълнителния фонд в интерес на Общността съгласно условията, определени в настоящото решение.

(6)	Обединеното кралство и Ирландия са обвързани с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/ 2001 и поради тази причина участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(7)	В съответствие с членове 1 и 2 на Протокола относно позицията на Дания, приложена към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана с разпоредбите му, нито е обект на прилагането му.

(8)

Само договарящи страни по основните документи могат да станат договарящи страни по Протокола за допълнителния фонд. Австрия и Люксембург в момента не са страни по основните документи. Тъй като основните документи съдържат разпоредби, които засягат Регламент (ЕО) № 44/ 2001, Австрия и Люксембург също трябва да бъдат упълномощени да се присъединят към тези документи.

(9)

Държавите-членки с изключение на Австрия и Люксембург трябва да подпишат или ратифицират Протокола възможно най-скоро преди края на юни 2004 г. Изборът, дали да подпишат и впоследствие да ратифицират Протокола, или да го подпишат без резерви относно ратификация, приемане или одобрение, се прави от държавите-членки.

(10)

Положението с Австрия и Люксембург е различно, защото те не могат да станат договарящи страни по Протокола за допълнителния фонд, докато не се присъединят към основните документи. По тази причина Австрия и Люксембург трябва да се присъединят към основните документи и към Протокола за допълнителния фонд, възможно най-скоро до 31 декември 2005 г. (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   С настоящото решение държавите-членки се упълномощават да подписват, ратифицират и да се присъединяват в интерес на Европейската общност към Протокола от 2003 г. към Международната конвенция от 1992 г. за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт (Протокол за допълнителния фонд), при условията, определени в следните членове.

2.   Освен това Австрия и Люксембург се упълномощават да се присъединят към основните документи.

3.   Текстът на Протокола за допълнителния фонд е приложен в приложение I към настоящото решение. Текстът на основните документи е приложен в приложения II и III към настоящото решение.

4.   Терминът „основни документи“ в настоящото решение означава Протоколът от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция от 1969 г. за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт и Протокола от 1992 г. за изменение и допълнение на Международната конвенция от 1971 г. за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт.

5.   „Държавите-членки“ в настоящото решение означава всички държави-членки с изключение на Дания.

Член 2

1.   Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да изразят съгласието си да се обвържат съгласно член 19, параграф 2 с разпоредбите на Протокола за допълнителния фонд в разумен срок и по възможност преди 30 юни 2004 г. с изключение на Австрия и Люксембург, които следва да изразят съгласието си да се обвържат с разпоредбите на Протокола съгласно условията, постановени в параграф 3 от настоящия член.

2.   Държавите-членки обменят информация с Комисията в рамките на Съвета до 30 април 2004 г. относно датата, на която очакват да бъдат приключени вътрешните им процедури.

3.   Австрия и Люксембург предприемат необходимите стъпки, за да изразят съгласието си да се обвържат с разпоредбите на основните документи и Протокола за допълнителния фонд възможно най-скоро до 31 декември 2005 г.

Член 3

При подписване, ратифициране или присъединяване към документите, посочени в член 1, държавите-членки уведомяват писмено генералния секретар на Международната морска организация, че такова подписване, ратификация или присъединяване се е провело в съответствие с това решение.

Член 4

При първа възможност държавите-членки полагат всички усилия, за да осигурят изменението и допълнението на Протокола за допълнителния фонд и основните документи, така че да се даде възможност на Общността да стане договаряща страна по тях.

Член 5

Настоящото решение е адресирано до държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

---

(1)  Съгласие от 12 февруари 2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник)

(2)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(3)  Виж декларацията на Комисията.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

 

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

 

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

 

---