Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 32001R1338

    Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета от 28 юни 2001 година за определяне на необходимите мерки за защита на еурото срещу фалшифициране

    OB L 181, 4.7.2001, p. 6–10 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

    ⏵Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

    Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 23/01/2009

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2001/1338/oj

    Date of document:
    28/06/2001
    Date of effect:
    04/07/2001; влизане в сила дата на публикуване виж член 13
    Date of effect:
    04/07/2001; Частично прилагане дата на публикуване виж член 13
    Date of effect:
    01/01/2002; Прилагане виж член 13
    Date of end of validity:
    No end date
    Author:
    Съвет на Европейския съюз
    Form:
    Регламент
    Treaty:
    Договор за създаване на Европейската общност
    Legal basis:
    Link
    Select all documents based on this document
    Link
    Link
    Select all documents mentioning this document
    Modified by:
    Relation Act Comment Subdivision concerned From To
    Corrected by 32001R1338R(01) (HU, LT, LV, SL)
    Modified by 32009R0044 TXT член 5 23/01/2009
    Modified by 32009R0044 TXT член 2 23/01/2009
    Modified by 32009R0044 TXT член 4 23/01/2009
    Modified by 32009R0044 TXT член 6 23/01/2009
    Subsequent related instruments:
    Affected by case:
    Instruments cited:
    Link

    19/ 3

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    169

    32001R1338

    L 181/6

    ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

    РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1338/2001 НА СЪВЕТА

    от 28 юни 2001 година

    за определяне на необходимите мерки за защита на еурото срещу фалшифициране

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 123, параграф 4, трето изречение от него,

    като взе предвид предложението на Комисията (1),

    като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

    като взе предвид становището на Европейската централна банка (3),

    като има предвид, че:

    (1)

    Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. за въвеждане на еурото (4) предвижда от 1 януари 2002 г. пускането в обращение на еуробанкноти от Европейската централна банка (ЕЦБ) и от националните централни банки (НЦБ) на участващите държави-членки, както и пускането в обращение на еуро монети от участващите държави-членки. Важно е следователно, да се приеме бързо система за защита на еурото фалшифициране, така че тя да е действаща преди пускането в обращение на еуро банкноти и монети.

    (2)

    Предвиденият механизъм от акта на Съвета от 26 юли 1995 г. относно изготвяне на Конвенция за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) (5) и с Решението на Съвета от 29 април 1999 г. за разширяване на мандата на Европол за борбата срещу фалшифицирането на пари и платежни средства (6) е създаден де се бори с фалшифицирането на пари като цяло.

    (3)

    В рамковото решение от 29 май 2000 г., относно увеличаване чрез наказателни и други санкции защитата срещу производството на фалшиви пари с оглед на пускането в обращение на еурото (7), Съветът е взел мерки да се осигури, че еурото ще бъде защитено по подходящ начин от ефикасни наказателни мероприятия.

    (4)

    Мерките, които следва да се вземат за защитата на еурото срещу фалшифициране засягат Общността във връзка с нейните отговорности относно единната валута. Правната защита на еурото не може да се постигне задоволително самостоятелно от държавите-членки поради факта, че еуро банкнотите и монетите ще се пуснат в обращение извън териториите на участващите държави-членки. Следователно е уместно да се приеме законодателство на Общността, което определя необходимите мерки за обращението на еуро банкнотите и монетите в подходящи условия да гарантират неговата глобална защита, ефективна и хомогенна, срещу дейности, които могат да засегнат нейната достоверност и така да вземат съответните мерки всичко да бъде готово преди 1 януари 2002 г.

    (5)

    За целите на прилагането на настоящия регламент е необходимо да се даде определение или да се преразгледат съществуващите определения на някои схващания, именно такива като фалшифицирането на еурото, техническите и статистически данни, както и компетентните национални органи за разследване inter alia с оглед на събиране и анализ на данни относно фалшифицирането на пари, включително централните органи, предвидени в член 12 от Женевската Конвенция.

    (6)

    Следва да се гарантират техническите и статистически данни, които се събират от компетентните национални органи по отношение фалшифицирането на еуро банкноти и монети, които данни за възможни неразрешени банкноти да бъдат съобщавани на ЕЦБ, което да позволява на националните компетентни органи, в зависимост от тяхната компетентност, както и Комисията да има достъп до тях. Освен това, се предвижда Европол да има достъп до тях, на основание на споразумение между нея и ЕЦБ.

    (7)

    Центърът за анализ на фалшификатите (ЦАФ), създаден и ръководен от ЕЦБ, в съответствие с нейната ориентация (8) централизира класификацията и анализа техническите данни, които се отнасят до фалшивите банкноти.

    (8)

    Техническата рамка за обработка на фалшиви еуромонети, която прие Съветът на 28 февруари 2000 г., обхваща системно събиране на техническа информация от ЕЦБ за фалшификати на еурото, създаването на европейско ниво на Европейския технически и научен център (ЕТНЦ) за технически анализ и класификация на фалшиви еуро монети и на национално ниво — създаване на национални центрове за анализ на монетите (НЦАМ).

    (9)

    Предвижда се изграждането на ЕТНЦ на временна основа като отделна и независима административна група на Монетния двор в Париж, на основата на размяна на писма между Председателя на Съвета и френския министър на финансите от 28 февруари и 9 юни 2000 г. Неговите мисии трябва да се определят в настоящия регламент. Съветът предстой да обсъди в подходящ срок бъдещото правно положение и постоянното седалище на ЕТНЦ.

    (10)

    Необходимо е да се предвиди фалшификатите на еуробанкноти да се представят за идентифициране в националните центрове за анализ – НЦА. Фалшивите монети трябва да се представят в НЦАМ.

    (11)

    Необходимо е да се предвиди кредитните институции, както и всяко друго институция, която участва на професионална основа в сортирането и общественото разпространението на банкноти и монети, включително тези, на които дейността се състои да обменят банкноти или монети,такива като обменни бюра, са задължени да изтеглят от обращение и да предоставят на компетентните национални органи еуробанкнотите и монетите, за които знаят или имат достатъчно основание да мислят, че са фалшиви. Освен това, явно е необходимо да се предвиди щото държавите-членки да вземат мерки с оглед налагане на санкции в случай на неспазване от тези институции на техните задължения.

    (12)

    Необходимо е да се организира тясно и редовно сътрудничество между компетентните национални органи, Комисията и ЕЦБ, за да се гарантира ефективна и единна защита, по-специално при обмените на информации с изключение на данните от личен характер, сътрудничеството и взаимната помощ между органите на Общността и националните, научното подпомагане и професионалното обучение. За тези цел, Комисията ще продължи, без да накърнява определената роля на ЕЦБ, по отношение на защитата срещу фалшификацията на еурото, редовно в съответния консултативен комитет, с главните действащи лица за борба срещу фалшифицирането на еурото (по-специално ЕЦБ, ЕТНЦ, Европол и Интерпол), консултациите за подобряване на условията за глобална защита на еурото на основание на законови инициативи с цел да се засилят превантивните мерки и борбата срещу фалшифицирането на пари.

    (13)

    За да гарантира обмена на актуални данни, комплектни и сравними, е уместно да се предвиди централизацията на национално ниво на стратегическата и оперативна информация, както и на задълженията за съобщаване на данните. За тази цел трябва да се предвиди държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да позволят на централните органи да изпълнят тяхната мисия в съответствие с Женевската конвенция, с цел да гарантират обмена на информации между тях и националните звена на Интерпол.

    (14)

    Допълнителният характер на задачите на различните партньори от Общността, със съдействието на Европол, което тя има възможност да предостави е в състояние с Решението на Съвета от 29 април 1999 г. трябва да позволи да се обедини всички инструменти за предпазване на еурото от вредните последици, които произтичат от незаконните дейности по фалшифициране на пари. Европол изпълнява своите функции без да засяга правомощията на Европейската общност. При стриктното спазване на съответните им правомощия, Европол и Европейската общност създават форми на сътрудничество, което да им позволят да упражняват техните съответни функции, колкото е възможно по-ефективно. За тази цел, трябва да се приоритет организирането на тясно и редовно сътрудничество, на основата на подходящите споразумения, които да се сключат между Европол и ЕЦБ, от една страна, и между Европол и Комисията, от друга страна, в съответствие с подходящи разпоредби на Конвенцията за Европол.

    (15)

    С оглед на използването на еурото в трети страни като валута за международни транзакции, да се предвиди структурирано сътрудничество, което включва всички компетентни действащи лица за случаите на фалшифициране на пари в трети страни.

    (16)

    Предвидените мерки в настоящия регламент не накърняват компетентността на държавите-членки в прилагането на националното наказателно право за защита на еурото срещу фалшифициране,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    ГЛАВА I

    ЦЕЛ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

    Член 1

    Цел

    1.   Настоящият регламент има за цел да установи необходимите мерки, които с оглед на обращението на еуробанкноти и монети да ги защитят от фалшифициране.

    2.   За целите на прилагането на настоящия регламент под „фалшифициране на пари“ се разбират изброените по-долу дейности:

    а)

    всяко измамническо деяния за производство или подправяне на еуро банкноти или монети, чрез каквито и да средства;

    б)

    измамническо пускане в обращение на фалшиви еуробанкноти или монети;

    в)

    внос, износ, транспортиране, получаване или получаване на фалшиви еуробанкноти или монети, с цел пускане в обращение, със знанието че те са фалшиви;

    в)

    измамническото деяние за изработване, придобиване, набавяне или притежание на:

    —

    съоръжения, предмети, компютърни програми за компютър и всеки други средства, предназначени по своето естество за фалшифициране или подправянето на еуро-банкноти,

    или

    —

    холограми или други елементи за защита на еуро-банкнотите и монетите.

    3.   Настоящият регламент се прилага без да се накърнява прилагането на националното наказателно право за защита на еуросрещу фалшифициране.

    Член 2

    Определения

    По смисъла на настоящия регламент:

    а)

    „фалшиви банкноти“ и „фалшиви монети“, означава банкноти или монети, които са деноминирани в еуро, или които имат външен вид на еуро банкноти или монети, и които са били изработени или подправени измамнически;

    б)

    „компетентни национални органи“, означават органи, които са определени от държавите-членки за:

    —

    разпознаване на фалшивите банкноти и монети;

    —

    събиране и анализ на техническите и статистически данни за фалшивите банкноти, по-точно националните централни банки или други оправомощени органи,

    —

    събиране и анализ на технически и статистически данни за фалшивите монети, по-специално националните монетните дворове, националните централни банки или други оправомощени органи,

    —

    събиране на данни за фалшифицирането на еурото и подлагането им на анализ, по-специално националните централни органи, които са посочени в член 12 от Женевската конвенция;

    в)

    „кредитни институции“, означават кредитните институции по член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 Март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (9);

    г)

    „технически и статистически данни“, означава данните, които позволяват разпознаване на фалшиви банкноти и монети (техническо описание на типа на фалшификацията), както и данни за броя на фалшивите банкноти и монети според техния произход, по-специално географски;

    д)

    „Женевска конвенция“ означава Международната конвенция за борба с подправката на фалшиви парични знаци, подписана в Женева на 20 април 1929 г. (10);

    е)

    „Конвенция за Европол“ означава Конвенцията от 26 юли 1995 г. за създаването на Европол (11).

    ГЛАВА 2

    ТЕХНИЧЕСКИ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

    Член 3

    Събиране и достъп

    1.   Техническите и статистически данни, които се отнасят до фалшивите банкноти и монети, които са открити в държавите-членки се събират и описват от компетентните национални органи. Тези данни се предоставят на Европейската централна банка с цел да бъдат запазени и обработени.

    2.   Европейската централна банка събира и запазва техническите и статистически данни за фалшивите банкноти и фалшиви монети, открити в трети страни.

    3.   Компетентните национални органи, а също така и Комисията, в зависимост от нейните правомощия, имат достъп до техническите и статистически данни на Европейската централна банка. Европол има достъп до тях по силата на споразумение между него и Европейската централна банка, в съответствие с съответните разпоредби на Конвенцията за Европол и на приетите разпоредби на основание на последната.

    Член 4

    Задължение за предаване на фалшивите банкноти за идентифициране

    1.   Чрез споразумение с Европейската централна банка, държавите-членки определят или създават Национален център за анализ (НЦА), съобразно с националното законодателство и практика.

    2.   Компетентните национални органи позволяват проверката от НЦА на банкнотите, за които има съмнение, че са фалшиви и ги предоставят незабавно за анализ и идентифициране необходимите екземпляри, които са поискани от НЦА, за всеки вид подозрителна банкнота, както и техническите и статистически данни, с които разполагат. НЦА предава на Европейската централна банка всеки нов вид вероятно фалшива банкнота според възприетите от нея критерии.

    3.   Разпоредбата на параграф 2 ще се прилагат по начин да не се пречи на използването и задържането на вероятно фалшиви банкноти като доказателство в наказателен процес.

    4.   Европейската централна банка съобщава съответните крайни резултати от своя анализ и нейното класифициране на всеки нов вид фалшива банкнота, на компетентните национални органи и на Комисията, в зависимост от нейните области на правомощия. Европейската централна банка предоставя този резултати на Европол, съгласно споразумението по член 3, параграф 3.

    Член 5

    Задължение за предаване на фалшивите монети за идентифициране

    1.   Държавите-членки определят или създават Национален център за анализ на монети (НЦАМ) съобразно с националното законодателство и практика.

    2.   Компетентните национални органи разрешават проверката от НЦАМ на монетите, за които има съмнение, че са фалшиви и предоставят незабавно за анализ и идентифициране необходимите екземпляри, които са поискани от НЦАМ, за всеки вид вероятно фалшива монета, както и техническите и статистически данни с които разполагат. НЦАМ предава в Европейския технически и научен център (ЕТНЦ) всеки нов вид вероятно фалшива монета в съответствие с възприетите от него критерии. За тази цел, Европейската централна банка предоставя на разположение на НЦАМ техническите и статистически данни за фалшивите еуро монети, с които тя разполага.

    3.   Разпоредбата на параграф 2 ще се прилага по начин да не пречи на използването и на съхраняването на вероятно фалшиви монети като доказателство в наказателен процес.

    4.   ЕТНЦ анализира и класифицира всеки нов вид фалшива еуромонета. За тази цел, ЕТНЦ има достъп до техническите и статистически данни за фалшивите еуро монети, които се съхраняват в ЕЦБ. ЕТНЦ съобщава съответните крайни резултати от своя анализ на компетентните национални органи, както и на Европейската централна банка и на Европол, в зависимост от техните области на правомощия. Европейската централна банка съобщава този резултати на Европол в съответствие със споразумението по член 3, параграф 3.

    ГЛАВА 3

    ЗАДЪЛЖЕНИЯ И САНКЦИИ

    Член 6

    Задължения на кредитните институции

    1.   Кредитните институции, както и всяко други институции, които участват професионално в обработката и общественото разпространение на банкноти и монети, включително институциите, на които извършват обмяна на банкноти или монети от различни валути, такива като обменни бюра, имат задължението да изтеглят от обращение всичките еуробанкноти и монети, които са получили, и за които знаят или имат достатъчни основания да мислят, че са фалшиви. Те ги предават незабавно на компетентните национални органи.

    2.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че институции по параграф 1, които не изпълняват задълженията по посочения параграф, подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

    3.   Държавите-членки приемат преди 1 януари 2002 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прилагането на настоящия член. Те незабавно информират Комисията и Европейската централна банка за това.

    ГЛАВА 4

    СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ

    Член 7

    Сътрудничество за защита на еуро от фалшифициране

    1.   С оглед гарантиране на ефикасна защита на еурото срещу фалшификация, държавите-членки, Комисията и Европейската централна банка си сътрудничат, от една страна, помежду им, а от друга — с Европол, в съответствие с Конвенцията за Европол и приетите разпоредби на основание на тази Конвенция. За тази цел, Комисията и Европейската централна банка преговарят с оглед на сключване в подходящ срок на споразумение с Европол.

    2.   Компетентните национални органи, Комисията и Европейската централна банка си сътрудничат при изпълнението на съответните задачи, в частност чрез:

    —

    обмен на информации за предохранителните мерки срещу фалшифицирането на пари и борбата срещу пускането в обращение на фалшиви банкноти и монети,

    —

    редовна информация за въздействието на фалшифицирането на пари за нуждите на стратегическия анализ,

    —

    гарантиране на взаимно сътрудничество при предотвратяването на фалшифицирането на пари и на борбата срещу пускането в обращение на фалшиви банкноти и пари, което inter alia обхваща научна подкрепа и обучението с логистичната подкрепа на държавите-членки.

    3.   В рамката на взаимната помощ, националните централни органи по член 12 от Женевската конвенция и Европейската централна банка, и доколкото е необходимо Комисията, в рамката на съответните им правомощия, без да накърнява ролята на Европол, създава разпоредба за система за съобщаване на технически данни (ранно предупреждение).

    Член 8

    Централизиране на информацията на национално ниво

    1.   Държавите-членки гарантират, че информацията на национално ниво за случаите на фалшифициране на пари, при първото констатиране се предоставя на националната централна служба с оглед на предаване на Европол с посредничеството на националното звено на Европол.

    2.   Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират обмена на информации между националната централна служба и националното звено на Европол.

    Член 9

    Външни отношения

    1.   Комисията и държавите-членки сътрудничат с трети страни и международни организации, в тясна координация с Европейската централна банка. Това сътрудничество обхваща, в съответствие с разпоредбите за предохранителни мерки за борба с фалшифицирането на еурото, в съответствие с разпоредбите, които се отнасят противозаконните дейности, които се съдържат в споразуменията за сътрудничество, в споразуменията за асоцииране и за предприсъединяване.

    2.   Съветът гарантира, че споразуменията за сътрудничество, споразуменията за асоцииране и за предприсъединяване между Европейската общност и трети страни включват разпоредбите, които позволяват прилагането на член 3, параграф 2.

    ГЛАВА 5

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАПОРЕДБИ

    Член 10

    Компетентни национални органи

    1.   Държавите-членки предоставят на Европейската централна банка и на Комисията списък на компетентните национални органи по член 2, буква б).

    2.   Тези списъци се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

    Член 11

    Неразрешени банкноти

    Разпоредбите на членове 3, 4, 7, 8 и 9 се прилагат към банкнотите, деноминирани в еуро, които са били произведени чрез използване на законни инсталации или закони материали, в нарушение на разпоредбите, в съответствие с които компетентните органи са оправомощени да емитират парични знаци, или които са били пуснати в обращение в нарушение на условията, според които компетентните органи могат да пускат в обращение парични знаци, и без съгласието на тези органи.

    Член 12

    Приложимост

    Членове от 1 до 11 имат действие в държавите-членки, които са приели еурото за своя единна валута.

    Член 13

    Влизане в сила

    Настоящият регламент влиза в сила в деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

    Той се прилага от 1 януари 2002 г. Въпреки това, той се прилага от своето публикуване по отношение на банкноти и монети, които още не са пуснати в обращение, но са предназначени да бъдат емитирани.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

    Съставен в Люксембург на 28 юни 2001 година.

    За Съвета

    Председател

    B. ROSENGREN

    (1)  ОВ С 337 Е, 28.11.2000 г., стр. 264.

    (2)  Становище от 3 май 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

    (3)  ОВ С 19, 20.1.2001 г., стр. 18.

    (4)  ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2596/2000 (ОВ L 300, 29.11.2000 г., стр. 2).

    (5)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 1.

    (6)  ОВ С 149, 28.5.1999 г., стр. 16 и поправка в ОВ С 229, 12.8.1999 г., стр. 14.

    (7)  ОВ L 140, 14.6.2000 г., стр. 1.

    (8)  Насока на Европейската централна банка от 26 август 1998 г. за някои разпоредби, които се отнасят до еуробанкноти, изменена на 26 август 1999 г. (ОВ L 258, 5.10.1999 г., стр. 32).

    (9)  ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2000/28/ЕО (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 37).

    (10)  Договор на Обществото на народите Серия № 2623 (1931 г.) стр. 372.

    (11)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 2.

    Top