„ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МОЩНОСТТА НА ДВИГАТЕЛИТЕ

1.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

1.1.   Заявление за типово одобрение на ЕИО

Заявлението за типово одобрение на ЕИО за тип превозно средство по отношение на мощността на двигателя се подава от производителя на превозното средство или от упълномощен от него представител.

То се придружава от посочените по-долу документи и следните данни в три екземпляра:

1.1.1.1.

Надлежно попълнен информационен документ.

1.1.1.2.

Информацията съгласно допълнение 1 или 2.

1.1.2.   Ако техническата служба, която отговаря за изпитванията за типово одобрение, сама извършва изпитванията, трябва да се предостави за одобряване представително за типа превозно средство.

1.2.   Документи

Ако е прието заявление по смисъла на точка 1.1, компетентният орган изготвя документ, образец на който се съдържа в приложение II. За да се изготви този документ, компетентният орган на държавата-членка, който провежда изпитванията за типово одобрение на ЕИО, може да използва протокола, изготвен от лаборатория, одобрена или призната съгласно разпоредбите на настоящата директива.

2.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.1.	Настоящият метод се отнася за двигатели с вътрешно горене, използвани за задвижване на превозни средства от категория М и N, както са определени в приложение I към Директива 70/156/ЕИО, принадлежащи към някоя от следните категории:

2.1.1.

Бутални двигатели с вътрешно горене (с принудително запалване или със самозапалване), с изключение на двигатели със свободно бутало;

2.1.2.

Ротационни бутални двигатели.

2.2.	Настоящият метод се отнася за двигатели с естествено пълнене на цилиндрите или компресорни двигатели.

3.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

3.1.   „Нетна мощност“ означава мощността, получена на изпитвателния стенд на края на коляновия вал или на негов еквивалент при съответстващата скорост на двигателя със спомагателните устройства, изброени в таблица 1. Ако измерването на мощността може да се извърши само с монтирана предавателна кутия, се отчита коефициентът на полезно действие на предавателната кутия.

3.2.   „Максимална нетна мощност“ означава максималната стойност на нетната мощност, измерена при пълно натоварване на двигателя.

3.3.   „Серийно оборудване“ означава всяко оборудване, предвидено от производителя за дадено приложение.

4.   ТОЧНОСТ НА ИЗМЕРВАНИЯТА НА МОЩНОСТТА ПРИ ПЪЛНО НАТОВАРВАНЕ

4.1.   Въртящ момент: ±1 % от измерения въртящ момент (1).

4.2.   Скорост на двигателя

Измерването трябва да бъде с точност ± 0,5 %. Скоростта на двигателя трябва да се измерва за предпочитане с автоматично синхронизиран оборотомер и хронометър (или скоростомер).

4.3.   Разход на гориво: ±1 % от измерения разход.

4.4.   Температура на горивото: ±2 К.

4.5.   Температура на въздуха на входа на двигателя: ±2 К.

4.6.   Барометрично налягане:± 100 Ра.

4.7.   Налягане във входния колектор:±50 Ра (виж забележка 1а към Таблица 1).

4.8.   Налягане в изпускателната тръба на превозното средство:± 200 Ра (виж забележка 1б към Таблица 1).

5.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА НЕТНАТА МОЩНОСТ НА ДВИГАТЕЛЯ

5.1.   Спомагателно оборудване

5.1.1.   Спомагателно оборудване, което трябва бъде монтирано

По време на изпитването спомагателното оборудване, което е необходимо за работата на двигателя за предвижданото приложение (както е посочено в таблица 1), трябва да бъде инсталирано на изпитателния стенд, доколкото е възможно в същото положение, като това за предвижданото приложение.

5.1.2.   Спомагателно оборудване, което трябва да се отстрани

Известно спомагателно оборудване, което е необходимо само при експлоатацията на превозното средство за предвижданото използване, което може да е монтирано върху двигателя, трябва да се отстрани за изпитването.

Следният неизчерпателен списък е даден като пример:

—	въздушен компресор за спирачките,

—	компресор на кормилното управление с усилвател,

—	компресор на системата на окачване,

—	климатична система.

Когато спомагателните устройства не могат да се отстранят, мощността, поета от тях в ненатоварено положение, може да се определи и да се прибави към измерената мощност на двигателя.

ТАБЛИЦА 1

Спомагателно оборудване, което трябва да се монтира за изпитването за определяне на нетната мощност на двигател

№	Спомагателно оборудване	Монтирано за изпитването на нетната мощност
1	Всмукателна система
	Всмукателен колектор	Серийно оборудване – да
	Въздушен филтър (2)
	Шумозаглушител във всмукателния тръбопровод (2)
	Система за контрол на емисията на картерните газове
	Устройство за ограничаване на скоростта (2)
2	Устройство за индукционно загряване на смукателния колектор	Серийно оборудване – да (ако е възможно, то трябва да бъде настроено на най-благоприятното положение)
3	Изпускателна система
	Устройство за пречистване на отработените газове	Серийно оборудване – да
	Изпускателен колектор
	Свързващи тръби (3)
	Шумозаглушител (3)
	Изпускателна тръба (3)
	Изпускателна спирачка (4)
	Устройство за принудително пълнене на цилиндрите
4	Горивна помпа (5)	Серийно оборудване - да
5	Карбуратор
	Електронна система за контрол, въздушен разходомер и т.н. (ако са монтирани)	Серийно оборудване - да
	Редуктор на налягане	Оборудване за газови двигатели
	Изпарител
	Смесител
6	Оборудване за впръскване на горивото(бензин и дизел)
	Предварителен филтър	Серийно оборудване - да
	Филтър
	Помпа
	Тръбопровод с високо налягане
	Инжектор
	Въздушен всмукателен вентил (ако е монтиран) (6)
	Електронна система за контрол, въздушен разходомер и т.н. (ако са монтирани)
	Автоматична система за регулиране и контрол на скоростта
	Автоматично спиране при пълно натоварване за стойката с уреди за управление в зависимост от атмосферните условия
7	Течна охладителна система
	Капак над двигателя	Не
	Капак на въздушния изпускател
	Радиатор	Серийно оборудване – да (7)
	Вентилатор (7)  (8)
	Направляващ кожух на вентилатора
	Водна помпа
	Термостат (9)
8	Въздушно охлаждане
	Обтекател	Серийно оборудване - да
	Нагнетателен вентилатор (7)  (8)
	Устройство за регулиране на температурата
9	Електрическо оборудване	Серийно оборудване – да (10)
10	Оборудване за принудително пълнене на двигател с вътрешно горене (ако е монтирано)
	Компресор, задвижван пряко или непряко от двигателя и/или от отработените газове	Серийно оборудване – да
	Междинен охладител (11)
	Охладителна помпа или вентилатор (задвижвани от двигателя)
	Устройство за контролиране на охлаждащия поток
11	Допълнителен вентилатор на изпитвателния стенд	Да, ако е необходим
12	Устройство против замърсяване на околната среда (12)	Серийно оборудване – да

5.1.3.   Спомагателно оборудване за стартиране на двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване

За спомагателното оборудване, използвано за стартиране на двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване, трябва да се разгледат следните два случая:

а)	Електрическо стартиране: генераторът е монтиран и предлага, когато е необходимо, оборудването, необходимо за работата на двигателя.

б)	Стартиране, различно от електрическо: ако има електрически задвижвани спомагателни устройства, необходими за работата на двигателя, генераторът се монтира и предлага тези спомагателни устройства. В противен случай той се отстранява.

В двата случая системата за производство и акумулиране на енергията, необходима за стартиране, се монтира и работи в ненатоварено положение.

5.2.   Условия на настройка

Условията на настройка за изпитването за определяне на нетната мощност са посочени в Таблица 2.

ТАБЛИЦА 2

Условия на настройка

1	Настройка на карбуратора(ите)	Настроени в съответствие с фабричната спецификация на производителя и използвани без допълнителни промени за даденото приложение.
2	Настройка на инжекционната помпена система
3	Регулиране на времето на впръскване
4	Настройка на регулатора на скоростта
5	Устройства против замърсяване на околната среда

5.3.   Условия на изпитване

5.3.1.   Изпитването с цел определяне на нетната мощност трябва да се извърши при напълно отворен вентил за двигатели с принудително запалване и при фиксирано пълно натоварване на инжекционната помпа за двигатели със самозапалване, като двигателите са оборудвани, както е уточнено в Таблица 1.

5.3.2.   Данните за работата трябва да се получат при стабилизирани работни условия, с достатъчно подаване на свеж въздух на двигателя. Двигателят трябва да се пуска в съответствие с препоръките на производителя. Горивните камери могат да съдържат налепи, но в ограничено количество.

Условията на изпитване, като температурата на входящия въздух, трябва да бъдат подбрани колкото е възможно по-близки до еталонните условия (виж точка 6.2), за да се намали големината на коригиращия коефициент.

5.3.3.   Температурата на въздуха, който влиза в двигателя (въздух от околната среда), трябва да се измерва при 0,15 м нагоре по течението от точката на влизане във въздушния филтър или, ако не се използва въздушен филтър, в границите на 0,15 м от рупора на входящия въздух. Термометърът или термодвойката трябва да бъдат защитени от излъчваната топлина и да бъдат разположени пряко във въздушния поток. Те трябва да бъдат защитени също от обратното впръскване на гориво. Трябва да се използват достатъчен брой местоположения, за да се получи представителна средна стойност на входната температура.

5.3.4.   Не трябва да се отчитат данни преди въртящият момент, скоростта и температурата да се задържат достатъчно постоянни за най-малко за една минута.

5.3.5.   Скоростта на двигателя при работа или отчитане не трябва да се отклонява от избраната скорост с повече от ± 1 % или ± 10 мин-1, в зависимост от това кое допустимо отклонение е по-голямо.

5.3.6.   Измерванията на натоварването на спирачката, на разхода на гориво и на температурата на входящия въздух трябва да се отчитат едновременно и трябва да бъдат средната стойност на две стабилизирани стойности, които се различават с по-малко от 2 % за натоварването на спирачката и разходът на гориво.

5.3.7.   Температурата на охлаждащата течност на изхода от двигателя трябва да се поддържа в границите на ± 5 К от горната термостатно контролирана температура, специфицирана от производителя. Ако производителят не е дал уточнения, температурата трябва да бъде 353 К ± 5 К.

За двигателите с въздушно охлаждане температурата при точка, посочена от производителя, трябва да се поддържа в рамките на + 0/– 20 К от максималната стойност, уточнена от производителя в еталонните условия.

5.3.8.   Температурата на горивото трябва да се измерва на входа на карбуратора или на горивната инжекционна система и да се поддържа в границите, установени от производителя на двигателя.

5.3.9.   Температурата на смазочното масло, измерена в маслоутаителя на картера или на изхода от масления охладител, ако има монтиран такъв, трябва да се поддържа в границите, установени от производителя на двигателя.

5.3.10.   Може да се използва спомагателна регулираща система, ако е необходимо, за се поддържа температурата в границите, уточнени в точка 5.3.7, 5.3.8 и 5.3.9.

5.3.11.   Гориво

Горивото трябва да бъде от предлаганите на пазара без никакви антидимни добавки. В случай на спор, еталонното гориво трябва да бъде:

а)	за двигатели с принудително запалване, определеното в приложение VI, параграф 1, и

б)	за двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване, определеното в приложение VI, параграф 2

от Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се приемат за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства (13), последно изменена с Директива 83/351/ЕИО (14).

Вместо посочените по-горе еталонни горива, могат също да се използват, по преценка на производителя, еталонните горива, определени от СЕС (15) като СЕС-RF-08-А-85 (бензинови двигатели за работа с безоловен бензин) или СЕС-RF-03-А-84 (двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване).

5.4.   Процедура на изпитване

Трябва да се направят измервания при достатъчен брой скорости на двигателя, за да се определи правилно кривата на мощността изцяло между най-ниските и най-високите скорости, препоръчани от производителя. Този обхват от скорости трябва да включва скоростта на въртене, при която двигателят произвежда максималната си мощност. За всяка скорост трябва да се определи средната стойност на най-малко две стабилизирани измервания.

5.5.   Измерване на димен индекс

При двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване по време на изпитването трябва да се контролира дали отработените газове удовлетворяват условията, предписани в приложение VI към Директива 72/306/ЕИО на Съвета (16).

5.6.   Данни за записване

Данните, които трябва да се записват, са посочените в допълнение I.

6.   КОРИГИРАЩИ КОЕФИЦИЕНТИ

6.1.   Определение

Коригиращият коефициент на мощността е коефициентът, с който се определя мощността на двигателя при еталонните атмосферни условия, специфицирани в точка 6.2.:

Ро = α · Р

където

Ро е коригираната мощност (т.е. мощността при еталонни атмосферни условия);

α е коригиращия коефициент (αа или αd);

Р е измерената мощност (мощност от изпитването).

6.2.   Еталонни атмосферни условия

6.2.1.   Температура (Т0): 298 К (25 °С)

6.2.2.   Сухо налягане (pso): 99 kРа

Забележка: Сухото налягане се базира на общо налягане 100 kРа и налягане на водни пари 1 kРа.

6.3.   Атмосферни условия на изпитване

Атмосферните условия по време на изпитването трябва да бъдат следните:

6.3.1.   Температура (Т)

За двигатели с принудително запалване: 228 К ≤ Т ≤ 308 К.

За двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване: 283 К ≤ Т ≤ 313 К.

6.3.2.   Налягане (рs)

80 kРа ≤ рs ≤ 110 kРа.

6.4.   Определяне на коригиращите коефициенти αа и αd  (17)

6.4.1.   Двигатели с принудително запалване с естествено пълнене или компресорни със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване — коефициент αa:

 (18)

където

Т е абсолютната температура в К на входа на въздуха в двигателя;

ps е общото сухо атмосферно налягане в килопаскали (kРа), т.е. общото барометрично налягане минус налягането на водните пари.

Условия, които трябва да се спазват в лабораторията.

За да бъде изпитването валидно, коригиращият коефициент αа трябва да бъде такъв, че:

0,93 ≤ αа ≤ 1,07.

Ако тези стойности са превишени, трябва да се даде правилната получена стойност и условията на изпитване (температура и налягане) трябва да бъдат точно заявени в протокола за изпитването.

Двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване — коефициент αd

Коригиращият коефициент на мощността (αd) за двигатели със запалване на горивновъздушната смес от сгъстяване при постоянен дебит на гориво се получава по следната формула:

αd = (fa) fm

където

fa е атмосферният коефициент;

fm е характеристичният параметър за всеки тип двигател и настройка.

Атмосферен коефициент fa

Този коефициент показва въздействието на условията на околната среда (налягане, температура и влажност) върху въздуха, който се вкарва в двигателя.

Формулата на атмосферния коефициент, която трябва да се използва, е различна в зависимост от типа двигател.

6.4.2.1.1.   Двигатели с естествено пълнене на цилиндрите и механично компресорни двигатели.

6.4.2.1.2.   Турбодвигатели със или без охлаждане на входящия въздух.

6.4.2.2.   Коефициент на двигателя fm

fm е функция на qc (коригиран дебит на горивото) съгласно следната формула:

fm = 0,036 · qc – 1,14

където

qc= q/r

където

q е дебитът на горивото в милиграми на цикъл и на литър от общия преминал обем [mg/(литър цикъл)].

r е отношението на налягането на изхода и входа на компресора (r = 1 за двигатели с естествено пълнене на цилиндрите).

Тази формула е валидна за интервал на стойности на qc между 40 mg/(литър цикъл) и 65 mg/(литър цикъл).

За стойности на qc под 40 mg/(литър цикъл) се взема постоянна стойност на fm равна на 0,3 (fm = 0,3).

За стойности на qc над 65 mg/(литър. цикъл) се взема постоянна стойност на fm равна на 1,2 (fm = 1,2) (виж фигурата):

6.4.2.3.   Условия, които трябва да се спазват в лабораторията.

За да бъде изпитването валидно, коригиращият коефициент αа трябва да бъде такъв, че:

0,9 ≤ αd ≤ 1,1

Ако тези граници са превишени, трябва да се даде правилната получена стойност и условията на изпитване (температура и налягане) трябва да бъдат точно заявени в протокола за изпитването.

7.   ПРОТОКОЛ ЗА ИЗПИТВАНЕТО

Протоколът за изпитването трябва да съдържа резултатите и всички изчисления, необходими за получаване на нетната мощност, посочена в приложение II, както и характеристиките на двигателя, посочени в допълнение 1 или 2 към настоящото приложение.

8.   МОДИФИКАЦИЯ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛЯ

Всяка модификация на двигателя по отношение на характеристиките, изброени в допълнение 1 или 2 към настоящото приложение, трябва да се докладва на компетентния административен орган. Този орган тогава може:

8.1.   или да приеме, че направените модификации вероятно не носят риска от значителен ефект върху мощността на двигателя,

8.2.   или да поиска мощността на двигателя да се определи чрез извършване на изпитванията, които прецени за необходими.

9.   ДОПУСКИ НА ИЗМЕРВАНЕ НА НЕТНАТА МОЩНОСТ

9.1.	Нетната мощност на двигателя, определена от техническата служба, може да се различава с ± 2 % от нетната мощност, специфицирана от производителя, с допустимо отклонение за скоростта на двигателя ± 1,5 %.

9.2.	Нетната мощност на двигател по време на изпитване за съответствието на производството може да се различава с ± 5 % от нетната мощност, определена по време на изпитването за типово одобрение.“