This document is an excerpt from the EUR-Lex website
„Дефицит на демократичност“ е термин, използван за означаване на ситуация, при която институциите и техните процедури за вземане на решения могат да се характеризират с липса на демокрация и отчетност. В случая на Европейския съюз (ЕС) това понятие се отнася до усещането за липса на достъпност или липса на представителство на обикновения гражданин по отношение на институциите на ЕС — усещане за разминаване между правомощията на тези институции и възприеманата неспособност на гражданите да влияят върху решенията на тези институции.
Въпросът за демократичната легитимност е бил чувствителен на всеки един етап от процеса на европейска интеграция. Той беше разгледан в Договора от Маастрихт, Договора от Амстердам и Договора от Ница, с които постепенно се предоставиха повече правомощия на пряко избрания Европейски парламент и се разшириха областите, в които той има правомощия за вземане на решения, съвместно със Съвета на Европейския съюз. В резултат на това Парламентът се превърна от консултативна асамблея в съзаконодател.
Благодарение на няколко промени, въведени с Договора от Лисабон, който се прилага от 1 декември 2009 г., бяха отстранени опасенията, свързани с дефицита на демократичност в ЕС. Договорът засили правомощията на Парламента в следните три области.
По отношение на принципа на субсидиарност, с Договора от Лисабон също така бяха въведени начини за насърчаване на участието на националните парламенти във формулирането на политиките на ЕС, като им се даде възможност да контролират законодателните предложения на Комисията (известно като механизъм за контрол на субсидиарността).
С Договора от Лисабон също така се установява правото на гражданска инициатива, с което гражданите могат да поискат от Комисията да предложи законодателство във всяка област, в която тя има правомощия да предприема действия. За да се стартира европейска гражданска инициатива, трябва да се сформира група на организаторите, която да е съставена от най-малко седем граждани на ЕС от седем различни държави — членки на ЕС. След като дадена инициатива достигне 1 милион подписа и определените минимални прагове в седем държави — членки на ЕС, Комисията ще реши какво действие да предприеме.
Процесите на институциите за вземане на решения понякога са критикувани за липсата на прозрачност, по-специално в контекста на тристранните срещи между Съвета, Комисията и Парламента. Днес институциите публикуват окончателния компромисен текст, приет в резултат на междуинституционалните преговори. Освен това бяха подобрени официалните процедурни правила, свързани с процеса на преговори.
Членовете на Съвета заседават на публични заседания, по време на които обсъждат или гласуват предложения за законодателни актове. Първото обсъждане на важни незаконодателни предложения също е публично, а Съветът също така редовно провежда обществени дебати по ключови въпроси, засягащи интересите на ЕС и неговите граждани.
Конференцията за бъдещето на Европа, която официално приключи на 9 май 2022 г. (Деня на Европа), беше гражданска инициатива, проведена отдолу нагоре, която даде възможност на гражданите да споделят своите очаквания от ЕС и да имат по-голяма роля в изграждането на неговото бъдеще. Конференцията беше съвместно начинание на Парламента, Съвета и Комисията, действащи като равностойни партньори заедно с държавите членки. Ключов компонент на конференцията беше създаването на граждански панели на равнището на ЕС и в няколко държави членки, които проведоха дебати и събития, предназначени да осигурят препоръки към институциите на ЕС, които да бъдат включени в пленарното заседание на конференцията. Резултатите от конференцията са представени в доклад, който съдържа 49 предложения за бъдещето на Европа, обхващащи няколко теми, включително европейската демокрация. Институциите на ЕС предоставиха своите отзиви относно тези предложения на събитие за обратна връзка през есента на 2022 г.
ВЖ. СЪЩО