Договор от Амстердам

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

С договора се определят следните цели на ЕС:

• да насърчава икономическия и социалния напредък, високо равнище на заетост, както и балансирано и устойчиво развитие;
• да утвърждава идентичността на ЕС на международната сцена;
• да укрепва правата и интересите на гражданите на ЕС;
• да поддържа и развива ЕС като пространство на свобода, сигурност и правосъдие;
• да поддържа и развива съвкупността от правни норми на ЕС (известно като достиженията на правото).

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

• Тя е подсилена чрез:
  • предоставяне на възможност за общи стратегии, съвместни действия, общи позиции и по-систематично сътрудничество между държавите от ЕС;
  • включване на всички въпроси, свързани със сигурността на ЕС, включително прогресивното развитие на обща политика за отбрана, в рамките на ОВППС;
  • развиване на по-тесни връзки с организацията за отбрана Западноевропейски съюз;
  • въвеждане на изискване към държавите от ЕС за координиране на своите позиции в международните организации, и по-специално Организацията на обединените нации;
  • създаване на длъжността върховен представител на ЕС по въпросите на общата външна политика и политиката на сигурност — роля, предоставена на генералния секретар на Съвета;
  • създаване на звено за планиране на политиката и ранно предупреждение.

Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

• Полицейското сътрудничество включва:
  • предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления;
  • събиране, съхраняване, обработване, анализиране и обменяне на съответна информация;
  • организиране на съвместни инициативи за обучение и обмен на служители;
  • оценяване на средствата за разследване, и по-специално за разкриване на организирана престъпност;
  • използване на ресурсите на Европол в области, като връзки между прокурори и следователи, и създаване на мрежа за научни изследвания, документация и статистика по въпросите на престъпността в рамките на ЕС.
• Съдебното сътрудничество включва:
  • улесняване на екстрадицията (механизъм, чрез който държавите искат от други държави връщането на физически лица, които са обвинени в престъпления или които се издирват, за да изтърпят наказание) между държавите от ЕС;
  • гарантиране на съвместимостта между националните правила;
  • предотвратяване на спорове за компетентност;
  • установяване на минимални правила по отношение на престъпленията и наказанията в областта на организираната престъпност, тероризма и незаконния трафик на наркотици.

По-тясно сътрудничество

Правителствата на държавите от ЕС, които желаят да работят в по-тясно сътрудничество помежду си в определени области на политиката, могат да правят това, при условие че сътрудничеството:

• насърчава целите и интересите на ЕС и зачита неговите принципи;
• се използва като крайна мярка;
• включва поне по-голямата част от държавите от ЕС;
• не засяга законодателството на ЕС;
• зачита компетентностите, правата, задълженията и интересите на неучастващите държави.

Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора

• Тези политики се прехвърлят от сферата на междуправителствено сътрудничество и стават част от обичайния процес на вземане на решения в ЕС. Правителствата на държавите от ЕС трябва в срок от 5 години да приемат мерки за:
  • предотвратяване и борба с престъпността и същевременно защита на правата на граждани на държави извън ЕС;
  • укрепване на съдебното и административното сътрудничество;
  • въвеждане на стандарти и процедури за проверки при външните граници на ЕС;
  • установяване на правила за визите;
  • определяне на критериите и механизмите за обработка на молбите за предоставяне на убежище.
• Шенгенското споразумение относно пътуването без паспорт в рамките на ЕС е включено в правната система на ЕС (въпреки че Обединеното кралство (¹) и Ирландия не участват в договореностите).

Заетост

• Ангажиментът на ЕС за по-голяма заетост е подсилен чрез:
  • вземане на тази цел под внимание при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на ЕС;
  • изпращане на годишен доклад за обсъждане от лидерите на ЕС;
  • въвеждане на изискване, съгласно което всяко правителство трябва да предоставя информация веднъж годишно за действието, което е предприело за постигане на по-високо равнище на заетост;
  • създаване на консултативен комитет по въпросите на заетостта.

Институционални въпроси

• Законодателна процедура
  • процедурата за съвместно вземане на решения, при която правителствата на държавите от ЕС, чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, и Европейският парламент съвместно приемат законодателство, е разширена така, че да се прилага за повечето области на политиката и ясни правила, установени за разглеждането на спорове чрезпомирителен комитет.
• Европейски парламент
  • не трябва да има повече от 700 членове;
  • изготвя предложения за единна процедура за европейски избори;
  • установява правила и общи условия за задълженията на своите членове;
  • гласува за одобрение на назначаването на председателя на Европейската комисия и на Комисията като орган.
• Европейска комисия
  • в ЕС във формат до 20 държави всяка от тях има комисар, при условие че е договорено национално претегляне на гласовете в Съвета;
  • най-малко една година преди присъединяването на 21-ата държава, институционалната структура на ЕС ще трябва да бъде обстойно преразгледана.

Санкции

Правителствата на държавите от ЕС могат да лишат дадена държава от ЕС от предоставените ѝ с Договора права, включително правото да гласува по проектозаконодателство, ако се установи, че тя е извършила „сериозно и системно нарушение“ на основните принципи на ЕС.

Опростяване

С Договора от Амстердам се опростяват различните Договори за ЕС, като се изменят или заличават над 50 остарели члена, а останалите се преномерират за по-добра четливост.