07/ 17

BG

Официален вестник на Европейския съюз

216

L 403/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (3) бе значително изменяна неколкократно. Сега, когато се правят нови изменения на упоменатата директива, е желателно въпросните разпоредби да бъдат преработени, за да се изяснят.

(2)

Правилата за свидетелствата за управление на превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се установяват в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление. Предвид важността на индивидуалните транспортни средства, притежаването на свидетелство за управление, надлежно признато от държавата-членка домакин, насърчава свободното движение и свободата на установяване на хората. Независимо от постигнатия напредък в хармонизирането на правилата относно свидетелствата за управление, все още между държавите-членки остават различия при правилата относно периодичността на подновяване на свидетелствата и относно подкатегориите на превозните средства, които е необходимо да се хармонизират по-пълно, за да допринесат за прилагането на политиките на Общността.

(3)

Възможността да се постановят национални разпоредби по отношение на периода на валидност, предвидена в Директива 91/439/ЕИО, води до съвместно съществуване на различни правила в различните държави-членки и над 110 различни образци на свидетелства за управление на моторни превозни средства, валидни в държавите-членки. Това създава проблеми с прозрачността на гражданите, полицейските органи и администрациите, които отговарят за администрирането на свидетелствата за управление и води до фалшифицирането на документи, които понякога са отпреди няколко десетки години.

(4)

За да се избегне единното европейско свидетелство за управление да стане допълнителен образец към 110-те образци, които са вече в обращение, държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да издадат този единен образец на всички притежатели на свидетелства.

(5)

Настоящата директива не следва да накърнява съществуващите права за управление на моторно превозно средство, предоставени или придобити преди датата на нейното прилагане.

(6)

Свидетелствата за управление се признават взаимно. Държавите-членки следва да са в състояние да прилагат срока на валидност, предписан с настоящата директива, за свидетелство за управление без ограничена административна валидност, издадено от друга държава-членка, и чийто притежател се е пребивавал на тяхна територия повече от две години.

(7)

Въвеждането на срок на административна валидност за нови свидетелства за управление следва да направи възможно прилагането по време на периодичното подновяване на най-последните мерки против фалшификация и медицинските прегледи или други мерки, предвидени от държавите-членки.

(8)

На основание пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства. Необходимо е критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление да бъдат хармонизирани. За постигането на тази цел следва да се определят знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът за управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се преопределят минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства.

(9)

Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.

(10)

Необходимо е да се засили допълнително принципът на постепенен достъп до категориите на двуколесните превозни средства и до категориите превозни средства, използвани за превоз на пътници и стоки.

(11)

Независимо от това, на държавите-членки следва да е позволено да определят по-висока възрастова граница за управление на някои категории превозни средства, за да се насърчи допълнително пътната безопасност. На държавите-членки следва да е позволено при изключителни обстоятелства да определят по-ниски възрастови граници, за да отчетат местните обстоятелства.

(12)

Определенията на категориите следва в по-голяма степен да отразяват техническите характеристики на съответните превозни средства и уменията, необходими за управление на превозно средство.

(13)

Въвеждането на категория на свидетелство за управление на мотопеди ще увеличи по-специално пътната безопасност по отношение на по-младите водачи на моторни превозни средства, които съгласно статистическите данни са най-силно пострадалите при пътни произшествия.

(14)

Следва да се приемат специални разпоредби, за да улеснят управлението на превозни средства от лица с физически увреждания.

(15)

Поради причини, свързани с пътната безопасност, държавите-членки следва да бъдат в състояние да прилагат националните си разпоредби относно отнемането, прекратяването, подновяването и отменянето на свидетелства за управление за всички притежатели на свидетелства, които са установили на тяхна територия.

(16)

Образецът на свидетелството за управление, както е установен в Директива 91/439/ЕИО, следва да бъде заменен с единен образец във формата на пластмасова карта. В същото време този образец на свидетелство за управление е необходимо да бъде адаптиран за сметка на въвеждането на нова категория свидетелства за управление на мотопеди и на нова категория свидетелства за управление на мотоциклети.

(17)

Въвеждането по избор на микрочип в новия образец на свидетелство за управление на пластмасова карта следва да дава възможност на държавите-членки допълнително да подобрят нивото на защита против измами. Държавите-членки следва да имат възможността да включват национални данни в чипа, при условие че това не възпрепятства общодостъпните данни. Техническите изисквания за микрочипа следва да се определят от Комисията, подпомогната от комитета по свидетелствата за управление.

(18)

Следва да се определят минималните стандарти относно достъпа до професията на изпитващ и изискванията за обучение на изпитващия, за да се подобрят знанията и уменията на изпитващите, и с това да се осигури по-обективно оценяване на кандидатите за свидетелства за управление на моторно превозно средство и постигане на по-голяма хармонизация на изпитите за управление на превозно средство.

(19)

На Комисията следва да се разреши да се заеме с адаптирането на приложения от I до IV към научно-техническия прогрес.

(20)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., установяващо реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(21)

По-специално, Комисията следва да бъде упълномощена да установи критериите, необходими за прилагането на настоящата директива. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те следва да се приемат след внимателно разглеждане в съответствие с процедурата по регулиране, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(22)

Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради техния мащаб и ефект могат да бъдат по-добре постигнати на равнище на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, така както е постановен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е уреден в този член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(23)

Настоящата директива не следва да накърнява задълженията на държавите-членки, свързани с крайните срокове за транспониране в националното законодателство и прилагането на директивите, изброени в приложение VII, част Б.

—

двуколесни или триколесни превозни средства с максимална проектна скорост не по-висока от 45 km/h, както е определено в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г., относно одобряването на типа на дву-и триколесни моторни превозни средства (5) (като изключва тези с максимална проектна скорост по-малка или равна на 25 km/h) и леки четириколесни превозни средства, както са дефинирани в член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2002/24/ЕО,

—

минималната възраст, фиксирана за АМ, е 16 години.

—

„мотоциклет“ означава двуколесно превозно средство с кош или без кош, както е определено в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2002/24/ЕО,

—

„триколесно моторно превозно“ означава превозно средство с три симетрично разположени колела, както е определено в члeн 1, параграф 2, буква в) от Директива 2002/24/ЕО;

а)

Категория А1:

б)

Категория А2:

в)

Категория А:

—

„моторно превозно средство“ означава превозно средство със силово задвижване, което нормално се използва за превоз на пътници или стоки по шосе или да тегли по шосе превозни средства, предназначени за превоз на пътници или стоки. Този термин включва и тролейбуси, т.е. нерелсови превозни средства, които са свързани към електрически проводник. Тук не се включват селскостопански или горски трактори;

—

„селскостопански или горски трактор“ означава превозно средство със силово задвижване, движещо се на колела или вериги и разполагащо най-малко с две оси, чиято основна функция се заключава в теглителната му сила, специално конструирано да тегли, тласка, носи или задвижва специален инвентар, машини или ремаркета, използвани във връзка със селскостопански или горскостопански дейности и при което превозът по шосе на пътници или стоки, или тегленето по шосе на превозни средства, предназначени за превоз на пътници или стоки, е само второстепенна функция;

а)

Категория В1:

б)

Категория В:

моторни превозни средства с максимално разрешено тегло до 3 500 kg и проектирани и конструирани за превоз на не повече от осем пътника плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да се комбинират с ремарке с максимална допустима маса, която не надвишава 750 kg.

Без да се накърняват разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни в тази категория могат да образуват композиция с ремарке с максимална допустима маса, която надвишава 750 kg, при условие че максималното разрешено тегло на композицията не надвишава 4 250 kg. В случай че такава композиция превишава 3 500 kg, държавите-членки изискват, в съответствие с разпоредбите на приложение V, тази композиция да се управлява само след:

Държавите-членки могат също така да изискват както обучение, така и вземане на изпит по умения и поведение.

Държавите-членки указват правото да се управлява такава композиция на свидетелството за управление със съответния код на Общността.

Минималната възраст за категория В е фиксирана на 18 години.

в)

Категория ВЕ:

г)

Категория С1:

моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, с максимално разрешено тегло над 3 500 kg, но по-голямо от 7 500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от осем пътника плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да се комбинират с ремарке с максимална допустима маса, която не надвишава 750 kg.

д)

Категория С1Е

е)

Категория С:

ж)

Категория СЕ

з)

Категория D1:

моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 16 пътници плюс водача и с максимална ширина не превишаваща 8 м; към моторните превозни средства от тази категория може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;

и)

Категория D1E

й)

Категория D

моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от осем пътници плюс водача; към моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория D може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;

к)

Категория DE:

а)

за категория АМ надолу до 14 години или нагоре до 18 години;

б)

за категория В1 нагоре до 18 години;

в)

за категория А1 нагоре до 17 или 18 години;

г)

за категория В и ВЕ възрастта може да се намали до 17 години.

а)

моторни превозни средства, използвани от противопожарната служба и превозни средства, използване за поддържане на обществения ред;

б)

превозни средства, преминаващи през пътни изпитвания с цел ремонт или техническо обслужване.

а)

свидетелства за категории C1, С, D1 и D се издават само на водачи, които вече имат право да управляват моторни превозни средства от категория В;

б)

свидетелства за категории ВЕ, С1Е, СЕ, D1Е и DE се издават само на водачи, които вече имат право да управляват моторни превозни средства, съответно от категории В, С1, C, D1 и D.

а)

свидетелствата за категории С1Е, СЕ, D1Е или DЕ са валидни и за композиции от превозни средства от категории ВЕ;

б)

свидетелствата за категория СЕ са валидни и за категория DЕ, ако притежателите им имат право да управляват моторни превозни средства от категория D;

в)

свидетелствата за категории СЕ и DЕ са валидни и за композиции от моторни превозни средства от категории съответно С1Е, D1Е;

г)

свидетелства за всички категории са валидни за превозни средства от категория АМ. Независимо от това, за свидетелства за управление на превозно средство, издадени на нейна територия, държава-членка може да ограничи еквивалентността за категория АМ на категории А1, А2 и А, ако тези държава-членка наложи практически изпит като условие за получаване на категория АМ;

д)

свидетелства за категории А2 са валидни също така за категория А1;

е)

свидетелства за категории А, В, С или D са валидни съответно за категории А1, А2, В1, С1 или D1.

а)

триколесни моторни превозни средства по свидетелство за категория В, на триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW, при условие че притежателят на свидетелството за категория В е най-малкото 21-годишен;

б)

категория мотоциклети А1 по свидетелство за категория В.

а)

превозни средства от категория D1 (с максимално разрешено тегло 3 500 kg, без специално оборудване за превоз на пътници с увреждания) от лица над 21 години, притежаващи свидетелство за управление категория В, получено най-малко две години по-рано, при условие че превозните средства се използват от организации с нестопанска цел за социални нужди и водачът предоставя услугите си на доброволни начала;

б)

превозни средства с максимално разрешено тегло над 3 500 kg от лица над 21 години, притежаващи свидетелство за управление категория В, получено най-малко две години по-рано, при условие че основното предназначение на превозните средства е да се използват само стационарно в зони за обучение или възстановяване, същите се експлоатират от организации с нестопанска цел за социални нужди и са модифицирани така че да не могат да превозват повече от девет пътника или товар, освен абсолютно необходимия за изпълнение на предназначението им.

а)

които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и III;

б)

които са взели теоретичен изпит по отношение на категория АМ; държавите-членки могат да изискват кандидатите да вземат изпит по умения и поведение и преминат през медицински преглед за тази категория.

За триколесни и четириколесни моторни превозни в рамките на тази категория държавите-членки могат да налагат разграничителен изпит на умения и поведение. За диференциация на превозни средства в категория АМ на свидетелството за управление на превозно средство може да се вмъкне национален код;

в)

които са взели само изпит по умения и поведение по отношение на категория А2 или категория А или преминали обучение съгласно приложение VI, при условие че имат придобит минимум двегодишен опит на мотоциклет от категория А1 или категория А2 съответно;

г)

които са преминали обучение или взели изпит по умения и поведение, или са преминали обучение или взели изпит по умения и поведение в съответствие с приложение V по отношение на категория В за управление на композиция на превозни средства, както е дефинирана във втората алинея на член 4, параграф 4, буква б);

д)

които имат обичайно място на пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща свидетелството или могат да представят доказателства, че са учили там за срок най-малко шест месеца.

2.

а)

продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E; и

б)

обичайно пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща свидетелството или доказателства, че кандидатите са учили там за срок най-малко шест месеца.

5.

1.

Физическите характеристики на картата на образеца на свидетелството за управление на превозно средство на Общността са в съответствие с ISO 7810 и ISO 7816-1.

Картата се изработва от поликарбонат.

Методите за изпитване на характеристиките на свидетелствата за управление, за да се потвърди тяхното съответствие с международните стандарти са в съответствие с ISO 10373.

2.

Физическа сигурност на свидетелствата за управление

Заплахите за физическата сигурност на свидетелствата за управление са:

Общата сигурност се намира в системата в нейната цялостност, която се състои от процеса на заявление, предаването на данни, материала на тялото на картата, техниката на отпечатване, минимален набор от различни характеристики на сигурността и процеса на персонализация.

3.

Свидетелството има две страни.

Първата страница съдържа:

Втора страница съдържа:

а)

Когато притежател на свидетелство за управление на превозно средство, издадено от държава-членка в съответствие с настоящото приложение, обичайно пребивава в друга държава-членка, тази държава-членка може да вписва в свидетелството информация, която е съществена за неговото администриране, при условие че вписва този тип информация също в свидетелствата, които издава, и при условие че остава достатъчно място за тази цел.

б)

След консултации с Комисията държавите-членки могат да добавят цветове и маркировки, като баркодове и национални символи, без да накърняват другите разпоредби на настоящото приложение.

В контекста на взаимното признаване на свидетелства баркодът не може да съдържа информация, различна от това, което вече може да се прочете на свидетелството за управление на превозно средство, или която е съществена за процеса на издаване на свидетелството.

Страница 2

1. Фамилно име 2. Име 3. Дата и място на раждане 4а. Дата на издаване на свидетелството за управление на превозно средство 4б.Официална дата на изтичане срока на валидност 4в. Издадено от 5. Сериен номер на свидетелството 8. Местопребиваване 9 (1). Категория 10. Дата на издаване, по категории 11. Дата на изтичане срока на валидност, по категории 12. Ограничения

—

теоретичен изпит, и след това

—

изпит за проверка на уменията и поведението.

2.1.

Трябва да се задават въпроси по всяка от следните точки, изброени по-долу като съдържанието на въпросите се оставя на усмотрението на всяка държава-членка:

3.1.

Задължителна проверка на общите познания по:

4.1.

Задължителна проверка на общите познания по:

4.2.

Задължителна проверка на общите познания на следните допълнителни разпоредби, засягащи категории C, CE, D и DE:

5.1.

Управлението на превозно средство с ръчна предавка се разрешава при успешно положен изпит за проверка на уменията и поведението, проведен на превозно средство с ръчна предавка.

В случай че кандидатът положи изпита за проверка на уменията и поведението на превозно средство с автоматична предавка, това се вписва на всяко свидетелство, издадено на основание на такъв изпит. Свидетелства с това вписване се използват само за управление на превозни средства с автоматична предавка.

„Превозно средство с автоматична предавка“ означава превозно средство, при което предавателното съотношение между двигателя и колелетата може да се променя само посредством педала на газта или спирачките.

5.2.

Използваните превозни средства за проверка на уменията и поведението следва да отговарят на минималните критерии, посочени по-долу. Държавите-членки могат да предвидят по-строги критерии или да добавят нови.

Категория А1:

Мотоциклет категория А1 без кош с обем на двигателя над 120 cm3, развиващ скорост не по-ниска от 90 km/h;

Категория А2:

Мотоциклет без кош с обем на двигателя над 400 cm3 и с мощност на двигателя не по-малка от 25 kW;

Категория А:

Мотоциклет без кош с обем на двигателя над 600 cm3 и с мощност на двигателя не по-малка от 40 kW;

Категория В:

Четириколесно превозно средство от категория В, развиващо скорост не по-ниска от 100 km/h;

Категория ВЕ:

Композиция, съставена от изпитно превозно средство от категория В и ремарке с максимално разрешено тегло минимум 1 000 килограма, развиващи скорост не по-ниска от 100 km/h, които не попадат в категория В; товарното отделение на ремаркето се състои от тяло затворена кутия, което е най-малко широко и високо, колкото превозното средство; тялото затворена кутия може също така да бъде малко по-тясно от превозното средство, при условие че погледа назад е възможен само с използването на външните огледала за обратно виждане на моторното превозно средство; ремаркето представлява минимум 800 kg действително общо тегло;

Категория В1:

Четириколесно моторно превозно средство е, развиващо скорост не по-ниска от 60 km/h;

Категория С:

Моторно превозно средство от категория C, чиято допустима максимална маса надвишава 12 000 kg, с дължина не по-малка от 8 m, и широчина най-малко 2,40 m, което е в състояние да развие скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдено с антиблокиращи спирачки, оборудвано с предавателна кутия с най-малко осем предавателни числа на степените на преден ход и записващо оборудване, както е определено с Регламент (ЕИО) № 3821/85; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото толкова широко и високо, колкото кабината; превозното средство се представя с минимум 10 000 kg реална обща маса;

Категория СЕ:

или съчленено превозно средство, или композиция от изпитвателно превозно средство от категория С и ремарке с дължина най-малкото 7,5 m; както съчленено превозно средство, така и комбинацията трябва да имат максимално разрешено тегло по-малко от 20 000 kg и дължина не по-малка от 14 m, развиващи скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдени с антиблокиращи спирачки, оборудвани с предавателна кутия с най-малко осем предавателни числа на степените на преден ход и записващо оборудване, както е определено с Регламент (ЕИО) № 3821/85; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото толкова широко и високо, колкото кабината; както превозното средство, така и композицията се представя с минимум 15 000 kg реална обща маса;

Категория С1:

Моторно превозно средство от категория C1 с максимално разрешено тегло най-малко 4 000 kg, дължина не по-малка от 5 m, което е в състояние да развие скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдено с антиблокиращи спирачки, оборудвано с предавателна кутия с най-малко осем предавателни числа на степените на преден ход и записващо оборудване, както е дефинирано с Регламент (ЕИО) № 3821/85; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото толкова широко и високо, колкото кабината;

Категория С1Е:

Композиция на изпитвателно моторно превозно средство от категория C1 и ремарке с максимално разрешено тегло най-малко 1 250 kg; тази композиция е с дължина не по-малка от 8 m и да бъде в състояние да развие скорост не по-ниска от 80 km/h; товарното отделение на ремаркето се състои от тяло затворена кутия, което е най-малко широко и високо, колкото превозното средство; тялото затворена кутия може също така да бъде малко по-тясно от моторното превозно средство, при условие че погледът назад е възможен само с използването на външните огледала за обратно виждане на моторното превозно средство; ремаркето се представя с минимум 800 kg действително общо тегло;

Категория D:

Моторно превозно средство от категория D с дължина не по-малка от 10 m и широчина най-малко 2,40 m и развиващо скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдено с антиблокиращи спирачки, и записващо оборудване, както е определено с Регламент (ЕИО) № 3821/85;

Категория DE:

Композиция, съставена от изпитно моторно превозно средство от категория D и ремарке с максимално разрешено тегло не по-малко от 1 250 kg, широчина най-малкото 2,40 m и развиващи скорост не по-ниска от 80 km/h; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото 2 m широко и 2 m високо; ремаркето е представено с минимум 800 kg действително общо тегло;

Категория D1:

Моторно превозно средство от подкатегория D1 с максимално разрешено тегло не по-малко от 4 000 kg, с дължина не по-малка от 5 m и развиващо скорост не по-ниска от 80 km/h; снабдено с антиблокиращи спирачки, и записващо оборудване, както е дефинирано с Регламент (ЕИО) № 3821/85;

Категория D1Е:

Композиция на изпитвателно моторно превозно средство от категория D1 и ремарке с максимално разрешено тегло не по-малко от 1 250 kg, в състояние да развие скорост не по-ниска от 80 km/h; товарното отделение се състои от тяло затворена кутия, което е най-малкото 2 m широко и 2 m високо; ремаркето е представено с минимум 800 kg действително общо тегло;

Изпитвателните моторни превозни средства за категории ВE, С, СЕ, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, които не са в съответствие с минималните критерии, дадени по-горе, но които са били в употреба в или преди момента на влизане в сила на настоящата директива, могат все още да се използват за срок от време, който не превишава десет години след тази дата. Изискванията, свързани с товара, превозван от тези превозни средства, могат да се прилагат от държавите-членки от момента на влизане в сила на Директива 2000/56/ЕО на Комисията (3).

6.1.1.

Да коригират защитното облекло като ръкавици, ботуши, дрехи и предпазна каска;

6.1.2.

Да извършат случайна проверка на състоянието на гумите, спирачките, превключвателя на аварийното спиране (ако е приложимо), веригата, нивата на маслата, светлините, мигачите и звуковото предупредително устройство.

6.2.1.

Слагане на и снемане на мотоциклета от стойката му и придвижване, без помощта на двигателя, ходейки отстрани на превозното средство;

6.2.2.

Паркиране на мотоциклета върху стойката му;

6.2.3.

Най-малкото две маневри, извършени на ниска скорост, включително слалом; това следва да позволи да се прецени компетенцията при манипулиране на съединителя в комбинация със спирачката, равновесие, посока на погледа и положение на мотоциклета и положение на стъпалата на стъпенките;

6.2.4.

Най-малкото две маневри, извършени на по-висока скорост, от които една маневра на втора или трета предавка, най-малкото 30 km/h и една маневра за избягване на препятствие при минимална скорост 50 km/h; това следва да позволи да се прецени компетенцията при стойката върху мотоциклета, посоката на погледа, равновесие, техника на управление и техника на смяна на предавките;

6.2.5.

Спиране: изпълняват се най-малкото две спирачни упражнения, включително аварийно спиране при минимална скорост 50 km/h; това следва да позволи да се прецени компетенцията при манипулиране на предната и задната спирачка, посоката на погледа и стойката върху мотоциклета.

Специалните маневри, упоменати в точки 6.2.3. - 6.2.5, следва да се приложат най-късно до пет години след влизането в сила на Директива 2000/56/ЕО.

6.3.1.

Потегляне: след паркиране, след спиране в движение; излизане от пътното платно;

6.3.2.

Шофиране по прави пътища; преминаване покрай идващи превозни средства, включително в затворени пространства;

6.3.3.

Шофиране по завои;

6.3.4.

Напречни пътища: подхождане и пресичане на кръстовища и възли;

6.3.5.

Смяна на посоката: леви и десни завои; смяна на пътните платна;

6.3.6.

Подход/изход на магистрала или подобен път (ако има на разположение): присъединяване от скоростното платно; напускане на лента за забавено движение;

6.3.7.

Изпреварване/минаване покрай друг трафик (ако е възможно); шофиране покрай препятствия, например, паркирани коли; при изпреварване от друг трафик (ако е подходящо);

6.3.8.

Специални характеристики на пътя (ако има на разположение): кръстовища с кръгово движение, ж.п. прелези; трамвайни/автобусни спирки; пешеходни пътеки; шофиране нагоре/надолу по дълги наклони;

6.3.9.

Вземане на необходимите предпазни мерки при слизане от превозното средство.

7.1.1.

Регулиране на седалката, така че да осигури правилно седнало положение;

7.1.2.

Регулиране на огледалата за виждане назад, предпазните колани и облегалките за глава, ако има налице;

7.1.3.

Извършване на проверка дали вратите са затворени;

7.1.4.

Извършване на проверка на случаен принцип, на състоянието на гумите, светлините, рефлекторите, кормилната уредба, спирачките, мигачите и звуковото предупредително устройство.

7.1.5.

Извършване проверка на факторите на безопасността, свързани с товаренето на превозното средство: каросерия, платнища, товарни врати, заключване на кабината, начин на натоварване, обезопасяване на товара (само за категория ВЕ);

7.1.6.

Извършване проверка на свързващия механизъм, спирачката и електрическите връзки (само за категория ВЕ).

7.2.1.

Движение на заден ход по права линия и завиване на заден ход наляво и надясно около ъгъл, без да се напуска правилната лента на движение;

7.2.2.

Обръщане на превозното средство в обратна посока, като се използва предна и задна скорост;

7.2.3.

Паркиране на превозното средство и напускане на мястото на паркиране (успоредно, косо или под прав ъгъл), както на преден, така и на заден ход, на равен терен и под наклон нагоре или надолу;

7.2.4.

Правилно използване на спирачката до спиране; независимо от това изпълнението на аварийно спиране е опция.

7.3.1.

Закачване и откачване или откачване и закачване на ремаркето към/от неговото превозно средство; маневрите трябва да включват влаченото превозно средство да бъде паркирано успоредно на влекача (т.е. не на една линия);

7.3.2.

Завиване по крива, като нейната линия се оставя на усмотрението на държавите-членки;

7.3.3.

Безопасно паркиране за товарене/разтоварване.

7.4.1.

Потегляне: след паркиране, след спиране в движение; излизане от пътното платно;

7.4.2.

Шофиране по прави пътища; преминаване покрай идващи превозни средства, включително в затворени пространства;

7.4.3.

Шофиране по кръгли завои;

7.4.4.

Напречни пътища: подхождане и пресичане на кръстовища и възли;

7.4.5.

Смяна на посоката: леви и десни завои; смяна на пътните платна;

7.4.6.

Подход/изход на магистрала или подобен път (ако има на разположение): присъединяване от скоростното платно; напускане на лента за забавено движение;

7.4.7.

Изпреварване/минаване покрай друг трафик (ако е възможно); шофиране покрай препятствия, например, паркирани коли; при изпреварване от друг трафик (ако е подходящо);

7.4.8.

Специални характеристики на пътя (ако има на разположение): кръстовища с кръгово движение, ж.п. прелези; трамвайни/автобусни спирки; пешеходни пътеки; шофиране нагоре/надолу по дълги наклони;

7.4.9.

Вземане на необходимите предпазни мерки при слизане от превозното средство.

8.1.1.

Регулиране на седалката така че да осигури правилно седнало положение;

8.1.2.

Регулиране на огледалата за обратно виждане, предпазните колани и облегалките за глава, ако има налице;

8.1.3.

Извършване на проверка на случаен принцип на състоянието на гумите, кормилната уредба, спирачките, светлините, рефлекторите, мигачите и звуковото предупредително устройство.

8.1.4.

Извършване проверка на спирачната и кормилната системи; проверка на състоянието на колелата, гайките им, калниците, предното стъкло, прозорците и чистачките, течностите (например, моторно масло, охладителна течност, течност за чистачките); проверка и използване на панела за контролно-измервателните уреди, включително записващото оборудване, както е определено в Регламент (ЕИО) № 3821/85;

8.1.5.

Извършване проверка на налягането на въздуха, въздушните резервоари и окачването;

8.1.6.

Извършване проверка на факторите на безопасността, свързани с товаренето на превозното средство: каросерия, платнища, товарни врати, товарен механизъм (ако има такъв), заключване на кабината, обезопасяване на товара (само за категории С, СЕ, С1, С1Е);

8.1.7.

Извършване проверка на свързващия механизъм, спирачката и електрическите връзки (само за категории СЕ, С1Е, DE и D1Е);

8.1.8

Да бъде способен да предприема мерки за безопасността на специални превозни средства: контролиране на каросерията, служебните врати, аварийни изходи, оборудване за първа помощ, пожарогасители и друго оборудване за безопасност (само за категории D, DE, D1 и D1E);

8.1.9.

Разчитане на пътна карта, планиране на маршрут, включително електронни навигационни системи (не е задължително);

8.2.1.

Закачване и откачване или откачване и повторно закачване на ремаркето към/от неговото превозно средство; маневрите трябва да включват влаченото превозно средство да бъде паркирано успоредно на влекача (т.е. не на една линия) (само за категории СЕ, С1Е, DE и D1Е);

8.2.2.

Завиване по крива, като нейната линия се оставя на усмотрението на държавите-членки;

8.2.3.

Безопасно паркиране за товарене/разтоварване при товарна рампа/платформа или подобни инсталации (само за категории С, СЕ, С1, С1Е).

8.2.4.

Паркиране, за да се даде възможност за безопасно слизане на пътниците от автобуса (само за категории D, DE, D1и D1E);

8.3.1.

Потегляне: след паркиране, след спиране в движение; излизане от пътното платно;

8.3.2.

Шофиране по прави пътища; преминаване покрай идващи превозни средства, включително в затворени пространства;

8.3.3.

Шофиране по кръгли завои;

8.3.4.

Напречни пътища: подхождане и пресичане на кръстовища и възли;

8.3.5.

Смяна на посоката: леви и десни завои; смяна на пътните платна;

8.3.6.

Подход/изход на магистрала или подобен път (ако има на разположение): присъединяване от скоростното платно; напускане на лента за забавено движение;

8.3.7.

Изпреварване/минаване покрай друг трафик (ако е възможно); шофиране покрай препятствия, например, паркирани коли; при изпреварване от друг трафик (ако е подходящо);

8.3.8.

Специални характеристики на пътя (ако има на разположение): кръстовища с кръгово движение, жп прелези; трамвайни/автобусни спирки; пешеходни пътеки; шофиране нагоре/надолу по дълги наклони;

8.3.9.

Вземане на необходимите предпазни мерки при слизане от превозното средство.

9.1.

При всяка от горепосочените ситуации, свързани с управлението на превозното средство, оценката трябва да отразява степента на лекота, с която кандидатът борави с приспособленията за управление на превозно средство и показаната от него способност да управлява в реални условия на движение по напълно безопасен начин. Изпитващият трябва да се чувства сигурен по време на целия изпит. Грешки при управлението или опасно поведение, представляващи непосредствена заплаха за сигурността на изпитното превозно средство, пътниците в него или другите участници в движението, се наказват с това, че изпитът не се признава за взет, независимо дали изпитващият или придружаващото лице трябва да се намеси. Независимо от това, изпитващият има право да прецени дали изпитът за проверка на уменията и поведението следва да продължи до края.

Изпитващите на изпитите за придобиване на свидетелство за управление на превозно средствотрябва да бъдат обучени правилно да оценяват способността на кандидатите да управляват превозното средство по безопасен начин. Работата на изпитващите трябва да се наблюдава и контролира от орган, упълномощен за това от държавата-членка, за да се осигури правилно и еднообразно прилагане на начините за оценка на грешки в съответствие със стандартите, установени в настоящото приложение.

9.2.

По време на оценяването изпитващите на изпитите за придобиване на свидетелство за управление обръщат специално внимание дали кандидатът показва защитно и социално поведение на водач на превозно средство. То следва да отразява цялостния стил на шофиране и изпитващият на изпитите за придобиване на свидетелство за управление следва да вземе това предвид в цялостната картина на кандидата. Това включва адаптирано и детерминирано (безопасно) шофиране, което отчита условията на пътя и времето, другия трафик, интересите на другите ползватели на пътя (по-специално уязвимите) и очакването.

9.3.

Изпитващият на изпитите за придобиване на свидетелство за управление на превозно средство ще прецени допълнително дали кандидатът:

—

да разпознават опасностите на трафика и да оценяват тяхната сериозност,

—

да владеят достатъчно тяхното превозно средство, за да не създават опасни ситуации и да реагират по подходящ начин, ако такава ситуация възникне,

—

да спазват правилника за движение по пътищата, и по-специално тези негови разпоредби, които са предназначени за предотвратяване на пътни произшествия и поддържат пътния поток;

—

да откриват всички основни технически повреди в техните превозни средства и по-специално тези, които представляват опасност за безопасността, и те да бъдат поправяни по подходящ начин,

—

да отчитат всички фактори, които оказват влияние на поведението на шофиране (например алкохол, умора, лошо зрение и т.н.), така че да запазят пълно използване на съоръженията, които са необходими за безопасно шофиране,

—

да помагат да се осигури безопасността на всички ползватели на пътя, и по-специално на най-слабите и на най-застрашените, като показват дължимото уважение на другите.

1.

По смисъла на настоящото приложение, водачите се класифицират в две групи:

2.

Аналогично, кандидатите за първо свидетелство за управление на превозно средство или за подновяване на свидетелство за управление на превозно средство се класифицират в групата, към която ще спадат, след като свидетелството за управление бъде издадено или подновено.

3.

Група 1:

От кандидатите се изисква да преминат медицински преглед, ако стане очевидно, докато се извършват необходимите формалности или по време на изпитите, които трябва да преминат преди да получат свидетелство за управление, че имат едно или няколко от заболяванията, упоменати в настоящото приложение.

4.

Група 2:

Кандидатите преминават медицински преглед преди свидетелството за управление С да им бъде издадено за първи път и след това преминават периодични медицински прегледи съгласно предвиденото в националното законодателство.

5.

Стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение.

6.

Всички кандидати за свидетелство за управление преминават подходяща проверка, за да се осигури те да имат острота на зрението, достатъчна за управление на превозно средство със силово задвижване. Когато има основания за съмнение относно задоволителността на зрението, кандидатът се преглежда от компетентен медицински орган. При този преглед особено внимание се обръща на следното: острота на зрението, зрително поле, виждане в здрач и прогресиращи очни заболявания.

По смисъла на настоящото приложение вътреочните лещи не се считат за коригиращи лещи.

6.1.

Кандидатите за свидетелство за управление или за подмяна на такова свидетелство трябва да имат бинокулярна острота на зрението, при необходимост с коригиращи лещи, минимум 0,5 като си служат и с двете очи. Свидетелства за управление не се издават или подновяват, ако по време на медицинския преглед се установи, че хоризонтът на зрителното поле е по-малък от 120°, освен в изключителни случаи, които са надлежно обосновани с благоприятно медицинско заключение и позитивно практическо изпитване, или че лицето страда от друго очно заболяване, което поставя под въпрос безопасното управление. При установяване или обявяване на прогресиращо очно заболяване, свидетелства за управление се издават или подновяват, при условие че кандидатът се подлага на редовни прегледи от компетентен медицински орган.

6.2.

Кандидатите за свидетелство за управление или за подмяна на такова свидетелство, които имат обща функционална загуба на зрението в едното око, или които използват само едното око (например в случай на диплопия - двойно виждане), трябва да имат острота на зрението минимум 0,6, при необходимост с коригиращи лещи. Компетентният медицински орган трябва да установи, че такова състояние на монокулярно виждане е налице от достатъчно дълго време, за да даде възможност за адаптация, както и това, че зрителното поле на това око е нормално.

6.3.

Кандидатите за свидетелство за управление или за подмяна на такова свидетелство трябва да имат острота на зрението, при необходимост с коригиращи лещи, минимум 0,8 с по-силното око и минимум 0,5 с по-слабото око. При използване на коригиращи лещи за достигане на стойности 0,8 и 0,5, некоригираната острота на всяко око трябва да достига 0,05 или в противен случай минималната острота (0,8 и 0,5) трябва да се достига или чрез коригиране с помощта на очила със сила не повече от плюс или минус четири диоптъра, или с помощта на контактни лещи (некоригирано зрение = 0,05). Към тази корекция трябва да има добра поносимост. Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи без нормално бинокулярно зрително поле или страдащи от диплопия.

7.

Свидетелства за управление се издават или подновят на кандидати или водачи от група 2 само при наличие на заключение от компетентните медицински власти. Особено внимание се отделя на медицинския преглед на обхвата за компенсация.

8.

Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от заболявания или аномалии на опорно-двигателния апарат, които правят опасно управлението на превозно средство със силово задвижване.

8.1.

Свидетелства за управление, при определени ограничения, ако е необходимо, може да бъдат издавани на кандидати или водачи с физически увреждания, след издаване на становище от компетентен медицински орган. Това становище трябва да се основава на медицинска преценка на въпросното заболяване или аномалия и когато е необходимо, на практическо изпитване. То трябва да указва също така какъв вид промяна се изисква на превозното средство и дали водачът трябва да носи ортопедичен уред, доколкото изпитът за проверка на уменията и способностите покаже, че с такъв уред управлението няма да е опасно.

8.2.

Свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на всеки кандидат, страдащ от прогресиращо заболяване, при условие че инвалидизираното лице бива редовно преглеждано, за да се провери дали все още е в състояние напълно безопасно да управлява превозно средство.

Когато увреждането е статично, свидетелства за управление може да се издават или подновяват без кандидатът да се подлага на редовни медицински прегледи.

8.3.

Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на превозни средства, попадащи в определението за тази група.

9.

Всяко заболяване, при което кандидатът за първо свидетелство или водачът, кандидатстващ за подмяна на свидетелство, е изложен на риск от внезапен срив на сърдечносъдовата система, при който настъпва внезапно влошаване на мозъчните функции, представлява опасност за безопасността на движението по пътищата.

9.1.

Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи със сериозна аритмия.

9.2.

Свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи, носещи сърдечносъдови стимулатори, при наличие на квалифицирано медицинско заключение и провеждане на редовни медицински прегледи.

9.3.

Въпросът дали да бъде издадено или подновено свидетелството на кандидат или водач с ненормално артериално кръвно налягане се преценява, като се вземат предвид другите резултати от прегледа, наличието на евентуални усложнения и опасността, която те могат да представляват за безопасността на движението по пътищата.

9.4.

По принцип, свидетелство за управление не се издава или подновя на кандидати или водачи, страдащи от ангина в състояние на покой или емоционална възбуда. Условие за издаване или подновяване на свидетелство за управление на кандидат или водач, преминал инфаркт на миокарда, е наличието на квалифицирано медицинско заключение и при необходимост - извършването на редовни медицински прегледи.

9.5.

Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група.

10.

Свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи, страдащи от захарен диабет, при наличие на квалифицирано медицинско заключение и при провеждане на редовни прегледи съобразно конкретния случай.

10.1.

Само в много изключителни случаи свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи в тази група, страдащи от захарен диабет и нуждаещи се от лечение с инсулин, и то само когато това е надлежно обосновано в квалифицирано медицинско заключение, при условие че се провеждат редовни медицински прегледи.

11.

Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от сериозно неврологично заболяване, освен ако молбата е подкрепена от квалифицирано медицинско заключение.

Неврологични нарушения, свързани със заболявания или хирургическа намеса, засягащи централната или периферната нервна система, които водят до сетивни или двигателни дефицити и засягат равновесието и координацията, трябва да бъдат внимателно отчетени от гледна точка на функционалните им последствия и опасността от прогресиране. В такъв случай свидетелството може да бъде издадено или подновено при условие провеждането на периодични оценки при наличие на опасност от влошаване.

12.

Епилептичните припадъци или други внезапни смущения на съзнанието съставляват сериозна опасност за безопасността на движението, ако се случат с лице, управляващо превозно средство със силово задвижване.

12.1.

Свидетелство за управление може да бъде издадено или подновено след преглед от компетентен медицински орган и при условие провеждането на редовни медицински прегледи. Органът взема решение за състоянието на епилепсията или другите смущения на съзнанието, клиничната му форма и прогресиране (например, без припадъци през последните две години), преминатото лечение и резултатите от него.

12.2.

Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи на МПС, страдащи или склонни към епилептични припадъци или други внезапни смущения на съзнанието.

13.1.

Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от:

освен ако молбата е подкрепена от квалифицирано медицинско заключение и ако е необходимо, при условие провеждането на редовни медицински прегледи.

13.2.

Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група.

14.

Консумацията на алкохол представлява голяма опасност за безопасността на движението по пътищата. Предвид мащабността на този проблем, медицинската колегия трябва да бъде много бдителна.

14.1.

Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи на МПС с алкохолна зависимост, или които не могат да се въздържат от шофиране след употреба на алкохол.

След доказан период на въздържание и при представяне на квалифицирано медицинско заключение и под условие провеждането на редовни медицински прегледи, може да бъде издадено или подновено свидетелство за управление на кандидати или водачи, които в миналото са били зависими от алкохол.

14.2.

Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на превозни средства, попадащи в определението за тази група.

15.

Злоупотреба:

Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, които са зависими от психотропни вещества, или които не са зависими от такива вещества, но злоупотребяват с тях редовно, независимо от исканата категория свидетелство.

Редовна употреба:

15.1.

Свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, редовно употребяващи психотропни вещества под каквато и да е форма, които могат да увредят способността за безопасно управление, когато поеманите количества са такива, че имат отрицателен ефект върху управлението на МПС. Това се отнася и за всички други лечебни средства или комбинации от лечебни средства, които влияят на способността за управление на превозно средство.

15.2.

Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група.

16.1.

Свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи, страдащи от значителна бъбречна недостатъчност, при наличие на квалифицирано медицинско заключение и под условие за провеждане на редовни медицински прегледи.

16.2.

Освен в изключителни случаи, надлежно обосновани от квалифицирано медицинско заключение и под условие за провеждане на редовни медицински прегледи, свидетелства за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи, страдащи от значителна и необратима бъбречна недостатъчност.

17.1.

, свидетелства за управление могат да бъдат издавани или подновявани на кандидати или водачи с трансплантиран орган или имплантиран изкуствен орган, който засяга способността за управление на превозно средство, съгласно квалифицирано медицинско заключение и ако е необходимо, при провеждане на редовни медицински прегледи.

17.2.

Компетентният медицински орган внимателно отчита допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на превозни средства, попадащи в определението за тази група.

18.

По принцип, ако кандидатът или водачът страда от заболяване, което не е упоменато в предходния параграф, но предполага или води до функционална недостатъчност, засягаща сигурността зад волана, свидетелство за управление не се издава или подновява, освен ако молбата е подкрепена от квалифицирано медицинско заключение и под условие, ако е необходимо, провеждането на редовни медицински прегледи.

1.1.

Лице, което е упълномощено да провежда практическа преценка в превозно средство на управлението на кандидат, трябва да има познания, умения и разбиране, свързани с темите, изброени в точки 1.2 до 1.6.

1.2.

Компетенциите на изпитващия трябва да бъдат релевантни за преценката на представянето на кандидат, който кандидатства за категорията за правоуправление, за която се извършва изпита.

1.3.

Познания и разбиране на управлението на превозно средство и преценка:

1.4.

Умения за оценяване:

1.5.

Лични умения за управление на превозно средство:

1.6.

Качество на работа:

1.7.

Познания по техническите и физическите свойства на превозното средство:

1.8.

Управление по горивно икономичен и екологосъобразен начин.

2.1.

Изпитващ по управление на превозно средство категория В:

2.2.

Изпитващ по управление на превозно средство за другите категории:

2.3.1.

Държавите-членки могат да упълномощят изпитващ да провежда изпити за управление на превозно средство за категории АМ, А1, А2 и А след преминаване на първоначалната квалификация, предписана в точка 3 за една от тези категории.

2.3.2.

Държавите-членки могат да упълномощят изпитващ да провежда изпити за управление на МПС за категории C1, C, D1 и D след преминаване на първоначалната квалификация, предписана в точка 3 за една от тези категории.

2.3.3.

Държавите-членки могат да упълномощят изпитващ да провежда изпити за управление на превозно средство за категории BE, C1E, CE, D1E и DE след преминаване на първоначалната квалификация, предписана в точка 3 за една от тези категории.

3.1.1.

Преди дадено лице да може да бъде упълномощено да провежда изпити по управление на превозно средство, то трябва успешно да е завършило учебна програма, специфицирана от държавата-членка, за да има компетенциите, постановени в точка 1.

3.1.2.

Държавите-членки трябва да определят дали съдържанието на дадена програма за обучение ще е свързана с упълномощаването за провеждане на изпити по управление на МПС за една категория свидетелство за управление на превозно средство или за повече от една.

3.2.1.

Преди дадено лице да може да бъде упълномощено да провежда изпити по управление на превозно средство, то трябва да демонстрира задоволителен стандарт на познания, разбиране, умения и способност по отношение на предметите, изброени в точка 1.

3.2.2.

Държавите-членки провеждат изпитен процес, който оценява, по педагогически подходящ начин, компетенциите на лицето, както са дефинирани в точка 1, по-специално точка 1.4. Изпитният процес трябва включва както теоретичен елемент, така и практически елемент. Оценка на базата на компютър може да използва, когато е подходящо. Подробната информация относно природата и продължителността на изпитите и оценките в рамките на изпита са по усмотрение на индивидуалните държави-членки.

3.2.3.

Държавите-членки трябва да определят дали съдържанието на даден изпит ще е свързано с упълномощаването за провеждане на изпити по управление на МПС за една категория свидетелство за управление на МПС или за повече от една.

4.1.1.

Държавите-членки разполагат с механизми за осигуряване на качество, за да поддържат стандартите на изпитващите по управление на превозно средство.

4.1.2.

Механизмите за осигуряване на качество трябва да включват надзор на изпитващите по време на работа, тяхното допълнително обучение и повторно акредитиране, тяхното продължаващо професионално развитие и периодичен преглед на резултатите от изпитите по управление на превозно средство, които те са провели.

4.1.3.

Държавите-членки трябва да осигурят всеки изпитващ да подлежи на годишен надзор с използването на механизмите за осигуряване на качество, изброени в точка 4.1.2. Нещо повече, държавите-членки трябва да осигурят всеки изпитващ да е наблюдаван по време на провеждане на изпити веднъж на 5 години, за минимален срок кумулативно най-малкото половин ден, позволяващо наблюдението на няколко изпита. Когато се идентифицират проблеми, трябва да се приложат коригиращи действия. Лицето, което извършва надзора, трябва да бъде лице, упълномощено от държавата-членка за тази цел.

4.1.4.

Държавите-членки могат да предвидят, когато изпитващ е упълномощен да провежда изпити по управление на превозно средство в повече от една категория, когато удовлетворява изискванията на надзора по отношение на изпитите за една категория, да удовлетворява изискванията на повече от една категория.

4.1.5.

На работата по време на изпита по управление на превозно средство трябва да се извършва мониторинг и надзор от орган, упълномощен от държавата-членка, за да се осигури правилно и последователно прилагане на оценяването.

4.2.1.

Държавите-членки осигуряват, за да останат упълномощени, изпитващите по управление на превозно средство, независимо от броя на категориите, за които те са акредитирани, да преминават:

4.2.2.

Държавите-членки вземат подходящите мерки, за да осигурят своевременно специфично обучение на тези изпитващи, за които действащата система за осигуряване на качество е установила сериозна неудовлетворителна работа.

4.2.3.

Характерът на периодичното обучение може да приеме формата на инструктаж, обучение в класна стая, конвенционално учене или учене на базата на компютър и може да се провежда на индивидуална или групова база. То може да включва такава повторна акредитация, каквато държавите-членки считат за подходящо.

4.2.4.

Държавите-членки могат да предвидят, когато изпитващ е упълномощен да провежда изпити по управление на превозно средство в повече от една категория, когато удовлетворява изискванията за периодично обучение по отношение на изпитите за една категория, да удовлетворява изискванията на повече от една категория., при условия че са удовлетворени условията, постановени в точка 4.2.5.

4.2.5.

Когато изпитващ не е провеждал изпити за категория в рамките на 24-месечен период, изпитващият се подлага на подходяща повторна оценка преди да му бъде позволено да провежда изпити по управление на превозно средство за тази категория. Това повторно оценяване може да бъде извършено като част от изискването, постановено в точка 4.2.1.

5.1.

Държавите-членки могат да позволят на лица, упълномощени да провеждат изпити по управление на превозно средство непосредствено преди тези разпоредби да влязат в сила, да продължат да провеждат изпити, независимо от това, че те не са били упълномощени в съответствие с общите условия в точка 2 или първоначалния квалификационен процес, постановен в точка 3.

5.2.

Независимо от това, такива изпитващи подлежат на редовен надзор и на механизмите за осигуряване на качество, постановени в точка 4.

1.

Държавите-членки вземат необходимите мерки за:

2.

Продължение на обучението на водача

3.

Съдържание на обучението на водача

Обучението на водача покрива познанията, уменията и поведението, както са описани в точки 2 и 7 от приложение II. Особено внимание се обръща на:

Практическият компонент включва следните упражнения: увеличаване и намаляване на скоростта, обръщане, спиране, разстояние на спиране, промяна на пътното платно, действия спиране/избягване, люлеене на ремарке, откачане и повторно закачване на ремарке към неговия влекач, паркиране;

4.

Продължителност и съдържание на изпита за проверка на умения и поведение

1.

Държавите-членки вземат необходимите мерки за:

2.

Продължение на обучението на водача

3.

Съдържание на обучението на водача

4.

Продължителност и съдържание на изпита на умения и поведение