06/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

224

L 323/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 73/239/EИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно съгласуването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (3), Директива 92/49/EИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно съгласуването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото застраховане, с изключение на животозастраховането (4), както и Директива 2002/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (5) установиха разпоредби по отношение на предприемането и осъществяването на пряка застрахователна дейност в Общността.

(2)

Посочените директиви осигуряват правната рамка за застрахователните предприятия, които извършват застрахователна дейност във вътрешния пазар, както от гледна точка на правото на установяване, така и на свободата на предоставяне на услуги, с оглед да се улеснят застрахователните предприятия с главно управление в Общността да покриват рискове в рамките на Общността и да се направи възможно за държателите на полици да се обръщат не само към застрахователни предприятия, които са установени в страната им, но и към застрахователни предприятия, които имат адрес на управление в Общността и са установени в други държави-членки.

(3)

Установеният с тези директиви режим се прилага за преките застрахователни предприятия по отношение на цялостната им дейност, както дейността по пряко застраховане, така и дейността по активно презастраховане; независимо от това, че презастрахователната дейност, която се извършва от специализирани презастрахователни предприятия, не е предмет нито на този режим, нито на който и да е друг режим, предвиден в правото на Общността.

(4)

Презастраховането е основна финансова дейност, тъй като позволява на преките застрахователни предприятия чрез улесняване на по-широкото разпределение на рисковете в световен мащаб да подобряват капацитета си да поемат застрахователната дейност и да предоставят застрахователно покритие, както и да намаляват капиталовите си разходи; освен това презастраховането играе основна роля за финансовата стабилност, тъй като то е съществен елемент при гарантирането на финансовата стабилност и стабилността на пазарите по пряко застраховане, както и на финансовата система като цяло, тъй като включва основните финансови посредници и институционални инвеститори.

(5)

Директива 64/225/EИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. относно премахването на ограниченията върху свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на презастраховането и ретроцесията (6) премахна ограниченията върху правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, които са свързани с националността или пребиваването на доставчика на услугата по презастраховане. Тя обаче не премахна ограниченията, които са възникнали поради различията между националните разпоредби по отношение на разумното регулиране на презастраховането. Тази ситуация води до значителни разлики в нивото на надзор върху презастрахователните предприятия в рамките на Общността, които създават бариери пред извършването на презастрахователна дейност, като задължението на презастрахователното предприятие да остави в залог активи, за да покрие дела си в техническите резерви на прякото застрахователно предприятие, както и в спазване от презастрахователните предприятия на различни надзорни правила в различните държави-членки, в които те извършват дейност, или в косвен надзор на различните аспекти на презастрахователното предприятие от компетентните власти на преките застрахователни предприятия.

(6)

Планът за действие за финансовите услуги идентифицира презастраховането като сектор, който изисква мерки на равнище Общност с цел усъвършенстване на вътрешния пазар за финансови услуги. В допълнение, основните финансови институции, като Международния валутен фонд и Международната асоциация на застрахователните надзори (IAIS), подчертаха липсата на хармонизирани надзорни правила за презастраховането на равнище Общност като съществен пропуск в регулаторната рамка на финансовите услуги, който следва да бъде запълнен.

(7)

Настоящата директива цели създаването на рамка на разумно регулиране на презастрахователната дейност в рамките на Общността. Тя е част от основното законодателство на Общността в областта на застраховането, насочено към създаването на вътрешния пазар в застрахователния сектор.

(8)

Настоящата директива съответства на основната международна дейност, извършвана по отношение на разумните правила за презастраховане, и по-специално IAIS.

(9)

Настоящата директива следва подхода на законодателството на Общността, приет по отношение на прякото застраховане, за извършване на хармонизация, която е съществена, необходима и достатъчна да гарантира взаимното признаване на лицензиите и системите за разумен контрол, което позволява предоставянето на един-единствен лиценз, валиден в рамките на Общността, както и прилагането на принципа на надзора от страна от страна на държавата-членка, където се намира главното управление.

(10)

В резултат на това предприемането и осъществяването на презастрахователна дейност е предмет на предоставяне на един-единствен официален лиценз, който се издава от компетентните власти на държавата-членка, в която се намира главното управление на презастрахователното предприятие. Този лиценз позволява на дадено предприятие да извършва дейност в рамките на Общността съгласно правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. Държавата-членка, където се намира клонът или където се предоставят услугите, не може да изисква подновен лиценз от презастрахователно предприятие, което желае да извършва презастрахователна дейност на нейната територия и което вече е получило лиценз в държавата-членка, където се намира главното управление. В допълнение, презастрахователно предприятие, което вече е получило лиценз в държавата-членка, в която се намира главното управление, не следва да бъде предмет на допълнителен надзор или проверки, които се отнасят до неговата финансовата стабилност и се извършват от компетентните власти на застрахователно предприятие, което е презастраховано от това презастрахователно предприятие. Освен това на държавите-членки не следва да се разрешава да изискват от презастрахователно предприятие, което е получило лиценз в рамките на Общността, да оставя в залог активи, за да покрие дела си в техническите резерви на цедента. Следва да бъдат определени условията за издаване или отказ на този лиценз. Компетентните власти не следва да издават лиценз или да продължават действието на лиценз на презастрахователно предприятие, което не изпълнява установените в настоящата директива условия.

(11)

Настоящата директива следва да се прилага за презастрахователни предприятия, които извършват изключително презастрахователна дейност и не са ангажирани в пряка застрахователна дейност; тя следва да се прилага и за така наречените „каптивни“ презастрахователни предприятия, създадени или притежавани от финансово предприятие, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие или група застрахователни или презастрахователни предприятия, за които се прилага Директива 98/78/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. за допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група (7), или от едно или повече нефинансови предприятия, целта на които е да предоставят презастрахователно покритие изключително за рисковете на предприятията, на които принадлежат. Когато в настоящата директива се посочват презастрахователни предприятия, то в тях следва да се включват каптивните презастрахователни предприятия, освен когато е предвидена специална разпоредба за каптивните презастрахователни предприятия. Каптивните презастрахователни предприятия не покриват рискове, които произтичат от външна дейност по пряко застраховане или презастраховане от застрахователно или презастрахователно предприятие, което принадлежи към групата. В допълнение застрахователните или презастрахователните предприятия, които принадлежат към финансов конгломерат, не могат да притежават каптивно предприятие.

(12)

Настоящата директива не следва обаче да се прилага за застрахователни предприятия, които вече са предмет на Директиви 73/239/EИО или 2002/83/EО; независимо от това, с цел да се гарантира финансовата стабилност на финансовите предприятия, които извършват и презастрахователна дейност, както и да се вземат изцяло предвид специфичните характеристики на тази дейност по отношение на капиталовите изисквания на тези застрахователни предприятия, разпоредбите относно границата на платежоспособност на презастрахователните предприятия, които се съдържат в настоящата директива, следва да се прилагат за презастрахователната дейност на тези застрахователни предприятия, чийто обем от презастрахователни дейности представлява значителна част от общата им дейност.

(13)

Настоящата директива не следва да се прилага за презастрахователно покритие, което се предоставя от държава-членка или се гарантира изцяло от нея поради съществен публичен интерес, в качеството ѝ на презастраховател от последна инстанция, и по-специално когато поради специфична пазарна ситуация не е възможно да се получи адекватно търговско покритие; в тази връзка липсата на „адекватно търговско покритие“ следва да означава главно пазарна неефективност, която се характеризира с очевидна липса на достатъчен обем от застрахователни оферти, въпреки че завишените застрахователни премии не са сами по себе си знак за неадекватността на това търговско покритие. Член 1, параграф 2, буква г) от настоящата директива се прилага и за договореностите между застрахователни предприятия, за които се прилага Директива 73/239/EИО или 2002/83/EО, сключвани с цел обединяването на финансови претенции, които произлизат от значителни рискове, като тероризъм.

(14)

Презастрахователните предприятия следва да ограничават предмета на дейността си до презастраховане и свързаните с него операции. Съгласно това изискване на презастрахователно предприятие може да бъде разрешено да извършва например дейности, като предоставяне на статистически или актюерски консултации, анализ на риска или проучване за неговите клиенти. Също така изискването може да обхваща функцията на холдингово дружество и дейностите, които имат отношение към финансовия сектор по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2002/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници, принадлежащи към финансов конгломерат (8). Във всеки случай това изискване не позволява извършването на несвързани банкови и финансови дейности.

(15)

Настоящата директива следва да изясни правомощията и средствата за извършване на надзор, които са дадени на компетентните власти. Компетентните власти на държавата-членка, където се намира главното управление на презастрахователно предприятие следва да отговарят за надзора върху финансовата стабилност на презастрахователните предприятия, включително тяхната платежоспособност, създаването на адекватни технически резерви и изравнителни резерви, както и покритието на тези резерви със съответни активи.

(16)

Компетентните власти на държавите-членки следва да разполагат с такива средства за надзор, каквито са необходими за гарантиране на надлежното извършване на дейността от презастрахователните предприятия в рамките на Общността по силата на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. По-специално те следва да могат да прилагат подходящи предпазни мерки или да налагат наказания, които целят предотвратяването на нередности и нарушения на разпоредбите за презастрахователния надзор.

(17)

Разпоредбите, които регулират прехвърлянето на портфейли, следва да бъдат в съответствие с разпоредбите за единствения лиценз, предвиден в настоящата директива. Те следва да се прилагат за различните видове прехвърляния на портфейли между презастрахователни предприятия, като прехвърляния на портфейли, които произтичат от сливания между презастрахователни предприятия или други институти на дружественото право, или прехвърляния на портфейли с предстоящи плащания вследствие на преминаването им към други презастрахователни предприятия. В допълнение разпоредбите, които регулират прехвърлянето на портфейли, следва да включват разпоредби, по-специално по отношение на прехвърлянето към друго презастрахователно предприятие на портфейла с договори, сключени по силата на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги.

(18)

Следва да се предвиди разпоредба за обмена на информация между компетентните власти и властите или институциите, които на базата на функцията си подпомагат подобряването на стабилността на финансовата система. С оглед да се запази поверителният характер на предоставената информация, списъкът с адресати следва да остане строго ограничен. Поради това, е необходимо да се определят условията, при които се разрешава гореспоменатият обмен на информация; освен това, когато е определено, че информацията може да се оповестява единствено с изричното съгласие на компетентните власти, последните могат, когато е уместно, да дадат съгласието си при изпълнение на строги условия. В тази връзка, както и с цел да се гарантира надлежният надзор върху презастрахователните предприятия от страна на компетентните власти, настоящата директива следва да предвиди правила, които позволяват на държавите-членки да сключват споразумения за обмен на информация с трети страни, при условие че информацията, която се оповестява, е предмет на подходящи гаранции за професионална тайна.

(19)

За целите на подобряването на разумния надзор върху презастрахователните предприятия, следва да бъде определено, че даден одитор има задължение да докладва незабавно пред компетентните власти, когато при изпълнение на задълженията си съгласно настоящата директива се запознае с определени факти, които биха могли да имат сериозен ефект върху финансовото състояние или върху административната и счетоводна организация на презастрахователно предприятие. С оглед на тези цели е желателно държавите-членки да предвидят, че това задължение се прилага при всички обстоятелства, когато фактите са открити от даден одитор по време на изпълнението на неговите/нейните задачи в предприятие, което се намира в тесни връзки с презастрахователно предприятие. Задължението на одиторите да уведомяват, когато е уместно, компетентните власти за определени факти и решения относно презастрахователно предприятие, които те откриват по време на изпълнението на задачите си в предприятие, което не е презастрахователно, само по себе си не променя естеството на техните задачи в това предприятие, както и начина, по който те трябва да изпълняват тези задачи в това предприятие.

(20)

Следва да се предвиди разпоредба за дефиниране прилагането на настоящата директива за съществуващите презастрахователни предприятия, които вече са получили лиценз или имат право да извършват презастрахователна дейност в съответствие с разпоредбите на държавите-членки преди прилагането на настоящата директива.

(21)

С оглед да се направи възможно за презастрахователно предприятие да изпълни задълженията си, държавата-членка, където се намира главното управление следва да изисква от презастрахователното предприятие да създаде адекватни технически резерви. Размерът на тези технически резерви следва да бъде определен в съответствие с Директива 91/674/EИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (9), както и по отношение на дейностите по презастраховка „живот“ на държавата-членка, където се намира главното управление следва да бъде също така разрешено да установява специални правила в съответствие с Директива 2002/83/EО.

(22)

От презастрахователно предприятие, извършващо дейност по презастраховане по отношение на застраховки на кредити, чието кредитно презастраховане съставлява не малка част от общата му дейност, следва да се изисква да създаде изравнителен резерв, който не е част от границата на платежоспособност; този резерв следва да се изчислява съобразно един от методите, установени в Директива 73/239/EИО и признати за равностойни; в допълнение настоящата директива следва да разрешава на държавата-членка, където се намира главното управление да изисква от презастрахователните предприятия, чийто адрес на управление се намира на нейната територия, да създават изравнителни резерви за класове рискове, различни от презастраховане на кредити, при спазване на правилата, които са установени от тази държава-членка, където се намира главното управление. След въвеждането на Международните стандарти за финансовите отчети (IFRS 4) настоящата директива следва да изясни третирането на изравнителните резерви, създадени в съответствие с настоящата директива. Независимо от това, тъй като надзорът върху презастраховането е необходимо да бъде преразгледан в рамките на проекта „Платежоспособност II“, настоящата директива не предопределя какъвто и да е бъдещ надзор върху презастраховането по проект „Платежоспособност II“.

(23)

Дадено презастрахователно предприятие следва да притежава активи за покритие на техническите резерви и изравнителните резерви, които следва да отчитат вида на дейност, която то извършва, и по-специално естеството, размера и продължителността на плащанията по очаквани претенции, по такъв начин, че да гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, качество, доходност и съответствие на инвестициите си; при това предприятието следва да гарантира чрез диверсификация и подходящо разпределение на инвестициите си възможността си да реагира адекватно на променящите се икономически условия, и по-специално развитията на финансовите пазари и пазарите на недвижима собственост или на катастрофални събития с щети.

(24)

Освен техническите резерви презастрахователните предприятия е необходимо да притежават допълнителен резерв, познат като „граница на платежоспособност“, покрит с активи, свободни от задължения или, със съгласието на компетентната власт, с други скрити активи, който да действа като буфер срещу негативни колебания в дейността. Това изискване е важен елемент от благоразумния надзор. Преди ревизията на съществуващия режим за границата на платежоспособност, която Комисията понастоящем извършва в рамките на така наречения проект „Платежоспособност II“, и с цел да се определи необходимата граница на платежоспособност на презастрахователните предприятия, следва да се прилагат правилата, които са предвидени в съществуващото законодателство в областта на прякото застраховане.

(25)

В светлината на аналогиите между презастраховането по живот, което покрива риска „смърт“, и общото презастраховане, по-специално покритието на застрахователни рискове и времетраенето на договорите за презастраховка „живот“, изискуемата граница на платежоспособност за презастраховането по живот следва да бъде определена в съответствие с разпоредбите, установени в настоящата директива относно изчисляването на изискуемата граница на платежоспособност за общото презастраховане; на държавата-членка, където се намира главното управление следва, обаче, да бъде разрешено да прилага правилата, които са предвидени в Директива 2002/83/EО за установяването на изискваната граница на платежоспособност по отношение на дейностите по презастраховка „живот“, които са свързани с инвестиционни фондове или договори за участие в печалбата.

(26)

С оглед да бъдат взети предвид особеният характер на някои типове презастрахователни договори или специфичните групи дейности, следва да се предвиди разпоредба за коригиране изчисляването на изискуемата граница на платежоспособност; тези корекции следва да бъдат направени от Комисията след консултации с Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Решение 2004/9/EО на Комисията (10), при упражняването на неговите изпълнителни правомощия съгласно Договора.

(27)

Тези мерки следва да бъдат приети при използване на регулаторната процедура, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

(28)

Списъкът с елементите на действителната граница на платежоспособност, установен в настоящата директива, следва да бъде списъкът, предвиден в Директиви 73/239/EИО и 2002/83/EО.

(29)

Презастрахователните предприятия следва също така да притежават гаранционен капитал, за да удостоверят, че притежават адекватни ресурси към момента на създаването им, както и че в хода на дейността им границата на платежоспособност във всеки случай осигурява минимална сигурност; независимо от това, за да се вземат предвид особеностите на каптивните презастрахователни предприятия, следва да се предвиди разпоредба, която да разрешава на държавата-членка, където се намира главното управление да фиксира изисквания за каптивните презастрахователни предприятия минимален гаранционен капитал в по-нисък размер.

(30)

Дадени разпоредби на настоящата директива дефинират минимални стандарти. Държавата-членка, където се намира главното управление следва да може да определя по-строги правила за презастрахователните предприятия, които са получили лиценз, издаден от нейните компетентни власти, и по-специално по отношение на изискванията за границата на платежоспособност.

(31)

Настоящата директива следва да се прилага за презастрахователна дейност с ограничено поемане на риск; поради това за целите на настоящата директива е необходимо да се дефинира понятието „презастраховане с ограничено поемане на риск“; поради специфичния характер на този вид презастрахователна дейност на държавата-членка, където се намира главното управление следва да бъде дадена възможност да установява специфични разпоредби за извършването на презастрахователна дейност с ограничено поемане на риск. В определени аспекти тези разпоредби биха могли да се различават от общия режим, установен в настоящата директива.

(32)

Настоящата директива следва да предвиди правила за носителите със специална цел, които поемат риска от застрахователните и презастрахователните предприятия. Особеният характер на тези носители със специална цел, които не са застрахователни или презастрахователни предприятия, изисква установяването на специфични разпоредби в държавите-членки. В допълнение настоящата директива следва да предвиди, че държавата-членка, където се намира главното управление следва да определи по-подробни правила за условията, при които предстоящите плащания от носител със специална цел могат да бъдат използвани като активи за покритие на техническите резерви на застрахователно или презастрахователно предприятие. Също така, настоящата директива следва да предвиди, че сумите, които подлежат на възстановяване от носител със специална цел, могат да бъдат третирани като приспаднати по силата на договори за презастраховане или ретроцесия, в рамките на установените в настоящата директива граници и по искане от страна на застрахователно или презастрахователно предприятие, отправено пред компетентната власт, както и със съгласието на тази власт.

(33)

Необходимо е да бъдат предвидени мерки в случаите, в които финансовото състояние на презастрахователното предприятие стане такова, че трудно може да изпълнява застрахователните си задължения. Също така в определени ситуации е необходимо компетентните власти да имат правомощия за намеса на достатъчно ранен етап, като при упражняването на тези правомощия те следва да информират презастрахователните предприятия за причините, с които се мотивира това надзорно действие, в съответствие с принципите за благоразумно управление и надлежна процедура. За времето, в което съществува такава ситуация, компетентните власти следва да се въздържат от издаването на сертификати, с които удостоверяват, че презастрахователното предприятие има достатъчна граница на платежоспособност.

(34)

Необходимо е да се предвиди разпоредба за сътрудничество между компетентните власти на държавите-членки, за да се гарантира, че презастрахователно предприятие, което извършва дейността си по силата на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, изпълнява приложимите за него разпоредби в приемащата държава-членка.

(35)

Следва да се предвиди разпоредба за правото на съдебно обжалване в случай на отказ или отнемане на лиценз.

(36)

Е важно да се предвиди, че презастрахователните предприятия, чието глвно управление се намира извън Общността и които извършват презастрахователна дейност в рамките на Общността, не следва да бъдат предмет на разпоредби, имащи за резултат по-благоприятно третиране спрямо това, предвидено за презастрахователните предприятия с главно управление в държава-членка.

(37)

За да се вземат предвид международните аспекти на презастраховането, следва да се предвиди разпоредба, която да позволява сключването на международни споразумения с трети страни, целящи дефинирането на средствата за надзор на презастрахователни предприятия, които извършват дейност на територията на всяка договаряща се страна.

(38)

Следва да се предвиди разпоредба за гъвкава процедура, която да направи възможно, еквивалентността с трети страни по отношение на правото на надзор да се оценява на нивото на Общността, за да се подобри либерализацията на презастрахователните услуги в тези трети страни чрез установяване или трансгранично предоставяне на услуги. За тази цел настоящата директива следва да предвиди процедури за преговори с трети страни.

(39)

Комисията следва да има правомощия да приема мерки за прилагане на настоящата директива, при условие че тези мерки не модифицират основните ѝ елементи. Тези мерки следва да позволяват на Общността да взема предвид бъдещи развития в презастраховането. Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EО.

(40)

Съществуващата правна рамка на Общността за застраховането следва да бъде адаптирана, за да бъде отчетен новият надзорен режим за презастрахователните предприятия, установен в настоящата директива, както и за да се гарантира последователна правна рамка за целия застрахователен сектор. По-специално съществуващите разпоредби, които разрешават „косвен надзор“ на презастрахователни предприятия от страна на органите, които са компетентни за надзора на предприятия, извършващи пряка застрахователна дейност, следва да бъдат адаптирани. В допълнение е необходимо да бъдат отменени съществуващите разпоредби, които позволяват на държавите-членки да изискват даването в залог на активи за покритие на техническите резерви на застрахователно предприятие, независимо от формата на това изискване, когато застрахователят е презастрахован от презастрахователно предприятие с лиценз съгласно настоящата директива или от застрахователно предприятие. Накрая следва да се предвиди разпоредба за границата на платежоспособност, изисквана за застрахователните предприятия, които извършват презастрахователна дейност, в случаите, в които тази дейност съставлява значителна част от цялостната им дейност, границата на платежоспособност да бъде предмет на правилата за платежоспособност, предвидени в настоящата директива за презастрахователните предприятия. Поради това Директиви 73/239/EИО, 92/49/EИО и 2002/83/EО следва съответно да бъдат подходящо изменени.

(41)

Директива 98/78/EО следва да бъде изменена, за да се гарантира, че презастрахователните предприятия, които принадлежат към застрахователна или презастрахователна група, са предмет на надзор по същия начин както застрахователните предприятия, които понастоящем принадлежат към застрахователна група.

(42)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро правно регулиране (12) Съветът следва да насърчава държавите-членки да изготвят и публикуват, за техни цели и за целите на Общността, таблици, които показват, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспонирането ѝ.

(43)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно установяването на правна рамка за започване и извършване на презастрахователна дейност, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради това може да бъде постигната в по-голяма степен, поради обхвата и въздействието на мярката, на равнище Общност, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не излиза извън необходимото за постигането на тази цел.

(44)

Тъй като настоящата директива дефинира минимални стандарти, държавите-членки могат да определят по-строги правила,

a)

застрахователни предприятия, за които се прилагат Директиви 73/239/EИО или 2002/83/EО;

б)

дейности и организации, посочени в членове 2 и 3 от Директива 73/239/EИО;

в)

дейности и организации, посочени в член 3 от Директива 2002/83/EО;

г)

презастрахователна дейност, която се извършва или изцяло се гарантира от правителството на държава-членка, когато последната действа, по причини на съществен публичен интерес, в качеството на презастраховател от последна инстанция, включително при обстоятелства, когато тази роля е необходима поради ситуация на пазара, в която не е възможно да се получи адекватно търговско покритие.

a)

„презастраховане“ означава дейност, която се състои в поемането на рискове, цедирани от застрахователно предприятие или от друго презастрахователно предприятие. В случая на асоциацията на подписвачите, позната като Lloyd´s, презастраховането означава също така дейност, която се състои в поемането на рискове, цедирани от който и да е член на Lloyd´s, от застрахователно или презастрахователно предприятие, различно от асоциацията на подписвачите, позната като Lloyd´s;

б)

„каптивно презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие, собственост на финансово предприятие, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие, или на група от застрахователни или презастрахователни предприятия, за които се прилага Директива 98/78/EО, или на нефинансово предприятие, целта на което е да предостави презастрахователно покритие изключително за рисковете на предприятието или предприятията, на които принадлежи, или на предприятието или предприятията на групата, на която свързаното презастрахователно предприятие е член;

в)

„презастрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило официален лиценз в съответствие с член 3;

г)

„клон“ означава представителство или подразделение на презастрахователно предприятие;

д)

„установяване“ означава главно управление или клон на презастрахователно предприятие, като се вземе предвид буква г);

е)

„държава-членка по произход“ означава държавата-членка, където се намира главното управление на презастрахователно предприятие;

ж)

„държава-членка на клона“ означава държавата-членка, където се намира клонът на презастрахователно предприятие;

з)

„приемаща държава-членка“ означава държавата-членка, в която презастрахователно предприятие има клон или предоставя услуги;

и)

„контрол“ означава връзката между предприятие майка и дъщерно дружество съгласно дефиницията в член 1 от Директива 83/349/EИО (13), или подобна връзка между което и да е физическо или юридическо лице и предприятие;

й)

„квалифицирано участие“ означава пряко или косвено участие в предприятие, което надхвърля 10 % от капитала или от правото на глас или което прави възможно да се упражнява значително влияние върху ръководството на предприятието, в което е участието;

к)

„предприятие майка“ означава предприятие майка съгласно дефиницията в членове 1 и 2 от Директива 83/349/EИО;

л)

„дъщерно дружество“ означава дъщерно дружество съгласно дефиницията в членове 1 и 2 от Директива 83/349/EИО;

м)

„компетентни власти“ означава националните органи, които имат правомощия по силата на законов или подзаконов акт да извършват надзор на презастрахователни предприятия;

н)

„тесни връзки“ означава ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез:

о)

„финансово предприятие“ означава едно от следните предприятия:

п)

„носител със специална цел“ означава всяко предприятие, правоспособно или неправоспособно, различно от съществуващо застрахователно или презастрахователно предприятие, което поема рискове от застрахователни или презастрахователни предприятия и което напълно гарантира претенциите чрез емисия на дълг или друг финансиращ механизъм, при което правата за изплащане на дълга, които имат кредиторите или другият финансиращ механизъм, са подчинени на презастрахователните задължения на този носител;

р)

„презастраховане с ограничено поемане на риск“ означава презастраховане, при което определената максимално възможна загуба, изразена като поетия максимален икономически риск, който възниква както поради поемането на значителен застрахователен риск, така и поради поемането на времеви риск, надхвърля размера на премията за целия срок на договора с ограничена, но значителна сума, при което поне един от следните признаци трябва да е допълнително налице:

—

всяко дъщерно дружество на дъщерно дружество се счита за дъщерно на предприятието майка, което е най-главното от тези предприятия;

—

ситуация, при която едно или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице посредством контрол, също се счита за наличие на тясна връзка между тези лица.

a)

всяко предприятие, което установи своето главно управление на територията на тази държава;

б)

всяко презастрахователно предприятие, което след като е получило лиценз разшири дейността си с презастрахователни дейности, различни от тези, за които вече е получило лиценз.

a)

да ограничи предмета си на дейност до презастраховане и свързаните с него дейности; това изискване може да включва функционирането като холдингово дружество и дейностите, свързани с финансовия сектор по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2002/87/EО;

б)

да предостави програма за дейността си в съответствие с член 11;

в)

да притежава минимален гаранционен капитал, предвиден в член 40, параграф 2;

г)

да бъде управлявано ефективно от лица с добра репутация, както и с необходимите професионални качества или опит.

a)

естеството на рисковете, които презастрахователното предприятие предвижда да покрива;

б)

видовете презастрахователни договори, които презастрахователното предприятие предвижда да сключва с цедиращи предприятия;

в)

водещите принципи за ретроцедирането;

г)

съставните части на минималния гаранционен капитал;

д)

оценка на разходите за създаване на административните структури и организацията за подсигуряване на дейността, както и финансовите ресурси, предназначени за покриване на тези разходи.

a)

прогнозно оценка на разходите за управление, различни от разходите за съоръжения, и по-специално текущите общи разходи и комисиони;

б)

прогнозно оценка на премиите или вноските и претенциите;

в)

прогноза за баланса;

г)

прогнозно оценка на финансовите ресурси, предназначени да покрият застрахователните задължения и границата на платежоспособност.

a)

дъщерно дружество на застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка; или

б)

дъщерно дружество на предприятието-майка на застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка; или

в)

контролирано от същото лице, независимо от това дали е физическо или юридическо лице, което контролира застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка.

a)

дъщерно дружество на кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в Общността; или

б)

дъщерно дружество на предприятието майка на кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в Общността; или

в)

контролирано от същото лице, независимо от това дали е физическо или юридическо лице, което контролира кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в Общността.

a)

извършват подробни проучвания относно състоянието на презастрахователно предприятие и на цялата му дейност, inter alia, чрез набавянето на информация или поискване предоставянето на документи относно неговата презастрахователна дейност и ретроцесия, както и чрез провеждането на разследвания на място, в помещенията на презастрахователното предприятие;

б)

вземат всички мерки по отношение на дадено презастрахователно предприятие, неговите директори, ръководители или лицата, които го контролират, каквито са подходящи и необходими, за да се гарантира, че дейността на презастрахователното предприятие продължава да е в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които презастрахователното предприятие трябва да изпълнява във всяка държава-членка;

в)

осигуряват прилагането на тези мерки, ако е необходимо, чрез принуда, или по съдебен път, когато е уместно.

a)

за да проверят изпълнението на условията, регулиращи започването на презастрахователна дейност, както и да улеснят надзора за извършването на тази дейност, особено по отношение на надзора на техническите резерви, границите на платежоспособност, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол,

б)

за да налагат наказания,

в)

при административни обжалвания срещу решения на компетентните власти, или

г)

в съдебни производства, открити по силата на член 53 или специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива и други директиви, приети в областта на застрахователните и презастрахователните предприятия.

a)

властите, отговорни за официалния надзор на кредитни институции и други финансови организации, както и властите, отговорни за надзора на финансови пазари,

б)

органите, участващи в ликвидацията и несъстоятелността на застрахователни и презастрахователни предприятия, както и в други подобни процедури, и

в)

лицата, отговорни за извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия и други финансови институции,

a)

властите, отговорни за надзора на органите, участващи в ликвидацията и несъстоятелността на застрахователни или презастрахователни предприятия, както и в други подобни процедури, или

б)

властите, отговорни за надзора на лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на застрахователни предприятия или презастрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници и други финансови институции, или

в)

независими актюери на застрахователни предприятия или презастрахователни предприятия, които извършват законоустановен надзор на тези предприятия, и органите, отговорни за надзора на тези актюери.

a)

този обмен на информация е за целите на извършването на законоустановения надзор, упоменат в първата алинея;

б)

информацията, получена в този контекст, е предмет на определените в член 24 условия за спазване на професионална тайна;

в)

когато информацията е с произход от друга държава-членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентните власти, които са я оповестили, и когато е уместно, се разкрива единствено за целите, за които тези власти са дали съгласието си.

a)

информацията е за целите на изпълнението на задачите, посочени в първата алинея;

б)

информацията, получена в този контекст, е предмет на определените в член 24 условия за спазване на професионална тайна;

в)

когато информацията е с произход от друга държава-членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентните власти, които са я разкрили, и когато е уместно, се разкрива единствено за целите, за които тези власти са дали съгласието си.

a)

представляват съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които определят условията за издаването на лицензи или които специално регулират извършването на дейността на застрахователните или презастрахователните предприятия, или

б)

засягат продължаването на дейността на презастрахователното предприятие, или

в)

водят до отказ за заверяване на счетоводните отчети или до изразяване на резерви.

a)

активите следва да отчитат вида на дейност, която се извършва от презастрахователното предприятие, и по-специално естеството, размера и продължителността на плащанията по очаквани претенции, по такъв начин, че да гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, качество, доходност и съответствие на инвестициите си;

б)

презастрахователното предприятие гарантира, че активите са диверсифицирани и подходящо разпределени, както и че позволяват на предприятието да реагира адекватно на променящите се икономически условия, и по-специално развитието на финансовия пазар и пазара на недвижима собственост или на значителни катастрофични събития. Предприятието оценява въздействието на необичайни пазарни обстоятелства върху неговите активи и ги диверсифицира по начин, който да намали това въздействие;

в)

инвестициите в активи, които не се търгуват на регулирания финансов пазар, се придържат към разумни нива;

г)

инвестициите в деривативни инструменти са възможни, ако допринасят за намаляването на инвестиционните рискове или улесняват ефективното управление на портфейла. Тяхната стойност се определя в разумни граници, като се взема предвид базовата стойност на активите, която се включва в оценката на активите на институцията. Също така, институцията избягва прекомерното излагане на риск във връзка с един единствен партньор, както и с други деривативни операции;

д)

активите се диверсифицират надлежно, така че да се избегне прекомерната зависимост от определен актив, емитент или група предприятия, както и акумулирането на риск в портфейла като цяло. Инвестициите в активи, емитирани от един и същ емитент или емитенти, които принадлежат към една и съща група, не трябва да излагат предприятието на прекомерен риск.

a)

инвестирането на брутните технически резерви във валути, различни от тези, в които са формирани резервите, следва да бъде ограничено до 30 %;

б)

инвестирането на брутните технически резерви в акции и други прехвърлими ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, следва да бъде ограничено до 30 %;

в)

държавата-членка по произход може да изисква от всяко презастрахователно предприятие да инвестира не повече от 5 % от брутните си технически резерви в акции и други прехвърлими ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, и в други парични инструменти и инструменти на капиталовия пазар на едно и също предприятие, както и не повече от 10 % от общите си брутни технически резерви в акции и други поименни ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, и в други парични инструменти и инструменти на капиталовия пазар на предприятия, които са членове на една и съща група.

a)

внесен дялов капитал или, в случай на презастрахователно предприятие на взаимна основа, ефективния начален капитал, заедно с всички сметки на членовете, които изпълняват всеки от следните критерии:

б)

законоустановените и свободните резерви, ако не съответстват на застрахователните задължения и не се класифицират като изравнителни резерви;

в)

дохода или загубата, пренесени след приспадане на платимите дивиденти.

a)

участия, които презастрахователното предприятие има в следните предприятия:

б)

всеки един от следните инструменти, които презастрахователното предприятие притежава по отношение на дефинираните в буква a) предприятия, в които има участие:

a)

кумулативния капитал от преференциални акции и подчинения заемен капитал до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска, като не повече от 25 % от него се състои от подчинени заеми с фиксиран падеж или кумулативен капитал от преференциални акции с фиксиран срок, при условие че в случай на несъстоятелност или ликвидация на презастрахователното предприятие са налице обвързващи споразумения, съгласно които подчиненият заемен капитал или капиталът от преференциални акции се изплаща след уреждането на претенциите на всички други кредитори, както и не се изплаща преди уреждането на всички други неуредени претенции, които са възникнали към този момент.

Подчиненият заемен капитал трябва да отговаря също и на следните условия:

б)

ценни книжа без фиксиран падеж и други инструменти, включително кумулативни преференциални акции, различни от посочените в буква a), до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска, за общата стойност на тези ценни книжа и подчинения заемен капитал, посочен в буква a), при условие че изпълняват следното:

a)

една втора от неизплатения дялов капитал или първоначален капитал, щом като изплатената част достигне 25 % на този дялов капитал или първоначален капитал, до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска;

б)

допълнителните плащания на вноски, които обединенията на взаимна основа или на принципа на взаимността, извършващи дейност по общо застраховане с променливи вноски, могат да поискат от техните членове в рамките на финансовата година, до една втора от разликата между максималните вноски и действително неизплатените вноски; тези претенции не трябва да покриват повече от 50 % от по-ниския размер между действителната граница на платежоспособност и изискуемата граница на платежоспособност. Националните компетентни власти изготвят указания, с които се установяват условията, при които могат да бъдат приемани допълнителни вноски;

в)

всички скрити нетни резерви, които произтичат от оценката на активите, доколкото тези скрити нетни резерви не са от извънреден характер.

a)

до 31 декември 2009 г., сума в размер на 50 % от бъдещата печалба на предприятието, но която не надвишава 25 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска; сумата на бъдещата печалба се получава чрез умножаване на разчета за годишна печалба по фактор, който отговаря на средния остатъчен период за изпълнението на договорите; използваният фактор не може да бъде по-голям от шест; разчетът за годишната печалба не надвишава средноаритметичната стойност на печалбата през последните пет финансови години от дейностите, изброени в член 2, параграф 1 от Директива 2002/83/EО.

Компетентните власти могат да се съгласят да включат тази сума в действителната граница на платежоспособност, само:

б)

разликата в сумата между математическата резерва на вноските, която не е цилмерирана или частично е цилмерирана, и математическата резерва на вноските, която е цилмерирана с процент, равен на добавката за аквизиционните разходи, включени в премията, когато не е възможно цилмериране, или ако е възможно, тя е под добавката за аквизационните разходи, включени в премията; тази цифра обаче не може да надвишава 3,5 % от сумата на разликите между съответните суми на капитала за извършване на дейността по презастраховане по живот и математическите резерви на вноските за всички дейности, за които е възможно цилмериране; разликата се намалява със сумата на всички аквизиционни разходи, които не са амортизирани, и които вписани като актив.

a)

изплатените премии са изчислени на базата на таблици за заболеваемост в съответствие с математическия метод, който се прилага в застраховането;

б)

е формирана резерва за напредване на възрастта;

в)

се събира допълнителна премия с цел да се формира граница на сигурност в подходящ размер;

г)

застрахователното предприятие може да анулира договора най-късно преди края на третата година на застраховката;

д)

договорът предвижда възможност за увеличаване на премиите или намаляване на плащанията, дори и по отношение на текущи договори.

a)

оценката на разходите за управление, и по-специално текущите общи разходи и комисионните;

б)

план, в който се излага подробна оценка на приходите и разходите по отношение на приетите и отказаните презастрахователни дейности;

в)

прогнозен баланс;

г)

оценка на финансовите ресурси, предназначени за покритие на застрахователните задължения и изискуемата граница на платежоспособност;

д)

цялостната политика, свързана с ретроцесията.

a)

естеството или качеството на договорите за ретроцесия се е променило значително след последната финансова година;

б)

няма или е налице минимален риск по трансфера във връзка с договорите за ретроцесия.

a)

не използва лиценза в рамките на 12 месеца, изрично се откаже от него или преустанови дейността си за повече от 6 месеца, освен ако държавата-членка е предвидила разпоредба за обезсилване на лиценза в тези случаи;

б)

не изпълнява повече условията за извършване на дейност;

в)

не е могло да предприеме мерките, определени в споменатия в член 42 план за възстановяване или финансов план, в рамките на съответните срокове;

г)

не изпълнява в голяма степен задълженията си, съгласно съответните разпоредби.

—

задължителните условия, които следва да бъдат част от всички сключвани договори;

—

надеждните административни и счетоводни процедури, механизмите за адекватен вътрешен контрол и изискванията за управление на риска;

—

изискванията за счетоводната, надзорната и статистическата информация;

—

създаването на техническите резерви, за да се гарантира, че те са адекватни, надеждни и обективни;

—

инвестирането на активите, които покриват техническите резерви, за да се гарантира, че те отчитат вида на дейност, извършвана от презастрахователното предприятие, и по-специално естеството, размера и продължителността на очакваните претенции за плащания, по такъв начин, че да се гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, доходност и съответствие на неговите активи;

—

правилата относно действителната граница на платежоспособност, изискуемата граница на платежоспособност и минималния гаранционен капитал, които презастрахователното предприятие поддържа по отношение на дейността по презастраховане с ограничено поемане на риск.

—

обхвата на лиценза;

—

задължителните условия, които следва да бъдат част от всички сключвани договори;

—

добрата репутация и подходящите професионални качества на лицата, които управляват носителя със специална цел;

—

изисквания за квалификацията и репутацията акционерите или членовете с квалифицирано участие в носителя със специална цел;

—

надеждни административни и счетоводни процедури, адекватни механизми за вътрешен контрол и изисквания за управление на риска;

—

изискванията за счетоводната, надзорната и статистическата информация;

—

изискванията за платежоспособност на носителя със специална цел.

a)

презастрахователни предприятия, чийто главни управления се намират в трета страна и извършват презастрахователна дейност в Общността,

б)

презастрахователни предприятия, чийто главни управления се намират в Общността и извършват презастрахователна дейност на територията на трета страна.

a)

компетентните власти на държавите-членки могат да получават необходимата информация за надзора върху презастрахователни предприятия, които имат адрес на управление в Общността и извършват презастрахователна дейност на територията на съответните трети страни,

б)

компетентните власти на съответните трети страни могат да получават необходимата информация за надзора върху презастрахователни предприятия, чийто главни управления се намират на техните територии и извършват презастрахователна дейност в Общността.

a)

за всеки лиценз на пряко или косвено дъщерно дружество, чието едно или повече предприятия майки се регулират съгласно законодателството на трета страна;

б)

когато това предприятие майка придобие участие в презастрахователно предприятие от Общността, което става негово дъщерно дружество.

a)

разширяване на правните форми, предвидени в приложение I,

б)

изясняване на елементите на границата на платежоспособност, изброени в член 36, като се вземе предвид създаването на нови финансови инструменти,

в)

увеличаване с до 50 % на размерите на премиите или претенциите, които се използват за изчисляването на изискуемата граница на платежоспособност, предвидена в член 37, параграфи 3 и 4, за видовете, различни от видовете 11, 12 и 13, изброени в буква A от приложението към Директива 73/239/EИО, за специфични презастрахователни дейности или видове договори, като се вземат предвид спецификите на тези дейности или договори,

г)

промяна на минималния гаранционен капитал, предвиден в член 40, параграф 2, като се вземат предвид икономическите и финансовите развития,

д)

изясняване на дефинициите в член 2, за да се гарантира унифицираното прилагане на настоящата директива в рамките на Общността.

1.

В член 12a параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   С компетентните власти на другите заинтересовани държави-членки се провеждат консултации преди издаването на лиценз на предприятие, което извършва дейност по общо застраховане, което е:

2.   С компетентните власти на заинтересованата държава-членка, които отговарят за надзора върху кредитни институции или инвестиционни посредници, се провеждат консултации преди издаването на лиценз на предприятие, което извършва дейност по общо застраховане, което е:

2.

В член 13, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Държавата-членка по произход на застрахователното предприятие няма да възразява срещу презастрахователен договор, сключен от това застрахователно предприятие с презастрахователно предприятие, което има лиценз в съответствие с Директива 2005/68/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането (24), или със застрахователно предприятие, което има лиценз в съответствие с настоящата директива или Директива 2002/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (25), по причини, които са пряко свързани с финансовата стабилност на презастрахователното или застрахователното предприятие.

3.

В член 15 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да осигури покритие на техническите резерви и изравнителния резерв, посочени в член 15a от настоящата директива, в съответствие с активите съгласно с член 6 от Директива 88/357/EИО. По отношение на рисковете, разположени в Общността, тези активи трябва да бъдат локализирани в рамките на Общността. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да локализират активите си в която и да е конкретна държава-членка. Независимо от това, държавата-членка по произход може да допуска облекчения по отношение на правилата за локализиране на активите.

3.   Държавите-членки не поддържат или не въвеждат за формирането на техническите резерви система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания от страна на презастрахователя, когато последният е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/EО или е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с настоящата директива или Директива 2002/83/EО.

Ако държавата-членка по произход разреши които и да е технически резерви да бъдат покрити с претенции срещу презастраховател, който не е нито презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/EО, нито застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с настоящата директива или Директива 2002/83/EО, тя определя условията за приемането на тези претенции.“

4.

Член 16, параграф 2 се изменя, както следва:

5.

Член 16a се изменя, както следва:

6.

Добавя се следният член:

„Член 17б

1.   Всяка държава-членка изисква от застрахователно предприятие, чийто главно управление се намира на нейната територия, и което извършва презастрахователна дейност, да формира по отношение на цялостната си дейност минимален гаранционен капитал в съответствие с член 40 от Директива 2005/68/EО, ако е изпълнено едно от следните условия:

2.   Всяка държава-членка може да избере да приложи за застрахователните предприятия, посочени в параграф 1 от настоящия член, и чийто адрес на управление се намира на нейната територия, разпоредбите на член 34 от Директива 2005/68/EО по отношение на тяхната дейност по активно презастраховане, ако едно от установените в посочения параграф условия е изпълнено.

В този случай съответната държава-членка изисква, всички активи, които се използват от застрахователното предприятие за покритие на техническите резерви, отговарящи на дейността му по активно презастраховане, да бъдат отделени, както и да бъдат управлявани и разграничавани от дейността по пряко застраховане на застрахователното предприятие, без каквато и да е възможност за трансфер. В такъв случай и само доколкото е засегната тяхната дейност по активно презастраховане, застрахователните предприятия не са предмет на членове 20, 21 и 22 от Директива 92/49/EИО (26) и на приложение I към Директива 88/357/EИО.

Всяка държава-членка гарантира, че нейните компетентни власти извършват проверка на разделянето, предвидено във втората алинея.

3.   Ако Комисията вземе решение съгласно член 56, буква в) от Директива 2005/68/EО да увеличи размерите, които се използват за изчисляване на изискуемата граница на платежоспособност, предвидена в член 37, параграфи 3 и 4 от настоящата директива, всяка държава-членка прилага за застрахователните предприятия, посочени в параграф 1 от настоящия член, разпоредбите на членове 35—39 от посочената директива по отношение на тяхната дейност по активно презастраховане.

7.

В член 20a параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Държавите-членки гарантират, че компетентните власти имат правомощия да ограничат редуцирането на границата на платежоспособност, определена в съответствие с член 16a, на базата на презастраховката, ако:

1.

В член 15 параграф 1а се заменя със следното:

„1a.   Ако приобретателят на участията, посочени в параграф 1 от настоящия член, е застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в друга държава-членка, или е предприятието майка на такова предприятие, или е физическо или юридическо лице, което контролира такова предприятие, както и ако в резултат на това придобиване предприятието, в което приобретателят възнамерява да има участие, би станало дъщерно дружество или предмет на контрол от страна на приобретателя, оценката на придобиването е предмет на предварителни консултации, посочени в член 12a от Директива 73/239/EИО.“

2.

В член 16 параграфи 4, 5 и 6 се заменят със следното:

„4.   Компетентните власти, които получават поверителна информация съгласно параграфи 1 или 2, могат да я използват само при изпълнението на задълженията си:

5.   Параграфи 1 и 4 не изключват обмен на информация в държава-членка, когато има две или повече компетентни власти в тази държава-членка, или между държавите-членки, между компетентните власти и:

при изпълнението на техните надзорни функции и при разкриването на информация, необходима за изпълнението на техните задължения, пред органи, които администрират принудителни ликвидационни производства или гаранционни механизми. Информацията, получена от тези власти, органи и лица, е предмет на задължението за професионална тайна, определено в параграф 1.

6.   Независимо от параграфи от 1 до 4 държавите-членки могат да разрешават обмен на информация между компетентните власти и:

Държавите-членки, които се възползват от предвидената в първата алинея възможност, изискват да бъдат спазени поне следните условия:

Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки наименованията на властите, лицата и органите, които могат да получават информация съгласно настоящия параграф.“

3.

Член 21, параграф 1 се изменя, както следва:

4.

В член 22, параграф 1 уводните думи се заменят със следното:

„1.   По отношение на активите, които покриват техническите резерви и изравнителните резерви, държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да не инвестира над:“.

1.

Заглавието се заменя със следното:

„Директива 98/78/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно допълнителния надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия, които са част от застрахователна или презастрахователна група“.

2.

Член 1 се изменя, както следва:

3.

Членове 2, 3 и 4 се заменят със следното:

„Член 2

Случаи на прилагане на допълнителен надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия

1.   В допълнение към разпоредбите на Директива 73/239/EИО, Директива 2002/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (30) и Директива 2005/68/EО, които установяват правилата за надзора върху застрахователни и презастрахователни предприятия, държавите-членки предвиждат надзор върху всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предприятие, участващо в поне едно застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, застрахователно предприятие на трети страни или презастрахователно предприятие на трети страни, да бъде извършван по начина, описан в членове 5, 6, 8 и 9 от настоящата директива.

2.   Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, предприятието-майка на което е застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие на трети страни или презастрахователно предприятие на трети страни, е предмет на допълнителен надзор по начина, описан в член 5, параграф 2 и членове 6, 8 и 10.

3.   Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, предприятието майка на което е застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, е предмет на допълнителен надзор по начина, описан в член 5, параграф 2, и членове 6 и 8.

Член 3

Обхват на допълнителния надзор

1.   Упражняването на допълнителен надзор в съответствие с член 2 не изисква по никакъв начин от компетентните власти да имат надзорна роля по отношение на конкретното застрахователно предприятие от трети страни, презастрахователно предприятие от трети страни, застрахователно холдингово дружество или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност.

2.   Допълнителният надзор обхваща следните предприятия, посочени в членове 5, 6, 8, 9 и 10:

3.   Държавите-членки могат да вземат решение да не включват в посочения в член 2 допълнителен надзор предприятията, чието седалище според устройствения акт се намира в трети страни, когато са налице правни пречки за трансфера на необходимата информация, без да се засягат разпоредбите на приложение I, точка 2.5, както и на приложение II, точка 4.

Освен това компетентните власти, които отговарят за упражняването на допълнителен надзор, могат в случаите, изброени по-долу, да вземат решение по отношение на всеки конкретен случай да не включват дадено предприятие в посочения в член 2 допълнителен надзор:

Член 4

Компетентни власти за упражняването на допълнителен надзор

1.   Допълнителният надзор се упражнява от компетентните власти на държавата-членка, в която застрахователното или презастрахователното предприятие е получило официална лиценз съгласно член 6 от Директива 73/239/EИО или член 4 от Директива 2002/83/EО, или член 3 от Директива 2005/68/EО.

2.   Когато застрахователните или презастрахователните предприятия с лиценз в две или повече държави-членки имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие от трети страни, презастрахователно предприятие от трети страни или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, компетентните власти на заинтересованите държави-членки могат да се договарят по отношение на това коя от тях ще отговаря за упражняването на допълнителен надзор.

3.   Ако държава-членка има повече от една компетентна власт за разумен надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия, то държавата-членка взема необходимите мерки за осигуряване на координацията между тези власти.

4.

В член 5 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите-членки предвиждат, че компетентните власти следва да изискват от всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предмет на допълнителен надзор, да има адекватни механизми за вътрешен контрол за изготвянето на всички данни и информация, релевантни на целите на този допълнителен надзор.“

5.

Членове 6, 7 и 8 се заменят със следното:

„Член 6

Достъп до информация

1.   Държавите-членки предвиждат, че техните компетентни власти, отговарящи за упражняването на допълнителен надзор, следва да имат достъп до всяка информация, която би била релевантна за целите на надзора върху застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предмет на допълнителен надзор. Компетентните власти могат да се обръщат директно към съответните предприятия, посочени в член 3, параграф 2, за да получават необходимата информация, само ако тази информация е била поискана от застрахователното или презастрахователното предприятие и не е била предоставена от него.

2.   Държавите-членки предвиждат, че техните компетентни власти могат да извършват на тяхната територия, самостоятелно или чрез посредничеството на лица, които назначават за тази цел, проверка на място на упоменатата в параграф 1 информация при:

3.   Ако при прилагането на настоящия член и в специфични случаи, компетентните власти на държава-членка желаят да проверят важна информация относно предприятие, което се намира в друга държава-членка, и което е свързано застрахователно предприятие, дъщерно дружество, предприятие майка или дъщерно дружество на предприятие майка на застрахователното или презастрахователното предприятие, предмет на допълнителен надзор, те трябва да поискат от компетентните власти на другата държава-членка да извършат проверката. Властите, които получават искането, следва да се произнесат по него в рамките на правомощията си, като извършат проверката самостоятелно, като разрешат извършването ѝ от властите, които са я поискали, или като разрешат на одитор или експерт да я извърши.

Ако пожелае това, отправилата искането компетентна власт може да участва в проверката, когато не я извършва самостоятелно.

Член 7

Сътрудничество между компетентните власти

1.   Когато застрахователни или презастрахователни предприятия, установени в различни държави-членки, са пряко или косвено свързани или имат общо участващо предприятие, компетентните власти на всяка държава-членка си представят при поискване всяка информация, която може да позволи или улесни упражняването на надзора съгласно настоящата директива, както и представят по тяхна инициатива всяка информация, която считат за съществена по отношение на другите компетентни власти.

2.   Когато застрахователно или презастрахователно предприятие и кредитна институция съгласно дефиницията, дадена в Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции (31), или инвестиционен посредник съгласно дефиницията, дадена в Директива 93/22/EИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (32), или и двете, са пряко или косвено свързани или имат общо участващо предприятие, компетентните власти и властите, които отговарят публично за надзора върху тези други предприятия, си сътрудничат тясно. Без да се засягат съответните им отговорности, тези власти си предоставят взаимно всяка информация, която би улеснила тяхната задача, и по-специално в рамките на настоящата директива.

3.   Получената съгласно настоящата директива информация, и по-специално всеки обмен на информация между компетентните власти, предвиден в настоящата директива, е предмет на задължението за професионална тайна, дефинирано в член 16 от Директива 92/49/EИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за съгласуването на законовите, подзаконови и административни разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (33), както и в член 16 от Директива 2002/83/EО и членове 24—30 от Директива 2005/68/EО.

Член 8

Вътрешногрупови сделки

1.   Държавите-членки предвиждат, че компетентните власти упражняват общ надзор върху сделките между:

Тези сделки засягат по-специално:

2.   Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да разполагат с адекватни процедури за управление на риска и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни процедури за отчитане и счетоводни процедури, с оглед да идентифицират, измерват, наблюдават и контролират по подходящ начин предвидените в параграф 1 сделки. Също така, държавите-членки изискват, поне веднъж годишно застрахователните и презастрахователните предприятия да се отчитат пред компетентните власти по отношение на значимите транзакции. Тези процедури и механизми са предмет на проверка от страна на компетентните власти.

Ако въз основа на тази информация се установи, че платежоспособността на застрахователното или презастрахователното предприятие е или може да бъде застрашена, компетентната власт взема подходящи мерки на ниво застрахователно или презастрахователно предприятие.

6.

В член 9, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Ако посоченото в параграф 1 изчисление покаже, че коригираната платежоспособност е отрицателна, компетентните власти вземат подходящи мерки на ниво въпросното застрахователно или презастрахователно предприятие.“

7.

Член 10 се изменя, както следва:

8.

Член 10a се изменя, както следва:

9.

Приложения I и II към Директива 98/78/EО се заменят с приложение II към настоящата директива.

1.

В член 1, параграф 1, се добавя следната буква:

2.

Добавя се следният член:

„Член 9a

Предварителни консултации с компетентните власти на други държави-членки

1.   С компетентните власти на другите заинтересовани държави-членки се провеждат консултации преди издаването на лиценз на животозастрахователно предприятие, което е:

2.   С компетентния орган на заинтересованата държава-членка, който отговаря за надзора върху кредитни институции или инвестиционни посредници, се провеждат консултации преди издаването на лиценз на животозастрахователно предприятие, което е:

3.   Съответните компетентни власти, посочени в параграфи 1 и 2, провеждат консултации помежду си, по-специално при оценката на годността на акционерите, както и на репутацията и опита на директорите, участващи в управлението на друг стопански субект от същата група. Те обменят информация относно годността на акционерите, както и относно репутацията и опита на директорите, която е релевантна за другите заинтересовани, от издаването на лиценз, компетентни власти, както и за текущата оценка на съответствието с оперативните условия.“

3.

В член 10, параграф 2, се добавя следната алинея:

„Държавата-членка по произход на застрахователното предприятие не може да възрази срещу презастрахователен договор, сключен от застрахователното предприятие с презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/EО, или от застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 73/239/EИО или с настоящата директива, по причини, които са пряко свързани с финансовата стабилност на презастрахователното или застрахователното предприятие.“

4.

В член 15 се добавя следният параграф:

„1a.   Ако приобретателя на участията, посочени в параграф 1 от настоящия член, е застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в друга държава-членка, или е предприятието-майка на това предприятие, или е физическо или юридическо лице, което контролира това предприятие, и ако в резултат на това придобиване, предприятието, в което приобретателят възнамерява да има участие, би станало негово дъщерно дружество или контролирано от приобретателя предприятие, оценката на придобиването трябва да е предмет на предварителните консултации, посочени в член 9a.“

5.

Член 16 се изменя, както следва:

6.

В член 20, параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Държавите-членки не поддържат или не въвеждат система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/EО или е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 73/239/EИО или настоящата директива.

Ако държавата-членка по произход позволява които и да е технически резерви да бъдат покривани с вземания от презастраховател, който не е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/EО, нито е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 73/239/EИО или настоящата директива, тя определя условията за признаване на тези вземания.“

7.

Член 23 се изменя, както следва:

8.

В член 27, параграф 2, се добавят следните алинеи:

„Действителната граница на платежоспособност се намалява допълнително със следните съставни елементи:

Когато акциите в друга кредитна институция, инвестиционен посредник, финансова институция, застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество се притежават временно за целите на дейност по финансово подпомагане, предназначена да реорганизира и оздрави това образувание, компетентната власт може да не прилага разпоредбите за редуцирането, посочени в букви a) и б) от третата алинея.

Като алтернатива на редуцирането с елементите, посочени в букви a) и б) от третата алинея, които застрахователното предприятие притежава в кредитни институции, инвестиционни посредници и финансови институции, държавите-членки могат да позволят техните застрахователни предприятия да прилагат, mutatis mutandis, методите 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните предприятия, принадлежащи към един финансов конгломерат (39). Метод 1 (Счетоводно консолидиране) се прилага, само ако компетентният орган е удовлетворен от нивото на интегрираното управление и вътрешния контрол по отношение на предприятията, които биха били включени в обхвата на консолидацията. Избраният метод се прилага последователно във времето.

Държавите-членки могат да предвидят, че за изчисляването на границата на платежоспособност, както е предвидено в настоящата директива, застрахователните предприятия, които са предмет на допълнителен надзор в съответствие с Директиви 98/78/EО или 2002/87/EО, не е необходимо да редуцират елементите, посочени в букви a) и б) от третата алинея от настоящия член, които са притежавани в кредитни институции, инвестиционни посредници, финансови институции, застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни холдингови дружества, включени в допълнителния надзор. За целите на редуцирането на участията, посочени в настоящия параграф, понятието „участие“ има значението, което му е придадено в член 1, буква е) от Директива 98/78/EО.

9.

Член 28, параграф 2 се изменя, както следва:

10.

Добавя се следният член:

„Член 28a

Граница на платежоспособност на застрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност

1.   Всяка държава-членка прилага за застрахователните предприятия, чието главно управление се намира на нейната територия, разпоредбите на членове 35 — 39 от Директива 2005/68/EО по отношение на тяхната дейност по активно презастраховане, когато е изпълнено едно от следните условия:

2.   Всяка държава-членка може да избере да приложи за застрахователните предприятия, посочени в параграф 1 от настоящия член, и чийто главно управление се намира на нейната територия, разпоредбите на член 34 от Директива 2005/68/EО по отношение на тяхната активна презастрахователна дейност, ако едно от установените в посочения параграф 1 условия е изпълнено.

В този случай, съответната държава-членка изисква, всички активи, които се използват от застрахователното предприятие за покритие на техническите резерви, отговарящи на активната му презастрахователна дейност, да бъдат вписвани в отделно перо, както и да бъдат управлявани и разграничавани от дейността по пряко застраховане на застрахователното предприятие, без каквато и да е възможност за трансфер. В такъв случай, и само доколкото се отнася до тяхната активна презастрахователна дейност, застрахователните предприятия не са предмет на разпоредбите на членове 20 — 26.

Всяка държава-членка гарантира, че нейните компетентни власти проверяват и удостоверяват, извършването на разграничаването, предвидено във втората алинея.“

11.

В член 37, параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Държавите-членки гарантират, че компетентните власти имат правомощия да ограничават редуцирането на границата на платежоспособност, определено в съответствие с член 28, на база презастраховане, когато:

—

в случая на Кралство Белгия: „société anonymenaamloze vennootschap“, „société en commandite par actionscommanditaire vennootschap op aandelen“, „association d'assurance mutuelleonderlinge verzekeringsvereniging“, „société coopérativecoöperatieve vennootschap“;

—

в случая на Чешката република: „akciová společnost“;

—

в случая на Кралство Дания: „aktieselskaber“, „gensidige selskaber“;

—

в случая на Федерална република Германия: „Aktiengesellschaft“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“, „Öffentlich-rechtliches Wettbewerbsversicherungsunternehmen“;

—

в случая на Република Естония: „aktsiaselts“;

—

в случая на Република Гръция: „ανώνυμη εταιρία“, „αλληλασφαλιστικός συνεταιρισμός“;

—

в случая на Кралство Испания: „sociedad anónima“;

—

в случая на Френската република: „société anonyme“, „société d'assurance mutuelle“, „institution de prévoyance régie par le code de la sécurité sociale“, „institution de prévoyance régie par le code rural“ și „mutuelles régies par le code de la mutualité“;

—

в случая на Ирландия: incorporated companies limited by shares or by guarantee or unlimited;

—

в случая на Италианската република: „società per azioni“;

—

в случая на Република Кипър: „Εταιρεία Περιορισμένης Ευθύνης με μετοχές“ ή „Εταιρεία Περιορισμένης Ευθύνης με εγγύηση“;

—

в случая на Република Латвия: „akciju sabiedrība“, „sabiedrība ar ierobežotu atbildību“;

—

в случая на Република Литва: „akcinė bendrovė“, „uždaroji akcinė bendrovė“;

—

в случая на Великото херцогство Люксембург: „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „association d'assurances mutuelles“, „société coopérative“;

—

в случая на Република Унгария: „biztosító részvénytársaság“, „biztosító szövetkezet“, „harmadik országbeli biztosító magyarországi fióktelepe“;

—

в случая на Република Малта: „limited liability companykumpannija tà responsabbiltà limitata“;

—

в случая на Кралство Нидерландия: „naamloze vennootschap“, „onderlinge waarborgmaatschappij“;

—

в случая на Република Австрия: „Aktiengesellschaft“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“;

—

в случая на Република Полша: „spółka akcyjna“, „towarzystwo ubezpieczeń wzajemnych“;

—

в случая на Португалската република: „sociedade anónima“, „mútua de seguros“;

—

в случая на Република Словения: „delniška družba“;

—

в случая на Словашката република: „akciová spoločnost“;

—

в случая на Република Финландия: „keskinäinen vakuutusyhtiö/ömsesidigt försäkringsbolag“, „vakuutusosakeyhtiö/försäkringsaktiebolag“, „vakuutusyhdistys/försäkringsförening“;

—

в случая на Кралство Швеция: „försäkringsaktiebolag“, „ömsesidigt försäkringsbolag“;

—

в случая на Обединеното кралство: incorporated companies limited by shares or by guarantee or unlimited, societies registered under the Industrial and Provident Societies Acts, societies registered or incorporated under the Friendly Societies Acts, „the association of underwriters known as Lloyd's“.