11/ 38

BG

Официален вестник на Европейския съюз

79

---

22005A0121(01)

---

L 019/55

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

и

КНЯЖЕСТВО МОНАКО,

наричани по-долу „договаряща се страна“ или „договарящи се страни“, според случая,

с оглед на въвеждането на мерки с равностоен ефект на посочените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, наричана по-долу „Директивата“,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Цел

1.   Да даде възможност доходите от спестявания във формата на лихвени плащания, извършени на територията на Княжество Монако в полза на бенефициери за целите на член 2, които са физически лица, пребиваващи в държава-членка на Европейската общност, да се смятат за подлежащи на ефективно данъчно облагане съгласно законите на съответната държава-членка, като се удържа данък при източника от агентите по плащанията, установени на територията на Княжество Монако, върху сумата на тези лихвени плащания съгласно условията, предвидени в членове 7 и 8 от настоящото споразумение, при спазване на мерките за доброволно разкриване на информация, предвидени в член 9 от настоящото споразумение.

2.   Княжество Монако предприема изискваните мерки, за да осигури осъществяването на задачите, необходими за привеждането в изпълнение на настоящото споразумение от агентите по плащанията установени на неговата територия, независимо от мястото на установяване на длъжника по вземанията, породили лихвите.

Член 2

Определение на „бенефициер“

1.   За целите на настоящото споразумение „бенефициер“ означава всяко физическо лице, което получава лихвено плащане или всяко физическо лице, за което е гарантирано лихвено плащане, освен ако не представи доказателства, че то не е било извършено или гарантирано в негова полза, когато:

а)	действа като агент по плащанията за целите на член 4;

б)

действа от името на юридическо лице, правен субект, което е данъчно задължено за данък печалба съгласно Върховен указ № 3162 от 19 март 1964 г., което е предприятие за предприятие, за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) или субект, равностоен на ПКИПЦК, установени на територията на Княжество Монако с цел инвестиране на спестявания;

в)	действа от името на друго физическо лице, което е бенефициерът и разкрива пред агента по плащанията самоличността на този бенефициер съгласно член 3, параграф 2.

2.   Когато агентът по плащанията има информация, която предполага, че физическото лице, което получава лихвеното плащане или в полза на което има гарантирано лихвено плащане, може да не е бенефициерът, и когато към това лице не се прилага нито буква а), нито буква б) от параграф 1, агентът по плащанията предприема разумни мерки за установяване на самоличността на бенефициера съгласно член 3, параграф 2. Ако агентът по плащанията не може да идентифицира бенефициера, той разглежда лицето, лихвеното плащане или в полза на което има гарантирано лихвено плащане, като бенефициер.

Член 3

Самоличност и местожителство на бенефициерите

1.   Княжество Монако приема и гарантира прилагането на необходимите процедури, които да позволят на агента по плащанията да установи самоличността на бенефициерите и тяхното местожителство за целите на настоящото споразумение.

2.   Тези процедури включват следните изисквания:

а)

за договорни отношения, установени преди 1 януари 2004 г., агентът по плащанията установява самоличността на бенефициера за целите на член 2 и неговото местожителство на основата на информацията, с която разполага от официални документи за самоличност или друго документално доказателство за самоличност, представено от бенефициера, а именно — официален документ със снимка на бенефициера;

б)

при договорни отношения установени, или транзакции, извършени в отсъствието на договорни отношения след 1 януари 2004 г. самоличността на бенефициера за целите на член 2 и местожителството му се установяват на основата на паспорта, официалната лична карта или друго документално доказателство за самоличност, представено от бенефициера. За лицата, които представят паспорт или официална лична карта, издадени от държава-членка на Европейската общност и които заявяват, че са местни лица в трета страна извън Европейската общност и Княжество Монако, местожителството се определя посредством данъчно удостоверение по местожителство, издадено от компетентния орган на третата страна, в която физическото лице твърди, че има местожителство. Ако такова удостоверение не бъде представено, приема се, че държавата-членка на Европейската общност, която е издала паспорта или друг официален документ за самоличност, е страната по местожителство.

Член 4

Определение на „агент по плащанията“

За целите на настоящото споразумение „агент по плащанията“ означава всяка банка, физическо лице, юридическо лице, персонално дружество или дъщерно дружество на международно дружество в Княжество Монако, който в хода на своята дейност приема, държи, инвестира или прехвърля активи, принадлежащи на трети страни и, дори спорадично, изплаща лихви или гарантира лихвени плащания в непосредствена полза на бенефициера.

Член 5

Определение на „компетентни органи“

За целите на настоящото споразумение компетентните органи на договарящите се страни са посочените в приложение 1.

За трети страни компетентните органи са онези органи, които имат правомощия да издават удостоверения за местожителство за данъчни цели.

Член 6

Определение на „лихвени плащания“

1.   За целите на настоящото споразумение „лихвени плащания“ означава:

а)

лихви, платени или кредитирани по сметка, свързани с вземане по дълг от всякакъв род, обезпечени с ипотека или не и независимо дали носят право на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от облигации или дългови разписки, включително премии и печалби по такива ценни книжа, облигации или дългови разписки. Неустойки за закъснели плащания не се считат за лихвени плащания. Лихвите по заеми между частни физически лица извън рамките на тяхната стопанска дейност се изключват;

б)	лихви, натрупани или капитализирани при продажбата, изплащането или откупуването на вземания по дълг съгласно буква а);

в)

доходи, получени от лихвени плащания, пряко или чрез правен субект съгласно член 4, параграф 2 от Директивата установени в държава-членка на Европейската общност, разпределяни от: i) предприятия за колективно инвестиране, установени в държава-членка на Европейската общност или Княжество Монако; ii) правни субекти, установени в държава-членка на Европейската общност, които упражняват правната възможност съгласно член 4, параграф 3 от Директивата и които информират агентите по плащанията за този факт; и iii) предприятия за колективно инвестиране, установени извън територията по член 19;

г)

доходи, реализирани при продажбата, изплащането или изкупуването на акции или дялове в следните предприятия и правни субекти, ако те инвестират пряко или непряко чрез други предприятия за колективно инвестиране, или правни субекти, посочени по-долу, повече от 40 % от своите активи във вземания по дългове съгласно буква а): i) предприятия за колективно инвестиране, установени в държава-членка на Европейската общност или Княжество Монако; ii) правни субекти, установени в държава-членка на Европейската общност, които упражняват правната възможност съгласно член 4, параграф 3 от Директивата и които информират агентите по плащанията за този факт; и iii) предприятия за колективно инвестиране установени извън територията по член 19.

2.   Що се отнася до параграф 1, буква в), когато агент по плащанията няма информация, отнасяща се до тази част от дохода, която произтича от лихвени плащания, общата сума на дохода се счита за лихвено плащане.

3.   Що се отнася до параграф 1, буква г), когато агент по плащанията не разполага с информация относно процента на активите, инвестирани във по дългове или в акции или дялове, определени в посочената алинея, процентът се определя на 40 %.

Когато агентът по плащанията не може да определи сумата на дохода, реализиран от бенефициера, се счита, че той съответства на приходите от продажбата, изплащането или изкупуването на акции или дялове.

4.   Доходи, свързани с предприятия или правни субекти, които са инвестирали до 15 % от активите си във вземания по дълг по смисъла на параграф 1, буква а), не се считат за лихвени плащания за целите на параграф 1, букви в) и г).

5.   След 30 декември 2010 г. посоченият в параграф 1, буква г) и параграф 3 процент е 25 %.

6.   Процентите, посочени в параграф 1, буква г) и параграф 5 се определят чрез позоваване на инвестиционната политика, формулирана в правилата за финансиране или в документите за учредяване на въпросните компании или правни субекти и, ако това не стане, чрез позоваване на действителния състав на активите на въпросните компании или правни субекти.

Член 7

Данък при източника

1.   Когато бенефициерът е с местожителство в държава-членка на Европейската общност, Княжество Монако начислява данък при източника в размер на 15 % за първите три години от посочената в член 17 дата при условията на член 14, параграф 2, 20 % през следващите три години и 35 % след това.

2.   Агентът по плащанията начислява данък при източника, както следва:

а)	при лихвено плащане за целите на член 6, параграф 1, буква а) върху размера на платената или кредитирана лихва;

б)	при лихвено плащане по смисъла на член 6, параграф 1, букви б) или г) върху размера на лихвата или дохода, посочени в тези разпоредби или чрез налог с равностоен ефект, който се поема от бенефициера върху пълния размер на полученото от продажбата, изплащането или откупуването;

в)	при лихвено плащане по смисъла на член 6, параграф 1, буква в) върху размера на посочения в тази разпоредба доход.

3.   За целите на параграф 2, букви а), б) и в) данъкът при източника се начислява пропорционално за периода, през който бенефициерът е притежавал вземането по дълга, акциите или дяловете, породили дохода. Когато агентът по плащанията не може да определи периода на притежаване на базата на информацията, която има, той приема, че бенефициерът е притежавал вземането по дълга за целия срок на неговото съществуване, освен ако бенефициерът не представи доказателства за датата на придобиване.

4.   Данъци и данъци при източника, различни от предвидените в настоящото споразумение, върху същото лихвено плащане, се приспадат от размера на данъка, изчислен върху същите лихвени плащания в съответствие с този член.

5.   Удържането на данъка при източника от агент по плащанията с местожителство в Княжество Монако не изключва възможността държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, да облага с данък дохода съгласно националното си законодателство. Когато данъчно задълженото лице декларира доход от лихви, платени от агент по плащанията, установен в Княжество Монако пред данъчните власти на държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството му, доходът се облага при същите ставки, които са приложими към лихвите, получени в съответната държава-членка.

Член 8

Разпределяне на приходите

1.   Княжество Монако задържа 25 % от приходите от данъка при източника, удържан съгласно член 7, и превежда 75 % на държавата-членка на Европейската общност по местожителството на бенефициера съгласно член 3, параграф 2, буква б).

2.   Тези преводи се извършват за всяка година чрез единична вноска за всяка държава-членка най-късно в срок шест месеца след края на данъчната година в Княжество Монако.

3.   Княжество Монако предприема необходимите мерки да осигури правилното функциониране на системата за разпределяне на приходите.

За целта Княжество Монако прехвърля събраните в полза на съответната държава-членка на Европейската общност приходи на компетентните органи, посочени в приложение 1 към настоящото споразумение.

Член 9

Доброволно разкриване на информация

1.   Княжество Монако разработва процедура, която дава възможност на бенефициера за целите на член 2 да избегне данъка при източника по член 7 чрез изрично упълномощаване на неговия агент по плащанията, установен в Княжество Монако да разкрие лихвени плащания пред компетентните органи на Княжество Монако. Упълномощаването обхваща всички лихвени плащания, извършени от агента по плащанията в полза на бенефициера.

2.   Информацията, която подлежи на разкриване от агента по плащанията при изрично упълномощаване от бенефициера, има следното минимално съдържание:

а)	самоличност и местожителство на бенефициера, установени съгласно член 3;

б)	име и адрес на агента по плащанията;

в)	номер на сметката на бенефициера или посочване на задължението, което поражда лихвеното плащане;

г)	размер на лихвеното плащане, установен съгласно член 6.

3.   Компетентните органи на Княжество Монако изпращат посочената в параграф 2 информация на компетентните органи на държавата-членка на Европейската общност, в която е местожителството на бенефициера. Тази информация се предоставя най-малко веднъж годишно в срок от шест месеца след края на данъчната година в Княжество Монако по отношение на всички лихвени плащания, извършени през съответната година.

Член 10

Избягване на двойното данъчно облагане и/или възстановяване на данъка при източника

1.   Държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, гарантира избягването на двойното данъчно облагане, което може да възникне в резултат на удържането на данъка при източника по член 7 съгласно разпоредбите на параграфи 2 и 3.

2.   Ако агент по плащанията в Княжество Монако е удържал данък при източника по член 7 върху получената от бенефициера лихва, държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, му предоставя данъчен кредит в размер на удържания данък при източника. Когато тази сума надхвърля размера на дължимия данък по националното законодателство върху пълния размер на лихвата, върху която се дължи данък при източника, държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, независимо от стандартните си механизми за данъчен кредит или различията в административната практика, възстановява горницата над удържания от бенефициера данък.

3.   Ако в допълнение към данъка при източника по член 7 получените от бенефициера лихвени плащания са обложени с друг вид данък при източника и държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели, предоставя или би предоставила данъчен кредит за този данък при източника съгласно националното си законодателство или конвенции за избягване на двойното данъчно облагане, този данък при източника се кредитира преди прилагането на процедурата по параграф 2.

4.   Държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, може да замени механизма за данъчен кредит по параграфи 2 и 3 с пряко и пълно възстановяване на данъка при източника по член 7.

Член 11

Прехвърлими дългови ценни книжа

1.   От посочената в член 17 дата при условията на член 14, параграф 2 и доколкото Княжество Монако налага данъка при източника по член 7 и най-малко една държава-членка на Европейската общност прилага подобни разпоредби, но най-късно до 31 декември 2010 г. вътрешните и международните облигации и други прехвърлими дългови ценни книжа, които първо са били емитирани преди 1 март 2001 г. или оригиналните проспекти за емитиране за които са били приети преди тази дата от компетентните органи, е се признават за вземания по дългове по смисъла на член 6, параграф 1, буква а), при условие, че не са пускани следващи емисии от такива прехвърлими дългови ценни книжа на или след 1 март 2002 г.

Доколкото най-малко една държава-членка на Европейската общност също прилага подобни разпоредби, разпоредбите на този член продължават да се прилагат и след 31 декември 2010 г. по отношение на прехвърлими дългови ценни книжа:

—	които съдържат клаузи „брутен резултат“ и „предварително изплащане“ и

—	когато агентът по плащанията по член 4 е установен в Княжество Монако, и

—	когато агентът по плащанията плаща лихви или гарантира плащането на лихви в непосредствена полза на бенефициер с местожителство в държава-членка на Европейската общност.

При условие и когато всички държави-членки на Европейската общност прекратят прилагането на разпоредби, подобни на съдържанието на член 7, разпоредбите на този член продължават да се прилагат и след 31 декември 2010 г. по отношение на прехвърлими дългови ценни книжа:

—	които съдържат клаузи „брутен резултат“ и „предварително изплащане“; и

—	когато агентът по плащанията на емитента е установен в Княжество Монако, и

—	когато агентът по плащанията плаща лихви или гарантира плащането на лихви в непосредствена полза на бенефициер с местожителство в държава-членка на Европейската общност.

Ако на или след 1 март 2002 г. е пусната следваща емисия от гореспоменатите прехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от правителството или сроден правен субект, действащ като обществен орган, или чиято роля е призната от международен договор съгласно приложение 2, цялата емисия от такива ценни книжа, състояща се от първоначалната и всяка следваща емисии, се приема за вземане по дълг по смисъла на член 6, параграф 1, буква а).

Ако на или след 1 март 2002 г. е пусната следваща емисия от гореспоменатите прехвърлими дългови ценни книжа, емитирана от друг емитент, който не е включен във втората алинея, тази следваща емисия се смята за вземане по дълг по смисъла на член 6, параграф 1, буква а).

2.   Разпоредбите в този член не пречат на държавите-членки на Европейската общност да облагат с данък доходите от прехвърлимите дългови ценни книжа по параграф 1 съгласно тяхното национално законодателство.

Член 12

Обмен на информация при поискване

1.   Компетентните органи на Княжество Монако и държавите-членки на Европейската общност разменят информация за деяния, които съгласно законите на запитаната държава съставляват данъчна измама по отношение на данъчното облагане на доходите от спестявания във формата на лихвени плащания.

Когато запитаната държава е Княжество Монако, за данъчна измама се смятат следните деяния по отношение на данъчното облагане на доходите от спестявания във формата на лихвени плащания:

—

използване на фалшив или фалшифициран документ или документ съдържащ невярна информация с цел да се избегне или да се направи опит да се избегне плащането на дължими данъци изцяло или отчасти върху доходи от спестявания във формата на лихвени плащания, което се наказва с глоба съгласно член 26, параграф 4 от Наказателния кодекс на Монако, размерът на която може да бъде до четири пъти по-голям от размера на избегнатия данък, и/или с лишаване от свобода за срок от осем дни до две години,

—

получаване с измама на възстановени суми на дължими данъци изцяло или отчасти върху доходи от спестявания във формата на лихвени плащания, което се наказва с глоба съгласно член 26, параграф 4 от Наказателния кодекс на Монако, размерът на която може да бъде до четири пъти по-голям от размера на избегнатия данък, и/или с лишаване от свобода за срок от осем дни до два месеца,

—	деяние на лице, задължено да събере данъка върху доходи от спестявания, което умишлено не събира дължимия данък изцяло или отчасти, което се наказва с глоба съгласно член 26, параграф 4 от Наказателния кодекс на Монако,

—	деяние от лице, задължено да събере данъка върху доходи от спестявания, което умишлено злоупотребява със събраната сума за собствена облага или за облага на трета страна, което се наказва с глоба в размер съгласно член 26, параграф 4 от Наказателния кодекс на Монако.

След като бъдат ефективно установени условията по член 13, параграф 3, принципите за обмен на информация по настоящия член се прилагат към равностойни престъпления, сравними по тежест с определената по-горе данъчна измама съгласно законодателството на запитаната държава.

В отговор на надлежно обосновано запитване по параграф 3 запитваната държава предоставя, съгласно процесуалните си закони, информация относно случаите, по които запитващата държава е предприела административно, гражданско или наказателно производство по отношение на горепосочените деяния, като ограничава информацията до доходите от спестявания, които подлежат на данъчно облагане в запитващата държава.

Информацията, която може да се изпраща , е посочена в член 9, параграф 2.

2.   При определяне дали информацията може да бъде предоставена в отговор на запитване, запитваната държава прилага разпоредбите за давност, които се прилагат съгласно законите на запитващата държава вместо тези на запитваната държава. Не се предоставя информация за нарушения, извършени преди 1 юли 2005 г.

3.   За целите на установяването на обосноваността на запитването компетентните органи на запитващата държава, предоставят следната информация, която трябва да бъде съставена на официалния език на запитваната държавата:

а)	наименованието на органа, който изпраща запитването;

б)

самоличността на физическото лице, за което става дума в запитването за информация, доказателства за правното положение на лицето имащо местожителство за данъчни цели в запитващата държава, и документи или декларации от съответното физическо лице или други потвърдени доказателства в подкрепа на запитването;

в)	основанията за предположението, че поисканата информация е на разположение на запитваната държава, или че е притежавана или контролирана от лице на нейната територия;

г)	декларация, че запитването е в съответствие със законодателството на запитващата държава, и по-конкретно, че не е изтекла давността;

д)	декларация, че запитващата държава, е изчерпала всички средства на разположение на нейната територия и/или предвидени в нормативната ѝ уредба за получаване на информацията, с изключение на средствата, които биха причинили затруднения;

е)	декларация, че фактите, които вече са известни на запитващата държава, представляват съгласно нейните закони последователни фактически доказателства, че е извършена данъчна измама или равностойно престъпление съгласно определението по параграф 1.

4.   Запитваната държава, може да откаже да предостави поисканата информация, ако запитването не е в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.

Всяка разменена по този ред информация трябва да се разглежда като поверителна и може да се разгласява само пред лица или компетентни органи на другата договаряща се страна, които отговарят за данъчното облагане на лихвените плащания по член 1. Тези лица или органи могат да разкриват получената информация само в запитващата държава, в открити съдебни заседания или в съдебни решения във връзка с това данъчно облагане.

Информацията може да се съобщава на други лица или органи единствено с предварителното писмено съгласие на компетентния орган на договарящата се страна, която предоставя информацията.

Член 13

Консултации и преразглеждане

1.   При възникнал спор между компетентен орган на Княжество Монако и един или повече компетентни органи на държавите-членки на Европейската общност за целите на член 5 относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, страните полагат усилия за разрешаването му чрез взаимно споразумение. Те незабавно уведомяват Европейската комисия и компетентните органи на останалите държави-членки на Европейската общност за резултатите от техните консултации.

По въпроси относно тълкуването, Европейската комисия може да вземе участие в консултациите по искане на всеки от компетентните органи.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, договарящите се страни се консултират взаимно най-малко веднъж на три години или по искане на някоя от договарящите се страни за разглеждане и при необходимост по тяхна преценка подобряване на техническото функциониране на настоящото споразумение.

Във всеки случай договарящите се страни признават значението на международните събития в приложното поле на настоящото споразумение и провеждат взаимни консултации при необходимост по време на предвидените по този параграф консултации, с цел да проверят дали са необходими изменения в настоящото споразумение, като вземат предвид развитието в международен мащаб.

3.   С оглед на сключването на двустранни споразумения между държавите-членки и трети страни със същите задължения, както на Княжество Монако по въпроса са данъчното облагане на доходите от спестявания във формата на лихвени плащания, Княжество Монако ще разгледа обхвата и условията за изпълнение на принципите по член 12 при равностойни престъпления, сравними по своята тежест с данъчните измами по посочения член. Княжество Монако ще предприеме консултации с Европейската комисия в тази връзка.

4.   Консултациите се провеждат в едномесечен срок от датата на искането или колкото е възможно по-скоро при спешни случаи.

5.   За целите на горепосочените консултации договарящите се страни взаимно се информират за възможно развитие, което би повлияло върху правилното функциониране на настоящото споразумение. Това се отнася също така и до всички релевантни споразумения между договарящите се страни и трета държава.

Член 14

Прилагане и временно спиране на прилагането

1.   Прилагането на настоящото споразумение зависи от приемането и изпълнението от зависимите или асоциираните територии на държавите-членки, изброени в доклада на Съвета (икономически и финансови въпроси) до Европейския съвет в Санта Мария де Фейра на 19 и 20 юни 2000 г. и съответно от Съединените американски щати, Андора, Лихтенщайн, Швейцария и Сан Марино на мерки, еднакви или с равностоен ефект на тези, които се съдържат в Директива 2003/48/ЕО на Съвета или настоящото споразумение, които предвиждат същите дати на прилагане.

2.   Договарящите се страни решават по взаимно съгласие най-малко шест месеца преди посочената в член 17 дата дали изброените в параграф 1 условия са изпълнени по отношение на датите на влизане в сила на съответните мерки в държавите-членки на Европейската общност, третите страни и зависимите или асоциирани територии. Ако не вземат решение, че условията са изпълнени, договарящите се страни по взаимно съгласие приемат нова дата за целите на член 17. В тази връзка Европейската общност нотифицира на Княжество Монако привеждането в изпълнение от държавите-членки на Европейската общност, зависимите или асоциираните територии и съответните трети страни на еднакви мерки или мерки с равностоен ефект .

3.   Независимо от институционалните договорености и при условие че са изпълнени горепосочените разпоредби, Княжество Монако привежда в изпълнение настоящото споразумение от датата по член 17 и нотифицира Европейската общност за тази мярка.

4.   Изпълнението на настоящото споразумение или на части от него може временно да бъде спряно от която и да е договаряща се страна с незабавно действие чрез нотификация до другата договаряща се страни, когато Директива 2003/48/ЕО на Съвета или съответна част от нея престане да се прилага временно или постоянно в съответствие със законодателството на Европейската общност или когато една от държавите-членки временно прекрати прилагането на своето въвеждащо законодателство.

5.   Всяка договаряща се страна може също така да спре изпълнението на настоящото споразумение чрез нотификация до другата страна, ако една от петте трети страни, изброени по-горе (Съединените американски щати, Андора, Лихтенщайн, Швейцария или Сан Марино) или една от зависимите или асоциираните територии на държавите-членки на Европейския съюз по параграф 2 впоследствие прекрати прилагането на мерките, които са съответно еднакви или с равностоен на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета ефект. Изпълнението се спира не по-рано от два месеца след нотификацията. Прилагането на споразумението се възобновява възможно най-скоро след възстановяването на мерките.

Член 15

Други центрове/Азиатски центрове

По време на преходния период по Директива 2003/48/ЕО на Съвета Европейската общност предприема обсъждания с други основни финансови центрове с оглед на приемането и прилагането от съответните юрисдикции на мерки, с равностоен ефект на мерките, които се прилагат в Общността.

Член 16

Подписване, влизане в сила и прекратяване

1.   Настоящото споразумение подлежи на ратификация или одобряване, съгласно процедурата във всяка от договарящите се страни. Договарящите се страни се нотифицират взаимно за приключването на тези процедури. Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след последната нотификация.

2.   Настоящото споразумение остава в сила до прекратяването му от която и да е от договарящите се страни чрез уведомление до другата. В този случай споразумението прекратява своето действие дванадесет месеца след връчването на уведомлението.

3.   Всяка от договарящите се страни може да прекрати настоящото споразумение, като нотификация до другата. В този случай споразумението прекратява своето действие дванадесет месеца след нотификацията.

Член 17

Правила за привеждане в изпълнение

Без да се засягат разпоредбите на член 14, договарящите се страни приемат законите, подзаконовите нормативни актове и административните разпоредби, необходими за осигуряване на прилагането на споразумението от 1 юли 2005 г.

Член 18

Претенции и заключителни разпоредби

1.   Прекратяването или пълното или частично временно спиране на настоящото споразумение не засяга претенциите на трети страни съгласно член 10.

2.   В такъв случай Княжество Монако съставя окончателната сметка, преди края на срока на прилаган на настоящото споразумение, и извършва окончателно плащане на всяка държава-членка на Европейската общност.

Член 19

Териториално приложно поле

Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на териториите, за които се прилага Договорът за създаването на Европейската общност и при условията предвидени в него, от друга страна, към територията на Княжество Монако.

Член 20

Приложения

1.   Двете приложения са неразделна част от настоящото споразумение.

2.   Списъкът на компетентните органи в приложение 1 може да се изменя чрез обикновена нотификация до другата договаряща се страна от Княжество Монако по отношение на органа в буква а) от горепосоченото приложение и от Европейската общност по отношение на останалите органи.

Списъкът на свързаните субекти в приложение 2 може да се изменя по взаимно съгласие.

Член 21

Езици

1.   Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра на следните езици: чешки, датски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, полски, португалски, словашки, словенски, испански и шведски, като всички текстове са автентични.

2.   Текстът на малтийски език се удостоверява от договарящите се страни на основата на размяна на писма. Той също има еднаква сила с останалите езици, посочени в параграф 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ

Компетентните органи на договарящите се страни за целите на настоящото споразумение са:

а)	в Княжество Монако: le Conseiller de Gouvernement pour les Finances et l'Economie или упълномощен представител;

б)	в Кралство Белгия: De Minister van Financiën/Le Ministre des Finances или упълномощен представител;

в)	в Чешката република: Ministr financí или упълномощен представител;

г)	в Кралство Дания: Skatteministeren или упълномощен представител;

д)	във Федерална република Германия: Der Bundesminister der Finanzen или упълномощен представител;

е)	в Република Естония: Rahandusminister или упълномощен представител;

ж)	в Република Гърция: Ο Υπουργός Οικονομίας και Οικονομικών или упълномощен представител;

з)	Кралство Испания: El Ministro de Economía y Hacienda или упълномощен представител;

и)	във Френската република: Le Ministre chargé du budget или упълномощен представител;

й)	в Ирландия: The Revenue Commissioners или техен упълномощен представител;

к)	в Италианската република: Il Capo del Dipartimento per le Politiche Fiscali или упълномощен представител;

л)	в Република Кипър: Υπουργός Οικονομικών или упълномощен представител;

м)	в Република Латвия: Finanšu ministrs или упълномощен представител;

н)	в Република Литва: Finansų ministras или упълномощен представител;

о)	във Великото Херцогство Люксембург: Le Ministre des Finances или упълномощен представител; все пак за целите на член 12, компетентният орган е le Procureur Général d'Etat luxemburgeois;

п)	в Република Унгария: A pénzügyminiszter или упълномощен представител;

р)	в Република Малта: Il-Ministru responsabbli għall-Finanzi или упълномощен представител;

с)	в Кралство Нидерландия: De Minister van Financiën или упълномощен представител;

т)	в Република Австрия: Der Bundesminister für Finanzen или упълномощен представител;

у)	в Република Полша: Minister Finansów или упълномощен представител;

ф)	в Португалската република: O Ministro das Finanças или упълномощен представител;

х)	в Република Словения: Minister za financií или упълномощен представител;

ц)	в Словашката република: Minister financií или упълномощен представител;

ч)	в Република Финландия: Valtiovarainministeriö/Finansministeriet или упълномощен представител;

ш)	в Кралство Швеция: Chefen för Finansdepartementet или упълномощен представител;

щ)

в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и в европейските територии, за чиито външни отношения отговаря Обединеното кралство: the Commissioners of Inland Revenue или техни упълномощени посланици и компетентният орган на Гибралтар, които ще бъде определен от Обединеното кралство в съответствие със съгласуваните споразумения, отнасящи се до Органите на Гибралтар в контекста на инструментите на Европейския съюз и Европейската общност и съответните Договори, нотифицирани на държавите-членки и на институциите на Европейския съюз на 19 април 2000 г., копие от които се нотифицира на Княжество Монако от генералния секретар на Съвета на Европейския съюз и които са приложими към настоящото споразумение.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА СВЪРЗАНИТЕ СУБЕКТИ

За целите на член 11 от настоящото споразумение, следните субекти се считат за „свързан субект, който действа като държавен орган или чиято роля е призната по международен договор“:

СУБЕКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:

Белгия

—	Vlaams Gewest

—	Région wallonne

—	Région de Bruxelles-Capitale (Brussels Hoofdstedelijk Gewest)

—	Communauté française

—	Vlaamse Gemeenschap

—	Deutschsprachige Gemeinschaft

Испания

—	Xunta de Galicia (Правителство на автономна общност Галисия)

—	Junta de Andalucía (Правителство на автономна общност Андалусия)

—	Junta de Extremadura (Правителство на автономна общност Естрамадура)

—	Junta de Castilla-La Mancha (Правителство на автономна общност Кастилия-Ла Манча)

—	Junta de Castilla-León (Правителство на автономна общност Кастилия-Леон)

—	Gobierno Foral de Navarra (Правителство на автономна общност Навара)

—	Govern de les Illes Balears (Правителство на автономна общност Балеарски острови)

—	Generalitat de Catalunya (Правителство на автономна общност Каталуния)

—	Generalitat de Valencia (Правителство на автономна общност Валенсия)

—	Diputación General de Aragón (Правителство на автономна общност Арагон)

—	Gobierno de las Islas Canarias (Правителство на автономна общност Канарски острови)

—	Gobierno de Murcia (Правителство на автономна общност Мурсия)

—	Gobierno de Madrid (Правителство на автономна общност Мадрид)

—	Gobierno de la Comunidad Autónoma del País Vasco/Euzkadi (Правителство на автономната общност на Страната на баските)

—	Diputación Foral de Guipúzcoa (Съвет на провинция Гуипузоа)

—	Diputación Foral de Vizcaya/Bizkaia (Съвет на провинция Биская)

—	Diputación Foral de Alava (Съвет на провинция Алава)

—	Ayuntamiento de Madrid (Община Мандир)

—	Ayuntamiento de Barcelona (Община Барселона)

—	Cabildo Insular de Gran Canaria (Съвет на Големия канарски остров)

—	Cabildo Insular de Tenerife (Съвет на остров Тенерифе)

—	Instituto de Crédito Oficial (Държавен кредитен институт)

—	Instituto Catalán de Finanzas (Каталонски финансов институт)

—	Instituto Valenciano de Finanzas (Финансов институт на Валенсия)

Гърция

—	Оργανισμός Тηλεπικοινωνιών Ελλάδος (Гръцка телекомуникационна организация)

—	Оργανισμός Σιδηροδρόμων Ελλάδος (Гръцки железници)

—	Δημόσια Επιχείρηση Ηλεκτρισμού (Обществена електрическа компания)

Франция

—	La Caisse d'amortissement de la dette sociale (CADES)

—	L'Agence française de développement (AFD)

—	Réseau Ferré de France (RFF)

—	Caisse Nationale des Autoroutes (CNA)

—	Assistance publique Hôpitaux de Paris (APHP)

—	Charbonnages de France (CDF)

—	Entreprise minière et chimique (EMC)

Италия

—

Области

—

Провинции

—

Общини

—	Cassa Depositi e Prestiti (Спестовно-кредитна каса)

Латвия

—	Pašvaldības (органи на местното самоуправление)

Полша

—	gminy (общини)

—	powiaty (окръзи)

—	województwa (воеводства)

—	związki gmin (сдружения на общини)

—	związki powiatów (сдружения на окръзи)

—	związki województw (сдружения на воеводства)

—	miasto stołeczne Warszawa (Столична община Варшава)

—	Agencja Restrukturyzacji i Modernizacji Rolnictwa (Агенция за преструктуриране и модернизация на селското стопанство)

—	Agencja Nieruchomości Rolnych (Агенция за земеделски имоти)

Португалия

—	Região Autónoma da Madeira (Автономна област Мадейра)

—	Região Autónoma dos Açores (Автономна област Азорски острови)

—

Общини

Словакия

—	mestá a obce (общини)

—	Železnice Slovenskej republiky (Словашки железници)

—	Štátny fond cestného hospodárstva (Държавен фонд „Пътища“)

—	Slovenské elektrárne (Словашки електроцентрали)

—	Vodohospodárska výstavba (Строителна компания за водно стопанство)

МЕЖДУНАРОДНИ СУБЕКТИ И ПРЕДПРИЯТИЯ

—	Европейска банка за възстановяване и развитие

—	Европейска инвестиционна банка

—	Азиатска банка за развитие

—	Африканска банка за развитие

—	Световна банка/МБВР/МВФ

—	Международна финансова корпорация

—	Междуамериканска банка за развитие

—	Социален фонд за развитие на Съвета на Европа

—

Евратом

—	Европейска общност

—	Андска корпорация за развитие

—

Еврофима

Разпоредбите на член 11 не засягат международните задължения, които договарящите се страни може да се поели по отношение на горепосочените международни субекти.

СУБЕКТИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

Субекти, които отговарят на следните критерии:

1.	субектът се смята за държавен орган съгласно националните критерии;

2.	този субект в обществения сектор е производител, който не работи за пазара и ръководи и финансира група дейности, главно непазарни стоки или услуги в полза на Общността под ефективния контрол на държавната администрация;

3.	този субект в обществения сектор е голям и редовен емитент на дългови ценни книжа;

4.	съответната държава е в състояние да гарантира, че субектът няма да упражни правото си на предсрочно изкупуване при наличието на клаузи брутен резултат.

---

МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО

между Европейската общност и Княжество Монако

При сключването на споразумение относно мерките с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/EО на Съвета от 3 юни 2003 г. За данъчното облагане на спестявания от лихвени плащания, наричана по-долу „Директивата“, Европейската общност и Княжество Монако подписаха настоящия Меморандум за разбирателство в допълнение към споразумението.

Ако някоя от договарящите се страни установи, че поради значителни разлики в изпълнението на обмена на информация споразумението очевидно не може да се прилага равнопоставено, договарящите се страни незабавно провеждат консултации с оглед на определянето на необходимите стъпки за осигуряване на равнопоставено третиране. Европейската комисия незабавно докладва на Съвета за проведените консултации и предлага необходимите мерки за възстановяване на равнопоставеното третиране. Междувременно в хода на консултациите се разглежда всяко ново запитване за информация по член 12 от настоящото споразумение, което по характер е идентично със запитванията, към които се прилагат настоящите разпоредби.

Ако бъде установена значителна разлика между приложното поле на Директива 2003/48/EО на Съвета и приложното поле на настоящото споразумение, по-специално по отношение на членове 4 и 6 от споразумението, договарящите се страни незабавно се консултират съгласно член 13, параграф 1 от споразумението с оглед на запазването на равностойния ефект на предвидените в споразумението мерки.

Страните по настоящия Меморандум за разбирателство заявяват, че смятат посоченото в първи параграф споразумение и настоящия Меморандум за разбирателство за приемлива и балансирана договореност, която може да се приеме като защита на интересите на страните. Затова те ще изпълняват договорените мерки добросъвестно и няма да предприемат едностранни действия, които подкопават договореностите без основателна причина.

След като се установи, че приложимите към монакските оператори правила за предпазливост и надзорни мерки гарантират гладкото функциониране на вътрешния пазар в съответните сектори, Европейската общност има готовност да разгледа съвместно с правителството на Княжество Монако условията, които водят до развитие на търговията между Монако и Общността с определени финансови инструменти и застрахователни услуги. По такъв начин и в съответствие с възприетата от Общността външнополитическа позиция по подобни молби в миналото всяка евентуална договореност трябва да се основава на приемането и прилагането от Княжество Монако на действащите и бъдещите достижения на правото на Общността в съответните сектори. Също така е вероятно да се наложи прилагането от Княжество Монако на други действащи и бъдещи правила във връзка с гладкото функциониране на вътрешния пазар в съответните сектори, като например правила за защита на конкуренцията и данъчно облагане.

Страните по настоящия меморандум отбелязват, че определението за данъчна измама съгласно споразумението между Европейската общност и Княжество Монако за мерки с равностоен ефект на посочените в директивата е предназначено единствено за целите на данъчното облагане на спестяванията.

---