31991L0629

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 ноември 1991 година

относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата

(91/629/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че всички държави-членки са ратифицирали Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели; като има предвид, че Общността също така е одобрила тази конвенция с Решение 78/923/ЕИО (4) и е депозирала документа си за одобрение;

като има предвид, че Европейският парламент в резолюцията си от 20 февруари 1987 г. относно политиката за хуманното отношение към животните (5), е поискал от Комисията да направи предложения за минимални стандарти за интензивното отглеждане на телета за добив на месо;

като има предвид, че телетата, като живи животни, фигурират в списъка на продуктите, изброени в приложение II към Договора;

като има предвид, че отглеждането на телета е неразделна част от селското стопанство; като има предвид, че то представлява източник на доходи за част от селскостопанското население;

като има предвид, че разликите, които могат да нарушат условията на конкуренция, възпрепятстват гладкото функциониране на общия пазар на телета и производни продукти;

като има предвид, че поради това е необходимо да се определят минимални общи стандарти за защита на телетата за разплод и телетата за угояване, за да се гарантира рационалното развитие на производството;

като има предвид, че е необходимо официалните служби, производителите, потребителите и други да бъдат информирани за развитието в тази област; като има предвид следователно, че Комисията, въз основа на доклад на Научния ветеринарен комитет, следва да продължава активно да извършва научни изследвания в областта на най-ефективната(те) система(и) за отглеждане на животни от гледна точка на хуманното отношение към животните; като има предвид, че следва съответно да се предвиди преходен период, който да даде възможност на Комисията да изпълни успешно таза задача,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива определя минималните стандарти на защита на телетата, отглеждани в затворено пространство за разплод и угояване.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

Член 3

1.   Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 1994 г. и за преходен период от четири години всички новопостроени или реконструирани животновъдни обекти и/или тези, които са започнали дейност за пръв път след тази дата, отговарят поне на следните изисквания:

2.   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за животновъдни обекти, в които се отглеждат по-малко от шест телета.

3.   Могат да се прилагат специални условия:

4.   Срокът на използване на съоръженията, построени:

Член 4

1.   Държавите-членки гарантират, че условията за отглеждане на телета са в съответствие с общите разпоредби на приложението.

2.   Освен това преди влизането в сила на настоящата директива Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, издава препоръка, в която се определят евентуалните минимални стандарти, допълващи тези, посочени в приложението.

Член 5

Разпоредбите, съдържащи се в приложението, могат да бъдат изменяни в съответствие с процедурата, предвидена в член 10, като се отчита научният прогрес.

Член 6

Най-късно в срок до 1 октомври 1997 г. Комисията представя на Съвета доклад, изготвен на базата на становище на Постоянния ветеринарен комитет, относно системата(ите) за интензивно отглеждане, които отговарят на изискванията за хуманно отношение към телетата от патологична, зоотехническа, физиологична и поведенческа гледна точка, както и на социално-икономическите последици на различните системи, заедно с предложения, свързани със заключенията в доклада.

В срок най-късно до три месеца след представянето на предложенията Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Член 7

1.   Държавите-членки гарантират, че инспекциите се извършват под отговорността на компетентния орган, с цел да се проверява спазването на разпоредбите на настоящата директива и на приложението към нея.

Тези инспекции, които могат да се извършват в рамките на проверки за други цели, обхващат всяка година статистически представителна извадка за различните системи за отглеждане във всяка държава-членка.

2.   Съгласно процедурата, предвидена в член 10, Комисията съставя кодекс с правилата, приложими при извършване на инспекциите, предвидени в параграф 1.

3.   На всеки две години, до последния работен ден на месец април и за пръв път до 30 април 1996 г. държавите-членки информират Комисията за резултатите от инспекциите, извършени през последните две години в съответствие с настоящия член, включително и за броя на извършените инспекции спрямо общия брой на животновъдните обекти на територията им.

Член 8

За да могат да бъдат внасяни в Общността, животните, идващи от трета страна, , трябва да бъдат придружавани от сертификат, издаден от компетентния орган на тази страна, удостоверяващ, че животните са получили третиране поне равностойно на това, което се предоставя на животните с произход от Общността, както е предвидено в настоящата директива.

Член 9

Когато е необходимо за еднаквото прилагане на настоящата директива, ветеринарните експерти от Комисията могат, в сътрудничество с компетентните органи, да извършват проверки на място. Лицата, извършващи тези проверки, прилагат специални мерки за лична хигиена, необходими, за да се изключи всякакъв риск от пренасянето на болести.

Държавата-членка, на територията на която се извършва проверката, оказва пълно съдействие на експертите при изпълнение на задачите им. Комисията информира компетентния орган на държавата-членка за резултатите от извършените проверки.

Компетентният орган на държавата-членка взема съответните мерки, които биха могли да се окажат необходими с оглед резултатите от проверката.

По отношение на връзките с трети страни, се прилагат разпоредбите на глава III от Директива 91/496/ЕИО (8).

Общите правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 10.

Член 10

1.   Когато трябва да се следва процедурата, определена в настоящия член, Постоянният ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (9), по-нататък наричан „Комитет“, се сезира незабавно от председателя му по негова инициатива или по молба на представител на държава-членка.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които следва да се вземат. В срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, комитетът приема становище с мнозинство, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случай на вземане на решения от Съвета по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, определен в горепосочения член. Председателят не гласува.

3.   Комисията приема мерките, когато те са в съответствие със становището на комитета.

4.   Когато предложените мерки не са в съответствие със становището на комитета или ако не е представено становище, Комисията незабавно внася в Съвета предложение за мерките, които следва да се приемат. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичането на тримесечен срок от датата на сезирането Съветът не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията, освен случаите когато Съветът се е произнесъл срещу тях с обикновено мнозинство.

Член 11

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат разпоредбите, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите-членки.

2.   Въпреки това от датата, определена в параграф 1, държавите-членки могат, при спазване на общите разпоредби на Договора, да прилагат на териториите си по-строги разпоредби за защита на телетата от тези, съдържащи се в настоящата директива. Те информират Комисията за всички такива мерки.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите- членки.

(1)  ОВ C 214, 21.8.1989 г., стр. 28.

(2)  ОВ C 113, 7.5.1990 г., стр. 180.

(3)  ОВ C 62, 12.3.1990 г., стр. 37.

(4)  ОВ L 323, 17.11.1978 г., стр. 12.

(5)  ОВ C 76, 23.3.1987 г., стр. 185.

(6)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 91/496/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(7)  ОВ L 206, 12.8.1977 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Директива 91/174/ЕИО (ОВ L 85, 5.4.1991 г., стр. 37.

(8)  ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

(9)  ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Материалите, използвани за построяването на помещения за настаняване и особено на боксове и съоръжения, с които телетата могат да влязат в контакт, не трябва да бъдат вредни за телетата и трябва да могат да се почистват и дезинфекцират основно.

2.   До изработването на правила на Общността в тази област електросъоръженията и електрическите вериги трябва да бъдат инсталирани в съответствие с действащите национални правила, за да се избегнат токови удари.

3.   Изолацията, отоплението и вентилацията на помещението трябва да гарантират, че необходимите приток на въздух, ниво на запрашеност, температура и влажност на въздуха и концентрация на газове се поддържат в граници, които не са вредни за телетата.

4.   Всяко автоматично или механично съоръжение, което е от съществено значение за здравето и хуманното отношение към животните, трябва да бъде инспектирано поне веднъж на ден. Когато се открият недостатъци, те трябва да бъдат незабавно коригирани, а ако това е невъзможно, трябва да бъдат взети съответните мерки за опазване на здравето и доброто състояние на животните до отстраняване на недостатъка, като се използват други методи за хранене и като се поддържа околното пространство в задоволително състояние.

Когато се използва система за изкуствена вентилация, следва да се предвиди и подходяща резервна система, за да се гарантира достатъчно обновяване на въздуха, за да се опази здравето и доброто състояние на животните в случай на отказ на системата. Следва да се осигури алармена инсталация, която да предупреждава гледача на животни за повреда в системата. Алармената система трябва да бъде редовно проверявана.

5.   Телетата не трябва да бъдат постоянно държани на тъмно. Затова, с цел да се отговори на поведенческите им и физиологичните им нужди, като се отчитат различните климатични условия на държавите-членки, трябва да се предвиди подходящо естествено или изкуствено осветление обикновено в часовете между 9 и 17. Освен това трябва да има в наличност и подходящо осветление (фиксирано или подвижно), което да позволява телетата да бъдат инспектирани по всяко време.

6.   Всички телета, които се отглеждат в групови или индивидуални боксове трябва да бъдат инспектирани от собственика или от отговорното лице поне веднъж на ден. На всяко теле, което изглежда болно или ранено, трябва да се осигури незабавно лечение.

При необходимост болните или ранените телета трябва да могат да бъдат отделени в подходящи помещения със сухи и удобни постели.

Ако телетата не реагират на грижите на лицето, което се грижи за тях, трябва, при първа възможност, да бъде извършена консултация с ветеринарен лекар.

7.   Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да бъдат така проектирани, че да позволяват на всяко теле:

8.   Когато телетата са вързани, то връзката им не трябва да ги наранява и трябва да бъде редовно проверявана и ако е необходимо да бъде коригирана, така че животните да се чувстват добре. Всяка връзка трябва да бъде достатъчно дълга, че да позволява на животното да се мести съгласно параграф 7. Тя трябва да бъде от такова естество и така направена, че, доколкото е възможно, да се избегне всякакъв риск от задушаване или от нараняване.

9.   Помещенията, клетките, съоръженията и инструментите, обслужващи телетата, трябва да бъдат съответно почиствани и дезинфекцирани, за да се избегне кръстосано замърсяване и появата на организми, носители на зарази. При първа възможност трябва да се отстраняват изпражненията, урината и неизядената и разпръсната храна, за да се намалят миризмите и да не се привличат мухи или гризачи.

10.   Подовете не трябва да бъдат хлъзгави, но да бъдат гладки, така че да не се наранят животните и да бъдат така изпълнени, че да не причиняват наранявания и страдания, когато животните са прави или легнали. Подовете трябва да бъдат пригодени спрямо ръста и теглото на телетата и повърхността им да бъде здрава, плоска и стабилна. Мястото, където животните лежат, трябва да бъде удобно, чисто и с подходящ дренаж и не трябва да създава неудобства на телетата. За телетата на възраст по-малко от две седмици трябва да се предвидят подходящи постели.

11.   Всички телета трябва да имат достъп до храна, отговаряща на възрастта и теглото им и като се отчитат и поведенческите им и физиологични нужди с цел осигуряване на доброто им здраве и хуманно отношение към тях. За да се осигури на телетата добро здраве, хуманно отношение и да растат здрави и да се отговори на поведенческите им нужди, храната им трябва да съдържа достатъчно желязо, както и минимално количество сух фураж, съдържащ лесно смилаеми влакнини (от 100 до 200 г на ден, като се отчита възрастта на животното). Все пак изискването за осигуряване на минимално количество сух фураж, съдържащ лесно смилаеми влакнини, не важи за технологична група за бяло месо. На телетата не трябва да им бъдат поставяни юлари.

12.   Всички телета трябва да бъдат хранени поне веднъж на ден. Когато животните са в групови боксове и не разполагат с храна, колкото всяко иска или пък със система за автоматично подаване на храната, то всяко теле трябва да има достъп до храна по същото време, когато и другите животни от групата.

13.   Всички телета на възраст над две седмици трябва да имат достъп до достатъчно количество прясна вода, която да може да задоволи нуждата им от течности.

14.   Съоръженията за хранене и поене трябва да бъдат така проектирани, изградени, инсталирани и поддържани, че да бъдат в състояние да сведат до минимум опасностите от замърсяване на храната и водата, предназначени за телетата.