This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32014D0738
2014/738/EU: Commission Implementing Decision of 9 October 2014 establishing best available techniques (BAT) conclusions, under Directive 2010/75/EU of the European Parliament and of the Council on industrial emissions, for the refining of mineral oil and gas (notified under document C(2014) 7155) Text with EEA relevance
2014/738/ЕС: Решение за изпълнение на Комисията от 9 октомври 2014 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при рафинирането на нефт и газ, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (нотифицирано под номер С(2014) 7155) Текст от значение за ЕИП
2014/738/ЕС: Решение за изпълнение на Комисията от 9 октомври 2014 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при рафинирането на нефт и газ, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (нотифицирано под номер С(2014) 7155) Текст от значение за ЕИП
OB L 307, 28.10.2014, p. 38–82
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force: This act has been changed. Current consolidated version: 28/10/2014
|
28.10.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 307/38 |
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 9 октомври 2014 година
за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при рафинирането на нефт и газ, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността
(нотифицирано под номер С(2014) 7155)
(текст от значение за ЕИП)
(2014/738/ЕС)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 13, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
|
(1) |
В член 13, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС се изисква Комисията да организира обмен на информация относно емисиите от промишлеността между себе си, държавите членки, съответните промишлени отрасли и неправителствените организации, застъпващи се за опазване на околната среда, с цел да се улесни формулирането на референтни документи за най-добрите налични техники (НДНТ), дефинирани в член 3, параграф 11 от цитираната директива. |
|
(2) |
В съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС обменът на информация следва да включва данни за работните показатели на инсталациите и техниките по отношение на емисиите, изразени по целесъобразност като краткосрочни и дългосрочни средни стойности, и съответните референтни условия, консумацията и естеството на суровините, потреблението на вода, използването на енергия и генерирането на отпадъци, както и данни за използваните техники, свързания с тях мониторинг, сумарните ефекти върху компонентите на околната среда, икономическата и техническата жизнеспособност и новостите в тях, а също и данни за най-добрите налични техники и новопоявяващите се техники, идентифицирани след разглеждане на въпросите, посочени в член 13, параграф 2, букви а) и б) от цитираната директива. |
|
(3) |
„Заключенията за НДНТ“ съгласно определението в член 3, параграф 12 от Директива 2010/75/ЕС представляват ключовият елемент на референтните документи за НДНТ и съдържат заключенията за най-добрите налични техники, тяхното описание, информация за оценка на тяхната приложимост, съответстващите на най-добрите налични техники нива на емисии, съответния мониторинг и нива на консумация и, ако това е необходимо — съответните мерки за възстановяване на площадката. |
|
(4) |
В съответствие с член 14, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС, заключенията за НДНТ следва да служат за отправна точка при определянето на условията на разрешителните за инсталациите, попадащи в обхвата на глава II от цитираната директива. |
|
(5) |
В член 15, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС се изисква компетентният орган да определя норми за допустими емисии, които да гарантират, че при нормални експлоатационни условия емисиите няма да надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники съгласно решенията относно заключенията за НДНТ, посочени в член 13, параграф 5 от Директива 2010/75/ЕС. |
|
(6) |
В член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС е предвидена възможност за дерогации от изискването по член 15, параграф 3 само в случай, че разходите за постигане на такива нива на емисии са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради географското разположение, местните екологични условия или техническите характеристики на съответната инсталация. |
|
(7) |
В член 16, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС е посочено, че изискванията за мониторинг в разрешителното, споменати в член 14, параграф 1, буква в) от същата директива, се основават на заключенията относно мониторинга, изложени в заключенията за НДНТ. |
|
(8) |
В съответствие с член 21, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС, в срок от 4 години от публикуването на решения относно заключения за НДНТ компетентният орган преразглежда и при необходимост актуализира всички условия на разрешителното, както и гарантира, че инсталацията отговаря на условията на разрешителното. |
|
(9) |
Комисията учреди форум, състоящ се от представители на държавите членки, съответния промишлен отрасъл и неправителствени организации, застъпващи се за опазване на околната среда, с Решение от 16 май 2011 г. за създаване на форум за обмен на информация съгласно член 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (2). |
|
(10) |
В съответствие с член 13, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС на 20 септември 2013 г. Комисията получи становището на този форум, учреден с Решение от 16 май 2011 г., относно предложеното съдържание на референтния документ за НДНТ в областта на рафинирането на нефт и газ, и публикува това становище. |
|
(11) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, учреден съгласно член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приемат се заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) при рафиниране на нефт и газ, формулирани в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 9 октомври 2014 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) ОВ C 146, 17.5.2011 г., стр. 3.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА НАЙ-ДОБРИ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ (НДНТ) ПРИ РАФИНИРАНЕТО НА НЕФТ И ГАЗ
| ОБХВАТ | 41 |
| ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ | 43 |
| Периоди на усредняване и референтни условия за емисии във въздуха | 43 |
| Привеждане на емисионната концентрация в димните газове към референтното съдържание на кислород | 44 |
| Периоди на усредняване и референтни условия за емисии във водата | 44 |
| ОПРЕДЕЛЕНИЯ | 44 |
|
1.1. |
Общи заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при рафинирането на нефт и газ | 46 |
|
1.1.1. |
Системи за управление на околната среда | 46 |
|
1.1.2. |
Енергийна ефективност | 47 |
|
1.1.3. |
Складиране и манипулиране на твърдите материали | 48 |
|
1.1.4. |
Мониторинг на емисиите във въздуха и на ключови технологични параметри | 48 |
|
1.1.5. |
Експлоатация на системи за третиране на отпадъчни газове | 49 |
|
1.1.6. |
Мониторинг на емисиите във водата | 50 |
|
1.1.7. |
Емисии във водата | 50 |
|
1.1.8. |
Генериране и управление на отпадъци | 52 |
|
1.1.9. |
Шум | 53 |
|
1.1.10. |
Заключения за НДНТ за интегрирано управление на нефтохимично предприятие | 53 |
|
1.2. |
Заключения за НДНТ за процеса на алкилиране | 54 |
|
1.2.1. |
Процес на алкилиране с флуороводородна киселина | 54 |
|
1.2.2. |
Процес на алкилиране със сярна киселина | 54 |
|
1.3. |
Заключения за НДНТ за процесите на производство на базови масла | 54 |
|
1.4. |
Заключения за НДНТ за процеса на производство на битум | 55 |
|
1.5. |
Заключения за НДНТ за процеса на каталитичен крекинг тип „флуид“ | 55 |
|
1.6. |
Заключения за НДНТ за процеса на каталитичен реформинг | 59 |
|
1.7. |
Заключения за НДНТ за процеса на коксуване | 60 |
|
1.8. |
Заключения за НДНТ за процеса на обезсоляване | 62 |
|
1.9. |
Заключения за НДНТ за горивните инсталации | 62 |
|
1.10. |
Заключения за НДНТ за процеса на етерификация | 68 |
|
1.11. |
Заключения за НДНТ за процеса на изомеризация | 69 |
|
1.12. |
Заключения за НДНТ за рафинирането на природен газ | 69 |
|
1.13. |
Заключения за НДНТ за процеса на дестилация | 69 |
|
1.14. |
Заключения за НДНТ за процеса на третиране на продуктите | 69 |
|
1.15. |
Заключения за НДНТ за процесите на складиране и манипулиране | 70 |
|
1.16. |
Заключения за НДНТ за висбрекинга и други топлинни процеси | 71 |
|
1.17. |
Заключения за НДНТ за десулфурирането на отпадъчни газове | 72 |
|
1.18. |
Заключения за НДНТ за факлите | 72 |
|
1.19. |
Заключения за НДНТ за интегрирано управление на емисиите | 73 |
| ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК | 75 |
|
1.20. |
Описание на техники за предотвратяване и контрол на емисиите във въздуха | 75 |
|
1.20.1. |
Прах | 75 |
|
1.20.2. |
Азотни оксиди (NOX) | 76 |
|
1.20.3. |
Серни оксиди (SOX) | 77 |
|
1.20.4. |
Комбинирани техники (за SOx, NOx и прах) | 79 |
|
1.20.5. |
Въглероден оксид (СО) | 79 |
|
1.20.6. |
Летливи органични съединения (VОС) | 79 |
|
1.20.7. |
Други техники | 81 |
|
1.21. |
Описание на техники за предотвратяване и контрол на емисиите във водата | 82 |
|
1.21.1. |
Предварително пречистване на отпадъчни води | 82 |
|
1.21.2. |
Пречистване на отпадъчни води | 82 |
ОБХВАТ
Настоящите заключения за най-добри налични техники (НДНТ) се отнасят за следните промишлени дейности, посочени в точка 1.2 от приложение I към Директива 2010/75/ЕС: „1.2. Рафиниране на нефт и газ“
По-специално, заключенията за НДНТ обхващат следните процеси и дейности:
|
Дейност |
Поддейности или процеси, включени в дейността |
|
Алкилиране |
Всички процеси на алкилиране: с флуороводородна киселина (HF), със сярна киселина (H2SO4), с твърд кисел катализатор |
|
Производство на базови масла |
Деасфалтиране, екстракция на ароматните съединения, третиране на парафините и хидроочистване на смазочни масла |
|
Производство на битум |
Всички техники от складирането до добавките за крайните продукти |
|
Каталитичен крекинг |
Инсталации за всички видове каталитичен крекинг, като например крекинг тип „флуид“ |
|
Каталитичен реформинг |
Каталитичен реформинг с непрекъснато, циклична и периодична регенерация на катализатора |
|
Коксуване |
Процеси на забавено коксуване и на коксуване в псевдокипящ слой. Калциниране на кокс |
|
Охлаждане |
Техники за охлаждане, прилагани в рафинериите |
|
Обезсоляване |
Обезсоляване на нефт |
|
Горивни инсталации за енергопроизводство |
Горивни инсталации, изгарящи рафинерийни горива — междинни продукти от нефтопреработката, без инсталациите, използващи само конвенционални горива или горива, намиращи се в търговско разпространение |
|
Етерификация |
Производство на химикали, например алкохоли и етери като трет-бутилметилов етер (МТВЕ), трет-бутилетилов етер (ЕТВЕ) и трет-амилметилов етер (ТАМЕ), използвани като добавки за моторни горива |
|
Сепарация на газове |
Сепарация на леките фракции на суровия нефт, например нефтозаводски газ (RFG), втечнен нефтен газ (LPG) |
|
Процеси с използване на водород |
Процеси на хидрокрекинг, хидрорафиниране, хидроочистване, хидропреработка, хидропроцесинг и хидрогенизация |
|
Производство на водород |
Частично окисляване, реформинг с водна пара, реформинг с горещ газ, очистване на водород |
|
Изомеризация |
Изомеризация на въглеводородни съединения C4, C5 и C6 |
|
Инсталации за преработка на природен газ |
Преработка на природен газ, включително втечняване на природен газ |
|
Полимеризация |
Полимеризация, димеризация и кондензация |
|
Първична дестилация |
Атмосферна и вакуумна дестилация |
|
Обработване на продукта |
Очистване от нежелани примеси и третиране на крайните продукти |
|
Складиране и манипулиране на нефтохимични материали |
Складиране, смесване, товарене и разтоварване на нефтохимични материали |
|
Висбрекинг и други процеси на термична конверсия |
Топлинни обработки като висбрекинг или термичен крекинг на вакуум-остатъци |
|
Третиране на отпадъчни газове |
Техники за намаляване или отслабване на емисиите във въздуха |
|
Пречистване на отпадъчни води |
Техники за пречистване на отпадъчни води преди тяхното изпускане |
|
Управление на отпадъците |
Техники, които предотвратяват или намаляват генерирането на отпадъци |
Настоящите заключения за НДНТ не разглеждат следните дейности или процеси:
|
— |
проучването и добива на нефт и природен газ; |
|
— |
преноса на нефт и природен газ; |
|
— |
маркетинга и дистрибуцията на продуктите. |
Други референтни документи, които са от значение за дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, са следните:
|
Референтен документ |
Предмет |
|
Обичайни системи за пречистване/управление на отпадъчни води и отпадъчни газове в сектора на химическата промишленост (CWW) |
Техники за управление и пречистване на отпадъчни води |
|
Промишлени охладителни системи (ICS) |
Процеси на охлаждане |
|
Икономически показатели и сумарни въздействия върху компонентите на околната среда (ECM) |
Икономически показатели и сумарни въздействия на различните техники върху компонентите на околната среда |
|
Емисии при складиране (EFS) |
Складиране, смесване, товарене и разтоварване на нефтохимични материали |
|
Енергийна ефективност (ENE) |
Енергийна ефективност и интегрирано управление на рафинерии |
|
Големи горивни инсталации (LCP) |
Изгаряне на конвенционални горива и на горива, намиращи се в търговско разпространение |
|
Производство на неорганични химични съединения в големи количества — амоняк, киселини и торове (LVIC-AAF) |
Реформинг с водна пара и пречистване на водород |
|
Производство на химични органични съединения в големи количества (LVOC) |
Етерификационен процес (производство на MTBE, ETBE и TAME) |
|
Изгаряне на отпадъци (WI) |
Изгаряне на отпадъци |
|
Третиране на отпадъци (WT) |
Третиране на отпадъци |
|
Общи принципи на мониторинг (MON) |
Мониторинг на емисиите във въздуха и водата |
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Техниките, изброени и описани в настоящите заключения за НДНТ, нямат характер на предписания и не са изчерпателни. Възможно е да бъдат използвани и други техники, осигуряващи поне еквивалентна степен на защита на околната среда.
Освен ако е посочено друго, заключенията за НДНТ са общоприложими.
Периоди на усредняване и референтни условия за емисии във въздуха
Освен ако е посочено друго, нивата на емисиите при използване на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), които са посочени в настоящите заключения за НДНТ по отношение на емисиите във въздуха, са изразени в маса изпускано вещество за единица обем отпадъчен газ при следните стандартни условия: сух газ с температура 273,15 K и налягане 101,3 kPa.
|
За непрекъснати измервания |
В НДНТ-СЕН се посочват средномесечни стойности, които представляват средните стойности, получени въз основа на всички валидни средночасови стойности, измерени в продължение на един месец |
|
За периодични измервания |
В НДНТ-СЕН се посочва средна стойност на три единични проби с период на всяка от тях най-малко 30 минути |
По отношение на горивните инсталации, процесите на каталитичен крекинг и инсталациите за извличане на сярата от отпадъчни газове, стойностите на референтното съдържание на кислород са дадени в таблица 1.
Таблица 1
Референтни условия, използвани в НДНТ-СЕН във връзка с емисиите във въздуха
|
Дейности |
Единица мярка |
Референтно съдържание на кислород в отпадъчните газове |
|
Горивни инсталации, използващи течни или газообразни горива, с изключение на газовите турбини и двигатели |
mg/Nm3 |
3 % (обемни) кислород |
|
Горивни инсталации, използващи твърди горива |
mg/Nm3 |
6 % (обемни) кислород |
|
Газови турбини (включително газови турбини в парогазови инсталации — CCGT) и газови двигатели |
mg/Nm3 |
15 % (обемни) кислород |
|
Процес на каталитичен крекинг (регенератор) |
mg/Nm3 |
3 % (обемни) кислород |
|
Инсталация за извличане на сярата от отпадъчни газове (1) |
mg/Nm3 |
3 % (обемни) кислород |
Привеждане на емисионната концентрация в димните газове към референтното съдържание на кислород
Формулата за изчисляване на емисионната концентрация в димните газове, приведена към референтно съдържание на кислород (вж. таблица 1) е, както следва:
където:
|
|
ER (mg/Nm3) е емисионната концентрация в димните газове, съответстваща на референтното съдържание на кислород OR |
|
|
OR (обемни %) е референтно съдържание на кислород |
|
|
EM (mg/Nm3) е емисионната концентрация в димните газове, съответстваща на измереното съдържание на кислород OM |
|
|
OM (обемни %) е измереното съдържание на кислород. |
Периоди на усредняване и референтни условия за емисии във водата
Освен ако е посочено друго, нивата на емисиите във въздуха при използване на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), които са посочени в настоящите заключения за НДНТ по отношение на емисиите във водата, са представени като стойности на концентрацията (маса на изпусканите вещества в единица обем вода) и са изразени в mg/l.
Освен ако е посочено друго, съответните периоди на усредняване при НДНТ-СЕН за емисии във водата се определят, както следва:
|
Среднодневни стойности |
Средна стойност за 24-часов период на вземане на проба, взета като пропорционална на дебита съставна проба или, при условие че се демонстрира достатъчна устойчивост на потока — пропорционална на времето проба |
|
Средногодишна/средномесечна стойност |
Средна стойност на всички среднодневни стойности в съответния месец/година, с пропорционално отчитане на дневните дебити |
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните определения:
|
Използвано понятие |
Определение |
|
Съоръжение (unit) |
Сегмент/подчаст на съответната инсталация (installation), в която се провежда даден процес |
|
Новo съоръжение (new unit) |
Съоръжение, което за първи път е разрешено на обекта на съответната инсталация след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или е изцяло подменено съоръжение върху съществуващи основи в инсталацията след публикуването на настоящите заключения за НДНТ. |
|
Съществуващо съоръжение (existing unit) |
Съоръжение, което не е ново |
|
Отделящ се технологичен газ (process off-gas) |
Генериран при даден процес газ, който се улавя на изхода от процеса и трябва да бъде третиран, например в инсталация за отстраняване на кисели газове (acid gas removal unit) и инсталация за „газова сяра“ (sullphur recovery unit — SRU) |
|
Димен газ (flue gas) |
Изходящите газове от дадено съоръжение след окислителен процес, най-често горене (например регенератор, Клаус инсталация) |
|
Отходен газ (tail gas) |
Общо наименование на изходящите газове от инсталация за „газова сяра“ (най-често с процес на Клаус) |
|
ЛОС (VOC) |
Летливи органични съединения съгласно определението в член 3, параграф 45 от Директива 2010/75/ЕС |
|
НМЛОС (NMVOC) |
ЛОС, невключвващи метан |
|
Дифузни емисии на ЛОС |
Неорганизирани емисии на ЛОС, които не се изпускат от определени емисионни точки, като например комини. Те могат да произхождат от източници с отделяща емисиите повърхност (като например резервоари) или от „точкови“ източници (като например фланци по тръбопроводи) |
|
NOX изразени като NO2 |
Сумарното количество на азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразено като NO2 |
|
SOX изразени като SO2 |
Сумарното количество на серен диоксид (SO2) и серен триоксид (SO3), изразено като SO2 |
|
H2S |
Сероводород. Карбонилсулфидът и меркаптаните не са включени |
|
Хлороводород, изразен като HCl |
Всички газообразни хлориди, изразени като HCl |
|
Флуороводород, изразен като HF |
Всички газообразни флуориди, изразени като HF |
|
Инсталация за каталитичен крекинг тип „флуид“ (FCC unit) |
Каталитичен крекинг тип „флуид“: химичен процес за преработка на тежки въглеводороди, при който се използват топлина и катализатор за разкъсване на по-големи молекули до по-леки молекули |
|
SRU |
Инсталация за „газова сяра“. Вижте определението в раздел 1.20.3 |
|
Рафинерийно гориво — междинен продукт на нефтопреработката (refinery fuel) |
Твърд, течен или газообразен горим материал от процесите на дестилация и последваща преработка при рафинирането на нефт. Такива горива са: нефтозаводският газ (RFG), синтез-газът и заводските течни горива — междинни продукти на нефтопреработката, нефтеният кокс |
|
Нефтозаводски газ (RFG) |
Нефтозаводски газ (refinery fuel gas): газове, отделящи се от дестилационни инсталации или от инсталации за химично преобразуване, които се използват като гориво |
|
Горивна инсталация (combustion unit) |
Инсталация, изгаряща рафинерийни горива самостоятелно или в комбинация с други горива за производството на енергия в рафинерията (с изключение на СО котлите), както и в пещи и газови турбини. |
|
Непрекъснато измерване (continuous measurement) |
Измерване с използване на „автоматична измервателна система“ (AMS) или на „система за непрекъснат мониторинг на емисиите“ (CEMS), които са трайно инсталирани в обекта |
|
Периодично измерване (periodic measurement) |
Определяне на измервана величина на определени интервали посредством ръчни или автоматизирани референтни методи |
|
Непряк мониторинг на емисиите във въздуха (indirect monitoring of emissions to air) |
Оценка на емисионната концентрация на даден замърсител в димните газове, направена чрез подходящо комбиниране на измервания на имащи отношение към емисиите параметри (например съдържание на O2, съдържание на сяра или азот в захранвания материал/горивото), изчисления и периодични измервания на газовете в комина. Пример за непряк мониторинг е използването на емисионни съотношения на база на съдържанието на сяра в горивото. Друг пример за непряк мониторинг е използването на PEMS |
|
Изчислителна система за мониторинг на емисиите (predictive emissions monitoring system — PEMS) |
Система за определяне на емисионната концентрация на даден замърсител на база на нейната зависимост от няколко непрекъснато наблюдавани параметри на технологичния процес (напр. консумация на горивен газ, съотношение въздух/гориво), както и данни за качествените характеристики на горивото или на захранвания материал (напр. съдържание на сяра), отнасящи се за даден източник на емисии |
|
Летливи течни въглеводородни съединения (volatile liquid hydrocarbon compounds) |
Нефтени фракции с налягане на парите по Reid (RVP) над 4 kPa, като например бензинови фракции или ароматни съединения |
|
Степен на улавяне |
Процент от неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), извлечени от потоците, преминаващи през инсталация за улавяне на парите (vapour recovery unit — VRU) |
1.1. Общи заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при рафинирането на нефт и газ
В допълнение към основните заключения за НДНТ, посочени в настоящия раздел, валидни са и специфичните заключения за НДНТ, включени в раздели 1.2 до 1.19.
1.1.1. Системи за управление на околната среда
|
НДНТ 1. |
С цел да се подобрят общите екологични резултати на нефтохимичните предприятия, съответна НДНТ е въвеждането и спазването на система за управление на околната среда (СУОС), която включва всички от следните елементи:
|
Обхватът (напр. степента на подробност) и характера на СУОС (напр. стандартизирана или не) в повечето случаи зависят от характера, големината и сложността на инсталацията, както и от размера на въздействията върху околната среда, които тя може да има.
1.1.2. Енергийна ефективност
|
НДНТ 2. |
С цел ефективно използване на енергията, НДНТ представлява използването на подходяща комбинация от посочените по-долу техники.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
1.1.3. Складиране и манипулиране на твърдите материали
|
НДНТ 3. |
За да се предотвратяват, или където това е неизпълнимо — да се намаляват дифузните емисии на прах от съхранението и манипулирането на твърди материали чрез използването на една или на комбинация на няколко от посочените по-долу техники:
|
1.1.4. Мониторинг на емисиите във въздуха и на ключови технологични параметри
|
НДНТ 4. |
НДНТ е да се провежда мониторинг на емисиите във въздуха чрез използване на техники за мониторинг с поне минималната посочена по-долу периодичност и в съответствие със стандарти EN. При отсъствието на стандарти EN, НДНТ представлява използването на стандарти на ISO, на национални стандарти или на други международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество.
|
|
НДНТ 5. |
НДНТ е провеждането на мониторинг на съответните технологични параметри, свързани с емисиите на замърсители от инсталациите за каталитичен крекинг и горивните инсталации, чрез използване на подходящи техники и с периодичност поне като посочената по-долу.
|
|
НДНТ 6. |
НДНТ е да се провежда непрекъснат мониторинг на емисиите във въздуха на ЛОС от целия обект, чрез използване на всички от следните техники:
|
Скринингът и количественото определяне на емисиите от даден обект чрез периодични кампании с използването на оптични техники на базата на абсорбция на светлината, като например като например установяване и степенуване на различна абсорбция на светлината (DIAL) или на засенчване на слънчевия светлинен поток (SOF), представлява полезна допълнителна техника.
Вж. раздел 1.20.6.
1.1.5. Експлоатация на системи за третиране на отпадъчни газове
|
НДНТ 7. |
С оглед предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха, НДНТ е да се експлоатират при висока разполагаемост и оптимален капацитет инсталациите за отстраняване на кисели газове, инсталациите за „газова сяра“ и всички други системи за третиране на отпадъчни газове. |
Могат да се определят специални процедури за различни от нормалните експлоатационни условия, по-специално:
|
i) |
по време на операциите на пускане и спиране; |
|
ii) |
при настъпване на други обстоятелства, които биха могли да въздействат върху правилната работа на системите (напр. периодични и извънредни ремонтни работи и почистване на инсталациите и/или на системата за третиране на димните газове); |
|
iii) |
при недостатъчен дебит на отпадъчните газове или при стойности на температурата, които не позволяват използването на пълния капацитет на системата. |
|
НДНТ 8. |
С оглед предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на амоняк (NH3) при прилагане на техники на селективна каталитична редукция (SCR) или на селективна некаталитична редукция (SNCR), НДНТ е да се поддържат подходящи работни условия на системите за третиране на отпадъчни газове чрез SCR или SNCR, с цел ограничаване на количествата нереагирал NH3. Нива на емисиите при прилагане на НДНТ: вж. таблица 2. Таблица 2 Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на амоняк (NH3) от горивна или технологична инсталация с използване на техники на SCR или SNCR
|
|
НДНТ 9. |
С оглед предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха при използване на инсталация за парнa десорбция от кисела вода, НДНТ е да се подават отделящите се кисели газове към инсталация за „газова сяра“ или някаква друга еквивалентна система за третиране на газове. Директното изгаряне на нетретирани газове от парна десорбция от кисела вода не е НДНТ. |
1.1.6. Мониторинг на емисиите във водата
|
НДНТ 10. |
НДНТ е да се провежда мониторинг на емисиите във водата чрез използване на техники за мониторинг с поне минималната периодичност, посочена в таблица 3, и в съответствие със стандарти EN. При отсъствието на стандарти EN, НДНТ е използването на стандарти на ISO, на национални стандарти или на други международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество. |
1.1.7. Емисии във водата
|
НДНТ 11. |
С цел да се намали генерирането на отпадъчни води, НДНТ е използването на комбинация от всички посочени по-долу техники.
|
|
НДНТ 12. |
С оглед намаляване на емисионното натоварване от замърсители от изпусканите отпадъчни води в приемните водни тела, НДНТ е отстраняването на неразтворимите и разтворимите замърсяващи вещества чрез използване на всички посочени по-долу техники.
|
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 3.
|
НДНТ 13. |
Когато е необходимо допълнително отстраняване на органични вещества или азот, НДНТ е използването на допълнителна стъпка, както е описано в раздел 1.21.2. Таблица 3 Съответни емисионни нива при прилагането на НДНТ за пряко заустване на отпадъчни води от рафиниране на нефт и газ и периодичност на мониторинга при НДНТ (13)
|
1.1.8. Генериране и управление на отпадъци
|
НДНТ 14. |
С оглед предотвратяване, или ако това е невъзможно — намаляване на генерирането на отпадъци, НДНТ е да се приеме и прилага план за управление на отпадъците, в който да бъде застъпен следният приоритетен ред — отпадъците да се подготвят съответно за повторна употреба, за рециклиране, за оползотворяване или за обезвреждане. |
|
НДНТ 15. |
С цел да се намали количеството на утайките, които трябва да се третират или обезвреждат, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
|
|
НДНТ 16. |
С оглед да се намали генерирането на отпадъци от изразходвани твърди катализатори, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
|
1.1.9. Шум
|
НДНТ 17. |
С оглед предотвратяване или намаляване на шума, НДНТ е използването на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
|
1.1.10. Заключения за НДНТ за интегрирано управление на нефтохимично предприятие
|
НДНТ 18. |
С оглед предотвратяване или намаляване на дифузните емисии на ЛОС, НДНТ е прилагането на посочените по-долу техники
|
1.2. Заключения за НДНТ за процеса на алкилиране
1.2.1. Процес на алкилиране с флуороводородна киселина
|
НДНТ 19. |
С оглед предотвратяване на емисии във въздуха на флуороводородна киселина от процеса на алкилиране с флуороводородна киселина, НДНТ е да се използва мокро скруберно очистване с алкален разтвор за очистване на некондензиращи газове преди подаването им към факелно изгаряне |
Вж. раздел 1.20.3.
Техниката е общоприложима. Следва да бъдат взети предвид изисквания за безопасност поради опасния характер на флуороводородната киселина
|
НДНТ 20. |
С цел да се намали генерирането на отпадъчни води, НДНТ е използването на комбинация от посочените по-долу техники:
|
1.2.2. Процес на алкилиране със сярна киселина
|
НДНТ 21. |
С цел намаляване на емисиите във водата от процеса на алкилиране с използване на сярна киселина, НДНТ е да се намали използването на сярна киселина чрез регенериране на изразходваната киселина и да се неутрализира генерираната при този процес отпадъчна вода преди насочването ѝ към инсталацията за пречистване на отпадъчните води. |
1.3. Заключения за НДНТ за процесите на производство на базови масла
|
НДНТ 22. |
С оглед предотвратяване и намаляване на емисиите във въздуха и водата на опасни вещества от процесите на производство на базови масла, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники
|
1.4. Заключения за НДНТ за процеса на производство на битум
|
НДНТ 23. |
С оглед предотвратяване и намаляване на емисиите във въздуха от процеса на производство на битум, НДНТ е да се третира газообразната горна фракция чрез използване на някоя от посочените по-долу техники.
|
1.5. Заключения за НДНТ за процеса на каталитичен крекинг тип „флуид“
|
НДНТ 24. |
С оглед предотвратяване и намаляване на емисиите във въздуха на NOX от процеса на каталитичен крекинг (с регенератор), НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники |
|
I. |
Предшестващи крекинга или свързани с технологичния процес техники, като например
|
||||||||||||||||||||||
|
II. |
Вторични техники или техники на изхода на потоците, като например:
|
Нива на емисиите при прилагане на НДНТ: вж. таблица 4.
Таблица 4
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на NOX от регенератора в процеса на каталитичен крекинг
|
Параметър |
Тип инсталация/режим на горене |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
NOX, изразени като NO2 |
Нова инсталация/всички режими на горене |
< 30 — 100 |
|
Съществуваща инсталация/всички режими на частично горене |
< 100 — 300 (19) |
|
|
Съществуваща инсталация/режими на горене |
100 — 400 (19) |
Свързаният с това мониторинг е описан в НДНТ 4.
|
НДНТ 25. |
С цел да се намалят емисиите във въздуха на прах и метали от процеса на каталитичен крекинг (от регенератора), НДНТ е прилагането на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники. |
|
I. |
Предшестващи крекинга или свързани с технологичния процес техники, като например
|
|
II. |
Вторични техники или техники на изхода на потоците, като например:
|
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 5.
Таблица 5
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на прах от регенератора в процес на каталитичен крекинг
|
Параметър |
Вид инсталация |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН), средномесечно (20) mg/Nm3 |
|
Прах |
Нова инсталация |
10 — 25 |
|
Съществуваща инсталация |
10 — 50 (21) |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
|
НДНТ 26. |
С оглед предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SOX от процеса на каталитичен крекинг (с регенератор), НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники. |
|
I. |
Предшестващи крекинга или свързани с технологичния процес техники, като например
|
|
II. |
Вторични техники или техники на изхода на потоците, като например:
|
Нива на емисиите при прилагане на НДНТ: вж. таблица 6.
Таблица 6
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на SO2 от регенератора в процеса на каталитичен крекинг
|
Параметър |
Тип инсталация/режим на горене |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
SO2 |
Нови инсталации |
≤ 300 |
|
Съществуващи инсталации/пълно горене |
< 100 — 800 (22) |
|
|
Съществуващи инсталации/частично горене |
100 — 1 200 (22) |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
|
НДНТ 27. |
С оглед да се намаляват емисиите във въздуха на въглероден оксид (СО) от процеса на каталитичен крекинг (от регенератора), НДНТ е прилагането на една или на комбинация от посочените по-долу техники.
|
Нива на емисиите при прилагане на НДНТ: вж. таблица 7.
Таблица 7
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на въглероден оксид от регенератора в процес на каталитичен крекинг при режим на частично горене
|
Параметър |
Режим на горене |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
Въглероден оксид, изразен като CO |
Режим на частично горене |
≤ 100 (23) |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
1.6. Заключения за НДНТ за процеса на каталитичен реформинг
|
НДНТ 28. |
С цел да се намалят емисиите във въздуха на полихлорирани дибензодиоксини/фурани (PCDD/F) от инсталацията за каталитичен реформинг, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
|
|||||||||||||||||||||||||||
1.7. Заключения за НДНТ за процеса на коксуване
|
НДНТ 29. |
С оглед да се намаляват емисиите във въздуха от процеса на коксуване, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники: Предшестващи коксуването или свързани с технологичния процес техники, като например:
|
|
НДНТ 30. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха на NOX от процеса на калциниране на суров кокс (calcining of green coke process), НДНТ е използването на селективна некаталитична редукция (SNCR). |
Вж. раздел 1.20.2.
Приложимостта на техниката на селективна некаталитична редукция (особено във връзка с времето на престой и на интервала на работните температури) може да е ограничена поради специфичните особености на процеса на калциниране.
|
НДНТ 31. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха на SOX от процеса на калциниране на суров кокс, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
|
|
НДНТ 32. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха от процеса на калциниране на суров кокс, НДНТ е да се използва комбинация от посочените по-долу техники.
|
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 8.
Таблица 8
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на прах от инсталация за калциниране на суров кокс
|
Параметър |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
Прах |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
1.8. Заключения за НДНТ за процеса на обезсоляване
|
НДНТ 33. |
С оглед да се намали консумацията на вода и емисиите във водата от процеса на обезсоляване, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от техниките, посочени по-долу.
|
1.9. Заключения за НДНТ за горивните инсталации
|
НДНТ 34. |
С оглед предотвратяване и намаляване на емисиите във въздуха на NOX от горивните инсталации, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники. |
|
I. |
Предшестващи горенето или свързани с технологичния процес техники, като например
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
II. |
Вторични техники или техники на изхода на потоците, като например:
|
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 9, таблица 10 и таблица 11.
Таблица 9
Нива на емисиите на NOX от газова турбина при използването на НДНТ
|
Параметър |
Тип оборудване |
НДНТ-СЕН (26) (средномесечно) mg/Nm3 при 15 % O2 |
|
NOX изразени като NO2 |
Газова турбина (включително газова турбина в парогазова инсталация (т.е. в инсталация с комбиниран цикъл) — CCGT и газова турбина в парогазова инсталация с включено газифициране на горивото — IGCC) |
40 — 120 (съществуващи турбини) |
|
20 — 50 (нови турбини) (27) |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
Таблица 10
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на NOX от горивна инсталация за газово гориво, с изключение на газовите турбини
|
Параметър |
Вид горене |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
NOX, изразени като NO2 |
При използване на газово гориво |
30 — 150 за съществуващи инсталации (28) |
|
30 — 100 за нови инсталации |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
Таблица 11
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на NOX от горивна инсталация за няколко вида горива, с изключение на газовите турбини
|
Параметър |
Вид горене |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
NOX, изразени като NO2 |
Горивна инсталация, използваща няколко вида горива |
30 — 300 |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
|
НДНТ 35. |
С оглед предотвратяване и намаляване на емисиите във въздуха на прах и метали от горивните инсталации, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники. |
|
I. |
Предшестващи горенето или свързани с технологичния процес техники, като например:
|
||||||||||||||||||||||||||||||
|
II. |
Вторични техники или техники на изхода на потоците, като например:
|
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 12.
Таблица 12
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на прах от горивна инсталация за няколко вида гориво, с изключение на газовите турбини
|
Параметър |
Вид горене |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
Прах |
Изгаряне на няколко вида гориво |
5 — 50 |
|
5 — 25 за нова инсталация < 50 MW |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
|
НДНТ 36. |
С оглед предотвратяване и намаляване на емисиите във въздуха на SOX от горивните инсталации, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените по-долу техники. |
|
I. |
Предшестващи горенето или свързани с технологичния процес техники, базиращи се на избор или третиране на горивото, като например:
|
|
II. |
Вторични техники или техники на изхода на потоците, като например:
|
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 13 и таблица 14.
Таблица 13
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на SO2 от горивна инсталация, изгаряща нефтозаводски газ (RFG), с изключение на газовите турбини
|
Параметър |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
SO2 |
5 — 35 (33) |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
Таблица 14
Съответстващи на НДНТ нива на емисиите във въздуха на SO2 от горивна инсталация за няколко вида гориво, с изключение на газовите турбини и стационарните бутални газови двигатели
Тези НДНТ-СЕН се отнасят за среднопретеглените емисии от съществуващи горивни инсталации в рафинерията, използващи няколко вида горива, с изключение на газовите турбини и стационарните бутални газови двигатели.
|
Параметър |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
SO2 |
35 — 600 |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
|
НДНТ 37. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха на въглероден моноксид (СО) от горивните инсталации, НДНТ е използването на регулиране на горенето. |
Вж. раздел 1.20.5.
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 15.
Таблица 15
Нива на емисиите във въздуха на въглероден моноксид от горивна инсталация
|
Параметър |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средномесечно) mg/Nm3 |
|
Въглероден моноксид, изразен като CO |
≤ 100 |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
1.10. Заключения за НДНТ за процеса на етерификация
|
НДНТ 38. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха от процеса на етерификация, НДНТ е да се осигури подходящо третиране на отделящите се от този процес газове чрез насочването им към системата за нефтозаводски газ. |
|
НДНТ 39. |
С оглед предотвратяване на разстройство на биологичното третиране, НДНТ е използването на резервоар за съхранение и на подходящ план за управление на производителността на инсталацията, за да се контролира съдържанието на разтворени токсични компоненти (напр. метанол, мравчена киселина, етери) в потока отпадъчни води преди окончателното им пречистване. |
1.11. Заключения за НДНТ за процеса на изомеризация
|
НДНТ 40. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха на хлорирани съединения, НДНТ е да се оптимизира употребата на хлорирани органични съединения, използвани за поддържане на активността на катализатора при наличие на такъв процес, или да се използват безхлорни катализаторни системи. |
1.12. Заключения за НДНТ за рафинирането на природен газ
|
НДНТ 41. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха на серен диоксид от инсталация за природен газ, НДНТ е прилагането на НДНТ 54 |
|
НДНТ 42. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха на азотни оксиди (NOX) от инсталация за природен газ, НДНТ е прилагането на НДНТ 34 |
|
НДНТ 43. |
С оглед намаляване на емисиите на живак, когато в суровия природен газ присъства живак, НДНТ е отстраняването на живака и улавянето на съдържащия живак шлам за неговото обезвреждане като отпадък. |
1.13. Заключения за НДНТ за процеса на дестилация
|
НДНТ 44. |
С оглед предотвратяване или намаляване на генерирането на отпадъчна вода от дестилационния процес, НДНТ е да се използват ротационни пластинкови вакуумпомпи с воден пръстен или кожухотръбни кондензатори. |
Възможно е това да не е приложимо в някои случаи на реконструкция на съществуващи инсталации. При нови инсталации за постигането на дълбок вакуум (10 mm живачен стълб) е възможно да са необходими вакуум помпи, било в комбинация или не с пароструйни ежектори. Също така е необходимо да има резервна помпа, в случай че работната откаже.
|
НДНТ 45. |
С оглед предотвратяване или намаляване на замърсяването на вода от дестилационния процес, НДНТ е насочването на киселата води към инсталацията за десорбция (stripping unit). |
|
НДНТ 46. |
С оглед предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха от дестилационните инсталации, НДНТ е осигуряването на подходящо третиране на отделящите се технологични газове, особено на некондензиращите отделящи се газове, чрез отстраняване на киселите газове преди по-нататъшна употреба. |
Общоприложимо за дестилационни инсталации за атмосферна и вакуумна дестилация. Възможно е да не е приложимо за самостоятелни рафинерии за производство на смазочни масла и битум, имащи емисии на серни съединения под 1 тон/ден. При някои специфични конфигурации на рафинерии е възможно приложимостта да е ограничена поради необходимост примерно от големи тръбни връзки, компресори и допълнителен капацитет за третиране на амини.
1.14. Заключения за НДНТ за процеса на третиране на продуктите
|
НДНТ 47. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха от процеса на третиране на продуктите, НДНТ е осигуряването на подходящо обезвреждане на отделящите се газове, особено на потока отработен въздух от инсталации за очистване на крайни продукти, съдържащ субстанции с неприятен мирис, чрез насочването на тези газове към тяхното разграждане, например чрез инсинерация. |
Общоприложимо при процесите за третиране на продуктите, в случаите при които газовите потоци могат безопасно да се обработват в инсталациите за разграждане (деструкция). Възможно е да не може да се прилага при инсталациите за очистване от нежелани примеси, по причини във връзка с безопасността.
|
НДНТ 48. |
С оглед намаляване на генерирането на отпадъци и отпадъчни води при наличие на процес за третиране на продукти с използването на сода каустик, НДНТ е използването на каскадна система за разтвора на сода каустик и цялостно управление на отработената сода каустик, включително рециклиране след подходящо третиране, напр. чрез десорбция |
1.15. Заключения за НДНТ за процесите на складиране и манипулиране
|
НДНТ 49. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха на летливи органични съединения (ЛОС) от складирането на летливи течни въглеводородни съединения, НДНТ е използването на резервоари с плаващ покрив, оборудвани с високоефективни уплътнения, или на резервоари с фиксиран покрив, свързани със система за улавяне на парите. |
Високоефективните уплътнения са специфични устройства за ограничаване на загубите на пари, напр. подобрени първични уплътнения, допълнителни многослойни (двуслойни или трислойни) уплътнения (в зависимост от количествата на емисиите).
Приложимостта на високоефективни уплътнения може да е ограничена по отношение на допълнителното монтиране на трислойни уплътнения в съществуващи резервоари.
|
НДНТ 50. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха на ЛОС от складирането на летливи течни въглеводородни съединения, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
|
|
НДНТ 51. |
С оглед предотвратяване или намаляване на емисиите в почвата и подпочвените води от складирането на летливи течни въглеводородни съединения, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники.
|
|
НДНТ 52. |
С оглед предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на летливи органични съединения (ЛОС) при товарните и разтоварни дейности на летливи течни въглеводородни съединения, НДНТ е прилагането на една или на комбинация от няколко от посочените по-долу техники за постигане на степен на улавяне от поне 95 %.
|
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 16.
Таблица 16
Емисионни нива при прилагането на НДНТ за емисиите във въздуха на невключващи метан летливи органични съединения и емисии на бензен от товарни и разтоварни операции на летливи течни въглеводородни съединения
|
Параметър |
Съответстващи на НДНТ средни нива на емисиите (НДНТ-СЕН) (средночасови стойности) (36) |
|
Неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) |
|
|
Бензен (38) |
< 1 mg/Nm3 |
1.16. Заключения за НДНТ за висбрекинга и други топлинни процеси
|
НДНТ 53. |
С оглед намаляване на емисиите във водата от висбрекинг и други топлинни процеси, НДНТ е осигуряването на подходящо третиране на потоците отпадъчни води чрез прилагане на техники от НДНТ 11. |
1.17. Заключения за НДНТ за десулфурирането на отпадъчни газове
|
НДНТ 54. |
С оглед намаляване на серните емисии във въздуха на отделящи се газове съдържащи сероводород (H2S), НДНТ е да се използват всички посочени по-долу техники.
|
Съответстващи на НДНТ равнища на екологичните показатели (НДНТ-СРЕП): вж. таблица 17.
Таблица 17
Съответстващи на НДНТ равнища на екологичните показатели на система за извличане на сяра (H2S) от отпадъчни газове
|
|
Съответстващи на НДНТ равнища на екологичните показатели (средномесечни стойности) |
|
Отстраняване на кисели газове |
Постигане на отстраняване на сероводорода от третирания нефтозаводски газ, така че да има съответствие с НДНТ-СЕН за изгарянето на газови горива съгласно НДНТ 36 |
|
Степен на извличане на сярата (40) |
Ново съоръжение: 99,5 — > 99,9 % |
|
Съществуващо съоръжение: ≥ 98,5 % |
Съответният мониторинг е описан в НДНТ 4.
1.18. Заключения за НДНТ за факлите
|
НДНТ 55. |
С оглед предотвратяване на емисии във въздуха от факли, НДНТ е да се използва факелно изгаряне само когато то се налага за осигуряване на безопасност или при нерутинни експлоатационни условия (напр. пускане и спиране). |
|
НДНТ 56. |
С оглед намаляване на емисиите във въздуха от факли когато факелното изгаряне е неизбежно, НДНТ е използването на посочените по-долу техники:
|
1.19. Заключения за НДНТ за интегрирано управление на емисиите
|
НДНТ 57. |
С оглед постигане на цялостно намаление на емисиите във въздуха на NOX от горивните инсталации и от каталитичния крекинг тип „флуид“ (FCC), НДНТ е да се използва техника за интегрирано управление на емисиите като алтернатива на прилагането на НДНТ 24 и НДНТ 34. |
Техниката включва управление на емисиите на NOX от редица или всички горивни инсталации и FCC инсталации в даден рафинериен обект по интегриран начин, чрез въвеждане и използване на най-подходящата комбинация от НДНТ в съответните съоръжения и мониторинг на ефективността на тези техники, по такъв начин че съответните общи емисии да са равни или по-малки от емисиите, които биха се получили при поотделно реализиране в съоръженията на стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в НДНТ 24 и НДНТ 34.
Тази техника е особено подходяща за следните видове нефтохимични обекти:
|
— |
обектите с призната комплексност, имащи голям брой горивни и технологични инсталации с взаимна връзка по отношение на захранването им със суровини и енергия; |
|
— |
обектите с чести настройки на технологичния процес, необходими във връзка с качествените характеристики на използвания нефт; |
|
— |
обектите, в които е налице технологична необходимост да се използват част от технологичните остатъци като вътрешнозаводски горива, което води до чести промени в горивния микс в зависимост от технологичните потребности. |
Нива на емисиите при използване на НДНТ: вж. таблица 18.
Също така, за всяка нова горивна инсталация или нова FCC инсталация, включена в системата за интегрирано управление на емисиите, остават в сила стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в НДНТ 24 и НДНТ 34.
Таблица 18
Нива на емисиите във въздуха на NOX при прилагане на НДНТ 57
Стойността на НДНТ-СЕН за емисиите на NOx от съоръженията, за които се отнася НДНТ 57, изразена в mg/Nm3 като средномесечна стойност, е равна или по-малка от среднопретеглените концентрации на NOx (изразени в mg/Nm3 като средномесечни стойности), които биха били постигнати чрез практическо прилагане във всяко от тези съоръжения на техниките, даващи възможност за съответните съоръжения да бъде постигнато следното:
|
а) |
за инсталациите за каталитичен крекинг (с регенератор): интервала НДНТ-СЕН, посочен в таблица 4 (НДНТ 24); |
|
б) |
за горивните инсталации, изгарящи рафинерийни горива самостоятелно или в комбинация с други горива: интервалите НДНТ-СЕН, посочени в таблици 9, 10 и 11 (НДНТ 34). |
Тази стойност на НДНТ–СЕН се получава по следната формула:
Забележки:
|
1. |
Референтните условия по отношение на съдържанието на кислород в димните газове са посочените в таблица 1. |
|
2. |
Претеглянето на нивата на емисиите на отделните съоръжения се прави въз основа на дебита на димните газове на съответното съоръжение, изразен като средномесечна часова стойност (Nm3/h), който е представителен за нормалната работа на това съоръжение в рамките на рафинерийната инсталация (при прилагане на референтите условия от забележка 1). |
|
3. |
В случай на значителни и структурни промени в използваните горива, оказващи влияние върху приложимите стойности на НДНТ-СЕН за дадено съоръжение, или други значителни и структурни промени в характера или функционирането на съответните съоръжения, или в случай на тяхна замяна или разширение, или добавяне на горивни инсталации и FCC инсталации, необходимо е да бъде съответно уточнена стойността НДНТ-СЕН, дефинирана в таблица 18. |
Мониторингът във връзка с НДНТ 57
НДНТ за мониторинг на емисиите на NOx при прилагане на техника за интегрирано управление на емисиите е съгласно посоченото в НДНТ 4, със следните допълнения:
|
— |
мониторингов план, включващ описание на наблюдаваните процеси, списък на наблюдаваните източници на емисии и на съответните материални потоци (продукти, димни газове) за всеки процес и описание на използваната методика (изчисления, измервания), както и на основните допускания и съответното ниво на доверителност, |
|
— |
непрекъснат мониторинг на дебитите на димните газове от съответните инсталации, било чрез пряко измерване или с използване на еквивалентен метод, |
|
— |
система за управление на данните, служеща за събиране, обработване и докладване на всички мониторингови данни, необходими за определяне на емисиите от източниците, обхванати от техниката за интегрирано управление на емисиите. |
|
НДНТ 58. |
С оглед постигане на цялостно намаление на емисиите във въздуха на SO2 от горивните инсталации, инсталациите за каталитичен крекинг тип „флуид“ (FCC) и инсталациите за „газова сяра“, НДНТ е да се използва техника за интегрирано управление на емисиите като алтернатива на прилагането на НДНТ 26, НДНТ 36 и НДНТ 54. |
Техниката включва управление на емисиите на SO2 от редица или всички горивни инсталации, FCC инсталации и инсталации за „газова сяра“ в даден нефтохимичен обект по интегриран начин, чрез въвеждане и използване на най-подходящата комбинация от НДНТ в съответните съоръжения и мониторинг на ефективността на тези техники, по такъв начин че съответните общи емисии да са равни или по-малки от емисиите, които биха се получили при поотделно реализиране в съоръженията на НДНТ-СЕН, посочени в НДНТ 26 и НДНТ 36, както и в НДНТ-СРЕП, посочени в НДНТ 54.
Тази техника е особено подходяща за следните видове нефтохимични обекти:
|
— |
обектите с призната комплексност, имащи голям брой горивни и технологични инсталации с взаимна връзка по отношение на захранването им със суровини и енергия, |
|
— |
обектите с чести настройки на технологичния процес, необходими във връзка с качествените характеристики на използвания нефт, |
|
— |
обектите, в които е налице технологична необходимост да се използват част от технологичните остатъци като вътрешнозаводски горива, което води до чести промени в горивния микс в зависимост от технологичните потребности. |
Нива на емисиите при прилагане на НДНТ: вж. таблица 19.
В допълнение, за всяка нова горивна инсталация, нова FCC инсталация или нова инсталация за извличане на сяра от отпадъчни газове, включени в системата за интегрирано управление на емисиите, остават в сила стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в НДНТ 26 и НДНТ 36 и НДНТ-СРЕП, посочени в НДНТ 54.
Таблица 19
Нива на емисиите във въздуха на SO2 при прилагане на НДНТ 58
Стойността на НДНТ-СЕН за емисиите на SO2 от съоръженията, за които се отнася НДНТ 58, изразена в mg/Nm3 като средномесечна стойност, е равна или по-малка от среднопретеглените концентрации на SO2 (изразени в mg/Nm3 като средномесечни стойности), които биха били постигнати чрез практическо прилагане във всяка от тези инсталации на техниките, даващи възможност за съответните инсталации да бъде постигнато следното:
|
а) |
за инсталациите за каталитичен крекинг (с регенератор): интервалите на НДНТ-СЕН, посочени в таблица 6 (НДНТ 26); |
|
б) |
за горивните инсталации, изгарящи нефтозаводски горива самостоятелно или в комбинация с други горива: интервалите на НДНТ-СЕН, посочени в таблица 13 и в таблица 14 (НДНТ 36); и |
|
в) |
за инсталациите за извличане на сяра от отпадъчни газове: интервалите на НДНТ-СРЕП, посочени в таблица 17 (НДНТ 54). |
Тази стойност на НДНТ–СЕН се получава по следната формула:
Забележки:
|
1. |
Референтните условия по отношение на съдържанието на кислород в димните газове са посочените в таблица 1. |
|
2. |
Претеглянето на нивата на емисиите на отделните инсталации се прави въз основа на дебита на димните газове на съответната инсталация, изразен като средномесечна часова стойност (Nm3/h), който е представителен за тази инсталация при нормална работа на рафинерията (при прилагане на референтите условия от забележка 1). |
|
3. |
В случай на значителни и структурни промени в използваните горива, оказващи влияние върху приложимите стойности на НДНТ-СЕН за дадено съоръжение, или други значителни и структурни промени в характера или функционирането на съответните съоръжения, или в случай на тяхна замяна или разширение, или добавяне на горивни инсталации, FCC инсталации или инсталации за извличане на сяра от отпадъчни газове, необходимо е да бъде съответно уточнена стойността НДНТ-СЕН, дефинирана в таблица 19. |
Мониторинг във връзка с НДНТ 58
НДНТ за мониторинг на емисиите на SO2 при прилагане на техника за интегрирано управление на емисиите е съгласно посоченото в НДНТ 4, със следните допълнения:
|
— |
мониторингов план, включващ описание на наблюдаваните процеси, списък на наблюдаваните източници на емисии и на съответните материални потоци (продукти, димни газове) за всеки процес и описание на използваната методика (изчисления, измервания), както и на основните допускания и съответното ниво на доверителност; |
|
— |
непрекъснат мониторинг на дебитите на димните газове от съответните инсталации, било чрез пряко измерване или с използване на еквивалентен метод; |
|
— |
система за управление на данните, служеща за събиране, обработване и докладване на всички мониторингови данни, необходими за определяне на емисиите от източниците, обхванати от техниката за интегрирано управление на емисиите. |
ТЕРМИЛОГИЧЕН РЕЧНИК
1.20. Описание на техники за предотвратяване и контрол на емисиите във въздуха
1.20.1. Прах
|
Техника |
Описание |
|
Електростатичен филтър (ЕСФ) |
Електростатичните филтри функционират чрез зареждане на частиците, които под въздействието на електрическо поле се отделят от газовия поток. Електростатичните филтри могат да функционират при широк обхват на работни условия. Степента на улавянето зависи от броя на зоните с електрическо поле, времето на престой (големината на филтъра), характеристиките на катализатора и от предходните прахоулавящи устройства. При инсталациите за каталитичен крекинг тип „флуид“ (FCC) обичайно се използват 3-зонови и 4-зонови електростатични филтри. Електростатичните филтри могат да се използват в сух режим или с впръскване на амоняк за подобряване на улавянето на праховите частици. При калцинирането на суров кокс, степента на улавянето може да е по-ниска поради трудното електрическо зареждане на коксовите частици. |
|
Многостепенни циклонни сепаратори |
Циклонно прахоулавящо съоръжение или система, инсталирано след първите две степени циклони. Обичайно известен като третостъпален сепаратор, неговата най-често използвана конфигурация е с един корпус, съдържащ многобройни конвенционални циклони или усъвършенствана технология с обратни аксиални циклони (swirl-tube technology). При каталитичен крекинг тип „флуид“ степента на улавянето зависи от концентрацията и зърнометричния състав на катализаторния ситнеж след вътрешните циклони на регенератора |
|
Центробежни промивни уредби |
При центробежните промивни уредби се съчетава принципът на действие на циклона с интензивен контакт с вода, напр. като във вентуриева промивна уредба |
|
Третостъпален филтър с насрещен поток (third stage blowback filter) |
Керамични или металокерамични филтри с насрещен (обратен) поток, при който след задържане на повърхността под формата на кек, твърдите частици се отстраняват чрез обратен поток. Отстранените твърди частици после се продухват извън филтъра. |
1.20.2. Азотни оксиди (NOX)
|
Техника |
Описание |
||||
|
Промени в горенето |
|||||
|
Поетапно горене |
|
||||
|
Рециркулация на димни газове |
Обратно подаване на димни газове от пещта в пламъка, с цел намаляване на съдържанието на кислород и по този начин на температурата на пламъка. Специални горелки, използващи вътрешна рециркулация на изгорели газове, които охлаждат основата на пламъците и намаляват кислородното съдържание в най-горещата им част. |
||||
|
Използване на горелки, снижаващи емисиите на NOX (LNB) |
Техниката (включително горелки за свръхниски емисии на NOX) се основава на принципите на намаляване на максималните температури на пламъка, забавяне на горенето — но с постигане на пълно горене и подобряване на топлообмена (с увеличен лъчист топлообмен от пламъка). Това може да бъде свързано с изменение на конструкцията на горивната камера на пещта. Конструкцията на горелките за свръхниски емисии на NOX (ULNB) включва поетапно горене (с поетапно подаване на въздуха и горивото) и рециркулация на димните газове. Сухите горелки за ниски емисии на NOX (DLNB) се използват при газовите турбини |
||||
|
Оптимизация на горенето |
Като се основава на непрекъснат мониторинг на съответни параметри на горенето (например съдържание на O2, CO, съотношение гориво/въздух, неизгорели компоненти), тази техника използва регулираща технология с цел постигане на най-добри условия на горенето. |
||||
|
Впръскване на разредители |
Добавени в горивната инсталация инертни разредители, напр. димни газове, пара, вода, азот, намаляват температурата на пламъка и по този начин намаляват концентрацията на NOX в димните газове |
||||
|
Селективна каталитична редукция (СКР) |
Техниката се основава на редукция на NOX до азот в каталитичен слой чрез реакция с амоняк (обикновено разтворен във вода), като оптималната работна температура е около 300 — 450 °C. Може да бъдат използвани един или два каталитични слоя. По-голяма редукция на NOX се постига с използването на по-големи количества катализатор (в два слоя). |
||||
|
Селективна некаталитична редукция (SNCR) |
Техниката се основава на редукцията на NOX до азот чрез реакция с амоняк или карбамид при висока температура. За постигането на оптимална реакция работният температурен режим трябва да бъде поддържан между 900 °C и 1 050 °C |
||||
|
Нискотемпературно окисление на NOX |
При процеса на нискотемпературно окисление се впръсква озон в поток димни газове при оптимална температура под 150 °C, за да се окислят неразтворимите NO и NO2 до силно разтворимия N2O5. Така полученият N2O5 се отстранява в мокър скрубер, където образува разтворена в отпадъчна вода азотна киселина, която може да се използва за процеси в рафинерията или да се неутрализира преди да бъде изпусната, като в този случай може да е необходимо допълнително извличане на азота |
||||
1.20.3. Серни оксиди (SOX)
|
Техника |
Описание |
||||||||
|
Третиране на нефтозаводския газ (RFG) |
Възможно е някои нефтозаводски горивни газове при получаването си да не съдържат сяра (например газовете от процесите на каталитичен реформинг и изомеризация), но от повечето други процеси се получават газове, съдържащи сяра (например отделящите се газове от инсталации за висбрекинг, хидроочистване или каталитичен крекинг). За тези газови потоци е необходимо подходящо третиране за десулфуризация (например чрез отстраняване на кисели газове — вижте по-долу — за отстраняването на H2S) преди да бъдат подадени към системата на рафинерията за нефтхимически газ. |
||||||||
|
Десулфуризация на нефтозаводско течно гориво (RFO) чрез хидроочистване |
В допълнение към избора на нискосернист суров нефт, десулфуризация на горивото се постига чрез процес на хидроочистване (вижте по-долу), при който протичат реакции на хидрогениране, водещи до намаление на сярното съдържание. |
||||||||
|
Използване на газообразно гориво за заместване на течно гориво |
Намаляване на употребата на течно нефтозаводско гориво (най-често мазут, съдържащ сяра, азот, метали и др.) чрез замяната му с произведен на обекта втечнен нефтен газ (LPG) или нефтозаводски газ (RFG) или с доставено отвън газообразно гориво (напр. природен газ) с ниско съдържание на сяра и на други нежелани вещества. На равнището на отделните горивни инсталации при изгаряне на няколко вида гориво е необходимо минимално количество течно гориво за осигуряване на стабилност на пламъка. |
||||||||
|
Използване на намаляващи емисиите на SOX каталитични добавки |
Използване на вещество (например метално-оксиден катализатор), с което сярата от изгарянето на кокса се връща от регенератора обратно в реактора. Това действа най-ефективно при режим на пълно горене, по-скоро отколкото при режим на дълбоко частично горене. Забележка: каталитичните добавки за намаляване на емисиите на SOX могат да имат отрицателен ефект по отношение на емисиите на прах, като увеличават загубите на катализатор поради разпрашаване, а също и върху емисиите на NOX, защото действат като промотор чрез отстраняването на СО, както и в окислението на SO2 до SO3 |
||||||||
|
Хидроочистване |
Базиращо се на реакции на хидрогениране, хидроочистването служи главно за производството на нискосернисти горива (напр. бензин и дизелово гориво със съдържание на сяра 10 ppm) и за оптимизиране на конфигурацията на процеса (с преобразуване на тежки остатъчни фракции и производството на средни дестилатни фракции). То намалява съдържанието на сяра, азот и метали в захранвания материал. Тъй като за целта е потребен водород, необходимо е наличието на достатъчен капацитет за производство на водород. Като се има предвид, че при тази техника има пренос на сяра от захранвания материал към сероводорода (H2S) в технологичния газ, наличието на достатъчен капацитет за съответно очистване (напр. аминови инсталации или инсталации на Клаус) също може да бъде тясно място |
||||||||
|
Отстраняване на киселите газове, например чрез третиране с амини |
Сепариране на киселите газове (главно сероводород) от горивните газове чрез разтварянето им в химичен разтворител (абсорбция). Обичайно използваните разтворители са амини. Това обикновено е първото стъпало на третиране, преди да може да се получи елементарна сяра в инсталацията за „газова сяра“. |
||||||||
|
Инсталация за „газова сяра“ (SRU) |
Специфична инсталация, която обикновено включва процес на Клаус за отстраняване на сярата от богати на сероводород газови потоци, идващи от инсталация за третиране с амини и от инсталации за десорбция на кисели води. Инсталацията за „газова сяра“ обикновено е последвана от инсталация за третиране на отходния газ (TGTU), където се отстранява останалият H2S |
||||||||
|
Инсталация за третиране на отходния газ (TGTU) |
Фамилия от техники, допълващи инсталацията за „газова сяра“ с цел постигане на по-голяма степен на отстраняване на серните съединения. Те могат да бъдат разделени в четири категории в зависимост от принципа на действие:
|
||||||||
|
Мокро скруберно очистване |
В процеса на мокро скруберно очистване газообразните съединения се разтварят в подходяща течност (вода или алкален разтвор). Може да се постигне едновременно отстраняване на твърди и газообразни съединения. След мокрото скруберно очистване димните газове се насищат с влага и се налага капкоулавяне преди отвеждането им. Получената течност трябва да бъде третирана с процес за пречистване на отпадъчни води и неразтворимото вещество да се събере чрез утаяване или филтриране В зависимост от вида на скруберния разтвор, техниката може да бъде:
В зависимост от начина на създаване на контакт, при различните техники може да се използват например:
В случаите, при които скруберите са предназначени главно за отстраняване на SOX, необходимо е конструкцията да е подходяща също за ефективно отстраняване на праха. Типичните индикативно стойности на степента на отстраняване на SOx са в интервала 85-98 %. |
||||||||
|
Нерегенеративно скруберно очистване |
Използва се разтвор на базата на натрий или магнезий в качеството на алкален реагент за абсорбция на SOX най-често под формата на сулфати. Техники, базиращи се напр. на:
|
||||||||
|
Скруберно очистване с морска вода |
Специфичен вид скруберно очистване с използване на алкалността на морска вода в ролята на разтворител. Обикновено е необходимо предходно очистване от прах |
||||||||
|
Регенеративно скруберно очистване |
Използване на специфичен реагент, абсорбиращ SOX (напр. абсорбиращ разтвор), който най-често дава възможност за извличане на сярата като страничен продукт в цикъл на регенерация, осигуряващ повторна употреба на реагента |
1.20.4. Комбинирани техники (за SOx, NOx и прах)
|
Техника |
Описание |
|
Мокро скруберно очистване |
Вж. раздел 1.20.3 |
|
Комбинирана техника за серните и азотните оксиди |
Комбинирана техника за отстраняване на SOX, NOX и прах, при която първото стъпало е за улавяне на праха (с електростатичен филтър) и то е последвано от някои специфични каталитични процеси. Серните съединения се извличат във вид на концентрирана сярна киселина (с търговско-индустриално качество), а NOX се редуцират до N2. Общото отстраняване на SOX е в интервала: 94 — 96,6 %. Общото отстраняване на NOX е в интервала: 87 — 90 %. |
1.20.5. Въглероден оксид (СО)
|
Техника |
Описание |
|
Регулиране на горенето |
Увеличението на емисиите на CO поради приложението на изменения в горенето (първични техники) за намаляване на емисиите на NOX може да бъде ограничено чрез внимателно регулиране на работните параметри. |
|
Катализатори с промотори на окисляването на въглеродния оксид (СО) |
Използване на вещество, което селективно активира окисляването (изгарянето) на CO до CO2 |
|
Котел за изгаряне на въглероден оксид (СО) |
Специфично следгоривно устройство, чрез което присъстващият в димните газове CO се консумира след каталитизаторния регенератор и по този начин се оползотворява енергията. Такъв котел се използва само ако инсталациите за каталитичен крекинг тип „флуид“ са с частично горене. |
1.20.6. Летливи органични съединения (VОС)
|
Улавяне на парите |
Емисиите на летливи органични съединения от товарните и разтоварни операции на повечето летливи продукти, особено на суров нефт и на по-леки продукти, могат да бъдат снижени чрез различни техники, например: — Абсорбция: молекулите на парите се разтварят в подходяща абсорбционна течност (например гликоли или нефтени фракции като керосин или продукт от реформинг). Наситеният с абсорбент скруберен разтвор се десорбира чрез подгряването му на следващо стъпало. Десорбираните газове трябва или да бъдат втечнени, допълнително обработени и изгорени, или да бъдат реабсорбирани в подходящ поток (напр. на уловения за оползотворяване продукт) — Адсорбция: молекулите на парите се задържат от активирани зони по повърхността на адсорбентни твърди материали, например активиран въглерод (АС) или зеолит. Адсорбентът периодично се регенерира. Така полученият десорбат после се абсорбира в циркулиращ поток на продукта, който се улавя за оползотворяване в последваща промивна колона. Остатъчният газ от промивната колона се изпраща за допълнително третиране — Мембранна сепарация на газове: молекулите на парите се пропускат през селективни мембрани за разделяне на въздухопарната смес на богата на въглеводороди фаза (пермеат), която впоследствие се втечнява и абсорбира, и бедна на въглеводороди фаза (задържана фаза). — Двустъпално охлаждане/втечняване: чрез охлаждане на сместа от пари и газове се постига втечняване на парите, които се отделят като течност. Тъй като влажността води до заскрежаване на топлообменника, необходим е двустъпален процес на втечняване, даващ възможност за редуване на работещото стъпало. — Хибридни системи: комбинация от налични техники
|
||||||||
|
Разграждане на парите |
В случаите при които оползотворяването не е лесно осъществимо, се извършва разграждане (деструкция) на ЛОС, което може да бъде постигнато например чрез топлинно окисление (изгаряне) или каталитично окисление. За предотвратяване на опасността от взрив е необходимо прилагане изискванията за безопасност (напр. гасители на пламъка). В типичния случай топлинното окисление протича в единична камера — окислителна камера с огнеупорна облицовка, оборудвана с газова горелка и комин. При наличие на бензин ефективността на подгревателния топлообменник се ограничава и температурата на предварително подгряване се задържа под 180 °C с цел намаляване на риска от запалване. Работните температури са в интервала от 760 °C до 870 °C и времето на престой в типичния случай е 1 секунда. Когато липсва специфичен за целта инсинератор, може да се използва съществуваща пещ, в която да се осигури необходимата температура и време на престой. При каталитичното окисление е необходим катализатор, който ускорява темпа на окисление чрез абсорбиране на кислород и на летливи органични съединения по своята повърхност. Катализаторът дава възможност за протичане на окислението при по-ниска температура в сравнение с необходимата за топлинно окисление — обикновено тази по-ниска температура е в интервала от 320 °C до 540 °C. Провежда се първо стъпало на предварително подгряване (електрическо или газово) с цел достигане на необходимата температура за започване на каталитично окисление на ЛОС. Окисление протича, когато се подава въздух през слой от твърди катализатори. |
||||||||
|
Програма за откриване на изтичания и съответен ремонт (LDAR) |
Програмата LDAR (за откриване на изтичания и съответен ремонт) представлява структуриран подход за намаляване на дифузните емисии на ЛОС посредством откриване и последващо поправяне или замяна на компонентите, от които има изтичане. Съществуващите понастоящем методи за установяване на изтичания на газ са засмукването на проби (описано в стандарта EN 15446) и оптичните методи. Метод на засмукване на проби: Първата стъпка е откриването на изтичане на газ посредством ръчни анализатори за ЛОС, измерващи концентрацията в близост до съответните съоръжения (напр. чрез използване на пламъчна йонизация или фото йонизация). Втората стъпка представлява заграждането в чувал на съответния компонент за извършване на пряко измерване при източника на емисия. Тази втора стъпка понякога се заменя с използване на математични корелационни криви, получени на базата на статистически резултати от голям брой предишни измервания, направени по отношение на подобни компоненти. Методи за оптично изобразяване на изтичане на газ (optical gas imaging methods): При оптичното изобразяване се използва малка лека ръчна камера, която дава възможност да се визуализират изтичанията на газ в реално време, така че те да се изобразят като „пушек“ върху видео рекордер заедно с нормалното изображение на съответния компонент, така че да могат лесно и бързо да се установяват местата на значителни изтичания на ЛОС. Активните системи създават изображение чрез обратното разсейване на инфрачервена лазерна светлина, отразена от компонента и неговата околност. Пасивните системи се базират на естественото инфрачервено излъчване от устройствата и тяхната околност |
||||||||
|
Мониторинг на дифузните емисии на ЛОС |
Възможно е извършването на цялостен скрининг и количествено изразяване на емисиите от даден обект чрез подходящо съчетание на взаимно допълващи се методи, напр. кампании за измервания на засенчването на слънчевия светлинен поток (SOF) или на диференциалната абсорбция по технологията LIDAR (DIAL). Тези резултати могат да се използват за оценка на тенденциите във времето, кръстосани проверки и актуализиране/валидиране на действаща програма LDAR. Засенчване на слънчевия светлинен поток (solar occultation flux, SOF): Техниката се базира на записване и анализ чрез преобразувания на Фурие на широк спектър от слънчева светлина в инфрачервената или ултравиолетовата/видимата област по даден географски маршрут, пресичащ посоката на вятъра и струите на изпаренията от ЛОС. Диференциална абсорбция по технологията LIDAR (DIAL): DIAL представлява лазерна техника, използваща светлинно откриване и определяне на дистанцията (LIDAR), която е оптичният аналог на радарната технология. При тази техника се използва обратното разсейване от атмосферните аерозоли на импулси от лазерни лъчи и се анализират спектралните свойства на отразената светлина, уловена с телескоп. |
||||||||
|
Оборудване с висока степен на непропускливост |
Оборудването с висока степен на непропускливост включва например:
|
1.20.7. Други техники
|
Техники за предотвратяване или намаляване на емисиите от факелно изгаряне |
Правилно проектиране на завода: включва достатъчен капацитет за оползотворяване на факелни газове, използване на клапани за ограничаване на връзката между системите с високо и ниско налягане, така че да не става нужда от използване на предпазни клапани (high-integrity relief valves) и други мерки с цел използване на изгарянето във факел само като система за осигуряване на безопасност при различни от нормалните работни условия (пускане, спиране, авария). Управление на завода: включва организационни и контролни мерки за намаляване на случаите на изгаряне във факел чрез балансиране на системата за нефтозаводски газ, като се използва усъвършенствано регулиране на процесите и др. Проектиране на факелните съоръжения: отнася се за височината, налягането, подпомагането на горенето чрез пара, въздух или газ, типа на горивните дюзи и др. Целта е да се даде възможност за бездимна и надеждна работа и да се осигури ефективно изгаряне на излишните газове при факелно изгаряне в условия на нерутинна работа. Мониторинг и докладване: Непрекъснат мониторинг (измервания на дебита и оценки на останалите параметри) на подавания за факелно изгаряне газ, както и на останалите параметри на горенето (напр. състава на газовата смес и нейното топлинно съдържание, делът на допълнителното горене, скоростта, дебита на продухващия газ, емисиите на замърсители). Докладването на случаите на факелно изгаряне дава възможност да се използва делът на факелното изгаряне като изискване в рамите на Системата за управление на въздействието върху околната среда (EMS) и да се предотвратяват бъдещи такива случаи. Провеждането на визуален мониторинг на факела от разстояние може да се извършва също с използване на цветни телевизионни монитори по време на случаите на факелно изгаряне. |
|
Избор на каталитичния промотор за избягване на образуването на диоксини |
При регенерирането на катализатора за реформинга обикновено е необходим органичен хлорид за постигането на ефективно действие на катализатора (за възстановяване на правилния хлориден баланс в катализатора и за осигуряване на правилна дисперсия на металите). Изборът на съответното хлорирано съединение оказва влияние върху възможни емисии на диоксини и фурани |
|
Възстановяване на разтворителя при процесите на производство на базови масла |
Инсталацията за възстановяване на разтворителя включва стъпало на дестилация, където разтворителите се извличат от маслото, и стъпало на десорбция (с пара или инертен газ) в апарат за фракциониране. Използваните разтворители могат да бъдат смес (DiMe) от 1,2-дихлоретан и дихлорметан. При инсталациите за обработване на парафини възстановяването на разтворителя (напр. за дихлоретан) се извършва с използването на две системи — една за обезмасления парафин и друга за мекия парафин. И двете включват интегрирани по отношение на топлинните потоци паросепаратори и вакуумен десорбер. Потоците от парафини и безпарафинно масло се подлагат на десорбция за отстраняване на следите от разтворители. |
1.21. Описание на техники за предотвратяване и контрол на емисиите във водата
1.21.1. Предварително пречистване на отпадъчни води
|
Предварително пречистване на кисели води преди повторно използване или пречистване |
Подаване на генерираните кисели води (напр. от дестилационни инсталации, инсталации за крекинг и коксуване) към подходящо предварително пречистване (напр. в десорбционна инсталация) |
|
Предварително пречистване на други потоци отпадъчна води преди тяхното пречистване |
Провеждането на подходящо предварително пречистване може да е необходимо за поддържане на работните показатели на пречистването |
1.21.2. Пречистване на отпадъчни води
|
Отстраняване на неразтворими вещества чрез извличане на масла. |
Тези техники обикновено включват:
|
||||||||||
|
Отстраняване на неразтворимите вещества чрез улавяне на суспендирани твърди и диспергирани масла |
Тези техники обикновено включват:
|
||||||||||
|
Отстраняване на разтворими вещества, включително чрез биологично пречистване и утаяване |
Техниките за биологично пречистване могат да включват:
Едно от най-често използваните системи със суспендиран слой в пречиствателните станции на рафинериите е процесът с активна утайка. Системите с неподвижен слой включват биологичен филтър или капещ биологичен филтър |
||||||||||
|
Стъпало на допълнително пречистване |
Специфичен вид пречистване на отпадъчни води, предназначено да допълни предходните пречиствателни стъпала, напр. за допълнително намаляване на съдържанието на азотни или въглеродни съединения. Обикновено се използва при наличие на специфични местни изисквания за опазване на водите. |
(1) В случай на прилагане на НДНТ 58.
(2) Непрекъснатото измерване на емисиите на SO2 може да бъде заместено от изчисления, базиращи се на измервания на съдържанието на сяра в горивото или захранвания материал; това е допустимо в случаите, при които може да се докаже, че така се постига еквивалентна степен на точност.
(3) По отношение на SOX, непрекъснато се измерва само SO2, а SO3 се измерва периодично (напр. при калибриране на системата за мониторинг на SO2).
(4) Стойностите са на общата номинална входяща топлинна мощност на всички горивни инсталации, свързани с комина, където се изпускат емисиите.
(5) Или непряк мониторинг на SOX.
(6) Периодичностите на мониторинга могат да бъдат адаптирани ако след период от една година сериите от данни покажат наличието на достатъчна стабилност.
(7) Измерванията на емисиите на SO2 от инсталации за „газова сяра“ (SRU) могат да бъдат заместени от непрекъснат мониторинг на материалния баланс или на други съответни технологични параметри, при условие че подходящи измервания на к.п.д. на инсталацията за „газова сяра“ се базират на периодични (напр. веднъж на 2 години) тестове на работните показатели на завода.
(8) Мониторинг на антимон (Sb) се провежда само в инсталациите за каталитичен крекинг когато в технологичния процес се използва впръскване на антимон (например за пасивиране на метали).
(9) С изключение на горивните инсталации, използващи само газообразни горива.
(10) Мониторингът на съдържанието на N и S в горивото и захранвания материал може да не е необходим при наличие на непрекъснато измерване на емисиите на NOX и SO2 при комина.
(11) Горната част на интервала е свързана с по-високи входни концентрации на NOX, по-големи степени на NOX редукция и стареене на катализатора.
(12) Долната част на интервала е свързана с използването на техника на SCR.
(13) Не всички параметри и периодичности за вземане на проби са приложими по отношение на изходящите води от обекти за рафиниране на газ.
(14) Отнася се за съставна проба, взета в период от 24 часа пропорционално на дебита, или ако е установена достатъчна степен на стабилност на дебита — пропорционално на времето.
(15) За преминаването от настоящия метод към прилагане на EN 9377-2 може да е необходим период на адаптация.
(16) В случаите, при които се разполага със съответна корелация за обекта, мониторингът на ХПК може да бъде заменен с мониторинг на общия органичен въглерод (TOC). Корелацията между ХПК и TOC следва да се разработва отделно за всеки конкретен случай. Провеждането на мониторинг на TOC е за предпочитане, защото при него не се използват силно токсични съединения.
(17) Тук общият азот е сума от общия азот по Kjeldahl (TKN) и азота в нитратите и нитритите.
(18) При използване на нитрификация/денитрификация могат да бъдат постигнати стойности под 15 mg/l.
(19) При използване на впръскване на антимон (Sb) с цел пасивиране на метали, могат да се получат концентрации на NOX до 700 mg/Nm3. Долният край на интервала може да бъде постигнат с използване на селективна каталитична редукция (SCR).
(20) Изключва се продухване на саждите в котел за изгаряне на СО и в газовия охладител.
(21) Долната част на интервала може да се постигне чрез използване на 4-зонов електростатичен филтър.
(22) В случаите, при които е възможно избор на нискосерниста суровина (напр. със съдържание на сяра < 0,5 % тегловни), или хидроочистване и/или е възможно да се прилага скруберно очистване, при всички режими на горене, горната граница на интервала на НДНТ-СЕН е ≤ 600 mg/Nm3.
(23) Възможно е да не бъде постигнато, когато котелът за изгаряне на СО не работи при пълен товар.
(24) Долната част на интервала може да се постигне чрез използване на 4-зонов електростатичен филтър.
(25) В случаите, при които не е възможно използването на електростатичен филтър, могат да се достигнат стойности до 150 mg/Nm3.
(26) Стойностите на НДНТ-СЕН изразяват сумарните емисии от газовата турбина и от допълнителното горене в котела-утилизатор, когато има такова.
(27) За гориво с високо съдържание на H2 (т.е.над 10 %), горната граница на интервала е 75 mg/Nm3.
(28) За съществуващи инсталации с висока температура на подгряване на въздуха (т.е. > 200 °C) или със съдържание на H2 в газовото гориво над 50 %, горната граница на интервала на стойностите на НДНТ-СЕН е 200 mg/Nm3.
(29) При съществуващи инсталации с мощност < 100 MW, изгарящи течно гориво с азотно съдържание над 0,5 % (тегловни) или с дял на течното гориво > 50 % или използващи подгрят въздух, могат да се получат стойности до 450 mg/Nm3.
(30) Долната граница на интервала може да бъде постигната с използване на техника на селективна каталитична редукция (SCR).
(31) Долната част на интервала е постижима за инсталации, използващи техники за очистване при изхода.
(32) Горната граница на интервала е свързана с висок процентен дял на течното гориво и със случаи, при които могат да се използват само предшестващи горенето техники.
(33) При специфичната конфигурация на третиране на нефтозаводски газ с ниско работно налягане в скрубера, както и на нефтозаводски газ с моларно съотношение H/C над 5, горната граница на интервала на стойностите на НДНТ-СЕН може да достигне дори до 45 mg/Nm3.
(34) Техниките ii) и iii) могат да не са общоприложими, ако резервоарите са предназначени за продукти, при които е необходимо да се използва топлина за придвижването на течности (напр. битум), или ако не е вероятно да има изтичане поради втвърдяване.
(35) Вместо инсталация за улавяне на пари може да се използва инсталация за разграждането (деструкцията) им (напр. чрез изгаряне), ако улавянето на парите е опасно или технически невъзможно поради количеството на връщащите се пари.
(36) Часови стойности при непрекъсната работа, измерени и изразени съгласно Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24).
(37) По-ниските стойности могат да се постигнат чрез двустъпални хибридни системи. По-високите стойности се постигат чрез едностъпална абсорбция или с мембранна система.
(38) Когато емисиите на НМЛОС са в долната част на интервала, възможно е да не е необходим мониторинг на бензена.
(39) Възможно е да не е приложимо в самостоятелни рафинерии за смазочни масла или битум, при които количеството на отделяните серни съединения е под 1 тон/год.
(40) Степента на извличане на сярата се изчислява за цялата верига на третиране (включително в инсталациите за „газова сяра“ — SRU и за третиране на отходен газ — TGTU) и представлява дела от общото количество сяра в захранвания материал на сярата, уловена в потока към серния колектор.
Когато прилаганата техника не включва извличане на сярата (напр. скрубер с морска вода), се използва показателят степен на отстраняване на сярата, който изразява в % дела на отстранената по цялата верига на третиране сяра.