06/ 4

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 181/65

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Понастоящем съществуват различия между разпоредбите, установени със законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и тези различия представляват пречка за свободното движение на лица и на застрахователни услуги.

(2)

Поради това е необходимо сближаване на тези разпоредби, за да се насърчава гладкото функциониране на единния пазар.

(3)

С Директива 72/166/ЕИО (4) Съветът прие разпоредби за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и относно прилагането на задължението за сключване на такава застраховка.

(4)

С Директива 88/357/ЕИО (5) Съветът прие разпоредби за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прякото застраховане, с изключение на животозастраховането, и за въвеждане на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги.

(5)

Системата на бюрата „Зелена карта“ осигурява лесно уреждане на претенции в държавата на пострадалото лице, дори когато другата страна е от различна европейска държава.

(6)

Системата на бюрата „Зелена карта“ не решава всички проблеми на пострадалото лице, което трябва да предяви претенцията си в друга държава срещу лице, което пребивава в тази държава, и срещу застрахователно предприятие, което е оторизирано там (чужда правна система, чужд език, непознат ред за уреждане на претенциите и често неоснователно забавяне на уреждането).

(7)

Със своята Резолюция от 26 октомври 1995 г. за уреждането на претенции от пътнотранспортни произшествия, настъпили извън страната на произход на претендиращите лица (6), Европейският парламент, на основание член 192, параграф втори от Договора приканва Комисията да внесе предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета с оглед решаването на тези проблеми.

(8)

Всъщност е подходящо да се допълни установения с Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО (7) и 90/232/ЕИО (8) режим, като на лицата, претърпели загуба или други вреди от пътнотранспортно произшествие, бъде осигурено съпоставимо третиране, независимо от мястото на настъпване на произшествието в рамките на територията на Общността; за произшествията, които попадат в приложното поле на настоящата директива, които са настъпили в държава, различна от тази, в която пребивава пострадалото лице, съществуват празноти във връзка с уреждането на предявените от тези лица претенции.

(9)

Прилагането на настоящата директива по отношение на произшествия, които са настъпили в трети страни — участнички в системата „Зелена карта“, и увреждат лица, пребиваващи в Общността, и в които участват превозни средства, застраховани и обичайно домуващи в държава-членка, не означава разширяване на задължителния териториален обхват на автомобилната застраховка, както предвижда член 3, параграф 2 от Директива 72/166/ЕИО.

(10)

Това изисква на пострадалото лице да бъде предоставено право на пряк иск към застрахователното предприятие на виновния водач.

(11)

Следва да има удовлетворително решение за пострадалите лица, претърпели загуба или други вреди от пътнотранспортно произшествие, което попада в приложното поле на настоящата директива и е настъпило в държава, различна от държавата по тяхното пребиваване, те следва да имат право да предявят претенцията си в държавата-членка по пребиваване към представител за уреждане на претенции, назначен в тази държава от застрахователното предприятие на виновния водач.

(12)

Това разрешение би позволило вредите, претърпени от пострадалите лица извън държавата по тяхното пребиваване, да бъдат ликвидирани по ред, с който те са запознати.

(13)

Системата на представители за уреждане на претенции в държавата-членка по пребиваването на пострадалото лице не засяга нито приложимото за всеки отделен случай материално право, нито юрисдикцията.

(14)

Съществуването на право на пряк иск към застрахователното предприятие в полза на лицата, претърпели загуба или други вреди, е логично допълнение към назначаването на такива представители и наред с това подобрява правното положение на лицата, които са пострадали от пътнотранспортни произшествия, настъпили извън държавата-членка по тяхното пребиваване.

(15)

За попълване на въпросните празноти следва да се предвиди, че държавата-членка, в която застрахователното предприятие е получило разрешително, трябва да задължава предприятието да назначава живеещи или установени в другите държави-членки представители за уреждане на претенциите, които да събират цялата необходима информация във връзка с претенции, произтичащи от такива произшествия, и да предприемат подходящи действия за тяхното уреждане от името и за сметка на застрахователното предприятие, включително изплащането на обезщетение за тях; представителите за уреждане на претенции трябва да имат достатъчно правомощия да представляват застрахователното предприятие в отношенията с лица, увредени от такива произшествия, както и да го представляват пред националните органи, при необходимост включително и пред съдилищата, доколкото това съответства на правилата на международното частно право по предоставяне на юрисдикция.

(16)

Дейността на представителя за уреждане на претенции не е достатъчно основание за предоставяне на юрисдикция на съдилищата в държавата-членка по пребиваване на пострадалото лице, ако правилата на международното частно право за предоставяне на юрисдикция не предвиждат това.

(17)

Назначаването на представители за уреждане на претенции следва да бъде едно от условията за започване и извършване на застрахователна дейност, изброени към вид 10 от точка А на приложението към Директива 73/239/ЕИО (9), с изключение на отговорност на превозвача; ето защо това условие следва да бъде включено в единното административно разрешение, предвидено в дял II от Директива 92/49/ЕИО (10), което се издава от органите на държавата-членка, в която застрахователното предприятие установява своето главно управление. Това условие следва да се прилага и за застрахователни предприятия с главно управление извън Общността, които са получили разрешение за извършване на застрахователна дейност в държава-членка на Общността; Директива 73/239/ЕИО следва да бъде съответно изменена и допълнена.

(18)

Наред с назначаването от страна на застрахователното предприятие на представител в държавата по пребиваване на пострадалото лице, е уместно да се гарантира специфичното право на пострадалото лице претенцията му да бъде уредена бързо; поради това е необходимо в националното право да се предвидят подходящи ефективни и систематични финансови или равностойни административни санкции, например временни мерки, съчетани с административни глоби, периодично представяне на отчети на надзорните органи, проверки на място, обнародване в националното официално издание и публикации в печата, спиране на дейността на дружеството (забрана за сключване на нови договори за определен срок), назначаване на специален представител на надзорните органи, който да следи дали дейността се извършва в съответствие с правото в областта на застрахователната дейност, отнемане на разрешението за извършване на този вид застраховки, санкции за директорите и ръководните длъжностни лица, в случай че застрахователното предприятие или неговият представител не изпълнят задължението да отправят предложение за обезщетение в разумен срок. Това не следва да бъде пречка за прилагането на други мерки, които се считат за подходящи — особено такива, които са предвидени в правото по надзора. За да може застрахователното предприятие да отправи мотивирано предложение в предписаните срокове, следва да не съществува спор за отговорността и претърпените вреди. Предложението за обезщетение следва да бъде в писмена форма и да съдържа елементите, на чиято основа са оценени отговорността и вредите.

(19)

Наред с тези санкции е подходящо да се предвиди, че когато предложението не е отправено в предписания срок, върху размера на обезщетението, предложено от застрахователното предприятие или присъдено от съда на пострадалото лице, се дължи лихва. Ако държавите-членки имат действащи правила, които уреждат плащането на мораторна лихва, това изискване може да бъде изпълнено чрез препращане към тези правила.

(20)

За пострадалите лица, претърпели загуба или други вреди от пътнотранспортни произшествия, понякога е трудно да узнаят името на застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност във връзка с използването на моторните превозни средства, участвали в произшествието.

(21)

В интерес на тези пострадали лица държавите-членки следва да създадат информационни центрове, чрез които да се осигурява своевременно предоставяне на такава информация. Информационните центрове следва да предоставят на пострадалите лица и информация за представителите за уреждане на претенции. Тези центрове следва да си сътрудничат и бързо да отговарят на искания за информация относно представителите за уреждане на претенции, отправени от центрове в други държави-членки. Уместно е тези центрове да събират информация за датата на реално прекратяване на застрахователното покритие, а не за датата на изтичане на първоначалния срок на валидност на полицата, ако действието на договора е продължено поради липса на изрично прекратяване.

(22)

Следва да се създаде специална разпоредба във връзка с превозните средства (например държавни или военни превозни средства), които са освободени от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

(23)

Пострадалото лице може да има легитимен интерес да бъде уведомено за самоличността на собственика, обичайния водач или регистрирания ползвател на превозното средство, например ако увреденото лице може да получи обезщетение само от тези лица, тъй като превозното средство няма валидна застраховка или вредите превишават застрахователната сума, като в такъв случай следва съответно да се предоставя и тази информация.

(24)

Определена предоставяна информация, като името и адреса на собственика или обичайния водач на превозното средство и номера на застрахователната полица или държавния регистрационен номер на превозното средство, представлява лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработката на лични данни и за свободното движение на тези данни (11). Поради това обработката на такива данни, необходима за целите на настоящата директива, трябва да съответства на националните мерки, които са предприети в изпълнение на Директива 95/46/ЕО. Името и адресът на обичайния водач се съобщават само ако това е предвидено в националното законодателство.

(25)

За да се гарантира, че пострадалото лице няма да остане без обезщетение, на което има право, е необходимо да се създаде орган за изплащане на обезщетения, към който увреденото лице може да се обръща, когато предприятието не е назначило представител, явно бави уреждането на претенцията или не може да бъде установено. Намесата на органа за изплащане на обезщетения следва да бъде ограничена до отделни редки случаи, в които застрахователното предприятие не изпълнява задълженията си, въпреки възпиращия ефект на възможните санкции.

(26)

Ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от пострадалото лице вреди само в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността на този орган трябва да се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество.

(27)

На юридическите лица, които по закон се суброгират в претенциите на пострадалото лице спрямо отговорното лице или неговото застрахователно предприятие (например други застрахователни предприятия или обществено-осигурителни органи), не следва да бъде предоставяно право да предявяват съответна претенция пред органа за изплащане на обезщетения.

(28)

Органът за изплащане на обезщетения следва да има право да се суброгира, доколкото е обезщетил пострадалото лице. За да бъде улеснено упражняването на претенцията на този орган спрямо застрахователното предприятие, което не е назначило представител за уреждане на претенции или явно бави уреждането на претенцията, органът за изплащане на обезщетения в държавата на пострадалото лице следва да има право на автоматично възстановяване на сумата, съчетано със суброгиране на органа за изплащане на обезщетения от държавата, в която е установено застрахователното предприятие, в правата на пострадалото лице. Последният посочен орган има най-добра възможност да потърси регресна отговорност от застрахователното предприятие.

(29)

Дори държавите-членки да предвидят, че претенцията пред органа за изплащане на обезщетения има субсидиарен характер, увреденото лице не следва да бъде задължавано да предявява претенцията си към отговорното лице, преди да се е обърнало към органа за изплащане на обезщетения. В този случай пострадалото лице следва да бъде поставено най-малко при същите условия, както при претенция пред гаранционния фонд по член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО.

(30)

Тази система може да бъде задействана чрез споразумение между създадените или одобрени от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения, с което се определят техните функции и задължения и процедурите за изплащане.

(31)

При невъзможност за установяване на застрахователя на превозното средство следва да се предвиди, че длъжникът, който трябва да обезщети претърпените от пострадалото лице вреди, е гаранционният фонд по член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО в държавата-членка по обичайното домуване на незастрахованото превозно средство, с което е причинено произшествието. При невъзможност за установяване на превозното средство също следва да се предвиди, че длъжник е гаранционният фонд по член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО, чието местонахождение е в държавата-членка, в която е настъпило произшествието,

а)

е застраховано от установяване в държава-членка, различна от държавата на пребиваване на пострадалото лице, и

б)

обикновено домува в държава-членка, различна от държавата по пребиваване на пострадалото лице.

а)

„застрахователно предприятие“ е предприятие, което е получило официално разрешение в съответствие с член 6 или член 23, параграф 2 от Директива 73/239/ЕИО;

б)

„установяване“ е главното управление, представителство или клон на застрахователно предприятие по смисъла на член 2, буква в) от Директива 88/357/ЕИО;

в)

„превозно средство“ е превозно средство по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО;

г)

„пострадало лице“ е пострадало лице по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 72/166/ЕИО;

д)

„държава-членка по обичайното домуване на превозното средство“ е територията по обичайното домуване на превозното средство, съгласно определението в член 1, параграф 4 от Директива 72/166/ЕИО.

а)

застрахователното предприятие на виновния водач или представителят на това предприятие за уреждане на претенции ще отправят мотивирано предложение за обезщетение в случаите, когато не се оспорва отговорността и е установен размерът на вредите, или

б)

застрахователното предприятие, пред което е подадена претенцията за обезщетение, или неговият представител за уреждане на претенции ще дадат мотивиран отговор на исканията, включени в претенцията в случаите, когато отговорността се оспорва или не е ясно установена, или размерът на вредите не е установен.

а)

воденето на регистър, съдържащ следната информация:

б)

координацията на събирането и разпространението на тези данни; и

в)

оказването на съдействие на правоимащите лица да се запознаят с информацията по буква а), точки 1—5.

а)

наименование и адрес на застрахователното предприятие;

б)

номер на застрахователната полица; и

в)

наименование и адрес на представителя на застрахователното предприятие, който отговаря за уреждане на претенции в държавата по местоживеене на увреденото лице.

а)

застрахователното предприятие, или

б)

към органа за регистрация на превозните средства.

а)

ако в тримесечен срок от датата, на която пострадалото лице е предявило претенцията си за обезщетение пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или пред представителя на това предприятие за уреждане на претенции, застрахователното предприятие или неговият представител за уреждане на претенции не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията; или

б)

ако застрахователното предприятие не е назначило представител за уреждане на претенции в държавата по пребиваване на пострадалото лице в съответствие с член 4, параграф 1. В този случай пострадалите лица не могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения, ако са предявили претенция направо пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, и са получили мотивиран отговор в тримесечен срок от предявяване на претенцията.

а)

застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или неговия представител за уреждане на претенции;

б)

органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка по установяване на застрахователното предприятие, което е издало полицата;

в)

лицето, причинило произшествието, ако е известно,

а)

след сключване на споразумение между създадените или одобрени от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения относно техните функции и задължения и за реда за възстановяване на изплатените обезщетения;

б)

на определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите-членки, че наистина е сключено такова споразумение.

а)

към гаранционния фонд по член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО в държавата-членка по обичайното домуване на превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено;

б)

към гаранционния фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, при неустановено превозно средство;

в)

към гаранционния фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, при превозни средства от трети страни.

а)

В член 8, параграф 1 се добавя следната буква:

б)

В член 23, параграф 2 се добавя следната буква:

В член 12а, параграф 4 се добавя следната алинея: