Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document L:2017:169:FULL

Официален вестник на Европейския съюз, L 169, 30 юни 2017 г.


Display all documents published in this Official Journal
 

ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 169

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 60
30 юни 2017 г.


Съдържание

 

I   Законодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) 2017/1130 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година за определяне на характеристиките на риболовните кораби

1

 

*

Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно фондовете на паричния пазар ( 1 )

8

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право ( 1 )

46

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Законодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 169/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1130 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 юни 2017 година

за определяне на характеристиките на риболовните кораби

(преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета (3) е бил съществено изменян (4). Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посоченият регламент следва да бъде преработен.

(2)

В рамките на общата политика в областта на рибарството се посочват характеристиките на риболовните кораби като дължина, ширина, тонаж, дата на влизане в експлоатация и мощност на двигателите.

(3)

От съществено значение е да бъдат прилагани еднакви правила за определяне характеристиките на риболовните кораби, за да бъдат уеднаквени условията, при които осъществяват дейност в Съюза. Тези правила следва да съответстват на стандартите на общата политика в областта на рибарството.

(4)

Определенията, съдържащи се в настоящия регламент, следва да се основават на вече предприети инициативи от страна на специализирани международни организации.

(5)

Поради това следва да се вземат предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за риболова и опазването на живите ресурси в открито море, подписана в Женева на 29 април 1958 г., Международната конвенция за тонажно измерване на корабите, подписана в Лондон на 23 юни 1969 г. (наричана по-долу „Конвенцията от 1969 г.“) и Международната конвенция за безопасност на риболовните кораби, подписана в Торемолинос на 2 април 1977 г.

(6)

В определени случаи методиката, предвидена в приложение I към Конвенцията от 1969 г., е неподходяща за риболовните кораби с обща дължина под 15 метра. Следователно при тези кораби е целесъобразно използването на по-опростен метод за определяне на брутния тонаж.

(7)

Международната организация по стандартизация (ISO) е съставила стандарти за двигателите с вътрешно горене, които се прилагат широко в държавите членки.

(8)

С цел да се адаптират към техническия прогрес позоваванията на съответния международен стандарт на ISO, който съдържа изискванията за определянето на продължителната мощност на двигателите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с приемането на необходимите изменения на позоваванията на съответния международен стандарт на ISO. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (5). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при изготвянето на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Обща разпоредба

Определенията за характеристиките на риболовните кораби, съдържащи се в настоящия регламент, се прилагат за всички правила на Съюза, отнасящи се до рибарството.

Член 2

Дължина

1.   Дължината на кораба е общата му дължина, определена като разстоянието по права линия между челната точка на носовата част и крайната точка на кърмата.

За целите на настоящото определение:

а)

носовата част включва водонепропускливата част на корпуса, бака, форщевена и предния фалшборд, ако има такъв, но не включва бушпритите и предпазните парапети;

б)

кърмата включва водонепропускливата част на корпуса, кърмовата греда, кърмовата надстройка, траловата рампа и фалшборд, но не включва предпазните парапети, бумкините, силовата уредба, кормилата и кормилния механизъм и траповете и площадките за водолази.

Общата дължина се изразява в метри с точност до два знака след десетичната запетая.

2.   Когато в законодателството на Съюза е посочена дължината между перпендикуляри, тя се определя като разстоянието между предните и задните перпендикуляри по смисъла на Международната конвенция за безопасността на риболовните кораби.

Дължината между перпендикулярите се изразява в метри с точност до два знака след десетичната запетая.

Член 3

Ширина

Ширината на един кораб е максималната ширина, определена в приложение I към Международната конвенция за тонажно измерване на корабите (наричана по-долу „Конвенцията от 1969 г.“).

Общата ширина се изразява в метри с точност до два знака след десетичната запетая.

Член 4

Тонаж

1.   Брутният тонаж на риболовни кораби с обща дължина 15 метра и повече се измерва съгласно приложение I към Конвенцията от 1969 г.

2.   Брутният тонаж на риболовни кораби с обща дължина под 15 метра се изчислява по формулата, съдържаща се в приложение I към настоящия регламент.

3.   Когато в правила на Съюза е посочен нетният тонаж, той се определя съгласно приложение I към Конвенцията от 1969 г.

Член 5

Мощност на двигателите

1.   Мощността на двигателите е сборът от максималните продължителни мощности, които могат да бъдат получени при маховика на всеки от двигателите и които по механичен, електрически, хидравличен или друг начин могат да бъдат приложени за задвижване на кораба. Когато обаче в двигателя е вградена скоростна кутия, мощността се измерва при изходящия фланец на същата.

Не се допуска намаляване на така измерената мощност с консумацията на спомагателни машини, задвижвани от двигателя.

Мощността на двигателите се изразява в киловати (kW).

2.   Продължителната мощност се определя в съответствие с изискванията, приети от Международната организация по стандартизация в издадения от нея препоръчителен стандарт ISO 3046/1, второ издание, октомври 1981 г.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 7 във връзка с изменението на параграф 2 от настоящия член с цел адаптиране към техническия прогрес на позоваванието на съответния международен стандат на ISO.

Член 6

Дата на влизане в експлоатация

Дата на влизане в експлоатация е датата на първия издаден официален сертификат за безопасност.

Независимо от първа алинея, датата на влизане в експлоатация е датата на първото вписване в официален регистър на риболовните кораби:

а)

когато не е издаден официален сертификат за безопасност; или

б)

за риболовните кораби, които са влезли в експлоатация преди 1 декември 1986 г.

Член 7

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 20 юли 2017 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощието, посочено в член 5, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Прекратяването поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 8

Отмяна

Регламент (ЕИО) № 2930/86 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 9

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 14 юни 2017 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

H. DALLI


(1)  ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 140.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 4 април 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 16 май 2017 г. .

(3)  Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета от 22 септември 1986 г. определящ характеристиките на риболовните кораби (ОВ L 274, 25.9.1986 г., стр. 1).

(4)  Вж. приложение II.

(5)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

НОВИ КОРАБИ С ОБЩА ДЪЛЖИНА ПОД 15 МЕТРА

Брутният тонаж на новите риболовни кораби с обща дължина под 15 метра се определя по следната формула:

GT = K1 · V

където: K1 = 0,2 + 0,02 log10 V

където V представлява обемът, изчислен по следния начин:

V = a1(Loa · B1 · T1)

където:

Loa

=

обща дължина (член 2 от настоящия регламент)

B1

=

ширина в метри съгласно Конвенцията от 1969 г.

T1

=

височина в метри съгласно Конвенцията от 1969 г.

a1

=

функция на Loa

КОРАБИ С ОБЩА ДЪЛЖИНА ПОД 15 МЕТРА, СЪЩЕСТВУВАЩИ НА 1 ЯНУАРИ 1995 Г.

Брутният тонаж на риболовните кораби с обща дължина под 15 метра, съществуващи на 1 януари 1995 г., се определя по следната формула

GT = K1 · V

където V представлява обемът, изчислен по следния начин:

V = a2(Loa · B1 · T1)

където:

Loa

=

обща дължина (член 2 от настоящия регламент)

B1

=

ширина в метри съгласно Конвенцията от 1969 г.

T1

=

височина в метри съгласно Конвенцията от 1969 г.

a2

=

функция на Loa

Функциите а1 и а2 се определят въз основа на статистически анализи на групирани представителни подборки от флотите на държавите членки. Те, както и определенията за размерите В1 и Т1 и подробните правила за прилагане на формулите, се установяват с решение на Комисията.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОТМЕНЕНИЯТ РЕГЛАМЕНТ И НЕГОВОТО ИЗМЕНЕНИЕ

Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета

(ОВ L 274, 25.9.1986 г., стр. 1)

Регламент (ЕО) № 3259/94 на Съвета

(ОВ L 339, 29.12.1994 г., стр. 11)


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕИО) № 2930/86

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 3

Член 3

Член 4, параграф 1, буква а)

Член 4, параграф 1, буква б)

Член 4, параграф 1

Член 4, параграф 1, буква в)

Член 4, параграф 2

Член 4, параграф 1, буква г)

Член 4, параграф 1, буква д)

Член 4, параграф 2

Член 4, параграф 3

Член 5

Член 5

Член 6

Член 6

Член 7

Член 8

Член 7, параграф 1

Член 9

Член 7, параграф 2

Приложение

Приложение I

Приложение II

Приложение III


30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 169/8


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1131 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 юни 2017 година

относно фондовете на паричния пазар

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Фондовете на паричния пазар (ФПП) предоставят краткосрочно финансиране на финансовите институции, дружествата и правителствата. Чрез предоставянето на финансиране за тези субекти ФПП допринасят за финансирането на икономиката на Съюза. Тези субекти използват своите инвестиции във ФПП като ефикасен начин за разпределяне на своя кредитен риск и своята експозиция, вместо да разчитат единствено на банкови депозити.

(2)

От гледна точка на търсенето ФПП представляват инструменти за краткосрочно управление на парични средства, които осигуряват висока степен на ликвидност, диверсификация и стабилна стойност на инвестираните средства, в съчетание с доходност, основаваща се на пазара. ФПП се използват най-вече от дружествата, желаещи да инвестират своите излишни парични средства за кратък период от време. Следователно ФПП представляват жизненоважна връзка между търсенето и предлагането на парични средства в краткосрочен план.

(3)

Събитията по време на финансовата криза хвърлиха светлина върху няколко особености на ФПП, които ги правят уязвими, когато са налице трудности на финансовите пазари, и в този случай ФПП биха могли да разпространят или да засилят рисковете в рамките на цялата финансова система. Когато цените на активите, в които даден ФПП е инвестирал, започнат да спадат, особено по време на неблагоприятни пазарни условия, ФПП невинаги може да спази обещанието си за незабавно откупуване и за запазване на номиналната стойност на дял или акция, емитирана от ФПП за инвеститорите. Подобна ситуация, която според Съвета за финансова стабилност (СФС) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) може да бъде особено сериозна за ФПП с постоянна или стабилна нетна стойност на активите, би могла да доведе до съществени и внезапни искания за откупуване, които евентуално могат да предизвикат по-широки макроикономически последици.

(4)

При големи искания за откупуване ФПП биха могли да се окажат принудени да продават част от активите, в които са инвестирали, при намаляващи цени на пазара, което може да подхрани криза на ликвидността. При тези обстоятелства емитентите на инструменти на паричния пазар могат да срещнат сериозни затруднения да се финансират, ако настъпи срив на пазарите за търговски ценни книжа и други инструменти на паричния пазар. Това на свой ред би могло да доведе до разпространяване на проблемите в рамките на пазара на краткосрочно финансиране и да причини директни и сериозни затруднения във финансирането на финансовите институции, дружествата и правителствата, а по този начин и на цялата икономика.

(5)

С подкрепата на спонсорите лицата, управляващи активи, могат да решат да предоставят по своя преценка подпомагане за поддържане на ликвидността и стабилността на своите ФПП. Спонсорите често са принудени да подпомагат спонсорираните от тях ФПП, чиято стойност спада, поради риска за добрата им репутация и опасението, че паниката би могла да обхване и други стопански дейности на спонсорите. В зависимост от размера на ФПП и обема на исканията за откупуване, подпомагането от спонсорите може да достигне размери, които надхвърлят наличните им резерви. Поради това ФПП не следва да получава външно подпомагане.

(6)

За да се запазят интегритетът и стабилността на вътрешния пазар, е необходимо да се определят правила за дейността на ФПП, по-специално относно състава на техния портфейл. Тези правила имат за цел да направят ФПП по-устойчиви и да ограничат възможностите за разпространяване на проблемите. Необходими са единни правила в целия Съюз, за да се гарантира, че ФПП са в състояние да изпълнят исканията на инвеститорите за откупуване, особено по време на неблагоприятни пазарни условия. Необходими са единни правила за портфейла на ФПП и с цел да се гарантира, че ФПП са в състояние да отговарят на съществени и внезапни искания за откупуване от голяма група инвеститори.

(7)

Единни правила за ФПП са необходими също, за да се осигури гладкото функциониране на пазара за краткосрочно финансиране на финансовите институции, корпоративните емитенти на краткосрочни задължения и правителствата. Те са необходими и за да се гарантира равнопоставеното третиране на инвеститорите във ФПП и да се избегне поставянето в неравностойно положение на инвеститорите, които късно поискат откупуване, ако бъде временно прекратено откупуването или ако настъпи ликвидация на ФПП.

(8)

Необходимо е да се предвиди хармонизиране на пруденциалните изисквания, свързани с ФПП, като се установят ясни правила, които налагат преки задължения за ФПП и управляващите ги лица в целия Съюз. Подобно хармонизиране ще подобри стабилността на ФПП като източник на краткосрочно финансиране за правителствата и корпоративния сектор в целия Съюз. Това ще гарантира също така, че ФПП остават надежден инструмент, използван от индустрията в Съюза за управление на паричните ѝ наличности.

(9)

Година след влизането в сила на Насоките относно общо определение на европейските фондове на паричния пазар, приети от Комитета на европейските регулатори на ценни книжа на 19 май 2010 г. с цел да се установят минимални равнопоставени условия за ФПП в Съюза, само 12 държави членки ги бяха приложили, което е показателно за устойчивостта на различията между националните правила. Различните национални подходи не успяват да се справят с уязвимостта на паричните пазари в Съюза и не успяват да намалят рисковете от разпространяване на проблеми, като по този начин застрашават функционирането и стабилността на вътрешния пазар, както стана очевидно по време на финансовата криза. Ето защо общите правила за ФПП, предвидени в настоящия регламент, имат за цел да осигурят високо равнище на защита за инвеститорите и да предотвратят и намалят всички потенциални рискове от разпространяване на проблемите в резултат на евентуално масово изтегляне на инвеститорите от ФПП.

(10)

При липсата на уредба с която се определят правила за ФПП, на национално равнище може да продължат да се приемат разнопосочни мерки. Такива мерки биха могли да предизвикат значителни нарушения на конкуренцията поради големите разлики в съществени стандарти в областта на закрилата на инвестициите. Разнопосочните изисквания за състава на портфейла, допустимите активи, техния падеж, ликвидност и диверсификация, както и за кредитното качество на емитентите и на инструментите на паричния пазар, водят до различни нива на защита на инвеститорите поради различните нива на риск на инвестиционното предложение, свързано с ФПП. Ето защо е от съществено значение да бъде приет единен набор от правила, за да се избегне разпространяване на проблемите към пазара за краткосрочно финансиране, което би създало риск за стабилността на финансовия пазар на Съюза. С цел ограничаване на системния риск, ФПП с постоянна нетна стойност на активите (ФПП с постоянна НСА) следва да развиват дейност на територията на Съюза само като ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти.

(11)

Новите правила за ФПП са разработени въз основа на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), която съставлява правната рамка, уреждаща създаването, управлението и предлагането на пазара на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) в Съюза, както и на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), която съставлява правната рамка, уреждаща създаването, управлението и предлагането на пазара на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в Съюза.

(12)

В Съюза предприятията за колективно инвестиране могат да действат като ПКИПЦК, управлявани от дружества за управление на ПКИПЦК или от инвестиционни дружества, получили разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, или като АИФ, управлявани от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), получили разрешение или регистрирани съгласно Директива 2011/61/ЕС. Новите правила за ФПП надграждат действащата правна уредба, установена от тези директиви, включително актовете, приети за тяхното прилагане, и следователно следва да се прилагат в допълнение към тези директиви. Освен това правилата за управление и предлагане на пазара, залегнали в действащата правна уредба, следва да се прилагат за ФПП, като се вземе предвид дали те са ПКИПЦК или АИФ. Също така правилата относно трансграничното предоставяне на услуги и свободата на установяване, предвидени в директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС, следва да се прилагат съответно към трансграничните дейности на ФПП. В същото време за редица правила, свързани с инвестиционната политика на ПКИПЦК, предвидени в глава VII от Директива 2009/65/ЕО, следва да се посочи изрично, че не се прилагат.

(13)

По отношение на предприятията за колективно инвестиране, чиито характеристики съответстват на свързаните с ФПП характеристики, следва да се прилагат хармонизирани правила. Новите правила за ФПП следва да са задължителни за ПКИПЦК и АИФ, които целят да предлагат доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар или да запазят стойността на инвестицията и които се стремят да постигнат тези цели, като инвестират в краткосрочни активи, например инструменти на паричния пазар или депозити, или сключват обратни репо споразумения или договори с деривати с единствената цел да хеджират рисковете, произтичащи от други инвестиции на фонда.

(14)

Спецификата на ФПП произтича от комбинацията на активите, в които инвестират, и целите, които преследват. Целта за осигуряване на доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар, и целта за запазване на стойността на инвестицията не са взаимно изключващи се. ФПП може да преследва една от тези цели или и двете едновременно.

(15)

Целта за осигуряване на доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар, следва да се разглежда в широк смисъл. Очакваната доходност не е необходимо да съответства напълно на EONIA, Libor, Euribor или друг релевантен лихвен процент на паричния пазар. Не трябва да се счита, че ПКИПЦК или АИФ са извън обхвата на новите единни правила, предвидени в настоящия регламент, ако целта им е да постигнат малко по-добра доходност от лихвения процент на паричния пазар.

(16)

Целта за запазване на стойността на инвестицията не трябва да се разглежда като обещана от ФПП капиталова гаранция. Тя трябва да се разглежда като цел, която ПКИПЦК или АИФ се стремят да постигнат. Спад в стойността на инвестициите не означава, че предприятието за колективно инвестиране е променило целта си за запазване на стойността на инвестицията.

(17)

Важно е ПКИПЦК и АИФ, които имат характеристиките на ФПП, да бъдат идентифицирани като ФПП и да бъде изрично проверена тяхната способност да спазват на текуща основа новите единни правила за ФПП. За целта компетентните органи следва да издават разрешения на ФПП. За ПКИПЦК разрешението да извършват дейност като ФПП следва да бъде част от разрешението за ПКИПЦК в съответствие с хармонизираните процедури съгласно Директива 2009/65/ЕО. За АИФ, доколкото те не са предмет на хармонизирани процедури за издаване на разрешение и надзор съгласно Директива 2011/61/ЕС, е необходимо да се предвидят общи основни правила за издаване на разрешение, съответстващи на съществуващите хармонизирани правила за ПКИПЦК. Тези процедури следва да гарантират, че лицето, управляващо АИФ, който е получил разрешение да извършва дейност като ФПП, е ЛУАИФ, получило разрешение в съответствие с Директива 2011/61/ЕС.

(18)

С цел да се гарантира, че новите общи правила за ФПП се прилагат за всички предприятия за колективно инвестиране, които имат характеристиките на ФПП, е необходимо да се забрани употребата на обозначението „ФПП“ или всяко друго понятие, което води до заключението, че предприятие за колективно инвестиране има характеристиките на ФПП, освен ако това предприятие не е получило разрешение като ФПП съгласно разпоредбите на настоящия регламент. За да се предотврати заобикалянето на правилата по настоящия регламент, компетентните органи следва да наблюдават пазарните практики на предприятията за колективно инвестиране, установени или предлагани на пазара в тяхната юрисдикция, за да се уверят, че те не злоупотребяват с използването на обозначението „ФПП“ и не внушават, че са ФПП, без да спазват новата правна уредба.

(19)

Като се има предвид, че ПКИПЦК и АИФ могат да приемат различни правноорганизационни форми, които невинаги им осигуряват правосубектност, разпоредбите на настоящия регламент, изискващи ФПП да предприемат действия, трябва да се разбират като отнасящи се за лицето, управляващо ФПП, в случаите, когато ФПП се конституира като ПКИПЦК или като АИФ, което или който не е в състояние да действа самостоятелно, защото няма своя собствена правосубектност.

(20)

Правилата за портфейла на ФПП следва да определят ясно категориите активи, в които ФПП могат да инвестират, и условията, при които такива инвестиции са допустими. За да се гарантира интегритетът на ФПП, следва също така да се забрани на ФПП да извършват някои финансови сделки, които биха застрашили тяхната инвестиционна стратегия и цели.

(21)

Инструментите на паричния пазар са прехвърлими инструменти, които обикновено се търгуват на паричния пазар и включват държавни и общински съкровищни бонове, депозитни сертификати, търговски ценни книжа, банкови акцепти и средносрочни или краткосрочни облигации. ФПП следва да могат да инвестират в инструменти на паричния пазар само ако са спазени ограниченията по отношение на падежа и според ФПП те имат високо кредитно качество.

(22)

Освен случая, при който ФПП инвестира в банкови депозити в съответствие с правилата на фонда или учредителните си документи, следва да е възможно да се позволи ФПП да държи допълнителни ликвидни активи, например парични средства в банкова сметка, достъпни по всяко време. Държането на подобни допълнителни ликвидни активи може да бъде оправдано, inter alia, за покриване на текущи или извънредни плащания, а в случай на продажби, за времето, необходимо за реинвестиране в допустими активи.

(23)

Секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа следва да се считат за допустими до степента, в която те отговарят на някои изисквания. Поради факта, че по време на кризата някои секюритизации бяха особено нестабилни, следва да се въведат някои качествени критерии за секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа, за да се гарантира, че са допустими само тези секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, които имат добри резултати. До момента, в който предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации, (предложението за регламент за ОПС секюритизации), бъде прието и започне да се прилага за целите на настоящия регламент, на ФПП следва да се разреши да инвестират в секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа в размер до 15 % от техните активи. Комисията следва да приеме делегиран акт, който да гарантира, че критериите за определяне на ОПС секюритизации се прилагат за целите на настоящия регламент. След като този делегиран акт влезе в сила, на ФПП следва да се позволи да инвестират в секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа в размер до 20 % от техните активи, като в тези граници до 15 % следва да могат да се инвестират в секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, които не са ОПС.

(24)

ФПП следва да имат право да инвестират в депозити само ако са в състояние да изтеглят паричните си средства по всяко време. Действителната възможност за изтегляне би била нарушена, ако санкциите за ранно изтегляне са толкова високи, че превишават натрупаната преди изтеглянето лихва. Поради тази причина ФПП следва да полагат дължимата грижа да не правят депозити в кредитна институция, която налага санкции, по-високи от средното равнище, и да не правят прекалено дългосрочни депозити, ако това води до твърде високи санкции.

(25)

За да се отчетат различията в банковите структури в рамките на Съюза, особено в по-малките държави членки или в държавите членки, в които има висока концентрация на банковия сектор и където би било неикономично ФПП да използва услугите на кредитна институция в друга държава членка, например когато това би изисквало обмяна на валута с всички произтичащи от това разходи и рискове, следва да се разреши известна гъвкавост, свързана с изискването за диверсификация на депозити в една и съща кредитна институция.

(26)

ФПП могат да инвестират в деривативни финансови инструменти единствено с цел хеджиране на лихвения и валутния риск, като базовият инструмент на дериватите следва да бъде само лихвени проценти, обменни валутни курсове или индекси, представляващи тези категории. Всяко използване на деривати за друга цел или въз основа на други базови активи следва да бъде забранено. Дериватите следва да бъдат използвани само като допълнение към стратегията на ФПП, но не и като основен инструмент за постигане на целите му. В случай че ФПП инвестира в активи в друга валута, различна от валутата на ФПП, се очаква лицето, управляващо ФПП, да хеджира целия риск от валутната експозиция, включително чрез деривати. ФПП следва да имат право да инвестират във финансови деривативни инструменти, ако тези инструменти се търгуват на регулиран пазар, както е предвидено в член 50, параграф 1, буквa а), б) или в) от Директива 2009/65/ЕО, или се търгуват извънборсово, ако са изпълнени определени условия.

(27)

Обратните репо споразумения следва да могат да бъдат използвани от ФПП като средства за инвестиране на свободни парични средства за много кратки срокове, при условие че позицията е напълно обезпечена. С цел да бъдат защитени инвеститорите е необходимо да се гарантира, че обезпечението, предоставено в рамките на обратни репо споразумения, е с високо качество и не показва силна корелация с резултатите на контрагента, за да се избегнат отрицателните последствия в случай на неизпълнение на задълженията от страна на контрагента. Освен това на ФПП следва да се разреши да инвестират в репо споразумения до 10 % от своите активи. Останалите ефективни техники за управление на портфейла, включително по предоставяне и получаване на ценни книжа назаем, следва да не се използват от ФПП, тъй като има вероятност те да окажат влияние върху постигането на инвестиционните му цели.

(28)

С цел да се ограничи поемането на рискове от ФПП, е от съществено значение да се намали рискът от контрагента чрез въвеждането на ясни изисквания за диверсификация на портфейла на ФПП. За тази цел е необходимо също така обратните репо споразумения да бъдат напълно обезпечени и — с цел ограничаване на оперативния риск — един контрагент по обратно репо споразумение да не може да представлява повече от 15 % от активите на ФПП. За всички извънборсови деривати следва да се прилага Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(29)

От пруденциални съображения и за да се избегне упражняване на значително влияние от ФПП върху управлението на емитента следва да се избягва прекомерната концентрация от страна на ФПП в инвестиции, емитирани от един и същ емитент.

(30)

ФПП, които извършват дейност единствено като спестовни схеми за работници и служители, следва да могат да се отклоняват от някои изисквания, приложими спрямо инвестициите в други ФПП, доколкото спрямо участниците в такива схеми, които са физически лица, съществуват ограничителни условия за откупуване, които не са свързани с промените на пазара, а с конкретни и предварително определени жизнени събития, например пенсиониране, и с други особени обстоятелства, включително, но не само, придобиване на основно жилище, развод, болест или безработица. Важно е работниците и служителите да имат право да инвестират във ФПП, които се считат за една от най-сигурните краткосрочни инвестиции. Такава дерогация не застрашава целта на настоящия регламент за осигуряване на финансова стабилност, тъй като работниците и служителите, инвестиращи във ФПП чрез своите спестовни схеми за работници и служители, не могат да поискат обратно своите инвестиции по заявка. Откупуване може да се извърши само при настъпването на някои предварително определени жизнени събития. Поради това, дори при неблагоприятни пазарни условия, работниците и служителите няма да могат да поискат обратно своите инвестиции във ФПП.

(31)

Една от отговорностите на ФПП следва да бъде те да инвестират във висококачествени допустими активи. Следователно всеки ФПП следва да има разумна вътрешна процедура за оценка на кредитното качество, чрез която да се определя кредитното качество на инструментите на паричния пазар, секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа, в които той възнамерява да инвестира. В съответствие със законодателството на Съюза за ограничаване на прекаленото използване на кредитни рейтинги, е важно ФПП да избягват механично доверяване и предоверяване на рейтингите, присъдени от агенциите за кредитен рейтинг. ФПП следва да могат да използват рейтинги като допълнение към собствената си оценка на качеството на допустимите активи. Лицата, управляващи ФПП, следва да извършват нова оценка на инструментите на паричния пазар, секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа винаги, когато е налице съществена промяна, и по-специално когато до вниманието на лицето, управляващо ФПП, достигне фактът, че инструмент на паричния пазар, секюритизация или обезпечена с активи търговска ценна книга е понижен(а) под двата най-високи краткосрочни кредитни рейтинга, присъдени от която и да било агенция за кредитен рейтинг, чиято дейност е уредена и сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7). За тази цел лицата, управляващи ФПП, следва да могат да установяват вътрешна процедура за подбор на агенции за кредитен рейтинг, адаптирани към специфичния инвестиционен портфейл на ФПП, и за определяне на честотата, с която ФПП следва да наблюдава рейтингите на тези агенции. Изборът на агенции за кредитен рейтинг следва да остане последователен във времето.

(32)

Като се има предвид работата по ограничаване на предоверяването на кредитни рейтинги от страна на инвеститорите, извършена от международни органи като IOSCO и СФС, както и в рамките на правото на Съюза, включително в Регламент (ЕО) № 1060/2009 и Директива 2013/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8), не е целесъобразно да се забранява за никой продукт, включително за ФПП, да се иска или да се финансира външен кредитен рейтинг.

(33)

С цел да се избегнат случаи, при които лицата, управляващи ФПП, използват различни критерии за оценка на кредитното качество на инструмент на паричния пазар, секюритизация или обезпечена с активи търговска ценна книга и по този начин приписват различни рискови характеристики на един и същ инструмент, е от съществено значение лицата, управляващи ФПП, да разчитат на едни и същи критерии. За тази цел минималните критерии за оценка на инструмент на паричния пазар, секюритизация и обезпечена с активи търговска ценна книга следва да бъдат хармонизирани. Примери за критерии за вътрешна оценка на кредитното качество са количествени мерки за емитента на инструмента, като например финансови съотношения, динамика на баланса и насоки за рентабилността, всяка от които се оценява и сравнява с тези на подобни предприятия и групи от сектора, както и качествени мерки за емитента на инструмента, като ефективността на управлението и корпоративната стратегия, всяка от които се анализира с оглед да се определи дали цялостната стратегия на емитента не влияе отрицателно върху бъдещото му кредитно качество. Положителният резултат от вътрешната оценка на кредитното качество следва да бъде отражение на достатъчна кредитоспособност на емитента на инструментите и на достатъчно добро кредитно качество на инструментите.

(34)

С цел да се разработи прозрачна и непротиворечива вътрешна процедура за оценка на кредитното качество, лицето, управляващо ФПП, следва да документира процедурата и оценките на кредитното качество. Това изискване следва да гарантира, че процедурата следва ясен набор от правила, които могат да се проследяват, и че използваните методики се представят при поискване на инвеститорите и компетентните органи в съответствие с настоящия регламент.

(35)

С цел намаляване на риска на портфейла на ФПП е важно да се определят ограниченията относно падежа, предвиждащи максимален допустим среднопретеглен матуритет и среднопретеглена продължителност.

(36)

На практика среднопретегленият матуритет се използва за измерване на чувствителността на ФПП спрямо променящите се лихвени проценти на паричния пазар. При определяне на среднопретегления матуритет лицата, управляващи ФПП, следва да отчитат въздействието на финансовите деривативни инструменти, депозитите, репо споразуменията и обратните репо споразумения и да отразяват ефекта им върху лихвения риск на ФПП. Когато ФПП сключи договор за суап, за да получи експозиция към инструмент с фиксиран лихвен процент вместо с плаващ процент, това следва да се вземе предвид при определяне на среднопретегления матуритет.

(37)

Среднопретеглената продължителност се използва за измерване на кредитния риск на портфейла на ФПП: колкото повече се отлага изплащането на главницата, толкова по-голям е кредитният риск. Среднопретеглената продължителност също така се използва за ограничаване на риска по отношение на ликвидността при портфейла на ФПП. За разлика от изчисляването на среднопретегления матуритет, изчисляването на среднопретеглената продължителност за ценни книжа с плаващ лихвен процент и структурирани финансови инструменти не позволява използването на дати на актуализация на лихвения процент, а вместо това се използва единствено посоченият краен падеж на финансовия инструмент. Падежът, използван за изчисляване на среднопретеглената продължителност, е остатъчният срок до падежа до датата на правнообвързващото откупуване, тъй като това е единствената дата, на която управляващото дружество може да има разумно очакване, че инструментът ще бъде изплатен. Поради особения характер на базовите активи за някои секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, при амортизационните инструменти среднопретеглената продължителност следва да може да се основава на изчисляването на падежа за амортизационни инструменти или спрямо договорния амортизационен профил на такива инструменти или спрямо амортизационния профил на базовите активи, от които произтичат паричните потоци за откупуване на такива инструменти.

(38)

С цел да се подобри способността на ФПП да реагират на искания за откупуване и да се предотврати разпродаването на техните активи на силно понижени цени, ФПП следва да държат текущо определен минимум от ликвидни активи с дневен или седмичен падеж. Активите с дневен падеж следва да включват активи като парични средства, ценни книжа, чийто падеж настъпва в рамките на един работен ден, и обратни репо споразумения. Активите със седмичен падеж следва да включват активи като парични средства, ценни книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една седмица, и обратни репо споразумения. В случаите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА, към седмичните изисквания за ликвидност следва да могат да се причислят ограничен процент държавни ценни книжа с остатъчен срок до падежа от 190 дни, чийто сетълмент може да бъде извършен в рамките на един работен ден. В случай на ФПП с променлива НСА, ограничен процент инструменти на паричния пазар или дялове или акции от допустими ФПП следва също да могат да се причислят към седмичните изисквания за ликвидност, при условие че техният сетълмент може да бъде извършен в рамките на пет работни дни. За изчисляване на дела на активите с дневен и седмичен падеж следва да се използва датата на правнообвързващото откупуване на актива. Възможността лицето, управляващо ФПП, да прекрати даден договор с краткосрочно уведомление може да бъде взета под внимание. Ако например обратно репо споразумение може да се прекрати с еднодневно предварително уведомление, то следва да се разглежда като актив с дневен падеж. Ако лицето, управляващо ФПП, има възможността да изтегля пари от депозитна сметка с предварително уведомление от един работен ден, тези пари следва да се разглеждат като актив с дневен падеж. Когато даден финансов инструмент включва опция за продажба и тази опция може свободно да бъде упражнена ежедневно или в рамките на пет работни дни, а цената на упражняване на опцията е близка до очакваната стойност на инструмента, този инструмент следва да се разглежда съответно като актив с дневен или седмичен падеж.

(39)

Като се има предвид, че ФПП могат да инвестират в активи с различни срокове до падежа, за инвеститорите е важно да могат да разграничават различните категории ФПП. Следователно даден ФПП следва да се класифицира като краткосрочен ФПП или стандартен ФПП. Краткосрочните ФПП имат за цел да предлагат доходност, еднаква с тази на паричния пазар, като осигуряват на инвеститорите възможно най-високата степен на сигурност. Рискът, основаващ се на срока, и кредитният риск на краткосрочните ФПП се поддържат на ниско равнище поради краткия среднопретеглен матуритет и кратката среднопретеглена продължителност.

(40)

Стандартните ФПП имат за цел да осигурят доходност, която е малко по-висока от доходността на паричния пазар, и следователно инвестират в активи, които са с по-дълъг срок до падежа. За да се постигне тази по-висока доходност, стандартните ФПП следва да могат да използват по-малко строги ограничения относно портфейлния риск, като среднопретегления матуритет и среднопретеглената продължителност.

(41)

Съгласно член 84 от Директива 2009/65/ЕО, лицата, управляващи ФПП, които са ПКИПЦК, имат възможност временно да преустановят откупуванията в изключителни случаи, когато обстоятелствата налагат това. Съгласно член 16 от Директива 2011/61/ЕС и в член 47 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията (9), лицата, управляващи ФПП, които са АИФ, могат да използват специални мерки за коригиране на ситуацията в случай на неликвидност на активите на фондовете.

(42)

За осигуряване на подходящо управление на ликвидността ФПП следва да установят стабилни политики и процедури, за да опознаят своите инвеститори. Политиките, които лицето, управляващо ФПП въвежда, следва да помогнат за опознаване на инвеститорската база на ФПП, така че да могат да бъдат предвиждани големи по обем искания за откупувания. С цел ФПП да не се сблъска с внезапни масови откупувания, особено внимание следва да се обърне на големите инвеститори, представляващи значителен дял от активите на ФПП, като например инвеститор, чийто дял е по-голям от дела на активите с дневен падеж. Лицето, управляващо ФПП, следва, когато е възможно, да проучи неговите инвеститори, дори ако те са представлявани от сметки на упълномощени лица, портали или други непреки купувачи.

(43)

Като част от внимателното управление на риска ФПП следва поне два пъти годишно да извършва стрес тестове. Когато в резултат от стрес тестовете се установят слабости, от лицето, управляващо ФПП, се очаква да предприеме действия с цел да се засили устойчивостта на ФПП.

(44)

С цел да се отрази действителната стойност на активите, използването на оценка по пазарни цени следва да бъде предпочитаният метод на оценяване. Лицето, управляващо ФПП, следва да не може да използва оценка по модел, когато оценката по пазарни цени осигурява надеждна стойност на актива, тъй като при оценката по модел съществува вероятност получената оценка да е по-неточна. Активи като държавните и общинските съкровищни бонове, средносрочните или краткосрочните облигации са в по-голямата си част активи, за които се очаква стойността според оценката по пазарни цени да е надеждна. При оценка на търговски ценни книжа или депозитни сертификати лицето, управляващо ФПП, следва да провери дали вторичният пазар предоставя точна цена. Счита се, че и предлаганата от емитента цена за обратно изкупуване представлява добра оценка за стойността на търговската ценна книга. За някои активи може поради същността им да бъде по-трудно оценяването по пазарни цени, например някои извънборсови деривати, които се търгуват в малки обеми. Когато случаят е такъв и оценката по пазарни цени не предоставя надеждна стойност на активите, лицето, управляващо ФПП, следва да определи справедлива стойност на съответния актив, като използва оценката по модел — например лицето, управляващо ФПП, следва да използва пазарни данни, като доходността на сравними емисии и сравними емитенти, или дисконтиране на паричните потоци на актива. Оценката по модел използва финансови модели за определяне на справедливата стойност на даден актив. Подобни модели могат например да бъдат разработени от самия ФПП, или ФПП може да използва съществуващи модели от външни субекти, например търговци на данни.

(45)

ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, имат за цел запазване на капитала на инвестициите, като същевременно гарантират висока степен на ликвидност. По-голямата част от ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, имат НСА на дял или акция, определена например на 1 EUR, 1 USD или 1 GBP, когато разпределят дохода на инвеститорите. Други ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, прибавят дохода към НСА на фонда, като същевременно запазват непроменена присъщата стойност на актива.

(46)

С оглед на особеностите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и на ФПП със слабо променлива НСА, следва също така те да могат да използват и международно признатия метод на амортизираната стойност, както е определен в международните счетоводни стандарти, приети от Съюза за определени активи. Независимо от това, за целите на осигуряване на постоянен мониторинг на разликата между постоянната НСА на дял или акция и НСА на дял или акция, ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА следва също така да изчисляват стойността на активите си въз основа на оценката по пазарни цени или на оценката по модел.

(47)

Тъй като ФПП следва да публикува НСА, която отразява всички движения в стойността на неговите активи, публикуваната НСА следва да се закръгля най-много до най-близкия базисен пункт или негов еквивалент. Следователно, когато НСА е публикувана в определена валута, например 1 EUR, стойността следва да се променя на всеки 0,0001 EUR. При НСА в размер на 100 EUR стойността следва да се променя на всеки 0,01 EUR. Освен това, ако ФПП е ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА, той следва да може да публикува постоянната НСА и разликата между постоянната НСА и НСА. В този случай постоянната НСА се изчислява чрез закръгляне на НСА към най-близкия цент за НСА от 1 EUR (всяка промяна от 0,01 EUR).

(48)

За да може да се ограничи евентуалното откупуване на дялове и акции от инвеститори в моменти, когато е налице много голяма нестабилност на пазара, ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА следва да въведат разпоредби за такси за ликвидност и ограничения за откупуване, за да се осигури защитата на инвеститорите и да не се допуска „стартово предимство“. Таксата за ликвидност следва адекватно да отразява разходите на ФПП за постигане на ликвидност и следва да не бъде равносилна на наказателна такса, която би компенсирала загубите, понесени от други инвеститори в резултат на откупуването.

(49)

Когато на ФПП бъде предоставено външно финансиране с цел запазване на ликвидността или стабилността или ако подпомагането води на практика до такива последици, се увеличава рискът от разпространяване на проблемите между сектора на ФПП и останалата част на финансовия сектор. Трети страни, включително кредитни институции, други финансови институции или правни субекти в същата група, както и ФПП, предоставящи такова подпомагане, са заинтересовани от това поради икономически интерес в дружеството, управляващо ФПП, или поради желанието си да се избегне накърняване на репутацията им, ако тяхното име бъде свързано със заплашения от фалит ФПП. Тъй като тези трети страни не се ангажират винаги изрично да осигурят или гарантират подпомагането, съществува несигурност дали такова подпомагане ще бъде предоставено, когато ФПП се нуждае от него. При тези обстоятелства условното естество на подпомагането на спонсора създава несигурност сред участниците на пазара относно това, кой ще понесе загубите на ФПП, когато възникнат такива. Тази несигурност може да засили вероятността от изтегляне на инвеститорите от ФПП в периоди на финансова нестабилност, когато по-големите финансови рискове са най-явни и възникнат опасения за състоянието на спонсорите и способността им да предоставят подпомагане за свързаните с тях ФПП. Поради тези причини външното подпомагане на ФПП следва да бъде забранено.

(50)

Преди да инвестират в даден ФПП, инвеститорите следва да бъдат ясно информирани дали той е краткосрочен или стандартен и дали е ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, ФПП със слабо променлива НСА или ФПП с променлива НСА. За да се избегнат неоправдано високи очаквания от инвеститорите, във всеки рекламен документ следва ясно да се посочва, че ФПП не е инвестиционен механизъм с гарантирана доходност. ФПП следва също така ежеседмично да предоставят и някои други данни на инвеститорите, включително структурата на падежите на портфейла, кредитния профил и подробности за 10-те най-големи портфейла на ФПП.

(51)

В допълнение към отчитането, което вече се изисква съгласно директиви 2009/65/ЕО или 2011/61/ЕС и за да се гарантира, че компетентните органи са в състояние да откриват, наблюдават и реагират на рисковете на пазара на ФПП, ФПП следва да докладват на своите компетентни органи подробен списък с данни относно ФПП, включително вида и характеристиките на ФПП, показателите на портфейла и информация за активите, държани в портфейла. Компетентните органи следва да събират тези данни по последователен начин в целия Съюз с цел натрупване на важна информация за основни промени на пазара на ФПП. С цел да се улесни общият анализ на потенциалните въздействия на пазара на ФПП в Съюза, тези данни следва да се изпращат на Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (10), който следва да създаде централна база данни за ФПП.

(52)

Компетентният орган на ФПП следва да проверява дали ФПП е в състояние винаги да спазва изискванията на настоящия регламент. Поради това на компетентните органи следва да бъдат предоставени всички правомощия за провеждане на надзор и разследвания, включително възможността да налагат определени санкции и мерки, необходими за упражняването на функциите им съгласно настоящия регламент. Тези правомощия следва да не засягат правомощията, които са в сила съгласно директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС. Компетентните органи на ПКИПЦК или АИФ следва също така да проверят съответствието с новите правила на всички съществуващи към момента на влизане в сила на настоящия регламент предприятия за колективно инвестиране, които имат характеристиките на ФПП.

(53)

С цел да се уточнят по-нататъшни технически елементи на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с въвеждането на препратка към критериите за идентифициране на ОПС секюритизации и за обезпечени с активи търговски ценни книжа — по отношение на определяне на ликвидността и количествените и качествените изисквания за кредитното качество, приложими към активите, и във връзка с уточняването на критериите за оценка на кредитното качество. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (11). По-специално, с цел осигуряване на равно участие в подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(54)

На Комисията следва също така да бъдат предоставени правомощия да приема технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. На ЕОЦКП следва да се възложи да изготви и да представи на Комисията проекти на технически стандарти за изпълнение във връзка с образеца за отчитане пред компетентните органи, съдържащ информация за ФПП.

(55)

ЕОЦКП следва да може да упражнява във връзка с настоящия регламент всички правомощия, които са му предоставени по силата на директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС. На него е поверено и разработването на проекти на технически стандарти за изпълнение.

(56)

В срок до 21 юли 2022 г. Комисията следва да извърши преглед на настоящия регламент. Този преглед следва да има предвид натрупания опит при прилагането на настоящия регламент и да анализира последиците в различни икономически аспекти, свързани с ФПП. Той следва да има предвид и въздействието върху инвеститорите, ФПП и лицата, управляващи ФПП, в Съюза. Той следва също така да извърши оценка на ролята, която ФПП играят при закупуването на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от държавите членки, като се вземат предвид специфичните характеристики на тези дългови инструменти, с оглед на факта, че те играят жизненоважна роля при финансирането на държавите членки. Освен това прегледът следва да вземе предвид доклада, посочен в член 509, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), въздействието на настоящия регламент върху краткосрочните финансови пазари и развитието на нормативната уредба на международно равнище. В срок до 21 юли 2022 г. Комисията следва да представи доклад относно възможността за установяване на квота от 80 % по отношение на държавните дългови инструменти на ЕС, тъй като издаването на краткосрочни държавни дългови инструменти на ЕС се урежда от правото на Съюза, което следователно оправдава, от гледна точка на пруденциалния надзор, преференциално третиране в сравнение с дълговите инструменти на държави извън ЕС. Предвид настоящия недостиг на краткосрочни държавни дългови инструменти на ЕС и несигурността по отношение на развитието на новосъздадените ФПП със слабо променлива НСА, Комисията следва да извърши преглед на възможността за установяване на квота от 80 % по отношение на държавните дългови инструменти на ЕС в срок до 21 юли 2022 г., включително оценка по въпроса дали моделът на ФПП със слабо променлива НСА се е превърнал в подходяща алтернатива на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в дългови инструменти на държави извън ЕС.

(57)

Новите единни правила относно ФПП, предвидени в настоящия регламент, следва да са в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) и с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(58)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да се осигурят единни пруденциални изисквания, изисквания за управление и прозрачност, приложими за ФПП в Съюза, като същевременно се отчете необходимостта от баланс между сигурността и надеждността на ФПП и ефективното функциониране на паричните пазари и разходите за различните заинтересовани страни, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния обхват и последици, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(59)

Новите единни правила относно ФПП, предвидени в настоящия регламент, зачитат основните права и съблюдават принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално защитата на потребителите, свободата на стопанската инициатива и защитата на личните данни. Новите единни правила относно ФПП следва да се прилагат в съответствие с тези права и принципи,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се определят правилата за фондовете на парични пазари (ФПП), установени, управлявани или предлагани на пазара в Съюза, относно финансовите инструменти, в които може да инвестира даден ФПП, портфейла на ФПП, оценяването на активите на ФПП, както и изискванията за отчитане по отношение на ФПП.

Настоящият регламент се прилага по отношение на предприятия за колективно инвестиране:

а)

за които се изисква издаването на разрешение като ПКИПЦК или които са получили разрешение за упражняване на дейност като ПКИПЦК съгласно Директива 2009/65/ЕО или които са АИФ съгласно Директива 2011/61/ЕС;

б)

които инвестират в краткосрочни активи; и

в)

които имат изключителни или общи цели да предлагат доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар или да запазят стойността на инвестицията.

2.   Държавите членки не въвеждат допълнителни изисквания в уредената с настоящия регламент област.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„краткосрочни активи“ означава финансови активи с остатъчен срок до падежа не по-дълъг от две години;

2)

„инструменти на паричния пазар“ означава инструменти на паричния пазар съгласно определението в член 2, параграф 1, буква о) от Директива 2009/65/ЕО и инструменти, посочени в член 3 от Директива 2007/16/ЕО на Комисията (15);

3)

„прехвърлими ценни книжа“ означава прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, буква н) от Директива 2009/65/ЕО и инструменти, посочени в член 2, параграф 1 от Директива 2007/16/ЕО;

4)

„репо споразумение“ означава споразумение, при което едната страна прехвърля на контрагент ценни книжа или права, свързани с тях, като се задължава да ги изкупи обратно на определена цена на бъдеща дата, която е определена или предстои да бъде определена;

5)

„обратно репо споразумение“ означава споразумение, при което едната страна получава от контрагент ценни книжа или права, свързани с право на собственост или с други права върху тях, като се задължава да ги продаде обратно на определена цена на бъдеща дата, която е определена или предстои да бъде определена;

6)

„предоставяне на ценни книжа назаем“ и „получаване на ценни книжа назаем“ означава сделки, при които една институция или нейният контрагент прехвърлят ценни книжа, като заемополучателят поема задължението да върне еквивалентни ценни книжа на бъдеща дата или при поискване от прехвърлителя, като тази сделка се нарича „предоставяне на ценни книжа назаем“ за институцията, прехвърляща ценните книжа, и „вземане на ценни книжа назаем“ за институцията, на която те се прехвърлят;

7)

„секюритизация“ означава секюритизация, както е определена в член 4, параграф 1, точка 61 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

8)

„оценка по пазарни цени“ означава оценка на позициите по лесно достъпни цени на затваряне, информация за които е получена от независим източник, включително борсови цени, цени от системи за пазарна информация или котировки, предоставени от няколко независими брокери с добра репутация;

9)

„оценка по модел“ означава всяка оценка, която се съпоставя с бенчмарк, екстраполира се или се изчислява по друг начин въз основа на данни за пазара;

10)

„метод на амортизираната стойност“ означава метод на оценяване, при който цената за придобиване на даден актив се коригира с платените премии или отстъпки до падежа.

11)

„ФПП с постоянна нетна стойност на активите, инвестиращ в държавни дългови инструменти“ или „ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти“ означава ФПП:

а)

който има за цел да поддържа непроменена нетната стойност на активите (НСА) на дял или акция;

б)

при който приходът във фонда се начислява ежедневно и може да бъде изплатен на инвеститора или да се използва за купуването на повече дялове или акции във фонда;

в)

при който активите по принцип се оценяват по метода на амортизиранатастойност и при който НСА се закръгля до най-близкия процентен пункт или неговата равностойност във валутни единици; и

г)

който инвестира най-малко 99,5 % от своите активи в инструменти, посочени в член 17, параграф 7, в обратни репо споразумения, обезпечени с държавен дълг, посочени в член 17, параграф 7 и в парични средства;

12)

„ФПП със слабо променлива нетна стойност на активите“ или „ФПП със слабо променлива НСА“ означава ФПП, който спазва специалните изисквания, посочени в членове 29, 30 и 32 и в член 33, параграф 2, буква б);

13)

„ФПП с променлива нетна стойност на активите“ или „ФПП с променлива НСА“ означава ФПП, който спазва специалните изисквания, посочени в членове 29 и 30 и в член 33, параграф 1;

14)

„краткосрочен ФПП“ означава ФПП, който инвестира в допустими инструменти на паричния пазар, посочени в член 10, параграф 1, и е обвързан от правилата относно портфейла, посочени в член 24;

15)

„стандартен ФПП“ означава ФПП, който инвестира в допустими инструменти на паричния пазар, посочени в член 10, параграфи 1 и 2, и е обвързан от правилата относно портфейла, посочени в член 25;

16)

„кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението на член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

17)

„компетентен орган на ФПП“ означава:

а)

за ПКИПЦК — компетентният орган на държавата членка по произход на ПКИПЦК, определен в съответствие с член 97 от Директива 2009/65/ЕО;

б)

за АИФ от ЕС — компетентният орган на държавата членка по произход на АИФ, определен в член 4, параграф 1, буква п) от Директива 2011/61/ЕС;

в)

за АИФ от трета държава който и да е от следните органи:

i)

компетентният орган на държавата членка, в която АИФ от трета държава се предлага без паспорт на пазара в Съюза;

ii)

компетентният орган на ЛУАИФ от ЕС, което управлява АИФ от трета държава, когато АИФ от трета държава се предлага с паспорт на пазара в Съюза или не се предлага на пазара на Съюза;

iii)

компетентният орган на референтната държава членка, ако АИФ от трета държава не се управлява от ЛУАИФ от ЕС и се предлага с паспорт на пазара на Съюза;

18)

„задължителен падеж“ означава датата, на която главницата на ценната книга трябва да бъде изплатена в пълен размер и която не е обект на никакви опционни характеристики;

19)

„среднопретеглен матуритет“ означава средната продължителност на времето до задължителния падеж или ако този срок е по-кратък, до следващата актуализация на лихвения процент на паричния пазар за всички базови активи във ФПП, която отразява относителните дялове, държани във всеки актив;

20)

„среднопретеглена продължителност“ означава средната продължителност на времето до задължителния падеж на всички базови активи във ФПП, която отразява относителните дялове, държани във всеки актив;

21)

„остатъчен срок до падежа“ означава времето, оставащо до задължителния падеж на дадена ценна книга;

22)

„къса продажба“ означава всяка продажба, извършена от ФПП, на инструмент, който ФПП не притежава към момента на сключването на договора за продажба, включително такава продажба, при която към момента на сключването на договора за продажба ФПП е взел на заем или се е споразумял да вземе на заем инструмента, за да го достави към момента на разплащането, без да се включват:

а)

продажба от една от страните съгласно репо споразумение, при което едната страна се е съгласила да продаде на другата страна ценна книга на определена цена със задължение за другата страна да продаде обратно ценната книга на по-късна дата на друга определена цена; или

б)

сключване на фючърсен договор или на друг дериватен договор, при който е договорено на бъдеща дата да се извърши продажба на ценни книжа на определена цена;

23)

„лице, управляващо ФПП“ означава, в случая на ФПП, който е ПКИПЦК — управляващото дружество на ПКИПЦК, или инвестиционното дружество в случая на самоуправляващи се ПКИПЦК и, в случая на ФПП, който е АИФ — ЛУАИФ или вътрешно управляван АИФ.

Член 3

Видове ФПП

1.   ФПП се учредяват като един от следните видове:

а)

ФПП с променлива НСА;

б)

ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти;

в)

ФПП със слабо променлива НСА.

2.   Разрешението за извършване на дейност като ФПП посочва изрично вида на ФПП от тези, изброени в параграф 1.

Член 4

Издаване на разрешение за извършване на дейност като ФПП

1.   Предприятие за колективно инвестиране се учредява, предлага или управлява в Съюза под формата на ФПП само след получаване на разрешение в съответствие с настоящия регламент.

Това разрешение е валидно за всички държави членки.

2.   Предприятие за колективно инвестиране, за което се иска разрешение за извършване на дейност като ПКИПЦК съгласно Директива 2009/65/ЕО и като ФПП съгласно настоящия регламент за първи път, получава разрешение да извършва дейност като ФПП като част от процедурата по предоставяне на разрешение за извършване на дейност като ПКИПЦК в съответствие с Директива 2009/65/ЕО.

Когато предприятие за колективно инвестиране вече е получило разрешение за извършване на дейност като ПКИПЦК съгласно Директива 2009/65/ЕО, това ПКИПЦК може да подаде заявление за разрешение за извършване на дейност като ФПП в съответствие с процедурата, предвидена в параграфи 4 и 5 от настоящия член.

3.   Предприятие за колективно инвестиране, което е АИФ, и за което се иска разрешение да извършва дейност като ФПП съгласно настоящия регламент, получава разрешение за извършване на дейност като ФПП съгласно описаната в член 5 процедура за издаване на разрешение.

4.   Предприятие за колективно инвестиране получава разрешение за извършване на дейност като ФПП, само ако компетентният орган за ФПП е убеден, че ФПП ще бъде в състояние да отговоря на всички изисквания на настоящия регламент.

5.   За целите на получаване на разрешение за извършване на дейност като ФПП, предприятието за колективно инвестиране представя пред своя компетентен орган всеки от следните документи:

а)

правилата на фонда или учредителните документи на ФПП, включително посочване на вида на ФПП от изброените в член 3, параграф 1 видове;

б)

данни за лицето, управляващо ФПП;

в)

данни за депозитаря;

г)

описание на ФПП или всяка друга информация за него, която е на разположение на инвеститорите;

д)

описание на организацията и процедурите, необходими за спазване на изискванията по глави II — VII, или всяка друга информация в тази връзка;

е)

всякаква друга информация или документи, изискани от компетентния орган на ФПП, за да се установи съответствието с изискванията на настоящия регламент.

6.   Всяко тримесечие компетентните органи информират ЕОЦКП за издадените или отнетите съгласно настоящия регламент разрешения.

7.   ЕОЦКП поддържа централен публичен регистър, в който са посочени всички ФПП, получили разрешение по силата на настоящия регламент, техният вид в съответствие с член 3, параграф 1 информация за това дали това е краткосрочен или стандартен ФПП, лицето, управляващо ФПП, и компетентният орган на ФПП. Регистърът е достъпен в електронен формат.

Член 5

Процедура за издаване на разрешение нa ФПП, които са АИФ

1.   АИФ получава разрешение да бъде ФПП само ако компетентният орган на ФПП одобри заявлението, подадено от ЛУАИФ, което вече е получило разрешение за управление на ФПП, който е АИФ, съгласно Директива 2011/61/ЕС, и също така одобри правилата на фонда и избора на депозитар.

2.   При подаване на заявлението за управление на ФПП, което е АИФ, получилото разрешение ЛУАИФ предоставя на компетентния орган за ФПП:

а)

писмено споразумение с депозитаря;

б)

информация за режима на делегиране по отношение на портфейла и управлението на риска и администрацията на АИФ;

в)

информация за инвестиционните стратегии, рисковия профил и други характеристики на ФПП, които са АИФ, които ЛУАИФ управлява или възнамерява да управлява.

Компетентният орган на ФПП може да поиска от компетентния орган на ЛУАИФ да предостави пояснение и информация по отношение на документацията, посочена в първа алинея, или атестация за това дали ФПП попадат в обхвата на предоставеното на ЛУАИФ разрешение за управление. Компетентният орган на ЛУАИФ отговаря в срок от 10 работни дни след получаване на такова запитване.

3.   Всяка последваща промяна в документацията, посочена в параграф 2, се съобщава незабавно от ЛУАИФ на компетентния орган на ФПП.

4.   Компетентният орган на ФПП отказва да издаде разрешение на ЛУАИФ, само ако е налице някоя от изброените по-долу предпоставки:

а)

ЛУАИФ не отговаря на изискванията на настоящия регламент;

б)

ЛУАИФ не отговаря на изискванията на Директива 2011/61/ЕС;

в)

ЛУАИФ няма разрешение от компетентния си орган да управлява ФПП;

г)

ЛУАИФ не е предоставило документите, посочени в параграф 2.

Преди да откаже да издаде разрешението, компетентният орган на ФПП се консултира с компетентния орган на ЛУАИФ.

5.   Издаването на разрешение на АИФ да бъде ФПП не може да бъде обвързано с изискването АИФ да се управлява от ЛУАИФ, което е получило разрешение в държавата членка по произход на АИФ, нито с изискването ЛУАИФ да упражнява или делегира дейности в държавата членка по произход на АИФ.

6.   В срок от два месеца от представянето на пълното заявление ЛУАИФ бива информирано дали е издадено разрешение АИФ да бъде ФПП.

7.   Компетентният орган за ФПП не издава разрешение АИФ да бъде ФПП, ако поради правни съображения АИФ не може да предлага своите дялове или акции на пазара в своята държава членка по произход.

Член 6

Използване на обозначението „ФПП“

1.   ПКИПЦК или АИФ използва обозначението „фонд на паричния пазар“ или „ФППV“ по отношение на самото/самия себе си или емитираните от него дялове или акции, само когато е получил(о) разрешение в съответствие с настоящия регламент.

ПКИПЦК или АИФ не използва подвеждащо или неточно обозначение, което би предполагало, че е ФПП, освен ако е получил(о) разрешение да бъде ФПП в съответствие с настоящия регламент.

ПКИПЦК или АИФ не притежава характеристики, които са много подобни на тези, посочени в член 1, параграф 1, освен ако е получил(о) разрешение да бъде ФПП в съответствие с настоящия регламент.

2.   Използването на обозначението „фонд на паричния пазар“, „ФПП“ или на друго обозначение, което предполага, че ПКИПЦК или АИФ е ФПП, означава използване в документи за външно ползване, проспекти, доклади, отчети, реклами, съобщения, кореспонденция или всякакви други материали, изпратени до или предназначени за разпространение сред потенциалните инвеститори, притежателите на дялове на фонда, акционерите или компетентните органи в писмена, устна, електронна форма или по какъвто и да е друг начин.

Член 7

Приложими правила

1.   ФПП и лицето, управляващо ФПП, спазват във всеки един момент настоящия регламент.

2.   ФПП, който е ПКИПЦК, и лицето, управляващо ФПП, спазват във всеки момент изискванията на Директива 2009/65/ЕО, освен ако в настоящия регламент е посочено друго.

3.   ФПП, който е АИФ, и лицето, управляващо ФПП, спазват във всеки момент изискванията на Директива 2011/61/ЕС, освен ако в настоящия регламент е посочено друго.

4.   Лицето, управляващо ФПП, отговаря за гарантиране на спазването на настоящия регламент и носи отговорност за всяка загуба или вреда, породена от неспазване на настоящия регламент.

5.   Настоящият регламент не възпрепятства ФПП да прилагат ограничения по отношение на инвестициите, които са по-строги от тези, които се изискват съгласно настоящия регламент.

ГЛАВА II

Задължения, свързани с инвестиционните политики на ФПП

Раздел I

Общи правила и допустими активи

Член 8

Общи принципи

1.   Когато ФПП се състои от повече от едно инвестиционно подразделение, всяко подразделение се счита за отделен ФПП за целите на глави II — VII.

2.   Задълженията относно инвестиционните политики на ПКИПЦК, установени в членове 49-50a, член 51, параграф 2 и членове 52—57 от Директива 2009/65/ЕО, не се отнасят за ФПП, получил разрешение за извършване на дейност като ПКИПЦК, освен ако изрично е предвидено друго в настоящия регламент.

Член 9

Допустими активи

1.   ФПП инвестира само в една или повече от следните категории финансови активи и само при условията, определени в настоящия регламент:

а)

инструменти на паричния пазар, включително финансови инструменти, емитирани или гарантирани индивидуално или съвместно от Съюза, националните, регионалните и местните администрации на държавите членки или техните централни банки, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейския механизъм за стабилност, Европейския инструмент за финансова стабилност, централен орган или централна банка на трета държава, Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската банка за възстановяване и развитие, Банката за международни разплащания или всяка друга съответна международна финансова институция или организация, в която членуват една или повече държави членки;

б)

допустими секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа;

в)

депозити в кредитни институции;

г)

деривативни финансови инструменти;

д)

репо споразумения, които отговарят на условията, посочени в член 14;

е)

обратни репо споразумения, които отговарят на условията, посочени в член 15;

ж)

дялове или акции на други ФПП.

2.   ФПП не извършва никоя от следните дейности:

а)

инвестиране в активи, различни от тези, посочени в параграф 1;

б)

къса продажба на който и да било от следните инструменти: инструменти на паричния пазар, секюритизации, обезпечени с активи търговски ценни книжа и дялове или акции на други ФПП;

в)

откриване на преки или непреки експозиции към инструменти на собствения капитал или стоки, включително чрез деривативни инструменти, сертификати за такива инструменти, индекси, базирани на такива инструменти, или по друг начин или чрез инструмент, който би създал експозиция към тях;

г)

сключване на споразумения за предоставяне или получаване на ценни книжа назаем или всяко друго споразумение, което ще създаде тежест за активите на ФПП;

д)

получаване и предоставяне на парични средства назаем.

3.   ФПП може да държи допълнителни ликвидни активи в съответствие с член 50, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО.

Член 10

Допустими инструменти на паричния пазар

1.   ФПП инвестира в инструмент на паричния пазар, само ако той отговаря на всички, изброени по-долу, изисквания:

а)

попада в една от категориите на инструменти на паричния пазар, посочени в член 50, параграф 1, букви а), б), в) или з) от Директива 2009/65/ЕО;

б)

има една от следните характеристики:

i)

при емитирането има задължителен срок до падежа от 397 дни или по-малко;

ii)

има остатъчен срок до падежа от 397 дни или по-малко;

в)

емитентът на инструмента на паричния пазар и качеството на инструмента на паричния пазар са получили положителна оценка съгласно членове 19—22;

г)

ако ФПП инвестира в секюритизации или обезпечени с активи търговски ценни книжа, той е обвързан от изискванията, установени в член 11.

2.   Независимо от параграф 1, буква б), стандартните ФПП могат също така да инвестират в инструменти на паричния пазар с остатъчен срок до падежа до датата на правнообвързващото откупуване, настъпваща след две години или по-рано, при условие че времето, оставащо до следващата дата на актуализация на лихвения процент, е 397 дни или по-малко. За тази цел инструментите на паричния пазар с плаващ лихвен процент и инструментите на паричния пазар с фиксиран лихвен процент, хеджирани от споразумение за суап, се актуализират спрямо процент или индекс на паричния пазар.

3.   Разпоредбите на параграф 1, буква в) не се прилагат по отношение на инструменти на паричния пазар, емитирани или гарантирани от Съюза, централен орган или централна банка на държава членка, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския механизъм за стабилност или Европейския инструмент за финансова стабилност.

Член 11

Допустими секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа

1.   Както дадена секюритизация, така и дадена обезпечена с активи търговска ценна книга се считат за допустими за инвестиране от страна на ФПП, при условие че секюритизацията или обезпечената с активи търговска ценна книга е достатъчно ликвидна, получила е положителна оценка съгласно членове 19—22 и е една от следните:

а)

секюритизация, посочена в член 13 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията (16);

б)

обезпечена с активи търговска ценна книга, емитирана от програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа, която:

i)

се подкрепя напълно от регулирана кредитна институция, която покрива всички рискове, свързани с ликвидността, кредитни рискове и съществени рискове от разсейване, както и текущи разходи по сделките и текущи разходи, свързани с програмите за обезпечени с активи търговски ценни книжа, за да се гарантира при необходимост пълното изплащане на инвеститорите на всяка сума в рамките на обезпечените с активи търговски ценни книжа;

ii)

не е пресекюритизация и експозициите в основата на секюритизацията на нивото на всяка сделка с обезпечени с активи търговски ценни книжа не включват секюритизиращи позиции;

iii)

не включва синтетична секюритизация съгласно определението в член 242, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

е опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация или обезпечена с активи търговска ценна книга.

2.   Краткосрочен ФПП може да инвестира в секюритизациите или в обезпечените с активи търговски ценни книжа, посочени в параграф 1, при условие че е изпълнено някое от следните условия, ако е приложимо:

а)

задължителният срок до падежа при емитирането на секюритизациите, посочени в параграф 1, буква а), е две години или по-малко, и времето, оставащо до следващата дата на актуализация на лихвения процент е397 дни или по-малко;

б)

задължителният срок до падежа при емитирането или остатъчният срок до падежа на секюритизации или обезпечени с активи търговски ценни книжа, посочени в параграф 1, букви б) и в), е 397 дни или по-малко;

в)

секюритизациите, посочени в параграф 1, букви а) и в), са амортизационни инструменти и имат среднопретеглена продължителност от две години или по-малко.

3.   Стандартен ФПП може да инвестира в секюритизациите или в обезпечените с активи търговски ценни книжа, посочени в параграф 1, при условие че е изпълнено някое от следните условия, ако е приложимо:

а)

задължителният срок до падежа при емитирането или остатъчният срок до падежа на секюритизациите и на обезпечените с активи търговски ценни книжа, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), е две години или по-малко и времето, оставащо до следващата дата на актуализация на лихвения процент, е 397 дни или по-малко;

б)

секюритизациите, посочени в параграф 1, букви а) и в), са амортизационни инструменти и имат среднопретеглена продължителност от две години или по-малко.

4.   В срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на предложението за регламент за ОПС секюритизации, Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 45 за изменение на настоящия член чрез въвеждане на препратка към критериите за идентифициране на ОПС секюритизациите и на обезпечените с активи търговски ценни книжа в съответните разпоредби на посочения регламент. Изменението влиза в сила най-късно до шест месеца след датата на влизане в сила на този делегиран акт или от датата на прилагане на съответните разпоредби в предложението за регламент за ОПС секюритизации, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

За целите на първа алинея критериите за идентифициране на ОПС секюритизации и на обезпечените с активи търговски ценни книжа включват най-малко следното:

а)

изисквания, свързани с опростяването на секюритизацията, включително нейния характер на действителна продажба и спазването на стандартите, свързани с поемане на експозициите;

б)

изисквания, свързани със стандартизацията на секюритизацията, включително изисквания за запазване на риска;

в)

изисквания, свързани с прозрачността на секюритизацията, включително предоставяне на информация на потенциални инвеститори;

г)

в случая на обезпечени с активи търговски ценни книжа — в допълнение към букви а), б) и в) — изисквания, свързани със спонсора и с подпомагането от спонсорите на програмата за обезпечени с активи търговски ценни книжа.

Член 12

Допустими депозити в кредитни институции

ФПП може да инвестира в депозит в кредитна институция, при условие че всички от изброените по-долу условия са изпълнени:

а)

депозитът се изплаща при поискване или може да бъде изтеглен по всяко време;

б)

падежът на депозита е след не повече от 12 месеца;

в)

кредитната институция има седалище в държава членка или ако има седалище в трета държава, към нея се прилагат пруденциални правила, които се счита, че са еквивалентни на правилата, определени в правото на Съюза в съответствие с процедурата по член 107, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 13

Допустими финансови деривативни инструменти

ФПП може да инвестира във финансов деривативен инструмент, ако инструментът се търгува на регулиран пазар, както е посочено в член 50, параграф 1, буква а), б) или в) от Директива 2009/65/ЕО или се търгува извънборсово, при условие че задължително са изпълнени всички от изброените по-долу условия:

а)

базовият актив на деривативния инструмент се състои от лихвени проценти, валутни обменни курсове, валути или индекси, представляващи една от тези категории;

б)

деривативният инструмент служи само за целите на хеджиране на рисковете, свързани с лихвения процент или обменния курс, присъщи на други инвестиции на ФПП;

в)

контрагентите в сделките с извънборсови деривативни инструменти са институции, които подлежат на пруденциално регулиране и надзор и принадлежат към категориите, одобрени от компетентния орган на ФПП;

г)

извънборсовите деривативни инструменти подлежат ежедневно на надеждна и проверима оценка и могат във всеки момент да бъдат продавани, ликвидирани или затваряни по инициатива на ФПП чрез операция по прихващане по тяхната справедлива стойност.

Член 14

Допустими репо споразумения

ФПП може да сключи репо споразумение, при условие че е изпълнено всяко от следните изисквания:

а)

то се използва временно, за не повече от седем работни дни, само с цел управление на ликвидността и не за инвестиционни цели, различни от посочените в буква в);

б)

контрагентът, който получава активи, прехвърлени от ФПП като обезпечение в рамките на репо споразумение, не може да продава, инвестира, предоставя в залог или по друг начин да прехвърля тези активи без предварителното съгласие на ФПП;

в)

получените от ФПП парични средства като част от репо споразуменията може да бъдат:

i)

вложени в депозити съгласно член 50, параграф 1, буква е) от Директива 2009/65/ЕО; или

ii)

инвестирани в активи, посочени в член 15, параграф 6, но не се инвестират по друг начин в допустими активи, посочени в член 9, не се прехвърлят или използват повторно по друг начин;

г)

получените от ФПП парични средства като част от репо споразумението не надвишават 10 % от неговите активи;

д)

ФПП има правото да прекрати споразумението по всяко време с даване на предизвестие от не повече от два работни дни.

Член 15

Допустими обратни репо споразумения

1.   ФПП може да сключи обратно репо споразумение, при условие че е изпълнено всяко от следните изисквания:

а)

ФПП има правото да прекрати споразумението по всяко време с даване на предизвестие от не повече от два работни дни;

б)

пазарната стойност на активите, получени в рамките на обратното репо споразумение, е винаги поне равна на стойността на изплатените парични средства.

2.   Активите, получени от ФПП в рамките на обратно репо споразумение, са инструменти на паричния пазар, които отговарят на изискванията, посочени в член 10.

Активите, получени от ФПП в рамките на обратното репо споразумение, не се продават, реинвестират, залагат или прехвърлят по друг начин.

3.   ФПП не получава в рамките на обратно репо споразумение секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа.

4.   Активите, получени от ФПП в рамките на обратно репо споразумение, са достатъчно диверсифицирани с максимална експозиция спрямо даден емитент от 15 % от НСА на ФПП, с изключение на случаите, когато тези активи са под формата на инструменти на паричния пазар, които отговарят на изискванията на член 17, параграф 7. Освен това активите, получени от ФПП в рамките на обратно репо споразумение, са емитирани от субект, който е независим от контрагента и за който се очаква да не е налице силна корелация с резултатите на контрагента.

5.   ФПП, който сключва обратно репо споразумение, гарантира, че може да изиска обратно по всяко време пълния размер на паричните средства на начислена основа или въз основа на пазарните цени. Когато паричните средства могат да бъдат изискани обратно по всяко време въз основа на пазарните цени, стойността по пазарни цени на обратното репо споразумение сделка се използва за изчисляване на НСА на ФПП.

6.   Чрез дерогация от параграф 2 на настоящия член ФПП може в рамките на обратно репо споразумение да получи инструменти на паричния пазар или ликвидни прехвърлими ценни книжа, различни от тези, които отговарят на изискванията, посочени в член 10, при условие че тези активи отговарят на едно от следните условия:

а)

те са емитирани или гарантирани от Съюза, централен орган или централна банка на държава членка, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския механизъм за стабилност или Европейския инструмент за финансова стабилност, при условие че е получена положителна оценка съгласно членове 19—22;

б)

те са емитирани или гарантирани от централен орган или централна банка на трета държава, при условие че е получена положителна оценка съгласно членове 19—22.

Активите, получени в рамките на обратно репо споразумение в съответствие с първа алинея на настоящия параграф, се оповестяват на инвеститорите на ФПП, в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета (17).

Активите, получени в рамките на обратно репо споразумение в съответствие с първа алинея на настоящия параграф, отговарят на изискванията, посочени в член 17, параграф 7.

7.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията в съответствие с член 45, за да се допълни настоящият регламент чрез определяне на количествени и качествени изисквания за ликвидността, приложими към активите, посочени в параграф 6, както и количествените и качествените изисквания за кредитното качество, приложими към активите, посочени в параграф 6, буква а) от настоящия член.

За тези цели Комисията взима предвид доклада, посочен в член 509, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Комисията приема посочения в първа алинея делегиран акт не по-късно от 21 януари 2018 г.

Член 16

Допустими дялове или акции на ФПП

1.   ФПП може да придобива дяловете или акциите на други ФПП („ФПП, в които ще се инвестира“), при условие че е изпълнено всяко от следните изисквания:

а)

не повече от общо 10 % от активите на ФПП, в който ще се инвестира, могат — съгласно правилата на фонда или учредителните документи на съответния ФПП — да бъдат инвестирани съвкупно в дялове или акции на други ФПП;

б)

ФПП, в който ще се инвестира, не държи дялове или акции в придобиващия ФПП.

ФПП, чиито дялове или акции са били придобити, не инвестира в придобиващия ФПП в периода, в който придобиващият ФПП държи дялове или акции в него.

2.   ФПП може да придобие дяловете или акциите на други ФПП, при условие че не повече от 5 % от неговите активи са инвестирани в дялове или акции на един и същ ФПП.

3.   ФПП може да инвестира общо не повече от 17,5 % от активите си в дялове или акции на други ФПП.

4.   Дялове или акции на други ФПП са допустими за инвестиции от страна на ФПП, при условие че са изпълнени всички от изброените по-долу условия:

а)

ФПП, в който ще се инвестира, има разрешение за извършване на дейност съгласно настоящия регламент;

б)

когато ФПП, в който ще се инвестира, се управлява пряко или чрез делегиране от същото лице, което управлява и придобиващия ФПП, или от друго дружество, с което лицето, управляващо придобиващия ФПП, е свързано чрез общо управление или контрол или чрез съществено пряко или непряко дялово участие, на лицето, управляващо ФПП, в който ще се инвестира, или съответното друго дружество, е забранено начисляването на такси за записване или за откупуване за сметка на инвестициите на придобиващото ФПП в дяловете или акциите на ФПП, в което ще се инвестира;

в)

когато ФПП инвестира 10 % или повече от активите си в дялове или акции на други ФПП:

i)

в проспекта на този ФПП се оповестява максималното равнище на таксите за управление, които могат да бъдат начислени на самия ФПП и на другите ФПП, в които инвестира; както и

ii)

в годишния доклад се посочва максималният дял на таксите за управление, начислени на самия ФПП и на другите ФПП, в които инвестира.

5.   Параграфи 2 и 3 от настоящия член не се прилагат за ФПП, който е АИФ, получил разрешение в съответствие с член 5, когато е изпълнено всяко от следните изисквания:

а)

ФПП се предлага на пазара единствено посредством спестовни схеми за работници и служители, които са уредени в националното право и чиито инвеститори са само физически лица;

б)

спестовните схеми за работници и служители, посочени в буква а), позволяват на инвеститорите единствено да изтеглят своите инвестиции при ограничителните условия на откупуване, които са определени в националното право, при което откупуването може да се извърши само при определени обстоятелства, които не са свързани с развитието на пазара.

Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 от настоящия член, ФПП, който е ПКИПЦК, получил разрешение в съответствие с член 4, параграф 2, може да придобие дялове или акции в други ФПП в съответствие с член 55 или член 58 от Директива 2009/65/ЕО при следните условия:

а)

ФПП се предлага на пазара единствено посредством спестовни схеми за работници и служители, които са уредени в националното право и чиито инвеститори са само физически лица;

б).

спестовните схеми за работници и служители, посочени в буква а), позволяват на инвеститорите единствено да изтеглят своите инвестиции при ограничителните условия на откупуване, които са определени в националното право, при което откупуването може да се извърши само при определени обстоятелства, които не са свързани с развитието на пазара.

6.   Краткосрочните ФПП могат да инвестират само в дялове или акции на други краткосрочни ФПП.

7.   Стандартните ФПП могат да инвестират в дялове или акции както на краткосрочни ФПП, така и на стандартни ФПП.

Раздел II

Разпоредби относно инвестиционните политики

Член 17

Диверсификация

1.   ФПП не инвестира повече от:

а)

5 % от активите си в инструменти на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, емитирани от един и същ субект;

б)

10 % от активите си в депозити, направени в една и съща кредитна институция, освен ако структурата на банковия сектор в държавата членка, в която той е установен, е такава, че няма достатъчно надеждни кредитни институции, които да отговарят на изискването за диверсификация и не е икономически изгодно за ФПП да прави депозити в друга държава членка, като в такъв случай до 15 % от неговите активи могат да се депозират в една и съща кредитна институция.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), ФПП с променлива НСА може да инвестира до 10 % от активите си в инструменти на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, емитирани от един и същ субект, при условие че общата стойност на тези инструменти на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, държани от ФПП с променлива НСА, за всеки емитент, в който той инвестира повече от 5 % от своите активи, не надхвърля 40 % от стойността на неговите активи.

3.   До датата на прилагане на делегирания акт, посочен в член 11, параграф 4, сумата от всички експозиции на даден ФПП към секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа не надхвърля 15 % от активите на ФПП.

Считано от датата на прилагане на делегирания акт, посочен в член 11, параграф 4, сумата от всички експозиции на ФПП към секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа не надхвърля 20 % от активите на ФПП, от които до 15 % от активите на ФПП могат да се инвестират в секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, които не отговарят на критериите за определяне на ОПС секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа.

4.   Съвкупната рискова експозиция към един и същ контрагент на ФПП, произтичаща от извънборсови сделки с деривати, които отговарят на условията, посочени в член 13, не може да надхвърля 5 % от активите му.

5.   Съвкупната сума на паричните средства, платени на един и същ контрагент на ФПП в рамките на обратно репо споразумение, не надхвърля 15 % от активите на ФПП.

6.   Независимо от предвидените в параграфи 1 и 4 отделни ограничения, ФПП не комбинира някои от следните инструменти, ако това ще доведе до инвестиция в размер на повече от 15 % от активите му в един и същ субект:

а)

инвестиции в инструменти на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, емитирани от този субект;

б)

депозити, направени в този субект;

в)

извънборсови финансови деривативни инструменти, пораждащи рискова експозиция за контрагента.

Чрез дерогация от изискването за диверсификация, предвидено в първа алинея, когато структурата на финансовия пазар в държавата членка, в която той е установен, е такава, че няма достатъчно надеждни финансови институции, които да отговарят на изискването за диверсификация, и не е икономически изгодно за ФПП да използва финансови институции в друга държава членка, ФПП може да комбинира видовете инвестиции, посочени в букви а), б) и в), до максимален размер на инвестициите от 20 % от неговите активи в един и същ субект.

7.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а) компетентният орган на ФПП може да разреши на ФПП да инвестира в съответствие с принципа на разпределението на риска до 100 % от своите активи в различни инструменти на паричния пазар, емитирани или гарантирани индивидуално или съвместно от Съюза, националните, регионалните и местните администрации на държавите членки или техните централни банки, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейския механизъм за стабилност, Европейския инструмент за финансова стабилност, централен орган или централна банка на трета държава, Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската банка за възстановяване и развитие, Банката за международни разплащания или всяка друга съответна международна финансова институция или организация, в която членуват една или повече държави членки.

Първа алинея се прилага само когато е изпълнено всяко от следните изисквания:

а)

ФПП притежава инструменти на паричния пазар от най-малко шест различни емисии на емитента;

б)

ФПП ограничава инвестициите в инструменти на паричния пазар от една и съща емисия до най-много 30 % от активите си;

в)

ФПП изрично посочва в правилата на фонда или в учредителните си документи всички администрации, институции или организации, посочени в първа алинея, които емитират или гарантират поотделно или съвместно инструменти на паричния пазар, в които той възнамерява да инвестира повече от 5 % от активите си;

г)

ФПП включва в проспекта си, както и в своите маркетингови съобщения, ясна информация относно използването на тази дерогация, като посочва всички администрации, институции или организации, посочени в първа алинея, които емитират или гарантират поотделно или съвместно инструменти на паричния пазар, в които той възнамерява да инвестира повече от 5 % от активите си.

8.   Независимо от индивидуалните ограничения, установени в параграф 1, ФПП не може да инвестира повече от 10 % от своите активи в облигации, емитирани от една кредитна институция, която има седалище в държава членка и подлежи, по силата на закон, на специален публичен надзор, имащ за цел да защити притежателите на облигации. По-специално сумите, произтичащи от емитирането на тези облигации, се инвестират в съответствие със законодателството в активи, които през целия период на валидност на облигациите могат да покриват дължимите суми, произтичащи от облигациите, и които в случай на несъстоятелност на емитента биха били използвани приоритетно за изплащането на сумите по главницата и за плащането на натрупаните лихви.

Когато даден ФПП инвестира повече от 5 % от своите активи в облигациите, посочени в първа алинея, които са емитирани от един емитент, общата стойност на тези инвестиции не надхвърля 40 % от стойността на активите на ФПП.

9.   Независимо от индивидуалните ограничения, установени в параграф 1, ФПП не може да инвестира повече от 20 % от своите активи в облигации, емитирани от една кредитна институция, когато са изпълнени изискванията, определени в член 10, параграф 1, буква е) или член 11, параграф 1, буква в) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61, включително всякакви възможни инвестиции в активи, посочени в параграф 8 от настоящия член.

Когато даден ФПП инвестира повече от 5 % от своите активи в облигациите, посочени в първа алинея, които са емитирани от един емитент, общата стойност на тези инвестиции не надхвърля 60 % от стойността на активите на ФПП, включително всяка възможна инвестиция в активите, посочени в параграф 8, като се вземат предвид определените в него ограничения.

10.   Дружествата, които са включени в една и съща група за целите на консолидираните счетоводни отчети, по смисъла на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18) или в съответствие с признатите международни счетоводни правила, се разглеждат като самостоятелен субект при изчисляването на ограниченията, предвидени в параграфи 1 — 6 от настоящия член.

Член 18

Концентрация

1.   ФПП не държи повече от 10 % от инструментите на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, емитирани от един и същ субект.

2.   Ограничението, предвидено в параграф 1, не се прилага по отношение на притежаваните инструменти на паричния пазар, емитирани или гарантирани от Съюза, национални, регионални и местни администрации на държавите членки или техните централни банки, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейския механизъм за стабилност, Европейския инструмент за финансова стабилност, централен орган или централна банка на трета държава, Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската банка за възстановяване и развитие, Банката за международни разплащания или всяка друга съответна международна финансова институция или организация, в която членуват една или повече държави членки.

Раздел III

Кредитно качество на инструментите на паричния пазар, секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа

Член 19

Вътрешна процедура за оценка на кредитното качество

1.   Лицето, управляващо ФПП, приема, въвежда и последователно прилага разумна вътрешна процедура за оценка на кредитното качество за определяне на кредитното качество на инструментите на паричния пазар, секюритизациите и обезпечените с активи търговски ценни книжа, като взема под внимание емитента на инструмента и характеристиките на самия инструмент.

2.   Лицето, управляващо ФПП, гарантира, че информацията, използвана при прилагането на вътрешната процедура за оценка на кредитното качество, е с достатъчно добро качество, актуална и от надеждни източници.

3.   Вътрешната процедура за оценка се основава на разумни, систематични и непрекъснати методики за оценяване. Използваните методики се одобряват от лицето, управляващо ФПП, въз основа на данни за минали периоди и емпирични факти, включително чрез бектестове.

4.   Лицето, управляващо ФПП, гарантира, че вътрешната процедура за оценка на кредитното качество е в съответствие с всеки от следните общи принципи:

а)

установява се ефективен процес за получаване и актуализиране на съответната информация относно емитента и характеристиките на инструмента;

б)

приемат се и се прилагат подходящи мерки, за да се гарантира, че вътрешната оценка на кредитното качество се основава на задълбочен анализ на наличната и съществена информация и включва всички релевантни важни фактори, които влияят върху кредитоспособността на емитента и кредитното качество на инструмента;

в)

вътрешната процедура за оценка на кредитното качество се наблюдава редовно и най-малко веднъж годишно се прави преглед на всички оценки на кредитното качество;

г)

въпреки че в съответствие с член 5а от Регламент (ЕО) № 1060/2009 да трябва да се избягва механично предоверяване на външен рейтинг, лицето, управляващо ФПП, предприема нова оценка на кредитното качество на инструмент на паричния пазар, секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа, когато е налице съществена промяна, която би могла да окаже въздействие върху съществуващата оценка на инструмента;

д)

методиките за оценка на кредитното качество се преразглеждат най-малко веднъж годишно от лицето, управляващо ФПП, за да се определи дали все още са подходящи за текущия портфейл и външните условия, а прегледът се изпраща на компетентния орган на лицето, управляващо ФПП. Когато лицето, управляващо ФПП, узнае за грешки в методиката за оценка на кредитното качество или в нейното прилагане, то незабавно коригира грешките;

е)

когато методиките, моделите или ключовите допускания, използвани при вътрешната процедура за оценка на кредитното качество, са се променили, лицето, управляващо ФПП, преразглежда, колкото е възможно по-скоро, всички засегнати вътрешни оценки на кредитното качество.

Член 20

Вътрешна оценка на кредитното качество

1.   Лицето, управляващо ФПП, прилага процедурата, посочена в член 19, за да определи дали кредитното качество на инструмент на паричния пазар, секюритизация или обезпечена с активи търговска ценна книга получава положителна оценка. Когато дадена агенция за кредитен рейтинг, регистрирана и сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009, е присъдила рейтинг на съответния инструмент на паричния пазар, лицето, управляващо ФПП, може да вземе предвид подобни рейтинги и допълнителна информация и анализ при своята вътрешна оценка на кредитното качество, без да се доверява единствено или механично на такива рейтинги, в съответствие с член 5а от Регламент (ЕО) № 1060/2009.

2.   При оценката на кредитното качество се вземат предвид най-малко следните фактори и общи принципи:

а)

количественото измерение на кредитния риск на емитента и на относителния риск от неизпълнение на емитента и на инструмента;

б)

качествените показатели за емитента на инструмента, включително в светлината на макроикономическото състояние и състоянието на финансовия пазар;

в)

краткосрочният характер на инструментите на паричния пазар;

г)

класът активи на инструмента;

д)

видът на емитента, като се прави разлика поне между следните видове емитенти: национални, регионални или местни администрации, финансови дружества и нефинансови дружества;

е)

за структурирани финансови инструменти, оперативният риск и рискът, свързан с контрагента, присъщи на структурираната финансова трансакция, и в случай на експозиция към секюритизации, кредитният риск на емитента, структурата на секюритизацията и кредитният риск на базовите активи;

ж)

профилът на ликвидност на инструмента.

Лицето, управляващо ФПП, може освен съображенията и общите принципи, посочени в настоящия параграф, да вземе предвид предупрежденията и показателите, когато определя кредитното качество на инструмент на паричния пазар по смисъла на член 17, параграф 7.

Член 21

Документация

1.   Лицето, управляващо ФПП, документира своята вътрешна процедура за оценка на кредитното качество и оценките на кредитното качество. Документацията включва цялата информация, изброена по-долу:

а)

структурата и функционалните характеристики на вътрешната процедура за оценка на кредитното качество по начин, който позволява на компетентните органи да разберат и преценят целесъобразността на оценката на кредитното качество;

б)

обосновка и анализ в подкрепа на оценката на кредитното качество, както и избраните от лицето, управляващо ФПП, критерии за и периодичността на прегледа на оценката на кредитното качество;

в)

всички значителни промени във вътрешната процедура за оценка на кредитното качество, включително установяване на причините за такива промени;

г)

организацията на вътрешната процедура за оценка на кредитното качество и структурата на вътрешния контрол;

д)

пълни данни за вътрешните процедури за оценка на кредитното качество на инструментите, емитентите и, когато е релевантно, на признатите гаранти, за минали периоди;

е)

лицето или лицата, отговарящи за вътрешната процедура за оценка на кредитното качество.

2.   Лицето, управляващо ФПП, съхранява цялата документация, посочена в параграф 1, за най-малко три пълни годишни счетоводни периода.

3.   Вътрешната процедура за оценка на кредитното качество е подробно изложена в правилата на фонда или в правилата за учредяване на ФПП и всички документи, посочени в параграф 1, се представят при поискване на компетентните органи на ФПП и на компетентните органи на лицето, управляващо ФПП.

Член 22

Делегирани актове за оценката на кредитното качество

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 45 за допълнение на настоящия регламент чрез разясняване на следните въпроси:

а)

критериите за одобрението на методиките за оценка на кредитното качество, както е посочено в член 19, параграф 3;

б)

критериите за количествената оценка на кредитния риск и на относителния риск от неизпълнение от страна на емитента и на инструмента, както е посочено в член 20, параграф 2, буква а);

в)

критериите за определяне на качествени показатели по отношение на емитента на инструмента, както е посочено в член 20, параграф 2, буква б);

г)

значението на съществените промени, както е посочено в член 19, параграф 4, буква г).

Член 23

Управление на оценката на кредитното качество

1.   Вътрешната процедура за оценка на кредитното качество се одобрява от висшето ръководство, управителния орган и от лицето, управляващо ФПП, при изпълнение на надзорната му функция, ако има такава.

Тези страни следва добре да познават използваната от лицето, управляващо ФПП, вътрешна процедура за оценка на кредитното качество и методиките, прилагани от него, а така също и да разбират в подробности свързаните с тях доклади.

2.   Лицето, управляващо ФПП, докладва пред посочените в параграф 1 страни относно профила на кредитния риск на ФПП въз основа на анализ на вътрешните оценки на кредитното качество на ФПП. Честотата на отчитането зависи от значимостта и вида на информацията и се извършва поне веднъж годишно.

3.   Висшето ръководство гарантира постоянно, че вътрешната процедура за оценка на кредитното качество функционира правилно.

Висшето ръководство бива редовно информирано относно резултатите от вътрешните процедури за оценка на кредитното качество, областите, в които са установени пропуски, както и относно усилията и действията, предприети за отстраняване на вече установените пропуски.

4.   Вътрешните оценки на кредитното качество и техните периодични прегледи от страна на лицето, управляващо ФПП, не се извършват от лицата, осъществяващи или отговарящи за управлението на портфейла на ФПП.

ГЛАВА III

Задължения относно управлението на риска на ФПП

Член 24

Правила относно портфейла на краткосрочните ФПП

1.   Краткосрочният ФПП постоянно спазва всички от следните изисквания относно портфейла:

а)

портфейлът му има среднопретеглен матуритет от не повече от 60 дни;

б)

портфейлът му има среднопретеглена продължителност от не повече от 120 дни, при спазване на втора и трета алинея;

в)

при ФПП със слабо променлива НСА и ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, най-малко 10 % от техните активи се състоят от активи с дневен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от един работен ден, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от един работен ден. ФПП със слабо променлива НСА или ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, не могат да придобиват актив, различен от актив с дневен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 10 % от портфейла на този ФПП биха били инвестирани в активи с дневен падеж;

г)

при краткосрочен ФПП с променлива НСА най-малко 7,5 % от активите му се състоят от активи с дневен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от един работен ден, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от един работен ден. Краткосрочен ФПП с променлива НСА не може да придобива актив, различен от актив с дневен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 7,5 % от портфейла на този ФПП биха били инвестирани в активи с дневен падеж;

д)

при ФПП със слабо променлива НСА и ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, най-малко 30 % от техните активи се състоят от активи със седмичен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от пет работни дни, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от пет работни дни. ФПП със слабо променлива НСА и ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, не могат да придобиват актив, различен от актив със седмичен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 30 % от портфейла на този ФПП биха били инвестирани в активи със седмичен падеж;

е)

при краткосрочен ФПП с променлива НСА поне 15 % от активите му се състоят от активи със седмичен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от пет работни дни, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от пет работни дни. Краткосрочен ФПП с променлива НСА не може да придобива актив, различен от актив със седмичен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 15 % от портфейла на този ФПП биха били инвестирани в активи със седмичен падеж;

ж)

за целите на изчисленията, посочени в буква д), активите, посочени в член 17, параграф 7, които са високоликвидни и могат да бъдат откупени и чийто сетълмент може да бъде извършен в рамките на един работен ден и които имат остатъчен срок до падежа до 190 дни, също могат да бъдат включени в активите със седмичен падеж на ФПП със слабо променлива НСА и ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, при ограничение до 17,5 % от неговите активи;

з)

за целите на изчисленията, посочени в буква е), инструменти на паричния пазар или дялове или акции на други ФПП могат да бъдат включени в активите със седмичен падеж на краткосрочен ФПП с променлива НСА при ограничение до 7,5 % от неговите активи, при условие че могат да бъдат откупени и сетълментът им да бъде извършен в рамките на пет работни дни.

За целите на първа алинея, буква б), при изчисляване на среднопретеглената продължителност за ценни книжа, включително структурирани финансови инструменти, изчисляването на падежа от страна на краткосрочен ФПП се основава на остатъчния срок до падежа до датата на правнообвързващото откупуване на инструментите. Когато обаче финансов инструмент включва опция за продажба, изчисляването на падежа от страна на краткосрочен ФПП може да се основава на датата на упражняване на опцията за продажба вместо на датата на остатъчния срок до падежа, но само ако по всяко време е изпълнено всяко от следните условия:

i)

опцията за продажба може да бъде свободно упражнена от краткосрочния ФПП на датата на нейното упражняване;

ii)

цената на упражняване на опцията за продажба остава близка до очакваната стойност на инструмента на датата на упражняване;

iii)

инвестиционната стратегия на краткосрочен ФПП предполага съществуването на голяма вероятност опцията да бъде упражнена на датата на упражняване;

Чрез дерогация от втора алинея, краткосрочен ФПП може вместо това при изчисляване на среднопретеглената продължителност за секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа в случай на амортизационни инструменти да се основава при изчисляването на падежа на:

i)

договорния амортизационен профил на такива инструменти; или

ii)

амортизационния профил на базисните активи, от които произтичат паричните потоци за откупуване на тези инструменти.

2.   Ако посочените в настоящия член ограничения не бъдат спазени по независещи от ФПП причини или в резултат от упражняването на право на записване или на откупуване, съответният ФПП възприема като приоритетна цел преодоляването на това положение, като взема предвид интересите на притежателите на дялове в него или на акционерите му.

3.   Всички ФПП, посочени в член 3, параграф 1 от настоящия регламент, могат да приемат формата на краткосрочни ФПП.

Член 25

Правила относно портфейла на стандартните ФПП

1.   Стандартният ФПП постоянно спазва всички от следните изисквания:

а)

неговият портфейл по всяко време има среднопретеглен матуритет от най-много 6 месеца;

б)

неговият портфейл по всяко време има среднопретеглена продължителност от най-много 12 месеца при спазване на втора и трета алинея;

в)

най-малко 7,5 % от активите му се състоят от активи с дневен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от един работен ден, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от един работен ден. Стандартен ФПП не може да придобива актив, различен от актив с дневен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 7,5 % от портфейла му са инвестирани в активи с дневен падеж;

г)

най-малко 15 % от активите му се състоят от активи със седмичен падеж, обратни репо споразумения, които могат да бъдат прекратени с предизвестие от пет работни дни, или парични средства, които могат да бъдат изтеглени с предизвестие от пет работни дни. Стандартен ФПП не може да придобива актив, различен от актив със седмичен падеж, ако в резултат на такова придобиване по-малко от 15 % от портфейла му са инвестирани в активи със седмичен падеж;

д)

за целите на изчисленията, посочени в буква г), инструменти на паричния пазар или дялове или акции на други ФПП могат да бъдат включени в активите със седмичен падеж до 7,5 % от неговите активи, при условие че могат да бъдат откупени и сетълментът им да бъде извършен в рамките на пет работни дни.

За целите на първа алинея, буква б), при изчисляване на среднопретеглената продължителност за ценни книжа, включително структурирани финансови инструменти, стандартен ФПП се основава при изчисляването на остатъчния срок до падежа до датата на правнообвързващото откупуване на инструментите. Когато обаче финансов инструмент включва опция за продажба, стандартен ФПП може да се основава при изчисляването на падежа на датата на упражняване на опцията за продажба вместо на остатъчния срок до падежа, но само ако по всяко време са изпълнени всички от следните условия:

i)

опцията за продажба може да бъде свободно упражнена от стандартния ФПП на датата на нейното упражняване;

ii)

цената на упражняване на опцията за продажба остава близка до очакваната стойност на инструмента на датата на упражняване;

iii)

инвестиционната стратегия на стандартния ФПП предполага съществуването на голяма вероятност опцията да бъде упражнена на датата на упражняване;

Чрез дерогация от втора алинея, стандартен ФПП може вместо това при изчисляване на среднопретеглената продължителност за секюритизации и обезпечени с активи търговски ценни книжа в случай на амортизационни инструменти да се основава за изчисляването на падежа на:

i)

договорния амортизационен профил на такива инструменти; или

ii)

амортизационния профил на базисните активи, от които произтичат паричните потоци за откупуване на тези инструменти.

2.   Ако посочените в този член ограничения не бъдат спазени по независещи от стандартния ФПП причини или в резултат от упражняването на право на записване или на откупуване, съответният ФПП възприема като приоритетна цел преодоляването на това положение, като взема предвид интересите на притежателите на дялове в него или на акционерите му.

3.   Стандартен ФПП не може да бъде под формата на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти или на ФПП със слабо променлива НСА.

Член 26

Кредитни рейтинги на ФПП

ФПП, който възлага или финансира присъждането на външен кредитен рейтинг, извършва това в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009. ФПП или лицето, управляващо ФПП, ясно посочва в проспектите на ФПП, както и във всяко съобщение за инвеститорите, в което се споменава външният кредитен рейтинг, че присъждането на рейтинга е възложено или финансирано от ФПП или от лицето, управляващо ФПП.

Член 27

Политика „Познавай клиента си“

1.   Без да се засягат по-строгите изисквания, посочени в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (19), лицето, управляващо ФПП създава, въвежда и прилага процедури и полага дължимата грижа с цел да предвиди последиците от искания за откупуване, получени едновременно от няколко инвеститора, като взема предвид най-малко вида на инвеститора, броя на акциите или дяловете във фонда, притежаван от един инвеститор и развитието на входящите и на изходящите парични потоци.

2.   Ако стойността на акциите или дяловете, притежавани от един инвеститор, надвишава сумата по съответстващото изискване за дневна ликвидност на ФПП, лицето, управляващо ФПП, разглежда, в допълнение към факторите, посочени в параграф 1, всеки от следните фактори:

а)

определимите характеристики на нуждата на инвеститорите от парични средства, включително цикличното развитие на броя на акциите във ФПП;

б)

нежеланието на различните инвеститори да поемат риск;

в)

степента на зависимост или тесните връзки между различните инвеститори във ФПП.

3.   В случаите, когато инвеститорите извършват своите инвестиции чрез посредник, лицето, управляващо ФПП, изисква от посредника информацията, необходима за спазване напараграфи 1 и 2, с цел да управлява по подходящ начин ликвидността и концентрацията на инвеститори на ФПП.

4.   Лицето, управляващо ФПП, гарантира, че стойността на дяловете или акциите, притежавани от един инвеститор, не оказва съществено въздействие върху профила на ликвидност на ФПП, когато възлиза на значителна част от общата НСА на ФПП.

Член 28

Стрес тестове

1.   Всеки ФПП има надеждна процедура за извършване на стрес тестове, с която се установяват евентуални събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха имали неблагоприятно въздействие върху ФПП. ФПП или лицето, управляващо ФПП, извършва оценка на евентуалното въздействие, което тези събития или промени биха имали върху ФПП. ФПП или лицето, управляващо ФПП, провежда редовно стрес-тестове за различни евентуални варианти.

Стрес тестовете се основават на обективни критерии и разглеждат последиците от изключително неблагоприятни реалистични сценарии. При сценариите за стрес тестовете се вземат предвид като минимално изискване референтните параметри, които включват следните фактори:

а)

възможни промени в нивото на ликвидността на активите в портфейла на ФПП;

б)

възможни промени в нивото на кредитния риск на активите в портфейла на ФПП, включително кредитни събития и събития, влияещи на рейтинга;

в)

възможни промени на лихвените проценти и обменните курсове;

г)

възможни обеми на откупуване;

д)

възможно разширяване или свиване на спредовете между индексите, с които са обвързани лихвените проценти на ценните книжа в портфейла;

е)

възможни макроикономически системни сътресения, засягащи икономиката като цяло;

2.   Освен това за ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА стрес тестовете оценяват за различните сценарии разликата между постоянната НСА на дял или акция и НСА на дял или акция.

3.   Стрес тестовете се извършват с честота, определена от съвета на директорите на ФПП, когато е приложимо, или от съвета на директорите на лицето, управляващо ФПП, след като се предвиди подходящ и разумен интервал в контекста на пазарните условия и всички планирани промени в портфейла на ФПП. Тестовете се извършват поне два пъти годишно.

4.   Когато в резултат на стрес тестовете се установи, че ФПП е уязвим, управляващото го лице изготвя подробен доклад, съдържащ резултатите от стрес тестовете и предложение за план за действие.

Когато е необходимо, лицето, управляващо ФПП, предприема действия за повишаване на устойчивостта на ФПП, включително действия, които подобряват ликвидността или качеството на активите на ФПП и незабавно уведомява съответния компетентен орган на ФПП за предприетите мерки.

5.   На съвета на директорите на ФПП, когато е приложимо, или на съвета на директорите на лицето, управляващо ФПП се представят за разглеждане подробният доклад с резултатите от стрес тестовете и предложеният план за действие. Съветът на директорите променя при необходимост предложения план за действие и одобрява окончателния план за действие. Подробният доклад и планът за действие се съхраняват за срок от поне пет години.

Подробният доклад и планът за действие се представят за преглед на компетентния орган на ФПП.

6.   Компетентният орган на ФПП изпраща подробния доклад, посочен в параграф 5, на ЕОЦКП.

7.   ЕОЦКП издава насоки с цел да се определят общи референтни параметри за сценариите, използвани при стрес тестовете, които да бъдат включени в стрес тестовете, като се вземат предвид факторите, посочени в параграф 1. Насоките се актуализират поне веднъж годишно, като се вземат предвид последните тенденции на пазара.

ГЛАВА IV

Правила за оценяване

Член 29

Оценяване на ФПП

1.   Активите на ФПП се оценяват поне веднъж дневно.

2.   Активите на ФПП се оценяват чрез използване на оценка по пазарни цени винаги, когато това е възможно.

3.   Когато се използва оценка по пазарни цени:

а)

активите на ФПП се оценяват на по-ниската от „цена купува“ и „цена продава“, освен ако може да се закрие позицията на актива по средната пазарна цена;

б)

се използват само пазарни данни с добро качество; такива данни се оценяват въз основа на всеки от следните фактори:

i)

броя и качеството на контрагентите;

ii)

обема и оборота на пазара на актива на ФПП;

iii)

размера на емисията и на дела от емисията, който ФПП възнамерява да купи или продаде.

4.   Когато не е възможно да се използва оценка по пазарни цени или пазарните данни не са достатъчно качествени, даден актив на ФПП се оценява консервативно, като се използва оценка по модел.

Моделът оценява точно присъщата стойност на актива на даден ФПП въз основа на всеки от следните актуализирани ключови фактори:

а)

обема и оборота на пазара на този актив;

б)

размера на емисията и на дела от емисията, който ФПП възнамерява да купи или продаде;

в)

свързаните с актива пазарен, лихвен и кредитен риск.

Когато се използва оценка по модел, не се използва методът на амортизираната стойност.

5.   На компетентните органи се съобщават резултатите от оценката, извършена в съответствие с параграфи 2, 3, 4, 6 и 7.

6.   Независимо от параграфи 2, 3 и 4, активите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, може да се оценяват допълнително, като се използва методът на амортизираната стойност.

7.   Чрез дерогация от параграфи 2 и 4, в допълнение към оценката по пазарни цени, посочена в параграфи 2 и 3, и оценката по модел, посочена в параграф 4, активите на ФПП със слабо променлива НСА, чийто остатъчен срок до падежа не надхвърля 75 дни, могат да се оценяват чрез използване на метода на амортизираната стойност.

Методът на амортизираната стойност се използва за оценяването на актив на ФПП със слабо променлива НСА единствено, при условие че цената на съответния актив, изчислена в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, не се отклонява от цената на актива, изчислена в съответствие с първа алинея на настоящия член, с повече от 10 базисни пункта. Ако е налице подобно отклонение, цената на съответния актив се изчислява в съответствие с параграфи 2, 3 и 4.

Член 30

Изчисляване на НСА на дял или акция

1.   ФПП изчислява НСА на дял или акция като разликата между сумата на всички активи на ФПП и сумата на всички пасиви на ФПП, оценени в съответствие с оценка по пазарни цени или по модел, или на двете, разделена на броя на емитираните дялове или акции на ФПП.

2.   НСА на дял или акция се закръгля до най-близкия базисен пункт или негов еквивалент, когато НСА се публикува във валутна единица.

3.   НСА на дял или на акция на ФПП се изчислява и се публикува поне веднъж дневно в публичния раздел на уебсайта на ФПП.

Член 31

Изчисляване на постоянната НСА на дял или акция на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти

1.   ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, изчислява постоянна НСА на дял или акция като разликата между сумата на всички негови активи, оценени в съответствие с метода на амортизираната стойност, както е предвидено в член 29, параграф 6, и сумата на всички негови пасиви, разделена на броя на неговите емитирани дялове или акции.

2.   Постоянната НСА на дял или акция на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, се закръгля до най-близкия процентен пункт или негов еквивалент, когато постоянната НСА се публикува във валутна единица.

3.   Постоянната НСА на дял или на акция на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, се изчислява поне веднъж дневно.

4.   Разликата между постоянната НСА на дял или акция и НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 30, се следи и се публикува всекидневно в публичния раздел на уебсайта на ФПП.

Член 32

Изчисляване на постоянната НСА на дял или акция на ФПП със слабо променлива НСА

1.   ФПП със слабо променлива НСА изчислява постоянна НСА на дял или акция като разликата между сумата на всички негови активи, оценени в съответствие с метода на амортизираната стойност, както е посочено в член 29, параграф 7, и сумата на всички негови пасиви, разделена на броя на неговите емитирани дялове или акции.

2.   Постоянната НСА на дял или акция на ФПП със слабо променлива НСА се закръгля до най-близкия процентен пункт или негов еквивалент, когато постоянната НСА се публикува във валутна единица.

3.   Постоянната НСА на дял или на акция на ФПП със слабо променлива НСА се изчислява поне веднъж дневно.

4.   Разликата между постоянната НСА на дял или акция и НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 30, се следи и се публикува всекидневно в публичния раздел на уебсайта на ФПП.

Член 33

Емисионна цена и цена на откупуване

1.   Дяловете или акциите на ФПП се емитират или откупуват на цена, която е равна на НСА на дял или акция на ФПП, независимо от разрешените такси, посочени в проспекта на ФПП.

2.   Чрез дерогация от параграф 1:

а)

дяловете или акциите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови книжа, може да се емитират или откупуват на цена, която е равна на постоянната НСА на дял или акция на ФПП;

б)

дяловете или акциите на ФПП със слабо променлива НСА може да се емитират или откупуват на цена, която е равна на постоянната НСА на дял или акция, но само когато постоянната НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 32, параграфи 1, 2 и 3, не се отклонява от НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 30, с повече от 20 базисни пункта.

Във връзка с буква б), когато постоянната НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 32, параграфи 1, 2 и 3, се отклонява от НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 30, с повече от 20 базисни пункта, последващото откупуване или записване се извършва на цена, която е равна на НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 30.

Преди сключването на договора потенциалните инвеститори биват ясно предупредени в писмена форма от лицето, управляващо ФПП, относно обстоятелствата, при които ФПП със слабо променлива НСА повече няма да откупува или да записва на постоянна НСА на дял или акция.

ГЛАВА V

Специални изисквания за ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА

Член 34

Специални изисквания за ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА

1.   Лице, управляващо ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА, въвежда, изпълнява и последователно прилага разумни и строги процедури за управление на ликвидността, за да се осигури съответствие със седмичните прагове за ликвидност, приложими за съответните фондове. Процедурите за управление на ликвидността са ясно описани в правилата на фонда или учредителните документи на фонда, както и в проспекта.

При осигуряването на съответствие със седмичните прагове за ликвидност се прилагат следните принципи:

а)

винаги, когато делът на активите със седмичен падеж, определен в член 24, параграф 1, буква д), спадне под 30 % от общата стойност на активите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или на ФПП със слабо променлива НСА, и нетното дневно откупуване за един работен ден надхвърли 10 % от общата стойност на активите, лицето, управляващо ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА, незабавно уведомява за това неговия съвет и съветът предприема документирана оценка на положението с цел да определи подходящия курс на действия, като има предвид интересите на инвеститорите, и решава дали да приложи една или повече от следните мерки:

i)

такси за ликвидност при откупуване, които отразяват по подходящ начин разходите на ФПП за постигане на ликвидност и гарантират, че инвеститорите, които остават във фонда, не са поставени несправедливо в неравностойно положение, когато другите инвеститори се възползват от откупуване на техните дялове или акции през този период;

ii)

ограничения за откупуване, които ограничават количеството дялове или акции, подлежащи на откупуване в рамките на един работен ден, до не повече от 10 % от дяловете или акциите във ФПП за период от не повече от 15 работни дни;

iii)

спиране на откупуването за период от не повече от 15 работни дни; или

iv)

непредприемане на непосредствени действия, освен изпълнение на задължението, посочено в член 24, параграф 2;

б)

винаги, когато делът на активите със седмичен падеж, определен в член 24, параграф 1, буква д), спадне под 10 % от общата стойност на активите, лицето, управляващо ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА, незабавно уведомява за това неговия съвет и съветът предприема документирана оценка на положението и — въз основа на тази оценка и като има предвид интересите на инвеститорите — прилага една или повече от следните мерки и документира основанията за своя избор:

i)

такси за ликвидност при откупуване, които отразяват по подходящ начин разходите на ФПП за постигане на ликвидност и гарантират, че инвеститорите, които остават във фонда, не са поставени несправедливо в неравностойно положение, когато другите инвеститори се възползват от откупуване на техните дялове или акции през този период;

ii)

спиране на откупуването за период от не повече от 15 работни дни.

2.   Ако в рамките на период от 90 дни общата продължителност на спирането надвишава 15 дни, даден ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА автоматично престава да бъде ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА. ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или ФПП със слабо променлива НСА незабавно уведомява за това всеки инвеститор ясно и разбираемо в писмена форма.

3.   След като съветът на ФПП с постоянна НСА, инвестиращ в държавни дългови инструменти, или на ФПП със слабо променлива НСА е определил своя курс на действие по отношение на всяка от точки а) и б) от параграф 1, той незабавно предоставя подробна информация относно решението си на компетентния орган на съответния ФПП.

ГЛАВА VI

Външно подпомагане

Член 35

Външно подпомагане

1.   ФПП не получава външно подпомагане.

2.   Външно подпомагане означава пряко или косвено подпомагане, предлагано на ФПП от трета страна, включително спонсор на ФПП, което е предназначено за или в действителност би довело до гарантиране на ликвидността на ФПП или стабилизиране на НСА на дял или на акция на ФПП.

Външното подпомагане включва:

а)

парични инжекции от трета страна;

б)

закупуване от трета страна на активи на ФПП на завишени цени;

в)

закупуване от трета страна на дялове или акции на ФПП с цел да се осигури ликвидност на фонда;

г)

емитирането от трета страна на всякакъв вид явна или скрита гаранция или на писмо за подпомагане в полза на ФПП;

д)

всякакво действие от трета страна, чиято пряка или косвена цел е да се поддържа профилът на ликвидност и НСА на дял или на акция на ФПП.

ГЛАВА VII

Изисквания по отношение на прозрачността

Член 36

Прозрачност

1.   ФПП ясно посочва какъв вид ФПП е в съответствие с член 3, параграф 1 и дали е краткосрочен ФПП или стандартен ФПП във всеки документ за външно ползване, доклад, изказване, реклама, писмо или всякакви други писмени свидетелства, издадени от него или управляващото го лице, изпратени до или предназначени за разпространение сред потенциалните инвеститори, притежателите на дялове или акционерите.

2.   Лицето, управляващо ФПП, поне веднъж седмично предоставя изцяло следната информация на разположение на инвеститорите на ФПП:

а)

падежната структура на портфейла на ФПП;

б)

кредитния профил на ФПП;

в)

среднопретегления матуритет и среднопретеглената продължителност на ФПП;

г)

подробности за 10-те най-големи портфейла на ФПП, включително наименованието, държавата, падежа и типа на активите, както и контрагентът в случай на репо споразумения и обратни репо споразумения;

д)

общата стойност на активите на ФПП;

е)

нетната доходност на ФПП.

3.   Всеки документ на ФПП, използван за маркетингови цели, съдържа ясно формулирани всеки от следните текстове:

а)

ФПП не е гарантирана инвестиция;

б)

инвестицията във ФПП е различна от инвестицията в депозити, като се посочва по-специално рискът, че основната сума, инвестирана във ФПП, може да бъде обект на колебания;

в)

ФПП не разчита на външно подпомагане за гарантиране на ликвидността си или стабилизиране на НСА на дял или акция;

г)

инвеститорът поема риска от загубата на главницата.

4.   Съобщенията от ФПП или от управляващото го лице до инвеститорите или до потенциалните инвеститори по никакъв начин не внушават, че инвестицията в акциите или дяловете на ФПП е гарантирана.

5.   Инвеститорите във ФПП биват ясно информирани за метода или методите, използвани от ФПП за оценяване на активите на ФПП и за изчисляване на НСА.

ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА разясняват ясно на инвеститорите и потенциалните инвеститори използването на метода на амортизираната стойност или на закръгляването или и на двата.

Член 37

Докладване пред компетентните органи

1.   Поне веднъж на тримесечие лицето, управляващо ФПП, предоставя на компетентния орган на ФПП информация за всеки управляван от него ФПП.

Чрез дерогация от първа алинея за ФПП, чиито управлявани активи общо не надхвърлят 100 000 000 EUR, поне веднъж годишно лицето, управляващо ФПП, предоставя доклад на компетентния орган на ФПП.

При поискване лицето, управляващо ФПП, предоставя информацията, докладвана съгласно първа и втора алинея, също така на компетентния орган на лицето, управляващо ФПП, ако е различен от компетентния орган на ФПП.

2.   Информацията, предоставяна в съответствие с параграф 1, включва следните точки:

а)

типа и характеристиките на ФПП;

б)

показателите на портфейла като общата стойност на активите, НСА, средно претегления матуритет, средно претеглената продължителност, падежната структура, ликвидността и доходността;

в)

резултатите от стрес тестове и, когато е приложимо, предложения план за действие;

г)

информация за активите в портфейла на ФПП, включително:

i)

характеристиките на всеки актив като наименование, държава, категория на емитента, риск или падеж, както и резултатът от вътрешната процедура за оценка на кредитното качество;

ii)

типа на актива, включително подробности за контрагента при деривати, репо споразумения или обратни репо споразумения;

д)

информация за пасивите на ФПП, включително:

i)

държавата, в която е установен инвеститорът;

ii)

категорията на инвеститора;

iii)

дейностите по записване и откупуване.

Компетентните органи могат да искат допълнителна информация, ако това е необходимо и надлежно обосновано.

3.   В допълнение към информацията, посочена в параграф 2, лицето, управляващо ФПП докладва следното за всеки управляван от него ФПП със слабо променлива НСА:

а)

всички случаи, в които цената на даден актив, оценена чрез използване на метода на амортизираната стойност в съответствие с член 29, параграф 7, първа алинея, се отклонява от цената на съответния актив, изчислена в съответствие с член 29, параграфи 2, 3 и 4, с повече от 10 базисни пункта.

б)

всички случаи, в които постоянната НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 32, параграфи 1 и 2, се отклонява от НСА на дял или акция, изчислена в съответствие с член 30, с повече от 20 базисни пункта;

в)

всички случаи, в които е налице положение, посочено в член 34, параграф 3, и мерките, предприети от съвета в съответствие с член 34, параграф 1, букви а) и б).

4.   ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за създаване на формуляр за отчитане, който да съдържа цялата информация, посочена в параграфи 2 и 3.

ЕОЦКП представя на Комисията посочените проекти на технически стандарти за изпълнение в срок до 21 януари 2018 г.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея проекти на технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

5.   Компетентните органи предават на ЕОЦКП цялата информация, получена съгласно настоящия член. Тази информация се предава на ЕОЦКП не по-късно от 30 дни след края на отчетното тримесечие.

ЕОЦКП събира информацията с цел да изгради централна база данни за всички ФПП, които са установени, управлявани или предлагани на пазара в Съюза. Европейската централна банка има право на достъп до тази база данни само за статистически цели.

ГЛАВА VIII

Надзор

Член 38

Надзор от компетентните органи

1.   Компетентните органи контролират постоянното спазване на разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Компетентният орган на ФПП или, когато е приложимо, компетентният орган на лицето, управляващо ФПП, отговаря за упражняването на надзор за спазването на глави II—VII.

3.   Компетентният орган на ФПП отговаря за контрола по спазването на задълженията, определени в правилата на фонда или учредителните документи на фонда, и на задълженията, посочени в проспекта, които са в съответствие с настоящия регламент.

4.   Компетентният орган на лицето, управляващо ФПП, упражнява надзор върху адекватността на мерките и организацията на управляващото ФПП лице, така че лицето, управляващо ФПП, да може да изпълнява задълженията и да спазва правилата, свързани с учредяването и функционирането на всички управлявани от него ФПП.

5.   Компетентните органи следят ПКИПЦК и АИФ, които са установени или се предлагат на техните пазари, с цел да се уверят, че те не използват обозначението „ФПП“ и не внушават, че са ФПП, ако не спазват изискванията на настоящия регламент.

Член 39

Правомощия на компетентните органи

Без да се засягат правомощията, предоставени на компетентните органи в съответствие с директиви 2009/65/ЕО или 2011/61/ЕС, в зависимост от това, коя от двете директиви е приложима, компетентните органи разполагат, в съответствие с националното право, с всички правомощия за осъществяването на надзор и разследвания, които са необходими за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент. Те по-специално разполагат с правомощията да извършват всяко от следните действия:

а)

да изискват достъп да всякакви документи във всякаква форма, както и да получават копие от тях или да ги копират;

б)

да изискват от ФПП или от лицето, управляващо ФПП, да предоставя информация незабавно;

в)

да изискват информация от всяко лице, свързано с дейностите на ФПП или на лицето, управляващо ФПП;

г)

да извършват проверки на място със или без предизвестие;

д)

да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че ФПП или лицето, управляващо ФПП, продължава да спазва разпоредбите на настоящия регламент;

е)

да издадат заповед, за да гарантират, че ФПП или лицето, управляващо ФПП, изпълнява разпоредбите на настоящия регламент и се въздържа да повтаря всякакво поведение, което би могло да представлява нарушение на настоящия регламент.

Член 40

Санкции и други мерки

1.   Държавите членки определят правилата относно санкциите и другите мерки, приложими за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Санкциите и другите мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   До 21 юли 2018 г. държавите членки нотифицират на Комисията и ЕОЦКП системата от санкции и други мерки, посочена в параграф 1. Те нотифицират на Комисията и ЕОЦКП незабавно всяко последващо изменение на посочената система.

Член 41

Специфични мерки

1.   Без да се засягат правомощията, предоставени на компетентните органи в съответствие с директиви 2009/65/ЕО или 2011/61/ЕС, в зависимост от това, коя от двете директиви е приложима, компетентният орган на ФПП или на лицето, управляващо ФПП, като зачита принципа на пропорционалност, предприема необходимите мерки, посочени в параграф 2, ако ФПП или лицето, управляващо ФПП:

а)

не изпълнява някое от изискванията относно състава на активите, в нарушение на членове 9—16;

б)

не изпълнява някое от изискванията относно портфейла, в нарушение на членове 17, 18, 24 или 25;

в)

е получило разрешение чрез неверни твърдения или по друг неправомерен начин, в нарушение на член 4 или член 5;

г)

използва обозначението „фонд на паричния пазар“, „ФПП“ или друго обозначение, което води до заключението, че ПКИПЦК или АИФ е ФПП, в нарушение на член 6;

д)

не изпълнява някое от изискванията относно вътрешната оценка на кредитното качество, в нарушение на член 19 или член 20;

е)

не изпълнява някое от изискванията относно управлението, документацията или прозрачността, в нарушение на членове 21, 23, 26, 27, 28 или 36;

ж)

не изпълнява някое от изискванията относно оценката, в нарушение на членове 29, 30, 31, 32, 33 или 34.

2.   В случаите, посочени в параграф 1, компетентният орган на ФПП, по целесъобразност:

а)

предприема мерки, за да гарантира, че съответният ФПП или съответното лице, управляващо ФПП, спазва приложимите разпоредби;

б)

оттегля дадено разрешение, предоставено в съответствие с членове 4 или 5.

Член 42

Правомощия и компетентност на ЕОЦКП

1.   ЕОЦКП разполага с необходимите правомощия, за да изпълнява задачите, възложени му с настоящия регламент.

2.   ЕОЦКП упражнява правомощията, предоставени му в съответствие с директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС, също и по отношение на настоящия регламент и в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

3.   За целите на Регламент (ЕС) № 1095/2010 настоящият регламент се прибавя към всеки друг правнообвързващ акт на Съюза, с който се възлагат задачи на органа, посочен в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 43

Сътрудничество между органите

1.   Компетентният орган на ФПП и компетентният орган на лицето, управляващо ФПП, ако те са различни, си сътрудничат и си обменят информация за целите на изпълнението на техните задължения съгласно настоящия регламент.

2.   Компетентните органи и ЕОЦКП си сътрудничат за целите на изпълнението на съответните им задължения съгласно настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.

3.   Компетентните органи и ЕОЦКП си обменят цялата информация и документация, необходими за изпълнението на съответните им задължения по настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010, по-специално за установяване и отстраняване на нарушения на настоящия регламент. Компетентните органи на държавите членки, отговарящи за издаването на разрешение и надзора по отношение на ФПП съгласно настоящия регламент, съобщават информация на компетентните органи на другите държави членки, когато тази информация е от значение за наблюдението и реакцията спрямо потенциалните последици от дейностите на отделни ФПП или на ФПП като цяло за стабилността на финансови институции със системно значение и за правилното функциониране на пазарите, на които развиват дейност ФПП. ЕОЦКП и Европейският съвет за системен риск (ЕССР) също биват информирани и предават тази информация на компетентните органи на другите държави членки.

4.   Въз основа на информацията, предадена от националните компетентни органи съгласно член 37, параграф 5, ЕОЦКП, в съответствие с правомощията, които са му предоставени съгласно Регламент (ЕС) № 1095/2010, изготвя доклад до Комисията с оглед на прегледа, посочен в член 46 от настоящия регламент.

ГЛАВА IХ

Заключителни разпоредби

Член 44

Третиране на съществуващи ПКИПЦК и АИФ

1.   До 21 януари 2019 г. всяко съществуващо ПКИПЦК или АИФ, което инвестира в краткосрочни активи и чиято изключителна или обща цел е да предлага доходност, съответстваща на лихвените проценти на паричния пазар или запазване на стойността на инвестицията, подава заявление до компетентния орган на ФПП заедно с всички документи и доказателства, необходими за доказване на спазването на настоящия регламент.

2.   Не по-късно от два месеца след получаване на пълното заявление компетентният орган на ФПП преценява в съответствие с членове 4 и 5 дали ПКИПЦК или АИФ отговарят на изискванията на настоящия регламент. Компетентният орган на ФПП издава решение и незабавно уведомява за това ПКИПЦК или АИФ.

Член 45

Делегиране

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, предвидено в членове 11, 15 и 22, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 11, 15 и 22, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегираните актове, приети съгласно членове 11, 15 и 22, влизат в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или, ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 46

Преглед

1.   До 21 юли 2022 г. Комисията прави преглед на целесъобразността на настоящия регламент от гледна точка на пруденциалните и икономическите аспекти, след провеждането на консултации с ЕОЦКП и, когато е целесъобразно, с ЕССР, включително по въпроса дали трябва да се извършат промени в режима на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, и ФПП със слабо променлива НСА.

2.   В рамките на прегледа по-специално:

а)

се прави анализ на натрупания опит при прилагането на настоящия регламент, неговото въздействие върху инвеститорите, ФПП и лицата, управляващи ФПП в Съюза;

б)

се прави оценка на ролята, която ФПП играят при закупуване на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от държавите членки;

в)

се вземат предвид специфичните характеристики на дълговите инструменти, емитирани или гарантирани от държавите членки, и ролята на тези инструменти за финансирането на държавите членки;

г)

се взема под внимание докладът, посочен в член 509, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)

се взема предвид въздействието на настоящия регламент върху пазарите за краткосрочно финансиране;

е)

се вземат предвид регулаторните промени на международно равнище.

В срок до 21 юли 2022 г. Комисията представя доклад относно възможностите за установяване на квота от 80 % по отношение на държавните дългови инструменти на ЕС. Посоченият доклад взема предвид наличието на краткосрочни държавни дългови инструменти на ЕС и извършва оценка по въпроса дали ФПП със слабо променлива НСА могат да бъдат подходяща алтернатива на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, които не са на ЕС. Ако Комисията заключи в доклада си, че въвеждането на квота от 80 % по отношение на държавните дългови инструменти на ЕС и постепенното извеждане от употреба на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, което включва неограничено количество държавни дългови инструменти, които не са на ЕС, не е осъществимо, тя следва да представи основанията за това заключение. Ако Комисията заключи, че въвеждането на квота от 80 % по отношение на държавните дългови инструменти на ЕС е осъществимо, Комисията може да представи законодателни предложения за въвеждането на такава квота, като поне 80 % от активите на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, следва да бъдат инвестирани в държавни дългови инструменти на ЕС. Освен това, ако Комисията заключи, че ФПП със слабо променлива НСА са се превърнали в подходяща алтернатива на ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, които не са на ЕС, тя може да представи подходящи предложения за премахване на дерогацията за ФПП с постоянна НСА, инвестиращи в държавни дългови инструменти, като цяло.

Резултатите от прегледа, придружени при необходимост от подходящи предложения за изменения, се представят на Европейския парламент и на Съвета.

Член 47

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 21 юли 2018 г., с изключение на член 11, параграф 4, член 15, параграф 7, член 22 и член 37, параграф 4, които се прилагат от 20 юли 2017 г..

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 14 юни 2017 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

H. DALLI


(1)  ОВ C 255, 6.8.2014 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 50.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 5 април 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 16 май 2017 г.

(4)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(5)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета на 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1).

(8)  Директива 2013/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за изменение на Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, по отношение на предоверяването на кредитни рейтинги (ОВ L 145, 31.5.2013 г., стр. 1).

(9)  Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаванията, общите условия във връзка с дейността, депозитарите, ливъриджа, прозрачността и надзора (ОВ L 83, 22.3.2013 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(11)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(12)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(13)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(14)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(15)  Директива 2007/16/ЕО на Комисията от 19 март 2007 г. за изпълнение на Директива 85/611/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПКЦ) във връзка с изясняването на някои определения (ОВ L 79, 20.3.2007 г., стр. 11).

(16)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).

(17)  Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).

(18)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(19)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).


ДИРЕКТИВИ

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 169/46


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/1132 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 юни 2017 година

относно някои аспекти на дружественото право

(кодифициран текст)

(текст от значение за ЕИП)

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ И УЧРЕДЯВАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ДРУЖЕСТВА С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ 55

Глава I

Предмет 55

Глава II

Учредяване и недействителност на дружеството и действителност на задълженията му 56

Pаздел 1

Учредяване на акционерно дружество 56

Pаздел 2

Недействителност на дружество с ограничена отговорност и действителност на задълженията му 57

Глава III

Оповестяване и взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри 59

Раздел 1

Общи разпоредби 59

Раздел 2

Правила за оповестяване, приложими по отношение на клонове на дружества от други държави членки 66

Раздел 3

Правила за оповестяване, приложими по отношение на клонове на дружества от трети страни 68

Раздел 4

Прилагане и договорености за изпълнение 69

Глава IV

Поддържане и изменение на капиталa 70

Раздел 1

Капиталови изисквания 70

Раздел 2

Гаранции по отношение на законоустановения капитал 71

Раздел 3

Правила за разпределение 74

Раздел 4

Правила за придобиване на собствените акции на дружествата 75

Раздел 5

Правила за увеличаване и намаляване на капитала 80

Раздел 6

Прилагане и договорености за изпълнение 85

ДЯЛ II

СЛИВАНИЯ И РАЗДЕЛЯНИЯ НА ДРУЖЕСТВА С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ 86

Глава I

Сливания на акционерни дружества 86

Раздел 1

Общи разпоредби относно сливанията 86

Раздел 2

Сливане чрез придобиване 87

Раздел 3

Сливане чрез учредяване на ново дружество 93

Раздел 4

Придобиване на едно дружество от друго дружество, което притежава 90 % или повече от неговите акции 93

Раздел 5

Други операции, разглеждани като сливания 95

Глава II

Презгранични сливания на дружества с ограничена отговорност 95

Глава III

Разделяне на акционерни дружества 103

Раздел 1

Общи разпоредби 103

Раздел 2

Pазделяне с цел придобиване 103

Раздел 3

Разделяне чрез учредяване на нови дружества 110

Раздел 4

Разделяния под контрола на съдебен орган 111

Раздел 5

Други операции, третирани като разделяне 111

Раздел 6

Договорености за прилагане 112

ДЯЛ III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 112

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 50, параграф 1 и параграф 2, буква ж) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директиви 82/891/ЕИО на Съвета (3) и 89/666/ЕИО на Съвета (4), и Директиви 2005/56/ЕО (5), 2009/101/ЕО (6), 2011/35/ЕС (7) и 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8) са били неколкократно и съществено изменяни (9). С оглед постигане на яснота и рационалност тези директиви следва да бъдат кодифицирани.

(2)

Координирането, предвидено в член 50, параграф 2, буква ж) от Договора и в Общата програма за премахване на ограниченията за свободата на установяване, започнало с Първа Директива 68/151/ЕИО на Съвета (10), е особено важно по отношение на акционерните дружества, тъй като тяхната дейност преобладава в икономиката на държавите членки и често се простира отвъд националните граници.

(3)

За да се гарантира минимална равностойна защита на акционерите и кредиторите на акционерните дружества, особено значение има координирането на националните разпоредби, свързани с учредяването на такива дружества и с поддържането, увеличаването или намаляването на техния капитал.

(4)

В Съюза уставът или учредителният акт на едно акционерно дружество трябва да осигуряват възможност на всяко заинтересовано лице да се запознае с основните данни за дружеството, включително точната структура на неговия капитал.

(5)

Защитата на третите лица следва да бъде гарантирана чрез разпоредби, които във възможно най-голяма степен ограничават основанията за недействителност на задълженията, поети от името на акционерните дружества и другите видове капиталови дружества.

(6)

За да се гарантира правната сигурност в отношенията между дружеството и третите лица, както и между членовете на дружеството, е необходимо да се ограничат случаите на недействителност, както и обратното действие на обявяването на недействителността, и да бъде установен кратък срок, в който третите лица могат да оспорят такова обявяване.

(7)

Координирането на националните разпоредби относно оповестяването на информация, действителността на задълженията, поети от акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, и недействителността на тези дружества има голямо значение, особено за осигуряване на защита на интересите на трети лица.

(8)

Оповестяването на основните документи на дадено дружество следва да позволи трети лица да се запознаят с тяхното съдържание и с други свързани с дружеството данни, по-специално относно самоличността на лицата, упълномощени да поемат задължения от името на дружеството.

(9)

Без да се засягат предвидените в националното право на държавите членки материални и формални изисквания, следва да се даде възможност на дружествата сами да избират дали да представят изискваните задължителни документи и данни на хартиен носител или по електронен път.

(10)

Заинтересованите лица следва да имат възможност да получат от регистъра препис от тези документи и данни на хартиен носител или по електронен път.

(11)

На държавите членки следва да бъде позволено да преценят дали да продължат да издават на хартиен носител официалния си вестник, предназначен за публикуването на задължителни документи и данни, или да организират оповестяването им с равностойни средства.

(12)

Трансграничният достъп до информация относно дружествата следва да бъде улеснен, като наред със задължителното оповестяване на един от езиците, разрешени в държавата членка на съответните дружества, се позволи и доброволната регистрация на изискваните документи и данни и на други езици. Добросъвестните трети лица следва да могат да се позовават на тези преводи.

(13)

Уместно е да се поясни, че посочването на задължителните данни, изброени в настоящата директива, следва да бъде включено във всички писма и формуляри за поръчка на дружеството, независимо от това, дали са изготвени на хартиен или друг носител. С оглед на технологичното развитие следва да се предвиди публикуването на тези задължителни данни на интернет страниците на дружествата.

(14)

Подобно на учредяването на дъщерно дружество, откриването на клон е една от съществуващите възможности дружествата да упражнят правото си на установяване в друга държава членка.

(15)

Липсата на координиране по отношение на клоновете, особено при оповестяването, води до някои различия в защитата на акционерите и третите лица, между дружествата, които извършват дейност в други държави членки чрез откриване на клонове, и онези, които извършват дейност чрез учредяване на дъщерни дружества.

(16)

За да се осигури защитата на лицата, които влизат в отношения с дружествата чрез клоновете им, са нужни мерки във връзка с оповестяването на данни в държавата членка, в която се намира клонът. B някои отношения икономическото и общественото значение на един клон може да се сравни със значението на дъщерно дружество и следователно е налице обществен интерес в клона да бъде оповестявана информация за дружеството. За извършването на това оповестяване е необходимо да се използва вече установената процедура за капиталовите дружества в Съюза.

(17)

Оповестяването е свързано с ред важни документи и данни и измененията в тях.

(18)

C изключение на представителните правомощия, фирмата и правната форма, ликвидацията на дружеството и производството по несъстоятелност по отношение на него, оповестяването може да се ограничи до информация за самия клон заедно с препратка към регистъра на дружеството, част от което е клонът, тъй като според действащите правила на Съюза цялата информация за дружеството е на разположение в този регистър.

(19)

Националните разпоредби относно оповестяването на счетоводни документи, свързани с клона, вече не са оправдани след координирането на националните правила за съставянето, проверките и оповестяването на счетоводните документи на дружеството. Следователно е достатъчно в регистъра на клона да бъде дадена информация за счетоводните документи, проверени и оповестени от дружеството.

(20)

Писмата и формулярите за поръчка, използвани от клона, следва да дават най-малко същата информация, както писмата и формулярите за поръчка, използвани от дружеството, и да посочват регистъра, в който е вписан клонът.

(21)

За да се осигури пълното постигане на целите на настоящата директива и да се избегне всяка дискриминация, основана на държавата на произход на дружеството, настоящата директива следва да обхваща и клоновете на дружества, които се регулират от правото на трети държави и са учредени в правна форма, аналогична на дружествата, към които се прилага настоящата директива. Към тези клонове трябва да се прилагат специални разпоредби, които са различни от правилата за клоновете на дружества, регулирани от правото на други държави членки, тъй като настоящата директива не се прилага към дружества от трети държави.

(22)

Настоящата директива не засяга изискванията за оповестяване на данни за клоновете съгласно други разпоредби — например на трудовото право във връзка с правото на информация на работниците и на данъчното право, или за статистически цели.

(23)

Взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри е мярка, необходима за създаване на по-благоприятна за търговците правна и фискална среда. То следва да спомогне и за повишаване на конкурентоспособността на европейските предприятия чрез намаляване на административната тежест и увеличаване на правната сигурност, като по този начин допринесе за излизане от световната икономическа и финансова криза — един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“. То следва също така да подобри презграничната комуникация между регистрите, чрез използване на нововъведенията в информационните и комуникационните технологии.

(24)

В Многогодишния план за действие за периода 2009—2013 г. в областта на европейското електронно правосъдие (11) се предвижда европейският портал за електронно правосъдие („порталът“) да бъде разработен като единна европейска електронна точка за достъп до правна информация, съдебни и административни институции, регистри, бази данни и други услуги, а взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри се определя като важно.

(25)

Презграничният достъп до стопанска информация за дружествата и техните клонове, открити в други държави членки, може да бъде подобрен само ако всички държави членки се ангажират да предоставят възможност да се извършва обмен на електронни съобщения между регистрите и за предаване на информация на отделните потребители по стандартизиран начин чрез идентично съдържание и оперативно съвместими технологии на територията на целия Съюз. Тази оперативна съвместимост на регистрите следва да се осигури от предоставящите услуги регистри на държавите членки („националните регистри“), които следва да създадат интерфейси към европейската централна платформа („платформата“). Платформата следва да бъде централизиран набор от инструменти от областта на информационните технологии, които включват услуги, и да образува общ интерфейс. Този интерфейс следва да се използва от всички национални регистри. Платформата следва също така да предоставя услуги, като създаде интерфейс към европейския портал за електронно правосъдие, който да служи за европейска електронна точка за достъп, както и към точки за достъп по избор, установени от държавите членки. Платформата следва да бъде замислена единствено като инструмент за взаимното свързване между регистрите, а не като обособена структура, притежаваща правосубектност. Въз основа на единни идентификационни кодове платформата следва да може да предава информация от всеки един от регистрите на всяка държава членка до компетентните регистри на друга държава членка в стандартен формат за съобщения (електронна форма на съобщенията, които се обменят между системите за информационни технологии, например xml) и на съответната езикова версия.

(26)

Настоящата директива няма за цел да създаде централизирана база данни за регистрите, в която да се съхранява съществена информация за дружествата. На етапа на въвеждането на системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри („системата за взаимно свързване на регистрите“) следва да се определят само данните, необходими за нормалната работа на платформата. Обхватът на тези данни следва да включва по-специално оперативни данни, езикови и терминологични речници. Този обхват следва да бъде определен, като се отчита необходимостта от осигуряване на ефикасна работа на системата за взаимно свързване на регистрите. Данните следва да се използват за целите на създаване на възможност платформата да изпълнява своите функции, като до тях никога не следва да се предоставя пряк публичен достъп. Освен това платформата не следва да изменя нито съдържанието на съхраняваните в националните регистри данни за дружествата, нито информацията за дружествата, предавана чрез системата за взаимно свързване на регистрите.

(27)

Тъй като целта на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12) не е да се хармонизират националните системи на централните, търговските и дружествените регистри, посочената директива не възлага задължение на държавите членки да променят своите вътрешни системи от регистри, по-специално по отношение на управлението и съхранението на данните, таксите и ползването и предоставянето на информация за национални цели.

(28)

Порталът следва да обработва чрез платформата запитвания, отправени от отделни потребители относно информация за дружествата и техните клонове, открити в други държави членки, която се съхранява в националните регистри. Това следва да даде възможност за представяне на резултатите от търсенията в портала, включително обяснителните бележки на всички официални езици на Съюза, в които се посочва предоставената информация. Освен това, с цел да се подобри защитата на трети лица в други държави членки, в портала следва да се предоставя основна информация относно правното значение на документите и данните, оповестени съгласно правото на държавите членки, прието в съответствие с настоящата директива.

(29)

Държавите членки следва да могат да установяват една или повече точки за достъп по избор, които могат да оказват въздействие върху използването и работата на платформата. Следователно Комисията следва да бъде уведомена за тяхното установяване, както и за всякакви съществени промени, свързани с тяхната работа, по-специално за тяхното закриване. Тези уведомления не следва в никакъв случай да ограничават правомощията на държавите членки по отношение на установяването и работата на точките за достъп по избор.

(30)

Дружествата и техните клонове, открити в други държави членки, следва да имат единен идентификационен код, който да дава възможност за недвусмисленото им идентифициране в рамките на Съюза. Предназначението на идентификационния код е да се използва в обмена на съобщения между регистрите чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Поради тази причина дружествата и клоновете не следва да са задължени да посочват единния идентификационен код в писмата или във формулярите за поръчка на дружеството, посочени в настоящата директива. За своите собствени комуникационни цели те следва да продължат да използват своя национален регистрационен номер.

(31)

Следва да се осигури възможност за установяване на ясна връзка между регистъра на дружеството и регистрите на неговите клонове, открити в други държави членки, като това се изразява в обмен на информация относно започването или прекратяването на всяко производство за ликвидация на дружеството или за обявяването му в несъстоятелност и относно заличаването на дружеството от регистъра, ако това поражда правни последици в държавата членка на регистъра на дружеството. Въпреки че държавите членки следва да могат да избират процедурите, които да прилагат по отношение на клоновете, регистрирани на тяхната територия, те следва да гарантират най-малко, че клоновете на прекратеното дружество се заличават от регистъра без неоправдано забавяне и, доколкото е приложимо, след провеждане на производство по ликвидация на съответния клон. Това задължение не следва да се прилага за клонове на дружества, които са заличени от регистъра, но имат правоприемник, както в случай на каквато и да е промяна в правно-организационната форма на дружеството, сливане или разделяне, или презгранично преместване на седалището на дружеството.

(32)

Разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до взаимното свързване на регистрите не следва да се прилагат по отношение на клонове, открити в държава членка от дружество, което не се регулира от правото на държава членка.

(33)

Държавите членки следва да гарантират, че при промени във вписаната в регистрите информация за дружествата, тази информация се актуализира своевременно. Актуализираните данни следва да бъдат оповестени, обикновено в рамките на 21 дни от получаването на пълната документация относно въпросните промени, включително проверката за законосъобразност в съответствие с националното право. Този срок следва да се тълкува като изискване към държавите членки да предприемат разумни усилия, за да спазят крайния срок, предвиден в настоящата директива. Той не следва да се прилага по отношение на счетоводната документация, която дружествата са длъжни да представят за всяка финансова година. Това изключение е оправдано предвид прекалената натовареност през отчетните периоди на националните регистри. В съответствие с основните правни принципи, общи за всички държави членки, срокът от 21 дни следва да спира да тече в случай на непреодолима сила.

(34)

Ако Комисията реши да разработи и/или експлоатира платформата чрез трето лице, това следва да се осъществи в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (13). Следва да се осигури подходяща степен на участие на държавите членки в този процес, като се определят техническите характеристики за целите на процедурата по възлагане на обществени поръчки посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(35)

Ако Комисията реши да експлоатира платформата чрез трето лице, следва да се осигури непрекъснатото предоставяне на услуги от системата за взаимно свързване на регистрите и подходящ публичен надзор върху работата на платформата. Следва да бъдат приети подробни правила относно оперативното управление на платформата посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Във всеки случай участието на държавите членки в работата на цялата система следва да бъде осигурено посредством редовен диалог между Комисията и представителите на държавите членки по въпросите, свързани с експлоатацията на системата за взаимно свързване на регистрите и нейното бъдещо развитие.

(36)

Взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри изисква координирането на национални системи, които имат различни технически характеристики. Това предполага приемането на технически мерки и спецификации, които трябва да отчитат различията между регистрите. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел преодоляване на тези технически и оперативни проблеми. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(37)

Настоящата директива не следва да ограничава правата на държавите членки да събират такси за получаване на информация за дружествата чрез системата за взаимно свързване на регистрите, ако такива такси се изискват съгласно националното право. Поради това техническите мерки и спецификации за системата за взаимно свързване на регистрите следва да предоставят възможност за установяване на начините за извършване на плащания. Във връзка с това с настоящата директива не следва да се предопределя конкретно техническо решение, тъй като начините за извършване на плащания следва да се определят на етапа на приемането на актовете за изпълнение, като се вземат предвид широко достъпните средства за плащане онлайн.

(38)

Може да се окаже желателно трети държави да получат възможност в бъдеще да участват в системата за взаимно свързване на регистрите.

(39)

Намирането на справедливо решение по отношение на финансирането на системата за взаимно свързване на регистрите предполага, че както Съюзът, така и неговите държави членки участват във финансирането на системата. Държавите членки следва да понесат финансовата тежест, свързана с адаптирането на националните регистри към системата, докато централните елементи, а именно платформата и европейският портал за електронно правосъдие, който служи за единна европейска точка за електронен достъп — следва да бъдат финансирани от подходящ бюджетен ред в общия бюджет на Съюза. С цел допълване на несъществени елементи на настоящата директива на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора във връзка със събирането на такси за получаване на информация за дружествата. Това не засяга възможността националните регистри да събират такси, но би могло да включва допълнителна такса с цел съфинансиране на поддържането и работата на платформата. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(40)

Необходими са разпоредби на Съюза за поддържането на капитала, който представлява обезпечение за кредиторите, по-специално като се забрани всяко намаляване на капитала чрез разпределянето му между акционерите, когато последните нямат право на това, и като се предвидят ограничения за правото на акционерните дружествата да придобиват собствените си акции.

(41)

Ограничението за придобиване на собствените акции от акционерното дружество следва да важи не само за придобиването на собствени акции, извършено от самото дружество, а и за придобиването, извършено от всяко лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството.

(42)

За да се избегне едно акционерно дружество да използва друго дружество, в което притежава мнозинството от правата на глас или в което има господстващо влияние, с цел да извършва такова придобиване на собствени акции, без да спазва ограниченията в тази насока, разпоредбите, които уреждат придобиването от едно дружество на собствените му акции, трябва да обхванат най-важните и чести случаи на придобиване на акции от такива други дружества. Тези разпоредби трябва да обхванат записването на акции в акционерното дружество.

(43)

За да се предотврати заобикалянето на настоящата директива, акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, регулирани от настоящата директива, както и дружествата, които са регулирани от правото на трети държави и са учредени в аналогична правна форма, следва също да попадат в обхвата на разпоредбите, посочени в съображение 42.

(44)

Когато отношението между едно акционерно дружество и друго дружество, като посоченото в съображение 42, е само непряко, би било оправдано да бъде облекчен режимът, предвиден в разпоредбите, приложими при преки отношения като се предвиди суспендиране на правата на глас като минимална мярка за постигане на целите на настоящата директива.

(45)

Наред с това е оправдано да бъдат изключени случаите, в които конкретният характер на професионалната дейност не създава заплаха за постигането на целите на настоящата директива.

(46)

За целите на член 50, параграф 2, буква ж) от Договора е нужно правото на държавите членки, свързано с увеличаването или намаляването на капитала, да гарантира съблюдаването и хармонизирането на принципите на равно третиране на акционерите с еднакво положение и на защита на кредиторите, чиито вземания предхождат решението за намаляването.

(47)

За да се повиши стандартизираната защита на кредиторите във всички държави членки, кредиторите следва да разполагат с възможността да започнат, при определени условия, съдебно или административно производство, когато техните вземания са изложени на риск в резултат на намаляване на капитала на акционерното дружество.

(48)

За да бъдат предотвратени пазарни злоупотреби, държавите членки следва да вземат предвид, за целите на прилагането на настоящата директива, разпоредбите на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(49)

Защитата на интересите на съдружниците и трети лица налага правото на отделните държавите членки във връзка със сливанията на акционерните дружества да бъде координирано и в правото на всички държави членки да се предвидят разпоредби за сливанията.

(50)

В контекста на това координиране е особено важно акционерите на сливащите се дружества да бъдат достатъчно осведомени по възможно най-обективен начин, а правата им да бъдат надлежно защитени. Ако обаче всички акционери са съгласни, че не е наложителна проверка на плана за сливане от независим експерт за акционерите, тя може да не бъде изисквана.

(51)

Кредиторите, включително притежателите на облигации и лицата, които имат други вземания към сливащите се дружества, трябва да бъдат защитени, така че сливането да не навреди на интересите им.

(52)

Изискванията за оповестяване на данни за защита на интересите на съдружниците и на трети страни трябва да се прилагат при сливанията, така че третите лица да бъдат достатъчно осведомени.

(53)

Гаранциите, предоставени на съдружниците и третите лица във връзка със сливанията на акционерните дружества, трябва да се отнасят и до някои правни действия, чиито съществени елементи са сходни със сливане, така че задължението за предоставяне на такава защита да не може да бъде заобикаляно.

(54)

За да се постигне правна сигурност в отношенията между засегнатите дружества от сливането, между тях и трети лица и между съдружниците, е необходимо да се ограничат случаите, в които може да се стигне до недействителност, като при възможност недостатъците винаги се отстраняват и като бъде ограничен срокът, в който може да се образува производство за обявяване на недействителност.

(55)

Настоящата директива също улеснява презграничното сливане на дружества с ограничена отговорност. Законодателствата на държавите членки следва да разрешават презграничното сливане на национално дружество с ограничена отговорност с дружество с ограничена отговорност от друга държава членка, ако националното законодателство на съответните държави членки разрешава сливания между тези типове дружества.

(56)

С цел да се улеснят операциите по презграничното сливане, следва да бъде уточнено, доколкото настоящата директива не предвижда друго, че всяко участващо в презгранично сливане дружество и всяка трета заинтересована страна остават предмет на разпоредбите и формалностите на националното право, което би било приложимо в случай на национално сливане. Никоя от разпоредбите и формалностите на националното право, на които се позовава настоящата директива, не следва да въвеждат ограничения върху свободата на установяване или свободното движение на капитали, освен ако тези ограничения могат да бъдат аргументирани в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския cъюз, и по-специално с императивни изисквания от обществен интерес, и са необходими, както и пропорционални, за изпълнението на тези императивни изисквания.

(57)

Общият план за презгранично сливане следва да бъде съставен при едни и същи условия за всяко от засегнатите дружества в различните държави членки. Поради това минималното съдържание на този общ план следва да бъде определено, като в същото време на дружествата се остави свобода да се договарят по другите условия.

(58)

За да се защитят интересите на съдружниците и на други трети лица, общият план на презграничните сливания и завършването на презгранично сливане следва да бъдат публикувани за всяко сливащо се дружество чрез вписване в съответния публичен регистър.

(59)

Законодателствата на всички държави членки следва да предвиждат, че на национално ниво и за всяко от сливащите се дружества се изготвя доклад от един или повече експерти за общия план на презграничното сливане. За да се намалят разходите на експертите, свързани с презграничните сливания, следва да се предвиди разпоредба за възможността за съставяне на единствен доклад, който да е предназначен за всички членове на участващи в операция по сливане дружества. Общият план на презграничното сливане следва да бъде одобрен от общото събрание на всяко от тези дружества.

(60)

За да се улеснят операциите по презгранично сливане, следва да се предвиди, че мониторингът върху протичането и законността на процеса на вземане на решения във всяко сливащо се дружество следва да бъде извършван от националните органи, които са компетентни по отношение на всяко от тези дружества, докато мониторингът върху извършването и законността на презграничното сливане следва да бъде осъществяван от националните органи, които са компетентни по отношение на дружеството, което се формира в резултат на сливането. Въпросните национални органи биха могли да бъдат съд, нотариус или друг компетентен орган, посочен от съответната държава членка. Също така следва да бъде установено съгласно кое национално право се определя датата, на която презграничното сливане влиза в сила, а именно правото, което регулира формираното в резултат на презграничното сливане дружество.

(61)

За да се защитят интересите на съдружниците и на трети лица, следва да се определят правните последици от презграничното сливане, като се прави разлика дали формираното в резултат на презграничното сливане дружество е дружество приобретател или е ново дружество. В интерес на правната сигурност следва да се предвиди, че след датата на влизане в сила на презграничното сливане последното не може да се обявява за нищожно.

(62)

Настоящата директива не засяга прилагането на законодателството по отношение на контрола върху концентрациите между предприятия както на равнището на Съюза, чрез Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (16), така и на равнището на държавите членки.

(63)

Настоящата директива не засяга законодателството на Съюза в областта на кредитните посредници и другите финансови предприятия, както и националните правила, създадени или въведени съгласно това законодателство на Съюза.

(64)

Настоящата директива не засяга законодателството на държава членка, съгласно което се изисква информация за мястото на централното управление или основното място на дейност на дружеството, формирано в резултат на презграничното сливане.

(65)

Правата на работниците или служителите, различни от правото на участие, следва да останат предмет на националните разпоредби, посочени в Директиви 98/59/ЕО (17) и 2001/23/ЕО (18) на Съвета, и в Директиви 2002/14/ЕО (19) и 2009/38/ЕО (20) на Европейския парламент и на Съвета.

(66)

Участието на работниците или служителите в дружеството, формирано в резултат на презграничното сливане, както и включването им в процеса на определяне на тези права следва да бъде регулирано, ако работниците или служителите имат право на участие в едно от сливащите се дружества при установените в настоящата директива условия и ако националното право на държавата членка, в която се намира седалището на формираното в резултат на презграничното сливане дружество, не предвижда същото ниво на участие както в сливащите се дружества, включително в комитети към надзорния съвет с правомощия за вземане на решения, или не предвижда същите правомощия за упражняването на права от работниците или служителите на предприятия в резултат на презграничното сливане. За тази цел принципите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета (21) и в Директива 2001/86/ЕО на Съвета (22), следва да бъдат взети предвид като основа, съгласно обаче извършването на модификации, които се считат за необходими, тъй като полученото в резултат на това дружество ще бъде предмет на националното законодателство на държавата членка, в която се намира седалището му. В съответствие с член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2001/86/ЕО държавите членки могат да осигурят бързо започване на преговори съгласно член 133 от настоящата директива с цел да не забавят излишно сливанията.

(67)

С цел определяне нивото на участие на работниците или служителите в съответните сливащи се дружества, следва да се вземе предвид съотношението на представителите на работниците или служителите и членовете на управителния съвет, който отговаря за приходните звена на дружествата, когато съществува участие на работниците или служителите.

(68)

Защитата на интересите на съдружниците и третите лица изисква правото на отделните държавите членки относно разделянето на акционерни дружества да бъде съгласувано, когато държавите членки разрешават такива операции.

(69)

В контекста на това координиране е особено важно акционерите на дружествата, които участват в разделяне, да бъдат достатъчно осведомени по възможно най-обективен начин и правата им да бъдат надлежно защитени.

(70)

Кредиторите, включително притежателите на облигации и лицата, които имат други вземания към дружествата, участващи в разделянето на акционерни дружества, следва да бъдат защитени, така че разделянето да не засегне техните интереси.

(71)

Изискванията за оповестяване на данни съгласно дял I, глава III, раздел 1 от настоящата директива следва да се отнасят и за разделянията, така че третите лица да бъдат надлежно информирани.

(72)

Гаранциите, предоставени на съдружниците и третите лица във връзка с разделянията, следва да се прилагат към някои правни практики, чиито съществени аспекти са сходни на разделянето, така че задължението за предоставяне на тази защита да не може да бъде заобикаляно.

(73)

За да гарантира правна сигурност в отношенията между акционерните дружествата, които участват в разделяне, между тях и трети лица, и между съдружниците, случаите на недействителност следва да бъдат ограничени, като се предвиди, че при възможност недостатъците винаги следва да бъдат отстранявани, и като бъде ограничен срокът, в който може да се образува производство за обявяване на недействителността.

(74)

В определени случаи интернет страниците на дружествата или други интернет страници предлагат алтернатива на публикуването на информация чрез търговските регистри. Държавите членки следва да могат да определят въпросните други интернет страници, които дружествата да могат да ползват безплатно за такава публикация, като например интернет страници на търговски сдружения или търговски камари или централната електронна платформа, посочена в настоящата директива. Когато съществува възможност да се използват интернет страниците на дружествата или други интернет страници за публикуване на плановете за сливане и/или разделяне и на други документи, до които акционерите и кредиторите трябва да имат достъп в тази връзка, следва да бъдат изпълнени изискванията за гарантиране на сигурността на страницата и истинността на документите.

(75)

Държавите членки следва да могат да предвидят, че не e необходимо спазване на изискванията за представяне на подробни доклади и информация, свързани със сливането или разделянето на дружествата, установени в глава I и глава III от дял II, когато всички акционери на участващите в сливането или разделянето дружества са съгласни с освобождаването от спазването им.

(76)

Всяко изменение на глава I и глава III от дял II, по силата на което се допуска такова съгласие от страна на акционерите, следва да не засяга системите за защита на интересите на кредиторите на участващите дружества, както и правилата, насочени към гарантиране на предоставянето на необходимата информация на работниците и служителите на тези дружества и на органите на публична власт, като данъчни органи, контролиращи сливането или разделянето в съответствие с действащото право на Съюза.

(77)

Не е необходимо изискването за изготвяне на счетоводен баланс да се налага в случаите, когато емитентът, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар, публикува шестмесечни финансови отчети в съответствие с Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23).

(78)

Често доклад на независим експерт за непаричните вноски не е необходим, когато доклад на независим експерт, защитаващ интересите на акционерите или кредиторите, трябва да бъде изготвен и в контекста на сливането или разделянето. Следователно държавите членки следва да имат възможност в такива случаи да освобождават дружествата от задължението за изготвяне на доклад относно непаричните вноски или да позволяват двата доклада да могат бъдат изготвени от един и същ експерт.

(79)

С Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (25) се урежда обработката на лични данни, включително електронното предаване на лични данни в рамките на държавите членки. Всяка обработка на лични данни от регистрите на държавите членки, от Комисията или, ако е приложимо, от всяко трето лице, участващо в експлоатацията на платформата, следва да се извършва в съответствие с тези актове. Актовете за изпълнение, които се приемат във връзка със системата за взаимно свързване на регистрите, следва, когато е целесъобразно, да гарантират това съответствие, по-специално чрез определяне на съответните задачи и отговорности на всички съответни участници, както и организационните и техническите правила, приложими за тях.

(80)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 8 от нея, съгласно който всеки има право на защита на неговите лични данни.

(81)

Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право и датите на прилагане на директивите, посочени в приложение III, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ И УЧРЕДЯВАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ДРУЖЕСТВА С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

ГЛАВА I

Предмет

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя мерки, отнасящи се до:

координиране на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни,

координиране на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора, във връзка с оповестяването на информация, действителността на задълженията, поети от акционерните дружества и другите видове капиталови дружества, и недействителността на тези дружества за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни,

изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава,

сливания на акционерни дружества,

презгранични сливания на дружества с ограничена отговорност,

разделянето на акционерните дружества.

ГЛАВА II

Учредяване и недействителност на дружеството и действителност на задълженията му

Pаздел 1

Учредяване на акционерно дружество

Член 2

Предмет

1.   Мерките за координиране, установени в настоящия раздел, се прилагат за разпоредбите, установени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държавите членки, относно видовете дружества, посочени в приложение I. Наименованието на всяко дружество от видовете, посочени в приложение I включва или се придружава от описание, различно от описанието, което се изисква за други видове дружества.

2.   Държавите членки могат да не прилагат настоящия раздел към инвестиционните дружества с променлив капитал и към кооперациите, регистрирани като един от видовете дружества по приложение I. Доколкото в законите на държавите членки е използвана тази възможност, те трябва да съдържат изискване тези дружества да включат думите „инвестиционно дружество с променлив капитал“ или „кооперация“ във всички документи, посочени в член 26.

Терминът „инвестиционно дружество с променлив капитал“ по смисъла на настоящата директива означава само онези дружества:

чийто изключителен предмет на дейност е да инвестират средствата си в различни дялове и акции, земя или други активи единствено с цел разпределяне на инвестиционните рискове и възползване на техните акционери от резултатите от управлението на техните активи,

които предлагат собствените си акции за записване от обществеността, и

чиито устави предвиждат, че в рамките, очертани от минималния и максималния капитал, те могат по всяко време да емитират, да изкупят обратно или повторно да продадат своите акции.

Член 3

Задължителна информация, която се предоставя в устава или учредителния акт

Уставът или учредителният акт на вида дружество винаги трябва да дават най-малко следната информация:

а)

вид и наименование на дружеството;

б)

предмет на дейност на дружеството;

в)

когато дружеството няма уставен капитал — размера на записания капитал;

г)

когато дружеството има уставен капитал — неговия размер, както и размера на капитала, записан към датата, на която дружеството е учредено или е получило разрешение да започне дейността си, и към датата на всяка промяна в установения капитал, без да се засяга член 14, буква д);

д)

доколкото те не са законово определени, правилата, които регулират броя и процедурата по назначаване на членовете на органите, натоварени да представляват дружеството пред трети лица и да осъществяват ръководството, управлението, надзора или контрола на дружеството и разпределението на правомощията между тези органи;

е)

срока на съществуване на дружеството, освен ако то е учредено за неограничен срок.

Член 4

Задължителна информация, която се предоставя в устава или учредителния акт или в отделни документи

В устава или в учредителния акт, или в отделен документ, публикуван съгласно законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16 следва да се съдържа поне следната информация:

а)

седалище;

б)

номинална стойност на записаните акции и поне веднъж годишно техния брой;

в)

брой на акциите, записани без посочване на номиналната стойност, когато емитирането на такива акции се допуска от националното законодателство;

г)

специални условия, ако съществуват такива, за ограничаване трансфера на акции;

д)

когато има няколко класа акции, информацията, посочена в букви б), в) и г) за всеки клас и правата, които дават акциите от всеки клас;

е)

дали акциите са поименни или на приносител, когато националното законодателство предвижда двата вида, и всички разпоредби за превръщането на тези акции, освен ако редът за това е установен от закона;

ж)

размер на записания капитал, внесен към датата, на която дружеството е учредено или е получило разрешение да започне дейността си;

з)

номинална стойност на акциите, а ако няма номинална стойност, броя на акциите, емитирани срещу непарични вноски, заедно с естеството на вноската и името на лицето, което я прави;

и)

самоличността на физическите или юридическите лица, дружества или предприятия, от които или от името на които са подписани уставът или учредителният акт, а ако дружеството все още не е учредено, проектите на посочените документи;

й)

общ размер или поне предварителна оценка на всички разходи, които дружеството трябва да заплати или с които може да бъде натоварено във връзка с учредяването, а когато това е възможно, преди да получи разрешение да започне дейността си;

к)

всички специални предимства, предоставени към датата на учредяване на дружеството или до получаването на разрешението за започване на дейността на всеки, който е взел участие в учредяването на дружеството или в сделките, довели до даването на разрешението.

Член 5

Разрешение за започване на дейност

1.   Когато законите на държава членка предвиждат, че дружеството не може да започне дейността си без разрешение, те също така предвиждат разпоредба за отговорността за задълженията, поети от дружеството или за негова сметка през периода преди даването или отказването на такова разрешение.

2.   Параграф 1 не се прилага за задълженията по договори, сключени от дружеството, при условие че то ще получи разрешение да започне дейността.

Член 6

Дружества с няколко съдружници

1.   Когато законодателството на държава членка изисква дружеството да бъде учредено от повече от един съдружник, фактът, че всички акции са притежание на едно лице, или броят на съдружниците е спаднал под законоустановения минимум след учредяването на дружеството, не води до автоматично прекратяване на дружеството.

2.   Ако в случаите по параграф 1 законодателство на една държава членка допуска дружеството да бъде прекратено с решение на съда, компетентният съд има възможност да даде на дружеството достатъчен срок да поправи положението.

3.   Когато бъде постановено решение за прекратяване, посочено в параграф 2, започва ликвидация на дружеството.

Pаздел 2

Недействителност на дружество с ограничена отговорност и действителност на задълженията му

Член 7

Общи разпоредби и солидарна отговорност

1.   Мерките за координиране, предвидени от настоящия раздел, се прилагат относно законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, свързани с видовете дружества, посочени в приложение II.

2.   Ако бъдат извършени действия от името на дружество в процес на учредяване, преди то да придобие качеството юридическо лице, и дружеството не поеме задълженията, които произтичат от тези действия, лицата, извършили действията, носят неограничена и солидарна отговорност за тези задължения, освен ако е уговорено друго.

Член 8

Последици от оповестяването на данни по отношение на трети лица

Изпълнението на формалностите по оповестяването на данните за лицата, които в качеството си на орган на дружеството са упълномощени да поемат задължения от негово име, е пречка за противопоставянето на трети лица на всякаква нередност при тяхното назначаване, освен ако дружеството докаже, че третите лица са знаели за нея.

Член 9

Действията на органите на дружеството и представителството му

1.   Действията, извършени от органите на дружеството, обвързват последното дори и когато тези действия не попадат в предмета на дейност на дружеството, освен ако надхвърлят правомощията, които законът предоставя или позволява да бъдат предоставени на тези органи.

Въпреки това държавите членки могат да предвидят, че дружеството не е обвързано от действията извън предмета на неговата дейност, ако докаже, че третото лице е знаело, че действието е извън този предмет или не е могло да не знае това с оглед на обстоятелствата. Оповестяването на устава само по себе си не представлява достатъчно доказателство във връзка с това.

2.   Ограниченията на правомощията на органите на дружеството, които произтичат от устава или от решение на компетентните органи, не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били оповестени.

3.   Ако националното законодателство предвижда, че в отклонение от правните норми в тази област уставът може да предоставя правомощия да се представлява дружеството на едно лице или на няколко лица, които действат заедно, това законодателство може да предвиди, че подобна разпоредба на устава може да се противопостави на трети лица, при условие че е свързана с общата представителна власт; противопоставимостта на такава разпоредба на устава на трети лица се урежда от разпоредбите на член 16.

Член 10

Съставяне и заверка на учредителния акт и устава на дружеството в надлежна правна форма

Във всички държави членки, чието законодателство не предвижда предварителен административен или съдебен контрол при учредяване на дружеството, учредителният акт, уставът на дружеството и всички изменения в тези актове трябва се съставят или заверят в надлежната форма.

Член 11

Условия за недействителност на дружество

Законодателството на държавите членки може да урежда недействителността на дружествата само при следните условия:

а)

недействителността трябва да бъде обявена със съдебно решение;

б)

недействителността може да бъде обявена единствено в случаите, изброени в подточки i)—vi):

i)

не е съставен учредителен акт или не са спазени правилата за предварителен контрол или съставяне или заверяване в надлежна форма;

ii)

предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на обществения ред;

iii)

учредителният акт или уставът не посочва наименованието на дружеството, размера на вноските в капитала, общия размер на записания капитал или предмета на дейност на дружеството;

iv)

неспазване на разпоредбите на националното законодателство относно минималния размер на капитала, който трябва да бъде внесен;

v)

недееспособност на всички учредители;

vi)

когато броят на учредителите е по-малък от двама, в отклонение от националното законодателство, което урежда дружеството.

Извън случаите на недействителност, посочени в първа алинея, към дружеството не могат да бъдат прилагани никакви основания за начална, абсолютна или относителна недействителност или унищожаемост.

Член 12

Последици от недействителността

1.   Противопоставимостта на съдебното решение за обявяване на недействителност на трети лица се урежда от член 16. Когато националното законодателство предвижда възможност трето лице да оспори решението, то може да направи това в срок от шест месеца от публикуването на решението на съда.

2.   Недействителността води до ликвидация на дружеството, така както и прекратяването му.

3.   Недействителността сама по себе си не засяга действителността на задълженията, поети от или към дружеството, без това да засяга последиците от ликвидацията на дружеството.

4.   Законодателството на всяка държава членка може да урежда последиците на недействителността между членовете на дружеството.

5.   Притежателите на дялове или акции в капитал на дружество остават длъжни да внесат записания капитал, който все още не са внесли, доколкото това се налага предвид задълженията, поети към кредиторите.

ГЛАВА III

Оповестяване и взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 13

Обхват

Мерките за координиране, предвидени в настоящия раздел, се прилагат относно законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, свързани с видовете дружества, посочени в приложение II.

Член 14

Актове и данни за оповестяване от дружествата

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират задължителното оповестяване от дружествата най-малко на следните актове и данни:

а)

учредителния акт и устава, ако последният се съдържа в отделен документ;

б)

всички изменения на актовете, посочени в буква а), включително всяко удължаване на срока на съществуване на дружеството;

в)

след всяко изменение на учредителния акт или устава — пълния текст на акта или на устава с измененията към съответната дата;

г)

назначаването, прекратяването на правомощията и данни за лицата, които в качеството си на орган, предвиден от закона, или като членове на такъв орган:

i)

са упълномощени да представляват дружеството по отношение на трети лица и в съдебни производства; мерките за оповестяване уточняват дали лицата, упълномощени да поемат задължения от името на дружеството, могат да правят това поотделно или трябва да действат заедно;

ii)

участват в управлението, надзора или контрола на дружеството;

д)

най-малко веднъж годишно — размера на записания капитал, когато учредителният акт или уставът предвижда размер, до който е разрешено изменение на капитала без решение на общото събрание, освен ако увеличаването на записания капитал не води до изменение на устава;

е)

счетоводните документи за всяка финансова година, чието публикуване е задължително съгласно директиви 86/635/ЕИО (26) и 91/674/ЕИО (27) на Съвета и Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (28);

ж)

всяко преместване на седалището на дружеството;

з)

прекратяването на дружеството;

и)

всяко обявяване на недействителност на дружеството по съдебен ред;

й)

назначаването на ликвидатори, данни за тяхната самоличност и съответните им правомощия, освен ако тези правомощия произтичат изрично и изключително от закона или от устава;

к)

прекратяването на процедура по ликвидация, а в държавите членки, където заличаването от регистъра поражда правни последици — факта на това заличаване.

Член 15

Промени в актовете и данните

1.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всички промени в актовете и данните по член 14 се вписват в съответния регистър, посочен в член 16, параграф 1, първа алинея и се оповестяват в съответствие с член 16, параграфи 3 и 5, обикновено в срок от 21 дни от получаването на пълната документация относно тези промени, включително, доколкото е приложимо, проверката на законосъобразност, която се изисква съгласно националното право за вписвания по делото.

2.   Параграф 1 не се прилага по отношение на счетоводните документи по член 14, буква е).

Член 16

Оповестяване в регистъра

1.   Във всяка държава членка се образува дело в централен, търговски или дружествен регистър („регистърът“) за всяко дружество, регистрирано там.

Държавите членки гарантират, че дружествата имат единен идентификационен код, който дава възможност за недвусмисленото им идентифициране при обмена на съобщения между регистрите, извършван чрез системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри, установена в съответствие с член 22, параграф 2 („система за взаимно свързване на регистрите“). Този единен идентификационен код се състои най-малкото от елементи, които позволяват да се установи държавата членка на регистъра, първоначалният национален регистър и номерът на дружеството в този регистър, и доколкото е целесъобразно, други характеристики, с цел избягване на грешките при идентифицирането.

2.   За целите на настоящия член „по електронен път“ означава, че информацията е била изпратена от мястото на изпращане и получена на местоназначението посредством електронно средство за обработване (включително дигитално компресиране) и съхранение на данни, и е изцяло изпратена, предадена и получена по жичен, безжичен, оптически или друг електромагнитен път при определени от държавата членка условия.

3.   Всички актове и данни, които подлежат на оповестяване в съответствие с член 14, се включват в делото или се вписват в регистъра; предметът на вписванията в регистъра във всички случаи се съдържа в делото.

Държавите членки осигуряват възможност за представяне по електронен път на всички подлежащи на оповестяване актове и данни, посочени в член 14, от страна на дружествата или от други лица или органи, от които се изисква да ги представят или да участват при представянето им. Освен това държавите членки може да задължат всички дружества или някои категории дружества да представят всички или част от въпросните актове и данни по електронен път.

Всички актове и данни, посочени в член 14, независимо от това дали са представени на хартиен носител или по електронен път, се прилагат към делото или се вписват в регистъра в електронна форма. За тази цел държавите членки следят регистърът да конвертира в електронна форма всички актове и данни, които са представени на хартиен носител.

Не се изисква конвертирането в електронна форма от страна на регистъра на актовете и данните, посочени в член 14, които са представени на хартиен носител до 31 декември 2006 г. Независимо от това държавите членки следят за конвертирането им при получаването на молба за оповестяване по електронен път, подадена в съответствие с мерките, приети с цел въвеждането на параграф 4 от настоящия член.

4.   При подаване на молба следва да може да бъде получен пълен или частичен препис от всеки акт или всякакви данни, посочени в член 14. Молбата може да се подаде до регистъра на хартиен носител или по електронен път, по избор на заявителя.

Преписите, посочени в първа алинея, следва да могат да бъдат получени от регистъра на хартиен носител или по електронен път, по избор на заявителя. Това се прилага за всички актове и данни, които вече са представени. Въпреки това държавите членки може да решат, че всички или някои категории актове и данни, подадени на хартиен носител до 31 декември 2006 г., няма да могат да бъдат получени от регистъра по електронен път, ако от датата на представяне на актовете или данните до датата на подаване на молбата е изтекъл определен срок. Този срок не може да бъде по-кратък от десет години.

Цената на получаване на препис от всички или част от актовете или данните, посочени в член 14, независимо от това дали на хартиен носител или по електронен път, не може да надхвърля размера на административните разноски.

Предоставените на заявителя преписи на хартиен носител се заверяват с „вярно с оригинала“, освен ако заявителят се откаже от тази заверка. Предоставените електронни преписи не се заверяват с „вярно с оригинала“, освен ако заявителят не поиска изрично такава заверка.

Държавите членки предприемат нужните мерки, за да гарантират, че заверяването на електронните копия гарантира автентичния им произход и целостта на съдържанието, най-малко посредством усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29).

5.   Оповестяването на актовете и данните, посочени в параграф 3, се извършва чрез публикуване в държавния вестник, определен за тази цел от държавата членка, на пълния текст или извлечение от него, или чрез бележка относно представянето на акта по делото или вписването му в регистъра. Държавният вестник, определен за тази цел от държавата членка, може да се издава в електронна форма.

Държавите членки могат да решат да заменят публикуването в държавния вестник с друго равностойно средство, което включва най-малко използването на система за справка с публикуваната информация, подредена в хронологичен ред, чрез централна електронна платформа.

6.   Дружеството може да противопостави актовете и данните на трети лица само след оповестяването им по реда на параграф 5, освен ако докаже, че те са били известни на третите лица.

Въпреки това, по отношение на операции, извършени преди шестнадесетия ден след оповестяването, актовете и данните не могат да бъдат противопоставени на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да узнаят за тях.

7.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да избягнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото.

Въпреки това в случай на различия текстът, оповестен в съответствие с параграф 5, не може да се противопостави на трети лица; последните обаче могат да се позовават на него, освен ако дружеството докаже, че те са били запознати с текста, представен по делото или вписан в регистъра.

Освен това третите лица винаги могат да се позовават на всички актове и данни, по отношение на които все още не са извършени формалностите по оповестяването, освен ако липсата на оповестяване възпрепятства тяхното действие.

Член 17

Актуална информация за националното право по отношение на правата на трети лица

1.   Държавите членки гарантират осигуряването на актуална информация, с която се поясняват разпоредбите от националното право, съгласно които трети лица могат да се позовават на данните и всеки от видовете актове по член 14, в съответствие с член 16, параграфи 5, 6 и 7.

2.   Държавите членки предоставят информацията, за която се изисква публикуване в европейския портал за електронно правосъдие („порталът“), в съответствие с правилата и техническите изисквания на портала.

3.   Комисията публикува тази информация в портала на всички официални езици на Съюза.

Член 18

Достъп до електронни копия на актове и данни

1.   Публичен достъп до електронни копия на актовете и данните по член 14 се осигурява и чрез системата за взаимно свързване на регистрите.

2.   Държавите членки гарантират, че достъпът до актовете и данните, посочени в член 14, се осигурява посредством системата за взаимно свързване на регистрите в стандартен формат за съобщения и че те са достъпни по електронен път. Държавите членки също така гарантират спазването на минималните стандарти за сигурност при преноса на данни.

3.   Комисията осигурява услуга за търсене на всички официални езици на Съюза по отношение на дружествата, регистрирани в държавите членки, с цел осигуряване през европейския портал за електронно правосъдие на достъп до:

а)

актовете и данните по член 14;

б)

обяснителните бележки, съществуващи на всички официални езици на Съюза, в които се посочват тези данни и видовете на тези актове.

Член 19

Такси за достъп до документи и данни

1.   Таксите за получаване на актовете и данните по член 14 чрез системата за взаимно свързване на регистрите не надхвърлят размера на административните разходи за тази услуга.

2.   Държавите членки гарантират, че чрез системата за взаимно свързване на регистрите се осигурява безплатен достъп до следните данни:

а)

наименованието и правно-организационната форма на дружеството;

б)

седалището на дружеството и държавата членка, в която е регистрирано; както и

в)

регистрационния номер на дружеството.

Освен до тези данни държавите членки могат по своя преценка да осигурят безплатен достъп и до други актове и данни.

Член 20

Информация относно започването или прекратяването на производство по ликвидация или по обявяване в несъстоятелност и относно заличаването на дружество от регистъра

1.   Регистърът на дадено дружество следва незабавно да осигурява, чрез системата за взаимно свързване на регистрите, информация относно започването или прекратяването на всяко производство по ликвидация на дружеството или по обявяването му в несъстоятелност и относно заличаването на дружеството от регистъра, ако това поражда правни последици в държавата членка на регистъра на дружеството.

2.   Регистърът на клона следва незабавно да осигурява получаването на информацията по параграф 1 чрез системата за взаимно свързване на регистрите.

3.   Посоченият в параграфи 1 и 2 обмен на информация е безплатен за регистрите.

Член 21

Език на оповестяване и превод на оповестените документи и данни

1.   Актовете и данните, подлежащи на оповестяване съгласно член 14, се изготвят и представят на един от езиците, разрешени съгласно езиковите правила, приложими в държавата членка, където се образува съответното дело, посочено в член 16, параграф 1.

2.   Освен задължителното оповестяване, посочено в член 16, държавите членки са длъжни да допуснат и доброволното оповестяване в съответствие с разпоредбите на член 16, на посочените в член 14 преводи на актове и данни на всеки от официалните езици на Съюза.

Държавите членки могат да предвидят преводите на тези актове и данни да бъдат заверени.

Държавите членки предприемат необходимите мерки за улесняване на достъпа на трети лица до доброволно оповестените преводи.

3.   Освен задължителното оповестяване, посочено в член 16, и доброволното оповестяване, предвидено в параграф 2 от настоящия член, държавите членки могат да допуснат и оповестяването в съответствие с разпоредбите на член 16 на съответните актове и данни на всякакъв друг език.

Държавите членки могат да предвидят преводите на тези актове и данни да бъдат заверени.

4.   В случай на различия между актовете и данните, оповестени на официалните езици в регистъра, и доброволно оповестения превод, последният не може да се противопостави на трети лица; третите лица обаче могат да се позовават на доброволно оповестения превод, освен ако дружеството докаже, че те са били запознати със задължително оповестения текст.

Член 22

Система за взаимно свързване на регистрите

1.   Създава се европейска централна платформа („платформата“).

2.   Системата за взаимно свързване на регистрите се състои от:

регистрите на държавите членки,

платформата,

портала, който служи за европейска електронна точка за достъп.

3.   Държавите членки осигуряват оперативната съвместимост на своите регистри в рамките на системата за взаимно свързване на регистрите чрез платформата.

4.   Държавите членки могат да установят точки за достъп по избор до системата за взаимно свързване на регистрите. Те без забавяне уведомяват Комисията за установяването на такива точки за достъп и за съществените промени, свързани с тяхната работа.

5.   Достъпът до информацията от системата за взаимно свързване на регистрите се осигурява чрез портала и чрез точките за достъп по избор, установени от държавите членки.

6.   Установяването на системата за взаимно свързване на регистрите не засяга съществуващите двустранни споразумения относно обмена на информация за дружествата, сключени между държавите членки.

Член 23

Разработка и експлоатация на платформата

1.   Комисията решава дали да разработи и/или експлоатира платформата със собствени средства или чрез трето лице.

Ако Комисията реши да разработи и/или да експлоатира платформата чрез трето лице, изборът на третото лице и прилагането от страна на Комисията на споразумението, сключено с това трето лице, се извършва в съответствие с Регламент (EC, Евратом) № 966/2012.

2.   Ако Комисията реши да разработи платформата чрез трето лице, тя установява чрез актове за изпълнение техническите спецификации за целите на процедурата за възлагане на обществена поръчка и продължителността на споразумението, което се сключва с това трето лице.

3.   Ако Комисията реши да експлоатира платформата чрез трето лице, тя приема чрез актове за изпълнение подробни правила относно оперативното управление на платформата.

Оперативното управление на платформата включва по-специално:

надзора върху работата на платформата,

сигурността и защитата на данните, които се разпространяват и обменят при използването на платформата,

координирането на отношенията между регистрите на държавите членки и третото лице.

Надзорът върху работата на платформата се упражнява от Комисията.

4.   Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 2 и 3, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 164, параграф 2.

Член 24

Aктове за изпълнение

Комисията приема чрез актове за изпълнение:

а)

техническите спецификации за определяне на методите за обмена на електронни съобщения за целите на системата за взаимно свързване на регистрите;

б)

техническите спецификации на протоколите за обмен на съобщения;

в)

техническите мерки, гарантиращи минималните стандарти за сигурност на информационните технологии за съобщаването и разпространението на информация в рамките на системата за взаимно свързване на регистрите;

г)

техническите спецификации, определящи методите за обмен на информация между регистъра, в който е вписано дружеството, и регистъра, в който е вписан клонът, по членове 20 и 34;

д)

подробния списък с данни, които се предават за целите на обмена на информация между регистрите по членове 20, 34 и 130;

е)

техническите спецификации, определящи структурата на стандартния формат за съобщения за целите на обмена на информация между регистрите, платформата и европейския портал за електронно правосъдие;

ж)

техническите спецификации, определящи набора от данни, необходими за изпълнението на функциите на платформата, както и метода за съхраняване, използване и защита на такива данни;

з)

техническата спецификация, определяща структурата и използването на единния идентификационен код за обмена на съобщения между регистрите;

и)

спецификацията, определяща техническите методи на експлоатация на системата за взаимно свързване на регистрите по отношение на разпространението и обмена на информация, и спецификацията, определяща услугите в областта на информационните технологии, които се предоставят от платформата, като се гарантира предаването на съобщенията на съответната езикова версия;

й)

хармонизираните критерии за услугата за търсене, която се предоставя от портала;

к)

начините за извършване на плащания, като се вземат предвид достъпните средства за плащане като например плащане онлайн;

л)

подробната информация в обяснителните бележки, в които се посочват данните и видовете актове по член 14;

м)

техническите условия за наличност на услугите, които се предлагат от системата за взаимно свързване на регистрите;

н)

процедурата и техническите изисквания за свързването на точките за достъп по избор към платформата.

Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 164, параграф 2.

Член 25

Финансиране

1.   Създаването и бъдещото развитие на платформата и мерките за адаптиране на портала, които произтичат от настоящата директива, се финансират от общия бюджет на Съюза.

2.   Поддържането и работата на платформата се финансират от общия бюджет на Съюза и могат да бъдат съфинансирани от таксите за достъп до системата за взаимно свързване на регистрите, които се събират от нейните отделни потребители. Настоящият параграф не засяга таксите на национално равнище.

3.   Комисията може, чрез делегирани актове и в съответствие с член 163, да приема правила относно това, дали да съфинансира платформата чрез събиране на такси и, в такъв случай, размера на таксите, които се събират от отделните потребители в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

4.   Таксите, налагани в съответствие с параграф 2 от настоящия член, не засягат таксите, ако има такива, които държавите членки събират за получаването на актове и данни по член 19, параграф 1.

5.   Таксите, налагани в съответствие с параграф 2 от настоящия член, не се събират за получаване на данните по член 19, параграф 2, букви а), б) и в).

6.   Всяка държава членка поема разходите за адаптиране на националните си регистри, както и разходите за тяхното поддържане и работа, произтичащи от настоящата директива.

Член 26

Информация относно писма и формуляри за поръчка

Държавите членки задължително изискват писмата и формулярите за поръчка, независимо дали са на хартиен или друг носител, да съдържат следните данни:

а)

информацията, необходима за идентифициране на регистъра, в който се води делото, посочено в член 16, както и регистрационния номер на дружеството в този регистър;

б)

правната форма на дружеството, мястото на неговото седалище, а при необходимост и факта, че дружеството е в ликвидация.

Когато в тези актове се посочва капиталът на дружеството, се посочват записаният и внесеният капитал.

Държавите членки изискват интернет страниците на дружествата да съдържат най-малко данните, посочени в първа алинея, и при необходимост — данни относно записания и внесения капитал.

Член 27

Лица изпълняващи формалностите за оповестяване

Всяка държава членка определя лицата, задължени да изпълнят формалностите във връзка с оповестяването.

Член 28

Cанкции

Държавите членки предвиждат подходящи санкции най-малко за случаите на:

а)

липса на оповестяване на счетоводните документи, изисквано съгласно член 14, буква e);

б)

липса на задължителните данни, предвидени в член 26, в търговските документи или на интернет страницата на дружеството.

Раздел 2

Правила за оповестяване, приложими по отношение на клонове на дружества от други държави членки

Член 29

Оповестяване на докумени и данни по отношение на клонове

1.   Документите и данните за клон, открит в държава членка от даден вид дружество, посочено в приложение II, което е регулирано от правото на друга държава членка, се оповестяват съгласно правото на държавата членка на клона, в съответствие с член 16.

2.   Когато изискванията за оповестяване по отношение на клона се различават от тези за дружеството, изискванията за оповестяване на данни за клона имат предимство при сделки, сключени от клона.

3.   До документите и данните, посочени в член 30, параграф 1, се осигурява публичен достъп посредством системата за взаимно свързване на регистрите. Член 18 и член 19, параграф 1 се прилагат mutatis mutandis.

4.   Държавите членки гарантират, че клоновете имат единен идентификационен код, който дава възможност за недвусмисленото им идентифициране при обмена на съобщения между регистрите, извършван чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Този единен идентификационен код се състои най-малкото от елементи, които позволяват да се установи държавата членка на регистъра, първоначалният национален регистър, номерът на клона в този регистър и, доколкото е целесъобразно, други характеристики, с цел избягване на грешките при идентифицирането.

Член 30

Документи и данни, които подлежат на оповестяване

1.   Задължението за оповестяване по член 29 се отнася само до следните документи и данни:

а)

адрес на клона;

б)

дейност на клона;

в)

регистър, в който се води дружественото дело, посочено в член 16, заедно с номера на вписването в този регистър;

г)

фирма и правна форма на дружеството и фирма на клона, ако тя се различава от наименованието на дружеството;

д)

назначаване, прекратяване на мандата и данни за лицата, упълномощени да представляват дружеството в отношенията му с трети лица и в съдебни производства, а именно:

като орган на дружеството, конституиран съгласно закона, или като членове на такъв орган, в съответствие с данните, оповестени от дружеството по член 14, буква г),

като постоянни представители на дружеството за дейността на клона, с означение на обхвата на правомощията им;

е)

прекратяване на дружеството, назначаване на ликвидатори, данни за тях и техните правомощия и прекратяване на ликвидацията в съответствие с данните, оповестени от дружеството по член 14, букви з), й) и к),

производство за обявяване в несъстоятелност, конкордат или всяко аналогично производство по отношение на дружеството;

ж)

счетоводни документи в съответствие с член 31;

з)

закриване на клона.

2.   Държавата членка, в която е открит клонът, може да предвиди оповестяване по смисъла на член 29 на:

а)

подписа на лицата по параграф 1, букви д) и е) от настоящия член;

б)

учредителните актове и учредителния договор и устава, ако те се съдържат в отделни документи, в съответствие с член 14, букви а), б) и в), заедно с измененията в тези документи;

в)

удостоверение за съществуването на дружеството от регистъра по параграф 1, буква в) от настоящия член;

г)

данни за обезпеченията върху имуществото на дружеството, които се намират в държавата членка, ако оповестяването е условие за действителността на тези обезпечения.

Член 31

Ограничения на задължителното оповестяване на счетоводни документи

Задължителното оповестяване по член 30, параграф 1, буква ж) се ограничава до счетоводните документи, съставени, проверени и оповестени в съответствие с правото на държавата членка, приложимо към дружеството съгласно Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (30), и Директива 2013/34/ЕС.

Член 32

Език на оповестяване и превод на оповестените документи

Държавата членка, в която е открит клонът, може да предвиди, че документите и данните по член 30, параграф 2, буква б), и член 31 трябва да се публикуват на друг официален език на Съюза и преводът им да бъде заверен.

Член 33

Оповестяване в случай на няколко клона в една държава членка

Когато едно дружество е открило повече от един клон в една държава членка, оповестяването по член 30, параграф 2, буква б), и член 31 може да се извърши в регистъра на клон по избор на дружеството.

В случая, посочен в първа алинея задължителното оповестяване от други клонове обхваща данните за регистъра на клоновете, в който е извършено оповестяването, заедно с номера на вписването на клона в този регистър.

Член 34

Информация относно започването или прекратяването на производство по ликвидация или по обявяването в несъстоятелност и относно заличаването на дружеството от регистъра

1.   Член 20 се прилага по отношение на регистъра на дружеството и регистъра на клона на дружеството.

2.   Държавите членки определят процедурата, която се прилага при получаването на информацията, посочена в член 20, параграф 1 и 2. С тази процедура се гарантира, че клоновете на дружества, които са били прекратени или заличени от регистъра по друга причина, се заличават от регистъра без неоправдано забавяне.

3.   Параграф 2, второ изречение не се прилага за клонове на дружества, които са заличени от регистъра в резултат на каквато и да е промяна в правно-организационната форма на съответното дружество, сливане или разделяне, или презгранично преместване на седалището на дружеството.

Член 35

Информация относно търговска кореспонденция и формуляри

Държавите членки задължително предвиждат, че в търговската кореспонденция и формулярите, използвани от клона, наред с данните по член 26 се посочва и регистърът, в който се води делото за клона, заедно с номера на вписването на клона в този регистър.

Раздел 3

Правила за оповестяване, приложими по отношение на клонове на дружества от трети страни

Член 36

Оповестяване на документи и данни по отношение на клонове

1.   Документи и данни за клон, открит в една държава членка от дружество, което не се регулира от правото на държава членка, но има правна форма, аналогична на видовете дружества посочени в приложение II, се оповестяват в съответствие с правото на държавата членка на клона съгласно член 16.

2.   Прилага се член 29, параграф 2.

Член 37

Задължителни документи и данни за оповестяване

Задължението за оповестяване по член 36 обхваща най-малко следните документи и данни:

а)

адрес на клона;

б)

дейности на клона;

в)

право на държавата, по силата на което се регулира дружеството;

г)

когато приложимото право предвижда това — регистър, в който е вписано дружеството, и номер на вписването в този регистър;

д)

учредителни актове и учредителен договор и устав, ако се съдържат в отделен акт, с всички изменения и допълнения към тези документи;

е)

правна форма на дружеството, седалище и предмет на дейността му, и най-малко веднъж годишно — размер на записания капитал, ако тези данни не се съдържат в документите по буква д);

ж)

наименование на дружеството и наименование на клона, ако то се различава от наименованието на дружеството;

з)

назначаване, прекратяване на мандата и данни за лицата, упълномощени да представляват дружеството в отношенията с трети лица и в съдебни производства, а именно:

като орган на дружеството, конституиран в съответствие със закона, или като членове на такъв орган,

като постоянни представители на дружеството за дейността на клона.

Обхватът на правомощията на лицата, упълномощени да представляват дружеството, се посочва заедно с обстоятелството дали те могат да представляват дружеството поотделно или са упълномощени да го представляват само съвместно;

и)

прекратяване на дружеството и назначаване на ликвидатори, данни за тях и техните правомощия, както и прекратяване на ликвидацията,

производство за обявяване на несъстоятелност, конкордат или всяко аналогично производство, в което участва дружеството;

й)

счетоводни документи в съответствие с член 38;

к)

закриване на клона.

Член 38

Ограничения на задължителното оповестяване на счетоводни документи

1.   Задължението за оповестяване по член 37, буква й) се отнася до счетоводните документи на дружеството, съставени, проверени и оповестени според правото на държавата, приложимо към дружеството. Когато те не са съставени в съответствие с Директива 2013/34/ЕС или по начин, аналогичен на предписания в тези актове, държавите членки могат да поставят изискване за съставяне и оповестяване на счетоводни документи за дейността на клона.

2.   Прилагат се член 32 и член 33.

Член 39

Информация относно търговска кореспонденция и формуляри

Държавите членки задължително предвиждат изискване търговската кореспонденция и формулярите, използвани от клона, да посочват регистъра, в който се води делото за клона, заедно с номера на вписването на клона в този регистър. Когато законодателството на държавата, по силата на което се регулира дружеството, изисква вписване в регистър, посочват се и регистърът, в който е вписано дружеството, както и номерът на вписването на дружеството в този регистър.

Раздел 4

Прилагане и договорености за изпълнение

Член 40

Cанкции

Държавите членки задължително предвиждат подходящи санкции, ако данните по членове 29, 30, 31, 36, 37 и 38 не бъдат оповестени, както и при пропуск в търговската кореспонденция и формулярите да бъдат посочени задължителните данни по членове 35 и 39.

Член 41

Лица, които извършват формалностите за оповестяване

Всяка държава членка определя кои лица са задължени да извършват формалностите, свързани оповестяването по раздели 2 и 3.

Член 42

Изключения от разпоредбите относно оповестяването на счетоводни документи на клонове

1.   Членове 31 и 38 не се прилагат към клоновете на кредитни и финансови институции, регулирани от Директива 89/117/ЕИО на Съвета (31).

2.   До извършването на по-нататъшно координиране държавите членки не са длъжни да прилагат членове 31 и 38 към клоновете на застрахователни дружества.

Член 43

Комитет за връзка

Комитетът за връзка, създаден в съответствие с член 52 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета (32):

а)

улеснява, без да се засягат членове 258 и 259 от Договора, хармонизираното прилагане на разпоредбите на раздели 2, 3 и на настоящия раздел чрез редовни заседания, на които по-специално се разглеждат практическите проблеми, свързани с прилагането им;

б)

при нужда консултира Комисията за допълване или изменение на разпоредбите на раздели 2 и 3, и на настоящия раздел.

ГЛАВА IV

Поддържане и изменение на капиталa

Раздел 1

Капиталови изисквания

Член 44

Общи разпоредби

1.   Мерките за координиране, установени в настоящата глава, се прилагат за разпоредбите, установени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държавите членки, относно видовете дружества, посочени в приложение I.

2.   Държавите членки могат да решат да не прилагат разпоредбите на настоящата глава към инвестиционните дружества с променлив капитал и към кооперациите, регистрирани като един от видовете дружества, изброени в приложение I. Доколкото законодателството на държавите членки се възползват от тази възможност, те следва да изискват от дружествата да включат думите „инвестиционно дружество с променлив капитал“ или „кооперация“ във всички документи, посочени в член 26.

Член 45

Mинимален капитал

1.   Законодателствата на държавите членки трябва да съдържат изискване, че за учредяването или получаването на разрешение за започване на дейността на едно дружество се записва минимален капитал с размер не по-нисък от 25 000 EUR.

2.   На всеки пет години Европейският парламент и Съветът, по предложение на Комисията в съответствие с член 50, параграф 1 и член 50, параграф 2, буква ж) от Договора, преценяват и ако е нужно, преразглеждат размерите, изразени в параграф 1 в евро, в светлината на икономическите и паричните тенденции в Съюза и с оглед на стремежа само големи и средни предприятия да имат възможност да избират измежду видовете дружества, изброени в приложение I.

Член 46

Aктиви

Записаният капитал може да се състои само от активи, които се поддават на икономическа оценка. Въпреки това задължението за извършване на работа или за предоставяне на услуги не може да представлява част от тези активи.

Член 47

Емитиране на цена на акции

Акциите не могат да се емитират на цена, по-ниска от номиналната им стойност, а когато нямат номинална стойност, от счетоводната им стойност.

Въпреки това държавите членки могат да разрешат на онези, които се задължават да пласират акции по занятие, да заплащат цена, по-ниска от общата цена на акциите, които записват по време на същата трансакция.

Член 48

Изплащане на акции, емитирани срещу непарични вноски

Ако акциите са емитирани възмездно, най-малко 25 % от тяхната номинална стойност, а ако нямат номинална стойност, от счетоводната им стойност, следва да бъдат изплатени към датата, на която дружеството е учредено или е получило разрешение да започне дейността.

Въпреки това, когато към датата, на която дружеството е учредено или е получило разрешение да започне дейността си, акциите се емитират срещу непарични вноски, тези вноски следва да бъдат направени изцяло в петгодишен срок от тази дата.

Раздел 2

гаранции по отношение на законоустановения капитал

Член 49

Доклад на експерти за непарични вноски

1.   Преди дружеството да бъде учредено или да получи разрешение да започне дейността, един или няколко независими експерти, назначени или одобрени от административен или съдебен орган, съставят доклад за всички непарични вноски. Тези експерти могат да бъдат физически лица, както и юридически лица и дружества съгласно законодателството на всяка държава членка.

2.   Докладът на експертите, посочен в параграф 1, съдържа описание на всеки от активите, от които се състои вноската, както и на използваните методи на оценяване, и в него се посочва дали стойностите, установени чрез прилагането на тези методи, съответстват на броя и номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — на счетоводната стойност, или при нужда — на премията от акциите, които ще бъдат емитирани в замяна.

3.   Докладът на експертите се публикува по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка, в съответствие с член 16.

4.   Държавите членки могат да решат да не прилагат този член, когато 90 % от всички акции по номиналната им стойност, а ако няма номинална стойност — по счетоводната им стойност, се емитират в полза на едно или няколко дружества срещу непарични вноски и когато са спазени следните условия:

а)

по отношение на дружеството, което получава вноските, лицата по член 4, буква и) са се споразумели да се откажат от доклада на експертите;

б)

това споразумение е публикувано в съответствие с параграф 3;

в)

дружествата, които правят вноските, разполагат с резерви, които не могат да бъдат разпределяни по закон или според устава и са равни най-малко на номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — на счетоводната стойност на акциите, емитирани срещу непарични вноски;

г)

дружествата, които правят вноските, гарантират до размер, равен на посочения в буква в), дълговете на дружеството получател, възникнали между датата на емитиране на акциите срещу непарични вноски и изтичането на една година след публикуването на годишните доклади на това дружество за финансовата година, през която са направени вноските; прехвърлянето на същите акции през посочения период е забранено;

д)

гаранцията по буква г) е публикувана в съответствие с параграф 3; и

е)

дружествата, които правят вноските, са длъжни да внесат сума, равна на посочената в буква в), в резерв, който не може да се разпределя три години след публикуването на годишните доклади на дружеството получател за финансовата година, през която са направени тези вноски, или ако е нужно — до по-късна дата, на която са уредени всички претенции относно гаранцията по буква г), предявени през този период.

5.   Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящия член при учредяване на ново дружество чрез сливане или разделяне, когато във връзка с плана за сливане или разделяне е изготвен доклад на от един или повече независими експерти.

Ако държавите членки решат да прилагат настоящия член в посочените в първа алинея случаи, те могат да предвидят, че докладът, изготвен съгласно параграф 1 от настоящия член и докладът на един или повече независими експерти във връзка с плана за сливане или разделяне могат да бъдат изготвени от същия експерт или експерти.

Член 50

Изключение от изискването за експертен доклад

1.   Държавите членки могат да решат да не прилагат член 49, параграфи 1, 2 и 3 от настоящата директива, когато по решение на административния или управителен орган на дружеството са внесени като непарични вноски прехвърлими ценни книжа, съгласно член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (33) или инструменти на паричния пазар, съгласно член 4, параграф 1, точка 17 от посочената директива и тези ценни книжа или инструменти са оценени при претеглена средна цена, на която те са се търгували на един или повече регулирани пазари, съгласно член 4, параграф 1, точка 21 от същата директива в продължение на достатъчен период, определен от националното законодателство, който предшества действителната дата на внасяне на непаричната вноска.

Въпреки това, когато тази цена е била засегната от изключителни обстоятелства, които биха изменили значително стойността на актива към действителната дата на внасяне, особено когато пазарът на такива прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар е станал неликвиден, се извършва преоценка по инициатива на административния или управителен орган, за която той е отговорен.

За целите на такава преоценка се прилага член 49, параграфи 1, 2 и 3.

2.   Държавите членки могат да решат да не прилагат член 49, параграфи 1, 2 и 3, когато по решение на административния или управителен орган активи, различни от посочените в параграф 1 от настоящия член прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, се внасят като непарична вноска и по отношение на тях вече е била предоставена оценка на справедливата стойност от независим експерт, при спазване на следните условия:

а)

справедливата стойност е определена към дата не по-ранна от шест месеца преди действителната дата на внасяне на актива; и

б)

оценката е била извършена в съответствие с общоприети стандарти и принципи за оценка в държавата членка, прилагани към вида на актива, който се апортира.

При нови обстоятелства, които биха изменили значително справедливата стойност на актива към действителната дата на неговото внасяне, се извършва преоценка по инициатива на административния или управителен орган, за която той е отговорен.

За целите на преоценката, посочена във втора алинея се прилага член 49, параграфи 1, 2 и 3.

При липса на такава преоценка, един или повече акционери, притежаващи общо поне 5 % от записания капитал на дружеството към датата на вземане на решението за увеличаване на капитала, могат да поискат оценка от независим експерт, като в този случай се прилага член 49, параграфи 1, 2 и 3.

Такъв акционер или акционери могат да направят искането до действителната дата на внасяне на актива, при условие че към датата, на която е направено искането, те все още държат поне 5 % от записания капитал на дружеството, както това е било към датата на вземане на решението за увеличаване на капитала.

3.   Държавите членки могат да решат да не прилагат член 49, параграфи 1, 2 и 3, когато по решение на административния или управителен орган активи, различни от посочените в параграф 1 от настоящия член прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, се внасят като непарична вноска, чиято справедлива стойност се получава от стойността на отделен актив от задължителните счетоводни отчети за предходната финансова година, при условие че задължителните счетоводни отчети са били проверени в съответствие с Директива 2006/43/ЕО.

От втората до петата алинея от параграф 2 от настоящия член се прилагат mutatis mutandis.

Член 51

Hепарична вноска без доклад на експерти

1.   Когато е внесена непарична вноска, съгласно член 50, без доклад на експерти, предвиден в член 49, параграфи 1, 2 и 3, в допълнение към изискванията по член 4, буква з) и в едномесечен срок от действителната дата на внасяне на актива, се публикува декларация, съдържаща следното:

а)

описание на непаричната вноска;

б)

нейната стойност, източника на оценяване и ако е необходимо, метода на оценка;

в)

заявление, дали получената стойност отговаря поне на броя, номиналната стойност или, ако липсва номинална стойност, на счетоводната стойност и когато е необходимо, на премията по акциите, които ще бъдат издадени срещу това внасяне на непарична вноска; и

г)

заявление, че не са настъпили нови обстоятелства по отношение на първоначалната оценка.

Публикуването на декларацията се осъществява по начин, установен в законите на всяка държава членка, в съответствие с член 16.

2.   Когато е предложено непаричната вноска да бъде без доклада на експерти, по смисъла на член 49, параграфи 1, 2 и 3, във връзка с увеличаване на капитала, предложено съгласно член 68, параграф 2, се публикува съобщение, съдържащо датата на вземане на решението за увеличаване на капитала и информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член по начин, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16, преди да се осъществи внасянето на непаричната вноска. В този случай, декларацията съгласно параграф 1 от настоящия член се ограничава до заявление, че не са настъпили нови обстоятелства след публикуването на съобщението.

3.   Всяка държава членка предоставя достатъчно гаранции за осигуряване спазването на процедурата, предвидена в член 50 и в настоящия член, когато се прави внасяне на непарична вноска без доклад на експерти, както е посочено в член 49, параграфи 1, 2 и 3.

Член 52

Значителни придобивания след учредяване или разрешение за започване на бизнес

1.   Ако преди изтичането на срок, установен от националното право и не по-кратък от две години от датата, на която дружеството е учредено или е получило разрешение да започне дейността си, то придобие актив, който принадлежи на дружество или лице по член 4, буква и) срещу престация не по-малка от една десета от записания капитал, придобиването се проверява, данни за него се публикуват по реда на член 49, параграфи 1, 2 и 3 и то се представя за одобрение от общото събрание.

Членове 50 и 51 се прилагат mutatis mutandis.

Държавите членки могат да изискват посочените разпоредби да бъдат прилагани и когато активите принадлежат на акционер или на трето лице.

2.   Параграф 1 не се прилага към придобиване в хода на обичайната дейност на дружеството, придобиване по искане или под надзора на административен или съдебен орган или на фондова борса.

Член 53

Задължение на акционерите да заплатят вноски

При спазване на разпоредбите за намаляването на записания капитал, акционерите не могат да бъдат освободени от задължението да изплатят вноските си.

Член 54

Гаранции в случай на преобразуване

До координирането на националните закони на по-късен етап държавите членки предприемат нужните мерки, за да изискат предоставянето на най-малко същите гаранции както посочените в членове 3—6 и членове 45—53, в случай на преобразуване на друг вид дружество в акционерно дружество.

Член 55

Изменение на уставите или на учредителните актове

Членове 3—6 и членове 45—54 не засягат действието на разпоредбите на държавите членки относно компетентността и реда за изменение на уставите или учредителните актове.

Раздел 3

Правила за разпределение

Член 56

Основни правила за разпределение

1.   Освен в случаите на намаляване на записания капитал, не може да се прави разпределяне между акционерите, когато на последната дата от последната финансова година нетните активи, отразени в годишните доклади на дружеството, са или след такова разпределяне биха спаднали под размера на записания капитал заедно с онези резерви, които не подлежат на разпределяне по закон или според устава на дружеството.

2.   Ако непотърсената част от записания капитал не е включена в активите, отразени в баланса, тази сума се приспада от размера на записания капитал по параграф 1.

3.   Размерът на сумите, разпределени между акционерите, не може да надвишава размера на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и със сумите, изтеглени от резервите, предназначени за тази цел, намален с пренесените загуби и сумите, отнесени в резерв в съответствие със закона или устава.

4.   Терминът„разпределяне“, използван в параграфи 1 и 3, включва по-конкретно изплащането на дивиденти и лихви по акциите.

5.   Когато законите на държавите членки допускат авансово изплащане на междинни дивиденти, се прилагат най-малко следните условия:

а)

съставят се междинни счетоводни доклади, които показват, че средствата за разпределянето са достатъчни;

б)

размерът на средствата, които ще бъдат разпределени, не може да надвишава общата печалба, получена след края на последната финансова година, за която са съставени счетоводни доклади, заедно с пренесената печалба и със сумите, изтеглени от резервите, предназначени за тази цел, и намалени с пренесените загуби и сумите, които трябва да бъдат отнесени в резерв в съответствие с изискванията на закона или устава.

6.   Параграфи 1—5 не засягат разпоредбите на държавите членки във връзка с увеличаването на записания капитал чрез капитализиране на резервите.

7.   Законите на една държава членка могат да предвидят дерогации от параграф 1 при инвестиционни дружества с постоянен капитал.

За целите на настоящия параграф терминът„инвестиционно дружество с постоянен капитал“ означава само дружества:

а)

чийто изключителен предмет на дейност е инвестирането на средствата им в различни дялове и акции, земя или други активи единствено с цел разпределяне на инвестиционния риск и възползване на техните акционери от резултатите от управлението на техните активи; и

б)

които предлагат собствените си акции за изкупуване от публиката.

Доколкото в законите на държавите членки е предвидена тази възможност, те са длъжни:

а)

да изискват от тези дружества да включат термина„инвестиционно дружество“ във всички документи, изброени в член 26;

б)

да не позволяват на такова дружество, чиито нетни активи са спаднали под размера по параграф 1, да извършва разпределяне между акционерите, когато в последния ден на последната финансова година общата стойност на активите на дружеството, отразени в годишните му доклади, са или след такова разпределяне биха достигнали сума, по-ниска от един и половина пъти размера на общата стойност на задълженията на дружеството към кредиторите, отразени в годишните доклади; и

в)

да изискват от всяко такова дружество, което извършва разпределяне след спадане на нетните му активи под размера по параграф 1, да включи в годишните си доклади бележка в този смисъл.

Член 57

Възстановяване на незаконосъобразни разпределения

Всички средства, разпределени в нарушение на член 56, следва да бъдат върнати от получилите ги акционери, ако дружеството докаже, че тези акционери са знаели за нередовността на извършеното разпределяне или с оглед на обстоятелствата не са могли да не знаят това.

Член 58

Сериозни загуби в записания капитал

1.   При сериозни загуби в записания капитал се свиква общо събрание на акционерите в срок, предвиден в законите на държавите членки, на което се решава дали дружеството да бъде прекратено, или да бъдат предприети други мерки.

2.   Държавите членки не могат да определят като сериозна загуба по смисъла на параграф 1 цифра, която е по-висока от половината от записания капитал.

Раздел 4

Правила за придобиване на собствените акции на дружествата

Член 59

Незаписване на собствени акции

1.   Акциите на едно дружество не могат да се записват от самото дружество.

2.   Ако акциите на едно дружество са записани от лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството, смята се, че записалият е действал за своя сметка.

3.   Лицата и дружествата по член 4, буква и), а при увеличаване на записания капитал — членовете на ръководния или управителния орган, са длъжни да заплатят акциите, записани в нарушение на посочения член.

Законодателството на дадена държава членка може да предвижда възможност едно лице да бъде освободено от това задължение, ако докаже, че то лично няма вина.

Член 60

Придобиване нa собствени акции

1.   Без да се засяга принципа на равното третиране на всички акционери, които са в еднакво положение и Регламент (ЕС) № 596/2014, държавите членки могат да разрешат на дружеството да придобива собствени акции пряко или чрез лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството. Доколкото такова придобиване е разрешено, държавите членки обвързват това придобиване със следните условия:

а)

разрешението се дава от общото събрание, което определя реда и условията за такова придобиване и по-специално, максималния брой акции, които ще бъдат придобити, срока, за който се дава разрешението, чиято максимална продължителност се определя според националното законодателство, но не повече от пет години и в случай на възмездно придобиване — максималния и минималния размер на насрещната престация. Членовете на административния или управителен орган трябва да се уверят, че при всяко осъществяване на разрешено придобиване се спазват условията, посочени в букви б) и в);

б)

придобиването на акции, включително придобитите от дружеството на предходен етап, които то държи и акции, придобити от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, не може да доведе до намаляване на нетните активи под размера, посочен в член 56, параграфи 1 и 2; и

в)

само напълно изплатени акции могат да бъдат включени в трансакцията.

Освен това, държавите членки могат да обвържат придобиването по смисъла на първа алинея с някое от следните условия:

а)

номиналната стойност или, при липсата на такава, счетоводната стойност на придобитите акции, включително тези, придобити на по-ранен етап от дружеството и държани от него, както и акциите, придобити от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, не надвишава границата, определена от държавите членки; посочената граница не може да бъде по-ниска от 10 % от записания капитал;

б)

правомощието на дружеството да придобива собствени акции по смисъла на първа алинея, максималният брой акции, които могат да бъдат придобити, срока, за който се дава това правомощие и максималния или минималния размер на насрещната престация се определят в устава или учредителния акт на дружеството;

в)

дружеството спазва съответните изисквания за информиране и нотификация;

г)

държавите членки определят дружествата, от които могат да поискат да обезсилят придобити акции, при условие че сума, равна на номиналната стойност на обезсилените акции трябва да бъде включена във фонд, който не може да бъде разпределян между акционерите, освен в случай на намаление на записания капитал; посоченият фонд може да бъде използван само за увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резерви;

д)

придобиването не засяга удовлетворяването на кредиторите.

2.   Законодателството на дадена държава членка може да предвижда дерогации от параграф 1, първа алинея, буква а), когато придобиването на собствени акции е нужно, за да се предотврати сериозно и непосредствено увреждане на дружеството. В такъв случай ръководният или управителният орган уведомява следващото общо събрание за причините и характера на извършеното придобиване, за броя и номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — за счетоводната стойност на придобитите акции, за дела от записания капитал, който те представляват, и за престацията срещу тези акции.

3.   Държавите членки могат да решат да не прилагат параграф 1, първа алинея, буква а) към акции, придобити от самото дружество или от лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството, с цел разпределяне между служителите на това дружество или служителите на свързано дружество. Тези акции се разпределят в срок 12 месеца след придобиването им.

Член 61

Дерогация от правилата за придобиване на собствени акции

1.   Държавите членки могат да решат да не прилагат член 60 за:

а)

акции, придобити в изпълнение на решение за намаляване на капитала или при обстоятелствата, посочени в член 82;

б)

акции, придобити в резултат на универсално правоприемство;

в)

напълно изплатени акции, придобити безвъзмездно или от банки и други финансови институции въз основа на поръчка за изкупуване;

г)

акции, придобити по силата на юридическо задължение или в резултат на съдебно решение за защита на малцинствените акционери, по-конкретно в случай на сливане, промяна на предмета на дейност или формата на дружеството, прехвърляне на седалището в чужбина или въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на акции;

д)

акции, притежавани от акционер, който не ги е изплатил;

е)

акции, придобити с цел обезщетяване на малцинствените акционери в свързани дружества;

ж)

напълно изплатени акции, придобити при принудителна продан на основание съдебно решение за изплащането на дълг на притежателя на акциите към дружеството; и

з)

напълно изплатени акции, емитирани от инвестиционно дружество с постоянен капитал според определението в член 56, параграф 7, втора алинея и придобити по искане на инвеститора от това дружество или от свързано дружество. Прилага се член 56, параграф 7, трета алинея, буква а). Придобиването на посочените акции не може да има за последица намаляването на нетните активи под размера на записания капитал заедно с резервите, чието разпределяне е забранено от закона.

2.   Акциите, придобити в случаите по параграф 1, букви б) — ж), обаче следва да бъдат отчуждени най-късно в срок три години след придобиването им, освен ако номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — счетоводната стойност на придобитите акции, включително акциите, които дружеството евентуално е придобило чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството, възлиза на не повече от 10 % от записания капитал.

3.   Ако акциите не бъдат отчуждени в срока по параграф 2, те следва да бъдат обезсилени. Законите на една държава членка могат да поставят обезсилването в зависимост от съответно намаляване на записания капитал. Такова намаляване следва да бъде предвидено, когато придобиването на акциите, които ще бъдат обезсилени, води до спадане на нетните активи под размера по член 56, параграфи 1 и 2.

Член 62

Последствия от незаконното придобиване на собствени акции

Акциите, придобити в нарушение на членове 60 и 61, се отчуждават в едногодишен срок след придобиването им. Ако те не бъдат отчуждени в този срок, прилага се член 61, параграф 3.

Член 63

Притежаване на собствени акции и годишен доклад при придобиване на собствени акции

1.   Когато законодателството на дадена държава членка допуска дружество да придобива собствени акции само или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството, то задължително поставя притежаването на тези акции в зависимост най-малко от следните условия:

а)

измежду правата, които дават акциите, правото на глас, произтичащо от собствени акции на дружеството, задължително се суспендира;

б)

ако акциите са включени в активите, отразени в баланса, в пасивите се включва резерв със същия размер, който не подлежи на разпределяне.

2.   Когато законодателството на дадена държава членка допуска дружеството да придобива собствени акции само или чрез лице, което действа от негово име, но за сметка на дружеството, то следва да съдържа изискване годишният доклад да посочва най-малко:

а)

причините за придобиванията, извършени през финансовата година;

б)

броя и номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — счетоводната стойност на акциите, придобити и отчуждени през финансовата година, и частта от записания капитал, която те представляват;

в)

в случай на възмездно придобиване или отчуждаване — престацията срещу акциите;

г)

броя и номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — счетоводната стойност на всички акции, придобити и притежавани от дружеството, и частта от записания капитал, която те представляват.

Член 64

Финансова помощ от дружество за придобиване на акциите му от трето лице

1.   Когато държавите членки разрешават на дружество, пряко или косвено, да дава авансови средства, да отпуска заеми или да предоставя гаранции с цел придобиване на негови акции от трети лица, те следва да обвързват тези трансакции с условията, определени в параграфи 2—5.

2.   Трансакциите се осъществяват на отговорност на административния или управителен орган при справедливи пазарни условия, особено по отношение на лихвата, начислена в полза на дружеството и по отношение на обезпеченията, предоставени на дружество за заемите и авансовите средства, посочени в параграф 1.

Финансовото състояние на третите лица или, в случай на многостранни трансакции, на всеки контрагент се проверява надлежно.

3.   Административният или управителен орган представя трансакциите пред общото събрание за предварително одобрение, което процедира съгласно правилата за кворум и мнозинство, определени в член 83.

Административният или управителен орган представят писмен доклад пред общото събрание, посочващ:

а)

основанията за извършване на трансакцията;

б)

интереса, който дружеството има от нея;

в)

условията, при които се осъществява;

г)

риска, който носи по отношение на ликвидността и платежоспособността на дружеството; и

д)

цената, на която третото лице следва да придобие акциите.

Посоченият доклад се внася в регистъра за публикуване в съответствие с член 16.

4.   Общата финансова подкрепа, предоставена на трети лица, не може да води до намаляване на нетните активи на дружеството под размера, посочен в член 56, параграфи 1 и 2, като се има предвид също така всяко намаление на нетните активи, което може да възникне в резултат на придобиването от страна на дружеството или за сметка на дружеството на негови акции в съответствие с член 60, параграф 1.

Дружеството включва към пасива в балансовия отчет резерв, който не подлежи на разпределение, в размер съответстващ на общата финансова подкрепа.

5.   Когато трето лице придобива чрез финансова подкрепа на дружеството собствени акции от това дружество по смисъла на член 60, параграф 1 или записва акции, издадени при увеличаване на записания капитал, такова придобиване или записване се извършва на справедлива цена.

6.   Параграфи 1—5 не се прилагат за сделки, сключени от банки или други финансови институции в хода на обичайната им дейност, нито към сделки, осъществени с оглед придобиването на акции от или за служителите на дружеството или служителите на свързано дружество.

Въпреки това посочените трансакции не могат да имат за последица намаляването на нетните активи под размера по член 56, параграф 1.

7.   Параграфи 1—5 не се прилагат за сделки, осъществени с оглед придобиването на акции в съответствие с член 61, параграф 1, буква з).

Член 65

Допълнителни гаранции в случай на трансакции със свързани лица

В случаи когато отделни членове на административен или управителен орган на дружество, което е страна по трансакция, посочена в член 64, параграф 1 от настоящата директива, или на административен или управителен орган на предприятие-майка по смисъла на член 22 от Директива 2013/34/ЕС или самото предприятие-майка, както и физически лица, действащи от свое име, но за сметка на такива членове или такова предприятие, са страни по такава трансакция, държавите членки предоставят подходящи гаранции трансакцията да не противоречи на интересите на дружеството.

Член 66

Приемане на собствени акции на дружеството като обезпечение

1.   Приемането на собствени акции на дружеството като обезпечение от самото дружество или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството, се третира като придобиване по смисъла на член 60, член 61, параграф 1 и членове 63 и 64.

2.   Държавите членки могат да решат да не прилагат параграф 1 за сделки, сключени с банки и други финансови институции в хода на обичайната им дейност.

Член 67

Записване, придобиване или притежаване на акции от дружество, в което акционерното дружество притежава мнозинството от правата на глас или върху което то може пряко или непряко да упражнява контрол

1.   Записването, придобиването или притежаването на акции в акционерно дружество от друго дружество, от вида, изброен в приложение II, в което акционерното дружество пряко или непряко притежава мнозинството от правата на глас или върху което то може пряко или непряко да упражнява контрол, се смята за извършено от самото акционерно дружество.

Първа алинея се прилага и когато другото дружество се регулира от законодателството на трета страна и е учредено в правна форма, аналогична на изброените в приложение II.

Въпреки това, когато акционерното дружество непряко притежава мнозинство от правата на глас или може непряко да упражнява господстващо влияние, държавите членки не са длъжни да прилагат първа и втора алинеи, ако предвидят суспендиране на правата на глас, дадени от онези акции на акционерното дружество, които другото дружество притежава.

2.   Доколкото не е извършено координиране на националното законодателство относно обединенията на дружества, държавите членки могат:

а)

да определят случаите, в които едно акционерно дружество се смята за способно да упражнява господстващо влияние върху друго дружество; ако една държава членка използва тази възможност, нейното национално право задължително трябва да предвижда, че акционерното дружество упражнява господстващо влияние, ако:

i)

има право да назначава или освобождава мнозинството от членовете на администриращия, управителния или надзорния орган и същевременно е акционер или съдружник в другото дружество, или

ii)

е акционер или съдружник в другото дружество и единствено контролира мнозинството от правата на глас на своите акционери или съдружници според споразумение, сключено с другите акционери или съдружници в това дружество.

Държавите членки не са длъжни да предвиждат други случаи извън посочените в точки i) и ii) от първата алинея;

б)

да определят случаите, в които едно акционерно дружество се смята за непряко притежаващо правата на глас или способно непряко да упражнява господстващо влияние;

в)

да посочат обстоятелствата, при които едно акционерно дружество се смята за притежаващо правата на глас.

3.   Държавите членки не са длъжни да прилагат първа и втора алинеи на параграф 1, когато записването, придобиването или притежаването се извършват от името на лице, което е различно от лицето, записващо, придобиващо или притежаващо акциите и което не е нито акционерното дружество, посочено в параграф 1, нито друго дружество, в което акционерното дружество пряко или непряко притежава мнозинството от правата на глас или върху което то може пряко или непряко да упражнява контрол.

4.   Държавите членки не са длъжни да прилагат първа и втора алинеи на параграф 1, когато записването, придобиването или притежаването се осъществяват от другото дружество в качеството му и в хода на дейността му като дилър на ценни книжа по занятие, при условие че то е член на фондова борса, разположена или функционираща в държава членка, или е одобрено или контролирано от орган на държава членка, компетентен да упражнява надзор върху професионалните дилъри на ценни книжа, които по смисъла на настоящата директива могат да включват и кредитните институции.

5.   Държавите членки не са длъжни да прилагат първа и втора алинеи на параграф 1, когато акциите на едно акционерно дружество, притежавани от друго дружество, са придобити преди отношението между двете дружества да съответства на критериите, посочени в параграф 1.

Независимо от това, правата на глас, дадени от тези акции, се суспендират и акциите се вземат предвид, когато се определя дали е спазено условието по член 60, параграф 1, буква б).

6.   Държавите членки не са длъжни да прилагат член 61, параграфи 2 и 3 или член 62, когато акциите на едно акционерно дружество се придобиват от друго дружество, при условие че предвидят:

а)

суспендиране на правата на глас, дадени от акциите на акционерното дружество, които другото дружество притежава; и

б)

задължение на членовете на администриращия или управителния орган на акционерното дружество да изкупят обратно от другото дружество акциите по член 61, параграфи 2 и 3, и член 62 на цената, на която ги е придобило другото дружество; тази санкция не се прилага само когато членовете на администриращия или управителния орган на акционерното дружество докажат, че дружеството не е взело никакво участие при записването на въпросните акции или при тяхното придобиване.

Раздел 5

Правила за увеличаване и намаляване на капитала

Член 68

Решение на общото събрание за увеличаване на капитала

1.   Общото събрание взема решение за всяко увеличаване на капитала. Както решението, така и увеличаването на записания капитал се публикуват по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16.

2.   Независимо от това уставът, учредителният акт или решението на общото събрание, което трябва да се публикува в съответствие с правилата на параграф 1, може да разрешат увеличаване на записания капитал до максимален размер, установен в тях с оглед на максималния размер, предвиден в закона. При нужда решение за увеличаване на записания капитал в рамките на така установения размер се взема от органа на дружеството, овластен да направи това. Това правомощие на съответния орган важи за максимален срок от пет години и може да се поднови един или повече пъти от общото събрание, всеки път за срок не по-дълъг от пет години.

3.   Когато има няколко класа акции, решението на общото събрание за увеличаване на капитала по параграф 1 или овластяването да се увеличи капиталът по параграф 2 се гласуват отделно от всеки клас акционери, чиито права се засягат от трансакцията.

4.   Този член се прилага по отношение на емитирането на всякакви ценни книжа, които могат да бъдат конвертирани в акции или дават право да се запишат акции, но не и по отношение конвертирането на тези ценни книжа или упражняването на правото за записване.

Член 69

Плащане на акции, емитирани възмездно

Най-малко 25 % от номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — от счетоводната стойност на акциите, емитирани възмездно при увеличаване на записания капитал, следва да бъдат заплатени. Когато се предвижда емисионна стойност, по-висока от номиналната, премията се заплаща изцяло.

Член 70

Aкции, емитирани срещу непарична вноска

1.   Когато при увеличаване на записания капитал акциите се емитират срещу непарична вноска, тя се прави изцяло в петгодишен срок от датата на решението за увеличаване на записания капитал.

2.   Вноската по параграф 1 се отразява в доклад, съставен, преди да се извърши увеличаването на капитала, от един или няколко експерти, които са независими от дружеството и са назначени или одобрени от административен или съдебен орган. Тези експерти могат да бъдат физически лица, както и юридически лица и дружества според законодателството на държавите членки.

Прилагат се член 49, параграфи 2 и 3 и членове 50 и 51.

3.   Държавите членки могат да решат да не прилагат параграф 2 в случай на увеличаване на записания капитал, извършено с оглед осъществяване на сливане, разделяне или публично предложение за изкупуване или замяна на акции и с цел плащане на акционерите на придобиваното дружество, разделяното дружество или на дружеството, обект на публичното предложение за изкупуване или замяна на акции.

Въпреки това при сливане или разделяне държавите членки прилагат първа алинея, само ако е изготвен доклад от един или повече независими експерти във връзка с плана за сливане или разделяне.

Ако държавите членки решат да прилагат параграф 2 в случай на сливане или разделяне, те могат да предвидят, че докладът съгласно настоящия член и докладът от един или повече независими експерти във връзка с плана за сливане или разделяне могат да бъдат изготвени от същия експерт или експерти.

4.   Държавите членки могат да не прилагат параграф 2, ако всички акции, емитирани при увеличаването на записания капитал, се емитират срещу непарични вноски на едно или няколко дружества, при условие че всички акционери в дружеството, което получава вноската, се съгласят да не се съставя експертен доклад и са спазени условията по член 49, параграф 4, букви б)—е).

Член 71

Увеличение на капитала, който не е записан изцяло

Когато увеличението на капитала не е записано изцяло, капиталът се увеличава само със стойността на записаните акции, ако условията на емисията изрично допускат такава възможност.

Член 72

Увеличение на капитала срещу парична вноска

1.   Когато капиталът се увеличава срещу парична вноска, акциите следва да бъдат предложени за предпочтително изкупуване на акционерите пропорционално на участието им в капитала, представено от вече притежаваните от тях акции.

2.   Законодателството на дадена държава членка:

а)

може да предвижда, че параграф 1 не се прилага по отношение на акции, които дават ограничено право на участие в разпределянето по смисъла на член 56 и/или в активите на дружеството при ликвидация; или

б)

може да допуска, ако записаният капитал на дружество с няколко класа акции, които носят различни права на глас или участие в разпределянето по смисъла на член 56 или в активите при ликвидация, се увеличава чрез емитиране на нови акции само в един от тези класове, правото на предпочтително изкупуване от акционерите от други класове да се упражнява само след упражняването на същото право от акционерите в класа, в който се емитират новите акции.

3.   Предложението за предпочтително изкупуване и срокът, в който следва да се упражни същото право, се публикуват в националния вестник, определен в съответствие с член 16. Не е задължително законодателствата на държавите членки да предвиждат публикуване, когато всички акции на дружеството са поименни. В този случай всички акционери на дружеството се уведомяват писмено. Правото на предпочтително изкупуване се упражнява в срок, не по-кратък от 14 дни от датата на публикуване на предложението или от датата на изпращане на писмата на акционерите.

4.   Правото на предпочтително изкупуване не може да бъде ограничено или отменено от устава или учредителния акт. Това обаче може да бъде направено с решение на общото събрание. Ръководният или управителният орган трябва да бъде задължен да представи пред събранието писмен доклад, който посочва причините за ограничаването или отмяната на правото на предпочтително изкупуване и обосновава предложената емисионна цена. Общото събрание действа в съответствие с правилата за кворум и мнозинство, установени в член 83. Решението му се публикува по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка, в съответствие с член 16.

5.   Законодателството на дадена държава членка може да предвижда, че уставът, учредителният акт или общото събрание, като действа в съответствие с правилата за кворум, мнозинство и публикуване по параграф 4 от настоящия член, могат да предоставят правомощие за ограничаване или отмяна на правото на предпочтително изкупуване на дружествения орган, който е овластен да взема решения за увеличаване на записания капитал в рамките на уставния капитал. Посоченото правомощие не може да бъде предоставено за по-дълъг срок от правомощието по член 68, параграф 2.

6.   Параграфи 1—5 се прилагат по отношение на емитирането на всички ценни книжа, които могат да бъдат конвертирани в акции или дават правото да се запишат акции, но не и към конвертирането на тези ценни книжа или упражняването на правото на записване.

7.   Правото на предпочтително изкупуване не се изключва по смисъла на параграфи 4 и 5, когато по силата на решението за увеличаване на записания капитал акциите се емитират в полза на банки или други финансови институции с цел да бъдат предложени на акционерите на дружеството в съответствие с параграфи 1 и 3.

Член 73

Pешение на общото събрание за намаляване на записания капитал

Всяко намаляване на записания капитал, освен намаляването с решение на съда, се извършва по решение на общото събрание в съответствие с правилата за кворум и мнозинство, установени в член 83, без да се засяга действието на членове 79 и 80. Решението се публикува по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16.

В съобщението за свикване на събранието се посочват най-малко целта на намаляването и начинът на извършването му.

Член 74

Намаляване на записания капитал при няколко класа акции

Когато има няколко класа акции, решението на общото събрание за намаляване на записания капитал се гласува отделно от всеки клас акционери, чиито права се засягат от операцията.

Член 75

Гаранции за кредиторите при намаляване на записания капитал

1.   При намаляване на записания капитал кредиторите, чиито вземания предшестват публикуването на решението за намаляване на капитала, ще имат поне право да получат обезпечение за вземанията, които не са станали дължими към датата на публикуване. Държавите членки не могат да пренебрегват валидността на това право, освен ако кредиторът не разполага с достатъчни гаранции или тези гаранции не са необходими, с оглед активите на дружеството.

Държавите членки определят условията за упражняване на правото, предвидено в първата алинея. Във всички случаи, държавите членки гарантират, че кредиторите имат право да се обърнат към съответен административен или съдебен орган, за да получат подходящи гаранции, ако могат да удостоверят, че в резултат на намаляването на записания капитал удовлетворяването на техните вземания е изложено на риск и те не са получили съответни гаранции от дружеството.

2.   Законите на държавите членки също трябва да предвиждат, че намаляването е нищожно или не се извършва плащане на акционерите, докато кредиторите не получат удовлетворение или съдът се произнесе против уважаването на молбата им.

3.   Настоящият член се прилага когато намаляването на записания капитал се дължи на пълно или частично освобождаване от изплащане на останалата част от вноските на акционерите.

Член 76

Дерогация от гаранциите за кредиторите при намаляване на записания капитал

1.   Държавите членки не са длъжни да прилагат член 75 по отношение намаляването на записания капитал, извършено с цел покриване на претърпени загуби или отнасяне на парични суми в резерв, при условие че след тази операция размерът на този резерв е не по-висок от 10 % от намаления записан капитал. Този резерв може да се разпределя между акционерите само при намаляване на записания капитал; той може да се използва само за покриване на претърпени загуби или за увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резерва, доколкото държавите членки допускат такава операция.

2.   В случаите по параграф 1, в законодателствата на държавите членки следва да се предвиждат нужните мерки, за да се гарантира, че сумите, получени от намаляването на записания капитал, не могат да се използват за плащания, за разпределяне между акционерите или за освобождаване на акционерите от задължението им да направят вноските си.

Член 77

Намаляване на записания капитал и минималния капитал

Записаният капитал не може да се намалява до размер, по-нисък от минималния капитал, предвиден в съответствие с член 45.

Държавите членки обаче могат да допуснат такова намаляване, ако наред с това предвидят, че решението за намаляване на записания капитал поражда последици само когато той бъде увеличен до размер най-малко равен на предписания минимум.

Член 78

Oбратно изкупуване на записания капитал без намаление

Когато законодателството на дадена държава членка разрешава пълно или частично обратно изкупуване на записания капитал, без той да бъде намаляван, то следва най-малко да налага спазването на следните условия:

а)

когато уставът или учредителният акт предвиждат обратно изкупуване, решение за последното се взема от общото събрание, което гласува най-малко в съответствие с обичайните условия за кворум и мнозинство; когато уставът или учредителният акт не предвиждат обратно изкупуване, решение за последното се взема от общото събрание, което действа поне при условията за кворум и мнозинство, установени в член 83; решението се публикува по реда, предписан от законите на държавите членки, в съответствие с член 16;

б)

за целите на обратното изкупуване могат да се използват само суми, предназначени за разпределяне по смисъла на член 56, параграфи 1—4;

в)

акционерите, чиито акции се изкупуват обратно, запазват правата си в дружеството, с изключение на правата за изплащане на тяхната вноска и за участие в разпределянето на първоначален дивидент по неизкупените акции.

Член 79

Намаляване на записания капитал чрез принудително обезсилване на акции

1.   Когато законодателството на дадена държава членка допуска дружествата да намаляват записания си капитал чрез принудително обезсилване, то следва да съдържа изискване да се спазват най-малко следните условия:

а)

принудителното обезсилване трябва да бъде предписано или разрешено от устава или учредителния акт, преди акциите, които ще бъдат обезсилени, да са записани;

б)

когато принудителното обезсилване е разрешено по принцип от устава или учредителния акт, решение за него се взема от общото събрание, освен ако то е било единодушно одобрено от засегнатите акционери;

в)

дружественият орган, който взема решение за принудителното обезсилване, определя условията и реда за него, освен ако те не са определени от устава или учредителния акт;

г)

прилага се член 75, освен при напълно изплатени акции, които са предоставени на дружеството безвъзмездно или са обезсилени, като се използват суми, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56, параграфи 1—4; в тези случаи в резерв се отнася сума, равна на номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — на счетоводната стойност на всички обезсилени акции; посоченият резерв може да бъде разпределян между акционерите само при намаляване на записания капитал; той може да се използва само за покриване на претърпени загуби или за увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резерва, доколкото държавите членки допускат такава операция; и

д)

решението за принудителното обезсилване се публикува по реда, предвиден в законите на всяка държава членка в съответствие с член 16.

2.   В случаите, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се прилагат член 73, параграф 1, както и членове 74, 76 и 83.

Член 80

Намаляване на записания капитал чрез обезсилване на акции, придобити от самото дружество или за негова сметка

1.   При намаляване на записания капитал чрез обезсилване на акции, придобити от самото дружество или от лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството, решение за обезсилването винаги се взема от общото събрание.

2.   Прилага се член 75, освен ако акциите са напълно изплатени и са придобити безвъзмездно или чрез използване на суми, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56, параграфи 1—4; в тези случаи в резерв се отнася сума, равна на номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — на счетоводната стойност на всички обезсилени акции. Посоченият резерв може да се разпределя между акционерите само при намаляване на капитала. Той може да се използва само за покриване на претърпени загуби или за увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резерва, доколкото законодателствата на държавите членки допускат такава операция.

3.   В случаите, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се прилагат членове 74, 76 и 83.

Член 81

Oбратно изкупуване на записания капитал или намаляването му чрез обезсилване на акции в случай на няколко класа акции

В случаите, посочени от член 78, член 79, параграф 1, буква б) и член 80, параграф 1, когато има няколко класа акции, решението на общото събрание за обратното изкупуване на записания капитал или намаляването му чрез обезсилване на акции се гласува отделно от всеки клас от акционери, чиито права се засягат от операцията.

Член 82

Условия за обратно изкупуване на акции

Когато законодателствата на държавите членки разрешават дружествата да издават акции, подлежащи на обратно изкупуване, те задължително изискват при обратното изкупуване да се спазват най-малко следните условия:

а)

обратното изкупуване трябва да бъде разрешено от устава или учредителния акт на дружеството, преди акциите, подлежащи на изкупуване, да бъдат записани;

б)

акциите трябва да бъдат изцяло изплатени;

в)

условията и редът за обратното изкупуване се предвиждат в устава или в учредителния акт на дружеството;

г)

обратното изкупуване може да се извърши само при използване на суми, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56, параграфи 1—4, или на приходите от новата емисия, пусната с цел извършване на изкупуването;

д)

сума, равна на номиналната стойност, а ако няма номинална стойност — на счетоводната стойност на всички изкупени акции, се отнася в резерв, който може да се разпределя между акционерите само в случай на намаляване на записания капитал; резервът може да се използва само с цел увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резервите;

е)

буква д) не се прилага към обратно изкупуване чрез приходите от нова емисия, пусната с цел извършване на изкупуването;

ж)

когато се предвижда изплащане на премия на акционерите вследствие на обратно изкупуване, премията може да бъде изплатена само от сумите, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56, параграфи 1—4, или от резерв, различен от посочения в буква д) от този член, който може да се разпределя между акционерите само при намаляване на записания капитал; посоченият резерв може да се използва само с цел увеличаване на записания капитал чрез капитализиране на резервите, за покриване на разноските по член 4, буква й), за разноските по емитирането на акции или облигации или за изплащане на премия на притежателите на акции или облигации, подлежащи на обратно изкупуване;

з)

съобщението за обратното изкупуване се публикува по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16.

Член 83

Изисквания за гласуване на решенията на основното събрание

В законодателствата на държавите членки следва да се предвижда, че решенията по член 72, параграфи 4 и 5 и членове 73, 74, 78 и 81 се вземат с мнозинство най-малко две-трети от гласовете, полагащи се от представените ценни книжа или представения капитал.

В законодателствата на държавите членки може да се предвиди, че е достатъчно обикновено мнозинство от гласовете, посочени в първа алинея, когато е представен най-малко половината от записания капитал.

Раздел 6

Прилагане и договорености за изпълнение

Член 84

Дерогация от някои изисквания

1.   Държавите членки могат да дерогират от член 48, първа алинея, член 60, параграф 1, буква а) и членове 68, 69 и 72, доколкото такива дерогации са необходими за приемането или прилагането на разпоредбите, които имат за цел да насърчат участието на работниците или други групи лица, определени в националното законодателство, в капитала на предприятията.

2.   Държавите членки могат да решат да не прилагат член 60, параграф 1, буква а), първо изречение и членове 73, 74, 79, 80, 81 и 82 към дружества, учредени по особен закон, които емитират едновременно капиталови акции и работнически акции; последните се емитират в полза на служителите на дружеството като общност, представлявана в общото събрание на акционерите от пълномощници с право на глас.

3.   Държавите членки гарантират, че член 49, член 58, параграф 1, член 68, параграфи 1, 2 и 3, член 70, параграф 2, първа алинея, членове 72—75 и членове 79, 80 и 81 не се прилагат при използването на инструментите, правомощията и механизмите за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (34).

Член 85

Равно третиране на всички акционери с еднакво положение

За целите на приложението на настоящата глава законодателствата на държавите членки гарантират равното третиране на всички акционери с еднакво положение.

Член 86

Преходни разпоредби

Държавите членки могат да решат да не прилагат член 4, букви ж), и), й) и к) към дружества, съществуващи към датата на влизане в сила на законовите, подзаконови и административни разпоредби, приети в съответствие с изпълнение на Директива 77/91/ЕИО на Съвета (35).

ДЯЛ II

СЛИВАНИЯ И РАЗДЕЛЯНИЯ НА ДРУЖЕСТВА С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

ГЛАВА I

Сливания на акционерни дружества

Раздел 1

Общи разпоредби относно сливанията

Член 87

Общи разпоредби

1.   Мерките за координиране по тази глава се прилагат към законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, свързани с видовете дружества, изброени в приложение I.

2.   Държавите членки не са длъжни да прилагат тази глава към кооперации, които са учредени като един от видовете дружества, изброени в Приложение I. Ако държавите членки се възползват от тази възможност, те задължително изискват от дружествата да включат думата „кооперация“ във всички документи, посочени в член 26.

3.   Държавите членки не са длъжни да прилагат тази глава в случаите когато дружеството или дружествата, които се придобиват или прекратяват съществуването си, са в производство за обявяване в несъстоятелност, в предпазен конкордат или в други подобни производства.

4.   Държавите членки гарантират, че настоящата глава не се прилага по отношение на дружество или дружества, по отношение на които се прилагат инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС.

Член 88

Правила относно сливането чрез придобиване на едно или няколко дружества от друго дружество и сливането чрез учредяване на ново дружество

Държавите членки са длъжни да установят по отношение на дружествата, регулирани от националното им право, разпоредби относно сливането чрез придобиване на едно или няколко дружества от друго дружество и сливането чрез учредяване на ново дружество.

Член 89

Определение за „сливане чрез придобиване“

1.   За целите на тази глава „сливане чрез придобиване“ означава операцията, при която едно или няколко дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят на друго дружество всичките си активи и пасиви срещу предоставяне на акции в придобиващото дружество на акционерите на придобиваното дружество или дружества, а доколкото това се предвижда — и на парична сума в размер, не по-висок от 10 % от номиналната стойност на така предоставените акции или, ако те нямат номинална стойност — от счетоводната им стойност.

2.   Законодателството на дадена държава членка може да предвиди, че сливане чрез придобиване може да се осъществи и когато едно или няколко от придобиваните дружества са в ликвидация, при условие че тази възможност е ограничена до дружества, които още не са започнали да разпределят активите си между своите акционери.

Член 90

Определение за „сливане чрез учредяване на ново дружество“

1.   За целите на тази глава „сливане чрез учредяване на ново дружество“ означава операцията, при която няколко дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят на дружество, учредено от тях, всичките си активи и пасиви срещу предоставянето на акции в новото дружество на техните акционери, а доколкото това се предвижда — и на парична сума в размер, не по-висок от 10 % от номиналната стойност на така предоставените акции или, ако те нямат номинална стойност — от счетоводната им стойност.

2.   Законодателството на дадена държава членка може да предвижда, че сливане чрез учредяване на ново дружество може да се извърши и когато едно или няколко дружества, които са в процес на прекратяване, са в ликвидация, при условие че тази възможност е ограничена до дружества, които още не са започнали да разпределят активите си между своите акционери.

Раздел 2

Сливане чрез придобиване

Член 91

План за сливане

1.   Ръководните или управителните органи на сливащите се дружества съставят план за сливането в писмена форма.

2.   Планът за сливане съдържа най-малко:

а)

вид, наименование и седалище на всяко от сливащите се дружества;

б)

съотношение на замяна на акциите и размера на паричната сума, която евентуално ще бъде изплатена;

в)

условия за разпределението на акциите в придобиващото дружество;

г)

дата, от която притежаването на тези акции дава право на акционерите да участват в печалбите и всички особени условия, свързани с това право;

д)

дата, от която сделките на придобиваното дружество се смятат за сделки на придобиващото дружество за счетоводни цели;

е)

права, които придобиващото дружество предоставя на притежателите на акции с особени права и на притежателите на други ценни книжа, различни от акции, или предлаганите мерки във връзка с тях;

ж)

всички особени предимства, предоставени на експертите по член 96, параграф 1 и на членовете на ръководните, управителните, надзорните или контролните органи на сливащите се дружества.

Член 92

Публикуванe нa планa за сливане

Планът за сливането за всяко от сливащите се дружества се публикува по начина, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16, най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което ще вземе решение за сливането.

Сливащите се дружества се освобождават от изискването за публикуване съгласно член 16 ако те за непрекъснат период от време, започващ най-малко един месец преди датата, за която е насрочено общото събрание, на което трябва да бъде взето решение по плана за сливане, и завършващ не по-рано от момента на закриване на общото събрание, предоставят на разположение безплатно за обществеността плана за това сливане на своята интернет страница. Държавите членки не могат да поставят това освобождаване в зависимост от изисквания или ограничения, различни от необходимите за гарантиране на сигурността на интернет страницата и истинността на документите, и могат да налагат такива изисквания или ограничения само доколкото те са пропорционални на постигането на тези цели.

Чрез дерогация от втора алинея от настоящия член държавите членки могат да изискват публикуването да бъде осъществено чрез централната електронна платформа, посочена в член 16, параграф 5. Алтернативно държавите членки могат да наложат изискване това публикуване да се осъществява чрез всякаква друга интернет страница, определена от самите тях за тази цел. Когато държавите членки използват една от тези възможности, те гарантират, че на дружествата не се налага специална такса за такова публикуване.

Когато се използва интернет страница, различна от централната електронна платформа, на централната електронна платформа се публикува препратка, даваща достъп до тази интернет страница, най-малко един месец преди датата, за която е насрочено общото събрание. Тази препратка съдържа датата на публикуване на плана за сливане на интернет страницата, а публичният достъп до нея е безплатен. На дружествата не се налага специална такса за такова публикуване.

Установената в трета и четвърта алинея забрана за налагане на дружествата на специална такса за това публикуване не засяга възможността държавите членки да прехвърлят върху дружествата разходите във връзка с централната електронна платформа.

Държавите членки могат да наложат на дружествата изискването да поддържат информацията за определен период от време след провеждане на общото събрание на своята интернет страница или, когато е приложимо, на централната електронна платформа или на другата интернет страница, определена от съответната държава членка. Държавите членки могат да уредят последиците от временното нарушаване на достъпа до интернет страницата или до централната електронна платформа, предизвикано от технически или други фактори.

Член 93

Одобрение на общото събрание на всяко от сливащите се дружества

1.   За сливането се изисква одобрение най-малко на общото събрание на всяко от сливащите се дружества. Законодателствата на държавите членки предвиждат, че това решение за одобрение се взема с мнозинство най-малко две трети от гласовете на представените акции или на представения записан капитал.

В законодателствата на държавите членки може обаче да се предвижда, че когато е представен най-малко половината от записания капитал, е достатъчно обикновено мнозинство от гласовете по първа алинея. Наред с това, при нужда се прилагат правилата за изменение на учредителния договор и устава.

2.   Когато има повече от един клас акции, решението за сливането се гласува поотделно от всеки клас акционери, чиито права са засегнати от операцията.

3.   Решението съдържа одобрение на плана за сливането и всички изменения в учредителния договор и устава, които се налагат във връзка със сливането.

Член 94

Дерогация от изискването за одобрение на сливането от общото събрание на придобиващото дружество

Не е задължително законодателството на дадена държава членка да изисква одобрение на сливането от общото събрание на придобиващото дружество, ако са спазени следните условия:

а)

публикуването, посочено в член 92, за придобиващото дружество трябва да бъде извършено най-малко един месец преди насрочената дата за общото събрание на придобиваното дружество или дружества, което ще вземе решение по плана за сливането;

б)

най-малко един месец преди датата по буква а) акционерите на придобиващото дружество трябва да имат право да се запознаят с документите по член 97, параграф 1 в седалището на придобиващото дружество;

в)

един или няколко акционери на придобиващото дружество, които притежават минимален процент от записания капитал, трябва да имат право да поискат свикване на общо събрание на придобиващото дружество, което да вземе решение за одобряване на сливането; този минимален процент не може да бъде по-висок от 5 %. Държавите членки могат да предвидят изключване на акциите без право на глас от това изчисление.

За целите на първа алинея, буква б) се прилага член 97, параграфи 2, 3 и 4.

Член 95

Подробен писмен доклад и информация относно сливането

1.   Ръководните или управителните органи на всяко от сливащите се дружества изготвят подробен писмен доклад, в който са обяснени планът за сливане, както и правните и икономическите основания за него, и по-специално съотношението на замяна на акциите.

В доклада се описват и всички особени затруднения, възникнали при оценяването.

2.   Ръководните или управителните органи на всяко от участващите дружества информират общото събрание на дружеството си, както и ръководните или управителните органи на другите участващи дружества, за да могат последните да информират съответно своите общи събрания, за всяка съществена промяна в активите и пасивите, настъпила между датата на изготвяне на плана за сливане и датата на общите събрания, на които трябва да се вземе решение относно плана за сливане.

3.   Държавите членки могат да предвидят, че посоченият в параграф 1 доклад и/или посочената в параграф 2 информация не се изискват, ако всички акционери и притежатели на други ценни книжа, даващи право на глас, на всяко от дружествата, участващи в сливането, са изразили съгласие за това.

Член 96

Проучванe на плана за сливане oт експерти

1.   Един или няколко експерти, които действат за сметка на всяко от сливащите се дружества, но са независими от тях и са назначени или одобрени от съдебен или административен орган, проучват плана за сливането и съставят писмен доклад до акционерите. Законодателството на дадена държава членка може обаче да предвиди назначаване на един или няколко независими експерти за всички сливащи се дружества, ако то се извършва от съдебен или административен орган по общо искане на дружествата. В зависимост от законодателството на всяка държава членка експертите могат да бъдат физически или юридически лица, дружества или фирми.

2.   В доклада, посочен в параграф 1 експертите задължително посочват дали според тях съотношението на замяна на акциите е справедливо и разумно. В доклада се посочва най-малко:

а)

използваният метод или методи, според които е определено предлаганото съотношение на замяна;

б)

доколко този метод или методи са подходящи в конкретния случай, стойностите, получени при използването на всеки метод, и какво е относителното значение на тези методи при определянето на стойността, за която се взема решение.

В доклада се описват и всички особени трудности, възникнали при оценяването.

3.   Всеки експерт има право да получи от сливащите се дружества цялата необходима информация и документи и да извършва всички необходими проверки.

4.   Не се изисква нито проверка на плана за сливане, нито експертен доклад, ако всички акционери и притежатели на други ценни книжа, даващи право на глас на всяко от дружествата, участващи в сливането, са се съгласили с това.

Член 97

Наличност на документи за проверка от страна на акционерите

1.   Най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което взима решение по плана за сливането, всички акционери имат право да се запознаят със следните документи в седалището:

а)

план за сливането;

б)

годишни счетоводни отчети и годишни доклади за дейността на сливащите се дружества за последните три финансови години;

в)

когато е приложимо, счетоводен баланс, изготвен към дата, не по-ранна от първия ден на третия месец, предшестващ датата на плана за сливане, ако последният годишен счетоводен отчет се отнася за финансова година, приключила повече от шест месеца преди тази дата;

г)

когато е приложимо, предвидените в член 95 доклади на ръководните или управителните органи на сливащите се дружества;

д)

където е приложимо, докладът, посочен в член 96, параграф 1.

За целите на първа алинея, буква в) не се изисква счетоводен баланс от дружество, което публикува шестмесечен финансов отчет в съответствие с член 5 от Директива 2004/109/ЕО и го предоставя на акционерите в съответствие с настоящия параграф. Държавите членки могат освен това да предвидят да не се изисква счетоводен баланс, ако всички акционери и притежатели на други ценни книжа, даващи право на глас, на всяко от дружествата, участващи в сливането, са изразили съгласие за това.

2.   Счетоводният баланс, предвиден в параграф 1, първа алинея, буква в), се съставя при използване на същите методи и същото графично оформление, както при последния годишен баланс.

Независимо от това законодателството на дадена държава членка може да предвижда, че:

а)

не е нужно да се извършва нова физическа инвентаризация;

б)

записите в последния балансов отчет могат да се променят само с цел отразяване на движението по счетоводните книги; задължително обаче се взема предвид следното:

временна амортизация и провизии,

съществени промени в действителната стойност, които не са вписани в книгите.

3.   Всеки акционер има право при поискване да получи безплатни екземпляри от документите по параграф 1, а по желание — извлечения от тях.

Когато акционер е дал съгласие дружеството да използва електронни средства за предаване на информация, такива копия могат да бъдат предоставяни чрез електронна поща.

4.   От дружествата не се изисква да предоставят на разположение посочените в параграф 1 документи на мястото на седалището на дружеството, ако за непрекъснат период от време, започващ най-малко един месец преди датата, на която е насрочено общото събрание, на което трябва да бъде взето решение относно плана за сливане, и завършващ не по-рано от момента на закриването на общото събрание, предоставят на разположение документите на своята интернет страницата. Държавите членки не могат да поставят това освобождаване в зависимост от изисквания или ограничения, различни от необходимите за гарантиране на сигурността на интернет страницата и истинността на документите, и могат да налагат такива изисквания и ограничения само доколкото са пропорционални на постигането на тези цели.

Параграф 3 не се прилага, ако за посочения в първа алинея от настоящия параграф период интернет страницата позволява на акционерите да изтеглят и отпечатат посочените в параграф 1 документи. Въпреки това в този случай държавите членки могат да предвидят изискване дружествата да предоставят на разположение тези документи на мястото на седалището си за справка на акционерите.

Държавите членки могат да наложат на дружествата изискването да поддържат информацията на своята интернет страница за определен период от време след провеждане на общото събрание. Държавите членки могат да уредят последиците от временното нарушаване на достъпа до интернет страницата, предизвикан от технически или други фактори.

Член 98

Защита на правата на работниците

Защитата на правата на работниците и служителите на всяко от сливащите се дружества се урежда в съответствие с Директива 2001/23/ЕО.

Член 99

Защита на интересите на кредиторите на сливащите се дружества

1.   Законодателството на държавите членки трябва да предвижда подходяща система за защита на интересите на кредиторите на сливащите се дружества, чиито вземания са възникнали преди публикуването на плана за сливането и са с ненастъпил падеж към момента на това публикуване.

2.   За целите на параграф 1 законодателството на държавите членки трябва да предвижда най-малко правото на такива кредитори да получат подходящи гаранции, когато финансовото състояние на сливащите се дружества налага такава защита и ако кредиторите вече не се ползват от такива гаранции.

Държавите членки определят условията за защитата, предвидена в параграф 1 и в първа алинея от настоящия параграф. Във всички случаи държавите членки гарантират правото на кредиторите да се обърнат към съответния административен или съдебен орган, за да получат подходящи гаранции, ако могат убедително да докажат, че в резултат на сливането удовлетворяването на техните вземания е застрашено и че не са получили подходящи гаранции от дружеството.

3.   Защитата за кредиторите на придобиващото дружество и за кредиторите на придобиваното дружество може да бъде различна.

Член 100

Защита на интересите на облигационерите на сливащите се дружества

Без да се засяга действието на правилата за колективно упражняване на правата им, член 99 се прилага към притежателите на облигации в сливащите се дружества, освен ако сливането е одобрено от събрание на притежателите на облигации, когато националното законодателство предвижда такова събрание, или от всеки притежател на облигации поотделно.

Член 101

Защита на интересите на притежателите на ценни книжа, различни от акции, и свързани с особени права

На притежателите на ценни книжа, различни от акции, и свързани с особени права се предоставят права в придобиващото дружество, най-малко равностойни на правата им в придобиваното дружество, освен ако промяната на тези права е одобрена от събрание на притежателите на такива ценни книжа, когато националното законодателство предвижда такова събрание, или от всеки притежател на такива ценни книжа поотделно, или ако притежателите имат право да предявят ценните си книжа за обратно изкупуване от придобиващото дружество.

Член 102

Съставяне и сертифициране на документи в надлежна правна форма

1.   Когато законодателството на дадена държава членка не предвижда предварителен съдебен или административен контрол за законосъобразността на сливанията или контролът не обхваща всички правни действия, необходими за сливането, протоколът от заседанието на общото събрание, което взема решение за сливането, а при нужда и договорът за сливането след това общо събрание се съставят и заверяват в надлежна правна форма. Когато не е нужно одобряване на сливането от общите събрания на всички сливащи се дружества, планът за него се съставя и заверява в надлежна правна форма.

2.   Нотариусът или органът, компетентен да състави и удостовери документите в надлежна правна форма, следва да провери и удостовери съществуването и законосъобразността на правните действия и формалностите, вменени в задължение на дружеството, за което нотариусът или органът действа, както и съществуването и законосъобразността на плана за сливането.

Член 103

Дата, от която сливането поражда действие

В законодателствата на държавите членки се определя датата, от сливането поражда действие.

Член 104

Формалности по публикуването

1.   Сливането се оповестява по отношение на всяко от сливащите се дружества по начина, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16.

2.   Придобиващото дружество може само да изпълни формалностите по публикуването, свързани с придобиваното дружество или дружества.

Член 105

Последици от сливанетo

1.   Сливането има следните последици ipso jure и едновременно:

а)

прехвърляне към придобиващото дружество на всички активи и пасиви на придобиваното дружество както в отношенията между придобиващото и придобиваното дружество, така и по отношение на трети лица;

б)

акционерите в придобиваното дружество стават акционери в придобиващото дружество; и

в)

придобиваното дружество престава да съществува.

2.   Не се допуска получаването на акции в придобиващото дружество в замяна срещу акции в придобиваното дружество, които се притежават:

а)

от самото придобиващо дружество или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на това дружество; или

б)

от самото придобивано дружество или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на това дружество.

3.   Гореизложеното не засяга действието на законодателствата на държавите членки, които изискват извършването на особени формалности, за да може прехвърлянето на определени активи, права и задължения на придобиваното дружество да има действие спрямо трети лица. Придобиващото дружество може само да изпълни тези формалности; законодателствата на държавите членки обаче може да допускат придобиваното дружество да продължи да изпълнява тези формалности за ограничен срок, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца от датата, на която сливането поражда действие, освен в извънредни случаи.

Член 106

Гражданска отговорност на членовете на ръководните или управителните органи на придобиваното дружество

В законодателствата на държавите членки задължително се предвиждат правила, които уреждат гражданската отговорност на членовете на ръководните или управителните органи на придобиваното дружество спрямо акционерите на това дружество за неправомерно поведение на членовете на тези органи при подготовката и извършването на сливането.

Член 107

Гражданска отговорност на експертите, които отговарят за съставянето на експертния отчет от името на придобиваното дружество

В законодателствата на държавите членки задължително се предвиждат правила, които уреждат гражданската отговорност спрямо акционерите на придобиваното дружество на експертите, които отговарят за съставянето от името на това дружество на отчета, посочен в член 96, параграф 1, за неправомерно поведение на тези експерти при изпълнението на задълженията им.

Член 108

Условия за недействителност на сливанe

1.   В законодателствата на държавите членки може да се предвиждат правила за недействителност на сливанията само в съответствие със следните условия:

а)

недействителността да бъде обявена със съдебно решение;

б)

сливанията, които са породили действие в съответствие с член 103, могат да бъдат обявени за недействителни само ако не е упражнен предварителен съдебен или административен контрол за тяхната законосъобразност, ако документите за тях не са съставени или заверени в надлежна правна форма, или ако бъде доказано, че решението на общото събрание е нищожно или унищожаемо според националното право;

в)

производство за обявяване на недействителността не може да се образува след изтичането на шест месеца от датата, на която сливането е породило действие по отношение на лицето, което се позовава на тази недействителност, или ако порокът е отстранен;

г)

когато е възможно отстраняване на порока, водещ до недействителност на сливането, компетентният съд дава на участващите дружества срок за това;

д)

решението, с което сливането се обявява за нищожно, се публикува по начина, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16;

е)

ако законодателството на дадена държава членка допуска трети лица да оспорват такова решение, те могат да сторят това само в шестмесечен срок от публикуването на решението то по начина, предписан в дял I, глава III, раздел 1;

ж)

решението, с което сливането се обявява за нищожно, не засяга действителността на задълженията, възникнали в полза или в тежест на придобиващото дружество преди публикуването на решението и след датата, на която сливането поражда действие;

з)

дружества, които са участвали в сливането, отговарят солидарно за задълженията на придобиващото дружество по буква ж).

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), законодателството на дадена държава членка също може да предвижда, че недействителността на сливането се постановява от административен орган, ако решението на този орган подлежи на обжалване пред съд. Параграф 1, буква б) и букви г)—з) се прилагат по аналогия за административния орган. Такова производство за обявяване на недействителността не може да се образува след изтичането на повече от шест месеца от датата, на която сливането поражда действие.

3.   Не се засяга действието на законодателствата на държавите членки относно недействителността на сливане, обявено след извършването на контрол, различен от предварителния съдебен или административен контрол за законосъобразност.

Раздел 3

Сливане чрез учредяване на ново дружество

Член 109

Cливане чрез учредяване на ново дружество

1.   Към сливането чрез учредяване на ново дружество се прилагат членове 91, 92 и 93, и членове 95—108, без да се засягат членове 11 и 12. За тази цел „сливащи се дружества“ и „придобивано дружество“ означават дружествата, чието съществуване се прекратява, а „придобиващо дружество“ означава новообразуваното дружество.

Член 91, параграф 2, буква а) се прилага и към новото дружество.

2.   Планът за сливането и учредителният договор или проектът за учредителен договор, съответно уставът или проектът за устав на новото дружество, ако те се съдържат в отделни документи, се одобряват на общо събрание на всяко от дружествата, чието съществуване се прекратява.

Раздел 4

Придобиване на едно дружество от друго дружество, което притежава 90 % или повече от неговите акции

Член 110

Прехвърляне на всички активи и пасиви от едно или повече дружества на друго дружество, което е притежател на всичките им акции

Държавите членки са длъжни да предвидят разпоредба за дружествата, регулирани от тяхното законодателство, във връзка с операцията, при която едно или няколко дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят всичките си активи и пасиви на друго дружество, което е притежател на всичките им акции и други ценни книжа, даващи право на глас в общото събрание. Такива операции се уреждат от разпоредбите на раздел 2 от настоящата глава. Въпреки това държавите членки не могат да налагат изискванията, предвидени в член 91, параграф 2, букви б), в) и г), членове 95 и 96, член 97, параграф 1, букви г) и д), член 105, параграф 1, буква б) и членове 106 и 107.

Член 111

Освобождаване от изискването за одобрение от общото събрание

Държавите членки не могат да прилагат член 93 по отношение на операциите, посочени в член 110, ако са изпълнени следните условия:

а)

публикуването по член 92 за всяко дружество, участващо в операцията, трябва да бъде извършено най-малко един месец преди тази операция да е породила ефект;

б)

най-малко един месец преди операцията да е породила ефект акционерите на придобиващото дружество трябва да имат право да се запознаят с документите, посочени в член 97, параграф 1, букви а), б) и в) на мястото на седалището на дружеството;

в)

прилага се член 94, първа алинея, буква в).

За целите на първа алинея, буква б) от настоящия член се прилага член 97, параграфи 2, 3 и 4.

Член 112

Акции, притежавани от придобиващото дружество или за негова сметка

Държавите членки могат да прилагат членове 110 и 111 към операции, при които едно или няколко дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят всичките си активи и пасиви на друго дружество, ако всички акции и други ценни книжа по член 110 на придобиваното дружество или дружества се притежават от придобиващото дружество и/или от лица, които притежават тези ценни книжа от свое име, но за сметка на това дружество.

Член 113

Cливане чрез придобиване от дружество, което притежава 90 % или повече от акциитe на придобиваното дружество

При сливане чрез придобиване от дружество, което притежава 90 % или повече, но не всички акции и други ценни книжа, даващи право на глас в общото събрание на придобиваното дружество или дружества, държавите членки не могат да наложат изискване за одобрение на сливането от общото събрание на придобиващото дружество, ако са изпълнени следните условия:

а)

публикуването, предвидено в член 92, за придобиващото дружество, трябва да бъде извършено най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание на придобиваното дружество или дружества, на което ще се вземе решението по плана за сливането;

б)

най-малко един месец преди датата, определена в буква а), всички акционери на придобиващото дружество трябва да могат да се запознаят с документите, посочени в член 97, параграф 1, букви а) и б) и, когато е приложимо, букви в), г) и д), на мястото на седалището на дружеството;

в)

прилага се член 94, първа алинея, буква в).

За целите на първа алинея, буква б) от настоящия член се прилага член 97, параграфи 2, 3 и 4.

Член 114

Освобождаване от изисквания, приложими спрямо сливания с придобиване

Държавите членки не могат да налагат изискванията, посочени в членове 95, 96 и 97, в случай на сливане по смисъла на член 113, ако са изпълнени следните условия:

а)

миноритарните акционери на придобиваното дружество трябва да имат право да предявят акциите си за изкупуване от придобиващото дружество;

б)

ако упражнят това право, те трябва да имат право да получат насрещна престация, която съответства на стойността на акциите им;

в)

при разногласие по отношение на престацията трябва да съществува възможност стойността ѝ да бъде определена от съд или от административен орган, определен от държавата членка за тази цел.

Не е необходимо дадена държава членка да прилага първа алинея, когато нейното законодателство дава право на придобиващото дружество, без предварително публично предложение за придобиване, да изисква от всички лица, които притежават останалите ценни книжа на придобиваното дружество или дружества да му продадат тези книжа преди сливането на справедлива цена.

Член 115

Прехвърляне на всички активи и пасиви от едно или повече дружества на друго дружество, което е притежател на 90 % или повече от акциите им

Държавите членки могат да приложат членове 113 и 114 към операции, при които едно или няколко дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят всичките си активи и пасиви на друго дружество, ако 90 % или повече, но не всички акции и други ценни книжа, посочени в член 113, на придобиваното дружество или дружества са притежание на придобиващото дружество и/или на лица, които притежават тези акции и ценни книжа от свое име, но за сметка на това дружество.

Раздел 5

Други операции, разглеждани като сливания

Член 116

Сливания с парична сума в размер над 10 %

Ако при операция измежду посочените в член 87 законодателството на дадена държава членка допуска плащане на парична сума в размер над 10 %, се прилагат раздели 2 и 3 от настоящата глава и членове 113, 114 и 115.

Член 117

Сливания без прекратяване на всички придобивани дружества

Ако законодателството на дадена държава членка допуска извършване на някоя от операциите по членове 88, 110 и 116 без прекратяване на всички придобивани дружества, в зависимост от случая се прилагат раздел 2, с изключение на член 105, параграф 1, буква в) и раздел 3 или 4 от настоящата глава.

ГЛАВА II

Презгранични сливания на дружества с ограничена отговорност

Член 118

Общи разпоредби

Настоящата глава се прилага за сливания на дружества с ограничена отговорност, които са създадени в съответствие със законодателството на държава членка и имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, при условие че поне две от последните се регулират от законодателството на различни държави членки (наричани по-долу „презгранични сливания“).

Член 119

Определения

По смисъла на настоящата глава:

1)

„дружество с ограничена отговорност“, наричано по-долу „дружество“, означава:

а)

дружество, видът на което е посочен в приложение II; или

б)

дружество с дялов капитал и правосубектност, което притежава отделни активи, служещи единствено за покритие на задълженията му, и което трябва да спазва, съгласно националното законодателство, което го регулира, предпазни мерки по смисъла на дял I, глава II, раздел 2 и дял I, глава III, раздел 1 за защитата на интересите на членовете и на трети лица;

2)

„сливане“ означава операция, при която:

а)

едно или повече дружества прехвърлят, към момента на прекратяване на дейността и без да се ликвидират, активите и пасивите си на друго съществуващо дружество — приобретател, срещу предоставяне на техните членове на ценни книжа или акции от капитала на последното дружество и, ако е приложимо, срещу плащане в брой, което не превишава 10 % от номиналната стойност или, при липса на номинална стойност, балансовата стойност на тези ценни книжа или акции; или

б)

две или повече дружества прехвърлят, към момента на прекратяване на дейността и без да се ликвидират, активите и пасивите си на създадено от тях ново дружество срещу предоставяне на техните членове на ценни книжа или акции от капитала на новото дружество и, ако е приложимо, срещу плащане в брой, което не превишава 10 % от номиналната стойност или, при липса на номинална стойност, балансовата стойност на тези ценни книжа или акции; или

в)

дружество прехвърля към момента на прекратяване на дейността и без да се ликвидира, активите и пасивите си на дружество, което притежава всички ценни книжа или акции от капитала на първото.

Член 120

Допълнителни разпоредби относно обхвата

1.   Независимо от член 119, параграф 2, настоящата глава се прилага и за презгранични сливания, при които съгласно законодателството на поне една от засегнатите държави членки се допуска плащането в брой, упоменато в член 119, параграф 2, букви а) и б), да превишава 10 % от номиналната стойност, или при липса на номинална стойност, балансовата стойност на ценните книжа или акциите от капитала на формираното в резултат на презграничното сливане дружество.

2.   Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата глава за презгранични сливания, в които участват кооперации, дори и когато последните биха попаднали в рамките на определението на „дружество с ограничена отговорност“ съгласно член 119, параграф 1.

3.   Настоящата глава не се прилага за презгранични сливания, в които участва дружество, чийто предмет на дейност е колективна инвестиция на обществен капитал, което оперира на принципа на разпределение на риска и чиито дялове, по искане на притежателите им, се изкупуват обратно или се изплащат директно или индиректно за сметка на активите на това дружество. Това обратно изкупуване или изплащане се приравнява с действие, предприето от дружеството с цел да се гарантира, че борсовата стойност на дяловете му не се отклонява значително от нетната стойност на неговите активи.

4.   Държавите членки гарантират, че настоящата глава не се прилага по отношение на дружество или дружества, по отношение на които се прилагат инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС.

Член 121

Условия за презграничните сливания

1.   Освен ако в настоящата глава не е предвидено друго:

а)

презграничните сливания са единствено възможни между типове дружества, които могат да се сливат съгласно националното законодателство на съответните държави членки;

б)

ако дружеството, което участва в презграничното сливане, изпълнява разпоредбите и формалностите на меродавното за него национално законодателство. Законодателството на държава членка, което разрешава на националните органи да се противопоставят на дадено вътрешно сливане поради интерес от публичен характер, се прилага и за презгранично сливане, при което поне едно от сливащите се дружества се регулира съгласно законодателството на тази държава членка. Тази разпоредба не се прилага до степента, до която се прилага член 21 от Регламент (ЕО) № 139/2004.

2.   Разпоредбите и формалностите, посочени в параграф 1, буква б), включват по-специално тези относно процеса на вземане на решение по отношение на сливането и, имайки предвид презграничния характер на сливането, защитата на кредиторите на сливащите се дружества, притежателите на облигации и притежателите на ценни книжа или акции, както и защитата на работниците или служителите по отношение на правата, различни от правата по член 133. В случай на дружества, които участват в презгранично сливане и се регулират съгласно нейното законодателство, държавата членка може да приема разпоредби с цел гарантиране на подходяща защита на членовете, които са малцинство и са се противопоставили на презграничното сливане.

Член 122

Общ план на презграничните сливания

Ръководството или административният орган на всяко от сливащите се дружества изготвя общ план на презграничното сливане. Общият план на презграничното сливане включва най-малко следните подробности:

а)

формата, името и седалището на сливащите се дружества, както и предложените форма, име и седалище за формираното в резултат на презграничното сливане дружество;

б)

съотношението, приложимо за обмена на ценни книжа или акции от капитала на дружеството, както и сумата на всяко плащане в брой;

в)

условията за разпределение на ценните книжа или акциите от капитала на формираното в резултат на презграничното сливане дружество;

г)

вероятните отражения на презграничното сливане върху заетостта;

д)

датата, от която тези ценни книжа или акции от капитала на дружеството дават право на притежателите им да участват в печалбата, както и всички специфични условия, засягащи това право;

е)

датата, от която операциите на сливащите се дружества ще бъдат третирани за счетоводни цели като операции на формираното в резултат на презграничното сливане дружество;

ж)

правата, дадени от формираното в резултат на презграничното сливане дружество на членовете, които имат специални права, или на притежателите на ценни книжа, различни от акции от капитала на дружеството, или предложените мерки относно тях;

з)

всички специални привилегии, предоставени на експертите, които проверяват общия план на презграничното сливане, или на членовете на административните, управителните, надзорните или контролните органи на сливащите се дружества;

и)

устава на формираното в резултат на презграничното сливане дружество;

й)

когато е уместно, информация за процедурите, при които съгласно член 133 се регулират условията за включване на работниците или служителите в процеса на дефиниране на правото им да участват във формираното в резултат на презграничното сливане дружество;

к)

информация за оценката на активите и пасивите, които се прехвърлят на формираното в резултат на презграничното сливане дружество;

л)

датите от годишните отчети на сливащите се дружества, които се използват за определяне условията на презграничното сливане.

Член 123

Публикуване

1.   Общият план на презграничното сливане се публикува по начин, определен в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16, за всяко от сливащите се дружества и най-късно един месец преди датата на общото събрание, което следва да вземе решение за плана.

Сливащите се дружества се освобождават от изискването за публикуване, посочено в член 16, ако те за непрекъснат период от време, започващ най-малко един месец преди датата, на която е насрочено общото събрание, на което трябва да бъде взето решение относно общия план на презграничното сливане, и завършващ не по-рано от момента на закриването на общото събрание, предоставят на разположение общия план за това сливане безплатно за обществеността на своята интернет страница. Държавите членки не могат да поставят това освобождаване в зависимост от изисквания или ограничения, различни от необходимите за гарантиране на сигурността на интернет страницата и истинността на документите, и могат да налагат такива изисквания или ограничения само доколкото те са пропорционални на постигането на тези цели.

Чрез дерогация от втора алинея държавите членки могат да изискват публикуването да бъде осъществено чрез централната електронна платформа, посочена в член 16, параграф 5. Алтернативно държавите членки могат да наложат изискване това публикуване да се осъществява на друга интернет страница, определена от самите тях за тази цел. Когато държавите членки използват една от тези възможности, те гарантират, че на дружествата не се налага специална такса за такова публикуване.

Когато се използва интернет страница, различна от централната електронна платформа, на централната електронна платформа се публикува препратка, даваща достъп до тази интернет страница, най-малко един месец преди датата, на която е насрочено общото събрание. Тази препратка съдържа датата на публикуване на общия план за презгранично сливане на интернет страницата и публичният достъп до нея е безплатен. На дружествата не се налага специална такса за това публикуване.

Установената в трета и четвърта алинея забрана за налагане на дружествата на специална такса за това публикуване не засяга възможността държавите членки да прехвърлят върху дружествата разходите във връзка с централната електронна платформа.

Държавите членки могат да наложат на дружествата изискване да поддържат информацията за определен период от време след провеждане на общото събрание на своята интернет страница или, когато е приложимо, на централната електронна платформа или на другата интернет страница, определена от съответната държава членка. Държавите членки могат да уредят последиците от временното нарушаване на достъпа до интернет страницата или до централната електронна платформа, предизвикано от технически или други фактори.

2.   Съгласно допълнителните изисквания, наложени от държавата членка, която регулира съответното дружество, в държавния вестник на тази държава членка се публикуват следните подробности за всяко от сливащите се дружества:

а)

типът, името и седалището на всяко сливащо се дружество;

б)

регистърът, в който се съхраняват документите по отношение на всяко сливащо се дружество, посочени в член 16, параграф 3, както и номерът на вписването в този регистър;

в)

указание за условията за упражняване правата на кредиторите и на всички членове на сливащите се дружества, които са малцинство, както и адресът, на който може да бъде получена безплатно пълна информация за тези условия.

Член 124

Доклад от управителния или административния орган

Управителният или административният орган на всяко от сливащите се дружества изготвя доклад, предназначен за членовете, който разяснява и аргументира правните и икономическите аспекти на презграничното сливане, както и разяснява отраженията на презграничното сливане върху членовете, кредиторите и работниците или служителите.

Докладът се предоставя на членовете и на представителите на работниците или служителите или, ако няма такива представители, на самите работници или служители, не по-късно от един месец преди датата на общото събрание, упоменато в член 126.

Ако управителният или административният орган на което и да е сливащо се дружество получи своевременно становище от представителите на работниците или служителите си, както е предвидено в националното законодателство, това становище се прилага към доклада.

Член 125

Доклад от независими експерти

1.   За всяко сливащо се дружество се съставя доклад от независими експерти, който се предоставя на членовете не по-късно от един месец преди датата на общото събрание, упоменато в член 126. Експертите могат да бъдат физически или юридически лица съгласно националното законодателство на всяка държава членка.

(2)   Като алтернатива на експертите, които действат от името на всяко от сливащите се дружества, общият план на презграничното сливане може да бъде проверяван от един или повече независими експерти, назначени за тази цел, въз основа на общо искане на дружествата, от съдебен или административен орган в държавата членка на едно от сливащите се дружества или формираното в резултат на презграничното сливане дружество или одобрени от този орган, които съставят единен писмен доклад, предназначен за всички членове.

3.   Докладът от експертите включва най-малко подробностите, предвидени в член 96, параграф 2. Експертите имат право да изискват от всяко от сливащите се дружества информация, която считат за необходима за изпълнението на задълженията си.

4.   Проверка от независими експерти по отношение на общия план на презграничното сливане, както и доклад от експерти не се изискват, ако всички членове на дружествата, които участват в презграничното сливане, са се договорили за това.

Член 126

Одобрение от общото събрание

1.   След като се запознае с посочените в членове 124 и 125 доклади, общото събрание на всяко от сливащите се дружества взема решение за одобрението на общия план на презграничното сливане.

2.   Общото събрание на всяко от сливащите се дружества може да си запази правото да постави презграничното сливане в зависимост от утвърждаването от негова страна на договореностите, които са постигнати по отношение на участието на работниците или служителите във формираното в резултат на презграничното сливане дружество.

3.   Законодателството на дадена държава членка не трябва да изисква одобрение за сливането от общото събрание на дружеството — приобретател, ако са изпълнени условията, определени в член 94.

Член 127

Сертификат преди сливане

1.   Всяка държава членка определя съда, нотариуса или друг орган, компетентни да контролират законосъобразността на презграничното сливане по отношение на тази част от процедурата, която засяга всяко сливащо се дружество, регулирано съгласно националното ѝ законодателство.

2.   Посоченият в параграф 1 орган във всяка заинтересована държава членка незабавно издава за всяко сливащо се дружество, регулирано съгласно националното законодателство на тази държава, сертификат, който удостоверява по категоричен начин надлежното изпълнение на действията и формалностите, предхождащи сливането.

3.   Ако законодателството на държава членка, съгласно което се регулира сливащо се дружество, предвижда процедура за контрол и изменение на съотношението, приложимо за обмена на ценни книжа или акции, или процедура за компенсиране на членовете, които са малцинство, без да се засяга вписването на презграничното сливане, то тази процедура се прилага само ако другите сливащи се дружества в държави членки, които не предвиждат такава процедура, изрично се съгласят, при одобрението на общия план на презграничното сливане в съответствие с член 126, параграф 1, с възможността за членовете на това сливащо се дружество да поискат такава процедура от съда, който има юрисдикция над дружеството. В тези случаи посоченият в параграф 1 орган може да издаде сертификата, упоменат в параграф 2, дори и ако тази процедура е започнала. Независимо от това в сертификата следва да бъде посочено, че процедурата е предстояща. Решението в рамките на процедурата е задължително за формираното в резултат на презграничното сливане дружество и за неговите членове.

Член 128

Контрол върху законосъобразността на презграничното сливане

1.   Всяка държава членка определя съда, нотариуса или друг орган, компетентни да контролира законосъобразността на презграничното сливане по отношение на тази част от процедурата, която засяга извършването на презграничното сливане или, когато е уместно, формирането на ново дружество в резултат на презграничното сливане, когато създаденото в резултат на презграничното сливане дружество се регулира съгласно националното ѝ законодателство. Посоченият орган гарантира по-специално, че сливащите се дружества са одобрили общия план на презграничното сливане при едни и същи условия и, когато е уместно, условията за участието на работниците или служителите са определени в съответствие с член 133.

2.   За целите на параграф 1всяко сливащо се дружество предоставя на посочената в параграф 1 власт сертификата, посочен в член 127, параграф 2, в рамките на шест месеца от неговото издаване и заедно с общия план на презграничното сливане, одобрен от упоменатото в член 126 общо събрание.

Член 129

Дата, от която презграничното сливане поражда действие

Датата, от която презграничното сливане поражда действие, се определя съгласно законодателството на държавата членка, съгласно което се регулира формираното в резултат на презграничното сливане дружество. Тази дата трябва да бъде след извършването на контрола, упоменат в член 128.

Член 130

Вписване

Условията по член 16 за оповестяване на приключването на презгранично сливане в публичния регистър, в който всяко дружество е задължено да представя актовете си, се определят от правото на всяка от държавите членки, под чиято юрисдикция са били сливащите се дружества, по отношение на територията на съответната държава членка.

Регистърът, в който се вписва образуваното в резултат на презграничното сливане дружество, без забавяне уведомява чрез системата за взаимно свързване на регистри, установена в съответствие с член 22, параграф 2, регистъра, в който всяко от тези дружества е било задължено да представя актовете си, че презграничното сливане е породило действие. Когато е приложимо, заличаването на предходното вписване се извършва при получаването на това уведомление, а не преди това.

Член 131

Последици от презграничното сливане

1.   Презгранично сливане, което е извършено съгласно предвиденото в член 119, точка 2, букви а) и в), има следните последици, считано от посочената в член 129 дата:

а)

всички активи и пасиви на дружеството, което се придобива, се прехвърлят на дружеството — приобретател;

б)

членовете на дружеството, което се придобива, стават членове на дружеството — приобретател;

в)

дружеството, което се придобива, престава да съществува.

2.   Презгранично сливане, което е извършено съгласно определеното в член 119, точка 2, буква б), има следните последици, считано от посочената в член 129 дата:

а)

всички активи и пасиви на сливащите се дружества се прехвърлят на новото дружество;

б)

членовете на сливащите се дружества стават членове на новото дружество;

в)

сливащите се дружества престават да съществуват.

3.   Ако законодателствата на държавите членки изискват, в случай на презгранично сливане на дружества в обхвата на настоящата глава, изпълнението на специфични формалности, преди прехвърлянето от сливащите се дружества на определени активи, права и задължения да е влязло в сила спрямо трети лица, то тези формалности се изпълняват от формираното в резултат на презграничното сливане дружество.

4.   Правата и задълженията на сливащите се дружества, които произтичат от трудови договори или трудови правоотношения и които съществуват към датата, на която презграничното сливане влиза в сила, се прехвърлят, на основание на това влизащо в сила презгранично сливане, на формираното в резултат на презграничното сливане дружество, считано от датата на влизане в сила на сливането.

5.   Акциите от дружеството — приобретател, не се обменят за акции от дружеството, което се придобива, които се притежават:

а)

от самото дружество — приобретател, или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на първото; или

б)

от самото дружество, което се придобива, или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на първото.

Член 132

Опростени формалности

1.   Ако презгранично сливане чрез придобиване се извършва от дружество, което притежава всички акции и други ценни книжа, даващи право на глас в общото събрание на дружеството, което се придобива, или дружествата, които се придобиват:

член 122, букви б), в) и д), член 125 и член 131, параграф 1, буква б) не се прилагат,

член 126, параграф 1 не се прилага за дружеството, което се придобива, или дружествата, които се придобиват.

2.   Ако презгранично сливане чрез придобиване се извършва от дружество, което притежава 90 % или повече, но не всички акции и други ценни книжа, даващи право на глас в общото събрание, на придобиваното дружество или дружества, доклади от независим експерт или експерти, както и необходимите за проверката документи се изискват само доколкото това се изисква от националното законодателство, приложимо по отношение на дружеството правоприемник или придобиваното дружество или дружества, в съответствие с глава I от дял II.

Член 133

Участие на работниците или служителите

1.   Без да се засяга параграф 2, формираното в резултат на презграничното сливане дружество се регулира от действащите в държавата членка, в която се намира седалището му, правила относно участието на работниците или служителите, ако са налице такива.

2.   Независимо от това действащите в държавата членка, в която се намира седалището на формираното в резултат на презграничното сливане дружество, правила относно участието на работниците или служителите, ако са налице такива, не се прилагат, ако поне едно от сливащите се дружества има в рамките на шестмесечния период преди публикуването на общия план на презграничното сливане, упоменат в член 123, среден брой работници или служители над 500 и в него функционира система за участие на работниците или служителите по смисъла на член 2, буква к) от Директива 2001/86/ЕО, или когато националното законодателство, приложимо за формираното в резултат на презграничното сливане дружество:

а)

не предвижда поне същото ниво на участие на работниците или служителите, както съществуващото в съответните сливащи се дружества, изразено като съотношение на представителите на работниците или служителите и членовете на административния или надзорния орган, комитетите към тях или управителния съвет, който отговаря за приходните звена на дружеството, когато съществува участие на работниците или служителите; или

б)

не предвижда за работниците или служителите в предприятия на формираното в резултат на презграничното сливане дружество, които се намират в други държави членки, същите условия за упражняване на правото на участие, както тези за работниците или служителите в държавата членка, в която се намира седалището на формираното в резултат на презграничното сливане дружество.

3.   В посочените в параграф 2 случаи участието на работниците или служителите във формираното в резултат на презграничното сливане дружество и в процеса на дефинирането на това право се регулира от държавите членки, mutatis mutandis, и при условията на параграфи от 4 до 7, в съответствие с установените в член 12, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 принципи и процедури, както и следните разпоредби на Директива 2001/86/ЕО:

а)

член 3, параграфи 1, 2 и 3, параграф 4, първа алинея, първо тире и втора алинея, параграфи 5 и 7;

б)

член 4, параграф 1, параграф 2, букви а), ж) и з) и параграф 3;

в)

член 5;

г)

член 6;

д)

член 7, параграф 1, член 7, параграф 2, първа алинея, буква б), член 7, параграф 2, втора алинея и член 7, параграф 3. Независимо от това процентите, които се изискват съгласно член 7, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2001/86/ЕО за прилагането на стандартните правила, съдържащи се в част 3 от приложението към посочената директива, се увеличават от 25 на 33 1/3 % за целите на настоящата директива;

е)

членове 8, 10 и 12;

ж)

член 13, параграф 4;

з)

част 3, буква б) от Приложението.

4.   При регулирането на принципите и процедурите, посочени в параграф 3, държавите членки:

а)

дават право на съответните органи на сливащите се дружества да избират, без каквото и да е предварително договаряне, да се регулират пряко от стандартните правила за участие, посочени в параграф 3, буква з), както са определени в законодателството на държавата членка, в която се намира седалището на формираното в резултат на презграничното сливане дружество, както и да съблюдават тези правила от датата на вписването;

б)

дават право на специалния договарящ орган да реши, с мнозинство от две трети на членовете си, които представляват най-малко две трети от работниците или служителите, включително гласовете на членовете, които представляват работниците или служителите в най-малко две различни държави членки, да не започва преговори или да прекрати преговорите, които вече са започнали, както и да разчита на действащите правила за участие в държавата членка, където се намира седалището на формираното в резултат на презграничното сливане дружество;

в)

могат да решат в случаите, в които стандартните правила за участие се прилагат след предварителни преговори, както и независимо от тези правила, намаляване на дела на представителите на работниците или служителите в административния орган на формираното в резултат на презграничното сливане дружество. Независимо от това, ако представителите на работниците или служителите в едно от сливащите се дружества са съставлявали най-малко една трета от административния или надзорния съвет, намаляването не трябва да води до дял на представителите на работниците или служителите в административния орган, който е по-малък от една трета.

5.   Разширяването на обхвата на правото на участие със заети в други държави членки работници или служители на формираното в резултат на презграничното сливане дружество, посочени в параграф 2, буква б), не води до задължение за държавите членки, които вземат решението за разширяването, да включат тези работници или служители при изчисляването на праговете на заетите лица, които пораждат права на участие по силата на националното законодателство.

6.   Ако в поне едно от сливащите се дружества функционира система за участие на работниците или служителите и формираното в резултат на презграничното сливане дружество следва да бъде регулирано от такава система в съответствие с правилата, посочени в параграф 2, това дружество е задължено да приеме правна форма, която позволява упражняването на правото на глас.

7.   Ако във формираното в резултат на презграничното сливане дружество функционира система за участие на работниците или служителите, това дружество е задължено да предприеме мерки, за да гарантира, че правото на участие на работниците или служителите е защитено в случай на последващи местни сливания за период от три години след извършването на презграничното сливане, като установените в настоящия член правила се прилагат mutatis mutandis.

Член 134

Действителност

Презгранично сливане, което е влязло в сила съгласно член 129, не може да бъде обявено за нищожно.

ГЛАВА III

Разделяне на акционерни дружества

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 135

Общи разпоредби относно операции по разделяне

1.   Когато държавите членки разрешават на видовете дружества, посочени в приложение I, регулирани от тяхното законодателство, да извършват операции по разделяне с цел придобиване, както е определено в член 136, те задължително подчиняват тези операции на раздел 2 от настоящата глава.

2.   Когато държавите членки разрешават на видовете дружества, посочени в параграф 1, да извършват операции по разделяне чрез учредяване на нови дружества, както е определено в член 155, те задължително подчиняват тези операции на раздел 3 от настоящата глава.

3.   Когато държавите членки разрешават на видовете дружества, посочени в параграф 1, да извършват операции, при които разделяне с цел придобиване по смисъла на член 136, параграф 1 е съчетано с разделяне чрез учредяване на едно или няколко нови дружества, както е определено е член 155, параграф 1, те задължително подчиняват тези операции на раздел 2 от настоящата глава и на член 156.

4.   Прилага се член 87, параграфи 2, 3 и 4.

Раздел 2

Pазделяне с цел придобиване

Член 136

Определениe за „разделяне с цел придобиване“

1.   По смисъла на настоящата глава „разделяне с цел придобиване“ означава операция, при която след прекратяване без ликвидация дадено дружество прехвърля на повече от едно друго дружество всичките си активи и пасиви срещу предоставяне на акционерите в разделяното дружество на акции в дружествата, които придобиват права в резултат на разделянето (по-долу посочени като „дружества-правоприемници“), и евентуално на парична сума в размер, не по-висок от 10 % от номиналната стойност на предоставените акции, или ако те нямат номинална стойност — от счетоводната им стойност.

2.   Прилага се член 89, параграф 2.

3.   Доколкото настоящата глава се позовава на разпоредбите на глава I от дял II, терминът „сливащи се дружества“ означава „дружества, които участват в разделянето“, терминът „придобивано дружество“ означава „разделяно дружество“, терминът „придобиващо дружество“ означава „всяко от дружествата правоприемници“, а терминът „план за сливането“ означава „план за разделянето“.

Член 137

План за разделяне

1.   Ръководните или управителните органи на дружествата, които участват в разделяне, съставят план за разделянето в писмена форма.

2.   В плана за разделянето се посочват най-малко:

а)

правна форма, фирма и седалище на всяко от дружествата, които участват в разделянето;

б)

съотношение на замяна на акциите и размер на паричната сума, която евентуално ще бъде изплатена;

в)

условия, свързани с предоставянето на акции в дружествата правоприемници;

г)

дата, от която притежаването на тези акции дава право на акционерите да участват в печалбите, и всички особени условия, свързани с това право;

д)

дата, от която сделките на разделяното дружество се смятат за сделки на едното или другото от дружествата правоприемници за счетоводни цели;

е)

права, предоставени от дружествата правоприемници на притежателите на акции с особени права и на притежателите на други ценни книжа, различни от акции, или предлаганите мерки във връзка с тях;

ж)

всички особени предимства, предоставени на експертите, посочени в член 142, параграф 1, и на членовете на ръководните, управителните, надзорните или контролните органи на дружествата, които участват в разделянето;

з)

точно описание и разпределение на активите и пасивите, които ще бъдат прехвърлени на всяко от дружествата правоприемници;

и)

разпределение на акциите в дружествата правоприемници между акционерите на разделяното дружество и критерият за това разпределение.

3.   Когато един актив не се разпределя с плана за разделянето и тълкуването на плана не позволява да се вземе решение за разпределянето му, активът или престацията срещу него се предоставят на всички дружества правоприемници пропорционално на дела от нетните активи, разпределени на всяко от тези дружества според плана за разделянето;

Когато определен пасив не се разпределя с плана за разделянето и тълкуването на плана не позволява да се вземе решение за разпределянето му, всяко дружество правоприемник отговаря солидарно за пасива. Държавите членки могат да предвидят ограничаване на солидарната отговорност до размера на нетните активи, предоставени на всяко дружество.

Член 138

Публикуванe на планa за разделяне

Планът за разделянето за всяко от дружествата, които участват в него, следва да бъде публикуван по начина, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16, най-малко един месец преди датата на общото събрание, което ще вземе решение за разделянето.

Всяко от дружествата, участващи в разделянето, се освобождава от изискването за публикуване, посочено в член 16, ако за непрекъснат период от време, започващ най-малко един месец преди датата, на която е насрочено общото събрание, на което трябва да бъде взето решение относно плана за разделяне, и завършващ не по-рано от момента на закриването на общото събрание, предоставя на разположение безплатно за обществеността плана за разделяне на своята интернет страница. Държавите членки не могат да поставят това освобождаване в зависимост от изисквания или ограничения, различни от необходимите за гарантиране на сигурността на интернет страницата и истинността на документите, и могат да налагат такива изисквания или ограничения само доколкото те са пропорционални на постигането на тези цели.

Чрез дерогация от втора алинея държавите членки могат да изискват публикуването да бъде осъществено чрез централната електронна платформа, посочена в член 16, параграф 5. Алтернативно държавите членки могат да наложат изискване това публикуване да се осъществява чрез друга интернет страница, определена от тях самите за тази цел. Когато държавите членки използват една от тези възможности, те гарантират, че на дружествата не се налага специална такса за такова публикуване.

Когато се използва интернет страница, различна от централната електронна платформа, на централната електронна платформа се публикува препратка, даваща достъп до тази интернет страница, най-малко един месец преди датата, за която е насрочено общото събрание. Тази препратка съдържа датата на публикуване на плана за разделяне на интернет страницата, а публичният достъп до нея е безплатен. На дружествата не се налага специална такса за това публикуване.

Установената в трета и четвърта алинея забрана за налагане на дружествата на специална такса за това публикуване не засяга възможността държавите членки да прехвърлят върху дружествата разходите във връзка с централната електронна платформа.

Държавите членки могат да наложат на дружествата изискването да поддържат информацията за определен период от време след провеждане на общото събрание на своята интернет страница или, когато е приложимо, на централната електронна платформа или на другата интернет страница, определена от съответната държава членка. Държавите членки могат да уредят последиците от временното нарушаване на достъпа до интернет страницата или до централната електронна платформа, предизвикано от технически или други фактори.

Член 139

Oдобрение на общото събрание на всяко дружество, което участва в разделянето

1.   За разделянето се изисква най-малко одобрение на общото събрание на всяко дружество, което участва в разделянето. Член 93 се прилага по отношение на мнозинството, необходимо за такива решения, техния обхват и нуждата от отделно гласуване.

2.   Ако акциите в дружествата правоприемници се преразпределят между акционерите на разделяното дружество по друг начин, а не пропорционално на правата им в капитала на това дружество, държавите членки могат да предвидят за малцинствените акционери на това дружество възможност да предявят акциите си за изкупуване. В такъв случай те имат право да получат насрещна престация, която съответства на стойността на акциите им. В случай на спор във връзка с престацията следва да съществува възможност за определянето ѝ от съд.

Член 140

Изключение от изискването за одобрение от общото събрание на дружество правоприемник

Не е задължително законодателството на една държава членка да изисква одобрение на разделянето от общото събрание на дружество правоприемник, ако са спазени следните условия:

а)

публикуването, предвидено в член 138 за всяко дружество правоприемник, е направено най-малко един месец преди насрочената дата за общото събрание на разделяното дружество, което ще вземе решение по плана за разделянето;

б)

най-малко един месец преди датата, посочена в буква а), акционерите на всяко дружество правоприемник имат право да се запознаят с документите, посочени в член 143, параграф 1 в седалището на това дружество;

в)

един или няколко акционери на всяко дружество правоприемник, които притежават минимален процент от записания капитал, имат право да поискат свикване на общо събрание на това дружество, което да вземе решение за одобряване на разделянето. Този минимален процент не може да бъде по-висок от 5 %. Въпреки това държавите членки могат да предвидят изключване на акциите без право на глас от това изчисление.

За целите на първа алинея, буква б) се прилага член 143, параграфи 2, 3 и 4.

Член 141

Подробен писмен доклад и информация относно разделянето

1.   Ръководните или управителните органи на дружествата, които участват в разделянето изготвят подробен писмен доклад, в който планът за разделянето и особено съотношението на замяна на акциите и критерият за разпределението им се разясняват и обосновават от правна и икономическа гледна точка.

2.   В доклада се описват и всички особени трудности, възникнали при оценяването.

Когато е приложимо, в него се оповестява подготвянето на доклада за непаричните вноски, посочен в член 70, параграф 2, за придобиващите дружества и се посочва регистърът, в който трябва да се впише докладът.

3.   Ръководните или управителните органи на разделяното дружество следва да информират общото събрание на това дружество и ръководните или управителните органи на дружествата правоприемници, за да могат те да информират съответните си общи събрания за всяка значителна промяна в активите и пасивите, настъпила между датата на подготвяне на плана за разделянето и датата на общото събрание на разделяното дружество, което ще вземе решение по плана за разделянето.

Член 142

Проучване нa плана за разделяне oт експерти

1.   Един или няколко експерти, които действат за сметка на всяко от дружествата, участващи в разделянето, но са независими от тях и са назначени или одобрени от съдебен или административен орган, проучват плана за разделянето и съставят писмен доклад за акционерите. Въпреки това законодателството на една държава членка може да предвиди назначаване на един или няколко независими експерти за всички дружества, които участват в разделянето, ако то се извършва от съдебен или административен орган по общо искане на тези дружества. В зависимост от законодателството на всяка държава членка експертите могат да бъдат физически или юридически лица, дружества или предприятия.

2.   Прилага се член 96, параграфи 2 и 3.

Член 143

Наличност на документи за проверка от страна на акционерите

1.   Най-малко един месец преди датата на общото събрание, което ще вземе решение по плана за разделянето, всички акционери имат право да се запознаят със следните документи в седалището:

а)

план за разделянето;

б)

годишни счетоводни отчети и годишни доклади за дейността на дружествата, които участват в разделянето, за последните три финансови години;

в)

когато е приложимо, счетоводен баланс, изготвен към дата, не по-ранна от първия ден на третия месец, предшестващ датата на плана за разделянето, ако последният годишен счетоводен отчет се отнася за финансова година, приключила повече от шест месеца преди тази дата;

г)

когото е приложимо, предвидените в член 141, параграф 1 доклади на ръководните или управителните органи на дружествата, които участват в разделянето;

д)

където е приложимо, докладите, предвидени в член 142.

За целите на първа алинея, буква в) не се изисква счетоводен баланс от дружество, което публикува шестмесечен финансов отчет в съответствие с член 5 от Директива 2004/109/ЕО, и го предоставя на акционерите съгласно настоящия параграф.

2.   Счетоводният баланс, предвиден в параграф 1, буква в), се изготвя, като се използват същите методи и графично оформление, както при годишния баланс.

Въпреки това законодателството на дадена държава членка може да предвиди, че:

а)

не е нужно да се извършва нова физическа инвентаризация;

б)

записите в последния балансов отчет могат да се променят само с цел отразяване на движението по счетоводните книги. Въпреки това задължително се взема пред вид следното:

i)

временна амортизация и провизии,

ii)

съществени промени в действителната стойност, които не са отразени в книгите.

3.   Всеки акционер има право при поискване да получи безплатни екземпляри от документите, посочени в параграф 1, а по желание извлечения от тях.

Когато акционер е дал съгласие дружеството да използва електронни средства за предаване на информация, такива копия могат да бъдат предоставяни чрез електронна поща.

4.   Дружествата се освобождават от изискването да предоставят на разположение на мястото на седалището си посочените в параграф 1 документи, ако за непрекъснат период от време, започващ най-малко един месец преди датата, на която е насрочено общото събрание, на което трябва да бъде взето решение относно плана за разделяне, и завършващ не по-рано от момента на закриването на общото събрание, ги предоставят на разположение на своята интернет страница. Държавите членки не могат да поставят това освобождаване в зависимост от изисквания или ограничения, различни от необходимите за гарантиране на сигурността на интернет страницата и истинността на документите, и могат да налагат такива изисквания и ограничения само доколкото те са пропорционални на постигането на тези цели.

Параграф 3 не се прилага, ако за посочения в първа алинея от настоящия параграф период интернет страницата позволява акционерите да изтеглят и отпечатат посочените в параграф 1 документи. Въпреки това в този случай държавите членки могат да предвидят изискване дружествата да предоставят на разположение тези документи на мястото на седалището си за справка на акционерите.

Държавите членки могат да наложат на дружествата изискването да поддържат информацията на тяхната интернет страница за определен период от време след провеждане на общото събрание. Държавите членки могат да уредят последиците от временното нарушаване на достъпа до интернет страницата, предизвикано от технически или други фактори.

Член 144

Опростени формалности

1.   Не се изисква нито проверка на плана за сливане, нито експертен доклад, както е предвидено в член 142, параграф 1, ако всички акционери и притежатели на други ценни книжа, даващи право на глас на всяко от дружествата, участващи в сливането, се съгласят с това.

2.   Държавите членки могат да позволят член 141 и член 143, параграф 1, букви в) и г) да не бъдат прилагани, ако всички акционери и притежатели на други ценни книжа, даващи право на глас на всяко от дружествата, участващи в разделянето, се съгласят с това.

Член 145

Защита на правата на работниците

Защитата на правата на работниците и служителите на всяко от дружествата, които участват в разделянето, се урежда в съответствие с Директива 2001/23/ЕО.

Член 146

Защита на интересите на кредитори на дружества, които участват в разделянето; солидарната отговорност на дружествата правоприемници

1.   В законодателствата на държавите членки следва да се предвижда подходяща система за защита на интересите на кредиторите на дружествата, които участват в разделянето, чиито вземания са възникнали преди публикуването на плана за разделянето и са с ненастъпил падеж към момента на това публикуване.

2.   За целите на параграф 1 законодателствата на държавите членки следва да предвиждат най-малко правото на тези кредитори да получат подходящи гаранции, когато финансовото състояние на разделяното дружество и на дружеството, на което ще бъде прехвърлено задължението в съответствие с плана за разделяне, налага такава защита и ако кредиторите вече не се ползват от такива гаранции.

Държавите членки определят условията за защитата, предвидена в параграф 1 и в първа алинея от настоящия параграф. Във всички случаи държавите членки гарантират правото на кредиторите да се обърнат към съответния административен или съдебен орган, за да получат подходящи гаранции, ако могат убедително да докажат, че в резултат на разделянето е застрашено удовлетворяването на техните вземания и че не са получили подходящи гаранции от дружеството.

3.   Доколкото кредитор на дружеството, на което се прехвърля задължението според плана за разделянето, не е бил удовлетворен, дружествата правоприемници отговарят солидарно за това задължение. Държавите членки могат да предвидят ограничаване на тази отговорност до нетните активи, предоставени на всяко от дружествата, с изключение на дружеството, на което е прехвърлено задължението. Въпреки това те не са длъжни да прилагат този параграф, когато операцията по разделянето подлежи на контрол от съдебен орган в съответствие с параграф 157 и мнозинството кредитори, представляващи три четвърти от стойността на вземанията, или всеки клас кредитори на разделяното дружество са се съгласили да се откажат от солидарната отговорност на събрание в съответствие с член 157, параграф 1, буква в).

4.   Прилага се член 99, параграф 3.

5.   Без да накърняват правилата, уреждащи колективно упражняване на правата им, параграфи 1—4 се прилагат към облигационерите на дружествата, които участват в разделянето, освен ако разделянето е одобрено от събрание на облигационерите, когато националното законодателство предвижда такова събрание, или от всеки облигационер поотделно.

6.   Държавите членки могат да предвидят, че дружествата правоприемници носят солидарна отговорност за задълженията на разделяното дружество. В този случай те не са длъжни да прилагат параграфи 1—5.

7.   Когато дадена държава членка съчетае системата на защита на кредиторите, установена в параграфи 1—5, със солидарна отговорност на дружествата правоприемници, както е посочено в параграф 6, тя може да ограничи тази солидарна отговорност до размера на нетните активи, предоставени на всяко от тези дружества.

Член 147

Защита на притежатели на други ценни книжа, които са различни от акции и са свързани с особени права

На притежателите на други ценни книжа, които са различни от акции и са свързани с особени права, се дават права в дружествата правоприемници, срещу които те могат да предявят тези ценни книжа в съответствие с плана за разделянето и които са най-малко равностойни на правата им в разделяното дружество, освен ако промяната на тези права е одобрена от събрание на притежателите на такива ценни книжа, когато националното законодателство предвижда събрание, от всеки притежател на такива ценни книжа поотделно или ако притежателите имат право да предявят ценните си книжа за обратно закупуване.

Член 148

Съставяне и сертифициране на документи в надлежна правна форма

Когато законодателството на дадена държава членка не предвижда предварителен съдебен или административен контрол за законосъобразността на разделянето или ако този контрол не обхваща всички правни действия, изисквани за разделянето, се прилага член 102.

Член 149

Дата, от която разделянето поражда действие

В законодателствата на държавите членки се определя датата, от която разделянето поражда действие.

Член 150

Публикуване на формалностите

1.   Разделянето се публикува за всяко от дружествата, които участват в него, по начина, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16.

2.   Всяко дружество правоприемник може само да извърши формалностите по публикуването, които следва да се предприемат за разделяното дружество.

Член 151

Последици oт разделянето

1.   Разделянето има следните последици по право и едновременно:

а)

прехвърляне към всяко дружество правоприемник на всички активи и пасиви на разделяното дружество както в отношенията между него и дружествата правоприемници, така и по отношение на трети лица. Прехвърлянето на активите и пасивите става в съответствие с разпределението, предвидено в плана за разделянето или в член 137, параграф 3;

б)

акционерите на разделяното дружество стават акционери на едно или повече от дружествата правоприемници в съответствие с разпределението, установено в плана за разделянето;

в)

разделяното дружество престава да съществува.

2.   Не се допуска придобиване на акции в дружество правоприемник в замяна срещу акции, притежавани в разделяното дружество:

а)

от самото дружество правоприемник или от лице, което действа от свое име, но за сметка на това дружество; или

б)

от самото разделяно дружество или от лице, което действа от свое име, но за сметка на това дружество.

3.   Предходните разпоредби не засягат законодателството на държавите членки, което изисква извършването на специални формалности с оглед действителността на прехвърлянето на някои активи, права и задължения от едно разделяно дружество спрямо трети лица. Дружеството или дружествата правоприемници, на които се прехвърлят такива активи, права или задължения в съответствие с плана за разделянето или с член 137, параграф 3, могат сами да извършат тези формалности. Въпреки това законодателствата на държавите членки може да допускат разделяното дружество да продължи да извършва тези формалности за ограничен срок, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца от датата, на която разделянето влиза в сила, освен в извънредни случаи.

Член 152

Гражданска отговорност на ръководните или управителните органи на разделяното дружество

В законодателствата на държавите членки задължително следва да се предвиждат поне правила за гражданската отговорност на ръководните или управителните органи на разделяното дружество спрямо акционерите на последното във връзка с неправомерно поведение на членовете на тези органи при подготовката и извършването на разделянето, и за гражданската отговорност на експертите, които отговарят за съставянето на доклада, предвидени в член 142 за това дружество, във връзка с неправомерно поведение на тези експерти при изпълнението на задълженията им.

Член 153

Условия зa недействителност на разделянето

1.   В законодателствата на държавите членки може да се съдържа правила за недействителност на разделянето само в съответствие със следните условия:

а)

недействителността трябва да бъде обявена със съдебно решение;

б)

разделянията, влезли в сила в съответствие с член 149, се обявяват за несъществени само ако не е упражнен предварителен съдебен или административен контрол за тяхната законосъобразност, ако документите за тях не са съставени и сертифицирани в надлежна правна форма или ако бъде доказано, че решението на общото събрание е нищожно или унищожаемо според националното законодателство;

в)

производство за обявяване на недействителността не се образува след изтичането на шест месеца от датата, на която разделянето е влязло в сила спрямо лицето, което се позовава на недействителността, или ако ситуацията е била предотвратена;

г)

когато е възможно отстраняване на порока, водещ до недействителност, компетентният съд дава на участващите дружества срок за това;

д)

решението за обявяване на недействителността се публикува по начина, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16;

е)

когато в законодателството на една държава членка се допуска трети лица да оспорват такова съдебно решение, те могат да сторят това само в шестмесечен срок от публикуването на решението по начина, предвиден в глава III от дял I;

ж)

решението за прогласяване на недействителността не засяга действителността на задълженията, възникнали в полза или в тежест на дружествата правоприемници преди публикуването на решението и след датата, посочена в член 149;

з)

всяко дружество правоприемник отговаря за своите задължения, възникнали след датата на влизане в сила на разделянето и преди датата, на която е публикувано решението за обявяване на недействителността. Разделяното дружество също отговаря за тези задължения. Държавите членки могат за предвидят, че тази отговорност се ограничава до размера на дела от нетните активи, прехвърлени на дружеството правоприемник, в тежест на което са възникнали задълженията.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а) от настоящия член законодателството на дадена държава членка също може да предвижда, че недействителността на разделянето се постановява от административен орган, ако това решение подлежи на обжалване пред съд. Параграф 1, буква б) и букви г)—з) от настоящия член се прилагат по аналогия за административния орган. Производство за обявяване на недействителността не може да се образува след изтичането на шест месеца от датата, посочена в член 149.

3.   Предходните разпоредби не засягат действието на разпоредбите от законодателствата на държавите членки относно недействителността на разделяне, която е обявена след упражняването на какъвто и да е вид контрол за законосъобразност.

Член 154

Освобождаване от изискването за одобрение от общото събрание на разделяното дружество

Без да се засяга член 140, държавите членки не могат да изискват разделянето да бъде одобрено от общото събрание на разделяното дружество, когато дружествата правоприемници заедно притежават всички акции на разделяното дружество и всички други ценни книжа, даващи право на глас в общото събрание на разделяното дружество, и ако са изпълнени следните условия:

а)

всяко от дружествата, които участват в операцията, трябва да извърши публикуването, предвидено в член 138, най-малко един месец преди влизането ѝ в сила;

б)

най-малко един месец преди извършването на операцията акционерите в дружествата, участващи в нея, да имат право да се запознаят с документите, посочени в член 143, параграф 1 в седалището на своето дружество;

в)

когато не бъде свикано общо събрание на акционерите на разделяното дружество за одобряване на разделянето, информацията, посочена в член 141, параграф 3, обхваща всички съществени промени в активите и пасивите след датата на съставяне на плана за разделянето.

За целите на първа алинея, буква б) се прилагат член 143, параграфи 2, 3 и 4 и член 144.

Раздел 3

Разделяне чрез учредяване на нови дружества

Член 155

Определениe за „разделяне чрез учредяване на нови дружества“

1.   По смисъла на тази глава „разделяне чрез учредяване на нови дружества“ означава операцията, при която след прекратяване без ликвидация дадено дружество прехвърля на повече от едно новообразувано дружество всичките си активи и пасиви срещу предоставянето в замяна на акционерите на разделяното дружество на акции в дружествата правоприемници и евентуално на парична сума, която не надвишава 10 на сто от номиналната стойност на предоставените акции, или ако те нямат номинална стойност — от счетоводната им стойност.

2.   Прилага се член 90, параграф 2.

Член 156

Прилагане на правилата за разделяне с цел придобиване

1.   Членове 137, 138 и 139, член 141, член 142, параграфи 1 и 2, както и членове 143—153 се прилагат към разделянето чрез учредяване на нови дружества, без да се накърняват членове 11 и 12. За тази цел терминът „дружества, които участват в разделянето“ се отнася до разделяното дружество, а терминът „дружества правоприемници“ се отнася до всяко новообразувано дружество.

2.   Наред с информацията, посочена в член 137, параграф 2, в плана за разделянето се посочват правната форма, името и седалището на всяко новообразувано дружество.

3.   Планът за разделянето и — ако се съдържат в отделен документ — учредителният договор или проектът за учредителен договор и уставът или проектът за устав на всяко новообразувано дружество се одобряват на общо събрание на разделяното дружество.

4.   Държавите членки не могат да налагат изискванията по членове 141 и 142 и член 143, параграф 1, букви в), г) и д), ако акциите във всяко от новите дружества се предоставят на акционерите на разделяното дружество пропорционално на правата им в капитала на това дружество.

Раздел 4

Разделяния под контрола на съдебен орган

Член 157

Pазделяне под контролa на съдебен орган

1.   Държавите членки могат да приложат параграф 2, ако операциите по разделянето подлежат на контрол от съдебен орган, който има правомощия:

а)

да свика общо събрание на акционерите на разделяното дружество, за да се вземе решение за разделянето;

б)

да гарантира, че акционерите на всяко от дружествата, които участват в разделянето, са получили или могат да получат своевременно поне документите, посочени в член 143, за да се запознаят с тях преди датата на общото събрание на тяхното дружество, свикано да вземе решение за разделянето. Когато дадена държава членка използва възможността, предвидена в член 140, срокът следва да бъде достатъчно дълъг, за да могат акционерите на дружествата правоприемници да упражнят правата, които са им предоставени съгласно този член;

в)

да свика събрание на кредиторите на всяко от дружествата, които участват в разделянето, за да вземе решение за разделянето;

г)

да гарантира, че кредиторите на всяко от дружествата, които участват в разделянето, са получили или могат да получат своевременно поне плана за разделянето, за да се запознаят с него преди датата, посочена в буква б);

д)

да одобри плана за разделянето.

2.   Когато съдебният орган установи, че условията, посочени в параграф 1, букви б) и г), са спазени и няма да се накърнят правата на акционерите или кредиторите, той може да освободи дружествата, които участват в разделянето, от задължението да прилагат:

а)

член 138, при условие че подходящата система за защита интересите на кредиторите, посочена в член 146, параграф 1, обхваща всички вземания, независимо от датата на възникването им;

б)

условията, посочени в член 140, букви а) и б), когато една държава членка използва възможността, предвидена в член 140;

в)

член 143 по отношение на срока и начина за запознаване с документите, посочени в него.

Раздел 5

Други операции, третирани като разделяне

Член 158

Разделяне с парична сума в размер над 10 %

Ако в случай на операция, посочена в член 135, законодателството на една държава членка допуска паричната сума да надвишава 10 %, се прилагат раздели 2, 3 и 4 от настоящата глава.

Член 159

Разделяне без разделяното дружество да прекрати съществуването си

Когато законодателството на дадена държава членка разрешава извършването на една от операциите, посочени в член 135, без разделяното дружество да прекрати съществуването си, се прилагат раздели 2, 3 и 4 от настоящата глава, с изключение на член 151, параграф 1, буква в).

Раздел 6

Договорености за прилагане

Член 160

Заключителни разпоредби

Държавите членки няма нужда да прилагат членове 146 и 147 по отношение на притежателите на конвертируеми облигации и други ценни книжа, конвертируеми в акции, ако към момента на влизане в сила на разпоредбите, посочени в член 26, параграф 1 или 2 от Директива 82/891/ЕИО на Съвета, положението на тези притежатели на ценни книжа в случай на разделяне е предварително определено в условията на емисията.

ДЯЛ III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 161

Защита на лични данни

Обработката на лични данни в рамките на настоящата директива се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО (36).

Член 162

Доклад и редовен диалог за работата на системата за взаимно свързване на регистри и преглед

1.   Не по-късно от 8 юни 2022 г., Комисията публикува доклад за работата на системата за взаимно свързване на регистрите, в който по-специално се разглежда нейната техническа експлоатация и финансовите ѝ аспекти.

2.   Този доклад се придружава, ако е целесъобразно, от предложения за изменение на разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до системата за взаимно свързване на регистрите.

3.   Комисията и представителите на държавите членки провеждат редовни срещи за обсъждане на въпросите, обхванати от настоящата директива, отнасящи се до системата за взаимно свързване на регистрите във всеки един подходящ форум.

4.   До 30 юни 2016 г., Комисията извършва преглед на прилагането на разпоредбите, които се отнасят до изготвянето на доклади и документи при сливания и разделяния и които са били изменени или добавени от Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (37), по-специално на тяхното въздействие върху намаляването на административната тежест за дружествата, и представя доклад до Европейския парламент и Съвета, придружен, ако е необходимо, от предложения за допълнителни изменения на посочените директиви.

Член 163

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 25, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 25, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощие. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 25, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 164

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 165

Съобщаване

Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областите, уредени с настоящата директива.

Член 166

Отмяна

Директиви 82/891/ЕИО, 89/666/ЕИО, 2005/56/ЕО, 2009/101/ЕО, 2011/35/ЕС и 2012/30/ЕС, изменени с директивите, посочени в приложение III, част A, се отменят, без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство и датите на прилагане на директивите, посочени в част Б към приложение III.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 167

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 168

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 14 юни 2017 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

H. DALLI


(1)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 82.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 5 април 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 29 май 2017 г.

(3)  Шеста Директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 47).

(4)  Единадесета Директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава-членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 36).

(5)  Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1).

(6)  Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за координиране на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ L 258, 1.10.2009 г., стр. 11).

(7)  Директива 2011/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно сливанията на акционерни дружества (ОВ L 110, 29.4.2011 г., стр. 1).

(8)  Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 74).

(9)  Виж приложение III, част А.

(10)  Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността (ОВ L 65, 14.3.1968 г., стр. 8).

(11)  ОВ C 75, 31.3.2009 г., стр. 1.

(12)  Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. за изменение на Директива 89/666/ЕИО на Съвета и директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри (ОВ L 156, 16.6.2012 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(15)  Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(17)  Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно колективното освобождаване от работа (ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16).

(18)  Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. за защитата на правата на работниците или служителите при прехвърляне на собствеността на предприятия или обособени части от тях (ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16).

(19)  Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информация и консултации на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29).

(20)  Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (ОВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28).

(21)  Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. за статута на Европейското дружество (SE) (ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1).

(22)  Директива 2001/86/ЕО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълване на статута на Европейското дружество по отношение на участието на работници или служители (ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22).

(23)  Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).

(24)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(25)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(26)  Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1).

(27)  Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7).

(28)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(29)  Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).

(30)  Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87).

(31)  Директива 89/117/EИО на Съвета от 13 февруари 1989 г. относно задълженията на клоновете на кредитни институции и на финансови институции, установени в държава-членка, чиито главни управления се намират извън тази държава-членка, относно публикуването на годишни счетоводни документи (ОВ L 44, 16.2.1989 г., стр. 40).

(32)  Четвърта Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11).

(33)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(34)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(35)  Втора Директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите-членки за дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ L 26, 31.1.1977, стр. 1).

(36)  Директива 95/46/ЕО се отменя и заменя, считано от 25 май 2018 г., с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(37)  Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на директиви 77/91/ЕИО, 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета и на Директива 2005/56/ЕО по отношение на изискванията за изготвяне на доклади и документи при сливания и разделяния (ОВ L 259, 2.10.2009 г., стр. 14).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ВИДОВЕ ДРУЖЕСТВА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФИ 1 И 2, ЧЛЕН 44, ПАРАГРАФИ 1 И 2, ЧЛЕН 45, ПАРАГРАФ 2, ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФИ 1 И 2 И ЧЛЕН 135, ПАРАГРАФ 1

В Белгия:

société anonyme/naamloze vennootschap;

в България:

акционерно дружество;

в Чешката република:

akciová společnost;

в Дания:

aktieselskab;

в Германия:

Aktiengesellschaft;

в Естония:

aktsiaselts;

в Ирландия:

cuideachta phoiblí faoi theorainn scaireanna/public company limited by shares,

cuideachta phoiblí faoi theorainn ráthaíochta agus a bhfuil scairchaipiteal aici/public company limited by guarantee and having a share capital;

за Гърция:

ανώνυμη εταιρεία;

в Испания:

sociedad anónima;

във Франция:

société anonyme;

в Хърватия:

dioničko društvo;

в Италия:

società per azioni;

в Кипър:

δημόσιες εταιρείες περιορισμένης ευθύνης με μετοχές,

δημόσιες εταιρείες περιορισμένης ευθύνης με εγγύηση που διαθέτουν μετοχικό κεφάλαιο;

в Латвия:

akciju sabiedrība;

в Литва:

akcinė bendrovė;

в Люксембург:

société anonyme;

в Унгария:

nyilvánosan működő részvénytársaság;

в Малта:

kumpanija pubblika ta' responsabbiltà limitata/public limited liability company;

в Нидерландия:

naamloze vennootschap;

в Австрия:

Aktiengesellschaft;

в Полша:

spółka akcyjna;

в Португалия:

sociedade anónima;

в Румъния:

societate pe acțiuni;

в Словения:

delniška družba;

в Словакия:

akciová spoločnosť;

във Финландия:

julkinen osakeyhtiö/publikt aktiebolag;

в Швеция:

aktiebolag;

в Обединеното кралство:

public company limited by shares,

public company limited by guarantee and having a share capital.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ВИДОВЕ ДРУЖЕСТВА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 1, ЧЛЕН 13, ЧЛЕН 29, ПАРАГРАФ 1, ЧЛЕН 36, ПАРАГРАФ 1, ЧЛЕН 67, ПАРАГРАФ 1 И ЧЛЕН 119, ПАРАГРАФ 1, БУКВА А)

в Белгия:

naamloze vennootschap/société anonyme,

commanditaire vennootschap op aandelen/société en commandite par actions,

personenvennootschap met beperkte aansprakelijkheid/société de personnes à responsabilité limitée;

в България:

акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции;

в Чешката република:

společnost s ručením omezeným, akciová společnost;

в Дания:

aktieselskab, kommanditaktieselskab, anpartsselskab;

в Германия:

die Aktiengesellschaft, die Kommanditgesellschaft auf Aktien, die Gesellschaft mit beschränkter Haftung;

в Естония:

aktsiaselts, osaühing;

в Ирландия:

cuideachtaí atá corpraithe faoi dhliteanas teoranta/companies incorporated with limited liability;

в Гърция:

ανώνυμη εταιρεία, εταιρεία περιορισμένης ευθύνης, ετερόρρυθμη κατά μετοχές εταιρεία;

в Испания:

la sociedad anónima, la sociedad comanditaria por acciones, la sociedad de responsabilidad limitada;

във Франция:

société anonyme, société en commandite par actions, société à responsabilité limitée, société par actions simplifiée;

в Хърватия:

dioničko društvo, društvo s ograničenom odgovornošću;

в Италия:

società per azioni, società in accomandita per azioni, società a responsabilità limitata;

в Кипър:

δημόσιες εταιρείες περιορισμένης ευθύνης με μετοχές ή με εγγύηση, ιδιωτικές εταιρείες περιορισμένης ευθύνης με μετοχές ή με εγγύηση;

в Латвия:

akciju sabiedrība, sabiedrība ar ierobežotu atbildību, komanditsabiedrība;

в Литва:

akcinė bendrovė, uždaroji akcinė bendrovė;

в Люксембург:

société anonyme, société en commandite par actions, société à responsabilité limitée;

в Унгария:

részvénytársaság, korlátolt felelősségű társaság;

в Малта:

kumpannija pubblika/public limited liability company,

kumpannija privata/private limited liability company;

в Нидерландия:

naamloze vennootschap, besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid;

в Австрия:

die Aktiengesellschaft, die Gesellschaft mit beschränkter Haftung;

в Полша:

spółka z ograniczoną odpowiedzialnością, spółka komandytowo-akcyjna, spółka akcyjna;

в Португалия:

sociedade anónima de responsabilidade limitada, sociedade em comandita por ações, sociedade por quotas de responsabilidade limitada;

в Румъния:

societate pe acțiuni, societate cu răspundere limitată, societate în comandită pe acțiuni;

в Словения:

delniška družba, družba z omejeno odgovornostjo, komaditna delniška družba;

в Словакия:

akciová spoločnosť, spoločnosť s ručením obmedzeným;

във Финландия:

yksityinen osakeyhtiö/privat aktiebolag,

julkinen osakeyhtiö/publikt aktiebolag;

в Швеция:

aktiebolag;

в Обединеното кралство:

companies incorporated with limited liability.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЧАСТ А

ОТМЕНЕНИ ДИРЕКТИВИ И СПИСЪК НА ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ

(ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 166)

Директива на Съвета 82/891/ЕИО

(ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 47).

Директива 2007/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 300, 17.11.2007 г., стр. 47).

Член 3

Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 259, 2.10.2009 г., стр. 14).

Член 3

Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

Член 116

Директива на Съвета 89/666/ ЕИО

(ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 36).

Директива 2012/17/EС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 156, 16.6.2012 г., стр. 1).

Член 1

Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1).

Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 259, 2.10.2009 г., стр. 14).

Член 4

Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 156, 16.6.2012 г., стр. 1).

Член 2

Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

Член 120

Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 258, 1.10.2009 г., стр. 11).

Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 156, 16.6.2012 г., стр. 1).

Член 3

Директива на Съвета 2013/24/ЕС

(ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 365).

член 1 и точка 1 от Част А от настоящото приложение

Директива 2011/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(OJ L 110, 29.4.2011 г., стр. 1).

Директива на Съвета 2013/24/ЕС

(OJ L 158, 10.6.2013 г., стр. 365).

член 1 и точка 3 от Част А от настоящото приложение

Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

Член 122

Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(OJ L 315, 14.11.2012 г., стр. 74).

Директива на Съвета 2013/24/ЕС

(OJ L 158, 10.6.2013 г., стр. 365).

член 1 и точка 4 от Част А от настоящото приложение

Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

Член 123

ЧАСТ Б

СРОКОВЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ДАТИ НА ПРИЛАГАНЕ

(ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 166)

Директива

Срок за транспониране

Дата на прилагане

82/891/ЕИО

1 януари 1986 г.

89/666/ЕИО

1 януари 1992 г.

1 януари 1993 г. (1)

2005/56/ЕО

15 декември 2007 г.

2007/63/ЕО

31 декември 2008 г.

2009/109/ЕО

30 юли 2011 г.

2012/17/ЕС

7 юли 2014 г. (2)

2013/24/ЕС

1 юли 2013 г.

2014/59/ЕС

31 декември 2014 г.

1 януари 2015 г. (3)


(1)  Съгласно член 16, параграф 2 от Директива 89/666/ЕО, от държавите-членки се изисква да предвидят, че разпоредбите, посочени в параграф 1, се прилагат от 1 януари 1993 г. и, по отношение на счетоводни документи, се прилагат за първи път за годишните отчети за финансовата година, започваща на 1 януари 1993 г. или през 1993 година.

(2)  Съгласно член 5(2) от Директива 2012/17/ЕС не по-късно от 8 юни 2017 г. от държавите-членки се изисква да приемат, публикуват и прилагат разпоредбите, необходими за да се съобразят с:

Член 1, параграф 3 и 4 и член 5а от Директива 89/666/ЕИО,

Член 13 от Директива 2005/56/ЕО,

Член 3, параграф 1, втора алинея, член 3б, член 3в, член 3г и член 4а, параграфи 3–5 от Директива 2009/101/ЕО.

(3)  Според алинея трета на член 130, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, от държавите-членки се изисква да прилагат разпоредбите, приети за да се съобразят с разпоредбите на раздел 5 от глава IV от дял IV от тази директива от 1 януари 2016 г. най-късно.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Директива 82/891/ЕИО

Директива 89/666/ЕИО

Директива 2005/56/ЕО

Директива 2009/101/ЕО

Директива 2011/35/ЕС

Директива 2012/30/ЕС

Настоящата Директива

Член 1

Член 1

 

 

 

 

 

Член 135

Член 2

 

 

 

 

 

Член 136

Член 3, параграф 1 и 2

 

 

 

 

 

Член 137, параграфи 1 и 2

Член 3, параграф 3, буква а)

 

 

 

 

 

Член 137, параграф 3, първа алинея

Член 3, параграф 3, буква б)

 

 

 

 

 

Член 137, параграф 3, втора алинея

Член 4

 

 

 

 

 

Член 138

Член 5

 

 

 

 

 

Член 139

Член 6

 

 

 

 

 

Член 140

Член 7

 

 

 

 

 

Член 141

Член 8

 

 

 

 

 

Член 142

Член 9

 

 

 

 

 

Член 143

Член 10

 

 

 

 

 

Член 144

Член 11

 

 

 

 

 

Член 145

Член 12

 

 

 

 

 

Член 146

Член 13

 

 

 

 

 

Член 147

Член 14

 

 

 

 

 

Член 148

Член 15

 

 

 

 

 

Член 149

Член 16

 

 

 

 

 

Член 150

Член 17

 

 

 

 

 

Член 151

Член 18

 

 

 

 

 

Член 152

Член 19

 

 

 

 

 

Член 153

Член 20, букви а) и б)

 

 

 

 

 

Член 154, букви а) и б)

Член 20, буква г)

 

 

 

 

 

Член 154, буква в)

Член 21

 

 

 

 

 

Член 155

Член 22, параграфи 1, 2 и 3

 

 

 

 

 

Член 156, параграфи 1, 2 и 3

Член 22, параграф 5

 

 

 

 

 

Член 156, параграф 4

Член 23

 

 

 

 

 

Член 157

Член 24

 

 

 

 

 

Член 158

Член 25

 

 

 

 

 

Член 159

Член 26, параграф 1

 

 

 

 

 

Член 26, параграф 2

 

 

 

 

 

Член 160, параграф 1

Член 26, параграф 3

 

 

 

 

 

Член 26, параграф 4

 

 

 

 

 

Член 160, параграф 2

Член 26, параграф 5

 

 

 

 

 

Член 27

 

 

 

 

 

 

Член 1

 

 

 

 

Член 29

 

Член 2

 

 

 

 

Член 30

 

Член 3

 

 

 

 

Член 31

 

Член 4

 

 

 

 

Член 32

 

Член 5

 

 

 

 

Член 33

 

 

 

 

 

Член 34, параграф 1

 

Член 5а, параграфи 1, 2 и 3

 

 

 

 

Член 20, параграфи 1, 2 и 3

 

Член 33, параграф 1

 

Член 5а, параграф 4

 

 

 

 

Член 34, параграф 2

 

Член 5а, параграф 5

 

 

 

 

Член 34, параграф 3

 

Член 6

 

 

 

 

Член 35

 

Член 7

 

 

 

 

Член 36

 

Член 8

 

 

 

 

Член 37

 

Член 9

 

 

 

 

Член 38

 

Член 10

 

 

 

 

Член 39

 

Член 11

 

 

 

 

 

Член 11а

 

 

 

 

Член 161

 

Член 12

 

 

 

 

Член 40

 

Член 13

 

 

 

 

Член 41

 

Член 14

 

 

 

 

Член 42

 

Член 15

 

 

 

 

 

Член 16

 

 

 

 

 

Член 17

 

 

 

 

Член 43

 

Член 18

 

 

 

 

 

 

Член 1

 

 

 

Член 118

 

 

Член 2

 

 

 

Член 119

 

 

Член 3

 

 

 

Член 120

 

 

Член 4

 

 

 

Член 121

 

 

Член 5

 

 

 

Член 122

 

 

Член 6

 

 

 

Член 123

 

 

Член 7

 

 

 

Член 124

 

 

Член 8

 

 

 

Член 125

 

 

Член 9

 

 

 

Член 126

 

 

Член 10

 

 

 

Член 127

 

 

Член 11

 

 

 

Член 128

 

 

Член 12

 

 

 

Член 129

 

 

Член 13

 

 

 

Член 130

 

 

Член 14

 

 

 

Член 131

 

 

Член 15

 

 

 

Член 132

 

 

Член 16

 

 

 

Член 133

 

 

Член 17

 

 

 

Член 134

 

 

Член 17а

 

 

 

Член 161

 

 

Член 18

 

 

 

 

 

 

Член 19

 

 

 

 

 

Член 20

 

 

 

 

 

Член 21

 

 

 

 

 

 

Член 1

 

 

Приложение II

 

 

 

Член 2

 

 

Член 14

 

 

 

Член 2а

 

 

Член 15

 

 

 

Член 3

 

 

Член 16

 

 

 

Член 3а

 

 

Член 17

 

 

 

Член 3б

 

 

Член 18

 

 

 

Член 3в

 

 

Член 19

 

 

 

Член 3г

 

 

Член 20

 

 

 

Член 4

 

 

Член 21

 

 

 

Член 4а

 

 

Член 22

 

 

 

Член 4б

 

 

Член 23

 

 

 

Член 4в, първа и втора алинея

 

 

Член 24 първа и втора алинея

 

 

 

Член 4в, трета алинея

 

 

 

 

 

Член 4г

 

 

Член 25

 

 

 

Член 4д

 

 

Член 165

 

 

 

Член 5

 

 

Член 26

 

 

 

Член 6

 

 

Член 27

 

 

 

Член 7

 

 

Член 28

 

 

 

Член 7а

 

 

Член 161

 

 

 

 

 

Член 7, параграф 1

 

 

 

Член 8

 

 

Член 7, параграф 2

 

 

 

Член 9

 

 

Член 8

 

 

 

Член 10

 

 

Член 9

 

 

 

Член 11

 

 

Член 10

 

 

 

Член 12

 

 

Член 11

 

 

 

Член 13

 

 

Член 12

 

 

 

Член 13а

 

 

Член 163

 

 

 

Член 14

 

 

 

 

 

Член 15

 

 

 

 

 

Член 16

 

 

 

 

 

Член 17

 

 

 

 

 

Член 18

 

 

 

 

 

Приложение I

 

 

 

 

 

Приложение II

 

 

 

 

 

 

Член 1

 

Член 87

 

 

 

 

Член 2

 

Член 88

 

 

 

 

Член 3

 

Член 89

 

 

 

 

Член 4

 

Член 90

 

 

 

 

Член 5

 

Член 91

 

 

 

 

Член 6

 

Член 92

 

 

 

 

Член 7

 

Член 93

 

 

 

 

Член 8

 

Член 94

 

 

 

 

Член 9

 

Член 95

 

 

 

 

Член 10

 

Член 96

 

 

 

 

Член 11

 

Член 97

 

 

 

 

Член 12

 

Член 98

 

 

 

 

Член 13

 

Член 99

 

 

 

 

Член 14

 

Член 100

 

 

 

 

Член 15

 

Член 101

 

 

 

 

Член 16

 

Член 102

 

 

 

 

Член 17

 

Член 103

 

 

 

 

Член 18

 

Член 104

 

 

 

 

Член 19

 

Член 105

 

 

 

 

Член 20

 

Член 106

 

 

 

 

Член 21

 

Член 107

 

 

 

 

Член 22

 

Член 108

 

 

 

 

Член 23

 

Член 109

 

 

 

 

Член 24

 

Член 110

 

 

 

 

Член 25

 

Член 111

 

 

 

 

Член 26

 

Член 112

 

 

 

 

Член 27

 

Член 113

 

 

 

 

Член 28

 

Член 114

 

 

 

 

Член 29

 

Член 115

 

 

 

 

Член 30

 

Член 116

 

 

 

 

Член 31

 

Член 117

 

 

 

 

Член 32

 

 

 

 

 

Член 33

 

 

 

 

 

Член 34

 

 

 

 

 

Приложение I

 

 

 

 

 

Приложение II

 

 

 

 

 

 

Член 1, параграф 1

Член 2, параграф 1

 

Член 44, параграф 1

Член 1, параграф 2

Член 2, параграф 2

 

Член 44, параграф 2

 

 

 

 

 

Член 2

Член 3

 

 

 

 

 

Член 3

Член 4

 

 

 

 

 

Член 4

Член 5

 

 

 

 

 

Член 5

Член 6

 

 

 

 

 

Член 43

 

 

 

 

 

Член 6

Член 45

 

 

 

 

 

Член 7

Член 46

 

 

 

 

 

Член 8

Член 47

 

 

 

 

 

Член 9

Член 48

 

 

 

 

 

Член 10

Член 49

 

 

 

 

 

Член 11

Член 50

 

 

 

 

 

Член 12

Член 51

 

 

 

 

 

Член 13

Член 52

 

 

 

 

 

Член 14

Член 53

 

 

 

 

 

Член 15

Член 54

 

 

 

 

 

Член 16

Член 55

 

 

 

 

 

Член 17

Член 56

 

 

 

 

 

Член 18

Член 57

 

 

 

 

 

Член 19

Член 58

 

 

 

 

 

Член 20

Член 59

 

 

 

 

 

Член 21

Член 60

 

 

 

 

 

Член 22

Член 61

 

 

 

 

 

Член 23

Член 62

 

 

 

 

 

Член 24

Член 63

 

 

 

 

 

Член 25

Член 64

 

 

 

 

 

Член 26

Член 65

 

 

 

 

 

Член 27

Член 66

 

 

 

 

 

Член 28

Член 67

 

 

 

 

 

Член 29

Член 68

 

 

 

 

 

Член 30

Член 69

 

 

 

 

 

Член 31

Член 70

 

 

 

 

 

Член 32

Член 71

 

 

 

 

 

Член 33

Член 72

 

 

 

 

 

Член 34

Член 73

 

 

 

 

 

Член 35

Член 74

 

 

 

 

 

Член 36

Член 75

 

 

 

 

 

Член 37

Член 76

 

 

 

 

 

Член 38

Член 77

 

 

 

 

 

Член 39

Член 78

 

 

 

 

 

Член 40

Член 79

 

 

 

 

 

Член 41

Член 80

 

 

 

 

 

Член 42

Член 81

 

 

 

 

 

Член 43

Член 82

 

 

 

 

 

Член 44

Член 83

 

 

 

 

 

Член 45

Член 84

 

 

 

 

 

Член 46

Член 85

 

 

 

 

 

Член 47, параграф 1

Член 86

 

 

 

 

 

Член 47, параграф 2

Член 165

 

 

 

 

 

Член 48

 

 

 

 

 

Член 166

 

 

 

 

 

Член 49

Член 167

 

 

 

 

 

Член 50

Член 168

 

 

 

 

 

Приложение I

Приложение I

 

 

 

 

 

Приложение II

 

 

 

 

 

Приложение III

 

 

 

 

 

Приложение III

 

 

 

 

 

Приложение IV


Top