Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело COMP/M.5613 — Piraeus Bank/BNP Paribas/Greek JV/Swiss JV)

(текст от значение за ЕИП)

2009/C 236/01

На 24 септември 2009 година Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление и да я обяви за съвместима с общия пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета. Пълният текст на решението е достъпен единствено на Английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

Обменен курс на еврото (1)

30 септември 2009 година

2009/C 236/02

1 евро =

(1)  Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

Известие на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтни ставки/сконтови лихвени проценти за 27 държави-членки, приложими от 1 септември 2009 г.

(Публикува се в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1))

2009/C 236/03

Основни лихвени проценти, изчислени в съответствие със Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6). В зависимост от използването на референтния лихвен процент, трябва да се прибавят и съответните маржове, както са дефинирани в това съобщение. За сконтовия лихвен процент това означава, че трябва да се добави марж от 100 базисни пункта. Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 г. за изменение за прилагането на Регламент (ЕО) № 794/2004 предвижда, че освен ако не е предвидено друго в специално решение, лихвеният процент за възстановяване на помощта също се изчислява, като се добавят 100 базисни пункта към основния лихвен процент.

Известие на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтни ставки/сконтови лихвени проценти за 27 държави-членки, приложими от 1 октомври 2009 г.

(Публикува се в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1))

2009/C 236/04

Основни лихвени проценти, изчислени в съответствие със Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6). В зависимост от използването на референтния лихвен процент, трябва да се прибавят и съответните маржове, както са дефинирани в това съобщение. За сконтовия лихвен процент това означава, че трябва да се добави марж от 100 базисни пункта. Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 г. за изменение за прилагането на Регламент (ЕО) № 794/2004 предвижда, че освен ако не е предвидено друго в специално решение, лихвеният процент за възстановяване на помощта също се изчислява, като се добавят 100 базисни пункта към основния лихвен процент.

Разрешение за предоставяне на държавни помощи по силата на член 61 от Споразумението за ЕИП и член 1, параграф 3, част I от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд

2009/C 236/05

Надзорният орган на ЕАСТ не повдига възражения по следната мярка за държавна помощ:

Автентичният текст на решението, който не съдържа поверителна информация, е публикуван на уебсайта на Надзорния орган на ЕАСТ:

http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/stateaidregistry/

Покана за представяне на коментари съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно държавната помощ, засягаща данъчното облагане на инвестиционни дружества съгласно данъчния закон на Лихтенщайн

2009/C 236/06

С Решение № 149/09/COL от 18 март 2009 г., възпроизведено на автентичния език на страниците след това резюме, Надзорният орган на ЕАСТ откри процедура съгласно член 1, параграф 2 от част 1 на протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд. Властите на Лихтенщайн са информирани чрез изпращане на копие от решението.

С настоящото Надзорният орган на ЕАСТ уведомява държавите от ЕАСТ, държавите-членки на ЕС и заинтересованите страни да изпратят мненията си относно въпросната мярка в рамките на един месец от публикуването на настоящото уведомление на следния адрес:

Мненията ще бъдат предадени на властите на Лихтенщайн. Запазването в тайна на самоличността на заинтересована страна, която представя мнението, може да бъде поискано писмено, като се посочат причините за искането.

РЕЗЮМЕ

Делото бе открито от Надзорния орган, който изпрати искане за изпращане на информация до властите на Лихтенщайн на 14 март 2007 г.

Съгласно раздел 2 на Закон от 3 май 1996 г. за инвестиционните дружества (Gesetz über Investmentunternehmen, понататък „ЗИД“) инвестиционните дружества:

Инвестиционно дружество по смисъла на ЗИД описва базовия капитал, предоставен от различни инвеститори. За да извършва търговска дейност на пазара, инвестиционното дружество следва да изпълнява три изисквания по отношение на ЗИД:

Без значение на организационната форма активите, прехвърлени от инвеститорите (управляваните активи), следва да се различават от собствените активи на дружеството за управление.

За данъчни цели в случая на инвестиционни дружества не се правеше разлика между собствените активи на управляващото дружество и управляваните активи, тъй като и двата вида подлежаха на правилата, прилагани за местни дружества в съотвествие с Раздел 85(2) от Закона за данъците. Това означава, че не е удържан подоходен данък за дейности по управлението или за управляваните активи. Капиталовият данък е фиксиран на 1 ‰ вместо на 2 ‰ и намален още за капитал, превишаващ 2 млн. CHF. Данък върху държавни ценни книжа с лихвен купон не се е удържал.

Нов раздел 35(3), който влезе в сила от 2006 г., е вмъкнат в Закона за инвестиционните дружества. Тази разпоредба изисква също от инвестиционните дружества да записват и държат отделно собствените и управляваните активи. Освен това законът за данъците бе изменен през 2005 г. Раздел 85(2) от Закона за данъците, който предвижда подобно облагане с данък като това за местните дружества и намален капиталов данък за суми, надвишаващи 2 млн. CHF, беше отменен. На негово място беше въведен нов раздел 73(f), който изисква управлението на инвестиционен фонд и инвестиционно дружество да плаща данък върху дохода и капиталов данък по отношение на собствените си средства. Освен това след тази промяна беше необходимо инвестиционните дружества да плащат и данък върху държавни ценни книжа с лихвен купон.

Наличие на държавна помощ

Органът оцени дали данъчните облекчения, прилагани за инвестиционните дружества между 1996 г. и 2006 г., представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Предприятие

Според Съда на Европейските общности определението за предприятие по смисъла на член 87 ЕО, което отговаря на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, включва „всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма и начинът на финансирането му“ (1).

Инвестиционните дружества по закона на Лихтенщайн приемат корпоративна форма, тъй като са организирани като дружества, ограничени от дялово участие, или Societas Europea. Тяхната дейност е набиране и управление на активи от различни инвеститори с цел създаване на печалби чрез различни такси, свързани с инвестирането. Органът счита, че инвестиционните дружества като дружества, извършващи управление на активи, са дружества по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (2).

Предимство

Като не са били длъжни да плащат данък върху дохода или данък върху държавни ценни книжа с лихвен купон и като са плащали само намален капиталов данък върху собствените активи инвестиционните дружества са получили предимство пред други предприятия, в частност управлението на инвестиционни фондове, които са подлежали на обикновено данъчно облагане на доходите от стопанска дейност.

Предимството е селективно, тъй като е предоставено само на инвестиционни дружества, организирани под формата на инвестиционни компании. Според предварителното мнение на Надзорния орган данъчното облекчение върху собствените активи на компанията за управление не може да бъде оправдано от характера и цялостната схема на данъчната система на Лихтенщайн.

Наличие на държавни ресурси

Предимството трябва да бъде осигурено от държавата или чрез държавни ресурси. Загуба на приходи от данъци е равностойно на изразходване на държавни ресурси под формата на бюджетни разходи (3). Държавата Лихтенщайн губи доходи под формата на данъчни приходи от инвестиционни компании.

Нарушаване на конкуренцията и влиянието й върху търговията между договарящите се страни

Когато предоставена от държавата помощ засилва позициите на дадено предприятие в сравнение с други конкурентни предприятия в търговията в рамките на ЕИП, то тази търговия трябва да се разглежда като засегната от помощта. Затова Надзорният орган заема предварително становище, че данъчните облекчения за собствените активи на инвестиционните дружества, предоставени между 1996 г. и 2005 г., са укрепили конкурентната позиция на инвестиционните дружества в рамките на ЕИП, тъй като тези данъчни облекчения са намалили обикновените оперативни разходи на тези компании в сравнение с други компании в ЕИП, които могат да извършват дейност на международните пазари (4).

Поради гореизброеното Надзорният орган заема предварително становище, че данъчното облекчение върху собствените активи на компаниите за управление представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Съвместимост на помощта

Надзорният орган се съмнява, че оценяваните данъчни облекчения са съвместими със Споразумението за ЕИП въз основа на което и да е от изключенията, предвидени в член 61, параграфи 2 и 3 от Споразумението за ЕИП.

Заключение

С оглед на горепосочените съображения Надзорният орган реши да започне официална процедура по разследване в съответствие с член 1, параграф 2 от Споразумението за ЕИП. Заинтересованите страни се приканват да предоставят коментарите си в срок от един месец от публикуването на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

(1)  Съединени дела C-180/98-C-184/98 Pavlov [2000] ECR I-6451, параграф 75.

(2)  Дело T-445/05 Associazione Italiana del risparmio gestito, e.a. срещу Комисията, още непубликувано, параграф 127 ff.

(3)  Вж. точка 3, параграф 3 от Насоките на Надзорния орган относно мерки, свързани с директно данъчно облагане на стопанската дейност.

(4)  Вж. дело Т-424/05, цитирано по-горе, параграф 156.

(5)  Hereinafter referred to as the Authority.

(6)  Hereinafter referred to as ‘the EEA Agreement’.

(7)  Hereinafter referred to as ‘the Surveillance and Court Agreement’.

(8)  Hereinafter referred to as ‘Protocol 3’.

(9)  Guidelines on the application and interpretation of Articles 61 and 62 of the EEA Agreement and Article 1 of Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement, adopted and issued by the EFTA Surveillance Authority on 19 January 1994, published in the Official Journal of the European Union (hereinafter referred to as OJ) L 231, 3.9.1994, p. 1 and the EEA Supplement No 32, 3.9.1994, p. 1. Hereinafter referred to as the State Aid Guidelines, which can be found on http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/state_aid_guidelines/

(10)  Decision No 195/04/COL of 14 July 2004 (published in OJ L 139, 25.5.2006, p. 37 and the EEA Supplement No 26, 25.5.2006, p. 1), as amended. A consolidated version of the decision can be found on www.eftasurv.int

(11)  The Liechtenstein authorities clarified that the expert opinion constitutes part of the submission of the Liechtenstein government and is part of their reasoning in this case.

(12)  Liechtensteinisches Landesgesetzblatt 1961, Nr. 7, with subsequent amendments.

(13)  Cf. Section 2(1)(a) IUG.

(14)  See section 4(1) lit a IUG.

(15)  See section 64 IUG. The fund direction has the legal form of either a company limited by shares, a private establishment or a Societas Europea, see section 65 IUG.

(16)  Section 31 IUG.

(17)  The Liechtenstein authorities have stated that it is impossible to list these fees exhaustively as a fund direction (or the management side of the investment company) is free to levy fees as its own discretion.

(18)  Cf. section 31 IUG.

(19)  Section 24 in conjunction with section 41 of the Liechtenstein Bankruptcy Act.

(20)  Section 35(3) IUG.

(21)  Section 37 IUG.

(22)  Private persons are subject to income tax (Erwerbssteuer) and property tax (Vermögenssteuer), which are not relevant for this investigation.

(23)  The net profit is set in relation to the taxable capital. The tax rate is then set at half the percentage which the net profit constitutes of the taxable capital. However, there is a minimum level of 7,5 % and a maximum ceiling of 15 %, see section 79(2) of the Tax Act.

(24)  Section 88(d) of the Tax Act.

(25)  Section 88(i) of the Tax Act reads: ‘(s)teuerpflichtig ist der Schuldner des Coupons oder der steuerbaren Leistung’.

(26)  LGBL 1996, Nr. 88.

(27)  Cf. the former section 84(5) of the Tax Act. Domiciliary companies are still tax regulated in section 84 of the Tax Act. They are legal entities registered in the public register, which only have their seat or an office in Liechtenstein, but do not exercise any commercial or business activity in Liechtenstein.

(28)  The tax derogation in favour of domiciliary companies pre-dates the entry of Liechtenstein to the EEA Agreement and is therefore not part of this decision, which only deals with tax derogations introduced after 1 May 1995, the date of Liechtenstein’s entry to the EEA.

(29)  Cf. section 85(2) of the Tax Act in the form of the 1996 amendment, LGBL 1996 Nr. 88.

(30)  Sections 88(f), 88(g), 88(h)(3), 88(i)(2) of the 1961 Tax Act which dealt with the coupon taxation of investment funds were repealed, see Government Bill No 69/1995, p. 10, in which it was stated that the repeal of the coupon tax on ‘their’ distributions was a pre-condition for the foundation of investment undertakings. Regarding the entry into force, see Gesetz vom 3. Mai 1996 über die Abänderung des Steuergesetzes, LGBl. Nr. 88 of 10 July 1996.

(31)  See information submitted by the Liechtenstein authorities by letter dated 1 February 2008, paragraphs 48-52.

(32)  Expert opinion DII,b.ii.3. The word profit tax used by the expert refers to what is described in this decision as the income tax.

(33)  The Liechtenstein authorities explained that the investor would be tax liable for the investment in Liechtenstein or in other countries.

(34)  The Liechtenstein authorities explained the 2005/2006 tax reform in their letter of 3 December 2007.

(35)  Joined Cases C-180/98 to C-184/98 Pavlov [2000] ECR I-6451, paragraph 75.

(36)  Case C-8/03, Banque Bruxelles Lambert SA (BBL) v Belgian State [2004] ECR. I-10157, paragraphs 42 and 43. The judgment was given in the area of taxation, however the Authority considers that the problem in question is the same under the State aid rules. See also Commission Decision of 6 September 2005 on the Italian scheme for collective investments in transferable securities, OJ L 268, 27.9.2006, p. 1 (hereafter Italian collective investment scheme).

(37)  See Italian collective investment scheme, paragraph 38.

(38)  Case T-445/05 Associazione Italiana del risparmio gestito, e.a. v Commission, not yet published, paragraph 127 ff.

(39)  The Court of First Instance has e.g. recognised that a fiscal measure does not loose its character as a being selective just because it is based on objective criteria, see judgment of the CFI of 6 March 2002, T-127/99, T-129/99 and T-148/99, Diputación Foral de Álava e.a. v Commission, [2002] ECR II-1275.

(40)  Joined Cases E-5/04 — E-7/04 Fesil and other v the Authority, cited above, paragraphs 82 et seq.

(41)  According to section 73 a, companies limited by shares are obliged to pay capital and income tax.

(42)  See Section 4.1.2 above in this decision.

(43)  Expert opinion DII, b.ii.3.

(44)  See point 3(3) of the Authority’s Guidelines on measures relating to direct business taxation.

(45)  Case T-214/95 Vlaamse Gewest v Commission, ECR [1998] II-717, paragraph 46. Case T-424/05, Italy v Commission, judgement of 4 March 2009, not yet published, paragraph 154 ff.

(46)  See Italian collective investment scheme, paragraph 45. Recently upheld by the Court of First Instance in Case T-445/05 Associazione italiana del risparmio gestito v Commission cited above, and T-424/05 Italy v Commission not yet published.

(47)  See footnote 4.

(48)  See Case T-424/05, cited above, paragraph 160.

Предложение за приключване на процедурата по жалба 2009/4209

2009/C 236/07

Службите на Комисията приключиха разследването си по жалба 2009/4209 относно възнаграждението на лекарите специализанти в Италия за периода от 1982 до 1991 г.

След като разгледаха жалбата и документацията, предоставена от подалите жалбата лица, в светлината на общностното право в областта, службите на Комисията стигнаха до заключението, че на този етап не може да бъде констатирано нарушение на Директива 93/16/ЕИО (1) в конкретния случай.

Директива 93/16/ЕИО относно взаимното признаване на дипломите на лекарите и координирането на обучението им предвижда лекарите специализанти да получават за периода на обучението си подходящо възнаграждение. Това задължение произтича по-специално от Директива 82/76/ЕИО (2) за изменение на Директива 75/363/ЕИО; тези две директиви бяха кодифицирани от Директива 93/16/ЕИО, която, от своя страна, бе отменена от Директива 2005/36/ЕО (3).

Крайният срок за транспониране на Директива 82/76/ЕИО изтече на 1 януари 1983 г. С решение от 7 юли 1987 г. Съдът на ЕО постанови, че Италия не е изпълнила задълженията си, като не е транспонирала Директива 82/76/ЕИО в определения срок. Със законодателно постановление № 257/1991, прието през 1991 г. и влязло в сила на 1 септември 1991 г., Италия транспонира директивата, но ограничи правото на получаване на възнаграждение за академичната 1991/92 г. и следващи години. В решенията си по преюдициални запитвания C-131/97 Carbonari и C-371/97 Gozza Съдът на ЕО посочи, че вредите, причинени на лекарите специализанти (записани между академичните 1983/84 г. и 1990/91 г.), могат да подлежат на обезщетение чрез ретроактивното прилагане на националните разпоредби по отношение на полагаемите възнаграждения, като националният съдия следва да не прилага националните разпоредби, противоречащи на директивата (а именно тези, ограничаващи правото на възнаграждение за 1991/92 г. и следващите години).

Впоследствие, като се има предвид големият брой лекари специализанти, записани преди академичната 1991/92 г., бяха заведени дела с искания за обезщетение на вреди пред италианските граждански и административни съдилища. В решенията от 25 февруари 1994 г. на секция 1а на Районния съд на Лацио, съдът отсъди в полза на обжалващите: „законодателно постановление № 257 от 8 август не трябва да бъде вземано под внимание от националния съдия, тъй като това постановление ограничава прилагането на общностното право само до лекарите, приети за специализация, през академичната 1991/92 г., оставяйки в сила старата учебна програма за лекари специализанти“.

Въпреки това решение Италия отказа да изплати адекватно обезщетение на лекарите, специализирали преди академичната 1990/91 година и предпочете да приеме Закон № 370 от 19 октомври 1999 г., чийто член 11 предвижда изплащането на стипендия от 13 000 000 LIT на всеки лекар, специализирал в периода от 1983 до 1991 г., при условие че е поименно посочен в решението на Съда. Редът и условията за внасяне на молба за получаване на стипендията бяха уредени в министерска наредба. Някои лекари заведоха дело срещу тази наредба, което доведе до решение, признаващо правото на обезщетение на лекарите, приети за специализация и записани преди академичната 1991/92 г.

Според жалбоподателите, понастоящем лекарите, специализирали след крайния срок за транспониране на въпросната директива (31 декември 1982 г.) и записани в програма за обучение преди академичната 1991/92 г., са лишени от правото им на обезщетение поради късното и непълното транспониране на директивата от Италия. Службите на Комисията разбират, че подалите жалба понастоящем обвиняват Италия за факта, че не е променила съответната си правна уредба.

Службите на Комисията, които бяха сезирани и с други подобни искания от италиански лекари по същия въпрос, констатираха, че от националната съдебна практика следва, че принципите, установени от Съда на ЕО в решенията по дела C-131/97 Carbonari и C-371/97 Gozza, са били напълно зачетени от националния съдия. Националният съдия е приел принципа за ретроактивно прилагане на правото на възнаграждение, като не е приложил националните разпоредби, противоречащи на Директива 82/76/ЕИО (член 8 от законодателно постановление № 257/1991, който ограничава правото на възнаграждение за академичната 1991/92 г. и следващите години) и е признал правото на възнаграждение и съответно на право на обезщетение за понесените вреди. Въпреки това в някои случаи националният съдия е отказал обезщетението за понесените вреди поради изтичането на давностния срок по приложимото национално законодателство. Подобно решение не изглежда в противоречие с правото на Общността, така както това право се тълкува от Съда на ЕО, по-специално в решението му от 5 март 1996 г. по дела C-46/93 Brasserie du pêcheur и C-48/93 и Factortame, в което се посочва, че при липсата на общностни разпоредби в областта на обезщетението за вреди, понесени от частни лица, критериите, приложими за обезщетението, се определят от вътрешния правен ред на всяка държава-членка, при условие, че тези критерии не са по-малко благоприятни от тези, засягащи сходни искания, основани на вътрешното право (точка 83 от решението от 5 март 1996 г., цитирано по-горе). В случая прилагането на вътрешното право зачита този принцип.

Поради това съответните служби предлагат на Комисията да приключи процедурата по заведената жалба.

Това не пречи на подновяване и ново разследване по случая, ако Комисията получи, дори след приключването на процедурата, допълнителна информация, която оправдава започването на процедура със същия предмет.

(1)  OB L 165, 7.7.1993 г., стр. 1.

(2)  OB L 43, 15.2.1982 г., стр. 21.

(3)  OB L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

Предварително уведомление за концентрация

(Дело COMP/M.5632 — Pepsico/Pepsi Americas)

(текст от значение за ЕИП)

2009/C 236/08

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

Предварително уведомление за концентрация

(Дело COMP/M.5633 — Pepsico/The Pepsico Bottling Group)

(текст от значение за ЕИП)

2009/C 236/09

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

Предварително уведомление за концентрация

(Дело COMP/M.5565 — BAE Systems/BVT)

Дело кандидат за опростена процедура

(текст от значение за ЕИП)

2009/C 236/10

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 56, 5.3.2005 г., стр. 32.

Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2009/C 236/11

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета. Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

ЗАЯВКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

Заявка за изменение в съответствие с член 9

„MONTES DE TOLEDO“

ЕО №: ES-PDO-0105-0083-19.09.2007

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1.   Рубрики от спецификацията на продукта, които подлежат на промяна:

2.   Вид(ове) изменение/ия

3.   Изменение/ия:

3.1.   Описание:

Изменение на пероксидното число от 12 mEq O2/kg на 15 mEq O2/kg.

Изменението на пероксидното число се обосновава с факта, че въздействието на климатичните условия при всяка пазарна година върху този параметър не е било взето предвид при определянето на горната граница на същия. Въпреки че сортът Cornicabra обикновено има пероксидно число, по-ниско от 12 mEq 02/kg, тази стойност естествено се увеличава, ако маслините са били изложени на ниски температури, докато са били още на дървото.

Да се замести обозначението „минимален органолептичен показател: 6,5“, тъй като обозначението „органолептична оценка: студено пресован“ фигурира вече в текста.

Що се отнася до минималната органолептична оценка, достатъчно е само да се съгласува посоченото по-горе условие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 796/2002 на Комисията от 6 май 2002 г. (приложение II).

3.2.   Географски район:

Да се добавят 25 общини, съседни с настоящия район.

Искането да се включат тези 25 общини, съседни на настоящия район, се основава на факта, че те образуват хомогенно цяло с останалите по отношение на използваните сортове, техниките на отглеждане и производство на маслиновото масло, както и от климатична, геологическа, почвена и т.н. гледна точка. Маслото, произведено от този район, има следователно същите характеристики, както на защитеното от ЗНП „Montes de Toledo“.

Въпросните 25 общини, всичките разположени на територията на провинция Толедо, са следните: Alameda de la Sagra, Añover de Tajo, Borox, Cabañas de la Sagra, Carmena, Carranque, Cedillo del Condado, Cobeja, Esquivias, Illescas, Lominchar, Magán, Numancia de la Sagra, Palomeque, Pantoja, Recas, Seseña, Ugena, Villaluenga de la Sagra, Villaseca de la Sagra, El Viso de San Juan, Yeles, Yuncler, Yunclillos и Yuncos.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„MONTES DE TOLEDO“

ЕО №: ES-PDO-0105-0083-19.09.2007

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1.   Наименование:

„Montes de Toledo“

2.   Държава-членка или трета държава:

Испания

3.   Описание на земеделския продукт или храна:

3.1.   Вид продукт (вж. приложение II):

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

Необработено маслиново масло extra, получено от плода на маслиновото дърво (Olea Europea L.) от сорта CORNICABRA, чрез механична обработка и други физически методи, които не водят до никакво изменение на маслото, като запазват вкуса, аромата и характеристиките на плода, от които то е извлечено.

Физически и органолептични характеристики:

3.3.   Суровини (само за обработени продукти):

—

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход):

—

3.5.   Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район:

—

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

3.7.   Специфични правила за етикетиране:

На всички етикети трябва да фигурира логото на запазеното наименование и текстът: „Denominación de Origen Montes de Toledo“

Опаковките, в които се продава маслото със запазено наименование, трябва да имат гаранционен печат, етикети или номерирани контраетикети, поставени от инспектиращия орган по начин, който пречи на повторната им употреба. Кратко определение на географския район.

4.   Кратко определение на географския район:

Географският район е разположен в автономната област Castilla –La Mancha. Той обхваща югозападните региони на провинция Толедо и северозападната част на провинция Ciudad Real. Централната му ос се състои от планинската верига Montes De Toledo.

Географският район на производство се състои от 128 общини, 106 от които са към провинция Толедо, а 22 — към провинция Ciudad Real.

Общини на провинция Толедо:

Ajofrín, Alameda de la Sagra, Albarreal de Tajo, Alcaudete de la Jara, Aldeanueva de Barbarroya, Aldeanueva de San Bartolome, Almonacid de Toledo, Añover de Tajo, Arges, Bargas, Belvis de la Jara, Borox, Burguillos de Toledo, Burujón, Cabañas de la Sagra, Calera y Chozas, Campillo de la Jara, Cañumas, Carmena, Carpio de Tajo (El), Carranque, Casasbuenas, Cebolla, Cedillo del Condado, Cobeja, Chueca, Cobisa, Consuegra, Cuerva, Dosbarrios, Espinoso del Rey, Esquivias, Estrella (La), Gálvez, Guadamur, Guardia (La), Herencias (Las), Hontanar, Huerta de Valdecarábanos, Illescas, Layos, Lominchar, Madridejos, Magán, Malpica de Tajo, Manzaneque, Marjaliza, Mascaraque, Mata (La), Mazarambroz, Menasalbas, Mesegar, Mocejón, Mohedas de la Jara, Montearagón, Mora, Nambroca, Nava de Ricomalillo (La), Navahermosa, Navalmorales (Los), Navalucillos (Los), Noez, Numancia de la Sagra, Olías del Rey, Orgaz, Palomeque, Pantoja, Polán, Puebla de Montalban (La), Pueblanueva (La), Pulgar, Recas, Retamoso, Robledo de Mazo, Romeral (El), San Bartolome de las Abiertas, San Martín de Montalbán, San Martín de Pusa, San Pablo de los Montes, Santa Ana de Pusa, Seseña, Sevilleja de la Jara, Sonseca, Talavera de la Reina, Tembleque, Toledo, Torrecilla de la Jara, Totanes, Turleque, Ugena, Urda, Ventas con Peña Aguilera (Las), Villaluenga de la Sagra, Villaminaya, Villamuelas, Villanueva de Bogas, Villarejo de Montalbán, Villaseca de la Sagra, Villasequilla de Yepes, El Viso de San Juan, Yébenes (Los), Yeles, Yepes, Yuncler, Yunclillos and Yuncos.

Общини на провинция Ciudad Real:

Alcoba, Anchuras, Arroba de los Montes, Cortijos (Los), El Robledo, Fernancaballero, Fontanarejo, Fuente el Fresno, Herencia, Horcajo de los Montes, Labores (Las), Luciana, Malagón, Navalpino, Navas de Estena, Picón, Piedrabuena, Porzuna, Puebla de Don Rodrigo, Puertolápice, Retuerta del Bullaque и Villarrubia de los Ojos.

5.   Връзка с географския район:

5.1.   Специфична характеристика на географския район:

Районът на производство на маслините, предназначени за приготвянето на маслата със запазено наименование, се характеризира със своето местоположение в планинската верига Montes de Toledo.

Montes De Toledo представлява нископланинска верига с обширни вътрешни равнини.

Температурите с типични за подчертано континенталния климат.

Средните годишни валежи са в границите от 400 до 600 mm, като зимата е най-влажният сезон.

5.2.   Специфична характеристика на продукта:

Характеристиките на едносортовото маслиново масло Cornicabra със запазено наименование „Montes de Toledo“ са следните:

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или особеностите на продукта (за ЗНП) или специфичното качество, репутацията или друга особеност на продукта (за ЗГУ):

Климатичните и почвените условия в географския район, както и трудът на много поколения производители на маслини са в основата на естествения подбор на сорта Cornicabra, който е най-добре приспособен към района и е единственият, използван за производство на маслиновото масло „Montes de Toledo“.

По отношение на връзката между геологичните характеристики и климатичните и почвените условия, трябва да се подчертае, че образуването на общо взето неплодородни почви също е оставило своя отпечатък върху отглежданите култури. Последните са подложени на постоянен стрес. Тези характеристики са интензифицирали естествения подбор, който е основният фактор за отличителните белези на продукта.

Сортът Cornicabra, в съчетание с климатичните и почвените условия на географския район, придава на маслото неговите специфични физикохимически и органолептични характеристики, посочени в точка 4.2.

Препратка към публикуваната спецификация:

Решение от 15 юни 2007 г. на Consejería de Agricultura, даващо положително становище по заявката за промяна в спецификацията на запазеното наименование за произход „Montes de Toledo“.

D.O.C.M. № 142 от 6 юли 2007 г.

Спецификацията на продукта е публикувана в приложение към посоченото решение.

Нейното съдържание може да се прочете на следния адрес:

http://docm.jccm.es/portaldocm/verDiarioAntiguo.do?ruta=2007/07/06

Resolución de 15 de junio de 2007, Consejería de Agricultura por la que se adopta decisión favorable sobre solicitud de modificacion de pliego de condiciones de la Denominación de Origen Protegida Montes de Toledo. d.o.c.m. № 142 от 6.7.2007 г. стр. 18173.

Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2009/C 236/12

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу регистрацията в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета. Декларацията за възражение трябва да бъде получена в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„AGLIO DI VOGHIERA“

№ ЕО: IT-PDO-0005-0638-30.07.2007

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1.   Наименование:

„Aglio di Voghiera“

2.   Държава-членка или трета страна:

Италия

3.   Описание на земеделския или хранителния продукт:

3.1.   Вид продукт (приложение II):

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

Защитеното наименование за произход „Aglio di Voghiera“ се получава от екотип „Aglio di Voghiera“. Това е растение с луковици с ярък и равномерен бял цвят, рядко с розови жилки. Люспите, които обвиват скилидките, са бели на цвят, понякога са с повече или по-малко наситено розови жилки. Формата на луковицата е заоблена, правилна и компактна, леко сплесната на мястото на съединение на кореновата система. Луковицата се състои от различен брой скилидки, здраво свързани помежду си, с характерна извивка на външната страна и съвършено прилепнали една към друга. При пускането на пазара за консумация „Aglio di Voghiera“ трябва да има: здрави луковици без загнивания, без паразити, чисти, компактни, без увреждания, причинени от студа или от слънцето, без външно видими кълнове, без необичайна външна влажност, без никакъв несвойствен мирис и/или вкус. Единствено чесън от категориите „екстра качество“ с минимален диаметър 45 mm и „първо качество“ с минимален диаметър 40 mm може да бъде признат за ЗНП „Aglio di Voghiera“. „Aglio di Voghiera“ се пуска на пазара в следните видове: ПРЕСЕН/ЗЕЛЕН ЧЕСЪН със зелено стъбло, твърдо при шийката, външна люспа в прясно състояние, луковица с бял цвят и цвят на слонова кост, с възможни розови жилки, с белезникави корени. ПОЛУСУХ ЧЕСЪН: със стъбло, което не е напълно сухо и има зелен цвят, променящ се към белезникав, с по-малка консистенция в шийката, външна люспа, която не е напълно суха, луковица с бял цвят и цвят на слонова кост, с възможни розови жилки, с белезникави корени. СУХ ЧЕСЪН: със сухо стъбло с белезникав цвят, с крехка консистенция, напълно сухи външна люспа и люспа, обвиваща всяка скилидка, луковица с бял цвят, в която са видими скилидките, корени с цвят на слонова кост.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти):

—

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход):

—

3.5.   Специфични етапи от производството, които трябва да се осъществят в определения географски район:

Всички опрерации по производството трябва по необходимост да се осъществяват в пределите на района на производство, тъй като особените свойства на „Aglio di Voghiera“ се дължат както на познанията на производителите, така и на климатичните характеристики на района и на вида на наличните почви.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

Зеленият/пресният продукт трябва да се пуска на пазара за консумация от деня на изкореняването до петия ден от самото изкореняване, полусухият продукт — между шестия и десетия ден, а сухият продукт — от единадесетия ден нататък. Целият продукт се пуска на пазара за консумация във видовете: СПЛИТКА: състояща се от между 5 и 18 луковици и с тегло между 400 и 900 g; ГОЛЯМА СПЛИТКА: между 8 и 80 луковици и тегло между 1 и 5 kg; МРЕЖИЧКА: различен брой луковици и тегло между 100 и 500 g; ЧУВАЛИ: луковици с различен брой и тегло между 1 и 5 kg; МАЛКА СПЛИТКА: между 3 и 5 луковици и тегло между 150 и 500 g; ОТДЕЛНА ЛУКОВИЦА: тегло между 50 и 100 g. Продуктите са опаковани с мрежа, дърво, пластмаса, картон, хартия и естествени растителни материали. Използваните като амбалаж съдове трябва да са така затворени, че съдържанието да не може да се извади, без да се наруши целостта на опаковката. Отделните луковици трябва да са с напълно изрязани стъбло и корени. Опаковането трябва да се осъществява внимателно, за да се предотврати скъсването на главите и преди всичко раздробяването на кутикулите, създавайки опасност от плесени и разваляне на продукта.

3.7.   Специфични правила за етикетиране:

Всяка опаковка трябва да съдържа в групирани на една и съща страна четливи и неизтриваеми надписи указанията, позволяващи идентификацията на опаковчика или на спедитора. Върху опаковките трябва да се посочи също така наименованието „Aglio di Voghiera“ и изразът „denominazione di origine protetta“ (защитено наименование за произход) или неговото съкращение „DOP“ (ЗНП) с букви, по-големи от всяко друго указание върху опаковката, както и логото на Общността. На отделните бройки трябва да бъде поставен етикет, който съдържа наименованието „Aglio di Voghiera“ и надписът DOP, логото на Общността и името на производителя. Логото с кръгообразна форма в светлосин цвят се състои от фигура, която представлява половин скилидка чесън, разрязана по средата от буквата „V“. Скилидката има жълт фон с по-тъмни мрежовидни жилки. В кръга има полегато разположен надпис с черен цвят „Aglio di Voghiera“. Горе, все още в рамките на кръга, е видим надписът с черен цвят „D.O.P.“. Само за рекламните форми може да се използва версия в бяло и черно. В този случай кръгообразното лого е очертано от черна линия. Логото, когато е отпечатано върху етикет, трябва да бъде възпроизведено в размер 1/3 спрямо общия размер на етикета.

4.   Кратко определение на географския район:

Районът на производство на „Aglio di Voghiera“ обхваща следните общини, разположени в провинция Ferrara: Voghiera, Masi Torello, Portomaggiore, Argenta и Ferrara.

5.   Връзка с географския район:

5.1.   Специфична характеристика на географския район:

Районът на отглеждане на „Aglio di Voghiera“ е равнинен, заобиколен от делта и междуречен басейн и предлага идеален климат за растежа на този продукт. Почвите са предимно глинести, глинесто-тинести и наносни. Изобилното наличие на пясъци с речен произход им придава голяма способност за подземно дрениране на водите, която създава благоприятни условия за растежа и развитието на чесъна, предпазвайки го от опасностите от загниване. Климатът се характеризира с валежност, която е по-малка в сравнение с другите равнинни райони, с по-чести дъждове през пролетните месеци, отколкото през летните месеци. Наличието на топли и слънчеви лета благоприятства операциите по събиране на реколтата и, в съчетание с типичните за района на Ferrara влажни условия, позволява постепенно и бавно изсушаване на „Aglio di Voghiera“.

5.2.   Специфична характеристика на продукта:

Специфичните характеристики на „Aglio di Voghiera“ са яркобелият цвят, луковицата с големи размери, закръглена и правилна, която се състои от съвършено свързани помежду си скилидки, и преди всичко голямата съхраняемост. Химическият състав е идеален баланс между летливи масла и серни съединения, ензими, витамини от група B, минерални соли и флавоноиди. Друга, не по-малко важна характеристика е специфичната генетична идентичност, доказана посредством техники за разширяване на ДНК, и плод на естествен подбор, осъществен благодарение на прилагането предавани от поколение на поколение на методики за селекция.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП), или специфично качество, репутацията или други особености на продукта (за ЗГУ):

Характеристиките на „Aglio di Voghiera“ произтичат, освен от човешки фактори, от силната връзка с околната среда. Типичните характеристики на продукта, посочени в точка 5.2, се дължат на почвите, в които се отглежда. Съхраняемостта на луковиците, значителният им растеж, яркобелият цвят и преди всичко характеризиращата ги правилна и компактна форма произтичат от глинестите, глинесто-тинестите и наносните почви, в които наличието на пясъци с речен произход благоприятства подземното дрениране на водите. Отличният баланс между ензими, витамини, минерални соли, които придават специфична генетична идентичност на този чесън, произтича от размножаването на скилидките за посев по вегетативен път, при което се използват скилидките на една от най-качествените луковици. Направеното току-що уточнение насочва към друга силна връзка, която прави толкова специален „Aglio di Voghiera“, а именно – връзката с човека. Действително, именно човекът е този, който от край време се грижи с особено внимание за техниките на напояване по време на периода на засяване и събиране на реколтата, той е този, който с умение, усъвършенствано в течение на годините и предавано от баща на син, подбира ръчно най-добрите луковици от предишното култивиране, от които да извлече посевният материал, като се грижи той да бъде едър и здрав, той е и този, който с отлично умение подготвя и обработва луковиците, изработвайки ръчно връзки, сплитки, малки сплитки и подбирайки отделни луковици, и който най-накрая предава толкова вкусни рецепти. Археологическите свидетелства за древна Voghenza от близкото и далечното минало потвърждават водещата роля, която този център е имал за делтата на река По най-малко от VII век сл. н.е. След практиката от ранното Средновековие фамилията Д’Есте, владетели на Ferrara, отново съживяват територията на Voghiera. Управлението на фамилията Д’Есте поощрявало отглеждането на всички възможни култури в земите на района, отделяйки особено внимание на зеленчуковите растения като салати, ароматни подправки и растения и преди всичко – чесън. След заминаването на фамилията Д’Есте през 1598 г. натрупаният опит в земеделската област по същество не бил загубен, тъй като други видни стопани установили достойнствата на тези плодородни земи по протежение на течението на древната река По, които позволяват и в наши дни отглеждането на силно специфични продукти като чесъна.

Препратка към публикацията на спецификацията:

Настоящата администрация е започнала националната процедура за възражение, като е публикувала предложението за признаване на ЗНП „Aglio di Voghiera“ в Държавен вестник на Италианската република бр. 124 от 30 май 2007 г.

Справка с консолидирания текст на спецификацията на продукта може да бъде направена: