1)

Каква степен на разграничение между различните субекти на лични данни изисква член 4, параграф 1, буква в) или член 6 във връзка с член 10 от Директива 2016/680 (1)? Съвместимо ли е с изискването за свеждане до минимум на обработването на лични данни, както и със задължението за разграничаване на различните категории субекти на данни националното законодателство да позволява събиране на генетични данни от всички лица, които са заподозрени или обвиняеми за извършването на умишлено престъпление?

2)

Съвместимо ли е с член 4, параграф 1, буква д) от Директива 2016/680, ако с оглед на общата цел за предотвратяване, разследване и разкриване на престъпленията полицейските органи преценяват необходимостта от продължаващо съхранение на ДНК профила въз основа на свои вътрешни правила, което на практика често означава съхраняване на чувствителни лични данни за неопределен период от време, без да е установен максимален срок за съхраняването на такива лични данни? Ако това не е съвместимо с посочената разпоредба, по какви критерии евентуално трябва да се преценява времевата пропорционалност на съхранението на лични данни, събрани и съхранявани за такава цел?

3)

Когато става дума за особено чувствителни лични данни по член 10 от Директива 2016/680, какъв е минималният набор от материални или процесуални условия за получаването, съхраняването и изтриването на такива данни, който трябва да се предвиди в правото на държавата членка с „разпоредба с общо приложение“? Може ли и съдебната практика да има качеството „право на държавата членка“ по смисъла на член 8, параграф 2 във връзка с член 10 от Директива 2016/680?