Данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията в Съюза се урежда с Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията 1 (наричана по-нататък „Директивата за енергийното данъчно облагане“ или „директивата“).

В член 19, параграф 1 от директивата се посочва, че в допълнение към разпоредбите, предвидени по-специално в членове 5, 15 и 17 от нея, Съветът, като действа с единодушие по предложение на Комисията, може да даде разрешение на всяка държава членка да въведе допълнително освобождаване или намаляване на равнищата на данъчно облагане поради специфични съображения на политиката.

По силата на Решение за изпълнение 2015/993/ЕС на Съвета от 19 юни 2015 г. 2 на Дания е предоставено разрешение да прилага намалена ставка за данъчно облагане на електроенергията, която се доставя пряко на плавателни съдове, различни от плавателни съдове за частно плаване за развлечение 3 , при престоя им на котвена стоянка в пристанища („брегово електрозахранване“).

Целта на настоящото предложение е да се удължи поисканото от Дания разрешение предвид обстоятелството, че срокът на действащата в момента дерогация изтича на 18 юни 2021 г.

С писмо от 5 май 2020 г. датските органи уведомиха Комисията за намерението си да удължат действието на прилаганата в момента мярка до 17 юни 2027 г. С писмо от 16 февруари 2021 г. те предоставиха допълнителна информация.

Намерението на датските органи е да продължат да прилагат намалена ставка на акциза по отношение на бреговото електрозахранване в размер на 0,4 Øre/KWh (приблизително 0,535 EUR/MWh 4 ). Към момента на подаване на искането предложената данъчна ставка съответстваше на минималната данъчна ставка за електроенергията за стопански цели, посочена в Директива 2003/96/ЕО. В член 13 от директивата се определя граница на допустимото отклонение в размер на 5 % за държави членки, които не са въвели еврото.

Следва да се припомни, че съгласно член 13 от Директивата за енергийното данъчно облагане държавите членки са длъжни веднъж годишно да проверяват дали данъчните ставки, изразени в съответната национална валута, отговарят на минималните ставки по директивата. Тази проверка се извършва, като се използват обменните курсове, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в първия работен ден от октомври. Държавите членки могат да поддържат в национална валута сумите от данъчно облагане, валидни по време на годишното определяне на курса, само ако прехвърлянето на сумите за равнището на данъчно облагане, изразени в евро, не води до увеличение от повече от 5 % или 5 EUR — което от двете представлява по-малката сума.

Поисканият период на валидност на дерогацията е от 18 юни 2021 г. до 17 юни 2027 г., което е в съответствие с действащата в момента дерогация и в рамките на максималния период, разрешен съгласно член 19 от Директивата за енергийното данъчно облагане.

Целта на намаляването на данъка е да се насърчи използването на брегово електрозахранване. Използването на такова електрозахранване се счита за по-безвреден за околната среда начин за задоволяване на нуждите на корабите от електроенергия при престоя им на котвена стоянка в пристанища в сравнение с изгарянето на корабни горива от тези плавателни съдове. Мярката ще доведе до намаляване на емисиите на замърсители на въздуха от плавателни съдове при престоя им на котвена стоянка.

Намаляването на данъка се отнася до бреговото електрозахранване, като вместо общоприложимата ставка от 89,2 Øre/MWh (ставка от 2020 г.) се прилага ставка в размер на 0,4 Øre/MWh.

От друга страна, в съответствие с член 14, параграф 1, буква в) от Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията държавите членки трябва да освобождават от данъчно облагане енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия — както и произведената енергия — на борда на корабите при престоя им на котвена стоянка в пристанища. Те могат да приложат такова освобождаване и по отношение на електроенергията, която е произведена на борда на кораби за корабоплаване по вътрешни водни пътища съгласно член 15, параграф 1, буква е) от директивата. Дания потвърди транспонирането на последното посочено незадължително освобождаване.

Независимо от посоченото по-горе няма задължение за плавателните съдове да използват брегово електрозахранване.

Данъчното облагане на електроенергията е регламентирано в Директива 2003/96/ЕО, и по-специално в член 10 и член 14, параграф 1, буква в) от нея се предвижда задължително освобождаване от данъчно облагане на енергийните продукти за корабоплаването, както и на електроенергията, произведена на борда на корабите. В членове 5, 15 и 17 е предвидена възможността за държавите членки да прилагат данъчно диференциране, включително освобождаване и намалени данъчни ставки, по отношение на някои предназначения на електроенергията. В тях обаче не е предвидено намалено данъчно облагане конкретно за бреговото електрозахранване.

Мярката представлява държавна помощ и попада в обхвата на законодателството на ЕС в тази област, и по-точно на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията 5 .

Оценка на мярката съгласно член 19 от Директива 2003/96/ЕО

В член 19, параграф 1, първа алинея от директивата се посочва следното:

В допълнение към разпоредбите от предишните членове, и по-специално тези от членове 5, 15 и 17, Съветът, като действа единодушно по предложение на Комисията, може да даде разрешение на всяка държава членка да въведе допълнително освобождаване или редуциране на нивата на данъчно облагане поради специфични съображения.

Посредством въпросната намалена данъчна ставка датските органи се стремят да насърчат по-безвреден за околната среда начин за задоволяване на потребностите от електроенергия на корабите при престоя им на котвена стоянка в пристанища, чрез което да се постигне подобряване на качеството на въздуха в района. Комисията вече препоръча използването на брегово електрозахранване като алтернатива на производството на електроенергия на борда на плавателните съдове при престоя им на котвена стоянка, като по този начин призна екологичните предимства 6 на това електрозахранване.

Възможността за въвеждане на благоприятно данъчно третиране на бреговото електрозахранване може да се разглежда в контекста на член 19 от директивата, тъй като неговата цел е да позволи на държавите членки да въведат допълнително освобождаване или намаляване на равнищата на данъчно облагане поради специфични съображения на политиката.

Дания поиска мярката да се прилага за максималния срок, разрешен в член 19, параграф 2, т.е. 6 години. По принцип срокът на прилагане на дерогацията следва да бъде достатъчно дълъг, така че пристанищните оператори и доставчиците на електроенергия да не бъдат възпирани да продължат или да започнат да извършват необходимите инвестиции в съоръжения за брегово електрозахранване. Този срок ще осигури правна сигурност и за корабните оператори, които трябва да планират инвестициите си в бордово оборудване.

Правила за държавната помощ

Към момента на подаване на искането предвидената от датските органи намалена данъчна ставка в размер на 0,4 Øre/KWh (приблизително 0,535 EUR/MWh 9 ) съответстваше на минималната данъчна ставка за електроенергията за стопански цели, определена в Директива 2003/96/ЕО.

Съответно може да се приеме, че мярката попада в обхвата на член 44 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, уреждащ условията, при които държавната помощ под формата на намаляване на екологичните данъци съгласно Директива 2003/96/ЕО може да бъде освободена от изискванията за уведомяване за държавна помощ. Същевременно на този етап не може да се определи дали всички условия по посочения регламент са изпълнени и дали предложението за решение за изпълнение на Съвета не засяга задължението на държавата членка да гарантира спазването на правилата за държавната помощ, по-специално в случай на освободени помощи, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.

Политика в областта на околната среда и изменението на климата

Исканата мярка е свързана най-вече с политиката на ЕС в областта на околната среда и изменението на климата. Тъй като с нея ще бъде намалено изгарянето на корабно гориво на борда на плавателните съдове в пристанищата, мярката ще допринесе за подобряването на качеството на въздуха в района. В съответствие с член 13 от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух 10 държавите членки трябва да гарантират, че нивата на няколко вида замърсители на въздуха не превишават пределно допустимите стойности, целевите стойности и други стандарти за качество на въздуха, установени в същата директива. По силата на тези задължения държавите членки трябва да намерят решение на различни проблеми, като например емисиите от корабите по време на престоя им на котвена стоянка в пристанища, когато това е целесъобразно и се предполага, че в пристанищата с такива проблеми се насърчава използването на брегово електрозахранване като част от цялостната стратегия за качество на въздуха. Използването на брегово електрозахранване се насърчава и съгласно Директива (ЕС) 2016/802 11 относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива. Това би допринесло и за спазване на изискванията за отлагане на атмосферен азот в съответствие с Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Във връзка с това датските органи очакват, че местните емисии на замърсители на въздуха (NOx, SOx, PM10, PM2.5) от производството на електроенергия на борда на корабите за круизи биха могли да бъдат значително намалени, включително до 90 %, като се има предвид, че някои спомагателни и резервни системи за захранване не могат да бъдат изключени.

Енергийна политика

Мярката е съобразена с Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива 12 , чийто предмет е инсталирането на съоръжения за брегово електрозахранване в пристанища, когато има търсене на такива съоръжения и разходите не са несъразмерни по отношение на ползите, включително ползите за околната среда. Тя е призната и за цел от общ интерес за отпускането на държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС 13 .

Тук е мястото да се напомни, че една важна причина за неблагоприятната конкурентна позиция на бреговото електрозахранване е фактът, че алтернативата, тоест електроенергията, произведена на борда на корабите в морските пристанища, понастоящем е напълно освободена от данъчно облагане. Това се отнася не само за котелното гориво, изгаряно за производството на електроенергия, което съответства на нормалното положение съгласно член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО, освободена е и самата електроенергия, произведена на борда на плавателните съдове (вж. член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО). Въпреки че само по себе си освобождаването от данъчно облагане на тази електроенергия може да се счита за трудно съвместимо с целите на Съюза в областта на околната среда, то е наложено от съображения за практичност. При данъчното облагане на електроенергията, произведена на борда, корабособственикът (който често е установен в трета държава) или операторът на кораба са задължени да декларират количеството на потребената електроенергия. Освен това в декларацията трябва също така да се определи делът на електроенергията, потребена в териториалните води на държавите членки, в които се дължи данъкът. Задължението да подават такива декларации за всяка държава членка, чиито териториални води са засегнати, би породило огромна административна тежест за корабособствениците. При тези обстоятелства има основание да не се санкционира по-малко замърсяващата алтернатива, а именно бреговото електрозахранване, като се позволи на Дания да прилага намалена данъчна ставка.

Транспортна политика

Мярката е съобразена с Препоръка 2006/339/ЕО на Комисията за насърчаване на бреговото електрозахранване на корабите при престоя им на котвена стоянка в пристанища на Съюза 14 и със съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт“ 15 .

Вътрешен пазар и лоялна конкуренция

От гледна точка на вътрешния пазар и лоялната конкуренция мярката единствено намалява съществуващото данъчно неравновесие между два конкуриращи се източника на електроенергия за кораби при престоя им на котвена стоянка — производството на електроенергия на борда на плавателни съдове и бреговото електрозахранване — породено от освобождаването от данъчно облагане на корабните горива.

Датските органи не са констатирали значително пренасочване на корабособствениците към пристанища със съоръжения за брегово електрозахранване. Понастоящем основно фериботите и риболовните кораби използват брегово електрозахранване. Освен това датските органи посочват, че товарните кораби до известна степен използват брегово електрозахранване, но особено когато са в пристанище за по-дълъг период от време. Датските органи посочват, че в датските пристанища все още няма съоръжения за големи кораби, като например кораби за круизи или контейнеровози, които използват брегово електрозахранване.

Тъй като с разпоредбата ще се намалят разходите на корабите, тя ще засегне търговията между държавите членки. Въздействието обаче се оценява като минимално, тъй като изборът на пътниците и местоназначението на товарите ще определят дали корабите посещават датски пристанища.

Освен това датските органи считат разпоредбата за неутрална по отношение на конкуренцията, тъй като достъпът до брегово електрозахранване ще бъде предоставен на всички плавателни съдове, които отговарят на горепосочените условия и посещават датски пристанища, независимо от тяхното знаме, без това да води до по-благоприятно данъчно третиране на националните икономически оператори спрямо техните конкуренти от други държави – членки на ЕС.

Ограничението за прилагане на намалената ставка за данъчно облагане на електроенергията по отношение на всички доставки на брегово електрозахранване в размер на най-малко 380 V за търговски плавателни съдове може да се счита за нарушение на пазара. На практика обаче няма доставка на брегово електрозахранване от по-малко от 380 V за търговски плавателни съдове, като електроенергията от такова напрежение се подава само за малки плавателни съдове за развлечение.

По отношение на конкуренцията между пристанищата може да се очаква, че потенциалното отражение върху търговията между държавите членки, ако плавателните съдове променят маршрутите си поради възможността да използват брегово електрозахранване при намалена данъчна ставка, ще бъде незначително. Както беше посочено по-горе, при положение, че въпреки намалената данъчна ставка няма вероятност използването на брегово електрозахранване — поне в краткосрочен план — да стане по-икономично от производството на електроенергия на борда на плавателните съдове, не съществува и вероятност намалената данъчна ставка за бреговото електрозахранване да наруши значително конкуренцията между пристанищата, като стимулира плавателните съдове да променят маршрута си според наличието на такъв вариант.

Срокът, за който се предлага удължаване на разрешението за прилагане на намалена данъчна ставка, изключва възможността извършеният в предходните параграфи анализ да се промени преди датата на изтичане на мярката, освен ако в настоящите рамка и ситуация не настъпят значителни промени.

Член 19 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета.

Косвеното данъчно облагане, което е в обхвата на член 113 от ДФЕС, само по себе си не попада в изключителната компетентност на Европейския съюз по смисъла на член 3 от ДФЕС.

Същевременно, в съответствие с член 19 от Директива 2003/96/ЕО Съветът има изключителна компетентност — по силата на вторичното законодателство — да разреши на дадена държава членка да въведе допълнителни освобождавания или намаления по смисъла на посочената разпоредба. Съответно държавите членки не могат да изземат функциите на Съвета. В резултат на това принципът на субсидиарност не е приложим към настоящото решение за изпълнение. Във всеки случай, тъй като настоящият акт не е проект на законодателен акт, той не следва да се изпраща на националните парламенти, съгласно Протокол № 2 към Договорите, за преглед на спазването на принципа на субсидиарност.

Предложението е съобразено с принципа на пропорционалност. Намаляването на данъчната ставка не надхвърля необходимото за постигане на съответната цел.

Предложеният инструмент е решение за изпълнение на Съвета. В член 19 от Директива 2003/96/ЕО се предвижда единствено този вид мярка.

Мярката не налага оценка на действащото законодателство.

Настоящото предложение се основава на искане, отправено от Дания, и се отнася само до тази държава членка.

Не бяха необходими външни експертни становища.

Настоящото предложение се отнася до разрешение за отделна държава членка по нейно искане и не налага извършването на оценка на въздействието.

Представената от Дания информация показва, че мярката ще окаже ограничено въздействие върху данъчните приходи. По-конкретно, според оценка на данъчните разходи от мярката, направена от датските органи, се очаква загуба от 15 милиона датски крони годишно за следващите години.

По исторически причини голям брой търговски пристанища в Дания са осигурили брегово електрозахранване за плавателни съдове. Датските органи отбелязаха, че през последните няколко години няколко пристанища са инсталирали и планират да инсталират съоръжения за по-големи плавателни съдове, като например фериботи, плаващи по редовни международни и национални маршрути. Такъв е случаят и с корабите за круизи по международни маршрути. Освен това някои датски пристанища са изградили мобилни електроцентрали за брегово електрозахранване на товарни кораби. Фериботите и корабите за круизи се нуждаят от нови инфраструктурни съоръжения, за да осигуряват достатъчно електроенергия.

Датските органи очакват мярката да окаже значително положително въздействие върху постигането на националните екологични цели, и по-специално върху подобряването на качеството на въздуха в съответствие с Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Използването на брегово електрозахранване е довело до намаляване на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици и въглеродни оксиди. Пълният потенциал на мярката не е достигнат, тъй като е необходимо скъпоструващо оборудване както на кейовете, така и на корабите.

Мярката не предвижда опростяване. Тя е следствие от искането, отправено от Дания, и се отнася само до тази държава членка.

Мярката не оказва влияние върху основните права.

Мярката не поражда финансова или административна тежест за Съюза. Следователно предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.

План за изпълнение не е необходим. Настоящото предложение се отнася до предоставяне на разрешение за намаляване на данъчната ставка за отделна държава членка по нейно искане. То се предоставя за ограничен срок до 17 юни 2027 г. Приложимата данъчна ставка ще трябва да бъде съобразена с минималното равнище на данъчно облагане, установено с Директивата за енергийното данъчно облагане. Мярката може да бъде подложена на оценка в случай на искане за подновяване след изтичането на срока на валидност.

В предложението не се съдържа изискване да се предоставят обяснителни документи по отношение на транспонирането.

В член 1 се посочва, че на Дания се предоставя разрешение да прилага намалена ставка за данъчно облагане на електроенергията, която се доставя пряко на плавателни съдове, различни от плавателни съдове за частно плаване за развлечение, при престоя им на котвена стоянка в датски пристанища („брегово електрозахранване“). Данъчната ставка трябва да е съобразена с минималното равнище на данъчно облагане на електроенергията за стопански цели, определено в директивата. На плавателните съдове за частно плаване за развлечение съгласно определението в член 14, параграф 1, буква в), втора алинея от Директива 2003/96/ЕО няма да може да се доставя електроенергия по намалената ставка.

В член 2 се предвижда, че исканото разрешение се предоставя от 18 юни 2021 г. в съответствие с настоящото Решение за изпълнение 2015/993/ЕС на Съвета до 17 юни 2027 г. в рамките на максималния период от 6 години, разрешен от директивата, както е поискано от Дания.