52018IE4791

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018IE4791 - EN

Document 52018IE4791

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Работа с азбест в областта на енергийното саниране“(становище по собствена инициатива)

EESC 2018/04791

OJ C 240, 16.7.2019, p. 15–19 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

16.7.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Работа с азбест в областта на енергийното саниране“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 240/04)

Докладчик: Aurel Laurențiu PLOSCEANU

Съдокладчик: Enrico GIBELLIERI

Решение на Пленарната асамблея	12.7.2018 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността Становище по собствена инициатива
Компетентен орган	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от CCMI	26.3.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	15.5.2019 г.
Пленарна сесия №	543
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	199/4/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства амбициозния план за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), но и признава значителната опасност от азбеста, който днес е най-големият източник на професионални заболявания от рак в Европа. С цел постигане на амбициозните цели за обновяване на европейския сграден фонд и създаване на здравословни и енергийно ефективни жилища и работни места, ЕИСК счита, че е необходимо да се създадат полезни взаимодействия с премахването на вредните вещества по време на енергийното саниране, така че това бреме да не бъде оставено на идното поколение.

1.2.

Европейската комисия трябва да предприеме последващи действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент относно свързаните с азбеста заплахи за здравето по време на работа и перспективите за отстраняване на целия съществуващ азбест (2012/2065(INI) и становището по собствена инициатива на ЕИСК относно „Премахване на азбеста в ЕС“и да предприеме последващи действия във връзка с направените в тях предложения.

1.3.

Европейската комисия би трябвало да търси сътрудничество с Международната организация на труда (МОТ) и Световната здравна организация (СЗО), като използва предишните програми на двете организации. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа и Европейската комисия би трябвало съвместно да подкрепят подобни действия в ЕС.

1.4.

Европейската комисия би трябвало активно да насърчава основан на жизнения цикъл подход към дизайна на сградите и строителните материали с цел осигуряване на възможности за рециклиране и употреба до края на жизнения цикъл, както и целта на ЕС за създаване на кръгова икономика.

1.5.

Европейската комисия би трябвало да даде приоритет на отстраняването на вредните вещества при разработването на допълващи инструменти, като например цифров регистър на сградите и паспорт за саниране на сградите, с цел информиране на потребителите относно възможността за саниране на тяхната сграда и подпомагане на изпълнението на персонализирани планове за саниране въз основа на проверки от страна на професионалистите. Това би могло да включва създаването на допълнителни допълващи инструменти на равнище ЕС за регистрацията на вредни вещества в сградите, които са публично достъпни с оглед на защитата на потребителите.

1.6.

Европейската комисия и държавите членки трябва да преразгледат транспонирането и практическото приложение на директивата относно експозиция на азбест по време на работа (Директива 2009/148/ЕО) от гледна точка на различните групи рискове, за да се подобри защитата на всички работници, изложени на риск от азбест. Европейската комисия и държавите членки би трябвало да работят заедно с цел ефективно използване на структурните и инвестиционните фондове на ЕС за отстраняване на азбеста.

1.7.

Енергийното саниране е застъпено в множество области на европейското право. Би трябвало да бъде извършена оценка на националното законодателство и на законодателството на ЕС с цел да се гарантира съгласуваност на политиката в сферата на работата с вредните вещества. Това включва законодателството за отпадъците и гарантирането на достатъчен брой депа за третиране на азбестови отпадъци.

1.8.

Държавите членки би трябвало да разработят регистри и да направят отстраняването на вредните вещества основен компонент на съществуващите паспорти за саниране на сградите или при разработването на нови паспорти.

1.9.

От решаващо значение е държавите членки да разработят свои дългосрочни стратегии за саниране с оглед на присъщите опасности от азбеста и други вредни вещества.

1.10.

Държавите членки трябва да гарантират, че критериите за финансово подпомагане на енергийното саниране, като например данъчни облекчения или субсидии, са изрично определени по начин, който да позволява на собствениците на жилища да премахват напълно вредните вещества в хода на санирането.

1.11.

Държавите членки трябва да подкрепят социалните партньори при адаптирането на обучението, квалификацията и професионалния профил към бъдещите нужди. Това би трябвало да бъде направено с цел секторът да стане по-привлекателен за младите работници и жените.

1.12.

Конкретната роля и отговорността на социалните партньори за борбата с рисковете и защита на работниците би трябвало да бъдат признати и подкрепени изцяло. Организираното гражданско общество също би трябвало да вземе участие, тъй като азбестът оказва влияние върху трудовия живот, здравето, защитата на потребителите и околната среда. Това е особено валидно, когато става въпрос за признаването и обезщетяването на жертвите на свързаните с азбеста заболявания.

1.13.

Държавите членки могат да помогнат за оценката и насърчаването на добрите практики и новите технологии с цел опазване на здравето и безопасността на работниците и обитателите на сградите.

1.14.

Предвид огромното значение на темата, ЕИСК ще представи настоящото становище на съвместна конференция с Европейския парламент, Европейския комитет на регионите и Европейската комисия.

2. Общи бележки

2.1.

Преразгледаната ДЕХС ще окаже значително въздействие върху икономическите дейности в строителния сектор чрез увеличаване на средния процент на годишното саниране. Една от най-значимите промени в преразгледаната ДЕХС е степента на амбициозност – средният годишен процент на саниране би трябвало да се увеличи от 1 % на 3 %. Това ще се отрази положително върху заетостта и ще отвори възможност за насърчаване на нови и допълнителни умения и квалификации с цел да се гарантира устойчива качествена заетост и конкурентоспособността на сектора.

2.2.

Политиците и заинтересованите страни трябва да са наясно с потенциалния риск за здравето, свързан със санирането на европейския сграден фонд, произтичащ по-специално от излагането на вредни вещества като азбеста. Собствениците на жилища, обитателите и служителите, работещи в помещенията, са изложени на риск. В преразгледаната директива относно енергийните характеристики на сградите се акцентира върху въпросите, свързани със здравето, като по-конкретно в съображение 14 от Директива (ЕС) 2018/844 се предвижда, че „Държавите членки следва да подкрепят подобряването на енергийните характеристики на съществуващите сгради, което допринася за постигане на здравословна среда в помещенията, включително чрез отстраняване на азбест и други вредни вещества, предотвратяване на незаконното отстраняване на вредни вещества и улесняване на спазването на действащите законодателни актове като директиви 2009/148/ЕО (1) и (ЕС) 2016/2284 (2) на Европейския парламент и на Съвета“.

2.3.

Всъщност много сгради, които се нуждаят от подобрения в енергийните характеристики, са строени преди забраната на азбеста. Прогнозите сочат, че понастоящем приблизително 35 % от сградите в ЕС са над 50-годишни, а почти 75 % от сградния фонд е енергийно неефективен, което означава, че голямата част от сградите в Европа отговаря на условията за саниране преди 2050 г. Съответно големи количества азбест ще трябва да бъдат отстранени по безопасен начин.

2.4.

Съгласно член 2а, параграф 2 от преразгледаната директива относно енергийните характеристики на сградите в своята дългосрочна стратегия за саниране държавите членки трябва да подготвят пътна карта с план за действие относно това как да трансформират своя сграден фонд до 2050 г. Предвид високия процент на сградите в Европа, съдържащи азбест, държавите членки би трябвало да формулират своите дългосрочни стратегии за саниране с цел свеждане до минимум на риска за здравето на работниците, обитателите и обществеността.

2.5.

Енергийното саниране на съществуващите сгради изисква специфични знания и умения от страна на работниците. Тези нужди са очертани в рамките на проекта „Професионално образование и обучение за строителство с ниско енергопотребление“(VET4LEC) на европейските социални партньори от строителния сектор. От значение за всички професии, занимаващи се професионално или случайно с азбест, е да разполагат с подходящите квалификации.

2.6.

Азбестът продължава да бъде източник номер едно на професионалните заболявания от рак в Европа. Според Международния комитет за здраве на работното място (ICOH), азбестът взема приблизително 88 000 жертви в Европа годишно, което представлява 55 – 85 % от случаите на заболяване на рак на белите дробове на работното място. Смъртността ще продължи да нараства до края на 20 -те години и през 30-те години на този век. Дори работата със свързан азбест може да причини значително отделяне на вредни азбестови влакна.

2.7.

Управленската структура на ДЕХС на национално равнище трябва да посрещне настоящите и бъдещите предизвикателства. В член 2а, параграф 5 от ДЕХС е посочено, че за да подпомогне разработването на дългосрочната си стратегия за саниране, всяка държава членка провежда обществена консултация. Държавите членки определят условията за провеждане на консултациите по приобщаващ начин, като същевременно ангажират по-ефективно съответните участници от публичния и частния сектор въз основа на широки консултации и реално участие.

3. Бележки относно европейските институции

3.1.

Европейският парламент прие резолюция относно свързаните с азбеста заплахи за здравето по време на работа и перспективите за отстраняване на целия съществуващ азбест (2012/2065(INI), в която, наред с другото, призова Комисията да разработи цялостен подход към енергийното саниране и отстраняването на азбеста. В становището по собствена инициатива на ЕИСК относно „Премахване на азбеста в ЕС“бяха направени подобни препоръки. Европейската комисия предприе някои мерки за проследяване на изпълнението на предложенията, но би трябвало да работи още за насърчаване на техните усилия.

3.2.

Поради употребата на продукти, съдържащи азбест, в почти всяка част на съществуващите сгради, строени преди забраната за азбеста, всеки вид дейност по саниране носи потенциален риск от отделяне на азбестови влакна. Потенциалната експозиция на работниците трябва да се контролира и Европейската комисия трябва да започне оценка на настоящата пределно допустима стойност на азбестовите влакна от 100 000 влакна/м3 (Директива 2009/148/ЕО) на работното място в Европа с цел да се определи дали на работниците се гарантира достатъчна безопасност или не. Международният комитет за здраве на работното място препоръчва намаляване на пределно допустимите стойности на 1 000 влакна/м3.

3.3.

Сегашните модели за регистрация на азбест и други вредни вещества в държавите членки като цяло не са подходящи за тази цел. Въпреки че много държави членки или региони предвиждат регистри на вредните вещества, те често са непълни, не са публично достъпни и повечето не са актуализирани. В някои държави те изобщо не съществуват. Полша е показателно изключение: страната разполага с амбициозна програма за отстраняване на азбеста, която се радва на обществена подкрепа и се подпомага от наличието на публично достъпен регистър за азбеста.

3.4.

Един авангарден регистър на вредните вещества в сградите би трябвало да има следните характеристики: специфично за сградите указание на местоположението и количеството на вредните вещества, класифициране на възможността за заплахи и график за отстраняване, централизирано събиране на данни от публичните власти за статистически цели и информация за изготвянето на стратегии за премахване и финансови стимули, както и публична достъпност на информацията, имаща отношение към безопасността и здравето, за публичните власти, обитателите, изпълнителите и работниците.

3.5.

Необходимо е да бъдат подобрени процедурите за признаване и обезщетяване на жертвите на експозиция на азбест и би трябвало да бъде подобрен достъпът до необходимата информация с цел да се даде гласност на жертвите наред с предоставянето на правна, финансова и лична подкрепа. Асоциациите на жертвите на азбест би трябвало да бъдат подкрепяни. Това може да намали личната тежест, която те поемат в рамките на тези процедури за признаване и която винаги увеличава тяхното лично страдание от заболяването.

3.6.

В рамките на структурата на управление на ДЕХС на всяко равнище би трябвало да бъдат създадени точни цели въз основа на определяне на основните проблеми и оценка на напредъка. Би трябвало да бъдат разработени европейски инструменти за подкрепа на прилагането на националните дългосрочни стратегии за саниране под формата на насоки и показатели, сравнителни анализи, споделяне на най-добрите практики и партньорски проверки.

4. Бележки относно прилагането на директивата относно енергийните характеристики на сградите на национално равнище

4.1.

Преразгледаната директива относно енергийните характеристики на сградите задължава държавите членки да разработят дългосрочни стратегии за саниране. В съответствие с член 7 от ДЕХС от решаващо значение е тези дългосрочни стратегии да бъдат разработени с оглед на присъщите опасности от азбеста и други вредни вещества.

4.2.

Държавите членки са длъжни да изготвят и прилагат дългосрочни стратегии за саниране. Това би трябвало да се извършва в съгласие със съответните участници, включително различните териториални равнища, като например регионите и общините. Разбира се трябва да се обърне внимание на националните различия в административните и организационните структури.

4.3.

Критериите за финансово подпомагане на енергийното саниране, като например данъчни облекчения или субсидии, би трябвало да бъдат изрично определени по начин, който да позволява на собствениците на жилища да премахват напълно вредните вещества в хода на мерките за енергийно саниране; това може да включва използването на енергийни активни материали, като например интегрирани фотоволтаични системи. Важно е да има и финансови стимули за отстраняването на вредните вещества, когато тяхното отстраняване не е пряко свързано с енергийните характеристики на сградата. Това може да помогне за създаването на здравословни и енергийно ефективни пространства за живот и работа и да благоприятства постигането на амбициозните цели за отстраняване на азбеста.

4.4.

Потребителите изискват допълнителна подкрепа под формата на повишаване на осведомеността относно опасностите от вредни вещества в сградите, които могат да окажат отрицателно въздействие върху здравето и качеството на въздуха в помещенията, и как тези опасности да бъдат намалени в процеса на енергийното саниране. Енергийните консултанти, одиторите и другите участници, предоставящи подкрепа за потребителите, би трябвало да имат знания и да бъдат квалифицирани да предоставят информация относно отстраняването и възможностите за финансиране.

4.5.

Понастоящем изискванията и разпоредбите във връзка с обучението в много държави членки не са достатъчни за адекватната защита на работниците от рисковете, свързани с азбеста. По принцип всеки работник в строителния сектор е изложен на потенциален риск от експозиция на азбест по време на своята работа. Съгласно директивата относно експозицията на азбест по време на работа (Директива 2009/148/ЕО) всеки работник, изложен на риск, се нуждае от обучение, съответстващо на степента на риска. Това обаче не е отразено в достатъчна степен при транспонирането във вътрешното законодателство на много държави членки, които често се ограничават до работници, които потенциално са изложени на високи концентрации (напр. отстраняване/унищожаване на азбеста). Държавите членки се насърчават да преразгледат съответното транспониране и практическо приложение на директивата от гледна точка на различните групи рискове, за да се подобри защитата на всички работници, изложени на риск от азбест.

4.6.

Важно е включването на осведоменост и специфично за занаята обучение, включително повишаване на общата осведоменост особено сред младите работници, което може да включва професионално обучение и образование. Обучението би трябвало да бъде разработено така, че да отговаря на нуждите на работниците, които от време на време ще бъдат изложени на азбест, и да им дава възможност за отстраняването на материали с ниска степен на риск, като например неповредени циментови покриви и тръби от азбест. Това важи особено за МСП. На последно място нуждите на специализираните дружества за отстраняване на азбеста, които също редовно могат да боравят с материали с висока степен на риск и в големи количества би трябвало да бъдат взети предвид отделно.

4.7.

Европейските социални партньори в строителния сектор разработиха информационни модули за по-безопасно боравене с азбеста, които са достъпни на много езици. Държавите членки се насърчават да предприемат собствени дейности за повишаване на осведомеността в тази област или да разпространяват съществуващи материали.

4.8.

На разположение са нови технологии и нови работни практики за опазване на здравето и безопасността на работниците и обитателите на сгради и е необходимо да се насърчават употребата и прилагането им. Общото намаляване на праха на работното място може да намали широк диапазон от неблагоприятни за здравето последици в резултат, наред с другото, от кристален силициев диоксид, прах от дърво и азбест. Това може да стане по различни начини, като например всмукване при източника, свързване на праха с вода или гел. За отстраняването на материали от повърхности, затворени пространства, тавани и стени на сградите вече се използват роботи с дистанционно управление. Вземането на сериозно на опасността от вредните вещества може да стимулира иновациите.

4.9.

Важно е да се взема под внимание понякога вярната представа за опасните и нездравословни работни места в строителния сектор. Това е важно съображение с оглед на застаряването на работната сила. Цялостното управление на риска от азбест и други вредни вещества по време на енергийното саниране може да помогне за повишаване на привлекателността на сектора сред младите мъже и жени.

4.10.

Енергийното саниране създава нови професии и трансформира съществуващите професионални профили. Това е възможност за подобряване на имиджа на сектора и за създаване на нови и привлекателни работни места. Все по-важно е вземането предвид на демографските промени в сектора чрез осигуряването на професионални профили и условия на труд, които отговарят на очакванията по-специално на младите работници и жените.

4.11.

Средно човек прекарва около 90 % от времето си на закрито. В днешно време строителните материали рядко са съставени от хомогенни материали. Дори очевидно прости продукти се произвеждат посредством различни химични продукти и добавки. Често това е свързано с технически процеси. Понякога не са известни дългосрочните последици за здравето на човека. Наноматериалите например имат сходни геометрични свойства на азбеста и в дългосрочен план също могат да бъдат потенциално опасни. Създателите на политики и производителите на строителни материали би трябвало да прилагат принципа на предпазливост като водещо правило при научните изследвания и разработването на строителни материали.

4.12.

Би трябвало да бъде въведен основан на жизнения цикъл подход към дизайна на сградите и строителните материали с цел осигуряване на възможности за рециклиране и употреба до края на жизнения цикъл. Създателите на политики биха могли да стимулират или да предоставят стимули за използването на устойчиви техники за строителство и природни строителни материали, като например, но не само, дърво – в идеалния случай от местни източници. Така например ние сме свидетели на увеличаване броя на сградите с дървени конструкции и на технологични развития при изолационните материали на биологична основа, като например хемпкрит или нови приложения на продукти на дървена основа. Тези новости при използването на по-устойчиви материали и продукти би трябвало да се насърчават по-активно и да се подпомагат посредством различни инструменти и инициативи на ЕС. Това би трябвало да взема под внимание и целта на ЕС за създаване на кръгова икономика.

4.13.

Един от основните мотиви за преразглеждане на ДЕХС беше да се намали въздействието на изменението на климата. При това можем да очакваме по-голяма честота на природните бедствия, която може да доведе до неконтролирано отделяне на азбестови влакна от сградите и публичната инфраструктура. Това би трябвало да бъде допълнителен стимул за ускоряване на отстраняването на азбеста и би трябвало да бъде отразено в плановете за отговор на природните бедствия. В подобни ситуации на риск са изложени услугите при спешни случаи и е необходимо те да бъдат защитени адекватно.

Брюксел, 15 май 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

Top