1.

Следва ли член 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013 (наричан по-нататък „Регламентът „Дъблин III“) (1), евентуално във връзка с член 47 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и същевременно при съобразяване на разпоредбите на Директива 2003/86/ЕО (2), да се тълкува в смисъл, че на кандидатите, включително децата, които пребивават в молещата държава членка и искат прехвърляне съгласно член 8, 9 или 10 от Регламента „Дъблин III“, или на членовете на тяхното семейство в замолената държава членка по смисъла на член 8, 9 или 10 от същия регламент замолената държава членка е длъжна да осигури ефективна правна защита пред нейните съдилища срещу отказа по искането за поемане на отговорност?

2.

При отрицателен отговор на въпрос а.1:

В такъв случай, при липсата на съответна уредба в Регламента „Дъблин III“, описаното в предходния въпрос право на ефективна правна защита произтича ли пряко от член 47 от Хартата, евентуално във връзка с членове 7, 9 и 33 от нея (вж. решения на Съда от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C-63/15, т. 51 и 52 (3), и от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C-670/16, т. 58 (4))?

3.

При утвърдителен отговор на въпрос а.1 или а.2:

Следва ли член 47 от Хартата, евентуално във връзка с принципа на лоялно сътрудничество (вж. решение на Съда от 13 ноември 2018 г., X и X, C-47/17 и C-48/17 (5)), да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да уведоми молещата държава членка за подадената от кандидатите молба, с която те търсят правна защита срещу отказа по искането за поемане на отговорност, а молещата държава членка е длъжна да не взема решение по същество по молбата за убежище на кандидатите до отрицателния изход на делото, в което те търсят въпросната правна защита?

4.

При утвърдителен отговор на въпрос а.1 или а.2:

В случай като разглеждания следва ли член 47 от Хартата, евентуално при отчитане на ценностите, намерили израз в съображение 5 от Регламента „Дъблин III“, да се тълкува в смисъл, че задължава съдилищата на замолената държава членка да гарантират правната защита под формата на производство за постановяване на спешни временни мерки? Има ли определени срокове, в които съдилищата на замолената държава членка трябва да постановят решение относно поисканата правна защита?

1.

Като последица от член 21, параграф 1, трета алинея от Регламента „Дъблин III“ във връзка с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1560/2003, изменен с Регламент (ЕС) № 118/2014 (6) (регламент за изпълнение), стига ли се по принцип до неподлежащо на оспорване преминаване на компетентността у молещата държава членка, когато замолената държава членка отхвърли в определените срокове както първоначалното искане на молещата държава членка, така и искането за преразглеждане (вж. решение на Съда от 13 ноември 2018 г., X и X, C-47/17 и C-48/17, т. 80)?

2.

При утвърдителен отговор на въпрос б.1:

Важи ли това и когато тези откази на замолената държава членка са незаконосъобразни?

3.

При отрицателен отговор на въпрос б.2:

Може ли кандидатът за убежище в молещата държава членка да противопостави на замолената държава членка довода, че преминаването на компетентността е незаконосъобразно, тъй като не са спазени критериите за компетентност, свързани със запазването на единството на семейството (членове 8—11 и 16 и член 17, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“)?

1.

Следва ли член 7, параграф 2 и член 20, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ да се тълкуват в смисъл, че не изключват приложимостта на разпоредбите на глава III, нито провеждането на процедурата за поемане на отговорност по глава VI, раздел II от Регламента „Дъблин III“, когато кандидатите вече са подали молба за убежище в молещата държава членка и същата първоначално е отхвърлила тази молба като недопустима на основание член 33, параграф 2, буква в) във връзка с член 38 от Директива 2013/32/ЕС (7), но междувременно, например в резултат на фактическото спиране на изпълнението на Изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. (вж. EN P-000604/2021, отговор от 1.6.2021 г., даден от г-жа Йохансон от името на Европейската комисия), в молещата държава членка е започнала допустима процедура по последваща молба?

2.

При отрицателен отговор на въпрос в.1:

В описания във въпрос в.1 случай следва ли член 7, параграф 2 и член 20, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ да се тълкуват в смисъл, че не изключват приложимостта на разпоредбите на глава III, нито провеждането на процедурата за поемане на отговорност по глава VI, раздел II от Регламента „Дъблин III“, когато става дума за критерии за компетентност, свързани със запазването на единството на семейството (членове 8—11 и 16 от Регламента „Дъблин III“)?

3.

Остава ли приложим член 17, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“ и когато кандидатите вече са подали молба за убежище в молещата държава членка и същата първоначално е отхвърлила тази молба като недопустима на основание член 33, параграф 2, буква в) във връзка с член 38 от Директива 2013/32/ЕС, но междувременно, например в резултат на фактическото спиране на изпълнението на Изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. (вж. EN P-000604/2021, отговор от 1.6.2021 г., даден от г-жа Йохансон от името на Европейската комисия), в молещата държава членка е започнала допустима процедура по последваща молба?

4.

При утвърдителен отговор на въпрос в.3:

Член 17, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“ предоставя ли на кандидатите за убежище субективно право, което те да могат да защитят по съдебен път в замолената държава? Съществуват ли в това отношение изисквания на правото на Съюза за упражняването на правото на преценка на националните органи, например зачитане на единството на семейството и на висшия интерес на детето, или това е въпрос само на националното право?