1)

Трябва ли изразът „специално коригиращо средство“, посочен в член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета от 29 май 1990 г. година относно минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при работа с екранно оборудване (1), да се тълкува в смисъл, че не може да обхваща диоптричните очила?

2)

Следва ли под израза „специално коригиращо средство“, посочен в член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета, да се разбира единствено средство, което се използва само на работното място/при изпълнение на работните задължения?

3)

Обхваща ли задължението за предоставяне на специално коригиращо средство, предвидено в член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета, само закупуване на средството от работодателя, или може да се тълкува разширително, тоест да включва и хипотезата, при която работодателят поема необходимите разходи, направени от работника, за да се снабди със средството?

4)

Съвместимо ли е с член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета покриването на тези разходи от работодателя под формата на общо увеличение на заплатата, изплащано постоянно под формата на „увеличение във връзка с тежки условия на труд“?