–

за нидерландското правителство, от C. S. Schillemans и K. Bulterman, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от E. Tsaousi и I.‑E. Krompa, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от H. van Vliet, A. Sauka и F. Castilla Contreras, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на законоустановено изискване за управление 10, предвидено в приложение II към Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549) (наричано по-нататък „ЗИУ 10“), доколкото препраща към член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между R. en R. и Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit (министър на земеделието, околната среда и качеството на храните, наричан по-нататък „министърът на земеделието“) относно намалението на размера на директните плащания, които R. en R. е трябвало да получи за 2018 г. съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

3

Регламент № 1306/2013 се отнася до финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (ОСП).

4

Съображение 53 от този регламент предвижда:

„С Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета [от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177)], който беше заменен от Регламент (ЕО) № 73/2009 [на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16)], беше установен принципът, че пълното изплащане на бенефициерите на някои видове подпомагане по ОСП следва да бъде обвързано със спазването на правила за управлението на земите, селскостопанската продукция и селскостопанските дейности. […]

Съгласно[…] системата за кръстосано съответствие държавите членки трябва да прилагат санкции под формата на изцяло или частично намаляване или изключване от подпомагането, получено по ОСП“.

5

В съображение 54 от Регламент № 1306/2013 се уточнява:

„Системата за кръстосано съответствие интегрира в ОСП основни стандарти относно околната среда, изменението на климата, доброто земеделско и екологично състояние на земите, общественото здраве, здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните. Кръстосаното съответствие има за цел да допринесе за развиването на устойчиво селско стопанство чрез по-добра осведоменост на бенефициерите относно необходимостта от зачитане на тези основни стандарти. Тя също така цели да направи ОСП по-адекватна на обществените очаквания чрез подобряване на съгласуваността на тази политика с политиките относно околната среда, общественото здраве, здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните. Системата за кръстосано съответствие съставлява неделима част от ОСП и затова следва да се запази. Обхватът ѝ обаче, който до момента се състои от отделни списъци със законоустановени изисквания за управление и стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земите, следва да се рационализира така, че да бъде гарантирана съгласуваността на системата за кръстосано съответствие, и тя да се направи по-видима. За тази цел изискванията и стандартите следва да се организират в единен списък и да се групират по области и теми. […]“.

6

Предвидените в дял VI от този регламент норми се отнасят до кръстосаното съответствие, като в глава I от този дял се определя обхватът на кръстосаното съответствие. Член 91 от посочения регламент e озаглавен „Общ принцип“ и параграф 1 от него предвижда:

„Когато бенефициер, посочен в член 92, не изпълнява правилата за кръстосано съответствие, посочени в член 93, на него му се налага административна санкция“.

7

Член 91, параграф 3, буква б) от Регламент № 1306/2013 предвижда:

„За целите на настоящия дял се прилагат следните определения:

[…]

8

Член 92 от този регламент е озаглавен „Заинтересовани бенефициери“ и първа алинея от него предвижда:

„Член 91 се прилага за бенефициери, получаващи директни плащания съгласно Регламент [№ 1307/2013] […]“.

9

Член 93 от Регламент № 1306/2013 е озаглавен „Правила за кръстосано съответствие“ и параграф 1 от него гласи:

„Правилата за кръстосано съответствие се състоят от законоустановените изисквания към управлението съгласно правото на Съюза и стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята, установени на национално равнище, както са посочени в приложение II, свързани със следните области:

10

Приложение II към същия регламент е озаглавено „Правила за кръстосано съответствие съгласно член 93“ и гласи следното:

„ЗИУ: Законоустановено изискване за управление

[…]

11

Дял VI, глава II („Системи за контрол и административни санкции във връзка с кръстосаното съответствие“) от Регламент № 1306/2013 включва членове 96—101.

12

Член 99 от този регламент е озаглавен „Изчисляване на административната санкция“ и гласи:

„1.   Административната санкция, посочена в член 91, се прилага посредством намаляване или изключване на цялата сума на плащанията, посочени в член 92, които са предоставени или предстои да се предоставят на съответния бенефициер във връзка със заявленията за помощ, които е подал или ще подаде в хода на календарната година, в която е констатирано неспазването.

[…]

2.   […]

При случаите обаче на неспазване, които представляват пряка опасност за общественото здраве или за здравето на животните[,] винаги се прилага намаляване или изключване.

[…]“.

13

Регламент № 1107/2009 се отнася до пускането на пазара на продукти за растителна защита. В съображения 24 и 35 от този регламент се уточнява:

[…]

14

Член 1 от посочения регламент гласи:

„1.   Настоящият регламент установява правила за разрешаване на продукти за растителна защита в търговска форма, както и за тяхното пускане на пазара, употреба и контрол в [Европейската общност].

[…]

3.   Целта на настоящия регламент е да се гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и животните и на околната среда, както и да се подобри функционирането на вътрешния пазар посредством хармонизация на правилата относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, като същевременно се подобри земеделското производство.

[…]“.

15

Глава III („Продукти за растителна защита“) от Регламент № 1107/2009 съдържа раздел 1 („Разрешение“), който от своя страна съдържа подраздел 1 („Изисквания и съдържание“); в този подраздел се намира член 28, който е озаглавен „Разрешение за пускане на пазара и употреба“ и параграф 1 от него предвижда:

„Продукт за растителна защита не се пуска на пазара или не се употребява, освен ако е разрешен в съответната държава членка съобразно разпоредбите на настоящия регламент“.

16

Член 32 от този регламент е озаглавен „Срок“ и параграф 1 от него гласи:

„1.   Срокът на разрешението се определя в самото разрешение.

Без да се засяга член 44, срокът на разрешението се определя за срок, който не надвишава една година, считано от датата, на която изтича одобрението на активните вещества, антидотите или синергистите в състава на продукта за растителна защита, а след това — докато активните вещества, антидотите или синергистите в състава на продукта за растителна защита са одобрени.

[…]“.

17

Член 46 от посочения регламент е озаглавен „Гратисен период“ и гласи следното:

„Когато държава членка отнеме, измени или не поднови разрешение, тя може да разреши гратисен период за обезвреждането, съхранението, пускането на пазара и употребата на съществуващите наличности.

Когато причините за отнемане, изменение или неподновяване на разрешението не са свързани със защитата на здравето на хората и животните или на околната среда, гратисният период е с ограничена продължителност, като не надхвърля шест месеца за продажба и разпространение и още най-много една година за обезвреждане, съхранение и употреба на съществуващи наличности от съответните продукти за растителна защита“.

18

Глава III от същия регламент съдържа раздел 2, озаглавен „Употреба и информация“, като в него е включен член 55, който е озаглавен „Употреба на продукти за растителна защита“ и първа алинея и втора алинея, първо изречение от него предвиждат:

„Продуктите за растителна защита трябва да се употребяват правилно.

Правилната употреба включва прилагане на принципите на добрата растителнозащитна практика и спазване на условията, определени в съответствие с член 31 и посочени на етикетите“.

19

Съгласно член 83, втора алинея от Регламент № 1107/2009:

„Позоваванията на отменените директиви се тълкуват като позовавания на настоящия регламент. По-специално позоваванията в друго законодателство на Общността, като например Регламент [№ 1782/2003], на член 3 от Директива 91/414/ЕИО [на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30)] се тълкуват като позовавания на член 55 от настоящия регламент“.

20

Директива 91/414 е отменена с Регламент № 1107/2009 и се прилага до 13 юни 2011 г.

21

Член 3 от тази директива гласи следното:

„1.   Държавите членки постановяват, че продукти за растителна защита не могат да се пускат на пазара и използват на тяхна територия, ако те не са дали разрешение на продукта в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, освен когато употребата, за която те са предназначени, е обхваната от разпоредбите на член 22.

[…]

3.   Държавите членки постановяват, че продуктите за растителна защита трябва да бъдат използвани правилно. Правилната употреба включва спазване на условията, постановени в съответствие с разпоредбите на член 4 и специфицирани на етикета, и прилагането на принципите на добрата растителнозащитна практика, както и, когато е възможно, на принципите на интегрираната растителна защита.

[…]“.

22

Член 20 от Wet gewasbeschermingsmiddelen en biociden (Закон за продуктите за растителна защита и биоцидите) от 17 февруари 2007 г. (Stb. 2007, 125), в приложимата му за спора в главното производство редакция, гласи следното:

„Нарушения на Регламента

1. Забраняват се действия в нарушение на член 28, параграф 1, член 52, параграфи 1 и 5, член 55, член 56, параграф 1, член 58, параграф 1 и член 64 от Регламент [№ 1107/2009] или на регламентите, приети в негово изпълнение. […]“.

23

Член 3.1, параграф 1 от Uitvoeringsregeling rechtstreekse betalingen GLB nr. WJZ/14194346 (Наредба WJZ/14194346 на министъра на икономиката за прилагане на схемите за директни плащания и кръстосаното съответствие по ОСП) от 11 декември 2014 г. (Stcrt. 2014, 36127), в приложимата ѝ за спора в главното производство редакция (наричана по-нататък „наредбата за прилагане“), предвижда:

„Кръстосано съответствие:

1. Земеделският стопанин, подал заявление за директни плащания […], спазва следните разпоредби:

a. изискванията за управление, посочени в член 93, параграф 1 от Регламент [№ 1306/2013], изброени в приложение 3. […]“.

24

Приложение 3 към член 3.1, параграф 1, буква a) от наредбата за прилагане гласи следното:

„Изисквания за управление, посочени в член 93, параграф 1 от Регламент № 1306/2013

[…]

Основен въпрос: продукти за растителна защита

ЗИУ 10. Член 55, [първа алинея и втора алинея, първо изречение] от Регламент [№ 1107/2009]:

25

На 20 март 2018 г. R en R подава до министъра на земеделието комбинирана декларация, с която иска да му бъдат предоставени директни плащания по ОСП.

26

На 11 октомври 2018 г. проверител от Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit (Агенция за безопасност на храните и потребителските стоки, Нидерландия) констатира, че един от съдружниците в R. en R. употребява продукта за растителна защита MECOP PP-2 (Разрешение № 12678N) с цел борба с тъполистния лапад (Rumex obtusifolius). Активното вещество на този продукт за растителна защита е mecoprop-P. Срокът на разрешението за посочения продукт за растителна защита е изтекъл на 30 януари 2016 г. За краен срок за продажба на същия продукт е бил определен 30 юли 2016 г., а за краен срок за употребата му — 30 януари 2017 г.

27

На 4 април 2019 г. въз основа на наредбата за прилагане министърът на земеделието намалява с 3 % размера на директните плащания, които е следвало да бъдат предоставени на R. en R. за 2018 г., поради неспазване на правилата за кръстосано съответствие, тъй като то е употребило неразрешен продукт за растителна защита.

28

С решение от 21 август 2019 г. министърът на земеделието отхвърля като неоснователна жалбата по административен ред, подадена от R. en R. срещу решението за намаляване. В решението за отхвърляне на жалбата се приема, че разглежданите в главното производство действия съставляват неспазване на правилата за кръстосано съответствие, тъй като употребата на неразрешен продукт за растителна защита попада в обхвата на ЗИУ 10, което препраща към член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент № 1107/2009.

29

R. en R. обжалва посоченото решение пред запитващата юрисдикция.

30

Пред тази юрисдикция R. en R. не оспорва, че е използвало продукт за растителна защита, който вече не е разрешен, но твърди, че това не съставлява нарушение на член 55 от Регламент № 1107/2009, тъй като този член предвижда само че продуктите за растителна защита трябва да се „употребяват правилно“. R. en R. поддържа, че употребата на неразрешен продукт за растителна защита не съставлява нарушение на член 55 от Регламент № 1107/2009, а на член 28 от същия, съгласно който даден продукт за растителна защита не се пуска на пазара или не се употребява, освен ако не е разрешен. След като обаче член 28 не бил посочен в приложение II към Регламент № 1306/2013, нарушението му не съставлявало неспазване на правилата за кръстосано съответствие. Ето защо пред запитващата юрисдикция R. en R. твърди, че министърът на земеделието неправилно е приел, че е налице нарушение на ЗИУ 10, поради което не е бил компетентен да намали с 3 %, на основание неспазване на правилата за кръстосано съответствие, размера на директните плащания, които е следвало да бъдат предоставени на R. en R. за 2018 г.

31

Според запитващата юрисдикция от буквалното тълкуване на член 55 от Регламент № 1107/2009, към който препраща ЗИУ 10, следва, че този член не обхваща хипотезата на използване на неразрешен продукт за растителна защита. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че подобно тълкуване би довело до „странната и вероятно нежелана“ последица размерът на директните плащания да не може да бъде намален поради неспазване на правилата за кръстосано съответствие в хипотезата, в която земеделски стопанин употребява неразрешен продукт за растителна защита, но това да е възможно в хипотезата на неправилна употреба на разрешен продукт за растителна защита.

32

Запитващата юрисдикция има съмнения дали посоченото в предходната точка тълкуване би могло да се съвмести с целите за опазване на човешкото здраве, здравето на животните и растенията, като и за опазване на околната среда, преследвани с Регламенти № 1306/2013 и № 1107/2009.

33

Запитващата юрисдикция се пита по същество и какви са мотивите за избора на законодателя на Съюза да предвиди в член 83 от Регламент № 1107/2009, че позоваванията в друго законодателство на Общността на член 3 от Директива 91/414 се тълкуват като позовавания само на член 55 от Регламент № 1107/2009, но не и на член 28 от същия.

34

Именно в този контекст College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административни спорове в икономическата област, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли [ЗИУ 10], което препраща към член 55, [първа алинея и втора алинея, първо изречение] от Регламент [№ 1107/2009], да се тълкува в смисъл, че това изискване за управление се прилага и за хипотезата на употреба на продукт за растителна защита, който не е разрешен в съответната държава членка съобразно разпоредбите на последния регламент?“.

35

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали ЗИУ 10, което препраща към член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент № 1107/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага и за хипотезата на употреба на продукт за растителна защита, който не е или вече не е разрешен в съответната държава членка и за който в последния случай е изтекъл крайният срок за употреба.

36

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 22 януари 2020 г., Ursa Major Services, C‑814/18, EU:C:2020:27, т. 49 и цитираната съдебна практика).

37

Като начало следва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция между страните в главното производство няма спор, че срокът на разрешението за съответния продукт за растителна защита е изтекъл на 30 януари 2016 г. и че жалбоподателят в главното производство е използвал този продукт и след датата, на която е изтекъл крайният срок за неговата употреба, а именно 30 януари 2017 г.

38

На първо място, следва да се отбележи, че съгласно съображение 35 от Регламент № 1107/2009 „правилната употреба“ на продуктите за растителна защита означава те да се употребяват „съгласно съответното разрешение“.

39

В това отношение понятието „правилна употреба“, използвано в член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент № 1107/2009, трябва да се разбира, що се отнася до втората му част, в смисъл, че препраща към член 28, параграф 1 от този регламент, който предвижда, че даден продукт за растителна защита не се „употребява“, освен ако не е „разрешен“ в съответната държава членка.

40

Освен това от член 32, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1107/2009 следва, че срокът на разрешението се определя в самото разрешение за продукта за растителна защита, а от член 46 от този регламент — че при отнемането и изменението на разрешението или при изтичането на неговия срок може да бъде разрешен гратисен период, по-специално за употребата на съществуващите наличности.

41

От това следва, че „правилната употреба“ на продуктите за растителна защита в съответствие с член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент № 1107/2009 предполага употреба, която попада в обхвата както ratione materiae, така и ratione temporis на разрешение, което е предоставено съгласно член 28, параграф 1 от този регламент и произвежда действие съгласно предписаното в член 32, параграф 1 от посочения регламент и евентуално на член 46 от него.

42

На второ място, съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 последният установява правила за разрешаване на продукти за растителна защита в търговска форма, както и по-специално за употребата им и контрола върху тях в Европейската общност. Член 1, параграф 3 от този регламент предвижда, че целта на същия регламент по-конкретно е да се гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и животните и на околната среда.

43

Както е посочено в съображение 24 от Регламент № 1107/2009, разпоредбите, уреждащи разрешенията, трябва да осигуряват висока степен на защита на здравето на хората и на животните и на опазване на околната среда. Съгласно съображение 35 от същия регламент именно тази цел се преследва с правилната употреба на продуктите за растителна защита съгласно съответното разрешение. В този контекст следва да се припомни, че съгласно приложение II към Регламент № 1306/2013 ЗИУ 10, отнасящо се до спазването на член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент № 1107/2009, има за цел именно защита на общественото здраве, на здравето на животните и на растенията. В този смисъл ЗИУ 10 е част от интегрираните в системата за кръстосано съответствие основни стандарти на ОСП в областта на общественото здраве, здравето на животните и на растенията, чието спазване обуславя пълното изплащане на бенефициерите на някои видове подпомагане по ОСП в съответствие със съображения 53 и 54 от Регламент № 1306/2013.

44

Следователно тълкуване, което изключва от приложното поле на ЗИУ 10 употребата на продукти за растителна защита, които не са разрешени в съответната държава членка или които вече не са разрешени в нея и чийто краен срок за употреба е изтекъл, би било в разрез с целта на принципа на кръстосано съответствие, а именно да се гарантира високо равнище на защита на здравето на хората, животните и растенията и на опазване на околната среда. Всъщност подобно тълкуване би означавало, че на бенефициер, който използва неразрешен продукт за растителна защита, няма да бъде наложена административна санкция, изразяваща се в намаляване на размера на директните плащания, а на бенефициер, който използва разрешен продукт за растителна защита, но в нарушение на условията по разрешението, би била наложена такава санкция. Следователно продукт за растителна защита, който не е разрешен, би бил изключен от приложното поле на принципа на ОСП на кръстосано съответствие, а това би било несъвместимо с целите на ОСП.

45

От това следва, че употребата на продукт за растителна защита, който не е разрешен или срокът на разрешението и евентуално крайният срок за употребата на който е изтекъл, съставлява неспазване на ЗИУ 10 — изискване, включено в приложение II към Регламент № 1306/2013, озаглавено „Правила за кръстосано съответствие съгласно член 93“ — и това неспазване води до налагане на административна санкция по силата на членове 91 и 99 от Регламент № 1306/2013.

46

На този извод не се отразява това, че съгласно член 83 от Регламент № 1107/2009 позоваванията в други законодателни актове, като например Регламент № 1782/2003, на член 3 от Директива 91/414 се тълкуват като позовавания на член 55 от Регламент № 1107/2009, а не на член 28 от последния. Всъщност член 3, параграф 1 от Директива 91/414 установява задължението на държавите членки да предвиждат, че продуктите за растителна защита не могат да се пускат на пазара и използват на тяхна територия, ако държавите не са дали разрешение за тях. Тази разпоредба съответства на член 28, параграф 1 от Регламент № 1107/2009. От своя страна член 3, параграф 3 от Директива 91/414 установява задължението на държавите членки да предвиждат, че продуктите за растителна защита трябва да бъдат използвани правилно, и съответства на член 55 от Регламент № 1107/2009. По причините, изложени в точки 39 и 40 от настоящото решение, спазването на член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент № 1107/2009 предполага за използвания продукт за растителна защита да има разрешение, чийто срок на действие не е изтекъл, в съответствие с членове 28 и 32 от посочения регламент. Поради това не е необходимо член 83 от Регламент № 1107/2009 да препраща изрично към член 28 от него.

47

С оглед на всички посочени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че ЗИУ 10, което препраща към член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент № 1107/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага и за хипотезата на употреба на продукт за растителна защита, който не е или вече не е разрешен в съответната държава членка и за който в последния случай е изтекъл крайният срок за употреба.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Законоустановеното изискване за управление 10, предвидено в приложение II към Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, което препраща към член 55, първа алинея и втора алинея, първо изречение от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага и за хипотезата на употреба на продукт за растителна защита, който не е или вече не е разрешен в съответната държава членка и за който в последния случай е изтекъл крайният срок за употреба.