Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62019CN0597

Дело C-597/19: Преюдициално запитване от Ondernemingsrechtbank Antwerpen (Белгия), постъпило на 6 август 2019 г. — M.I.C.M. Mircom International Content Management & Consulting Limited/Telenet BVBA

OB C 383, 11.11.2019, p. 41–42 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

11.11.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 383/41

Преюдициално запитване от Ondernemingsrechtbank Antwerpen (Белгия), постъпило на 6 август 2019 г. — M.I.C.M. Mircom International Content Management & Consulting Limited/Telenet BVBA

(Дело C-597/19)

(2019/C 383/49)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Ondernemingsrechtbank Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: M.I.C.M. Mircom International Content Management & Consulting Limited

Ответник: Telenet BVBA

Преюдициални въпроси

1)

а)

Счита ли се изтеглянето на файл чрез мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer) и едновременното предоставяне за качване („сийдинг“) на (понякога много фрагментарни по отношение на цялото) части („сегменти“) от него за публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 (1), въпреки че отделните „сегменти“ сами по себе си са неизползваеми??

Ако отговорът е утвърдителен,

б)

Има ли минимален праг, над който „сийдингът“ на тези „сегменти“ би се считал за публично разгласяване?

в)

Има ли значение обстоятелството, че „сийдингът“ може да се осъществи автоматично (в резултат на настройките на „торент клиента“) и в резултат на това да остане незабелязан от потребителя?

2)

а)

Може ли лице, което притежава по договор авторски права (или сродни права), но самото то не ги упражнява, а само предявява искове за обезщетение срещу предполагаеми нарушители — и следователно неговият бизнес модел зависи от съществуването на продуктово пиратство вместо от борбата срещу него — да се ползва от същите права, които глава II от Директива 2004/48 признава на авторите или на притежателите на лицензии, които упражняват авторското право по обичайния начин?

б)

Как в този случай притежателят на лицензия може да претърпи „вреди“ (по смисъла на член 13 от Директива 2004/48) в резултат на нарушението?

3)

От значение ли са конкретните обстоятелства, изложени във въпроси 1 и 2, когато се претеглят интересите между спазването на правата върху интелектуалната собственост, от една страна, и гарантираните от Хартата права и свободи като правото на зачитане на личния живот и защитата на личните данни, от друга страна, по-специално при преценката за пропорционалност?

4)

При всички тези обстоятелства оправдано ли е систематичното регистриране и общото по-нататъшно обработване на IP адресите на „рояк“ от „сийдъри“ (от самия притежател на лицензия или от негово име от трето лице) предвид Общия регламент относно защитата на данните, по-специално предвид член 6, параграф 1, буква е) от него?

(1)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

Top