This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62019CN0585
Case C-585/19: Request for a preliminary ruling from the Tribunalul București (Romania) lodged on 2 August 2019 — Academia de Studii Economice din București v Organismul Intermediar pentru Programul Operațional Capital Uman — Ministerul Educației Naționale
Дело C-585/19: Преюдициално запитване от Tribunalul București (Румъния), постъпило на 2 август 2019 г. — Academia de Studii Economice din București/Organismul Intermediar pentru Programul Operațional Capital Uman - Ministerul Educației Naționale
Дело C-585/19: Преюдициално запитване от Tribunalul București (Румъния), постъпило на 2 август 2019 г. — Academia de Studii Economice din București/Organismul Intermediar pentru Programul Operațional Capital Uman - Ministerul Educației Naționale
OB C 406, 2.12.2019, p. 8–9
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
2.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 406/8 |
Преюдициално запитване от Tribunalul București (Румъния), постъпило на 2 август 2019 г. — Academia de Studii Economice din București/Organismul Intermediar pentru Programul Operațional Capital Uman - Ministerul Educației Naționale
(Дело C-585/19)
(2019/C 406/13)
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Tribunalul București
Страни в главното производство
Жалбоподател: Academia de Studii Economice din București
Ответник: Organismul Intermediar pentru Programul Operațional Capital Uman - Ministerul Educației Naționale
Преюдициални въпроси
1) |
Следва ли определението за „работно време“, което съгласно член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО (1) означава „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, да се разбира в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или до всички (трудови) договори, сключени от работника? |
2) |
Трябва ли изискванията, установени за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88/ЕО (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) и с член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО (установяване на ограничение за максимална продължителност средно от 48 часа на седмичното работно време, включително извънредния труд), да се тълкуват в смисъл, че установяват ограничения по отношение на един договор или по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател или с различни работодатели? |
3) |
В случай че в отговорите на първия и втория въпрос има тълкуване, което изключва възможността държавите членки да уреждат на национално равнище прилагането на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО по отношение на [всеки] договор, при липсата на национални разпоредби, които предвиждат, че минималната междудневна почивка и максималното седмично работно време трябва да се спазват по отношение на работника (независимо от това колко трудови договора сключва с един и същ работодател или с различни работодатели), може ли публична институция на държава членка, която действа от името на държавата, да се позове на прякото прилагане на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО и да санкционира работодателя за неспазване на ограниченията, предвидени в директивата за междудневната почивка и/или максималното седмично работно време? |
(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).