1)

Съвместима ли е с член 14 ДФЕС (предишен член 7D от Договора, впоследствие член 16 ДЕО) и член 106, параграф 2 ДФЕС (предишен член 90 от Договора, впоследствие член 86, параграф 2 ДЕО) и с режима на услугата от общ икономически интерес (УОИИ) норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, съгласно която се установява и се продължава действието — включително след приватизацията на пощенските банкови услуги, предоставяни от Poste Italiane s.p.a. — на резерва за дейност (законоустановен монополен режим) в полза на Poste Italiane s.p.a. с предмет управлението на услугата пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), като се има предвид развитието на държавната правна уредба в областта на събирането на данъците, която поне от 1997 г. позволява на данъчнозадължените лица и на местните органи по приходите да използват свободно начини за плащане и за събиране на данъците (включително местни) чрез банковата система?

2)

Ако в отговор на първия въпрос положението на законоустановен монопол трябва да се признае за притежаващо характеристиките на УОИИ, съвместима ли е с член 106, параграф 2 ДФЕС (предишен член 90 от Договора, впоследствие член 86, параграф 2 ДЕО) и с член 107, параграф 1 ДФЕС (предишен член 92 от Договора, впоследствие член 87 ДЕО), съгласно тълкуването на тези разпоредби от Съда във връзка с изискванията за разграничаване на законосъобразна мярка — компенсираща задълженията за обществени услуги — от незаконосъобразна държавна помощ (решение на Съда от 24 юли 2003г., C-280/00, Altmark Trans GmbH e Regierungsprăsidium Magdeburg/Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH), норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996 и с член 3, параграф 1 от Декрет № 144/2001 на президента на Републиката, която предоставя на Poste Italiane s.p.a. правомощието да определя едностранно размера на „комисионата“, дължима от концесионера (изпълнителя), отговарящ за събирането на ICI, и прилагана върху всяка операция по управление на пощенската разплащателна сметка, водена на името на концесионера, като се има предвид, че с решение № 57/1996 на Управителния съвет Poste Italiane s.p.a. определя посочената комисиона в размер на 100 лири за периода от 1 април 1997 г. до 31 май 2001 г. и на 0,23 EUR, считано от 1 юни 2001 г.?

3)

Съвместима ли е с член 102, параграф 1 ДФЕС (предишен член 86 от Договора, впоследствие член 82, параграф 1 ДЕО), както е тълкуван от Съда (вж. решения на Съда от 13 декември 1991 г., C-18/88, GB-Inno-BM, от 25 юни 1998 г., C-203/96, Chemische Afvaistoffen Dussseldorp BV, от 17 май 2001 г., C-340/99, TNT TRACO s.p.a.) съвкупност от правни норми като съставената от член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, член 3, параграф 1 от Декрет № 144/2001 на президента на Републиката и член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, съгласно която концесионерът (изпълнителят) задължително трябва да плати „комисионата“, определена и/или изменена едностранно от Poste Italiane s.p.a., тъй като иначе не може да прекрати договора за пощенска разплащателна сметка, без да наруши задължението, установено в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, и съответно да не изпълни задължението за събиране на ICI, поето спрямо местния приходен орган?