1)

Допускат ли член 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013 [относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници] (1), член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 (2), и членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. (3), национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, алинея 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, алинея 2-ter от [Консолидирания закон за банките] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, алинея 1, буква a) от Декрет-закон № 3/2015, преобразуван, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро? Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?

2)

Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?

3)

Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, алинея 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, алинея 2-ter от [Консолидирания закон за банките] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, алинея 1, буква а) от Декрет-закон № 3/2015, преработен, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?

4)

Допуска ли член 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015, според тълкуването ѝ от Corte costituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, неговия размер?

5)

Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията е съвместим с европейското право, като се имат предвид член 16 и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно който: „[в]секи има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“), а също така и член 52, алинея 3 от посочената харта (съгласно който: „[д]околкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита“), както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ?