Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62018CN0143

    Дело C-143/18: Преюдициално запитване от Landgericht Bonn (Германия), постъпило на 23 февруари 2018 г. — Antonio Romano, Lidia Romano/DSL Bank

    OB C 182, 28.5.2018, p. 9–10 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    28.5.2018   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 182/9


    Преюдициално запитване от Landgericht Bonn (Германия), постъпило на 23 февруари 2018 г. — Antonio Romano, Lidia Romano/DSL Bank

    (Дело C-143/18)

    (2018/C 182/10)

    Език на производството: немски

    Запитваща юрисдикция

    Landgericht Bonn

    Страни в главното производство

    Ищци: Antonio Romano, Lidia Romano

    Ответник: DSL Bank

    Преюдициални въпроси

    1.

    Трябва ли член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2002/65/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба или практика като разглежданата в главното производство, която не предвижда изключване на правото на оттегляне от договора при дистанционни договори за кредит, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора?

    2.

    Трябва ли член 4, параграф 2, член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, втора алинея, второ тире и член 6, параграф 6 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е получена надлежно информацията, предвидена в националното право в съответствие с член 5, параграф 1 и член 3, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива 2002/65/ЕО и относно упражняването на правото на потребителя да се оттегли от договора, съгласно националното право следва да се изхожда единствено от способността за разбиране, която притежава относително осведоменият, в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител, като се вземат предвид всички релевантни факти и всички обстоятелства, съпътстващи сключването на договора?

    3.

    При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:

    Трябва ли член 7, параграф 4 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна разпоредба на държава членка, която предвижда, че при уведомление за оттегляне от дистанционен договор за потребителски кредит доставчикът трябва не само да възстанови на потребителя сумата, която е получил от него по договора за дистанционна търговия, но и да му заплати обезщетение за получени ползи от тази сума?


    (1)  Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 2002 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183).


    Top