24.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/19

1)

Допускат ли членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране (респективно член 24 и член 25 от Codice del consumo [Кодекса за потреблението]), съгласно което като „злоупотреба с влияние“ и следователно като „агресивна търговска практика“, която е възможно „в значителна степен“ да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител, може да бъде квалифицирано поведението на телефонен оператор, изразяващо се в липса на информация относно предварително въведени настройки в SIM картата за определени телефонни услуги (напр. функцията гласова поща или интернет), и то по-конкретно в ситуация, в която телефонният оператор не е упрекван за каквото и да било допълнително и различно фактическо поведение?

2)

Може ли точка 29 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО […] да бъде тълкувана в смисъл, че е налице „изпращане на непоръчани стоки по домовете“, когато мобилен телефонен оператор иска от свой клиент заплащане за услуги гласова поща или интернет, и то в ситуация, характеризираща се със следните елементи:

3)

Допуска ли духът на „общата“ Директива № 2005/29/ЕО като „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, както и съображение 10 и член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО национална разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени в секторната Директива № 2002/22/ЕО в защита на ползвателите, в приложното поле на общата Директива № 2005/29/ЕО относно неправомерни търговски практики, като въз основа на това изключва намесата на компетентния да преследва нарушаването на секторната директива орган при всички положения, които могат да представляват също и неправомерна/нелоялна търговска практика?

4)

Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства),или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби), или пък на отношенията между органите за регулиране и надзор на съответните отрасли?

5)

Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да включват разпоредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики във връзка със спецификата на сектора, която би довела до стълкновение на норми (Normenkollision) във връзка с един и същ конкретен случай?

6)

Отнася ли се понятието „разпоредби на Общността“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, само до разпоредбите, съдържащи се в регламентите и европейските директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?

7)

Допуска ли принципът на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО, както и членове 20 и 21 от Директива 2002/22/ЕО и членове 3 и 4 от Директива 2002/21/ЕО тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, съгласно което всеки път, когато в регулиран сектор, съдържащ „потребителска“ секторна разпоредба с предоставяне на секторния орган на правомощия — регулаторни и за налагане на санкции, е налице поведение, което може да се сведе до понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО, или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики, дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на потребителите и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира цялостно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“?