27.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 245/32

—

да отмени Решение (ОВППС) 2015/236 на Съвета от 12 февруари 2015 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 39, стр. 18) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/230 на Съвета от 12 февруари 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 39, стр. 3), в частта, в която те се отнасят до жалбоподателя,

—

при условията на евентуалност, да установи, че член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 г. (съответно изменено) (наричано по-нататък „решението на Съвета“) и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 г. (съответно изменен) (наричан по-нататък „регламентът“), са неприложими спрямо жалбоподателя, тъй като са незаконосъобразни, и

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: жалбоподателят поддържа, че като е вписал отново жалбоподателя въз основа на същите фактически твърдения, които Общият съд е отхвърлил в решението си по дело T-565/12, NITC/Съвет (3 юли 2014 г.) (наричано по-нататък „решението на Общия съд NITC/Съвет“), Съветът е нарушил принципите за res judicata, правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и целесъобразност и е нарушил правото на жалбоподателя на ефективни средства за правна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС.

2.

Второ основание: жалбоподателят поддържа, че Съветът не се е съобразил с релевантния критерий за включване в списъка, а именно жалбоподателят да оказва финансова или логистична подкрепа на правителството на Иран. Твърдението за оказване на финансова подкрепа било отхвърлено от Общия съд в решението му NITC/Съвет. Жалбоподателят не предоставял финансови облаги на правителството на Иран, а правителството на Иран не получавало финансови облаги от жалбоподателя чрез неговите акционери или по друг начин. Както се приемало в решението на Общия съд NITC/Съвет, оказването на непряка финансова подкрепа не е достатъчно, за да е изпълнен този критерий. С твърдението за оказване на логистична подкрепа просто се преквалифицирали фактите, твърдени още по дело NITC/Съвет. При всички случаи не била налице изискваната причинно-следствена връзка между дейностите на жалбоподателя и ядреното разпространение, а всяка евентуално предоставяна от жалбоподателя подкрепа била най-многото непряка логистична подкрепа.

3.

Трето основание: жалбоподателят поддържа, че Съветът е нарушил правото му на защита и правото на добра администрация и ефективна съдебна защита. По-конкретно, Съветът (a) не информирал жалбоподателя за реалните причини за повторното му вписване, нито му съобщил доказателствата, взети предвид в негов ущърб, и/или (б) не осигурил възможност на жалбоподателя преди повторното му вписване да изложи становището си относно реалните причини и/или доказателствата, взети предвид в негов ущърб.

4.

Четвърто основание: жалбоподателят поддържа, че Съветът е допуснал необосновано и непропорционално нарушение на основните права на жалбоподателя, включително правото му на собственост, стопанска инициатива и добро име. Спорните мерки оказвали широко въздействие върху жалбоподателя както от гледна точка на стопанската му дейност, така и от гледна точка на доброто му име и репутацията му в целия свят. Вписването на жалбоподателя можело да има унищожителни последици за бенефициерите на пенсионните фондове, негови акционери, които са невинни ирански граждани, много от тях — пенсионери. Съветът не доказал, че замразяването на средствата и икономическите ресурси на жалбоподателя е свързано със или оправдано от легитимна цел, а още по-малко че е пропорционално на такава цел.

5.

Пето основание: в подкрепа на установителното си искане жалбоподателят поддържа, че ако, противно на доводите му по второто основание, член 20, параграф 1, буква в) от решението на Съвета и член 23, параграф 2, буква г) от регламента следва да се тълкуват в смисъл, че обхващат (a) непряката финансова подкрепа и/или (б) логистичната подкрепа, която няма връзка с ядреното разпространение, тези критерии следва да се разглеждат като незаконосъобразни и непропорционални на целите на решението на Съвета и регламента. Произволният обхват на критериите в резултат от това широко тълкуване би надхвърлял пределите на подходящото и необходимото за постигането на тези цели. Следователно разпоредбата би била незаконосъобразна.