Жалба, подадена на 30 септември 2015 г. от Westfälische Drahtindustrie GmbH и др. срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 15 юли 2015 г. по дело T-393/10, Westfälische Drahtindustrie GmbH и др./Европейска комисия

(Дело C-523/15 P)

(2015/C 389/23)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Westfälische Drahtindustrie GmbH, Westfälische Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG, Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG (представител: C. Stadler, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

Основания и основни доводи

Обжалва се решението на шести състав на Общия съд на Европейския съюз от 15 юли 2015 г.

Westfälische Drahtindustrie GmbH, Westfälische Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG и Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG обжалват това съдебно решение на следните основания:

Първо, Общият съд се е произнесъл в нарушение на член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003 (1), в противоречие с режима на разпределение на правомощията и институционалното равновесие, както и в противоречие с изискването за гарантиране на ефективна правна защита, доколкото не е преценил правилно пределите на предоставеното му правомощие за пълен съдебен контрол и не е упражнил контрол по същество по отношение на спорното решение на Комисията, а е взел самостоятелно решение за глобата. Така той изцяло е заместил административния орган и е лишил жалбоподателите от възможността да оспорят неправилните му фактически констатации, доколкото решението на Общия съд подлежи на обжалване само по правни въпроси.

Второ, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, доколкото Общият съд неправилно е определил меродавния момент, спрямо който трябва да се преценяват фактите и приложимото право, и при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол — което само по себе си не е направил надлежно, както бе посочено по-горе — е взел предвид фактическата обстановка и правната уредба към момента на произнасянето си или от периода 2011 — 2013 г., тоест произнесъл се е въз основа на факти, настъпили след издаването на спорното решение на Комисията. Решенията, на които Общият съд се е позовал „в този смисъл“, не подкрепят неговите изводи, а напротив — от практиката на европейските съдилища ясно личи, че допълнителни факти може се вземат предвид, първо, само ако са в полза на съответните предприятия и второ, само ако са били налице към датата на решението на Комисията.

Трето, Общият съд се е произнесъл в нарушение на принципа на пропорционалност и изискването за равно третиране, което съставлява нарушение на основни права на жалбоподателите. Тъй като не е взел предвид правилото, закрепено в точка 35 от Насоките за определяне на глобите, а именно че предприятията, които са принудени да плащат разсрочено глобата, трябва по принцип да са в състояние да платят в рамките на три до пет години, Общият съд е наложил на жалбоподателите несъразмерна глоба, която те в най-добрия случай биха могли да изплатят едва след дълъг период от време. Освен това при анализа на изискването за равно третиране във връзка с прилагането на правилото по точка 35 от Насоките за определяне на глобите и във връзка с определянето на меродавния момент Общият съд не е съобразил факта, че съответните положения са сходни.

Накрая, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на основното процесуално право на жалбоподателите на ефективна правна защита, доколкото при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд се опрял единствено на изготвените от Комисията изчисления на глобата и изложените от страните факти. Това не би могло да е достатъчно, за да е налице пълен и неограничен контрол от страна на неутрална инстанция, какъвто предполага ефективната правна защита срещу налаганите от Комисията глоби.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OB L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).