Жалба, подадена на 3 юни 2015 г. от Central Bank of Iran срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 25 март 2015 г. по дело T-563/12, Central Bank of Iran/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-266/15 P)

(2015/C 294/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Central Bank of Iran (представители: M. Lester и Z. Al-Rikabi, Barristers)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

Основания и основни доводи

Central Bank of Iran обжалва решението на Общия съд от 25 март 2015 г. по дело T-563/12, с което се отхвърля жалбата ѝ за отмяна на нейното включване в Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 г. (1) и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 г. (2) Жалбоподателят изтъква четири правни основания в подкрепа на своята жалба.

Правно основание A. Общият съд е допуснал грешка като е приел, че Съветът правилно е преценил дали някой от критериите за вписване в оспорваните мерки е бил изпълнен

Общият съд погрешно е схванал услугите, предоставени от жалбоподателят в съответствие с валутното и банково право на Иран, като „финансова подкрепа“ на правителството на Иран по смисъла на релевантния определящ критерий. Предоставените от жалбоподателя услуги в качеството на Централна банка, като поддържане на сметки и клирингови транзакции, не представляват „финансова подкрепа“ от такава качествена и количествена значимост, че да позволяват на иранското правителство да следва ядрена програма. Всъщност, ако бъдат надлежно и пропорционално тълкувани, тези услуги в никакъв случай не представляват финансова подкрепа.

Правно основание Б: Общият съд е допуснал грешка като е приел, че Съветът е изпълнил своето задължение за мотивиране в съответствие с член 296 ДФЕС

Наличието на валутно и банково право на Иран, което определя функциите и правомощията на жалбоподателя като Централна банка на Иран не прави (противно на приетото от Общия съд) очевидно това, което Съветът определя като „финансова подкрепа“ в своите мотиви. Общият съд е сгрешил, като е приел, че Съветът не е бил длъжен да представи конкретни и специални мотиви, обясняващи как и по какъв начин той е приел, че жалбоподателят е предоставил подобна подкрепа на иранското правителство.

Правно основание В: Общият съд е допуснал грешка като е приел, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено

Общият съд е допуснал грешка и като е приел, че Съветът е спазил правото на защита на жалбоподателя. Съветът не е предоставил никакво доказателство преди да вземе решението си за повторно вписване на жалбоподателя в списъка. Общият съд е допуснал грешка като е позволил на Съвета да допълни своите мотиви с позоваване на разпоредбите на валутното и банковото право на Иран, които (противно на посоченото в решението на Общия съд) не са били посочени ясно в мотивите. Жалбоподателят не се е запознал с изтъкнатите срещу него доводи и не е бил в състояние да представи адекватна защита.

Правно основание Г: Общият съд е допуснал грешка като е отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че Съветът е нарушил необосновано и непропорционално основните права на жалбоподателя, включително правото му на защита на неговата собственост и репутация

Общият съд е трябвало да заключи, че вписването на жалбоподателя в списъка е непропорционално, поради това, че е причинило сериозни трудности на жалбоподателя и на иранския народ, няма никакво отражение върху източниците на доходи на иранското правителство, и не спомага за постигане на целта да се принуди иранското правителство да спре развитието на своята програма за разпространение на ядрено оръжие.

(1)  Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 58).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 16).