Жалба, подадена на 24 юни 2011 г. от Европейската комисия срещу Определение на Общия съд (шести състав) от 13 април 2011 г. по дело T-320/09, Planet AE/Комисия

(Дело C-314/11 P)

2011/C 238/18

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac и D. Triantafyllou)

Друга страна в производството: Planet AE

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Единствената възможна последица от регистрацията на ответника в СРП, която (за разлика от други регистрации) се основава само на подозрения, е засилването на мерките по мониторинг (член 16 от решението), които нямат обвързващо действие за ответника. В определението неправилно се смесват разглежданите регистрации с други видове регистрации, които имат различни последици.

Сам по себе си мониторингът на регистрирания субект очевидно не променя правното му положение.

Всички мерки са приети със съгласието на отговорния разпоредител с бюджетни кредити след консултации и преговори с ответника и неговата банка. Те не са пряка и автоматична последица от регистрациите. Прякото засягане обаче е задължително условие за допустимостта на жалбата (член 263, параграф 4 ДФЕС).

Въпреки че посочените по-горе консултации и преговори са били описани в жалбата, Общият съд не ги е взел предвид в нарушение на принципите на безпристрастност и обективност.

В обжалваното определение не се уточнява в какво се състои „неблагоприятната промяна“ на положението на жалбоподателя в първоинстанционното производство, който не е бил лишен от икономическо предимство, а е бил освободен от задължението да разпределя плащанията.

Същото важи и по отношение на последиците от разглежданите регистрации, чийто обвързващ характер изобщо не е бил обяснен.

Ролята на ответника в консорциума е свързана с изготвянето на договора. Като неразделна част от договорната рамка, в него е било възможно да се включи арбитражна клауза (член 272 ДФЕС), но той не подлежи на обжалване, тъй като въпросните способи за защита съществуват успоредно и отделно един от друг.

От една страна, Комисията не е длъжна да поема задължения, без да вземе определени предпазни мерки, а от друга, ответникът се е съгласил с окончателната договорна рамка. Поради това Общият съд неправилно изисква правни основания, изслушвания и пр., които са задължителни в случаите на „санкции“ и са несъвместими с положението на равнопоставеност на договарящите страни.

Регистрациите в SAP са вътрешни мерки, предпазни мерки съгласно принципа на добро финансово управление (член 27 от Финансовия регламент), предвидени в Решение 2008/969 като вътрешни правила на Комисията (вж. член 51 от Финансовия регламент), за да бъдат оповестени и използвани от всички оправомощени разпоредители с бюджетни кредити на тази институция. В допълнение, оспорваните регистрации не трябва да се смесват с регистрациите, водещи до изключване от участие в процедурата, тъй като в случая договорът е бил сключен с ответника.

Общият съд обосновава определението си с необходимостта да провери дали Комисията е компетентна да приеме Решение 2008/969. Въпросът за компетентността обаче е свързан с основателността на жалбата и не определя нейната допустимост.