5.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/19

—

да обяви настоящата жалба за допустима,

—

да отмени решението на Комисията от 1 октомври 2010 година, с което се отхвърля жалбата, подадена от Vivendi на 2 март 2009 г. (регистрирана под № 2009/4267) във връзка с нарушение от Френската република на Директива 2002/77/ЕО от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, а следователно и на член 106, параграф 1 ДФЕС поради предоставянето на регулаторно предимство, произтичащо от отказа на ARCEP да упражни правомощията си да задължи традиционния оператор да възстанови на искащите достъп до абонатна линия оператори сумите, начислени над действителните разходи за предоставянето на услугата с разходна ориентираност,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в производството пред Общия съд.

1.

Първото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото във връзка с определението за „специално право“ по смисъла на Директива 2002/77/ЕО (1).

2.

Второто правно основание е изведено от неизпълнение от Комисията на задължението ѝ по член 106, параграф 3 ДФЕС да осигури прилагането на тази разпоредба.

3.

Третото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията неправилно приела, че задължението за ориентиране на някои тарифи към разходите не произтичало от директива на Европейския съюз, а било отговорност на националния регулаторен орган.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията приела, че правата на частните оператори не били накърнени, защото те могли да сезират националните съдилища по търговски спорове, за да си възстановят начислените им от France Télécom прекомерно големи суми, при положение че поради присъщата на подобно дело сложност упражняването в пълна степен на правото на възстановяване на сумите пред тези съдилища е на практика невъзможно.