Иск, предявен на 9 декември 2010 г. — Европейска комисия/Република Унгария

(Дело C-575/10)

2011/C 72/09

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Kukovec и A. Sipos)

Ответник: Република Унгария

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Както Директива 2004/17, така и Директива 2004/18 предоставят на оферентите в процедури за възлагане на обществени поръчки възможността да се позоват на капацитета на други субекти, независимо от правното естество на връзките между тях, за да докажат своята годност и удовлетворяването на критериите за подбор.

Комисията счита за противоречаща на съответните разпоредби на посочените директиви унгарска правна уредба, която по отношение на определени критерии за годност позволява на оферентите да използват ресурсите на други субекти, които не участват пряко в изпълнението на договора, само ако притежават мажоритарно участие в посочените субекти, позволяващо им да оказват влияние върху тях. По този начин когато става въпрос за субекти, които не участват като подизпълнители в изпълнението на договора, оспорваната национална правна уредба налага допълнително изискване, за да може оферентът да се основе на капацитета на такива субекти в процедурата по възлагане на обществена поръчка.

Разпоредбите на директивите са недвусмислени: те не изискват субектите, които предоставят ресурсите, да участват пряко в изпълнението на договора, но налагат националната правна уредба да гарантира възможност да се посочи, че ще се използват ресурсите на посочените субекти, независимо от правното естество на връзката между оферента и тези субекти. Единственото изискване е оферентът да може да докаже на възлагащия орган, че действително ще разполага с ресурсите, необходими за изпълнение на договора.

По-нататък Комисията отбелязва, че въпреки това оспорваната унгарска правна уредба ограничава възможностите на оферентите, на които не остава друг избор освен да включат в изпълнението на договора като подизпълнители субектите, осигуряващи посочените ресурси, ако още от самото начало не притежават в тези субекти мажоритарно участие, позволяващо им да упражняват влияние върху тях.

Комисията твърди, че оспорваната национална правна уредба не може да бъде обоснована с целта за ограничаване на практиките на заобикаляне на нормите в областта на обществените поръчки, тъй като не е възможно позоваване на такава цел за обосноваване на правна уредба, която противоречи на правната уредба на Съюза относно обществените поръчки и ограничава непропорционално процесуалните права и задължения, произтичащи от директивите. Естествено държавите членки имат възможност в установените от директивите граници да определят как оферентите трябва да докажат, че действително ще разполагат с ресурсите на други субекти, но при това не трябва да създават разграничение, основано на правното естество на връзката с такива субекти.

Комисията не приема тезата на Унгарската република, че субект, който не участва в изпълнението на договора, не може да докаже, че отговаря на минималните критерии за избор, а именно, че към момента на изпълнение на договора ще е в състояние действително да предостави на разположение необходимите ресурси. В това отношение Комисията подчертава, че член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО изрично предвижда, че оферентът може да докаже, че ще разполага с ресурсите на друг субект „чрез представянето на доказателство за ангажимента, поет от тези образувания за поставяне на необходимите ресурси на разположение на икономическия оператор“. От това следва, че субектът, който предоставя ресурсите си, може да докаже, че притежава ресурсите, които трябва да предостави на разположение към момента на изпълнение на договора, без да е необходимо да участва пряко в изпълнението на договора.

На последно място Комисията сочи, че оспорваната национална правна уредба може да има дискриминационно действие спрямо чуждите оференти. Макар да се прилага за всички оференти, унгарската правна уредба фактически ограничава възможността за участие в процедурите по възлагане на обществени поръчки по-специално за чуждите оференти, тъй като последните по правило не разполагат с всички необходими за изпълнението на договора ресурси на мястото на изпълнението му, поради което във връзка с процедурите по възлагане на обществени поръчки по-често в сравнение с унгарските оференти се оказват принудени да се позоват на капацитета на независими от тях местни икономически оператори.

(1)  Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116)

(2)  Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3)