Иск, предявен на 9 декември 2010 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-574/10)

2011/C 72/08

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms и C. Zadra)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящия иск са възмездните договори за архитектурни услуги, които общината на Niedernhausen е сключила в качеството си на възлагащ орган с едно инженерно бюро. Въпреки че всички архитектурни услуги се отнасят до един и същи строителен проект, а именно обновяването на Autalhalle, те са възложени поотделно като услуги по проектиране за различни части от една сграда на едно и също инженерно бюро, без да се провежда процедура за възлагане на обществени поръчки на европейско равнище. Поради тази причина стойността на договорите е определена поотделно за всяка една обществена поръчка.

Въпросните архитектурни договори са възмездни договори за предоставянето на услуги по смисъла на член 1, параграф 2, буква г) от Директива 2004/18/ЕО. Съгласно приложение II А, категория 12 от Директива 2004/18/ЕО архитектурните услуги са приоритетни услуги.

Комисията смята, че при въпросните услуги по планиране става въпрос за една-единствена обществена поръчка, за чието разделяне на отделни поръчки не съществуват никакви обективни причини. Според Комисията става въпрос за частични услуги по замисленото, одобрено и изпълнено като общ проект обновяване на една-единствена сграда. Те служат на тази обща цел и са в тясна пространствена, икономическа и функционална връзка. Ето защо стойността на обществената поръчка е трябвало да се изчисли според общата стойност на извършените в рамките на обновяването архитектурни услуги. В такъв случай посочената в член 7, буква б) от Директива 2004/18/ЕО прагова стойност е щяла да бъде надхвърлена и е трябвало да се проведе процедура за възлагане на обществени поръчки на европейско равнище.

При самото строително обновяване на Autalhalle става въпрос за една-единствена обществена поръчка за строителство по смисъла на европейското право в областта на обществените поръчки. Това е сигурен белег, че свързаното с нея планиране трябва да се счита за част от тази обществена поръчка. Ако, както в настоящия случай, архитектурните услуги са свързани с една-единствена обществена поръчка за строителство и тяхното съдържание се определя от планирания строителен обект, няма логична причина да се избере друг начин за изчисляване на стойността. Архитектурните услуги, според Комисията, са в известна степен второстепенни спрямо строителните такива. Защо за една-единствена обществена поръчка за строителство се изискват отделни архитектурни услуги, според Комисията, е неясно.

Съдът приема, че единната икономическа и техническа функция на отделните съставни части на обществената поръчка е белег за това, че става въпрос за една-единствена обществена поръчка. Въпреки че посоченият критерий за функционален подход е развит във връзка с обществените поръчки за строителство, Комисията смята, че той важи и за обществените поръчки за услуги. Критерият за техническото и икономическо единство на услугите по планиране на отделните части на сграда е изпълнен, защото става въпрос за една-единствена сграда.

Произволно разделяне на договорите противоречи на effet utile на директивата. В частност то би довело до стойности, които са изкуствено по-занижени от праговете в директивата и така до ограничаване на приложното ѝ поле. В постоянната си практика Съдът подчертава значението на директивите за обществените поръчки за свободното движение на услуги и за честната конкуренция в рамките на Съюза. Произволно и субективно „раздробяване“ на отделни обществени поръчки за услуги би подкопало тази цел.

Бюджетни причини за разделянето на отделните строителни фази също не могат да обосноват изкуственото разделяне на една-единствена стойност на обществената поръчка. Това би противоречало на целта на европейските директиви в областта на обществените поръчки за провеждането на единна обществена поръчка, която само защото поради чисто бюджетни причини се провежда на няколко етапа, трябва да се счита за отделни обществени поръчки, които поради тази причина не попадат в приложното поле на Директивата. Член 9, параграф 3 от Директивата забранява подобно изкуствено разделяне на една-единствена обществена поръчка.

Накрая се прави изводът, че при въпросните договори става въпрос за една-единствена обществена поръчка, чиято стойност към момента на възлагане на обществените поръчки надвишава установените в Директивата прагови стойности. Следователно е трябвало да се проведе процедура по възлагане на обществена поръчка на европейско равнище в съответствие с процедурите в Директивата. Това не се е случило, поради което ответникът е нарушил Директивата.

(1)  Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).