5.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 72/2

1.

За да се приеме, че конкретна претенция е здравна по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5 или по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (1), последно изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година (2), необходимо ли е да е налице благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели последващото устойчиво подобряване на физическото състояние или е достатъчен само временен ефект, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт?

2.

В случай, че твърдението за временен благоприятен ефект може да се определи като здравна претенция:

за да може да се приеме, че този ефект е обоснован с липсата или намаленото съдържание на определено вещество по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и съображение 15 от Регламента, достатъчно ли е в претенцията да се твърди само, че ефектът, който по принцип следва от храна от този вид, многократно установяван като неблагоприятен, в конкретния случай е с по-слабо проявление?

3.

При утвърдителен отговор на втория въпрос:

налице ли е съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, в редакцията му от 13 декември 2007 г., във връзка с член 15, параграф 1 (свобода при избор на професия) и с член 16 (свобода на стопанската инициатива) от Хартата на основните права на Европейския съюз след в редакцията му от 12 декември 2007 г. (3), ако на производител или търговец на вино се забрани без изключение да предявява здравна претенция в реклама по описания по-горе начин, дори ако посочената претенция отговаря на истината?