Жалба, подадена на 15 декември 2009 г. от Elf Aquitaine SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-174/05, Elf Aquitaine/Комисия

(Дело C-521/09 P)

2010/C 37/35

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Elf Aquitaine SA (представители: E. Morgan de Rivery и S. Thibault-Liger, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага шест правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като не извежда всички последици от репресивния характер на санкциите по член 101 ДФЕС [81 ЕО]. Той твърди в частност, че Общият съд неправомерно отказва да приложи спрямо него презумпцията за невиновност и принципа за индивидуализиране на наказанията, като приема, че жалбоподателят носи отговорност за извършеното от неговото дъщерно дружество нарушение, въпреки че изложените от жалбоподателя факти напротив доказват, че той самият не извършва никакво нарушение и че дори не знае за това нарушение към момента на извършването му.

С второто правно основание Elf Aquitaine твърде, че е налице нарушение на правото му на защита поради неправилно тълкуване на принципите за справедливост и равни процесуални възможности. Всъщност в обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че в случая принципът на равни процесуални възможности бил спазен, тъй като жалбоподателят могъл надлежно да изложи гледната си точка в административната процедура и бил уведомен за възраженията спрямо него за първи път с изложението на възраженията. Според жалбоподателя това тълкуване било неправилно, тъй като водело до отричане на необходимостта правото му на защита да се зачита още на етапа на предварителната проверка, както и на необходимостта Комисията да извърши такава проверка, като безпристрастно прецени освен обстоятелствата, които уличават заподозряното в извършване на нарушение лице, и обстоятелствата, които го оневиняват.

С третото правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд допуска редица грешки при прилагане на правото, свързани със задължението за мотивиране. Тези грешки се отнасяли както до преценката на съдържанието и интензитета на мотивите, които Комисията следва да изложи, така и до самото съдържание на обжалваното съдебно решение, в което били направени редица противоречиви изводи.

С четвъртото правно основание Elf Aquitaine твърди, че е налице нарушение на член 263 ДФЕС [230 ЕО], доколкото Общият съд превишил границите на контрола за законосъобразност, като заменил съдържащата се в решението на Комисията неправилна и кратка преценка със своята собствена преценка относно възможността дружеството майка да носи отговорност за извършено от нейно дъщерно дружество нарушение.

С петото правно основание, състоящо се от четири части, жалбоподателят твърди, че Общият съд не се съобразява с нормите относно отговорността за антиконкурентни практики. Тъй като не се основал на презумпцията за отговорност на дружеството майка за действията на нейното дъщерно дружество, Общият съд всъщност трябвало да провери дали Комисията е доказала конкретна намеса на жалбоподателя в управлението на неговото дъщерно дружество.

С шестото и последно правно основание жалбоподателят на последно място посочва при условията на субсидиарност, че ако допуснатите от Общия съд грешки и нарушения не доведат до отмяна на решението на Комисията, те най-малкото би трябвало да накарат Съда да отмени или намали наложената му при условията на солидарност глоба.