EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62009CN0477
Case C-477/09: Reference for a preliminary ruling from the Cour de Cassation (France) lodged on 25 November 2009 — Charles Defossez v Christian Wiart, liquidator of Sotimon SARL, Office national de l’emploi, CGEA de Lille
Дело C-477/09: Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 25 ноември 2009 г. — Charles Defossez/Christian Wiart, пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l'emploi, CGEA de Lille
Дело C-477/09: Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 25 ноември 2009 г. — Charles Defossez/Christian Wiart, пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l'emploi, CGEA de Lille
OB C 37, 13.2.2010, p. 18–19
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
13.2.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 37/18 |
Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 25 ноември 2009 г. — Charles Defossez/Christian Wiart, пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l'emploi, CGEA de Lille
(Дело C-477/09)
2010/C 37/19
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в главното производство
Ищец: Charles Defossez
Ответници: Christian Wiart, в качеството на пълномощник ликвидатор на Sotimon SARL, Office national de l'emploi (Фонд за закриване на предприятия), CGEA de Lille
Преюдициални въпроси
Следва ли член 8а от Директива № 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (1), изменена с Директива № 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. (2), който предвижда в първата си алинея, че когато едно предприятие, което извършва дейност на територията на най-малко на две държави членки е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1, институцията в държавата членка, на чиято територия те работят или обикновено полагат труд, е компетентната институция за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите и предвижда във втората си алинея, че обхватът на правата на работниците и служителите се определя със закона, регламентиращ компетентната гарантираща институция, да се тълкува в смисъл, че определя компетентната институция и изключва всички останали или следва предвид целта на директивата за укрепване на правата на работниците, упражняващи правото си на свободно движение и предвид първа алинея от член 9 от същата тази директива, съгласно която директивата не засяга правото на избор на държавите членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите, да се тълкува в смисъл, че не лишава работника и служителя от правото да се възползва от по-благоприятната гаранция на институцията, в която неговият работодател се осигурява и прави вноски съгласно националното право, вместо от гаранцията на тази институция?
(1) ОВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 1, стр.197.
(2) ОВ L 270, стр. 10; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 6, стр.149.