ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.3.2023

JOIN(2023) 8 final

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно актуализиране на Стратегията на ЕС за морска сигурност и свързания с нея план за действие

„Засилване на Европейската стратегия за морска сигурност с оглед на променящите се заплахи за морската сигурност“

I.Въведение

Морската сигурност е от жизненоважно значение за Европейския съюз (ЕС) и неговите държави членки. Държавите ― членки на ЕС, заедно образуват най-голямата обща изключителна икономическа зона в света. Икономиката на ЕС зависи до голяма степен от безопасността и сигурността на океаните: над 80 % от световната търговия се извършва по море, около две трети от световните доставки на нефт и газ или се добиват в морето, или се транспортират по море 1 , а до 99 % от глобалните потоци от данни се предават по подводни кабели 2 . За да се гарантира ефективно управление на океаните, да се опазят океаните и морското дъно и да се оползотвори пълният потенциал на устойчивата синя икономика 3 , световната морска среда трябва да бъде сигурна.

От 2014 г. насам Европейската стратегия за морска сигурност (ЕСМС) и планът за действие 4 осигуряват рамката за справяне с предизвикателствата пред морската сигурност. Стратегията оказва стимулиращо въздействие върху по-тясното сътрудничество между гражданските и военните органи, най-вече чрез обмен на информация. Тя спомогна за утвърждаването на основаното на правила управление на морското пространство и даде тласък на международното сътрудничество. Стратегията допринесе за засилването на автономността и способността на ЕС за реагиране на заплахи за морската сигурност 5 .

Ролята на ЕС на фактор за глобалната морска сигурност все повече нараства — ЕС провежда свои собствени военноморски операции, например Atalanta 6 и Irini 7 , прилага концепцията за координирано морско присъствие (КМП) 8 , насърчава морската ситуационна осведоменост и си сътрудничи с широк кръг външни партньори. Освен това за периода оперативните системи за морско наблюдение и наблюдение на границите на „Коперник“, въведени от Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), осигуряват спътникови наблюдения, допълващи навигационните служби (услуги) на спътниците на „Галилео“.

Общата стратегическа среда претърпява драстични промени. Променена от извънредната ситуация в областта на климата и влошаването на състоянието на околната среда и влошена от незаконната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна, тя изисква повече действия от страна на ЕС като фактор за международната сигурност.

В съответствие със Стратегическия компас на ЕС за сигурността и отбраната 9 настоящата актуализация на ЕСМС и на нейния план за действие има за цел да отговори на новите предизвикателства. Това е възможност за намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани с морската сигурност. Това е и възможност за допълнително засилване на ролята на ЕС в международен план и за по-нататъшно гарантиране на достъпа на ЕС до морска област, която е все по-оспорвана.

Актуализираната ЕСМС представлява рамка, въз основа на която ЕС ще предприеме по-нататъшни действия за защита на своите интереси в морето и за защита на своите граждани, ценности и икономика. Целта е да се утвърди международният мир и сигурност, като същевременно се спазва принципът на устойчивост и опазване на биологичното разнообразие. ЕС и неговите държави членки ще прилагат актуализираната стратегия съобразно своите правомощия.

II.Промени и нарастване на заплахите за морската сигурност

След приемането на Европейската стратегия за морска сигурност през 2014 г. на световната геополитическа сцена настъпиха множество промени, което налага предприемането на нови и засилени действия. В анализа на ЕС на заплахите се посочва, че ЕС е изправен пред нарастване на заплахите и предизвикателствата, включително в морската област 10 . Засилва се стратегическата конкуренция за власт и достъп до ресурси. Заплахите стават все по-сложни и многопластови, като някои държави се стремят да променят основните принципи на многостранния ред, включително чрез нарушения на националния суверенитет и граници. Военната агресия на Русия срещу Украйна върна войната в Европа и предизвика нови опасности, както и отрицателно странично въздействие върху морската сигурност и европейската икономика, което се отразява върху европейските граждани и дружества.

В много региони възникват спорове, които засягат морската сигурност, включително териториални и морски спорове, конкуренция за природни ресурси и заплахи за свободата на корабоплаването и правата на мирно и транзитно преминаване. Тези предизвикателства създават напрежение в морските басейни около ЕС като Средиземно море, Черно море и Балтийско море, което се задълбочава от военната агресия на Русия срещу Украйна. Налице е също така увеличаване на предизвикателствата пред морската сигурност извън Европа, а именно в Гвинейския залив, Аденския залив, Ормузкия проток, пролива Малака, и в Южнокитайско море. Някои държави извън ЕС увеличават своите възможности и позиции в морето и предприемат едностранни действия. Това включва използване на сила или нарушаване на националния суверенитет на други държави. Тези действия поставят под въпрос върховенството на закона и международния ред, основан на Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП).

Индийско-Тихоокеанският регион, където се намират най-отдалечените региони (Индийски океан) и отвъдморските страни и територии (Тихи океан) на ЕС, се превърна в зона на засилена геополитическа конкуренция. Демонстрацията на сила и нарасналото напрежение в региони като Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тайванския проток оказват въздействие върху световната сигурност и пряко засягат европейската сигурност и просперитет. Поддържането на стабилност и сигурност по ключови морски маршрути, като пролива Малака и Сингапурския проток, Африканския рог и Индийския океан, означава, че ЕС и неговите държави членки трябва да разширят присъствието и действията си в тези региони в съответствие със стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион.

Очаква се изменението на климата и замърсяването на моретата да имат значителни дълготрайни неблагоприятни последици за морската сигурност. Сред въздействията ще бъдат наводнения в крайбрежните райони и острови, загуба на коралови рифове, мангрови гори и други влажни зони и изчерпване на рибните запаси 11 . Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда действат като фактори за умножаване на риска чрез увеличаване на нестабилността и неравенството, изостряне на международната престъпност, пиратството и напрежението, свързано с морските ресурси. Поради това е необходима нова призма, чрез която ЕС ще има възможност да направи обществото по-устойчиво по отношение на изменението на климата, да опази природата и да обърне процеса на влошаване на състоянието на екосистемите 12 . И обратно, пропуските в морската сигурност могат да доведат до екологични щети като например възпрепятстване на достъпа до замърсени обекти, отклоняване на средства, предназначени за опазване на околната среда, или саботаж срещу морската инфраструктура. Освен това военната агресия на Русия срещу Украйна например не само доведе до опустошителни последици за хората и икономиката, но и до значителна загуба на биологично разнообразие 13 . Следователно е от съществено значение да бъдат разрешени въпросите по взаимодействието между изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда в крайбрежните и морските зони и морската сигурност, включително чрез текущи и нови целеви научни изследвания.

Атаките от 2022 г. срещу газопровода „Северен поток“ в Балтийско море, присъствието на безекипажни съдове без разрешен достъп около инсталации в крайбрежните води в Северно море и повтарящите се хибридни атаки и кибератаки, насочени към морската инфраструктура, налагат ЕС да засили действията си и да защити по-ефективно критичната си инфраструктура, по-конкретно чрез разработване на иновативни технологии. Тъй като морската промишленост преминава през цифрова трансформация, нейната сложност и потенциални уязвимости са се увеличили. Нараства вероятността злонамерените участници да използват хибридни и кибератаки срещу морската инфраструктура, включително подводни кабели и тръбопроводи, както и срещу пристанища и кораби. В препоръката на Съвета относно координиран подход на равнището на Съюза за укрепване на устойчивостта на критичната инфраструктура 14 се признава тази необходимост от действия. Освен това в препоръката на Комисията относно целите на Съюза за устойчивост при бедствия се определят мерки, които могат да допринесат за по-добрата готовност и способност на ЕС и държавите членки да реагират на природни и причинени от човека бедствия, включително по море 15 .

Заплахите и незаконните дейности, като пиратството и въоръжените грабежи в морето, организираната престъпност, включително контрабандата на мигранти и трафика на хора, трафика на оръжия и наркотици, тероризма, незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, други незаконни дейности, включително неразрешени проучвания в изключителните икономически зони на държавите — членки на ЕС, и невзривените боеприпаси (НВБ) 16 в морето, продължават да бъдат предизвикателства от критично значение в множество региони, като някои крайбрежни райони и отдалечени територии на ЕС са особено уязвими. Някои от тези незаконни дейности могат да бъдат улеснени от слабата сигурност на пристанищата. Злонамерените участници могат да комбинират тези заплахи и дейности, за да извършват хибридни атаки срещу ЕС и неговите държави членки.

III.Интереси на ЕС в сферата на морската сигурност

В контекста на променящите се заплахи за морската сигурност основните интереси на ЕС са:

·сигурността на Европейския съюз, неговите държави членки, граждани и партньори;

·запазване на световния мир и стабилност и поддържане на морските маршрути свободни и отворени;

·зачитане на международното право, по-специално КООНМП като всеобхватна правна рамка, която урежда всички дейности в океана, и насърчаване на доброто международно управление на океаните, включително чрез регионални морски конвенции, както и прилагане на споразумение на СТО за субсидиите в областта на рибарството 17 ;

·опазване на природните ресурси и морската среда и управление на въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху морската сигурност;

·гарантиране на устойчивостта и защитата на морската инфраструктура от критично значение 18 (на сушата и в морето), включително чрез предприемане на действия по отношение на рисковете и заплахите, свързани с изменението на климата, както и на тези, произтичащи от преките чуждестранни инвестиции;

·засилване на устойчивостта и защитата на логистичните центрове, т.е. пристанищата, включително предприемане на действия по отношение на рисковете, свързани с корупцията и незаконните дейности;

·защитата на икономическите дейности в морето, по този начин допринасяйки за устойчива синя икономика (както на сушата, така и в морето);

·защитата на външните граници на ЕС и неговата вътрешна сигурност с цел справяне с контрабандата на мигранти, трафика на хора и други незаконни дейности, включително неразрешени проучвателни и сондажни дейности за въглеводороди;

·осигуряването на капацитет за бързи и ефективни действия в морската област и в други оперативни области (т.е. сухопътно, въздушно, кибернетично и космическо пространство);

·гарантиране на безопасността и сигурността на моряците в съответствие с изискванията на Морската трудова конвенция и други относими конвенции на Международната организация на труда.

IV.Засилване на ответните действия на ЕС

Актуализираната стратегия за морска сигурност ще подпомогне защитата на изброените по-горе интереси на ЕС от променящите се и нарастващи заплахи за морската сигурност. За тази цел ЕС ще засили действията си в рамките на шест стратегически цели:

1.засилване на дейностите в морето;

2.сътрудничество с партньорите;

3.водеща роля за повишаване на морската осведоменост 19 ;

4.управление на рисковете и заплахите;

5.повишаване на възможностите;

6.образование и обучение.

Действията на ЕС в рамките на тези стратегически цели ще продължат да се ръководят от принципите на ЕСМС от 2014 г.: междусекторен подход, функционална цялост, зачитане на международните правила — международното право, правата на човека и демокрацията, и пълното спазване на Конвенцията на ООН по морско право, и многостранно сътрудничество в областта на морското дело. Актуализираната ЕСМС ще се изпълнява чрез план за действие (в приложение) и в рамките на интегрирания подход 20 . За изпълнението на стратегията ЕС и държавите членки ще използват всички налични граждански и военни политики, средства и инструменти на ЕС и ще координират политиките и дейностите на всички важни участници на европейско, регионално и национално равнище, като ще се засилват техните полезни взаимодействия и взаимното им допълване. Чрез стратегията също така ще се насърчава по-последователното ангажиране на ЕС във външни конфликти и кризи, за да се повиши сигурността на ЕС и неговите граждани.

Актуализираната стратегия ще включва конкретни действия за всеки морски басейн около ЕС. Действията следва да отчитат регионалните стратегии 21 на ЕС и програмите за изграждане на капацитет, както и сътрудничеството с партньорските държави.

1.Засилване на дейностите в морето

Със стратегическият компас на ЕС се отправя призив за допълнително укрепване на ангажимента на ЕС в областта на морската сигурност. Съгласно рамката на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) операция Atalanta действа в западната част на Индийския океан от 2008 г. насам. Предвид успешните резултати, мандатът на операция Atalanta беше разширен от борба срещу пиратството в по-широка операция за морска сигурност и допълнително се укрепват нейните връзки и полезни взаимодействия с европейската мисия за морска осведоменост в Ормузкия проток (EMASOH). 22 В Средиземно море основната задача на операция Irini е прилагането на оръжейното ембарго на ООН на Либия. Това е пряк принос на ЕС за мира и стабилността в Средиземноморието, с който се повишава морската сигурност. В съответствие с интегрирания подход ЕС също така допринася за повишаване на морската сигурност чрез предоставяне на обучение и изграждане на капацитет за партньори чрез граждански мисии по линия на ОПСО, като например Мисията на Европейския съюз за изграждане на капацитет в Сомалия (EUCAP).

През 2021 г. ЕС въведе новата концепция за координирано морско присъствие (КМП). Този нов гъвкав инструмент има за цел да засили колективната ангажираност на ЕС в областта на морската сигурност, като използва по най-добрия начин военноморските сили на държавите членки в области, които са от стратегически интерес за ЕС. В контекста на КМП ЕС следва да засили борбата срещу незаконните и неразрешени дейности в морето, включително трафика на наркотици. Въз основа на опита, придобит чрез прилагането на КМП в Гвинейския залив и в северозападната част на Индийския океан (включително в Червено море), ЕС ще разгледа нови морски зони, представляващи интерес, където да приложи тази концепция. Установяването на нови морски зони представляващи интерес би повишило ситуационната осведоменост на ЕС, партньорствата и стратегическата култура като фактор за морската сигурност.

В Стратегическия компас на ЕС също се подчертава важността на осигуряването на готовност и оперативна съвместимост между военноморските сили на държавите ― членки на ЕС, и се призовава ЕС да провежда учения с реални действия във всички области. Ето защо ЕС ще въведе ежегодно военноморско учение за повишаване на готовността, подобряване на оперативната съвместимост и справяне с променящите се заплахи за морската сигурност.

Комисията, подпомагана от ЕАМБ, извършва проверки в областта на морската сигурност в пристанища, пристанищни съоръжения и кораби в ЕС и проучва начини за повишаване на морската сигурност на пасажерските кораби или в области като киберсигурността. В съответствие със стратегическите насоки за европейско интегрирано управление на границите (ЕИУГ) 23 системата за наблюдение на морските граници трябва да може да открива, идентифицира и при необходимост да проследява и прихваща всички плавателни съдове, навлизащи в териториални води, и да допринася за гарантиране на защитата и спасяването на човешки живот в морето при всякакви метеорологични условия. Държавите членки следва да използват по най-добрия начин възможностите за наблюдение, предлагани от Frontex, за да подобрят националните способности и цялостната ситуационна осведоменост.

Frontex провежда операции като Indalo, Themis и Poseidon за контрол на границите на ЕС и за борба с престъпността в Средиземно море, по-специално с незаконната контрабанда на мигранти. Frontex, Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) и ЕАМБ провеждат многоцелеви морски операции за борба срещу трансграничната престъпност, включително контрабандата на мигранти и трафика на хора, за откриване на морско замърсяване и незаконен риболов и за извършване на други задачи по наблюдение в множество морски басейни около ЕС, включително Черно море. ЕС следва да продължи да развива тези важни многоцелеви операции.

Ключовите действия на ЕС 24 за повишаване на морската сигурност ще бъдат:

·организиране на ежегодно военноморско учение в ЕС;

·засилване на съществуващите военноморски операции на ЕС (Atalanta и Irini) с военноморски и въздушни ресурси;

·разглеждане на нови морски зони, представляващи интерес, в които да се приложи концепцията за КМП, въз основа на извлечените поуки и на предложенията на Европейската служба за външна дейност;

·засилване на борбата срещу незаконните и неразрешени дейности в морето, включително трафика на наркотици, в контекста на КМП;

·поддържане и засилване на проверките на морската сигурност в ЕС и предприемане на действия по отношение на киберсигурността и сигурността на пасажерските кораби;

·засилване на сътрудничеството на равнището на ЕС по отношение на функциите за брегова охрана чрез насърчаване на организирането на многоцелеви морски операции в множество морски басейни около ЕС.

2.Сътрудничество с партньорите

ЕС вече е изградил отношения и полезни взаимодействия в областта на морската сигурност с многостранни и регионални организации както на глобално, така и на регионално равнище (например с ООН, ММО 25 , НАТО, АС 26 и АСЕАН 27 ), и с няколко държави извън ЕС, по-конкретно в Гвинейския залив и Индийско-Тихоокеанския регион.

Освен това ЕС и неговите държави членки установиха международно сътрудничество чрез двустранни диалози, посещения на пристанища и учения с реални действия, особено в Индийско-Тихоокеанския регион, например с Австралия, Япония, Индия, Индонезия, Република Корея, Оман и Сингапур. Операции Atlanta и Irini участват в механизми за споделяне на информация и за многостранно сътрудничество, включително конференции за взаимна осведоменост и избягване на конфликти (SHADE). Европейският съюз също така предоставя значителна подкрепа за морската сигурност в рамките на своето сътрудничество за развитие, хуманитарна помощ и мерки за подкрепа на външната политика.

В западната част на Индийския океан ЕС подпомага регионалната архитектура за корабоплаването въз основа на центровете за обединяване на информация и оперативните центрове в Мадагаскар и Сейшелските острови, както и на Кодекса за поведение от Джибути относно преследването на пиратството и въоръжените грабежи срещу кораби в западната част на Индийския океан и Аденския залив 28 .

По същия начин в Гвинейския залив ЕС оказва подкрепа на регионалните организации и крайбрежните държави да прилагат свои собствени стратегии за морска сигурност, да подобряват прилагането на морското право и правосъдието, да повишават сигурността и безопасността на пристанищата, да увеличават морската осведоменост и обмена на информация в рамките на архитектурата от Яунде 29 . В Атлантически океан като цяло ЕС подкрепя борбата с незаконните дейности в сътрудничество с партньорите, по-специално по отношение на борбата с трафика на наркотици.

В изпълнения с предизвикателства геополитически контекст ЕС следва да засили сътрудничеството си с партньорите в съседните държави и в други стратегически важни морски зони. Това е особено важно на фона на военната агресия на Русия срещу Украйна. ЕС ще засили сътрудничеството си с НАТО в областта на морската сигурност, като се основава на постигнатите резултати и в съответствие с Третата съвместна декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО от януари 2023 г.. В Индийско-Тихоокеанския регион ЕС следва да увеличи обмена на опит с партньори в областта на морската сигурност чрез проекта „Засилване на сътрудничеството във и със Азия в областта на сигурността“ (ESIWA) и двустранни диалози и като положи усилия да получи статут на наблюдател („партньор в диалога“) в Асоциацията за регионално сътрудничество на страните по крайбрежието на Индийския океан (IORA). Освен това ЕС следва да задълбочи сътрудничеството си с държави и организации със сходни позиции, включително международни и регионални форуми по морско дело.

Ключовите действия на ЕС в областта на международното сътрудничество ще бъдат:

·насърчаване на подписването и ратифицирането на международни инструменти, свързани с морската сигурност, по-специално КООНМП, и насърчаване на спазването и споделянето на най-добри практики с партньорите при прилагането на международното право, свързано с морската сигурност, в рамките на съответните форуми;

·засилване на сътрудничеството между съответните служители на ЕС и НАТО в областта на морската сигурност, за да обхване всички въпроси от взаимен интерес в тази област, включително невзривените боеприпаси в морето, въз основа на трите съвместни декларации от 2016 г., 2018 г. и 2023 г.;

·провеждане на съвместни военноморски учения с партньори за повишаване на оперативната съвместимост, в допълнение към извършването на по-чести посещения и патрули на пристанища в ЕС, особено в Индийско-Тихоокеанския регион, в съответствие със стратегическия компас;

·разполагане на служители на ЕС за връзка в центрове за обединяване на морска информация 30 в морски зони, представляващи интерес, с цел насърчаване на обмена на информация и сътрудничеството, включително в областта на правоприлагането, правосъдието и вътрешните работи, между ЕС и неговите партньори, а когато е приложимо и оценяване на осъществимостта на прякото свързване на тези центрове за обединяване със съответните системи на ЕС за морско наблюдение;

·полагане на усилия за постигане на статут на партньор в диалога за ЕС в рамките на Асоциацията за регионално сътрудничество на страните по крайбрежието на Индийския океан, за да се засили ролята на ЕС като партньор в областта на морската сигурност в региона;

·насърчаване на международното сътрудничество в областта на обмена на информация и наблюдението на морската инфраструктура от критично значение, включително подводните кабели 31 , както и на сигурността на корабите и пристанищата 32 .

3.Водеща роля за повишаване на морската осведоменост

Добрата морска осведоменост е абсолютно необходима, за да се гарантира бързото откриване от компетентните органи на нарастващите и променящи се заплахи пред ЕС и осигуряването на ефективни ответни действия. ЕС ще поеме водеща роля в морската осведоменост чрез засилване на събирането и обмена на информация между различните морски сектори 33 и улесняване на обмена на информация между държавите членки. На международно равнище ЕС ще продължи работата си за повишаване на способностите на партньорските държави за морска осведоменост чрез обмен на информация и изграждане на капацитет, особено в Гвинейския залив и Индийско-Тихоокеанския регион.

От 2014 г. насам ЕС и неговите държави членки постигнаха значителен напредък в придобиването и обмена на информация в морската област чрез разработването и свързването на специфичните за сектора системи, използвани от различни органи, ангажирани в морското наблюдение 34 . По-конкретно ЕС изгради общата среда за обмен на информация (CISE) 35 . На базата на доброволното участие CISE ще улеснява обмена на информация в реално време между различни органи, отговарящи за функции за брегова охрана, включително военните, като свързва съответните органи в държавите членки и между тях. Въз основа на изследователския проект CISE2020 на ЕС през април 2019 г. Комисията постави началото на преходния етап на CISE, като повери неговата координация на ЕАМБ в тясно сътрудничество с държавите членки 36 . Опирайки се на опита, придобит през преходния етап, Комисията възнамерява да постави началото на оперативния етап през 2024 г. с подкрепата на ЕАМБ, при условие че бъде постигнато съгласие относно нейния Административен съвет.

По отношение на отбраната проектът за морско наблюдение MARSUR, подпомаган от Европейската агенция по отбрана (ЕАО), е разработен така, че да даде възможност на военноморските сили на допринасящите държави членки да обменят оперативна морска информация и услуги. С помощта на MARSUR се осигурява оперативна добавена стойност, както се потвърждава от факта, че държавите ― членки на ЕС, избраха да я използват за прилагане на концепцията за КМП в Гвинейския залив и в северозападната част на Индийския океан. ЕАО и участващите държави членки понастоящем работят за укрепването на MARSUR чрез специална програма. В съответствие със стратегическия компас, който призовава ЕС да засили своята ситуационна осведоменост и възможности, основани на разузнавателна информация, ЕС следва да използва пълноценно всички възможности за морско наблюдение (например безпилотни летателни апарати, патрулни въздухоплавателни средства и космически технологии). Космическата програма на ЕС, чрез своите компоненти като „Коперник“, „Галилео“ и IRIS² 37 , може да допринесе пряко за повишаване на морската осведоменост. Спътниковия център на ЕС (SatCen на ЕС) играе роля в морската осведоменост чрез работата си с единното звено на ЕС за анализ на разузнавателна информация и с Комисията във връзка с „Галилео“/„Коперник“. В това отношение устойчивостта и сигурността на съответните космически активи са от ключово значение за осигуряване на непрекъснатост на услугите.

ЕС установи междуведомствено сътрудничество между EFCA, ЕАМБ и Frontex, за да подпомага националните органи за брегова охрана, включително в областта на морската ситуационна осведоменост. Европейският форум за функциите за брегова охрана и Средиземноморският форум за дейностите по брегова охрана могат да допринесат за повишаване на морската осведоменост и оперативното сътрудничество чрез обмен на най-добри практики.

В случай на бедствия или произшествия и когато националните способности са претоварени, държавите — членки на ЕС, и трети държави могат да задействат Механизма за гражданска защита на Съюза 38 . Чрез Координационния център за реагиране при извънредни ситуации 39 те могат да потърсят помощ, експертен опит или анализ на ситуацията.

ЕС също така допринася за повишаване на морската осведоменост на международно равнище чрез провеждане на специални инициативи за изграждане на капацитет в областта на сътрудничеството за развитие. По проекта „Морски маршрути от критично значение в Индийско-Тихоокеанския регион“ (CRIMARIO) 40 са разработени специални инструменти 41 за подобряване на морската осведоменост и засилване на сътрудничеството с регионалните партньори и между тях. Това е в съответствие с по-широкия ангажимент на ЕС в областта на сигурността и отбраната в Индийско-Тихоокеанския регион. По подобен начин по проекта „Междурегионална мрежа за Гвинейския залив“ (GoGIN) 42 е разработена платформата YRIS, инструмент за обмен на информация в подкрепа на архитектурата от Яунде.

Ключовите действия на ЕС в областта на морската осведоменост ще бъдат:

·предприемане на действия с цел гарантиране, че общата среда за обмен на информация ще започне да функционира до средата на 2024 г., което дава възможност за сигурен и структуриран обмен на класифицирана и некласифицирана информация между органи от различни сектори за морско наблюдение (граждански и военни);

·укрепване на мрежата за морско наблюдение за обмен на информация в областта на отбраната (MARSUR) със стартиране на специална програма по линия на ЕАО и засилване на връзките между MARSUR и CISE;

·извличане на ползи от инвестициите, направени чрез европейската космическа политика, и по-нататъшно използване на предлаганите от „Коперник“ възможности за морско наблюдение, мониторинг на морската среда и изменението на климата;

·интегриране на космически технологии, дистанционно управляеми летателни системи и радарни станции, въздухоплавателни средства на морски патрули и плаващи морски средства със и без екипаж чрез иновативни инструменти, устойчиви на кибератаки, за повишаване на морската ситуационна осведоменост;

·засилване на наблюдението от страна на крайбрежните патрулни кораби и патрулните кораби в открито море и допълването му с цифрови мрежови военноморски платформи от висок клас, включително военноморски автономни платформи, за да се увеличат способностите за предпазни действия и ответни мерки;

·укрепване на възможностите на държавите партньори за морска осведоменост чрез проектите GoGIN и CRIMARIO, включително чрез по-нататъшно привеждане в действие на инструментите за морска ситуационна осведоменост (YARIS, IORIS и SHARE.IT) при взаимодействие със спътниковите услуги на „Коперник“.

4.Управление на рисковете и заплахите

В съответствие със стратегическия компас ЕС и неговите държави членки ще подобрят колективната си способност да защитават своята сигурност и ще повишат своята устойчивост и готовност за реакция по отношение на предизвикателствата за морската сигурност, включително хибридни и киберзаплахи. ЕС и неговите държави членки следва да могат да предприемат бързи действия, с координирани граждански и военни способности.

Борбата с изменението на климата и с влошаването на състоянието на околната среда са сред основните политически приоритети на ЕС, които са отразени във външната му дейност чрез множество тематични или географски стратегии, като например Global Gateway или стратегията за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион, както и чрез дипломатически контакти на ЕС и дипломация на ЕС по въпросите на климата.

ЕС вече предприе сериозни стъпки за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и ще предприеме по-нататъшни действия по проблеми, свързани с изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и сигурността. В средата на 2023 г. върховният представител и Комисията ще представят съвместно съобщение относно връзката между изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и сигурността и отбраната. То ще включва, наред с другото, предложения за инструменти за оценка на причините и последиците от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда за морския сектор, за морската инфраструктура, както и за природните и създадените от човека особености на крайбрежните зони, включително по отношение на ранното предупреждение, научнообоснованите изследвания и спътниковите изображения (например чрез програма „Коперник“).

В Арктическия регион ледените шапки се топят, морският лед се отдръпва, постепенно се откриват нови корабоплавателни маршрути, а последващото повишаване на човешката дейност се очаква да създаде заплахи или да утежни съществуващите заплахи за околната среда и местните общности. Във връзка с това съвместното съобщение, озаглавено „По-силен ангажимент на ЕС за по-екологичен, мирен и проспериращ Арктически регион“, трябва да бъде допълнително приведено в действие възможно най-скоро, по-специално по отношение на корабоплаването с нулеви емисии в Северния ледовит океан, 43 устойчивия добив на суровини от критично значение и устойчивото развитие на Арктическия регион.

Защитата на критичната инфраструктура в морската област продължава да бъде ключов приоритет. ЕС следва да допълва усилията на държавите членки, насочени към изграждането на устойчивост на морската инфраструктура от критично значение, като тръбопроводи или подводни кабели, които преминават през националните морски граници. Съюзът следва да подобри текущите оценки на риска за подводните кабели и да ги допълни с варианти за реагиране и смекчаващи мерки като се опира на междусекторния експертен опит и капацитет. Наложително е на държавите членки да се предоставя непрекъсната подкрепа за разработване на подводни предпазни средства и решения за противодействие срещу безпилотни летателни апарати. Освен това ЕС следва да продължи да подобрява успоредното съществуване 44 на проектите за енергия от възобновяеми източници в морето и отбранителните дейности 45 , както се препоръчва в Стратегията на ЕС за енергията от възобновяеми източници в морето 46 .

С Директивата относно устойчивостта на критичните субекти 47 и преработената Директива за мрежовата и информационната сигурност (Директива МИС 2 48 ) ЕС е начело на значимите промени с всеобхватна правна рамка, която му дава възможност да подобри както физическата устойчивост, така и кибернетичната устойчивост на критичните субекти и инфраструктура. ЕС следва да засили сътрудничеството в тази област с ключови партньори и съответните държави извън ЕС, най-вече чрез структурирания диалог между ЕС и НАТО относно устойчивостта и работната група по въпросите на устойчивостта на критичната инфраструктура.

ЕС е изправен и пред друго предизвикателство, свързано с големи количества невзривени боеприпаси (НВБ) и химически оръжия от времето на Първата и Втората световна война, намиращи се в морските басейни около ЕС. Това предизвикателство допълнително се задълбочава от военната агресия на Русия срещу Украйна, в резултат на което в Черно море са налични голям брой мини. Видът, местоположението и количеството на тези боеприпаси не са добре документирани, което създава рискове за морската безопасност и сигурност, за околната среда (поради евентуалното изпускане на химикали) и за дейностите в областта на синята икономика (например изграждането на обекти за енергия от възобновяеми източници в морето). Въз основа на съществуващите успешни проекти 49 ЕС следва да разгледа изчерпателно този въпрос в спешен порядък, като смекчи рисковете за околната среда, свързани с НВБ и тяхното обезвреждане. Също така е много важно по безопасен начин да бъдат обезвредени невзривените боеприпаси и мините, останали в Черно море, веднага щом условията позволяват.

Морската сигурност се подкопава и от чуждестранни участници, както поради рискове, свързани с преките чуждестранни инвестиции в критична инфраструктура, така и поради манипулиране на информацията и намеса от страна на такива участници. Тези въпроси ще бъдат решени чрез съответните инструменти и рамки, например преките чуждестранни инвестиции ще бъдат проверявани в съответствие със съответния регламент 50 .

Комисията и държавите членки извършват оценка на риска с оглед изготвянето на насоки за повишаване на сигурността на пасажерските кораби в ЕС.

Ключовите действия на ЕС по отношение на управлението на риска и заплахите ще бъдат:

·редовно провеждане на пълномащабни учения с реални действия на равнището на ЕС, насочени към защитата на пристанищата и противодействие на заплахи като кибернетичните и хибридните заплахи, в допълнение към гореспоменатите годишни военноморски учения;

·разполагане на ресурси и средства за наблюдение (например дистанционно управляеми летателни системи) и осигуряване на оптимално използване на настоящите и бъдещите космически услуги (като например наблюдение на Земята) с цел патрулиране и предпазване на морската инфраструктура от критично значение;

·разработване на планове на ЕС за регионално сътрудничество, за да се осигури наблюдението на подводната инфраструктура и разположената в морето инфраструктура;

·разработване на съгласувана рамка за справяне със заплахите, породени от невзривените боеприпаси, активните оръжия и химическите оръжия в морето, като ги наблюдава и премахва с помощта на иновативни технологии и с минимални последици за околната среда;

·подобряване на ранното предупреждение и стратегическото прогнозиране, чрез използването на космически услуги, наред с другото, относно последиците от изменението на климата, по-конкретно повишаването на морското равнище, високите бурни вълни и влошаването на състоянието на околната среда;

·изготвяне на нови и подобряване на съществуващите оценки на риска, планове за действие при извънредни ситуации и планове за възстановяване в случай на бедствие (на равнището на ЕС и на национално равнище) за пристанищата и крайбрежната инфраструктура, както и за сигурността на пътническите кораби и транспортните вериги/веригите за доставка;

·насърчаване на обмена между участниците в морския сектор на най-добри практики по отношение на киберзаплахите и по-нататъшно справяне с кибернетичните рискове на равнището на Международната морска организация (ММО);

·повишаване на морската осведоменост в Арктическия регион, включително космическо наблюдение; непрекъснато взаимодействие с арктическите крайбрежни държави двустранно и в съответните многостранни форуми, според случая, с цел подкрепа за изпълнението на политиката за Арктика 51 ;

·извършване на оценка на възможността за разгръщане на проекти за енергия от възобновяеми източници в морето и за други видове устойчиво използване на морските зони, запазени или използвани за военни дейности;

·оценяване на инвестициите в морска инфраструктура от държави и субекти извън ЕС в контекста на механизма за сътрудничество, създаден с Регламента относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции.

5. Повишаване на възможностите

За да утвърди своите интереси в областта на морската сигурност, ЕС следва да ускори развитието както на гражданските, така и на военните способности, като според случая включва и промишлеността. Научноизследователската и развойната дейност (НИРД) по отношение на гражданските аспекти на европейската морска сигурност е включена в обединението „Гражданска сигурност за обществото“ на програма „Хоризонт Европа“. С настоящата и бъдещата НИРД ще бъде подкрепено развитието на способностите на равнището на ЕС, включително защитата на морската инфраструктура от критично значение, управлението на подводните заплахи, готовността и реакцията при причинени от човека бедствия и природни бедствия, сигурността на морския превоз на пътници и управлението на НВБ, като според случая ще бъде включвана и промишлеността.

В областта на отбраната държавите членки следва да развият пълния спектър от морски способности, като използват пълноценно възможностите за сътрудничество в рамките на свързаните с нея инициативи на ЕС 52 . По-конкретно те следва да се съсредоточат върху повишаване на способностите, за да се гарантира превъзходството на ЕС по суша, да се демонстрира военно присъствие в морето, да се създаде възможност за подводен контрол и да се допринесе за въздушната отбрана.

Предстоящото преразглеждане на плана за развитие на способностите 53 ще се основава и на поуките, извлечени от военната агресия на Русия срещу Украйна. Например ЕАО ще направи проучване на ключовите технологии, необходими за управление на рояци (тактически групирания) от безпилотни летателни апарати в морето и за защита на критичната инфраструктура по морското дъно.

Както се призовава в Стратегическия компас и в съответствие с  Координирания годишен преглед на отбраната 54 , националните и многонационалните проекти следва да имат за цел както преодоляването на фрагментирането на стратегическите активи, като например плавателните съдове с размер на корвета и бордовите системи, така и подобряването на оперативната ефективност на отделните платформи. Няколко възможности за сътрудничество, посочени в цикъла на Координирания годишен преглед на отбраната за 2020 г., доведоха до проекти по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) за безекипажни морски системи, например средни полуавтономни надводни плавателни съдове. По Европейския фонд за отбрана 55 (ЕФО) ще се оценяват проекти за научноизследователска и развойна дейност, например относно морската ситуационна осведоменост, способностите за морско наблюдение, защитата на морската инфраструктура от критично значение и подводните способности.

Ключовите действия на ЕС за повишаване на способностите ще бъдат:

·разработване на общи изисквания и концепции за технологиите в отбраната, включително за морската осведоменост, както на повърхността, така и под вода;

·изграждане на оперативно съвместими безпилотни системи за наблюдение на морската инфраструктура от критично значение, за противодействие на рояци (тактически групирания) от враждебни безпилотни летателни апарати и др.;

·увеличаване на съвременните възможности за противоминни мерки, например чрез разработване на оперативна концепция на ЕС;

·подкрепа за развитието на съвместни разширени способности на морските патрулни въздухоплавателни средства;

·създаване на съвместни изпитвания и експериментални учения за разработване на бъдещи съвременни морски способности.

6.Образование и обучение

Необходимо е високо ниво на специализирано образование, умения и обучение, за да може ЕС да се справи с настоящите и бъдещите предизвикателства пред морската сигурност. За справянето с новите хибридни и киберзаплахи са нужни оператори със силен набор от цифрови умения и специални програми за преквалификация и повишаване на квалификацията. Решенията под формата на обмен между програмите за военна подготовка, съвместните програми за обучение между военноморските сили на държавите ― членки на ЕС, и между различните институции ще повишат оперативната съвместимост и ще помогнат на ЕС да предприема по-ефективни, координирани и приобщаващи ответни действия срещу новите заплахи.

Като част от практическото ръководство относно европейското сътрудничество по отношение на функциите за брегова охрана е създаден каталог за обучение, който обхваща всички курсове, провеждани от агенциите на ЕС във всички морски области. Ръководството ще бъде актуализирано периодично в съответствие с потребностите и настъпилите промени. Успешният проект за европейска мрежа от академии за обучение по дейности по брегова охрана (ECGFA NET) и хармонизираният курс за обучение относно функцията за брегова охрана следва да продължат, особено програмата за обмен, която включва съседни държави и регионално сътрудничество чрез специален проект, изпълняван от EFCA в тясно сътрудничество с ЕАМБ и Frontex. ЕАМБ също така разработва курс по морска киберсигурност. Центърът за високи постижения в борбата с хибридните заплахи, Хелзинки (Hybrid CoE) организира курсове и конференции относно хибридните заплахи в морската област. Равенството между половете и овластяването на жените в сектора на морската сигурност в ЕС следва да бъдат подкрепени, като се насърчава достъпът на жените до техническо образование и обучение на високо равнище.

Европейският колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО) 56 осигурява обучение и образование на равнището на ЕС както за цивилни служители, така и за военни, за да насърчи общото разбиране на предизвикателствата за морската сигурност и да повиши осведомеността относно нарастващата роля на ЕС в тази област. С подкрепата на ЕКСО шест европейски военноморски академии понастоящем работят по съдържанието на общ международен военноморски семестър.

Ключовите действия на ЕС в областта на образованието и обучението 57 ще бъдат:

·повишаване на уменията в областта на сигурността, свързани с киберпространството, хибридните заплахи и космическото пространство, чрез подкрепа за нови и съществуващи курсове за обучение, предлагани от различни академични институции и компетентни национални органи или органи на ЕС в гражданската и във военната област;

·провеждане на специални програми за обучение, отворени за партньори извън ЕС, за преодоляване на съществуващи и нововъзникващи заплахи за морската сигурност;

·създаване на „международен военноморски семестър“ в рамките на Европейската инициатива за обмен на млади офицери (EMILYO) 58 ;

·провеждане на гражданско-военни учения въз основа на сценарии, включващи обща юрисдикция или споделени способности.

V.Средства и инструменти за подкрепа на действията на ЕС в областта на морската сигурност

Актуализираната стратегия следва да се изпълнява в духа на интегрирания подход с цел постигане на възможно най-голямо полезно взаимодействие и за въвеждане на допълнителни средства и инструменти на ЕС. Това следва да включва:

·проектите за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната, финансирани по линия на Европейския фонд за отбрана, с цел повишаване на способностите на въоръжените сили на държавите — членки на ЕС;

·Европейския механизъм за подкрепа на мира като извънбюджетен механизъм за финансиране на действия на ЕС по линия на общата външна политика и политиката на сигурност с военни последици и последици в областта на отбраната;

·научни изследвания и иновации на ЕС за гражданските структури в областта на морската сигурност, по-специално в рамките на обединение 3 „Гражданска сигурност за обществото“ по програма „Хоризонт Европа“;

·възможностите, предлагани по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, за повишаване на способностите на органите за брегова охрана на държавите членки, които изпълняват задачи по правоприлагане и граничен контрол по море;

·Механизма за гражданска защита на Съюза, по-специално чрез използване на аналитичен капацитет и капацитет за реагиране, както и чрез изпълнение на препоръката на Комисията относно целите за устойчивост при бедствия;

·програмата по Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество в подкрепа на международните партньорства за повишаване на морската сигурност, по-специално морската ситуационна осведоменост;

·Инструмента за предприсъединителна помощ (2021—2017 г.), ИПП III, предвид неговия обхват и ударение върху държавите кандидатки;

·бюджета на общата външна политика и политика на сигурност за финансиране на граждански мисии по линия на ОПСО;

·Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) за финансиране на морското наблюдение и сътрудничеството по отношение на функциите за брегова охрана;

·програмите по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Interreg в подкрепа на инвестициите в крайбрежните и най-отдалечените региони и територии, както и в държавите с общи морски граници с ЕС;

·фондовете „Вътрешна сигурност“, които финансират Центъра за морски анализи и операции — Наркотици (MAOC-N) и неговите специфични способности за обмен на информация за справяне с трафика на наркотици в морето.

VI.Следващи стъпки

Комисията и върховният представител ще работят заедно със Съвета за изпълнението на настоящата актуализирана стратегия в областите на действие, посочени по-горе и подробно описани в плана за действие, опирайки се на опита от постиженията на ЕСМС от 2014 г. насам, като използват съществуващите инструменти и политики и следват общите насоки на Стратегическия компас.

Комисията и върховният представител приканват държавите членки да одобрят стратегията и плана за действие. Три години след като стратегията бъде одобрена от Съвета, Комисията и върховният представител ще представят на Съвета съвместен доклад за напредъка с принос от страна на държавите членки.

(1)

 JOIN(2022)28 final.

(2)

https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2022/702557/EXPO_IDA(2022)702557_EN.pdf

(3)

 COM(2021) 240 final.

(4)

 Документ 11205/14 на Съвета и Заключения на Съвета 10494/18.

(5)

 Заключения на Съвета 9946/21.

(6)

  https://eunavfor.eu/  

(7)

  https://www.operationirini.eu/  

(8)

 Заключения на Съвета 06256/22 и 06255/22.

(9)

 Документ на Съвета 7371/22.

(10)

Анализът на ЕС на заплахите е всеобхватен анализ, основан на разузнавателна информация, на обхвата на заплахите и предизвикателствата, пред които е изправен или може да се изправи ЕС в бъдеще. Анализът се актуализира редовно и служи като съпътстваща информация, която спомага за разработването и прилагането на Стратегическия компас на ЕС за сигурността и отбраната.

(11)

Специален доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат (2019 г.) и доклад на Работна група II, AR6 (2022 г.).

(12)

COM(2020) 380 final.

(13)

По-конкретно тревожно увеличение на смъртните случаи на китоподобни в Черно море.

(14)

 2023/C 20/01.

(15)

COM(2023)61 final и 2023/C 56/01.

(16)

Невзривените боеприпаси (НВБ) се отнасят до оръжия с взривно действие (бомби, снаряди, гранати, сухопътни мини, морски мини, касетъчни боеприпаси и други боеприпаси), които не са избухнали и за тях все още съществува риск от взривяване, понякога много десетилетия след като са били използвани или изоставени.

(17)

https://www.wto.org/english/tratop_e/rulesneg_e/fish_e/fish_e.htm

(18)

Например подводни кабели и тръбопроводи, логистични центрове (т.е. пристанища), инсталации за енергия от възобновяеми източници в морето, нефтени и газонефтени платформи в морето и др.

(19)

Морската осведоменост е ефективното разбиране на дейностите, свързани с морската област, които биха могли да окажат въздействие върху сигурността, безопасността, икономиката или околната среда на Европейския съюз и неговите държави членки. Въз основа на ясно определени потребности и права на потребителя тя помага на органите, отговорни за дейностите по мониторинг и наблюдение, в предотвратяването и управлението по един обстоен начин на всички ситуации, събития и действия, свързани с морската област на ЕС. Морската област на ЕС включва териториалните води на държавите — членки на ЕС, изключителните икономически зони и континенталните платформи, както е определено в Конвенцията на Обединените нации по морското право от 1982 г., както и всички свързани с морето дейности, провеждани в тях, на морското дъно, под повърхността на морето, на повърхността и над нея, като инсталации, товари, малки лодки и плавателни съдове, които са под флага на, собственост са на, или са управлявани от ЕС или плават към ЕС.

(20)

„Интегрираният подход към външните конфликти и кризи“ се основава на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз от 2016 г. (Заключения на Съвета: EUCO 26/16 и 13202/16) и е одобрен със Заключенията на Съвета от 2018 г. (5413/18). В него се определя рамка за по-съгласувано и цялостно ангажиране на ЕС по отношение на външни конфликти и кризи и се насърчава човешката сигурност, като по този начин се повишава и сигурността на ЕС и неговите граждани.

(21)

Като например цялостната стратегия с Африка (JOIN(2020) 4 final), стратегията на ЕС за Гвинейския залив (7671/14), стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион (JOIN(2021) 24 final), политиката на ЕС относно Арктическия регион (JOIN(2021) 27 final), стратегията за най-отдалечените региони COM(2022).

(22)

https://www.diplomatie.gouv.fr/en/french-foreign-policy/europe/news/article/european-maritime-awareness-in-the-soh-emasoh-political-statement-by-the

(23)

 COM(2022) 303.

(24)

Ключовите действия на ЕС, изброени във всяка от шестте специфични цели, обобщават важни елементи от действията, представени подробно в плана за действие.

(25)

Международна морска организация към ООН.

(26)

Африкански съюз.

(27)

Морската сигурност отдавна е споделен приоритет както за ЕС, така и за АСЕАН. Сътрудничеството между двата региона е съсредоточено върху предприемането на действия във връзка с морски заплахи с трансгранично измерение като пиратството, контрабандата, незаконната имиграция, рисковете от бедствия и последиците от замърсяването и изменението на климата. Европейският съюз подкрепя водения от АСЕАН процес за създаване на Кодекс за поведение в Южнокитайско море; https://euinasean.eu/maritime-cooperation/

(28)

Морска сигурност в Източна и Южна Африка и Индийския океан (MASE), Програма за сигурност на пристанищата и безопасност на корабоплаването, Регионална програма за морска сигурност в района на Червено море и CRIMARIO.

(29)

Действия SWAIMS, PASSMAR и GOGIN.

(30)

Центровете за обединяване на морска информация са национални или регионални субекти, които събират информация с цел повишаване на морската ситуационна осведоменост в даден географски район. През 2022 г. ЕС изпрати първия си служител за връзка в Центъра за обединяване на информация в Сингапур, който обхваща по-голямата част от Индийско-Тихоокеанския регион.

(31)

В съответствие с Препоръка 2023/C 20/01 на Съвета относно координиран подход на равнището на Съюза за укрепване на устойчивостта на инфраструктурата от критично значение.

(32)

В съответствие с Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения; https://www.imo.org/en/OurWork/Security/Pages/SOLAS-XI-2%20ISPS%20Code.aspx

(33)

Морските сектори включват безопасност и сигурност на морския транспорт, контрол на рибарството, готовност и реакция при морско замърсяване, защита на морската среда, митници, граничен контрол, общо правоприлагане и отбрана.

(34)

 Например Eurosur и SafeSeaNet (действащи системи на равнището на ЕС).

(35)

 Документ на Съвета 9946-2021.

(36)

 Работен документ на службите на Комисията SWD (2019) 322 final.

(37)

  https://defence-industry-space.ec.europa.eu/welcome-iris2-infrastructure-resilience-interconnectivity-and-security-satellite-2022-11-17_en

(38)

  EU Civil Protection Mechanism (europa.eu) .

(39)

  Emergency Response Coordination Centre (ERCC) (europa.eu) .

(40)

 Европейската комисия финансира CRIMARIO с 23 млн. евро между 2015 г. и 2025 г.

(41)

 Платформите IORIS и SHARE.IT.

(42)

 Европейската комисия финансира GOGIN с 11,5 млн. евро (2016―2023 г.), а GOGIN II с 5 млн. евро (2023―2025 г.).

(43)

 JOIN(2021) 27 final.

(44)

 В съответствие с Директива 2014/89/ЕС за установяване на рамка за морско пространствено планиране.

(45)

 Проектът „Симбиоза“ продължава да се изпълнява под координацията на Европейската агенция по отбрана със средства по линия на програма „Хоризонт 2020“; https://eda.europa.eu/symbiosis

(46)

 COM(2020) 741 final.

(47)

 Директива (ЕС) 2022/2557.

(48)

 Директива (ЕС) 2022/2555.

(49)

Проекти за почистване на Балтийско море от химически оръжия и конвенционални боеприпаси, подпомагани по програмата Interreg, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) —  10 години сътрудничество по Interreg за освобождаване на Балтийско море от изхвърлени боеприпаси — Interreg за региона на Балтийско море (interreg-baltic.eu) .

(50)

 Регламент (ЕС) 2019/452.

(51)

 Join(2021)27 final.

(52)

Планът за развитие на способностите, възможностите за сътрудничество, определени в рамките на координирания годишен преглед на отбраната, постоянното структурирано сътрудничество, Европейския фонд за отбрана.

(53)

По време на заседанието на Управителния съвет на ЕАО, проведено през юни 2022 г., официално започна преразглеждането на плана за развитие на способностите.

(54)

Целева област „Европейски надводни патрулни кораби“.

(55)

Целта на ЕФО е да засили конкурентоспособността и капацитета за иновации на отбранителната промишленост в ЕС. Следователно той допринася за развитието на военните способности на държавите членки.

(56)

В контекста на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) ЕКСО осигурява обучение и образование на равнището на ЕС в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Съюза. Той има за цел да развива и насърчава общото разбиране на ОПСО сред цивилните служители и военните, както и да набелязва и разпространява чрез своите дейности по обучение добрите практики по различни въпроси в областта на ОПСО. По този начин ЕКСО допълва националните усилия в областта на обучението и образованието.

(57)

Включително като част от Годината на уменията.

(58)

http://www.emilyo.eu/ ; EMILYO не е свързана с програмата „Еразъм+“.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.3.2023

JOIN(2023) 8 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета

относно актуализиране на Стратегията на ЕС за морска сигурност и свързания с нея план за действие



„Засилване на Европейската стратегия за морска сигурност с оглед на променящите се заплахи за морската сигурност“

План за действие 1  

Стратегическа цел 1. Засилване на дейностите в морето

Стратегическа цел 2. Сътрудничество с партньорите

Стратегическа цел 3. Водеща роля за повишаване на морската осведоменост

Стратегическа цел 4. Управление на рисковете и заплахите

Стратегическа цел 5. Повишаване на способностите

Стратегическа цел 6. Образование и обучение

РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

A

АСЕАН: Асоциация на страните от Югоизточна Азия.

B

C

CARD: Координиран годишен преглед на отбраната

КИ: Критична инфраструктура

CISE: Обща среда за обмен на информация

ЕК: Службите на Европейската комисия

„Коперник“: Програма на Съюза за наблюдение и мониторинг на Земята

CRIMARIO: Критични морски маршрути в Индийско-Тихоокеанския регион

ОПСО: Обща политика за сигурност и отбрана

D

DTO: Европейският цифров океан — отражение на реалния

E

ЕАГБО/Frontex: Европейска агенция за гранична и брегова охрана

ECGFA: Европейска академия за функциите за брегова охрана

ECGFF: Европейски форум за функциите за брегова охрана

ЕАО: Европейска агенция по отбрана

EDIRPA: Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки

ЕСВД: Европейска служба за външна дейност

EFCA Европейска агенция за контрол на рибарството

EGNOS: Европейска геостационарна служба за навигационно покритие

EMPACT: Европейска мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи

ЕАМБ: Европейска агенция за морска безопасност

ENISA: Агенция на Европейския съюз за киберсигурност

ЕС: Европейски съюз

EUBAM Libya: Мисия на ЕС за съдействие в областта на граничния контрол в Либия

ЕСМС: Европейска стратегия за морска сигурност

EUNAVFOR: Военноморски сили, ръководени от Европейския съюз

ЕВРОПОЛ: Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането

EUROSUR: Европейска система за наблюдение на границите

G

„ГАЛИЛЕО“: Европейска навигационна спътникова система

H

ЕЦБХЗ: Европейския център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи, Хелзинки

HELCOM: Хелзинкска комисия ― Комисия за защита на морската среда в Балтийско море

I

ММО: Международна морска организация

ИНТЕРПОЛ: Международна организация на криминалната полиция

IORA: Асоциация за регионално сътрудничество на страните по крайбрежието на Индийския океан

Кодекс ISPS: Международен кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения

Риболов ННН: Незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов

K

M

MAOC-N: Център за морски анализи и операции — Наркотици

MARSUR: Проект за морско наблюдение в областта на отбраната

MASE: Програма за насърчаване на морската сигурност на регионално равнище

MAS MCM: Морски (полу-)автономни системи за противоминни мерки

MDA: морска осведоменост

MedCGFF: Средиземноморски форум за дейностите по брегова охрана

ДЧ: Държави членки

MSCO: Курс за оператори в морското дело

N

НАТО: Организация на Северноатлантическия договор

Директива за МИС: Директива относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и

информационните системи в Съюза

O

OSPAR: Комисия от Осло и Париж

OSRA: Всеобхватна стратегическа изследователска програма

P

Проект PASSMAR: Програма за подпомагане на стратегията за морска безопасност и сигурност в Централна Африка

ПСС: Постоянно структурирано сътрудничество

R

РОУР: Регионални организации за управление на рибарството

RPAS: Дистанционно управляема летателна система

НИИ: Научни изследвания и иновации

S

SAR: издирвателни и спасителни операции

SatCen: Спътников център на Европейския съюз

SHADE: Взаимна осведоменост и избягване на конфликти

SOLAS: Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море

Проект SWAIMS: Подкрепа за интегрирана морска сигурност в Западна Африка

U

ООН: Организация на обединените нации

КООНМП: Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право

UNFSA: Споразумение на ООН за рибните запаси

СНПООН: Служба на ООН по наркотиците и престъпността

W

WeCAPS: Засилване на сигурността и безопасността на пристанищата в Западна и Централна Африка

(1)

ЕСМС ще се изпълнява чрез този план за действие и в рамките на интегрирания подход. Във връзка с ЕСМС ще се използват всички налични граждански и военни политики, средства и инструменти на ЕС, и чрез нея ще се координират политиките и дейностите на всички важни участници на европейско, регионално и национално равнище, като ще се засилват техните полезни взаимодействия и взаимното им допълване. Чрез нея също така ще се насърчава по-последователното ангажиране на ЕС във външни конфликти и кризи, за да се повиши сигурността на ЕС и неговите граждани.

(2)

Заинтересованите участници, изброени в плана за действие, ще допринесат съобразно своите правомощия, отговорности и мандати. Агенциите на ЕС в този план за действие са тези, които са определени като участници в различните действия в него, и функциите, които им се възлагат, не засягат процедурите и решенията на техните административни съвети по отношение на приноса на агенциите към тези действия. Други компетентни агенции на ЕС също могат да бъдат поканени от Комисията или държавите членки да си сътрудничат при изпълнението на плана за действие. Агенциите ще участват в международната дейност чрез съответните служби на ЕС („отговорните генерални дирекции“).

(3)

https://marine.copernicus.eu/

(4)

Член 71 от Декларацията на Съюза за Средиземноморието относно устойчивата синя икономика: Министрите приветстват активната роля на MedCGFF за засилване на регионалното сътрудничество и насърчаване на разбирането на въпросите в областта на морското дело от общо значение и общ интерес, свързани с функциите за брегова охрана през границите и секторите, както граждански, така и военни, и приканват форума да развива дейности за обучение и допълнително да улесни обмена на информация, експертния опит, техническата помощ, обучението и най-добрите практики за справяне с незаконните дейности по море.

(5)

Регламент (ЕС) 2019/1896.

(6)

Оперативната фаза и графикът на всяко действие, изброено в настоящия план за действие, са предмет на активиране на задачата след одобрение от страна на управителния съвет на ЕАМБ.

(7)

  https://defence-industry-space.ec.europa.eu/welcome-iris2-infrastructure-resilience-interconnectivity-and-security-satellite-2022-11-17_bg

(8)

Регламент (ЕО) № 725/2004.

(9)

Директива 2005/65/ЕО.

(10)

Регламент (ЕС) 2019/452.

(11)

http://www.emilyo.eu/ ; Инициативата EMILYO не е свързана с програмата „Еразъм+“.

(12)

Наръчникът на Европейския център за борба с хибридните заплахи е в основата на съответните обучителни мероприятия за участващите държави, операторите и създателите на политики от ЕС и НАТО.