52022AE3497

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52022AE3497 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52022AE3497

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите план „REPowerEU“ [COM(2022) 230 final] и предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060, Регламент (ЕС) 2021/2115, Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814 [COM(2022) 230 final и COM(2022) 231 final — 2022/0164(COD)]

EESC 2022/03497

OB C 486, 21.12.2022, p. 185–193 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/185

[COM(2022) 230 final]

предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060, Регламент (ЕС) 2021/2115, Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814

[COM(2022) 230 final и COM(2022) 231 final — 2022/0164(COD)]

(2022/C 486/25)

Докладчици:

Stefan BACK

Thomas KATTNIG

Lutz RIBBE

Искане за консултация	Европейския парламент, 6.6.2022 г. Европейския съвет, 3.6.2022 г. Европейската комисия, 28.6.2022 г.
Правно основание	Член 304от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Пленарната асамблея	21.9.2022 г.
Компетентна секция	Секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	220/01/07

1. Заключения и препоръки

1.1.

Преди да разгледа съдържанието на плана „REPowerEU“, ЕИСК, в качеството си на представител на гражданското общество, което е засегнато неоснователно от настоящото драматично увеличение на цените, посочва, че много от проблемите, които трябва да бъдат решени сега, биха могли да бъдат избегнати или поне ограничени, ако зависимостта от вноса на енергия беше намалена — както предлагаше Комисията през последните години. ЕИСК припомня твърденията, съдържащи се в европейската стратегия за енергийна сигурност от 2014 г. и в стратегията за енергиен съюз от 2015 г., съгласно които ЕС си остава уязвим по отношение на външни енергийни сътресения, и към създателите на политики на национално равнище и на равнище ЕС се отправя призив да разяснят на гражданите решенията, свързани с намаляването на нашата зависимост от определени горива, доставчици на енергия и маршрути. Повечето политици и голяма част от нашето общество обаче бяха заслепени от доставките на евтини изкопаеми горива и не следваха предпазливи политики. Настоящото положение е следствие от тази небрежност. ЕИСК изразява съжаление, че само войната в Украйна и произтичащите от нея нарушения в доставките на енергия от Русия привлякоха вниманието към този основен въпрос, свързан с енергийната сигурност, и задействаха мерките, предложени в плана „REPowerEU“, за гарантиране на независимост от вноса на руска енергия.

1.2.

ЕИСК приветства целта на плана „REPowerEU“ да направи ЕС независим от руските доставки на газ и нефт и изразява съгласие с подхода, основан на четири стълба, който е насочен към енергоспестяване, диверсифициране на вноса на газ и заместване на изкопаемите горива чрез ускоряване на работата по възобновяемите енергийни източници и решения за финансиране. ЕИСК отбелязва разграничението между краткосрочни и средносрочни мерки.

1.3.

ЕИСК подчертава необходимостта да се гарантира сигурност на доставките на възможно най-изгодна цена както за потребителите, така и за промишлеността, и посочва, че енергийните доставки, които се основават основно на европейска възобновяема енергия и нисковъглеродни енергийни източници, биха допринесли значително за одобрената енергийна сигурност.

1.4.

Във връзка с това ЕИСК обръща внимание на възможностите за подкрепа, предлагани от планирания Социален фонд за климата и — по отношение на предприятията — от временните насоки за държавна помощ във връзка с кризата. Целта трябва да бъде да се улесни преходът.

1.5.

ЕИСК счита, че предвидените в плана усилия трябва да се считат за адекватни, като се има предвид неотложният характер на ситуацията с доставките, и поради това изразява съгласие с необходимостта от гъвкавост по отношение на използването на изкопаеми и нисковъглеродни горива, въглища и ядрена енергия през преходния период. Този период трябва да бъде възможно най-кратък, не трябва да води до нови зависимости и не бива да вреди на усилията за постигане на неутралност по отношение на климата във възможно най-кратък срок, най-късно до 2050 г., като се има предвид, че въпросът за статута на ядрената енергия остава открит и понастоящем е оставен на държавите членки.

1.6.

Предвид неотложния характер на ситуацията и риска от непредвидени смущения в доставките на енергия от Русия, ЕИСК отдава значение на мерките, които могат да бъдат приложени незабавно, по-специално на много големите икономии на енергия, подкрепени от споразумения за партньорство и ранна реализация на нови инициативи. ЕИСК обръща внимание на риска, в случай че не бъдат намерени подходящи решения, комбинираните икономически и социални последици от настоящата криза да окажат натиск демократичната система.

1.7.

ЕИСК подкрепя предложението за повишаване на целта за енергийна ефективност от 9 %, както се предлага в пакета „Подготвени за цел 55“, на 14 % до 2030 г., както и общите усилия за спестяване на газ, които се оценяват на 30 % до 2030 г. ЕИСК приветства и наскоро приетия Регламент на Съвета за координирано намаляване с 15 % на потреблението на газ през зимата на 2022—2023 г. и подчертава, че капацитетът за икономии в отделните държави членки е различен. Повишеното равнище на новите предложения показва също, че новото ниво на амбицията е предизвикано от неотложната необходимост, възникнала вследствие на войната в Украйна. ЕИСК подкрепя по-специално ранните мерки за икономия на енергия, като икономия на енергия на равнището на индивидуални потребители, започнати от Комисията в партньорство с Международната агенция по енергетика, мерки, насочени към пазара, като например търгове с намаляване на цената и мерки за реакция от страната на потреблението.

1.8.

ЕИСК също така настоятелно призовава съзаконодателите да удовлетворят искането на Комисията за включване на целта за по-големи икономии на енергия, която тя предложи като част от плана, в пакета „Подготвени за цел 55“, за да се спечели време, което е от съществено значение в настоящата ситуация.

1.9.

Що се отнася до диверсификацията на вноса, ЕИСК обръща внимание на перспективите, предлагани от доброволното съвместно закупуване чрез Европейската платформа за закупуване на газ и новите енергийни партньорства — варианти, които могат да бъдат приложени веднага. Въпреки това ЕИСК призовава Комисията, преди да сключва партньорства с недемократични или политически нестабилни държави, да разработи геополитическа стратегия за внос на енергия, като отчита и спешните ситуации, свързани с енергията и климата.

1.10.

ЕИСК подкрепя увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС и застава категорично зад искането на Комисията за включване на предложения в плана дял от 45 % в пакета „Подготвени за цел 55“.

1.11.

За да се постигнат тези по-амбициозни цели, трябва да се внесат редица технически съоръжения, тъй като ЕС вече няма производствен капацитет. Например слънчевите панели се внасят главно от Китай. По този начин енергията от изкопаеми горива зависи не само от вноса, но и от необходимото оборудване. ЕИСК призовава всички лица, отговорни за вземането на политически решения, да насърчават масово разширяването на производствените обекти, произвеждащи оборудване за енергия от възобновяеми източници, включително за съхранение на батерии, в Европа. Алиансът на соларната промишленост в ЕС може да се разглежда като първа стъпка.

1.12.

Необходими са обаче огромни инвестиции за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС. Въпреки това делът на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите за декарбонизация в ЕС е по-нисък, отколкото в други големи икономики, което застрашава конкурентоспособността на ЕС в областта на ключови бъдещи технологии. ЕИСК отбелязва, че екологичният преход и сигурността на доставките изискват достатъчни количества от правилния микс от възобновяеми източници, за да могат електрификацията и производството на зелен водород да бъдат успешни, за да се разработят технологии за съхранение и за да се използват пълноценно възможностите, предоставени от цифровизацията. Поради това все още съществува значителна нужда от инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

1.13.

ЕИСК подчертава добавената стойност на предложенията относно бързите процедури за издаване на разрешения за проекти в областта на възобновяемите енергийни източници и определянето на така наречените „предпочитани зони“ за такива проекти. ЕИСК отново подчертава добавената стойност, която носи спазването на препоръките за ранно прилагане на тези принципи.

1.14.

Във връзка с това ЕИСК обръща внимание на значението на вътрешното производство на енергия от възобновяеми източници, включително водород, но също така подчертава, че някои от приоритетните възобновяеми източници, като водородът, може да не са непосредствено налични в достатъчно количество и/или на достъпни цени. За да може в средносрочен план да не се прибягва до решенията за преход, посочени в параграф 1.3 по-горе, е важно да се разработи европейска политика за декарбонизация със специален акцент върху областите, в които намаляването на емисиите е трудно (отрасли, зависими от високи температури, но също така наематели в многофамилни сгради и транспорт). Вече съществуват удобни инструменти (напр. договори за разлика в цената на въглеродните емисии и колективно потребление на собствена електроенергия). Тези инструменти трябва да бъдат приложени възможно най-скоро, като се имат предвид социалните последици и необходимостта да се гарантира конкурентоспособността на предприятията в международен план.

1.15.

Що се отнася до потенциала за развитие на възобновяемите енергийни източници, ЕИСК обръща внимание на потенциала на потреблението на собствена електроенергия, общностите за енергия от възобновяеми източници и споделянето на енергия, което е отразено в плана, но за съжаление, без да се обяснява как трябва да бъдат премахнати съответните пречки за тях.

1.16.

ЕИСК подчертава също така значението на националните модели на поведение и традициите, които влияят върху решенията, свързани с устойчивите енергийни миксове. ЕИСК подкрепя по-широкото използване на наличните ресурси за развитие на възобновяемите енергийни източници. С оглед на различните национални решения многофункционалността би трябвало да се насърчава и поради тази причина следва да се използва голямото разнообразие от възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници, които от икономическа и екологична гледна точка се вписват в нова енергийна система, основана предимно на европейски енергийни източници. ЕИСК отбелязва, че статутът на ядрената енергия до момента остава открит и понастоящем е оставен на преценката на всяка държава членка.

1.17.

ЕИСК е съгласен, че възобновяемите енергийни източници, мрежите за съхранение и разпределение следва да се разглеждат като обслужващи предимно обществения интерес, но би искал да види по-добро обяснение на конкретните последици от това. В предходни становища ЕИСК вече посочи големия потенциал на електрическите автомобили за „стратегическо съхранение на електроенергия“. За съжаление и този въпрос не е разгледан в плана.

1.18.

Що се отнася до инвестициите, ЕИСК посочва необходимостта да се обърне повече внимание на възможните положителни въздействия върху заетостта и регионалните икономики, както и върху значението на обвързването на аспектите-, свързани с енергетиката и климата, със социалното и регионалното сближаване.

1.19.

ЕИСК изразява съжаление, че в плана не се разглежда по подходящ начин рефинансирането на публичното финансиране, което би могло да служи като начален капитал за привличане на частни инвестиции в енергийната независимост. Един от начините за това би могъл да бъде специален данък върху т.нар. „извънредни печалби“ от високите цени на нефта и природния газ. ЕИСК отбелязва чувствителния характер на подобна мярка, като се има предвид необходимостта да се избягва възпирането на инвестициите във възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници.

1.20.

Въпреки че неотдавнашният регламент на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ и придружаващото го съобщение „Да пестим газ за безпроблемна зима“ са стъпка в правилната посока за подобряване на готовността за действие при криза, ЕИСК би желал да види по-обща кризисна рамка, подходяща за справяне с криза с мащаба на тази, пред която ЕС е изправен днес поради войната в Украйна.

1.21.

ЕИСК отбелязва неотдавнашните забележки на председателя на Комисията относно неадекватността на настоящата структура на енергийния пазар на ЕС и необходимостта от реформиране на пазара на електроенергия. ЕИСК приветства намерението да се проучат възможностите за оптимизиране на пазара на електроенергия, но подчертава, че всяко предложение трябва да бъде предшествано от изчерпателна оценка на въздействието.

1.22.

Планът, който при всички случаи ще изисква значително финансиране, ще бъде много труден за финансиране в рамките на настоящата финансова рамка. Във връзка с това ЕИСК подчертава значението на въвеждането на правило за балансиран бюджет за инвестициите в социално/екологично поведение на нашето общество (1).

2. Контекст

2.1.

В своя план „REPowerEU“ (2) Европейската комисия предлага всеобхватен набор от мерки, с който да намали зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива, като ускори прехода към чиста енергия и обедини усилията за постигане на по-устойчива енергийна система и истински Енергиен съюз. Планът се състои от четири стълба.

2.2.

Първият стълб се отнася до икономията на енергия: намаление на потреблението на енергия с още 5 % до 2030 г. в допълнение към намалението от 9 % посредством повишена енергийна ефективност, предложено в пакета „Подготвени за цел 55“. (3) По отношение на потреблението на газ, пакетът „Подготвени за цел 55“ ще постигне цялостно намаление от 30 % до 2030 г. Комисията поиска от съзаконодателите да включат това предложение в пакета „Подготвени за цел 55“, преди то да бъде прието. Като незабавна краткосрочна мярка Комисията започва кампания за енергоспестяване съвместно с Международната агенция по енергетика (МАЕ), която е насочена към индивидуалния избор на отделни лица и дружества и предлага държавите членки да използват пълноценно наличните инструменти, включително засилено изпълнение и актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) (4). ЕИСК отбелязва приетия наскоро регламент на Съвета, който предвижда общо намаление на потреблението на газ с 15 % през зимата на 2022—2023 г. въз основа на средната стойност за последните пет години (5). Регламентът е придружен от съобщение с предложения за прилагане (6).

2.3.

Вторият стълб е насочен към намаляване на зависимостта от руски газ с 2/3 до края на тази година и пълното прекратяване на тази зависимост до 2027 г. посредством диверсифициран внос на газ, по-голям внос на втечнен природен газ (+50 млрд. кубични метра) от САЩ, Египет, Израел и африканските държави на юг от Сахара и газопроводен внос от доставчици, различни от Русия (+10 млрд. кубични метра). Освен това енергийната платформа на ЕС, създадена през април, ще обедини търсенето, ще улесни доброволното съвместно закупуване, ще оптимизира използването на инфраструктурата и ще създаде дългосрочни международни партньорства. Производството на природен газ в рамките на ЕС ще бъде увеличено; в средносрочен план ще бъдат използвани алтернативи на газа като биометан и водород от възобновяеми източници. Диверсификацията включва и ядреното гориво, за което някои държави членки понастоящем зависят от руски източници.

2.4.

Третият стълб предлага замяна на изкопаемите горива и ускоряване на прехода на Европа към чиста енергия: първо, целта на Директивата за енергията от възобновяеми източници е увеличена от 40 на 45 % до 2030 г. Вниманието е насочено към ключови технологии, като например за слънчева енергия (цел от над 320 GW от инсталирани слънчеви фотоволтаични системи до 2025 г. (двойно увеличение на инсталираните мощности спрямо 2022 г.), 600GW до 2030 г.; стратегия на ЕС за слънчевата енергия, нова европейска инициатива „Слънчеви покриви“; за вятърна енергия (ускоряване на издаването на разрешения, например посредством т.нар. предпочитани зони), двойно увеличение на термопомпите до достигане на 10 млн. единици през следващите 5 години) и електролизьори. От съзаконодателите се иска да приведат в съответствие подцелите за възобновяеми горива от небиологичен произход с ДЕВИ (75 % промишленост, 5 % транспорт), да ускорят навлизането на водорода чрез удвояване на броя на „водородните долини“, да завършат до лятото оценката на важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) относно водорода, за да се изгради съответната инфраструктура за производство, внос и транспорт на 20 млн. тона водород до 2030 г. (7) Следва да бъдат създадени нови партньорства за водород (със Средиземноморския регион, Украйна). Производството на биометан следва да бъде увеличено до 35 млн. куб. метра до 2030 г. Съответните промени на съществуващите инсталации за биогаз ще изискват инвестиции в размер на 37 милиарда евро за целия период. За да насърчи електрификацията и използването на водорода в промишлеността, Комисията ще въведе въглеродни договори за разлика в цената и специални компоненти за REPowerEU по линия на фонда за иновации и ще създаде Алианс на соларната промишленост в ЕС. Поставя се акцент и върху биомасата и остатъците от селското и горското стопанство. Комисията призовава съзаконодателите бързо да приемат предстоящите предложения за алтернативни горива и други свързани с транспорта документи в подкрепа на екологосъобразната мобилност. Инициативата за екологизиране на товарния транспорт е планирана за 2023 г. Комисията посочва необходимостта от ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни, включително посредством ранно прилагане на висящите предложения.

2.5.

Последният стълб е насочен към интелигентните инвестиции: до 2027 г. са необходими още 210 милиарда евро в допълнение към пакета „Подготвени за цел 55“. Финансирането на ВПГ и газопроводен газ от други доставчици изисква 10 милиарда евро до 2030 г. До 2030 г. е необходимо да се направят и допълнителни инвестиции в електроенергийната мрежа в размер на 29 млрд. евро. За да подпомогне финансирането на тези инвестиции, Комисията се съсредоточава върху плановете за възстановяване и устойчивост, продажбата чрез търг на сертификати за СТЕ (схема за търговия с емисии), средствата от политиката на сближаване, общата селскостопанска политика, Механизма за свързване на Европа, програмата InvestEU, фонда за иновации и данъчни мерки.

2.6.

Комисията е представила Регламент за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, както и на Решение (ЕС) 2015/1814 и Директива 2003/87/ЕО и Регламент (ЕС) 2021/1060, за да даде възможност за използване на механизма за постигане на целите на плана „REPowerEU“.

2.7.

Като цяло може да е необходимо нефтът, другите изкопаеми горива и въглищата да продължат да се използват по време на преходен период. Ядрената енергия също има своята роля.

3. Общи бележки

3.1.

3.2.

Една от последиците от зверствата на Русия срещу украинския народ са санкциите срещу вноса на руски нефт и газ и намаляването на руския износ на енергия за някои държави — членки на ЕС. Следователно е необходимо бързо да се намали вносът на енергия от Русия за ЕС. ЕИСК подкрепя безрезервно всички инициативи, които преследват тази цел. Целта трябва да бъде постепенното преустановяване на целия внос на енергия от Русия във възможно най-кратък срок, в идеалния случай в рамките на следващите три години.

3.3.

Поради това от принципна гледна точка ЕИСК изцяло подкрепя плана „REPowerEU“. В него е поставена правилната цел — във възможно най-кратък срок да се сложи край на зависимостта на Европа от внос на руска енергия, като това включва подходящ набор от краткосрочни и средносрочни мерки за насърчаване на тази цел.

3.4.

Положението е много драматично, особено в международен план. Докато внася газ и нефт от Русия, Европа допринася за агресивната война на Путин. Европа се нуждае от руския газ, за да поддържа промишлеността си работеща и за да отоплява домовете на европейските граждани и това отслабва дипломатическата позиция на ЕС. При положение че Русия може да използва доставките, които осигурява на Европа, за да манипулира цените на газа на едро, европейските граждани и европейската промишленост ще страдат от високи цени и трябва да се опасяваме от фундаментални икономически последици, в случай че доставките на руски газ спрат окончателно. По този начин текущото положение оказва отрицателно въздействие както върху цените, така и върху сигурността на снабдяването, и както предприятията, така и потребителите се превръщат в заложници. В действителност някои предприятия вече бяха принудени да ограничат или спрат производството поради високите цени на енергията, което оказва отрицателно въздействие и върху заетостта. В същото време домакинствата често не знаят как да плащат сметките си за енергия. Тази смесена/сложна? ситуация също така оказва натиск върху демократичната система на ЕС и трябва да бъде преодоляна възможно най-скоро.

3.5.

Трябва да бъде поставен въпросът за това дали планът „REPowerEU“ е достатъчно амбициозен. Като се има предвид, че основната цел е постепенното премахване на зависимостта от вноса на руски газ и нефт и постигането на енергийна независимост на ЕС от Русия, основно чрез увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, повишаване на енергийната ефективност и алтернативен внос, но също така, ако е необходимо, и чрез използване на енергия от изкопаеми горива, нисковъглеродна енергия и енергия от въглища като преходни решения за много кратък период от време, усилията трябва да се считат за подходящи. Трябва обаче да си зададем въпроса: прави ли всичко възможно Европа — и особено държавите членки — за прекратяването на доставките на руски газ във възможно най-кратък срок? С оглед единствено на плана „REPowerEU“ и като се има предвид какво знаем до този момент за резултатите от законодателния процес във връзка с пакета „Подготвени за цел 55“, това изглежда под въпрос.

3.6.

Само две напълно убедителни възможности ще допринесат незабавно за заместването на природния газ в дългосрочен план и са изцяло в съответствие със стратегическите цели на „Подготвени за цел 55“: мащабно увеличение на енергията от възобновяеми източници и драстично намаляване на търсенето.

3.7.

Поради разходите и времето, необходими за разработването на основните средносрочни и дългосрочни решения, ЕИСК подчертава значението на мерките, които могат да бъдат предприети незабавно, като например решения на отделни лица и предприятия, доброволно общо закупуване чрез Европейска платформа за закупуване на газ, създаване на нови енергийни партньорства с надеждни поддръжници, съхранение на газ, следване на препоръките за ранно прилагане на бързи процедури за издаване на разрешения, въвеждане на предпочитани зони и увеличаване на производството на биометанол. Съзаконодателите биха могли да предприемат незабавни действия по искането на Комисията за включване на целите за увеличаване на равнищата на възобновяемите енергийни източници от 40 на 45 %, повишаване на енергийната ефективност с още 5 % и подобряване на енергийната ефективност на сградите — изложени в отделни предложения — в пакета „Подготвени за цел 55“, за да се спечели време. Съзаконодателите биха могли също така да предприемат действия във връзка с искането за бързо приемане на съответните предложения.

3.8.

ЕИСК приветства и неотдавнашния регламент на Съвета за координирано намаляване на използването на газ през зимата на 2022—2023 г.

3.9.

Като се има предвид изключителната неотложност на ситуацията, ЕИСК подкрепя и начина, по който планът „REPowerEU“ отчита евентуалната необходимост от използване на изкопаеми и нисковъглеродни горива и въглища по време на преходния период, който трябва да бъде възможно най-кратък, за да се избегне изчерпването на тези източници. ЕИСК също така оценява положително факта, че досега въпросът за ядрената енергия е оставен на отделните държави членки.

3.10.

ЕИСК приветства създаването на Социален фонд за климата, за да се смекчи отрицателното социално и икономическо въздействие на новото ценообразуване и за да се предоставят средства на държавите членки за подкрепа на техните мерки за справяне със социалното въздействие върху финансово уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт. Същевременно ЕИСК изтъква, че предложеният финансов пакет за Социалния фонд за климата няма да осигури достатъчна финансова подкрепа за отговорно справяне със социално-икономическите последици по пътя към целите в областта на климата и мобилността. Следователно е необходим съответно висок бюджет. ЕИСК отбелязва също така, че държавите членки разполагат с различен капацитет за привличане и управление на частни средства.

3.11.

Държавите членки следва също така да подкрепят гражданите, и по-специално финансово слабите домакинства както в краткосрочен план, така и през следващите две зими, и в дългосрочен план.

3.12.

По отношение на икономията на енергия Комисията цели незабавно намаление от 5 % на потреблението на газ (около 13 млрд. кубични метра) и нефт (около 16 милиона тона нефтен еквивалент). Това далеч не е амбициозно и не съответства на измерението на кризата, причинена от войната срещу Украйна. И все пак политическа реалност е фактът, че на заседанието на Енергийния съвет от 27 юни 2022 г. беше прието намаленото равнище от 9 %, предложено от Комисията през 2021 г., без да се обръща внимание на предложенията в плана „REPowerEU“ за включване на предложението в пакета „Подготвени за цел 55“.

3.13.

В Германия още между януари и май 2022 г. потреблението на газ беше намалено с почти 15 % (8), въпреки че според пазарните проучвания битовите потребители биха могли да спестят дори повече. Това ясно показва, че положението и готовността или капацитетът за предприемане на действия могат да бъдат много различни в отделните държави членки и мерките, които отчитат този факт, вероятно имат най-добър шанс за успех, както се вижда от Регламента на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ, прието на 26 юли 2022 г., който отчита надлежно и нуждите на промишлеността.

3.14.

Енергийните кампании не бива да съдържат само призиви за икономия на енергия, а следва да включват мерки, които имат пряко въздействие, като например търгове с намаляване на цената, което означава, че централен орган — регулаторният орган или системният оператор — организира търг за промишлените потребители, които могат да направят оферта за доброволно съкращаване на газ въз основа на конкретните си разходи. Това би могло да помогне за достигането на съответните равнища от капацитета за съхранение на газ и би увеличило вероятността, в ситуация без доставки на руски газ, ЕС да преживее зимата без твърде много социални и икономически щети. ЕИСК обръща внимание на потенциала на реакция от страната на потреблението като средство за намаляване на търсенето.

3.15.

Що се отнася до енергията от възобновяеми източници, общата цел, поставена от Комисията, за увеличаване на дела на възобновяемите източници на енергия до 45 % вместо предложените през 2021 г. 40 %, изглежда, е останала нечута, поне на заседанието на Енергийния съвет от 27 юни 2022 г., въпреки искането на Комисията тя да бъде включена в пакета „Подготвени за цел 55“. ЕИСК изразява съжаление, че това забавя въздействието на желаното развитие. Въпреки това ЕИСК приветства отделното предложение, направено през май 2022 г., за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и за въвеждане на специални предпочитани зони за такива проекти, за да се премахне основна пречка пред бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници, по-специално реализирането на проекти за слънчева и вятърна енергия. Ето защо ЕИСК приветства като такава и препоръката, отправена в съобщението на REPowerEU, за незабавно прилагане на бързите процедури за издаване на разрешения и за предпочитани зони, в очакване на приемането на предложението на Комисията.

3.16.

За да се постигнат тези по-амбициозни цели, трябва да се внесат редица технически съоръжения, тъй като ЕС вече няма производствен капацитет; например слънчевите панели се внасят главно от Китай. По този начин енергията от изкопаеми горива зависи не само от вноса, но и от необходимото оборудване. ЕИСК призовава всички лица, отговорни за вземането на политически решения, да насърчават масово разширяването на производствените обекти за оборудване за възобновяема енергия в Европа. Алиансът на соларната промишленост в ЕС може да се разглежда като първа стъпка.

3.17.

Необходими са обаче огромни инвестиции за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС. Въпреки това делът на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите за декарбонизация в ЕС е по-нисък, отколкото в други големи икономики, което застрашава конкурентоспособността на ЕС в областта на ключови бъдещи технологии. ЕИСК отбелязва, че екологичният преход и сигурността на доставките изискват достатъчни количества от правилния микс от възобновяеми източници, за да могат електрификацията и производството на зелен водород да бъдат успешни, за да се разработят технологии за съхранение и за да се използват пълноценно възможностите, предоставени от цифровизацията, така че такива концепции като виртуалните електроцентрали най-накрая да бъдат реализирани. Поради това все още съществува значителна нужда от инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

3.18.

Концепции като собствено потребление, общности за възобновяема енергия и споделяне на енергия, които са широко признати в пакета за чиста енергия и които ЕИСК винаги е подкрепял, са важни за увеличението на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Трябва да бъдат покрити големи нужди от инвестиции. Гражданите са готови да инвестират в потребление на собствена или общностна енергия, ако разберат, че това е от полза и за тях. Те следва да се чувстват насърчавани, а не възпирани, както все още се случва в много държави членки. Стратегията на ЕС за слънчевата енергия, приложена към плана „REPowerEU“, отчита това и в това отношение възпроизвежда ДЕВИ 2, без да дава подробности за това как да бъдат принудени държавите членки окончателно да отстранят съответните пречки.

3.19.

Разумно е възобновяемата енергия и съхранението да бъдат определени като от по-висш обществен интерес, но директното въздействие остава неясно. Разпределителната мрежа, свързваща съответните инсталации с потребителя, също трябва да бъде призната като по-висш обществен интерес.

3.20.

Дори с огромни подобрения в намаляването на енергийното търсене (вж. параграфи 3.7 до 3.9) и увеличението на възобновяемите източници на енергия (вж. параграфи 3.10 до 3.12) е очевидно, че ЕС няма да успее да постигне енергийна автаркия нито в краткосрочен, нито в средносрочен план. Автаркията изглежда възможна в дългосрочен план, но остава въпросът дали това е желателно или не. Лошият опит с руската зависимост изисква добре обмислен подход при избора на държавите/регионите, с които да се осъществява партньорство в бъдеще. Макар спешността да изисква бързи решения по отношение на вноса на втечнен природен газ и на (зелен) водород, вземането на дългосрочно обвързващи решения без всеобхватен анализ на риска трябва да бъде избягвано. ЕИСК призовава Комисията да създаде геополитическа стратегия за вноса на енергия, преди да предлага енергийни партньорства с недемократични или политически нестабилни държави, като отчита смекчаването на последиците от изменението на климата и неотложните ситуации, свързани с енергетиката.

3.21.

Втечненият природен газ, изглежда, е решение за множество държави членки, но поради своя въглероден отпечатък той е преходна технология, а преходът трябва да бъде възможно най-кратък. В рамките на следващите 20 години цялата новопостроена инфраструктура за втечнен природен газ трябва да бъде премахната или да е в състояние да транспортира и да разпределя зелен водород. Това трябва да бъде фундаментален принцип за всички инвестиционни решения, които предстои да бъдат взети през следващите месеци. Водородната готовност често се използва като класификация, но на практика нейното значение е много неясно. Подобно на определението на „зелен“ водород в съответния делегиран акт, Комисията трябва да даде определение на водородната готовност, с цел да съчетае сигурността на инвестициите с ясна цел в областта на климата. Таксономията следва да бъде изменена по съответния начин.

3.22.

Това показва колко е важно да се вземат предвид националните модели на поведение и националните подходи при разглеждане на устойчиви енергийни миксове. ЕИСК отбелязва, че Комисията споменава накратко ролята на ядрената енергия в своя план „REPowerEU“, като има предвид, че тази възможност е отговорност единствено на държавите членки. ЕИСК подкрепя по-голямото използване на наличните ресурси в ЕС, включително като приоритет, както предлага Комисията, бързо и мащабно разширяване на използването на енергията от възобновяеми източници. Широката многофункционалност в производството на енергия е част от сигурността на енергийните доставки. Поради това в допълнение към вятърната и слънчевата енергия следва да се използва разнообразието от нисковъглеродни енергийни източници, които се вписват в нова енергийна система, основана главно на променливи европейски енергийни източници.

3.23.

Стълбът за интелигентни инвестиции поставя правилните приоритети. ЕИСК обаче отново заявява, че с правилния подход една децентрализирана и цифровизирана структура на енергийните доставки без въглеродни емисии може да има огромно положително въздействие върху заетостта и регионалните икономики (вж. TEN/660). В настоящата криза Европейският съюз се нуждае от общ енергиен подход, който да съчетава специфичните теми, свързани с енергетиката и климата, с целите на политиката за социално и регионално сближаване. Този аспект е до голяма степен пренебрегнат в стратегията за слънчевата енергия, която Комисията представи заедно с плана REPowerEU.

3.24.

Комисията правилно изтъква, че публичните инвестиции могат и трябва да доведат до мобилизиране на частни пари. REPowerEU обаче не обхваща рефинансирането на съответните публични средства. Премахване на субсидиите за изкопаеми ресурси би бил един подход за организацията му; друг подход би бил данъчно облагане на извънредни печалби, които произлизат от сериозната криза, свързана с нефта и газа, и се изразяват в огромни допълнителни печалби, особено за големите петролни компании. ЕИСК предлага тези печалби да бъдат събрани посредством данъци и предадени като финансова компенсация на енергийните потребители, напр. финансово по-слаби домакинства или енергоемки предприятия, и да бъдат използвани за разширяването на производството на възобновяема енергия и на необходимата мрежова инфраструктура, особено предвид факта, че това вече се обсъжда или прилага в някои държави членки. ЕИСК счита, че за да не бъдат възпирани енергийните предприятия да инвестират в нисковъглеродни решения, подобно данъчно облагане следва да бъде определено като много чувствително. ЕИСК призовава Комисията незабавно да предложи съответните мерки.

3.25.

В съответствие с вероятната полза от насърчаването на решения, адаптирани към местните условия, ЕИСК напълно подкрепя предложението на Комисията да се използват плановете за възстановяване и устойчивост и Механизма за възстановяване и устойчивост в помощ на прилагането на плана „REPowerEU“.

3.26.

4. Конкретни бележки

4.1.

Биометанът може да изиграе роля за намаляването/прекратяването на европейската зависимост от руски газ. За производството му обаче, включително и за да се направи опит да бъдат избегнати конфликти с биологичното разнообразие, следва да бъдат обновени именно съществуващите инсталации за биогаз. Понастоящем заводите за производство на биогаз често се използват само за производство на електроенергия в диапазона на базовото натоварване, т.е. денонощно. Получената топлина рядко се използва. Такива концепции са неефективни. Полученият биогаз следва или да се преработва и подава директно в газовата мрежа, или да се използва за топлоснабдяване под формата на местни централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. По-малките съоръжения за съхранение на газ биха могли да допринесат за производство на електроенергия в случай на липса на вятър или слънце. Необходими са инвестиции за модернизация на съществуващите системи. В съобщението се посочват съответните стимули, но липсват необходимите подробности, които неотложно следва да бъдат представени.

4.2.

Както е посочено в параграф 3.14, втечненият природен газ ще трябва да изиграе роля в краткосрочен и в средносрочен план. Планът „REPowerEU“ обещава оценки и планиране, доброволно съвместно закупуване и по-добра координация. Междувременно обаче отделни държави членки вече са активни. Необходима е европейска солидарност, а Комисията трябва да гарантира, че никоя държава членка не действа срещу интересите на друга, както е посочено в Регламент (ЕС) 2017/1938 относно сигурността на доставките на газ.

4.3.

Регламентът относно сигурността на доставките на газ също така предвижда всеобхватен европейски режим на солидарност в случай на извънредна ситуация, свързана с газа. Въпреки че неотдавнашният регламент на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ и придружаващото го съобщение „Да пестим газ за безпроблемна зима“ са стъпка в правилната посока за подобряване на готовността за действие при криза, ЕИСК би желал да види по-обща кризисна рамка, подходяща за справяне с криза с мащаба на тази, пред която ЕС е изправен днес поради войната в Украйна.

4.4.

Преобразуването на електроенергията в топлоенергия и термопомпите, също и в контекста на топлоснабдяването, изглежда се превръщат в най-обещаващия подход за заместване на природния газ в топлоенергийния сектор. Въпреки това съществуват множество пречки (от необходимите квалифицирани работници до социални въпроси, особено в квартали с по-висок дял наематели). В съобщението не се разглеждат тези въпроси. Необходим е по-подробен и по-критичен поглед с участието на гражданското общество.

4.5.

Мащабното увеличение на цените на енергията извади на преден план слабостите на енергийния пазар. Самата г-жа Фон дер Лайен, председател на Комисията, заяви, че настоящата структура на пазара на електроенергия вече не работи и трябва да бъде реформирана. Следва да се поставят фундаментални въпроси за бъдещето на енергетиката, за да се гарантират зелени, достъпни и надеждни енергийни доставки, както и правото на енергия. Структурата и регулирането ѝ трябва да бъдат адаптирани към новите реалности на преобладаваща възобновяема енергия и да създадат необходимите условия за отделните участници, както и за засилването на подходяща защита на потребителите. ЕИСК приветства намерението на Комисията да изследва възможностите за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия и силно подкрепя оценки на пазара, които анализират поведението на всички потенциални участници в пазара на електроенергия и в структурата на пазара на електроенергия. Във всеки случай ЕИСК подчертава значението на извършването на изчерпателна оценка на въздействието преди всяко предложение. Той обръща внимание на спешната необходимост от борба с високите цени на електроенергията, включително и обвързването на цените на електроенергията и природния газ, което оказва отрицателно въздействие върху икономиките на държавите членки.

4.6.

Освен това ЕИСК изтъква, че с цел да се гарантират подходящо влагане на инвестициите и сигурност на доставките, е все по-необходимо систематично прогнозиране на покачващите се енергийни потребности по област и вид електроенергия, като се вземе предвид трансформацията на видовете електроенергия, както и концептуално планиране на архитектурата на бъдещата енергийна система. Комисията следва също така да изготви и широко да разпространи съответен преглед, тъй като често липсва яснота в обществото относно степента, в която Европа може сама да се снабдява с енергия.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК: ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11.

(2) COM (2022) 230 final.

(3) COM(2022) 222 final.

(4) COM(2022) 240 final.

(5) Документ на Съвета № 11625/22.

(6) COM(2022) 360 final.

(7) COM(2022) 230 final стр. 7 и SWD(2022) стр. 26.

(8) Industrie spart Gas, Sparpotenzial bei Verbrauchern nicht gehoben (handelsblatt.com).

(9) Становище на ЕИСК: ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11.

Top

Choose the experimental features you want to try