Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2021/C 63/11)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Balatoni hal“

ЕС №: PGI-HU-0247025.5.2018 г.

ЗНП ( ) ЗГУ (X)

1.   Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Balatoni hal“

2.   Държава членка или трета държава

Унгария

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.7: Прясна риба, мекотели и ракообразни и производни продукти от тях

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Balatoni hal“ [риба от езерото Балатон] е изключителното наименование на шаран (Cyprinus carpio L. 1758) и бяла риба (Sander lucioperca L. 1758), които живеят, размножават се и се отглеждат в езерото Балатон или във водосборния басейн на езерото Балатон (както е описано подробно в точка 4), като се продават живи или преработени (пресни, охладени или замразени; обикновено на парчета, рядко на филета).

а)   „Balatoni hal“: бяла риба

Бялата риба „Balatoni hal“ е риба, принадлежаща към вида сулка (Sander lucioperca L.) от род костури, която живее и/или се отглежда изключително в географския район, определен в точка 4 (водосборния басейн на езерото Балатон). Това е една от най-търсените и ценени видове риба в Унгария. Месото на бялата риба е бяло, постно, без кости и вкусно, с ниско съдържание на мазнини и богато на протеини. Месото на бялата риба „Balatoni hal“ се счита за по-бяло и по-вкусно от месото на речната бяла риба.

Качествени параметри на месото на бялата риба „Balatoni hal“:

—	водно съдържание: 78,0—79,5 %,

—	протеини: 19—20 %,

—	мазнини: 0,5—1,0 %,

„Balatoni hal“: Минималният размер на продаваната бяла риба „Balatoni hal“ (жива, прясна, охладена или замразена) е 0,5 kg.

b)   „Balatoni hal“: шарани

Шаранът „Balatoni hal“ е риба, принадлежаща към вида шаран (Cyprinus carpio L.) от семейство шаранови, която се отглежда изключително във водосборния басейн на езерото Балатон и включва изключително признатите от държавата местни видове „Balatoni sudár“ и „Varászlói tükrös“, които се въдят в географския район, определен в точка 4.

Типичните качествени параметри на месото на шарана „Balatoni hal“ от вида „Balatoni sudár ponty“ са (OMMI [Национален институт за контрол на качеството в селското стопанство], 2004 г., MgSzH [Служба по селско стопанство], 2011 г., Gorda и Borbély, 2013 г.):

—	водно съдържание: 74,1—77,4 %,

—	протеини: 16,6—17,6 %,

—	мазнини: 4,2—8,0 %.

Типичните качествени параметри на месото на шарана „Balatoni hal“ от вида „Varászlói tükrös ponty“ са:

—	водно съдържание: 73,9—78,3 %,

—	протеини: 16,8—17,7 %,

—	мазнини: 3,5—7,7 %.

Месото на шарана „Balatoni hal“ е твърдо и нежно.

Минималният размер на продавания шаран „Balatoni hal“ (жив, пресен, охладен или замразен) е 1,5 kg (в идеалния случай между 1,5 и 3 kg).

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

В географския район е забранено използването на торове за повишаване на добива от производство. Храненето на бялата риба „Balatoni hal“ е специално, в смисъл че новоизлюпените рибки преминават от хранене със зоопланктон към хранене с риба, след като достигнат дължина на тялото от 12—15 cm, т.е. относително късно в сравнение с други хищни риби. Наличните източници на храна също са специални във водосборния басейн на езерото Балатон, където съществува изобилие от обикновен уклей (Alburnus alburnus), обикновена платика (Abramis brama) и сабица (Pelecus cultratus), с които да се храни бялата риба (Specziár, 2010 г.). Наличието и съставът на храната са сходни навсякъде в целия водосборен басейн на езерото Балатон. На бялата риба „Balatoni hal“ не се дават никакви фуражни добавки и рибовъдството е основано изцяло на естествения фураж за риба с произход предимно от притоците на рибовъдните басейни, т.е. потоците във водосборния басейн на езерото Балатон.

На шараните „Balatoni hal“ се дават естествени фуражи и фуражни добавки, съставени от два основни компонента. Първият включва хранителни смеси (пшеница, тритикале и царевица); вторият включва чуждоземния вид мида-зебра (Dreissena polymorpha и Dreissena bugensis). Рибовъдите (притежатели на разрешително за екологосъобразен селективен риболов) събират използваната за фураж биомаса от миди от мобилни салове, поставени на няколко места в езерото Балатон (от южната страна и на трите басейна, предимно места в близост до рибовъдни стопанства). Биомасата от миди, която пораства за между 8 и 12 месеца, се събира от саловете и се използва като фураж в рибовъдните стопанства за шаран, като се гарантира, че различните видове миди остават в рамките на рибовъдното стопанство.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

И четирите стъпки от производството на „Balatoni hal“ трябва да бъдат осъществени в географския район, определен в точка 4. Те включват естественото хвърляне на хайвер, изкуственото размножаване (в инкубатор), отглеждането в естествени води и рибовъдството в рибовъдното стопанство. В съответствие с настоящото законодателство пелагичният риболов в езерото Балатон е забранен от 5 декември 2013 г. насам. По изключение се допуска селективен риболов за екологични и демонстрационни цели (3 000 kg шаран и 500 kg бяла риба годишно с капани за змиорки). Следователно „Balatoni hal“ се получава предимно от рибовъдство, но понякога са налични и развили се в естествена среда екземпляри като страничен продукт от селективния риболов на змиорки за екологични цели.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.    Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

Рибовъдството на „Balatoni hal“ в Унгария се осъществява в следните места във водосборния басейн на езерото Балатон.

1.

Езерото Балатон и неговата водна система (води, които се включват в рибовъдството: 61 139 ha) Конкретни водни обекти в езерото Балатон и водната му система: — цялата площ на езерото Балатон, — участъка от река Зала — от устието до железопътния мост „Фенекпуста“, — участъка от канала „Хевиз“ — от устието до 50 метра от страната на язовирната стена при езерото Хевиз в посока на течението. — участъка от канала „Пахок“ — от устието до канала „Хевиз“, — участъка от обединения обходен канал (Egyesített-övcsatorna) — от корабния мост (Bárkázó híd) до вливането на потока Дьондьош, — участъка от канала „Фенивеш“ (Fenyvesi-nyomócsatorna) — от устието до помпената станция в Балатонфенивеш, — участъка от западния обходен канал (Nyugati-övcsatorna) — от устието до железопътния мост „Палмайор“, — участъка от източния пречистващ канал (Keleti-Bozót-csatorna) — от устието до моста по пътя, водещ към железопътната гара „Пустаберен“, — участъка от потока Яма — от устието до шлюзовите врати на рибовъдния басейн „Бугасег“, — участъка от потока Тетвеш — от устието до шлюзовите врати на рибовъдните басейни „Балатонлеле“, — участъка от Kишмециш — от устието до път № 70, — участъка от Нагимециш — от устието до дървения мост в Соляд, — потоците Лешенце, Китолеш, Таполца, Егервиз и Бърнот и участъка от канала „Егермалом“ — от устието до път № 71, — участъците от вътрешноводните отливни канали „Шар“ и „Циган“ — от пътя към Шомойцентпал до западния обходен канал (Nyugati-övcsatorna), — участъка от западния обходен канал (Nyugati-övcsatorna) — от железопътния мост „Палмайор“ до канала „Хотар-Кюлвиз“, — участъка от канала „Хотар-Кюлвиз“ — от устието до главния път между Марцали и Юреглок, — канала „Циган“ и — източния пречистващ канал (Keleti Bozót Canal).

2.	Система за опазване на водите на Малък Балатон, етап I (езеро Хидвег; площ: 2 000 ha)

3.	Система за опазване на водите на Малък Балатон, етап II (езеро Фенеки; площ: 5 110 ha)

4.	Резервоар „Марцали“ (площ: 407 ha)

5.	Рибовъдни басейни „Фонюд-Зардавар“ (площ: 135 ha)

6.	Рибовъдни басейни „Балатонлеле-Ирмапуста“ (площ: 275 ha)

7.	Рибовъдни басейни „Бужаки-Цифрамальом“ (площ: 138 ha)

8.	Рибовъден басейн „Балатонсарсо-Надфеделеш“ (площ: 15 ha)

9.	Рибовъден басейн „Балатонфьолдвар“ (площ: 23 ha)

10.	Рибовъдни басейни „Шомогвар-Тольош“ (площ: 26 ha)

11.	Рибовъден басейн „Ворасло“ (площ: 174 ha)

12.	Рибовъдни басейни „Шиофок-Торек“ (площ: 36 ha)

5.   Връзка с географския район

Връзката на „Balatoni hal“ с географския район се основава на качеството и репутацията на продукта.

„Balatoni hal“ се произвежда предимно в южната и югозападната част на водосборния басейн на езерото Балатон. В днешно време рибовъдните басейни се намират в области, които преди са били заливи в езерото Балатон преди пресушаването му, т.е. дъното на старото езеро. В съответствие с това подпочвените им пластове са подобни на тези на езерото Балатон.

Районът се характеризира с влажен континентален климат със субсредиземноморски ефекти. Субсредиземноморският ефект е свързан най-вече с разпределението на валежите през годината, като в средностатистическите години има два периода на върхови стойности (юни и септември), което е от решаващо значение за рибовъдството. Влажността в района е по-висока от средната за Унгария (620 mm годишно). Повечето валежи падат през летните месеци, което е по-добре за рибовъдството, като гарантират достатъчно количества и качество на захранването на водите. Притоците на рибовъдните басейни във водосборния басейн обикновено са къси (30—40 km) и в тях не се заустват непречистени отпадъчни води (Ferincz и др., 2017 г.). Благодарение на този факт и на отсъствието на органични торове водите и седиментите на рибовъдните басейни не са анаеробни. В съответствие с това месото на отглежданата там риба не съдържа странични вкусове. Средната годишна температура (11,2°C) също така е по-висока от средната стойност за държавата, което благоприятства растежа на рибата. Съставът на рибното месо се повлиява от редица екологични и производствени фактори, включително възраст, вид, фураж или естествен фураж (Trenovszki, 2013 г.); и най-важното — от количеството и качеството на фуража.

Изключително важна също така поради причини, свързани с опазването на качеството на водите, е забраната за използване на органични торове за повишаване на производствения добив (рутинна практика в други райони) в рибовъдните басейни във водосборния басейн на езерото Балатон. Съответно рибата, която се въди там, не влиза в контакт с вещества, в резултат на които се получават странични вкусове, каквито неизбежно се намират в органичните торове. Характерното качество на месото на бялата риба „Balatoni hal“ се дължи на достатъчното количество и качество на водите в рибовъдните басейни (песъчливи, льосови дъна на басейните; ниско съдържание на органични вещества в постъпващата вода), аеробните седименти по дъното на езерото и голямото количество и дял на предимно местен уклей и бабушка с бяло месо, характерни за този район. Благодарение на доброто качество на водите и на естествения фураж за риба, месото на бялата риба „Balatoni hal“ е снежнобяло без вторичен вкус. Консистенцията му е нежна поради голямата водна повърхност (повече движение в търсене на храна).

Specziár (2010 г.) установи, че храненето на бялата риба „Balatoni hal“ е специално, в смисъл че новоизлюпените рибки преминават от хранене със зоопланктон към хранене с риба, след като достигнат дължина на тялото от 12—15 cm, т.е. относително късно в сравнение с други хищни риби. Наличните източници на храна също са специални във водосборния басейн на езерото Балатон, където съществува изобилие от обикновен уклей (Alburnus alburnus), обикновена платика (Abramis brama) и сабица (Pelecus cultratus), с които да се храни бялата риба (Specziár, 2010 г.). Месото на бялата риба „Balatoni hal“ дължи специалното си качество на тези фактори. Месото на шарана „Balatoni hal“ е твърдо. Гъвкавата му консистенция се дължи на богатия на протеини естествен фураж и на допълнителния естествен фураж от черупчести организми, тъй като богатите на протеини естествени хранителни вещества оказват положително въздействие върху качеството на месото на шарана (Balogh, 2015 г.).

„Balatoni hal“ е един от основните стълбове на местната кухня. Шаранът „Balatoni hal“ представлява основна съставка в рибената супа „Balatoni halászlé“, рецептата за която е уникална и типична за водосборния басейн.

Репутацията на „Balatoni hal“ в днешни дни

—	Тясната връзка между езерото Балатон и шарана „Balatoni hal“ също така се демонстрира от факта, че през 2019 г. бе проведена за пети път Международната купа по шаран от Балатон.

—

Фестивалът на рибата и виното на Балатон се провежда редовно от град Балатонфюред от 2015 г. насам. Целта на събитието е да се повиши осведомеността на потребителите във връзка с рибата от Балатон и да се съчетае консумацията на местна риба и местни вина, като се създаде пазар за местните рибовъдни стопанства и винопроизводители.

—	Приготвена по подходящ начин от „Balatoni hal“, рибната супа Балатон („balatoni halászlé“) се е превърнала в неотменна част от кулинарията (например:http://itthonotthonvan.hu/cikkek/2687482/a_balatoni_halaszle_titka)

—	В следната статия се обсъжда специалният вкус и традиционните методи за риболов на „Balatoni hal“:http://magyarkonyhaonline.hu/magyar-izek/a-balatoni-halak

—	Книгата „A halfőzés fortélyai a Balaton mentén“ [Трикове за готвене на риба от езерото Балатон] представлява колекция от 400 рибни ястия от 40 града и села около езерото Балатон (Szabó Zoltán, 2014 г., ISBN 978-963-08-8628-4)

—	Ресторанти със звезди „Мишлен“, включително ресторантът „Stand“ в Будапеща (с главни готвачи Tamás Szél и Szabina Szulló), използват като съставка „Balatoni sudár ponty“, която е посочена в менюто: (https://diningguide.hu/szell-tamas-cikke-halaszlevita-szell-tamas-halaszle-receptjevel/)

Исторически контекст на репутацията на бялата риба „Balatoni hal“

—	При обсъждането на френския риболов в брой 44 на Fischerei Zeitung през 1917 г. брюкселският учен Waldmann отбелязва как „преди Голямата война „fogasch“ е бил изключително търсен в Париж. Това е името на рибата сулка, която се въди в езерото Балатон в Унгария“.

—

През 1933 г. Neresheimer — експерт в областта на риболова към австрийското правителство — пише в Österreichisches Nahrungsmittelbuch (Австрийския кодекс на храните): „Наименованието „Fogasch“ е правилно да се използва само за сулка с произход от езерото Балатон“. Той добавя, че когато рибата се нарича с това име, това показва на потребителите, че тя е с произход от езерото Балатон. Според него единствено рибата сулка от езерото Балатон е правилно да се нарича „Fogasch“ [бяла риба].

—	На Международния рибен конгрес, проведен в Париж през юли 1931 г., Károly Lukács обявява рибата сулка от Балатон за специален местен вид бяла риба и предлага таксономичното ѝ наименование да бъде „Lucioperca sandra varietas Fogas balatonica“ (Szári, 1988 г.).

—

През 30-те години на миналия век Balaton Halászati Részvénytársaság (акционерно дружество за риболов в Балатон) придобива изключителните права върху наименованието „fogas“ [бяла риба], което се прилага само за сулка, уловена в езерото Балатон. Изисквало се е пратките да се придружават от сертификат за произход от езерото Балатон. През 1931 г. в Международната патентна служба в Берн е регистриран малък релефен метален печат, който впоследствие се полага като търговска марка върху хрилната кожа (хрилните капачета) на изнасяната бяла риба (Héjjas и Punk, 2010 г.).

Исторически контекст на репутацията на шарана „Balatoni hal“

—	Що се отнася до значението на шарана, в публикация на име „A Balaton halai“ [Риба в езерото Балатон] се посочва, че шаранът отстъпва единствено на бялата риба (Lukács, 1936 г.).

—	Заедно с бялата риба шаранът е другият вид, по отношение на който рибовъдните стопанства в Балатон полагат усилия за увеличаване на запасите чрез разумно рибовъдство от 20-те години на миналия век насам.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://gi.kormany.hu/foldrajzi-arujelzok

---

(1)  OB L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.