ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 15.12.2021

COM(2021) 805 final

2021/0423(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2021) 432 final} - {SWD(2021) 459 final} - {SWD(2021) 460 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

(i) Да се подобри точността на информацията за основните източници на емисии на метан, свързани с произвежданата и потребяваната в ЕС енергия. Целта е да се гарантират разполагаемостта на данни на равнището на активите и надеждното количествено определяне на емисиите, като по този начин се увеличи точността на измерванията — включително докладването на данните от инвентаризациите на парникови газове („ПГ“) на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата („РКООНИК“) — и също така се разшири обхватът на подходящите мерки за намаляване на емисиите.

(ii)Да се гарантира допълнително ефективно намаляване на емисиите на метан по цялата верига на енергоснабдяване в ЕС. Тази конкретна цел е насочена към преодоляване на неефективността на пазара, водеща до недостатъчно намаляване на емисиите на метан от дружествата.

(iii)Да се подобри разпространението на информация за предоставяне на стимули за намаляването на емисиите на метан, свързани с внасяната в ЕС енергия от изкопаеми енергоизточници. Тъй като преобладаващата част от емисиите на метан, които са свързани с потребяваната в ЕС енергия от изкопаеми енергоизточници, се отделят извън ЕС, тази конкретна цел е насочена към определянето на стимули за намаляване на емисиите на метан в държави партньори чрез създаване на прозрачност на пазара.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

В Регламент (ЕС) 2021/1119 („Европейски закон за климата“) Съюзът е заложил законодателно целта за постигане на неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г. и е определил обвързващ ангажимент на Съюза за вътрешно намаление на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % под нивата от 1990 г.

Предложението се основава на Плана на Съюза във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. и оценката за въздействие към него. Планът във връзка с целта в областта на климата показа, въз основа на моделирани сценарии, че постигането на увеличената цел в областта на климата за най-малко 55 % намаление на нетните емисии на парникови газове през 2030 г. е осъществимо и би дало възможност за плавна крива, водеща до неутралност по отношение на климата през 2050 г. В него се подчертава и необходимостта от увеличаване на намаленията на емисиите на метан.

Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимодопълващи се мерки и инициативи, насочени към постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. В съобщението относно Европейския зелен пакт се посочва 2 , че декарбонизацията на газовия сектор ще бъде улеснена, включително чрез решаване на въпроса за емисиите на метан, свързани с енергопотреблението. През октомври 2020 г. Комисията прие стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан („стратегията за метана“), в която се определят мерките за ограничаване на емисиите на метан в ЕС, включително в сектора на енергетиката и на международно равнище.

Емисиите на метан, които се отделят от проучването и добива на нефт и газ от изкопаеми източници, събирането и преработката на газ от изкопаеми източници, преноса, разпределението, подземното съхранение и терминалите за втечнен газ от изкопаеми източници (втечнен природен газ (ВПГ), както и от действащи, закрити или изоставени въглищни мини не са специално регламентирани на равнището на Съюза.

В Директива 2010/75/ЕС (Директивата относно емисиите от промишлеността, ДЕП), която понастоящем се преразглежда, се регулират емисиите на замърсители от промишлени инсталации, главно чрез определяне на нормите за допустими емисии, които съгласно условията на разрешителното се основават на най-добрите налични техники. ДЕП обхваща рафинирането на суров нефт и газ, с изключение обаче на газ от изкопаеми източници нагоре, в средата и надолу по веригата (ВПГ, подземно съхранение на газ, пренос, разпределение) или от въгледобив.

Съгласно Регламент (ЕО) 166/2006 3 (Регламентът за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ), който е тясно свързан с ДЕП, при „подземни минни работи и свързаните с тях операции“ се изисква да се докладват изпусканията на замърсители, включително метан, когато те превишават прага за докладване от 100 000 kg/година. Що се отнася до измерването на изпусканията на метан, в допълнение 3 към ръководството за ЕРИПЗ 4 се посочва стандарт ISO, който е в процес на подготовка (от ISP/TC 146/SC 1/WG 22). Понастоящем ЕРИПЗ също е в процес на преразглеждане. При преразглеждането на ДЕП и ЕРИПЗ ще се вземе предвид необходимостта от избягване на двойно регулиране. Поради това настоящото предложение допълва тези два акта, тъй като в него се разглеждат емисиите на метан по цялата верига на енергоснабдяване от изкопаеми енергоизточници.

На 14 юли 2021 г. Европейската комисия прие редица законодателни предложения, в които определя по какъв начин възнамерява да постигне неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., включително междинната цел от най-малко 55 % нетно намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. С оглед на това следните инициатива имат съответни връзки с измерването и намаляването на емисиите на метан:

В Регламент (ЕС) 2018/842 (Регламентът за разпределяне на усилията, РРУ) се съдържат цели за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на национално равнище за държавите членки през периода 2021—2030 г. за сектори, включително секторите на транспорта (без въздухоплаване), сградния фонд, селското стопанство, отпадъците, промишлеността и тези части от сектора на енергетиката, които не са обхванати от съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ). В приложното поле на Регламента е включен метанът и това се запазва в предложението за преразглеждане, прието на 14 юли 2021 г. Настоящата инициатива допълва СТЕ, поради това че с нея се въвеждат специфични мерки за намаляването на емисиите на метан, тъй като в СТЕ не се предвиждат такива мерки и на държавите членки се оставя известна свобода относно метода за най-успешно постигане на необходимите намаления на емисиите на парникови газове. Тези мерки ще допринесат за постигането от държавите членки на техните цели и могат да допринесат и за увеличаване на разходната ефективност за постигане на целите на СТЕ поради търговския потенциал в СТЕ между държавите членки.

В предложението за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 (Регламентът за ЗПЗГС), като част от пакета „Подготвени за цел 55“, се определя общата цел на ЕС във връзка с поглъщането на въглерода от естествени поглътители, а съгласно националните цели държавите членки ще трябва да се погрижат за своите поглътители на въглерод и да ги увеличат. В предложението се определя и целта на Съюза за неутралност по отношение на климата за 2035 г. в секторите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, включително емисиите от селско стопанство, различни от CO2, т.е. метана.

Директива (ЕС) 2018/2001 (Директивата за енергията от възобновяеми източници, RED II) е основният инструмент на ЕС, в който се разглежда насърчаването на енергията от възобновяеми източници, като тя ще улесни постепенната замяна на източници на енергия от изкопаеми енергоизточници с възобновяеми енергоизточници. Освен това в нея се съдържат приетите стойности за намалението на емисиите на парникови газове, включително оценки на загубите на метан при производството на биогаз и биометан, които могат да бъдат от значение за устойчивото развитие на биогаза и биометана. Тези приети стойности могат да бъдат използвани от производителите при докладването от тяхна страна на намаляването на емисиите на парникови газове от производството им, за да докажат, че спазват изискванията за устойчивост на Директивата за енергията от възобновяеми източници и косвено да предоставят стимули за намаляването на емисиите на метан.

Емисиите на метан, които се отделят от уредите за отопление и охлаждане на помещения, са обхванати от няколко разпоредби за екопроектирането и енергийното етикетиране, които съдържат правила за подобряване на екологосъобразността на продуктите, като например домакинските уреди, информационните и комуникационните технологии или инженерството.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Що се отнася до сектора на селското стопанство, в стратегията „От фермата до трапезата“ 5 се разглеждат няколко предизвикателства. Комисията създаде експертна група, която да анализира количествените показатели за цикъла на емисиите на метан. В сътрудничество с експерти в различни сектори и с държавите членки Комисията разработва списък на най-добрите практики и налични технологии, за да проучи и насърчи по-широкото използване на иновативни действия за намаляване на емисиите. С цел насърчаване на изчисленията на въглеродния баланс на равнище стопанство Комисията ще предостави до 2022 г. модел на цифров навигатор за въглеродни емисии и насоки за общи начини за количествено изчисляване на емисиите и поглъщанията на парникови газове. Считано от 2021 г. Комисията ще насърчава възприемането на технологии за намаляване на емисиите чрез по-широко внедряване на „улавянето на въглероден диоксид в земеделието“ в държавите членки и в техните стратегически планове в рамките на общата селскостопанска политика. В стратегическия план за програмата „Хоризонт Европа“ 2021—2024 г. Комисията предлага целеви научни изследвания на различните фактори, които ефективно водят до намаляване на емисиите на парникови газове, с ударение върху технологичните и природните решения, както и върху факторите, водещи до промяна в храненето. Комисията обмисля също така да включи част от отглеждането на добитък в обхвата на ДЕП, което може да допринесе за ограничаване на емисиите на метан в сектора.

Емисиите на метан в сектора на отпадъците се обхващат от съществуващите и предстоящите планирани прегледи на законодателството в областта на околната среда. В Директива (ЕС) 2018/850 (Директивата относно депонирането на отпадъци) от операторите на депа се изисква да управляват сметищния газ, като го използват за генериране на енергия или като го изгарят във факел. При предвидения за 2024 г. преглед на Директивата относно депонирането на отпадъци Комисията ще обмисли възможностите за по-нататъшни действия за подобряване на управлението на сметищния газ, свеждане до минимум на вредното му въздействие върху климата и оползотворяването му за енергийни цели. Освен това при текущия преглед на ДЕП се обмисля и приемането на заключенията относно най-добрите налични техники (НДНТ) за депониране, в които, наред с другото, ще се разглеждат и емисиите на метан. Чрез последните промени в законодателството на ЕС относно отпадъците (2018 г.) беше въведено задължение за разделно събиране на биоразградимите отпадъци до 2024 г., като беше поставена нова цел за максимално 10 % депониране на отпадъци до 2035 г. В резултат на тези промени се очаква допълнително намаление на метана от сметищните депа. По отношение на пречистването и използването на отпадъчните води и утайките от отпадъчни води съгласно настоящата регулаторна рамка, а именно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и 6 Директивата относно утайките от отпадъчни води 7 , емисиите на парникови газове не се разглеждат специално. Прилагането на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води е спомогнало обаче за предотвратяване на значителни емисии на метан поради събирането и пречистването на отпадъчни води в неефективни централизирани съоръжения. Директивата за пречистването на градските отпадъчни води понастоящем е в процес на преразглеждане. В Директивата относно утайките от отпадъчни води се регламентира използването на утайки от отпадъчни води за защита на околната среда, и по-специално на почвата, срещу вредното въздействие на замърсени утайки, когато се използват в селското стопанство.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание на настоящата инициатива е член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с който Съюзът се оправомощава да въведе необходимите мерки за постигане на целите на Съюза по отношение на политиката в областта на енергетиката. Предложението засяга единствено сектора на енергетиката и допринася за целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката, както е посочено в член 194, параграф 1, по-специално функционирането на енергийния пазар чрез хармонизиране на мониторинга, докладването и правилата за намаляване на метана, което допринася за опазването и подобряването на околната среда.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

•Пропорционалност

С предложението се постига внимателен баланс между, от една страна, регулаторната автономия, която държавите членки имат по отношение на националните коригиращи действия, определянето на стимули за технологични иновации или вземането на решение относно равнището на целевите ресурси, и, от друга страна, необходимостта от справяне с проблемите, засягащи емисиите на метан, които трябва да бъдат решени на равнището на Съюза.

Както е посочено в глава 6 от оценката на въздействието, разходите и регулаторните тежести, свързани с настоящото предложение, са ограничавани във възможно най-голяма степен. Предвидените в настоящото предложение мерки не надхвърлят това, което е необходимо за решаване на установените проблеми и за постигане на поставените цели. Предвидените разходи за Комисията и държавите членки се считат за приемливи, като се вземат предвид положителните нетни икономически въздействия, свързани с разходоефективно от екологична и социална гледна точка равнище на намаляване.

•Избор на инструмент

Подходящият правен инструмент за настоящото законодателно предложение е Регламент, защото налага ясни и подробни правила, които не дават възможност за допускане на различаващо се транспониране от държавите членки. При Регламента е налице сигурност, че законовите изисквания се прилагат едновременно на цялата територия на Съюза, следователно ще се избегнат липсата на ефективност и регулаторните разходи/тежести, свързани с непоследователно прилагане на разпоредбите за намаляване на емисиите на метан в целия Съюз.

Освен това Регламентът е адекватен инструмент за налагане на преки задължения на икономическите оператори и националните органи. Това ще бъде необходимо, за да се определят ясни задължения за количествена оценка на доклада и за проверка на данните, както и за използване на мерки за намаляване на емисиите на метан, включително постепенното преустановяване на вредни промишлени практики, като например изпускане в атмосферата и изгаряне във факел.

За наличието на последователни и сравними данни е от решаващо значение да има хармонизирани изисквания за измерване и докладване. Това може да се извърши чрез Регламент, както се вижда от съответните правни актове на ЕС, като например Регламент (ЕС) 2015/757 8 , Регламент (ЕО) 166/2006 или Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 9 . По този въпрос предоставянето на държавите членки право на преценка в директива би било несъвместимо с необходимостта от сравними и следователно хармонизирани данни.

Регламентът е адекватният инструмент и по отношение на мерките за намаляване на емисиите и ограниченията за промишлените практики, за да се гарантира, че разпоредбите са насочени директно към дружествата и в тези практики са установени минимални условия на равнопоставеност.

Накрая регламентът позволява неотложността за справяне с емисиите на метан да бъде разгледана по-пряко, по благоприятстващ начин в контекста на извънредната ситуация в областта на климата и целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, както е обяснено в раздел 1 по-горе.

Изборът на Регламент гарантира, че установените проблеми и цели се разглеждат по най-ефективен, ефикасен и пропорционален начин. Той гарантира внимателен баланс между, от една страна, регулаторната автономия, която държавите членки имат по отношение на националните коригиращи действия, определянето на стимули за технологични иновации или вземането на решение относно равнището на целевите ресурси, а от друга страна, необходимостта от справяне с проблемите, засягащи емисиите на метан, които трябва да бъдат решени на равнището на Съюза.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението включва редица изисквания, които имат отражение върху бюджета. Първо, изискването към Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) веднъж на всеки три години да определя и прави публично достъпен набор от показатели и съответните базови стойности за сравнение на единичните инвестиционни разходи, свързани с измерването, докладването и намаляването на емисиите на метан за съпоставими проекти. Въпреки че досега ACER не е разглеждала разходите на мрежовите оператори, дължащи се на измерване, докладване и намаляване на емисиите на метан, се счита, че допълнителните задачи на ACER и работната ѝ натовареност във връзка с тях ще бъдат обхванати в достатъчна степен от 1 допълнителен еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ).

Второ, изискването към Съюза да създаде и поддържа платформа за прозрачност за метана, включително информация за вноса в Съюза на енергия от изкопаеми енергоизточници, с актуализации, които да се предоставят на всяко тримесечие, както и да създаде глобален инструмент за мониторинг на метана, чрез който редовно да бъдат публикувани резултатите от наблюдението на въздуха на големи източници на емисии на метан от енергийни източници, като актуализациите се предоставят ежемесечно. Предвижда се за допълнителните задачи на Комисията и работната ѝ натовареност във връзка с тях да бъдат необходими 2-ма допълнителни служители на пълен работен ден.

В раздел 3 от финансовата законодателна обосновка са описани отражението върху бюджета на предложението и необходимите човешки и административни ресурси.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката предоставя цялостна рамка за постигане на напредък към целите на ЕС и за проследяване на този напредък, за който ще допринесе настоящото предложение. Общата рамка се осигурява от Европейския закон за климата, а подробна интегрирана рамка за мониторинг и докладване се съдържа в Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Данните, събрани в контекста на посочения регламент, трябва да бъдат оповестени публично на електронна платформа, включително показателите за проследяване на напредъка към целите на Съюза в областта на енергетиката и климата.

Националните политики и мерки на държавите членки за постигане на тези цели съгласно Регламента за разпределяне на усилията се проверяват от Комисията на всеки пет години. Следователно прилагането и ефективността на съдържащите се в предложението разпоредби ще бъдат проследени и във връзка с постигането на целта по линия на РРУ. Установените механизми за контрол за качеството на националните доклади ще позволят да се извърши оценка на ефективността на разпоредбите на настоящото предложение при постигане на подобрения в точността на данните. Във връзка с това в Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата се определят изискванията за националните системи и системите на Съюза за инвентаризация за емисиите на ПГ, политиките, мерките и прогнозите, като се призовава за непрекъснатото им подобряване. Създаването на такива системи се изисква в международен план и има за цел да подпомогне изпълнението на националните планове в областта на енергетиката и климата по отношение на измерението на декарбонизацията.

Емисиите на метан все по-често стават предмет на общественото внимание, включително на научни кампании и кампании с участието на заинтересованите страни за откриване и количествено определяне на емисиите. С подкрепата на увеличаващата се пространствена и времева разделителна способност на спътниковите данни този обществен контрол представлява ценен ресурс при мониторинга на въздействието на предложението и установяването на недостатъците при прилагането.

Що се отнася до мониторинга и оценката на определените в настоящото предложение задължения, основната отговорност при осигуряването на прилагането на разпоредбите ще носят националните компетентни органи. Що се отнася до проверката на данните за емисиите, в настоящото предложение се предвижда участието на независими акредитирани проверяващи органи. Международната обсерватория за емисиите на метан 11 ще предостави допълнително проучване във връзка с представените данни за емисиите на метан, включително възможността за кръстосани препратки с други източници, като спътникови изображения и продукти.

Комисията ще осъществява мониторинг върху прилагането на правния акт, като проверява правилното прилагане на мерките от задължените страни и при необходимост, като предприема действия по правоприлагане. Настоящото предложение включва клауза за преглед, съгласно която Комисията ще представи доклад относно оценката и прегледа на Регламента.

•Подробно разяснение на специфичните разпоредби на предложението

Предложеният регламент се състои от шест глави, включващи 35 члена.

Глава 1 — Общи разпоредби

В тази глава се определят обхватът и основните термини, използвани в предложения регламент. Тя включва и разпоредба, с която се признават разходите за мрежовите оператори при прилагането на Регламента.

Глава 2 — Компетентни органи и независима проверка

В тази глава се определят разпоредбите за спазване на Регламента, в допълнение към разпоредбите в глава 6 за налагане на санкции. В нея се определят задачите на компетентните органи, по-специално правилата относно инспекциите и жалбите, както и участието и процедурите за независимите акредитирани проверяващи органи по отношение на проверката на докладваните от операторите данни за емисиите на метан.

Глава 3 — Емисии на метан в нефтения и газовия сектор

В тази глава се определят задълженията на операторите и държавите членки по отношение на измерването и докладването на данните за емисиите на метан, както и задълженията за намаляването на емисиите на метан в съответните обекти.

Глава 4 — Емисии на метан във въглищния сектор

Тази глава е разделена на три раздела, с цел да обхване, както следва: мониторинга и докладването на емисиите на метан в действащите мини; намаляването на емисиите на метан в действащите подземни мини и емисиите на метан в закритите и изоставени подземни мини.

Във всеки раздел се определят задълженията на операторите и държавите членки по отношение на измерването и докладването на данните за емисиите на метан, както и задълженията за намаляването на емисиите на метан в съответните обекти.

Глава 5 — Емисии на метан, които се отделят извън Съюза

С тази глава се въвеждат инструменти за прозрачност за емисиите на метан, които се отделят извън Съюза: задължение за информиране от страна на вносителите на изкопаеми горива във връзка с емисиите на метан, регистър за прозрачност на дружествата от Съюза и държавите и дружествата, изнасящи енергията от изкопаеми енергоизточници за Съюза, включително информация относно техните международни задължения за докладване по отношение на емисиите на метан, както и глобален инструмент за мониторинг за разпространяване на информация за размера, повторяемостта и местоположението на източниците на емисии на метан в световен мащаб.

Освен това, за да се отчете вносът на енергия от изкопаеми енергоизточници в Съюза, в главата се определят изискванията във връзка с информацията за вносителите, както и прерогативът на Комисията да представя законодателни предложения за изменение за налагане на по-строги мерки върху вносителите, след като бъдат разполагаеми по-добри данни за емисиите на метан в световен мащаб, и за гарантиране на спазването на приложимите международни задължения на Съюза.

Глава 6 — Заключителни разпоредби

В тази глава се предвижда по-специално система от санкции: макар да се признава, че установяването на санкции е национална компетентност, в главата се определят ръководни принципи за санкциите, по-специално критерии за налагането на санкции, видовете нарушения, които трябва да бъдат санкционирани, критерии за максималните им размери, както и възможността за налагане на периодични финансови санкции.

В нея се съдържат и разпоредби за предоставяне на правомощия за приемането на делегирани актове и актове за изпълнение, както и клауза за преглед.

2021/0423 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 12 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 13 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Метанът — основната съставка на природния газ — има цялостен принос за изменението на климата, който отстъпва единствено на този на въглеродния диоксид, и е отговорен за приблизително една трета от затоплянето в настоящия момент.

(2)На молекулярно ниво, въпреки че той остава в атмосферата за по-кратък период (между 10 и 12 години) отколкото въглеродния диоксид (стотици години), влиянието му на парников газ върху климата е по-значително и допринася за образуването на озон, който е мощен замърсител на въздуха и причинява сериозни здравословни проблеми. Количеството на метан в атмосферата през последното десетилетие се е увеличило рязко в световен мащаб.

(3)Според неотдавнашните оценки на Програмата на ООН за околната среда и Коалицията за климат и чист въздух намалението на емисиите на метан с 45 % до 2030 г., въз основа на наличните целенасочени мерки и допълнителни мерки в съответствие с приоритетните цели на Организацията на обединените нации (ООН) за развитие, може да доведе до избягване на 0,3°C от глобалното затопляне до 2045 г.

(4)Съгласно данните на Съюза от инвентаризациите на парникови газове (ПГ) се изчислява, че секторът на енергетиката е отговорен за 19 % от емисиите на метан в рамките на Съюза. Това не включва отделените извън Съюза емисии на метан, свързани с потреблението в Съюза на енергия от изкопаеми енергоизточници.

(5)Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимодопълващи се мерки и инициативи, насочени към постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. В съобщението относно Европейския зелен пакт се посочва 14 , че декарбонизацията на газовия сектор ще бъде улеснена, включително чрез решаване на въпроса за емисиите на метан, свързани с енергопотреблението. През октомври 2020 г. Комисията прие стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан („стратегията за метана“), в която се определят мерките за ограничаване на емисиите на метан в ЕС, включително в сектора на енергетиката, и на международно равнище. В Регламент (ЕС) 2021/1119 15 („Европейски закон за климата“) Съюзът е заложил законодателно целта за постигане на неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г. и е определил обвързващ ангажимент на Съюза за вътрешно намаление на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. За да се постигнат намаления на нивото на емисиите на ПГ, емисиите на метан от сектора на енергетиката следва да намалеят с около 58 % до 2030 г. в сравнение с 2020 г.

(6)Емисиите на метан са включени в обхвата на определените в Европейския закон за климата цели на Съюза за 2030 г. за намаляване на парниковите газове и обвързващите национални цели за намаляване на емисиите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 16 . Понастоящем обаче на равнището на Съюза няма правна уредба, в която да се определят конкретни мерки за намаляването на антропогенните емисии на метан в сектора на енергетиката. Освен това, макар че Директива 2010/75 17 относно емисиите от промишлеността обхваща емисиите на метан от рафинирането на суров нефт и газ, тя не обхваща други дейности в сектора на енергетиката.

(7)В този контекст настоящият Регламент следва да се прилага по отношение на намаляването на емисиите на метан при проучване и добив на нефт и газ от изкопаеми източници нагоре по веригата, събиране и преработка на газ от изкопаеми източници, пренос, разпределение, подземно съхранение на газ и терминали за втечнен газ от изкопаеми източници (ВПГ), както и по отношение на действащи подземни и открити въглищни мини, закрити и изоставени подземни въглищни мини.

(8)Правилата за точното измерване, докладване и проверка на емисиите на метан в нефтения, газовия и въглищния сектор, както и за намаляването на тези емисии, включително чрез прегледи за откриване и отстраняване на течове и ограничения за изпускането в атмосферата и изгарянето във факел, следва да бъдат разгледани в подходяща правна уредба на Съюза. Такава уредба следва да съдържа правила за повишаване на прозрачността по отношение на вноса в Съюза на енергия от изкопаеми енергоизточници, като по този начин се подобряват стимулите за по-широко използване на решения за намаляване на метана в световен мащаб.

(9)За спазването на задълженията по настоящия регламент вероятно ще бъдат необходими инвестиции от страна на регулирани оператори и свързаните с такива инвестиции разходи следва да се вземат предвид при определянето на тарифите, при условие че се спазват принципите за ефективност.

(10)Всяка държава членка следва да определи поне един компетентен орган, който да контролира ефективното спазване на предвидените в настоящия регламент задължения от страна на операторите, и следва да уведоми Комисията за това определяне, както и за всички промени, свързани с него. Определеният компетентен орган следва да предприема всички необходими мерки, за да гарантира спазването на изискванията, предвидени в настоящия регламент. Като вземат под внимание трансграничния характер на операциите и емисиите на метан в сектора на енергетиката, компетентните органи следва да си сътрудничат помежду си и с Комисията. В този контекст Комисията и компетентните органи на държавите членки следва да създадат заедно мрежа от публични органи, прилагащи настоящия регламент, за да насърчат тясното сътрудничество, с необходимите договорености за обмен на информация и най-добри практики и да предоставят възможности за консултации.

(11)За да гарантира безпроблемното и ефективно прилагане на определените в настоящия регламент задължения Комисията подкрепя държавите членки чрез Инструмента за техническа подкрепа 18 , който предоставя специализиран технически експертен опит за създаване и въвеждане на реформи, включително за насърчаване на намаляването на емисиите на метан в сектора на енергетиката. Техническата подкрепа включва например укрепване на административния капацитет, хармонизиране на законодателни уредби и споделяне на съответните най-добри практики.

(12)За да гарантират изпълнението на своите задачи, операторите следва да оказват на компетентните органи цялото необходимо съдействие. Освен това операторите следва да предприемат в рамките на определения от компетентните органи срок или всеки друг срок, договорен с тях, всички необходими действия, определени от компетентните органи.

(13)Основният механизъм, който следва да бъде на разположение на компетентните органи, са инспекциите, включително проверка на документи и записи, измервания на емисии и проверки на място. Инспекциите следва да се извършват периодично, въз основа на оценка на риска за околната среда, извършвана от компетентните органи. Освен това инспекции следва да се извършват и с цел да се разследват обосновани жалби и случаи на неспазване, както и за да се гарантира, че ремонтите или замяната на компоненти се извършват в съответствие с настоящия регламент. Когато компетентните органи установят сериозно нарушение на изискванията на настоящия регламент, те следва да отправят искане за предприемане на коригиращи действия от страна на оператора. Компетентните органи следва също така да съхраняват документация за инспекциите и съответната информация следва да бъде достъпна в съответствие с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 19 .

(14)Като се има предвид близостта на някои източници на емисии на метан до градски или жилищни райони, физическите или юридическите лица, засегнати от нарушения на настоящия регламент, следва да могат да подават надлежно обосновани жалби пред компетентните органи. Жалбоподателите следва да бъдат редовно информирани за процедурата и взетите решения и следва да получат окончателно решение в рамките на разумен срок след подаването на жалбата.

(15)Една надеждна рамка за проверка може да подобри достоверността на докладваните данни. Освен това степента на детайлизиране и техническа сложност на измерванията на емисиите на метан изискват правилна проверка на данните за емисиите на метан, докладвани от операторите и от операторите на мини. Макар че е възможна собствена проверка, проверката от трета страна гарантира по-голяма независимост и прозрачност. Освен това тя дава възможност за използване на хармонизиран набор от компетентности и ниво на експертен опит, които може да не са достъпни за всички публични субекти. Проверяващите органи следва да бъдат акредитирани от органи за акредитация в съответствие с Регламент (ЕС) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета 20 . С оглед на това независими акредитирани проверяващи органи следва да гарантират, че докладите за емисиите, изготвени от операторите и операторите на мини, са точни и в съответствие с изискванията, предвидени в настоящия регламент. Те следва да прегледат данните в докладите за емисиите, за да оценят тяхната надеждност, достоверност и точност спрямо свободни и публично достъпни европейски или международни стандарти, разработени от независими органи и прилагани от Комисията. Поради това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове за целите на включването и определянето на приложимостта на такива европейски или международни стандарти. Проверяващите органи са отделени от компетентните органи и следва да са независими от операторите и операторите на мини, които следва да им оказват цялото необходимо съдействие, за да се позволи или улесни извършването на дейностите по проверка, по-специално по отношение на достъпа до помещенията и представянето на документи или записи.

(16)Информацията в представените на компетентните органи доклади за емисиите следва да бъде предоставена на Комисията с оглед на функциите по извършване на проверки, които да бъдат възложени на международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO), по-специално по отношение на методиките за обобщаване и анализ на данните и проверка на методиките и статистическите процеси, използвани от дружествата за количествено определяне на докладваните данни за техните емисии. Базовите критерии във връзка с това могат да включват стандартите на OGMP и ръководство. Предоставената от IMEO информация следва да бъде публично достъпна и Комисията следва да използва тази информация, за да отстрани всички установени недостатъци по отношение на измерването, докладването и проверката на данните за емисиите на метан.

(17)IMEO е създадена през октомври 2020 г. от Съюза в партньорство с Програмата на ООН за околната среда, Коалицията за климат и чист въздух и Международната агенция по енергетика, и стартира по време на срещата на високо равнище на Г-20 през октомври 2021 г. IMEO има задачата да събира, съгласува, проверява и публикува данни за антропогенните емисии на метан в световен мащаб. Като част от Програмата на ООН за околната среда IMEO сключи меморандум за разбирателство с Европейски съюз. Нейната роля е от съществено значение за проверка на данните за емисиите на метан в сектора на енергетиката и следва да се установят подходящи връзки, за да влезе в сила възлагането на задачи по извършване на проверка. Тъй като IMEO не е орган на Съюза и не попада в обхвата на правото на Съюза, е от съществено значение да се предвиди, че IMEO предприема подходящи мерки, за да гарантира защитата на интересите на Съюза и неговите държави членки.

(18)Съюзът, като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение, е задължен да предоставя ежегодно доклад за инвентаризацията на антропогенните емисии на парникови газове, представляващ обобщение на националните инвентаризации на парниковите газове на държавите членки, изготвено с използването на методиките за добри практики, приети от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК).

(19)С Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета 21 от държавите членки се изисква да докладват на Комисията данните от инвентаризацията на парниковите газове и техните национални прогнози. Съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 докладването се извършва, като се използват насоките за докладване по линия на РКООНИК, и често се основава по-скоро на възприетите емисионни фактори, отколкото на преки измервания при източника, което предполага неопределеност по отношение на произхода, честотата и размера на емисиите.

(20)Данни за държавите, докладвани съгласно разпоредбите за докладване по линия на РКООНИК се предоставят на секретариата на РКООНИК съгласно различните нива на докладване в съответствие с насоките на МКИК. В този контекст МКИК предлага като цяло използването на методи от по-високо ниво за тези източници на емисии, които оказват значително влияние върху общата инвентаризация на парниковите газове на дадена държава с оглед на абсолютното равнище, тенденция или неопределеност.

(21)Нивото представлява равнище на методическа сложност. Съществуват три нива. При методите от ниво 1 обикновено се използват възприетите емисионни фактори на МКИК и се изискват най-основните и най-малко дезагрегирани данни за дейността. На по-високите нива обикновено се използват по-подробни методи и специфични за източника, специфични за технологията, специфични за региона или специфични за държавата емисионни фактори, които често се основават на измервания и обикновено изискват в по-голяма степен дезагрегирани данни за дейността. По-специално на ниво 2 се изисква да се използват специфични за държавата, вместо възприетите емисионни фактори, докато на ниво 3 се изискват данни или измервания за всяка отделна инсталация и то включва прилагането на по-стриктна оценка „отдолу нагоре“ по вид източник на равнището на отделното съоръжение. Преминаването от ниво 1 към ниво 3 представлява повишаване на определеността на измерванията на свързаните с метан емисии 22 .

(22)Държавите членки имат различни практики по отношение на нивото, на което докладват на РКООНИК своите свързани с енергетиката емисии на метан. Докладването на ниво 2 за големи източници на емисии е в съответствие с насоките за докладване на МКИК, тъй като ниво 2 се счита за метод от по-високо ниво. Следователно методиките за оценка и докладване на свързаните с енергетиката емисии на метан се различават в отделните държави членки и докладването на най-ниското равнище — ниво 1 — е все още много често срещано в няколко държави членки във връзка с емисиите на метан от въглища, газ и нефт.

(23)Понастоящем доброволните отраслови инициативи продължават да бъдат основният път за действие за количествено определяне и намаляване на емисиите на метан в много държави. Ключова инициатива, организирана в сектора на енергетиката, е Партньорството за метан при добива на нефт и газ („OGMP“) — доброволна инициатива за измерване и докладване на емисиите на метан, създадена през 2014 г. чрез Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) и Коалицията за климат и чист въздух (CCAC ), в чийто съвет Комисията има представителство. OGMP поставя ударение върху установяването на най-добри практики за подобряване на наличието на глобална информация относно количественото определяне и управлението на емисиите на метан и за насочване на действията за намаляване на емисиите към намаляване на емисиите на метан. Към днешна дата над 60 дружества са се присъединили към OGMP, като те обхващат 30 % от световното производство на нефт и газ и активи на пет континента. Работата на OGMP по разработването на стандарти и методики включва правителства, гражданското общество и предприятия. Рамката OGMP 2.0 е най-новата версия на динамичен стандарт за емисии на метан и може да осигури подходяща основа за стандарти за емисиите на метан, основаващи се на стабилни научни норми.

(24)В този контекст е необходимо да се подобрят измерването и качеството на докладваните данни за емисиите на метан, включително относно основните източници на емисии на метан, свързани с произвежданата и потребяваната в Съюза енергия. Освен това следва да се гарантират наличието на данни при източника и надеждното количествено определяне на емисиите, като по този начин се увеличат надеждността на докладването, както и обхватът за подходящите мерки за намаляване на емисиите.

(25)За да бъдат ефективни измерването и докладването, нефтените и газовите дружества са длъжни да измерват и докладват емисиите на метан по източник и да обобщават разполагаемите за държавите членки данни, за да могат те да подобрят точността на докладваните инвентаризации. Освен това ефективната проверка на докладваните данни на дружествата е необходима и за да се сведе до минимум административната тежест за операторите, докладването следва да бъде организирано ежегодно.

(26)Настоящият регламент се основава на рамката OGMP 2.0, доколкото тя отговаря на критериите, посочени в съображения 24 и 25, с цел да се допринесе за събирането на надеждни и устойчиви данни, които биха формирали достатъчна основа за мониторинг на емисиите на метан и при необходимост за предприемане на допълнителни действия за последващо ограничаване на емисиите на метан.

(27)Рамката OGMP 2.0 има пет равнища на докладване. Докладването при източника започва на равнище 3, което се счита за съпоставимо с ниво 3 от РКООНИК. То позволява използването на общи емисионни фактори. Докладването на равнище 4 от OGMP 2.0 изисква преки измервания на емисиите на метан при източника. То позволява използването на специфични емисионни фактори. Докладването на равнище 5 от OGMP 2.0 изисква добавянето на допълнителни измервания при обекта. Освен това рамката OGMP 2.0 изисква от дружествата да докладват преките измервания на емисиите на метан в срок от три години от присъединяването към OGMP 2.0 за оперативни активи и в срок от пет години за неоперативни активи. Въз основа на възприетия в OGMP 2.0 подход по отношение на докладването при източника и като се отчита големият брой на дружествата от Съюза, които вече са се присъединили към OGMP 2.0 през 2021 г., от операторите на Съюза следва да се изисква да предоставят преки измервания при източника на своите емисии — в срок от 24 месеца за оперативни активи и в срок от 36 месеца за неоперативни активи. В допълнение към количественото определяне при източника количественото определяне при обекта позволява оценка, проверка и съгласуване на оценките при източника, обобщени по обект, като по този начин се осигурява повишаване на доверието в докладваните емисии. Както е посочено в OGMP 2.0, настоящият регламент изисква измервания при обекта, за да се съгласуват измерванията при източника.

(28)Според данните от инвентаризацията на ПГ на Съюза повече от половината от всички преки емисии на метан от сектора на енергетиката се дължат на неумишлено изпускане на емисии в атмосферата. По отношение на нефта и газа това представлява най-големият дял от емисиите на метан.

(29)Непреднамерените течове на метан в атмосферата могат да настъпят по време на сондиране, добив, както и по време на преработка, съхранение, пренос и разпределение до крайните потребители. Те могат да настъпят и в недействащи нефтени или газови кладенци. Някои емисии са резултат от несъвършенства или от обичайно амортизиране на технически компоненти, като например съединения, фланци и клапи, или от повредени компоненти, например в случай на аварии. Течове от стените на оборудване под налягане могат да бъдат причинени и от корозия или повреда.

(30)Макар че изпускането на метан в атмосферата обикновено става умишлено и в резултат на процеси или дейности и инсталации, предназначени за тази цел, то може да бъде и неумишлено, както става в случай на неизправност.

(31)С цел намаляване на тези емисии операторите следва да вземат всички възможни мерки за свеждане до минимум на емисиите на метан при своите операции.

(32)По-специално емисиите на метан от течове най-често се намаляват чрез прегледи за откриване и отстраняване на течове (LDAR) на метан, които се извършват, за да се установят течове, които след това да бъдат отстранени. Поради това операторите следва да провеждат най-малко периодични прегледи за LDAR, които следва също така да обхващат преглед на компонентите, изпускащи метан в атмосферата, до преглед за неумишлено изпускане на метан в атмосферата.

(33)За тази цел следва да се разработи хармонизиран подход, който да гарантира еднакви условия на конкуренция за всички оператори в Съюза. Този подход следва да включва минимални изисквания за прегледи за LDAR, като същевременно на държавите членки и операторите се предоставя достатъчна степен на гъвкавост. Това е от съществено значение, за да се допуснат иновации и разработването на нови технологии и методи за LDAR, като по този начин се предотврати ограничаването на технологията в ущърб на опазването на околната среда. Непрекъснато се появяват нови технологии и методи за откриване и държавите членки следва да насърчават иновациите в този сектор, така че да могат да бъдат възприети най-точните и разходоефективни методи.

(34)В задълженията за прегледи за LDAR следва да се отразят редица добри практики. Прегледите за LDAR следва да бъдат насочени главно към намиране и отстраняване на течове, вместо към тяхното количествено определяне, като тези области, при които има по-висок риск от течове, следва да се проверяват по-често; честотата на прегледите следва да се определя не само от необходимостта от ремонт на компоненти, от които се изпуска метан над прага за емисии на метан, но и от експлоатационни съображения, при които се вземат предвид рисковете за безопасността. Поради това там, където е установен по-висок риск за безопасността или по-висок риск от загуби на метан, компетентните органи следва да могат да отправят препоръка за по-висока честота на прегледите във връзка със съответните компоненти; всички течове, независимо от техния размер, следва да бъдат докладвани и подложени на мониторинг, тъй като малките течове могат да преминат в по-големи; след отстраняването на течове следва да бъде потвърдено, че то е ефективно; за да се даде възможност за използването в бъдеще на по-модерни технологии за откриване на емисии на метан, следва да се уточни размерът на загубата на метан, при или над който се гарантира ремонт, като същевременно на операторите се позволи да избират устройството за откриване. Когато е уместно, в контекста на настоящия регламент може да се използва непрекъснат мониторинг.

(35)Изпускането в атмосферата се състои от изпускане на неизгорял метан в атмосферата, което е или умишлено — от технологични процеси, дейности или инсталации, предназначени за тази цел, или неумишлено — в случай на неизправност. С оглед на силното въздействие на емисиите на парниковите газове изпускането в атмосферата следва да бъде забранено, освен в случай на извънредни ситуации, неизправност или по време на определени специфични събития, при които изпускането е неизбежно.

(36)Изгарянето във факел представлява контролирано изгаряне на метан за целите на обезвреждането в съоръжение, предназначено за въпросното изгаряне. Изгарянето във факел се счита за планово, когато се извършва по време на нормалния добив на нефт или газ от изкопаеми източници и в резултат на недостатъчно съоръжения или геология, позволяваща обратно нагнетяване на метан, използването му на място или изпращането му на пазара. Плановото изгаряне във факел следва да бъде забравено. Изгарянето във факел следва да бъде позволено само когато то е единствената алтернатива на изпускането в атмосферата и когато последното не е забранено. Изпускането в атмосферата е по-вредно за околната среда от изгарянето във факел, тъй като изпуснатият газ обикновено съдържа по-високи нива на метан, докато при изгарянето във факел метанът се окислява до въглероден диоксид.

(37)За да се използва изгаряне във факел като алтернатива на изпускането в атмосферата, е необходимо съоръженията за изгаряне във факел да бъдат ефикасни при изгарянето на метан. Поради това, за случаите в които изгарянето във факел е допустимо, следва да бъде включено също така изискване за ефективност на изгарянето. Следва да се изисква и използването на запалителни горелки, които осигуряват по-надеждно горене, тъй като не се влияят от вятъра.

(38)Обратното нагнетяване в пластовете, използването на място, или изпращането на метана на пазара винаги трябва да бъде за предпочитане пред изгарянето във факел — и следователно изпускането в атмосферата — на метана. Операторите, които изпускат в атмосферата, следва да предоставят на компетентните органи доказателство, че не е възможно нито обратно нагнетяване, използване на място или изпращане на метан на пазара, нито изгаряне във факел, а операторите, които изгарят във факел, следва да предоставят на компетентните органи доказателство, че обратното нагнетяване, използването на място или изпращането на метан на пазара не е било възможно.

(39)Операторите следва незабавно да уведомят компетентните органи за важни събития, свързани с изпускане в атмосферата и изгаряне във факел, и да представят по-подробни доклади относно всички събития, свързани с изпускане в атмосферата и изгаряне във факел. Те следва също така да гарантират, че оборудването и съоръженията отговарят на заложените в правото на Съюза стандарти.

(40)Емисиите на метан от недействащи нефтени и газови кладенци пораждат рискове за здравето, безопасността и околната среда. Поради това все още следва да се прилагат задълженията за мониторинг и докладване и тези кладенци и сондажни обекти следва да бъдат възстановени във връзка с околната среда и да се отстрани замърсяването. В тези случаи държавите членки следва да имат водеща роля, по-специално по отношение на създаването на планове за инвентаризация и намаляване на емисиите.

(41)Данните от инвентаризацията на емисиите на ПГ в ЕС показват, че емисиите на метан от въглищни мини са най-големият самостоятелен източник на емисии на метан в сектора на енергетиката на Съюза. През 2019 г. преките емисии от въглищния сектор представляваха 31 % от емисиите на метан, почти колкото е комбинираният процент на преките емисии на метан от газ от изкопаеми източници и нефт — 33 %.

(42)Понастоящем няма специфични за целия Съюз разпоредби, които да ограничават емисиите на метан от въглищния сектор, въпреки наличието на широк кръг от технологии за намаляване на емисиите. На равнището на Съюза или на международно равнище не съществува специфичен за въглищата стандарт за мониторинг, докладване и проверка. В Съюза докладването на емисиите на метан от въгледобивната промишленост е част от докладването от държавите членки на емисиите на парникови газове, а данните от подземните мини са включени и в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители, създаден с Регламент (ЕО) № 166/2006 23 .

(43)Емисиите на метан са свързани главно с подземни миннодобивни дейности както в действащи, така и в изоставени мини 24 . При действащите подземни мини концентрацията на метан във въздуха се контролира непрекъснато, тъй като представлява опасност за здравето и безопасността. В случай на подземни въглищни мини преобладаващата част от емисиите на метан се отделя чрез системи за вентилация и дегазация или дегазационни уредби, които представляват двата основни начина за намаляване на концентрациите на метан във вентилационната изработка на една мина.

(44)След като производството е спряно и дадена мина е закрита или изоставена, от нея продължава да се отделя метан, по-нататък посочен като метан от изоставена мина (МИМ). Тези емисии обикновено се отделят при ясно определени точкови източници, като вентилационни шахти или отвори за намаляване на налягането. С увеличаването на амбициите в областта на климата и изместването на производството на енергия към източници на енергия с по-ниска въглеродна интензивност е вероятно емисиите на МИМ в Европа да нараснат. Очаква се, дори 10 години след преустановяване на миннодобивната дейност, от ненаводнените мини да продължава да се отделя метан, чиито нива да достигнат приблизително 40 % от емисиите, регистрирани към момента на закриване 25 . Освен това третирането на МИМ продължава да бъде разпокъсано поради различните права на собственост и експлоатация в целия ЕС. Поради това държавите членки следва да направят инвентаризации на закритите и изоставените въглищни активи, като от тях или от установената отговорна страна следва да се изисква да инсталират устройства за измерване на емисиите на метан.

(45)В действащите открити въглищни мини в Съюза се добиват лигнитни въглища и се отделя по-малко метан, отколкото от подземните въглищни мини. През 2019 г., според инвентаризацията на парниковите газове в Съюза, действащите открити мини са отделили 166 килотона в сравнение с 828 килотона метан, отделени от подземните въглищни мини 26 . Измерването на емисиите на метан от открити въглищни мини е предизвикателство поради техния дифузен характер на голяма площ. Поради това, и въпреки наличната технология 27 , емисиите от открити мини се измерват рядко. Емисиите на метан от открити мини могат да бъдат изведени с използването на специфични за басейна емисионни фактори за въглища 28 и, с по-голяма прецизност, като се използват специфични за мината или находището емисионни фактори, тъй като въглищните басейни имат находища с различна метаноемкост 29 . Емисионните фактори могат да бъдат изведени от измерването на съдържанието на газ на пластовете, пробите от ядките които са извадени при проучвателен сондаж 30 . Поради това операторите на мини следва да извършват измерванията на емисиите на метан в открити въглищни мини, като използват такива емисионни фактори.

(46)В тази връзка операторите на мини следва да извършват непрекъснато измерване и количествено определяне на емисиите на метан от вентилационни шахти в подземни въглищни мини, непрекъснато измерване на изпуснат в атмосферата и изгорен във факел метан в дегазационни станции, както и да използват специфични емисионни фактори по отношение на откритите въглищни мини. Те следва да докладват данните на компетентните органи.

(47)Понастоящем намаляването на емисиите на метан може да бъде постигнато най-добре при действащи и закрити или изоставени подземни въглищни мини. Към момента ефективното намаляване на емисиите на метан от действащи и закрити или изоставени открити мини е ограничено от технологията. За да се подкрепят обаче изследванията и развитието на технологиите за намаляване на такива емисии в бъдеще, следва да се извършват ефективен и подробен мониторинг, докладване и проверка на техния размер.

(48)Подземните мини са мини или за въглища за ТЕЦ или за коксуващи се въглища. Въглищата за ТЕЦ се използват главно като източник на енергия, а коксуващите се въглища се използват като гориво и като реагент в процеса на производство на стомана. Както коксуващите се, така и въглищата за ТЕЦ следва да подлежат на измерване, докладване и проверка на емисиите на метан.

(49)Що се отнася до действащите подземни въглищни мини, намаляването на емисиите на метан следва да се извършва чрез постепенно преустановяване на изпускането в атмосферата и изгарянето във факел. Що се отнася до закритите или изоставените подземни въглищни мини, макар наводняването на мината да може предотврати емисии на метан, това не се извършва системно и представлява риск за околната среда. Изпускането в атмосферата и изгарянето във факел в тези мини също следва да се прекратят. Тъй като геоложките ограничения и съображенията по отношение на околната среда предотвратяват въвеждането на универсален подход за намаляване на емисиите на метан от изоставени подземни въглищни мини 31 , държавите членки следва да създадат свой собствен план за намаляване, като отчитат тези ограничения и техническата осъществимост за намаляването на МИМ.

(50)По предложение на Комисията на 28 юни 2021 г. Съветът прие новото правно основание за Изследователския фонд за въглища и стомана 32 , в което се предвижда подкрепа за научни изследвания и иновации за промяна на предназначението на бивши въглищни мини или въглищни мини в процес на закриване и свързаната с тях инфраструктура в съответствие с общата цел за оттегляне от въглищата и Механизма за справедлив преход. Във връзка с това една от основните цели на новата програма на Изследователския фонд за въглища и стомана за следващите години ще бъде свеждането до минимум при прехода на въздействията от въглищните мини върху околната среда, по-специално по отношение на емисиите на метан.

(51)Съюзът е зависим от вноса за 70 % от потреблението си на антрацитни и черни въглища, 97 % от потреблението си на нефт и 90 % от потреблението си на газ от изкопаеми източници. Няма точни сведения за размера, произхода или естеството на емисиите на метан, които са свързани с потребяваната в Съюза енергия от изкопаеми енергоизточници, но са отделени в трети държави.

(52)Въздействията на емисиите на метана върху глобалното затопляне са трансгранични. Въпреки че някои от държавите, които произвеждат енергия от изкопаеми енергоизточници, са започнали да действат на местно равнище за намаляване на емисиите на метан в своите сектори на енергетиката, много от износителите не са подлежали на каквато и да е регулация на собствените си вътрешни пазари. Такива оператори се нуждаят от ясни стимули, за да предприемат действия по отношение на своите емисии на метан, следователно на пазарите трябва да бъде предоставена прозрачна информация относно емисиите на метан.

(53)Понастоящем са налице ограничени точни данни (ниво 3 от РКООНИК или еквивалентно на него) относно международните емисии на метан. Много държави, изнасящи гориво от изкопаеми източници, до момента не са представили на РКООНИК пълни данни от инвентаризацията. В същото време са налице доказателства за големи увеличения на емисиите на метан от дейности за производство на нефт и газ в световен мащаб — от 65 до 80 Mt/годишно през последните 20 години 33 .

(54)Както е обявено в съобщението относно стратегията на ЕС за метана 34 , Съюзът се ангажира да работи в сътрудничество със своите партньори в областта на енергетиката и с други ключови държави вносители на енергия от изкопаеми енергоизточници за справяне с емисиите на метан в световен мащаб. Дипломацията в областта на енергетиката относно емисиите на метана вече е довела до важни резултати. През септември 2021 г. Съюзът и Съединените щати обявиха Глобалния ангажимент за метана, който представлява политически ангажимент за намаляване на емисиите на метан в световен мащаб с 30 % до 2030 г. (спрямо нивата от 2020 г.), като началото му бе поставено на конференцията на ООН по изменението на климата (26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата) през ноември 2021 г. в Глазгоу. Над сто държави поеха задължение да подкрепят ангажимента, като те представляват почти половината от антропогенните емисии на метан в световен мащаб. Глобалният ангажимент за метана включва ангажимент за постигане на напредък по отношение на използването на най-добрите налични методики за инвентаризация за количествено определяне на емисиите на метан, с конкретно ударение върху източниците на високи емисии.

(55)Освен това международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO) ще играе важна и водеща роля за повишаване на прозрачността на емисиите на метан от сектора на енергетиката в световен мащаб. Съветът предостави подкрепата си за създаването на IMEO в своите заключения от януари 2021 г. относно дипломацията в областта на климата и енергетиката 35 .

(56)Комисията ще работи с IMEO, за да разработи „Индекс на емисиите на метан“, както изрично е посочено в съобщението относно стратегията на ЕС за метана 36 . Той ще предоставя данни за емисиите на метан от различни източници на енергия от изкопаеми енергоизточници от целия свят — включително от оценки и измервания при източника, както и от наблюдение от въздуха/спътниково наблюдение — като по този начин ще даде възможност на купувачите на енергия от изкопаеми източници да вземат информирани решения за закупуване въз основа на емисиите на метан от източниците на енергия от изкопаеми енергоизточници.

(57)Успоредно с продължаването на успешната си дипломатическа дейност за постигане на подобни глобални ангажименти Съюзът допълнително насърчава значителното намаляване на емисиите на метан в световен мащаб, и по-специално в държавите, доставящи на Съюза енергия от изкопаеми енергоизточници.

(58)Следователно от вносителите в Съюза на енергия от изкопаеми енергоизточници следва да се изисква да предоставят на държавите членки информация относно предприетите от износителите мерки, свързани с измерването, докладването и намаляването на емисиите на метан, по-специално прилагането на регулаторни или доброволни мерки за контрол на техните емисии на метан, включително мерки като прегледи за откриване и отстраняване на течове или мерки за контрол и ограничаване на изпускането в атмосферата и изгарянето във факел на метан. Определените в изискванията във връзка с информацията равнища на измерване и докладване, които се прилагат по отношение на вносителите, отговарят на тези, които трябва да се изискват в настоящия регламент от операторите от Съюза, както е посочено в съображения 24—26 и 46. Информацията относно мерките за контрол на емисиите на метан не е по-утежняваща от изискваната от операторите от Съюза.

(59)Държавите членки следва да съобщят тази информация на Комисията. Въз основа на тази информация Съюзът следва да създаде и управлява база данни за прозрачността във връзка с вноса в Съюза на енергия от изкопаеми енергоизточници, в която да се съдържа подробна информация за това дали дружествата износители — за нефтените и газовите дружества — са се присъединили към OGMP, и, доколкото е създаден такъв, еквивалентен стандарт, признат на международно равнище или на равнището на Съюза — за въглищните дружества. Тази информация следва да покаже степента на ангажираност на дружествата в държавите износители за измерване, докладване и проверяване на техните емисии на метан съгласно методите за докладване на ниво 3 от РКООНИК. Такава база данни за прозрачността би послужила като източник на информация за решенията за закупуване на вносители в Съюза на енергия от изкопаеми енергоизточници, както и за други заинтересовани страни и обществеността. В базата данни за прозрачността следва да се отразяват и положените усилия от дружествата в Съюза и дружествата, изнасящи енергия от изкопаеми енергоизточници за Съюза, за измерване и докладване, както и за намаляване на техните емисии на метан. Тя следва да включва информация относно регулаторните действия за измерване, докладване и намаляване на емисиите от страна на държавите, в които се произвежда енергия от изкопаеми енергоизточници.

(60)Освен това Съюзът следва да въведе глобален инструмент за мониторинг на източниците на емисии на метан, предоставящ информация относно размера, повтoряемостта и местоположението на източниците с високи емисии на метан. Това следва допълнително да насърчи действителни и доказуеми резултати от прилагането на разпоредбите относно метана и ефективни действия за намаляване на емисиите от страна на дружествата в Съюза и дружествата, доставящи за Съюза енергия от изкопаеми енергоизточници. Инструментът следва да обединява данни от няколко сертифицирани доставчици на данни и услуги, включително компонента „Коперник“ на космическата програма на ЕС и IMEO. Инструментът предоставя информация за двустранните диалози на Комисията със съответните държави, при които се обсъждат различните сценарии, предвидени за политиките и мерките във връзка с емисиите на метан.

(61)Взети заедно мерките, посочени в съображения 58—60, следва да подобрят прозрачността за купувачите, като им дадат възможност да вземат информирани решения във връзка с набавянето, и да подобрят възможността за по-широко използване на решения за намаляване на метана в световен мащаб. Освен това те следва допълнително да насърчават международни дружества да се присъединяват към международните стандарти за измерване и докладване на метан, като например OGMP, или да приемат ефективни мерки за измерване, докладване и намаляване на емисиите. Тези мерки са замислени като основа за поетапен подход за повишаване на нивото на строгост на мерките, приложими за вноса. Ето защо на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да изменя или допълва изискванията за докладване на вносителите. Освен това Комисията следва да оцени прилагането на тези мерки и, ако счита това за уместно, да представи предложения за преглед на налагането на по-строги мерки на вносителите, както и да гарантира сравнимо равнище на ефективност на приложимите в трети държави мерки за мониторинг, докладване, проверка и намаляване на емисиите на метан. При оценката следва да се взема предвид работата, извършена от IMEO, включително индексът за емисиите на метан, базата данни за прозрачността и глобалният инструмент за мониторинг на източниците на емисии на метан. Ако Комисията счете за уместно да повиши нивото на строгост на мерките, приложими за вноса, от особена важност е по време на своята подготвителна работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително консултации със съответните трети държави.

(62)Държавите членки следва да гарантират, че нарушенията на настоящия регламент се санкционират с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които могат да включват глоби и периодични финансови санкции, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. За да се постигне значителен възпиращ ефект, санкциите следва да бъдат адекватни на вида на нарушението, на възможното предимство за оператора и на вида и тежестта на щетите върху околната среда. Когато се налагат санкции, следва да се отдаде дължимото внимание на естеството, тежестта и продължителността на въпросното нарушение. Налагането на санкции следва да е пропорционално и в съответствие с правото на Съюза и националното право, включително с приложимите процесуални гаранции и с принципите, залегнали в Хартата на основните права.

(63)За да се осигури по-голяма последователност, следва да се изготви списък на видовете нарушения, за които следва да бъдат определяни санкции. С цел да се способства за по-последователното налагане на санкции, следва да бъдат включени общи неизчерпателни и ориентировъчни критерии за определяне на санкции. Възпиращият ефект от санкциите следва да бъде подсилен от възможността за публикуване на информацията, свързана с наложените от държавите членки санкции, в съответствие с изискванията за защита на данните, определени в регламенти (ЕС) 2016/679 37 и (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 38 .

(64)Вследствие на разпоредбите, съгласно които при определянето на тарифите следва да бъдат взети предвид инвестициите от страна на регулираните оператори, Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета 39 следва да бъде изменен, за да се възложи на ACER задачата да предостави набор от показатели и базови стойности за сравнение на единичните инвестиционни разходи, свързани с измерването, докладването и намаляване на емисиите на метан за съпоставими проекти.

(65)За да се определят елементите на постепенното преустановяване на изпускането в атмосферата и изгарянето във факел в мините за коксуващи се въглища, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да допълни настоящия регламент чрез налагане на ограничения за изпускането на метан в атмосферата от вентилационни шахти за мини за коксуващи се въглищна. Освен това, за да може да се изисква допълнителна информация от вносителите, ако това се окаже необходимо, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да допълни настоящия регламент чрез изменение или добавяне на информацията, която трябва да бъде предоставена от вносителите. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти имат систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(66)На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел гарантиране на еднакви условия за прилагането по отношение на общи формати за докладване в съответствие с член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 40 .

(67)На операторите и компетентните органи следва да се предостави логичен срок, за да се подготвят за изпълнение на изискванията на настоящия регламент.

(68)Тъй като целта на настоящия регламент, а именно точното измерване, отчитане, проверка и намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката, не може да бъде постигната самостоятелно от държавите членки, и следователно, поради нейния мащаб, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, формулиран в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, формулиран в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава 1

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и приложно поле

1.    В настоящия регламент се определят правилата за точното измерване, докладване и проверка на емисиите на метан в сектора на енергетиката в Съюза, както и намаляването на тези емисии, включително чрез прегледи за откриване и отстраняване на течове и ограничения за изпускането в атмосферата и изгарянето във факел. В настоящия регламент се определят и правилата относно инструментите, гарантиращи прозрачност на емисиите на метан от вноса в Съюза на енергия от изкопаеми енергоизточници.

2.    Настоящият регламент се прилага по отношение на:

а) проучване и добив на нефт и газ от изкопаеми източници нагоре по веригата, събиране и преработка на газ от изкопаеми източници;

б) пренос, разпределение, подземно съхранение на газ и терминали за втечнен газ (ВПГ), работещи с метан от изкопаеми източници и/или от възобновяеми източници (биологични или синтетични);

в) действащи подземни и открити въглищни мини, закрити и изоставени подземни въглищни мини.

3.    Настоящият регламент се прилага по отношение на емисиите на метан, които се отделят извън Съюза, що се отнася до изискванията във връзка с информацията за вносителите, базата данни за прозрачност на метана и инструмента за мониторинг на източниците на емисии на метан.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)    „емисии на метан“ означава всички преки емисии, отделяни от всички компоненти, които представляват потенциални източници на емисии на метан, независимо дали в резултат на умишлено или неумишлено изпускане в атмосферата, непълно изгаряне във факел или от други компоненти и непреднамерени течове;

2)    „оператор на газопреносна система“ има значението, дадено в [член 2, параграф 4 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 41 ] [да бъде адаптирано съгласно текущото предложение за преработена версия];

3)    „оператор на газоразпределителна система“ има значението, дадено в [член 2, параграф 6 от Директива 2009/73/ЕО] [да бъде адаптирано съгласно текущото предложение за преработена версия];

4)    „оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или контролира определен актив или, когато това е предвидено в националното законодателство, на което са делегирани решаващи икономически правомощия във връзка с техническото функциониране на актива;

5)    „оператор на мина“ означава всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или контролира определена въглищна мина или, когато това е предвидено в националното законодателство, на което са делегирани решаващи икономически правомощия във връзка с техническото функциониране на въглищната мина;

6)    „проверка“ означава дейности, извършвани от проверяващ орган с оглед на оценката на съответствието на докладите, представени от операторите и операторите на мини;

7)    „проверяващ орган“ означава юридическо лице, различно от компетентните органи, определени в съответствие с член 4 от настоящия регламент, което извършва дейности по проверка и което е акредитирано от национален орган по акредитация по силата на Регламент (ЕО) № 765/2008 или физическо лице, което е упълномощено по друг начин, без да се засяга член 5, параграф 2 от този регламент към момента на издаване на декларацията от проверката;

8)    „източник“ означава компонент или геоложка структура, която изпуска метан в атмосферата, независимо дали умишлено, или неумишлено, периодично или постоянно;

9)    „актив“ означава стопанска или експлоатационна единица, която може да бъде съставена от няколко съоръжения или обекти, включително активи, които се намират под оперативния контрол на оператора (оперативни активи), и активи, които не се намират под оперативния контрол на оператора (неоперативни активи);

10)    „емисионен фактор“ означава коефициент, с който се определят количествено емисиите или поглъщанията на газ за единица дейност и който често се основава на извадка от данни от измервания, осреднени с цел извеждане на представителен дебит на емисиите за дадено равнище на дейност при определен набор от условия за експлоатация;

11)    „общ емисионен фактор“ означава стандартизиран емисионен фактор за всеки вид източник на емисии, който е изведен от инвентаризации или бази данни, но при всички случаи не е проверен чрез преки измервания;

12)    „специфичен емисионен фактор“ означава емисионен фактор, изведен от преки измервания;

13)    „пряко измерване“ означава пряко количествено определяне на емисиите на метан при източника, извършвано с устройство за измерване на метан;

14)    „емисии на метан при обекта“ означава всички източници на емисии в рамките на даден актив;

15)    „измерване при обекта“ означава измерване отгоре-надолу и обикновено включва използването на датчици, монтирани върху мобилна платформа, като например превозни средства, безпилотни летателни апарати, въздухоплавателни средства, лодки и спътници или други средства за извършване на пълен преглед на емисиите в целия обект;

16)    „предприятие“ означава физическо или юридическо лице, което изпълнява поне една от следните функции: експлоатация, проучване и добив на нефт и газ от изкопаеми източници нагоре по веригата, събиране и преработка на газ от изкопаеми източници и пренос, разпределение и подземно съхранение на газ, включително ВПГ;

17)    „преглед за откриване и отстраняване на течове“ означава преглед за установяване на източници на емисии на метан, включително течове и неумишлено изпускане в атмосферата;

18)    „изпускане в атмосферата“ означава изпускане в атмосферата на неизгорял метан, което е или умишлено — от технологични процеси, дейности или инсталации, предназначени за тази цел, или неумишлено — в случай на неизправност или геоложки ограничения;

19)    „изгаряне във факел“ означава контролирано изгаряне на метан за целите на обезвреждането в инсталация, предназначена за въпросното изгаряне;

20)    „извънредна ситуация“ означава временна, неочаквана и рядка ситуация, при която емисиите на метан са неизбежни и е необходимо да се предотврати непосредствено и значително вредно въздействие върху безопасността на хората, общественото здраве или околната среда, но не включва ситуации, произтичащи от или свързани със следните събития:

а) неинсталиране от страна на оператора на подходящо оборудване с достатъчен капацитет за очакваните или действителните темп и налягане при добив,

б) неограничаване от страна на оператора на добива, когато темпът на добив надвишава капацитета на съответното оборудване или система за събиране, освен когато свръхдобивът се дължи на извънредна ситуация надолу по веригата, неизправност или непланов ремонт и не надвишава осем часа от момента на уведомяване за проблема с капацитета надолу по веригата,

в) планова поддръжка,

г) небрежност от страна на оператор,

д) повтарящи се повреди, което означава четири или повече повреди в рамките на предходните 30 дни на една и съща част от оборудването;

21)    „неизправност“ означава внезапна, неизбежна повреда или отказ на оборудване извън обичайния контрол на оператора, която значително нарушава операциите, но не включва повреда или отказ, които са причинени изцяло или частично от лоша поддръжка, небрежна експлоатация или друга предотвратима повреда или отказ на оборудване;

22)    „планово изгаряне във факел“ означава изгаряне във факел, което се извършва по време на нормалния добив на нефт или газ от изкопаеми източници и при липсата на достатъчно съоръжения или поддаваща се на обработване геология за обратно нагнетяване в на метан в пластовете, използването му на място или изпращането му на пазара;

23)    „факелна тръба“ означава устройство, оборудвано с пещ, използвана за изгаряне на метан във факел;

24)    „недействащ кладенец“ означава нефтен или газов кладенец или сондажен обект, където операциите за проучване или добив са преустановени за поне една година;

25)    „отстраняване на замърсявания“ означава процесът на очистване на замърсена вода или почва;

26)    „възстановяване“ означава процесът на връщане на кладенец или сондажен обект към условия на почвата и растителността, подобни на тези, които са съществували преди нарушаването им;

27)    „въглищна мина“ означава обект, където се извършва или се е извършвал въгледобив, включително терени, изкопи, подземни проходи, шахти, склонове, тунели и изработки, конструкции, съоръжения, оборудване, машини и инструменти, разположени на повърхността или под земята и използвани във или произтичащи от работа по добив на лигнитни, суббитуминозни, битуминозни или антрацитни въглища от естествените им находища в земята по какъвто и да е начин или метод, включително работата по подготовката на добив на въглища;

28)    „действаща въглищна мина“ означава въглищна мина, където по-голямата част от приходите са от работата по добива на лигнитни, суббитуминозни, битуминозни или антрацитни въглища и където се прилага поне едно от следните условия:

а) мината е в процес на разработване,

б) в рамките на последните 90 дни са добивани въглища,

в) вентилаторите на вентилационната уредба на мината работят;

29)    „подземна въглищна мина“ означава въглищна мина, където въглищата се добиват чрез прокопаване на тунели в земята до въглищния пласт, който след това се добива с оборудване за подземен миннообив, като например режещи машини и машини за поточно разработване (комбайни), за разработване с непрекъснат забой (дълги фронтове) и с тесен забой (къси фронтове), и се транспортират на повърхността;

30)    „открита въглищна мина“ означава въглищна мина, където въглищата се намират близко до повърхността и могат да бъдат добити чрез отстраняване на покривни слоеве от скали и почва;

31)    „вентилационна шахта“ означава вертикален проход, използван за движение на чист въздух под земята или за отвеждане на метан и други газове от подземна въглищна мина;

32)    „дегазационна станция“ означава станция за събиране на метан от дегазационна уредба на въглищна мина;

33)    „дегазационна уредба“ означава уредба, която може да включва множество източници на метан и която отвежда богат на метан газ от въглищните пластове или околните скални пластове и го транспортира до дегазационна станция;

34)    „дейности, извършвани след миннодобива“ са дейности, извършвани след като въглищата са били добити и изнесени на повърхността, включително тяхното третиране, преработка, съхранение и превоз;

35)    „непрекъснато измерване“ означава измерване, при което отчитането се извършва най-малко на всяка минута;

36)    „метан от въздуха за вентилация“ означава метан, отделен от въглищни пластове и други газоносни пластове, който навлиза във въздуха за вентилация и се изпуска от вентилационната шахта;

37)    „находище на въглища“ е земна площ, съдържаща значителни количества въглища, които могат да бъдат добивани, която е определена съгласно методиката на държавата членка за документиране на геоложки минерални находища;

38)    „закрита въглищна мина“ означава въглищна мина с установен оператор, собственик или лицензополучател, която е закрита съгласно приложимите изисквания за лицензиране или други разпоредби;

39)    „изоставена въглищна мина“ означава въглищна мина, чийто оператор, собственик или лицензополучател не може да бъде установен или която е била закрита по нерегламентиран начин;

40)    „мина за коксуващи се въглища“ означава мина, където най-малко 50 % от добитото количество, осреднено за последните три налични години, са коксуващи се въглища, както е определено в приложение Б към Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета 42 ;

41)    „вносител“ означава физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което в хода на търговска дейност предлага на пазара на Съюза енергия от изкопаеми енергоизточници от трета държава.

Член 3

Разходи за регулирани оператори

1.    Когато определят или одобряват тарифи за пренос или разпределение, или методиките, които трябва да се използват от оператори на преносни системи, оператори на разпределителни системи, оператори на терминали за ВПГ или други регулирани дружества, включително, когато е приложимо, оператори на подземно съхранение на газ, регулаторните органи отчитат направените разходи и инвестиции с цел спазване на задълженията съгласно настоящия регламент, доколкото те съответстват на тези, извършени от ефективен и сравним в структурно отношение регулиран оператор.

2.    На всеки три години Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) определя и прави публично достъпен набор от показатели и съответните базови стойности за сравнение на единичните инвестиционни разходи, свързани с измерването, докладването и намаляването на емисиите на метан за съпоставими проекти.

Глава 2

Компетентни органи и независима проверка

Член 4

Компетентни органи

1.    Всяка държава членка определя един или повече компетентни органи, които отговарят за мониторинга и гарантирането на прилагането на настоящия регламент.

Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията и данните за контакт на компетентните органи до … [3 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всякакви промени в наименованията и данните за контакт на компетентните органи.

2.    Комисията изготвя публично достъпен списък на компетентните органи и редовно обновява този списък.

3.    Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с достатъчни правомощия и ресурси за изпълнение на задълженията, установени в настоящия регламент.

Член 5

Задачи на компетентните органи

1.    Компетентните органи предприемат необходимите мерки, за да гарантират спазването на изискванията, предвидени в настоящия регламент.

2.    Операторите и операторите на мини оказват на компетентните органи цялото необходимо съдействие, за да се позволи или да се улесни изпълнението на задачите на компетентните органи, посочени в настоящия регламент, по-специално по отношение на достъпа до помещенията и представянето на документи или записи.

3.    За да гарантират спазването на настоящия регламент, компетентните органи си сътрудничат помежду си и с Комисията, и при необходимост с органите на трети държави. Комисията може да създаде мрежа от компетентни органи, за да насърчи сътрудничеството, като включи необходимите условия за обмен на информация и най-добри практики, и да предостави възможност за консултации.

4.    Когато докладите трябва да бъдат оповестени публично в съответствие с настоящия регламент, компетентните органи ги публикуват безплатно на специална уебстраница и в лесно достъпен формат, позволяващ изтегляне и редактиране.

Когато дадена информация се пази като поверителна в съответствие с член 4 от Директива 2003/4/ЕО, компетентните органи посочват вида информация, която е отказана, и причината, поради която е отказана.

Член 6

Инспекции

1.    Компетентните органи извършват периодични инспекции, за да проверят спазването от страна на операторите и операторите на мини на изискванията, предвидени в настоящия регламент. Първата инспекция приключва до … [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

2.    Инспекциите включват, когато е целесъобразно, проверки на място или преглед на документи и записи от одиторски проверки на място, които доказват спазване на изискванията на настоящия регламент, откриване на емисии на метан и измервания на концентрацията, както и всички последващи действия, предприети от или от името на компетентния орган, с цел проверка и насърчаване на съответствието на обекти или съоръжения с изискванията на настоящия регламент.

Когато при дадена инспекцията е установено сериозно нарушение на изискванията на настоящия регламент, компетентните органи отправят искане за предприемане на коригиращи действия от страна на оператора или оператора на мина, като част от доклада, посочен в параграф 5.

3.    След първата инспекция, посочена в параграф 1, компетентните органи изготвят програми за планови инспекции. Периодът между инспекциите се основава на оценка на риска за околната среда и не надвишава две години. Когато при дадена инспекция се установи сериозно нарушение на изискванията на настоящия регламент, в срок от една година се провежда последваща инспекция.

4.    Компетентните органи извършват непланови инспекции:

а) за да разследват обоснованите жалби, посочени в член 7, и случаите на неспазване във възможно най-кратък срок след датата, на която компетентните органи са узнали за такива жалби или неспазване;

б) за да гарантират, че отстраняването на течове или замяната на компоненти са извършени в съответствие с член 14.

5.     След всяка инспекция компетентните органи изготвят доклад, в който се посочват правното основание за инспекцията, предприетите процедурни стъпки, съответните констатации и препоръки за по-нататъшни действия от страна на оператора или оператора на мина.

Съответният оператор се уведомява за доклада и той се публикува в срок от два месеца от датата на инспекцията. Когато докладът е изготвен в резултат на жалба, подадена в съответствие с член 7, компетентните органи уведомяват жалбоподателя след публикуването на доклада.

Компетентните органи публикуват доклада в съответствие с Директива 2003/4/ЕО. Когато дадена информация се пази като поверителна в съответствие с член 4 от Директива 2003/4/ЕО, компетентните органи посочват в доклада вида информация, която е отказана, и причината, поради която е отказана.

6.    В рамките на определения от компетентните органи срок или всеки друг срок, договорен с тях, операторите и операторите на мини предприемат всички необходими действия, определени в посочения в параграф 5 доклад.

Член 7

Жалби, подадени пред компетентните органи

1.    Всяко физическо или юридическо лице, което смята, че е понесло вреда в резултат на нарушение на изискванията на настоящия регламент от страна на оператори или оператори на мини, може да подаде писмена жалба пред компетентните органи.

2.    Жалбите са надлежно обосновани и съдържат достатъчно доказателства за предполагаемото нарушение и за произтичащата от него вреда.

3.    Когато стане ясно, че жалбата не съдържа достатъчно доказателства, които оправдават провеждането на разследване, компетентните органи информират жалбоподателя за причините за тяхното решение да не проведат разследване.

4.    Без да се засягат правилата, приложими съгласно националното законодателство, компетентните органи информират жалбоподателя за хода на процедурата и, когато е приложимо, го информират за подходящите средства за правна защита, като например сезиране на национални съдилища или използване на друга национална или международна процедура за подаване на жалби.

5.    Без да се засягат правилата, приложими съгласно националното законодателство и въз основа на сравнимите процедури, компетентните органи определят и оповестяват публично примерните срокове за вземане на решение по жалбите.

Член 8

Дейности по проверка и декларацията от проверката

1.    Проверяващите органи оценяват съответствието на докладите за емисиите, представени им от оператори или оператори на мини в съответствие с настоящия регламент. Те оценяват съответствието на докладите с изискванията, определени в настоящия регламент, и правят преглед на всички източници на данни и използвани методики, за да оценят тяхната надеждност, достоверност и точност, по-специално следните въпроси:

а) избора и използването на емисионни фактори;

б) методиките, изчисленията, извадките, статистическите разпределения и праговете на същественост, водещи до определянето на емисиите на метан;

в) всички рискове от неподходящо измерване или докладване;

г) всички системи за контрол на качеството или системи за осигуряване на качеството, които се прилагат от операторите или от операторите на мини.

2.    При извършването на посочените в параграф 1 дейности по проверка, проверяващите органи използват свободни и публично достъпни европейски или международни стандарти за количествено определяне на емисиите на метан, прилагани от Комисията в съответствие с параграф 5. До датата, до която приложимостта на тези стандарти се определя от Комисията, проверяващите органи използват съществуващите европейски или международни стандарти за количествено определяне и проверка на емисиите на парникови газове.

Проверяващите органи могат да извършват проверки на място, за да определят надеждността, достоверността и точността на източниците на данни и използваните методики.

3.    Проверяващите органи издават декларация от проверката, като проверяват съответствието на доклада за емисиите и уточняват извършената дейност по проверка, след като в тяхната оценка се стига с достатъчна увереност до заключението, че докладът за емисиите съответства на изискванията на настоящия регламент.

Проверяващите органи издават декларацията от проверката само когато наличието на надеждни, достоверни и точни данни и информация дава възможност за определяне на емисиите на метан с адекватна степен на определеност, и при условие че докладваните данни са съгласувани с прогнозните данни, изчерпателни са и без несъответствия.

Когато в оценката се стигне до заключението, че в доклада за емисиите не са спазени изискванията на настоящия регламент, проверяващите органи информират за това оператора или оператора на мина и операторът или операторът на мина незабавно представят на проверяващия орган преработен доклад за емисиите.

4.    Операторите и операторите на мини оказват на проверяващите органи цялото необходимо съдействие, за да се позволи и улесни изпълнението на дейностите по проверка, по-специално по отношение на достъпа до помещенията и представянето на документи или записи.

5.    На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 31 за допълване на настоящия регламент чрез включване и определяне на приложимостта на европейските или международните стандарти за количествено определяне и измерване на емисиите на метан за целите на настоящия регламент.

Член 9

Независимост и акредитация на проверяващите органи

1.    Проверяващите органи са независими от операторите и операторите на мини и изпълняват изискваните по настоящия регламент дейности в обществен интерес. За тази цел нито проверяващите органи, нито която и да било част от същия правен субект не трябва да бъде оператор или оператор на мина, собственик на оператор или оператор на мина, нито да принадлежи на някого от посочените, като проверяващите органи не трябва да имат отношения с операторите или операторите на мини, които биха могли да повлияят на тяхната независимост и безпристрастност.

2.    Проверяващите органи се акредитират от национален орган за акредитация съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008.

3.    В случаите, за които в настоящия регламент няма конкретни разпоредби за акредитирането на проверяващите органи, се прилагат съответните разпоредби от Регламент (ЕО) № 765/2008.

Член 10

Международна обсерватория за емисиите на метан

1.    При условие че интересът на Съюза е защитен, на международната обсерватория за емисиите на метан се възлагат функции по извършване на проверка по отношение на данните за емисиите на метан, по-специално по отношение на следните задачи:

а)    агрегиране на данните за емисиите на метан в съответствие с подходящите статистически методи;

б)    проверка на методиките и статистическите процеси, използвани от дружествата за количествено определяне на данните за емисиите на метан;

в)    разработване на методики за агрегиране и анализ на данни в съответствие с научните и статистическите добри практики, за да се гарантира по-високо ниво на точност на оценките за емисиите, с подходящо характеризиране на неопределеността;

г)    публикуване на докладваните обобщени данни на дружествата по основен източник и по равнище на докладване, класифицирани по оперативни и неоперативни активи, в съответствие с изискванията за конкуренцията и поверителността;

д)    докладване на констатациите относно значителното разминаване между източниците на данни.

2.    Комисията може да представи на международната обсерватория за емисиите на метан предоставените ѝ от компетентните органи данни за емисиите на метан в съответствие с настоящия регламент.

3.    Изготвената от международната обсерватория за емисиите на метан информация се предоставя на обществеността и на Комисията.

Глава 3

Емисии на метан в нефтения и газовия сектор

Член 11

Приложно поле

Тази глава се прилага по отношение на дейностите, посочени в член 1, параграф 2, букви а) и б).

Член 12

Мониторинг и докладване

1.    До … [12 месеца от датата на влизане с вила на настоящия регламент] операторите представят на компетентните органи доклад, съдържащ данни за емисиите на метан при източника, изчислени с използването на общи, но специфични за източника емисионни фактори за всички източници.

2.    До … [24 месеца от датата на влизане с вила на настоящия регламент] операторите представят на компетентните органи и доклад, съдържащ преки измервания на емисиите на метан при източника за оперативни активи. Докладването на такова равнище може да включва използването на измерване при източника и изготвяне на извадка като основа за установяване на конкретни емисионни фактори, използвани за оценка на емисиите.

3.    До … [36 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и до 30 март всяка година след това операторите представят на компетентните органи доклад, съдържащ преки измервания на емисиите на метан при източника за оперативните активи, посочени в параграф 2, допълнен от измервания на емисиите на метан при обекта, като по този начин се позволява оценка и проверка на оценките при източника, обобщени по обект.

Преди представянето им на компетентните органи, операторите гарантират, че посочените в този параграф доклади се оценяват от проверяващ орган и включват декларация от проверката, издадена в съответствие с членове 8 и 9.

4.    До … [36 месеца от датата на влизане с вила на настоящия регламент] установените в Съюза предприятия представят на компетентните органи и доклад, съдържащ преки измервания на емисиите на метан при източника за неоперативни активи. Докладването на такова равнище може да включва използването на измерване при източника и изготвянето на извадка като основа за установяване на конкретни емисионни фактори, използвани за оценка на емисиите.

5.    До … [48 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и до 30 март всяка година след това установените в Съюза предприятия представят на компетентните органи доклад, съдържащ преки измервания на емисиите на метан при източника за неоперативните активи, посочени в параграф 4, допълнен от измервания на емисиите на метан при обекта, като по този начин се дава възможност за оценка и проверка на оценките при източника, обобщени по обект.

Преди представянето им на компетентните органи, предприятията гарантират, че посочените в този параграф доклади се оценяват от проверяващ орган и включват декларация от проверката, издадена в съответствие с членове 8 и 9.

6.    Предвидените в настоящия член доклади обхващат последния наличен период в рамките на календарната година и включват най-малко следната информация:

а) вид и местоположение на източника на емисии;

б) данни за подробен, индивидуален вид източник на емисии;

в) подробна информация относно методиките за количествено определяне, използвани за измерване на емисиите на метан;

г) всички емисии на метан за оперативни активи;

д) дял на собствеността и емисии на метан от неоперативни активи, умножен по дела на собственост;

е) списък на субектите с оперативен контрол върху неоперативните активи.

Посредством актове за изпълнение Комисията определя образец за докладване за докладите по параграфи 2, 3, 4 и 5. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

7.    За измерванията при обекта, посочени в параграфи 3 и 5, се използват подходящи технологии за количествено определяне, които могат да осигурят такива измервания.

8.    В случай на значително разминаване между емисиите, определени количествено с помощта на методите при източника, и тези, получени в резултат на измерване при обекта, се извършват допълнителни измервания в рамките на същия период на докладване.

9.    Измерванията на емисиите на метан за газовата инфраструктура се извършват съгласно подходящите европейски (CEN) или международни (ISO) стандарти за количествено определяне на емисиите на метан.

10.    Когато дадена информацията се пази като поверителна в съответствие с Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета 43 , операторите посочват в доклада вида информация, която е отказана, и причината, поради която е отказана.

11.    Компетентните органи предоставят посочените в настоящия член доклади на обществеността и на Комисията в срок от три месеца от представянето им от операторите и в съответствие с член 5, параграф 4.

Член 13

Общо задължение за намаление на емисиите

Операторите предприемат всички възможни мерки, за да предотвратят и сведат до минимум емисиите на метан в своите операции.

Член 14

Откриване и отстраняване на течове

1.    До … [3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] операторите представят на компетентните органи програма за откриване и отстраняване на течове, в която подробно се описва съдържанието на прегледите, които трябва да се извършват в съответствие с изискванията на настоящия член.

Компетентните органи могат да изискат от операторите да променят програмата, като вземат предвид изискванията на настоящия регламент.

2.    До … [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] операторите извършват преглед на всички съответни компоненти, за които носят отговорност, в съответствие с програмата за откриване и отстраняване на течове, посочена в параграф 1.

Впоследствие прегледите за откриване и отстраняване на течове ще се повтарят на всеки три месеца.

3.    При извършването на прегледите, операторите използват устройства, които позволяват откриването на загуби на метан от компоненти в нива от 500 милионни части или повече.

4.    Операторите поправят или заменят всички компоненти, за които е установено, че отделят метан в нива от 500 милионни части или повече.

Ремонтът или замяната на компонентите, посочени в първата алинея, се извършва веднага след откриването или възможно най-скоро след това, но не по-късно от пет дни след откриването, при условие че операторите могат да докажат, че поради съображения за безопасност или технически съображения не е възможно незабавно действие, и при условие че изготвят график за ремонт и мониторинг.

Съображенията за безопасност и техническите съображения, поради които не е възможно незабавно действие, както е посочено във втората алинея, се ограничават до отчитане на безопасността за персонала и хората в близост, въздействието върху околната среда, концентрацията на загуба на метан, достъпността до компонента, наличието на резервна част за компонента. Съображенията, свързани с въздействието върху околната среда, могат да включва примери, при които ремонтът би могъл да доведе до по-високо ниво на емисиите на метан, отколкото ако не бъде извършен.

Когато се изисква спиране на системата, преди да може да се извършат ремонт или замяна, операторите свеждат до минимум теча в рамките на един ден от откриването и го отстраняват до края на следващото планирано спиране на системата или в срок от една година, в зависимост от това кое е възможно по-скоро.

5.    Независимо от изискванията на параграф 2 операторите правят преглед на компоненти, за които по време на някой от предишните прегледи е установено, че са източник на метан в нива от 500 милионни части или повече, възможно най-скоро след ремонта, извършен съгласно параграф 4 и не по-късно от 15 дни след него, за да се уверят, че ремонтът е бил успешен.

Независимо от изискванията на параграф 2, операторите правят преглед на компоненти, за които е установено, че са източници на метан в нива от 500 милионни части, не по-късно от три месеца след откриването на емисиите, за да проверят дали размерът на загубата на метан се е променил.

Когато се установи по-висок риск за безопасността или по-висок риск от загуби на метан, компетентните органи могат да препоръчат прегледите на съответните компоненти да се извършват по-често.

6.    Без да се засягат задълженията за докладване съгласно параграф 7, операторите записват всички установени течове, независимо от техния размер, като непрекъснато ги преглеждат, за да гарантират, че са отстранени в съответствие с параграф 4.

Операторите водят регистъра за срок от най-малко десет години и предоставят тази информация на компетентните органи при поискване.

7.    В срок от един месец след всеки преглед, операторите представят на компетентните органи на държавите членки, където са разположени съответните активи, доклад с резултатите от прегледа и график за ремонт и мониторинг. Този доклад включва най-малко елементите, посочени в приложение I.

Компетентните органи могат да изискат от оператора да промени доклада или графика за ремонт и мониторинг, като вземат предвид изискванията на настоящия регламент.

8.    Операторите могат да делегират всяка от определените в настоящия член задачи. Делегираните задачи не засягат отговорността на операторите и не оказват въздействие върху ефективността на надзора от страна на компетентните органи.

9.    Държавите членки гарантират, че по отношение на прегледите за доставчиците на услуги са налични сертификационни схеми, схеми за акредитация или еквивалентни квалификационни схеми, включително подходящи програми за обучение.

Член 15

Ограничения за изпускането в атмосферата и изгарянето във факел

1.    Изпускането в атмосферата се забранява, освен при предвидените в настоящия член обстоятелства. Забранява се плановото изгаряне във факел.

2.    Изпускането в атмосферата се допуска само в следните ситуации:

а) в случай на извънредна ситуация или неизправност, както и

б) когато е неизбежно и строго необходимо за операцията, ремонта, поддръжката или изпитването на компоненти или оборудване и при спазване на задълженията за докладване, определени в член 16.

3.    Изпускането в атмосферата съгласно параграф 2, точка б) включва следните специфични ситуации, при които то не може да бъде напълно изключено:

а) по време на нормалната работа на определени компоненти, при условие че оборудването отговаря на всички определени стандарти за оборудване и е правилно поддържано и редовно инспектирано с цел свеждане до минимум на загубите на метан;

б) за изпразване или очистване на течността, задържана в кладенец при атмосферно налягане;

в) по време на измерване или вземане на проби от резервоар за съхранение или друг съд под ниско налягане;

г) по време на товарене на течности от резервоар за съхранение или друг съд под ниско налягане в транспортно средство в съответствие с приложимите стандарти;

д) по време на ремонта и поддръжката, включително оборудване за продухване и намаляване на налягането, с цел извършване на ремонт и поддръжка;

е) по време на изпитване на муфа на Браден;

ж) по време на хидравлично изпитване за теч от пакер (херметизиращо у-во);

з) по време на производствено изпитване с продължителност по-малко от 24 часа;

и) когато метанът не отговаря на спецификациите на събирателния тръбопровод, при условие че операторът анализира проби от метан два пъти седмично, за да определи дали са постигнати спецификациите, и насочва метана в събирателен тръбопровод веднага щом спецификациите за тръбопровода бъдат изпълнени;

й) по време на въвеждане в експлоатация на тръбопроводи, оборудване или съоръжения само за периода от време, необходим за продухване на въведените примеси от тръбопровода или оборудването;

к) по време на вътрешнотръбно прочистване, продухване за ремонт или продухване на събирателен тръбопровод за ремонт или поддръжка и само когато не е възможно задържането или пренасочването на газ към незасегната част от тръбопровода.

4.    Когато съгласно параграфи 2 и 3 изпускането в атмосферата е позволено, операторите изпускат в атмосферата само когато изгарянето във факел е технически неосъществимо или поражда рискове за безопасността на операциите или личния състав. В такава ситуация, като част от задълженията за докладване, определени в член 16, операторите доказват на компетентните органи необходимостта да изберат изпускане в атмосферата вместо изгаряне във факел.

5.    Изгаряне във факел се разрешава само когато обратното нагнетяване в пластовете, използването на място или изпращането на метана на пазара не са осъществими по причини, различни от икономически съображения. В такава ситуация, като част от задълженията за докладване, определени в член 16, операторите доказват на компетентните органи необходимостта да изберат изгаряне във факел вместо обратно нагнетяване в пластовете, използване на място или изпращане на метана на пазара.

Член 16

Докладване на събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел

1.    Операторите уведомяват компетентните органи за събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел:

а) причинени от извънредна ситуация или неизправност;

б) с обща продължителност от 8 или повече часа в рамките на период от 24 часа от единично събитие.

Посоченото в първа алинея уведомяване се извършва незабавно след събитието и най-късно в срок от 48 часа от началото на събитието или момента, в който операторът е узнал за него.

2.    Операторите представят на компетентните органи тримесечни доклади за всички изпускания в атмосферата и изгаряния във факел, посочени в параграф 1 и в член 15 в съответствие с определените в приложение II елементи.

3.    Компетентните органи предоставят на обществеността и на Комисията ежегодно и в съответствие с член 5, параграф 4 посочените в настоящия член доклади.

Член 17

Изисквания за стандарти за изгаряне във факел

1.    Когато дадено съоръжение е изградено, подменено или обновено, или в случай че са инсталирани нови факелни тръби или други съоръжения за изгаряне, операторите инсталират само съоръжения за изгаряне със самовъзпламенител или запалителна горелка с непрекъснато действие и пълна ефективност на премахване при унищожаване за въглеводороди.

2.     Операторите гарантират, че всички факелни тръби или други съоръжения за изгаряне съответстват на изискванията на параграф 1 до … [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.    Операторите провеждат седмични инспекции на факелните тръби в съответствие с елементите, определени в приложение III.

Член 18

Недействащи кладенци

1.    До … [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки изготвят и правят публично достъпна инвентаризацията на всички недействащи кладенци на тяхна територия или под тяхна юрисдикция, включително най-малко елементите, определени в приложение IV.

2.    До … [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] върху всички недействащи кладенци се инсталира оборудването за измерване на емисиите на метан.

3.    Докладите, съдържащи посочените в параграф 2 измервания, се представят на компетентните органи до … [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и до 30 март всяка година след това и обхващат последната налична календарна година. Преди представянето им на компетентните органи, посочените в този параграф доклади се оценяват от проверяващ орган и включват декларация от проверката, издадена в съответствие с членове 8 и 9.

4.    Компетентните органи предоставят посочените в настоящия член доклади на обществеността и на Комисията в срок от три месеца от представянето им от операторите и в съответствие с член 5, параграф 4.

5.    Държавите членки отговарят за изпълнението на задълженията, определени в параграфи 2 и 3, освен когато може да бъде установена отговорна страна, в който случай тази страна носи отговорност.

6.    Държавите членки разработват и прилагат план за намаляване на емисиите по отношение на отстраняването на замърсяване, възстановяването и трайното запушване на недействащи кладенци, разположени на тяхна територия.

В плановете за намаляване на емисиите се използват посочените в параграф 1 инвентаризации с цел определяне на приоритетите за дейностите, включително:

   а) отстраняване на замърсяване, възстановяване и трайно запушване на кладенците;

   б) възстановяване на съответните пътища за достъп;

   в) възстановяване на земята, водата и местообитанията, засегнати от кладенци и предишни операции;

   г) годишни проверки, за да се гарантира, че запушените кладенци вече не са източник на емисии на метан.

Глава 4

Емисии на метан във въглищния сектор

Раздел I

Мониторинг и докладване в действащи мини

Член 19

Приложно поле

1.    Настоящият раздел се прилага по отношение на действащи подземни и открити въглищни мини.

2.    Емисиите на метан от действащи подземни въглищни мини включват следните емисии:

а)    емисии на метан от всички вентилационни шахти, използвани от оператора на мината;

б)    емисии на метан от дегазационни станции и от дегазационни уредби за метан, независимо дали са отделени в резултат на умишлено или неумишлено изпускане в атмосферата, или непълно изгаряне във факел;

в)    емисии на метан, отделяни по време на дейности, извършвани след миннодобива.

3.    Емисиите на метан от действащи открити въглищни мини включват следните емисии:

а)    емисии на метан, отделяни във въглищна мина по време на миннодобивния процес;

б)    емисии на метан, отделяни по време на дейности, извършвани след миннодобива.

Член 20

Мониторинг и докладване

1.    По отношение на подземните въглищни мини операторите на мини извършват непрекъснато измерване и количествено определяне на емисиите на метан от въздуха за вентилация на всички изпускателни вентилационни шахти, използвани от оператора на мината, като използват уреди с праг на чувствителност за концентрация на метан от най-малко 100 милионни части. Те извършват месечни измервания въз основа на проби.

2.    Операторите на дегазационни станции извършват непрекъснати измервания на обемите на изпуснатия в атмосферата и изгорения във факел метан, независимо от причините, довели до такава дейност по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел.

3.    По отношение на откритите въглищни мини операторите на мини използват специфични за находището емисионни фактори за метан от въглищни мини за количествено определяне на емисиите, изпускани от миннодобивни операции. Операторите на мини установяват тези емисионни фактори на тримесечна база в съответствие с подходящи научни стандарти и вземат предвид емисиите на метан от околните пластове.

4.    Посочените в параграфи 1—3 измервания и количествено определяне се извършват в съответствие с подходящите европейски или международни стандарти.

Що се отнася до непрекъснатите измервания, посочени в параграфи 1 и 2, когато част от измервателното оборудване не работи за определен период, показанията, отчетени през периодите, когато оборудването е работило, могат да се използват за оценка на данните на пропорционален принцип за периода, през който оборудването не работи.

Оборудването, използвано за непрекъснатите измервания, посочени в параграфи 1 и 2, работи през повече от 90 % от срока, за който се използва за мониторинг на емисиите, с изключение на времето за престой, необходимо за повторно калибриране.

5.    Операторите на мини оценяват емисиите след въгледобива, като използват емисионните фактори, установени след въгледобива, които се актуализират ежегодно, въз основа на специфични за находищата проби от въглища и в съответствие с подходящи научни стандарти.

6.    До… [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и до 30 март всяка година след това операторите на мини и операторите на дегазационни станции представят на компетентните органи доклад, съдържащ годишните данни за емисиите на метан при източника, в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

Докладът обхваща последния наличен период в рамките на календарната година и включва елементите, посочени в част 1 от приложение V за действащите подземни въглищни мини, част 2 от приложение V за действащите открити въглищни мини и част 3 от приложение V за дегазационните станции.

Преди да ги представят на компетентните органи, операторите и операторите на дегазационни станции гарантират, че посочените в настоящия параграф доклади се оценяват от проверяващ орган и включват декларация от проверката, издадена в съответствие с членове 8 и 9.

7.    Компетентните органи предоставят посочените в настоящия член доклади на обществеността и на Комисията в срок от три месеца от представянето им от операторите и в съответствие с член 5, параграф 4.

Раздел II

Намаляване на емисиите на метан от действащи подземни въглищни мини

Член 21

Приложно поле

Настоящият раздел се прилага по отношение на емисиите на метан от подземни въглищни мини, посочени в член 19, параграф 2.

Член 22

Мерки за намаляване на емисиите

1.    Изпускането в атмосферата и изгарянето във факел на метан от дегазационни станции се забранява от [1 януари 2025 г.], освен в случай на извънредна ситуация, неизправност или когато е неизбежно и строго необходимо за поддръжката. В тези случаи операторите на дегазационни станции изпускат в атмосферата метан единствено ако изгарянето във факел е технически неосъществимо или поражда рискове за безопасността на операциите или личния състав. В такава ситуация, като част от задълженията за отчитане, определени в член 23, операторите на дегазационни станции доказват на компетентните органи необходимостта да изберат изпускане в атмосферата вместо изгаряне във факел.

2.    Изпускането на метан в атмосферата през вентилационни шахти във въглищни мини, при което се отделят повече от 0,5 тона метан/килотон добити въглища, различни от мините за коксуващи се въглища, се забранява от 1 януари 2027 г.

3.    До … [три години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 31 за допълване на настоящия регламент чрез налагане на ограничения за изпускане на метан в атмосферата от вентилационни шахти за мини за коксуващи се въглища.

Член 23

Докладване на събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел

1.    От [1 януари 2025 г.] операторите на дегазационни станции уведомяват компетентните органи за всички събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел:

а) причинени от извънредна ситуация или неизправност,

б) настъпващи неизбежно поради поддръжка на дегазационната уредба.

Това уведомяване се извършва незабавно след събитието и най-късно в рамките на 48 часа от началото на събитието или момента, в който операторът е узнал за него, в съответствие с елементите, определени в приложение VI.

2.    Компетентните органи предоставят на обществеността и на Комисията ежегодно и в съответствие с член 5, параграф 4 представената им информация съгласно настоящия член.

Раздел III

Емисии на метан от закрити и изоставени подземни въглищни мини

Член 24

Приложно поле

Настоящият раздел се прилага по отношение на следните емисии на метан от изоставени и закрити подземни въглищни мини, където добивът на въглища е преустановен:

а) емисии на метан от всички вентилационни шахти, които продължават да отделят метан;

б) емисии на метан от оборудване за въглищни мини, чието използване е преустановено;

а) емисии на метан от други ясно определени точкови източници на емисии, както е посочено в част 1 от приложение VII.

Член 25

Мониторинг и докладване

1.    До … [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки изготвят и правят публично достъпна инвентаризация на всички закрити и изоставени въглищни мини на тяхна територия или под тяхна юрисдикция, в съответствие с методиката и като включват най-малко елементите, посочени в част 1 от приложение VII.

2.    Измерванията на концентрацията на метан се извършват в съответствие с подходящи научни стандарти и най-малко на всеки час от всички елементи, изброени в част 1, точка vi) от приложение VII, за които е установено, че отделят метан.

От … [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] върху всички елементи, изброени в част 1, точка v) от приложение VII за закрити въглищни мини и изоставени въглищни мини, където операциите са преустановени от … [50 години преди датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Прагът на чувствителност на оборудването за измерване, използвано за посочените в параграф 2 измервания, трябва да бъде най-малко 10 000 милионни части.

Оборудването за измерване трябва да работи през повече от 90 % от срока, за който се използва за мониторинг на емисиите, с изключение на времето за престой, необходимо за повторно калибриране.

3.    Докладите, съдържащи оценки на годишните данни за емисиите на метан при източника, се представят на компетентните органи до … [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и до 30 март всяка година след това.

Докладите обхващат последната налична календарна година и включват елементите, определени в част 3 от приложение VII.

Преди представянето им на компетентните органи, посочените в този параграф доклади се оценяват от проверяващ орган и включват декларация от проверката, издадена в съответствие с членове 8 и 9.

4.    Операторите на мини са отговорни за спазването на изискванията, посочени в параграфи 2 и 3 във връзка със закрити мини. Държавите членки са отговорни за спазването на изискванията, посочени в параграфи 2 и 3 във връзка с изоставени мини.

5.    Компетентните органи предоставят посочените в настоящия член доклади на обществеността и на Комисията в срок от три месеца от представянето им от операторите и в съответствие с член 5, параграф 4.

Член 26

Мерки за намаляване на емисиите

1.    Въз основа на посочената в член 25 инвентаризация държавите членки разработват и прилагат план за намаляване на емисиите за справяне с емисиите на метан от изоставени въглищни мини.

Планът за намаляване на емисиите се представя на компетентните органи до … [36 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и включва най-малко елементите, определени в част 4 от приложение VII.

2.    Посоченото в член 25, параграф 2 оборудване за изпускане в атмосферата и изгаряне във факел се забранява от 1 януари 2030 г., освен когато използването или намаляването на емисиите не е технически осъществимо или поражда риск за околната среда или безопасността на операциите или личния състав. В такава ситуация, като част от задълженията за докладване, определени в член 25, операторите на мини или държавите членки доказват необходимостта да изберат изпускане в атмосферата или изгаряне във факел вместо използване или намаляване на емисиите.

Глава 5

Емисии на метан, които се отделят извън Съюза

Член 27

Изисквания по отношение на вносителите

1.    До… [9 месеца от датата на влизане в сила на Регламента] и до 31 декември всяка година след това вносителите предоставят на компетентните органи на държавата членка вносител посочената в приложение VIII информация.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 31 за допълване на настоящия регламент чрез изменение или добавяне на информацията, която трябва да бъде предоставена от вносителите.

2.    До … [12 месеца от датата на влизане в сила на Регламента] и до 30 юни всяка година след това държавите членки представят на Комисията предоставената им информация от вносителите.

Комисията предоставя наличната информация в съответствие с член 28.

3.    До 31 декември 2025 г. или по-рано, в случай че Комисията прецени, че са налични достатъчно доказателства, Комисията разглежда прилагането на настоящия член, като взема предвид по-специално:

а)    докладването на разполагаемите данни за емисиите на метан, събрани в контекста на глобалния инструмент за мониторинг на метан, посочен в член 29;

б)    анализ на данните за емисиите на метан от МКИК;

в)    информация относно мониторинга, докладването, проверката и мерките за намаляване на емисиите на оператори, които се намират извън Съюза и от които се внася енергия в Съюза; както и

г)    сигурността на доставките и последиците за еднаквите условия на конкуренция в случай на възможни допълнителни задължения, включително задължителни мерки като стандарти или цели по отношение на емисиите на метан, като нефтеният, газовият и въглищният сектор се разглеждат поотделно.

Когато е уместно и въз основа на необходимите доказателства за гарантиране на пълно съответствие с приложимите международни задължения на Съюза, Комисията предлага изменения на настоящия регламент за подсилване на изискванията, приложими за вносителите, с оглед гарантиране на сравнимо ниво на ефективност по отношение на измерването, докладването и проверката и намаляването на емисиите на метан в сектора на енергетиката.

Член 28

База данни за прозрачност за метана

1.    До … [18 месеца след датата на влизане в сила на Регламента] Комисията създава и поддържа база данни за прозрачност за метана, съдържаща информацията, която ѝ е предоставена съгласно член 27 и член 12, параграф 11, член 16, параграф 3, член 18, параграф 4, член 20, параграф 7, член 23, параграф 2 и член 25, параграф 5.

2.    Освен посочената в параграф 1 информация базата данни включва следната следното:

а)    списък на държавите, където се произвежда енергия от изкопаеми енергоизточници и се изнася за Съюза;

б)    за всяка държава посочена в буква а) — информация по следните въпроси:

i) дали има въведени задължителни регулаторни мерки относно емисиите на метан в сектора на енергетиката, обхващащи определените в настоящия регламент елементи относно измерването, докладването и проверката, както и намаляването на емисиите на метан в сектора на енергетиката;

ii) дали е подписала Парижкото споразумение относно изменението на климата;

iii) дали предоставя национални инвентаризации в съответствие с изискванията на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, когато е приложимо;

iv) дали представените в съответствие с изискванията на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата национални инвентаризации включват направление 3 за докладване на емисиите на метан, когато е приложимо;

v) количеството на емисиите на метан в сектора на енергетиката според националните инвентаризации, представени съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, когато е приложимо, и дали данните са били подложени на независима проверка;

vi) списък на дружествата, изнасящи енергия от изкопаеми енергоизточници в Съюза;

vii) списък на вносителите на енергия от изкопаеми енергоизточници в Съюза.

2.    Базата данни за прозрачността се предоставя на обществеността в интернет, безплатно и най-малко на английски език.

3.    Настоящият член се прилага, без да се засягат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943.

Член 29

Глобален инструмент за мониторинг на източниците на емисии на метан

1.    До … [две години след датата на влизане в сила на Регламента] Комисията създава глобален инструмент за мониторинг на метана, който се основава на спътникови данни и данни от няколко сертифицирани доставчици на данни и услуги, включително компонента „Коперник“ на космическата програма на ЕС.

Инструментът трябва да бъде публично достъпен и да осигурява редовни актуализации най-малкото за размера, повторяемостта и местоположението на източниците на енергия с високи емисии на метан.

2.    Инструментът предоставя информация за двустранните диалози на Комисията във връзка с политиките и мерките по отношение на емисиите на метан. Когато инструментът установи нов голям източник на емисии, Комисията уведомява съответната държава с оглед на насърчаването на осведомеността и коригиращите действия.

3.    Настоящият член подлежи на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943.

Глава 6

Заключителни разпоредби

Член 30

Санкции

1.    Държавите членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат предвид всички необходими мерки, за да осигурят прилагането на санкциите.

2.    Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и могат да включват:

а)    глоби, пропорционални на щетите върху околната среда, като размерът на тези глоби се изчислява по такъв начин, че да се гарантира, че те ефективно лишават нарушителите от икономическите облаги, произтичащи от извършените от тях нарушения, и постепенно увеличаване на размера на тези глоби за повтарящи се сериозни нарушения;

б)    периодични финансови санкции, които да принудят операторите да преустановят установено нарушение, да се съобразят с решение, с което се разпореждат коригиращи действия или коригиращи мерки, да предоставят информация или да се подложат на инспекция, според случая.

Държавите членки уведомяват Комисията за правилата относно санкциите до [3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Освен това държавите членки уведомяват незабавно Комисията за всички последващи изменения, засягащи тези правила.

3.    На санкции подлежат най-малко следните нарушения:

а)     неоказване на необходимото съдействие на компетентните или проверяващите органи от страна на операторите или операторите на мини, за да се позволи или улесни изпълнението на техните задачи в съответствие с настоящия регламент;

б)    неизвършване от страна на операторите или операторите на мини на действията, определени в доклада от инспекциите, посочен в член 6;

в)    непредставяне от страна на операторите или операторите на мини на доклади за емисиите на метан съгласно изискването на настоящия регламент, включително декларацията от проверката, издадена от независими проверяващи органи в съответствие с членове 8 и 9;

г)    неизвършване от страна на операторите на преглед за откриване и отстраняване на течове в съответствие с член 14;

д)    неизвършване от страна на операторите на ремонт или замяна на компоненти, непродължаване на прегледа на компоненти и нерегистрирането на течове в съответствие с член 14;

е)    непредставяне от страна на операторите на доклад в съответствие с член 14;

ж)    изпускане в атмосферата или изгаряне във факел от оператори или оператори на мини, с изключение на ситуациите, предвидени в членове 15, 22 и 26, според случая:

з)    планово изгаряне във факел от оператори:

и)    неспособност на операторите или операторите на мини да докажат необходимостта да изберат изпускане в атмосферата вместо изгаряне във факел и да докажат необходимостта да изберат изгаряне във факел вместо обратно нагнетяване в пластовете, използване на място или изпращане на метана на пазара в случай на оператори или използване или намаляване на емисиите в случай на оператори на мини в съответствие с членове 15, 22 и 26;

й)    неуведомяване или недокладване от страна на операторите или операторите на мини на събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел в съответствие с членове 16, 23 и 26, според случая;

к)    използване на факелни тръби или съоръжения за изгаряне в нарушение на изискванията, определени в член 17;

л)    непредоставяне от страна на вносителите на информацията, изисквана в съответствие с член 27 и приложение VIII.

4.    Държавите членки вземат предвид най-малко следните ориентировъчни критерии за налагането на санкции, когато е целесъобразно:

а)    продължителността или временните ефекти, естеството и тежестта на нарушението;

б)    всяко действие, предприето от предприятие, оператор или оператор на мина за своевременно намаляване или коригиране на вредата;

в)    дали нарушението е извършено умишлено, или поради небрежност;

г)    всички предишни нарушения, извършени от предприятието, оператора или оператора на мина;

д)    реализираните финансови ползи или избегнатите загуби — пряко или косвено — от предприятието, оператора или оператора на мина вследствие на нарушението, ако са налични съответните данни;

е)    размерът на предприятието, оператора или оператора на мина;

ж)    степента на сътрудничество с органа;

з)    начина, по който нарушението е станало известно на органа, по-специално дали и до каква степен операторът своевременно е уведомил за нарушението;

и)    всеки друг утежняващ или смекчаващ фактор, приложим за обстоятелствата по случая.

5.    Държавите членки публикуват ежегодно информация за вида и размера на санкциите, наложени съгласно настоящия регламент, нарушенията и операторите, на които са наложени санкции.

Член 31

Упражняване на делегирането

1.    Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.    Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, параграф 5, член 22, параграф 3 и член 27, параграф 1, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. 

3.    Делегирането на правомощия, посочено в член 8, параграф 5, член 22, параграф 3 и член 27, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.    Преди да приеме делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.    Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.    Делегиран акт, приет съгласно член 8, параграф 5, член 22, параграф 3 и член 27, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 32

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета за Енергийния съюз, създаден с член 44 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

2.    При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.   

Член 33

Преглед

1.    На всеки пет години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно оценката на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, представя законодателни предложения за изменение на Регламента. Докладите се публикуват.

2.    За целите на настоящия член Комисията може да изисква информация от държавите членки и компетентните органи и взема предвид по-специално информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, в актуализациите към тях и в техните национални доклади за постигнатия напредък в областта на енергетиката и климата съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

Член 34

Изменения на Регламент (ЕС) 2019/942

В член 15 на Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета се добавя следният параграф 5:

„5. На всеки три години ACER определя и прави публично достъпен набор от показатели и съответните базови стойности за сравнение на единичните инвестиционни разходи, свързани с измерването, докладването и намаляването на емисиите на метан за съпоставими проекти. Тя издава препоръки относно показателите и базовите стойности за единичните инвестиционни разходи за спазване на задълженията съгласно [настоящия регламент] в съответствие с член 3 от [настоящия регламент].“.

Член 35

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    МКИК, 2021 г.: Резюме, предназначено за създателите на политики. Публикувано в: Climate Change 2021: The Physical Science Basis (Изменение на климата през 2021 г.: Научна основа на изменението на климата от гледна точка на физическите науки). Принос на I работна група към шестия доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменението на климата, Cambridge University Press. В процес на отпечатване.

(2)    COM(2019) 640 final.

(3)    Регламент (EО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (OВ L 33, 4.2.2006 г.).

(4)    Ръководство за прилагането на европейския РИПЗ, Европейска комисия (2006 г.).

(5)    COM/2020/381 final.

(6)    Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води.

(7)    Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието.

(8)    Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО, ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55.

(9)    Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията, OВ L334, 31.12.2018 г., стр. 1.

(10)    Партньорството за метан при добива на нефт и газ (OGMP), което стартира през 2014 г., бе създадено от Коалицията за климат и чист въздух (CCAC) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP) като доброволна инициатива, която да бъде в помощ на дружествата във връзка с измерването и докладването на емисиите на метан. OGMP поставя ударение върху установяването на най-добри практики за подобряване на наличието на глобална информация относно количественото определяне и управлението на емисиите на метан и за насочване на действията за намаляване на емисиите към намаляване на емисиите на метан. Към днешна дата към OGMP са се присъединили над 60 дружества, които обхващат 30 % от световното производство на нефт и газ и активи на пет континента.

(11)    https://www.unep.org/explore-topics/energy/what-we-do/international-methane-emissions-observatory

(12)    ОВ C , , стр. .

(13)    ОВ C , , стр. .

(14)    COM(2019) 640 final.

(15)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г.).

(16)    Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г.).

(17)    Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г.).

(18)    Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (OВ L 57, 18.2.2021 г.).

(19)    Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/EИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г.).

(20)    Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г.).

(21)    Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(22)    Изданието на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. (2019 г.) Refinement to the 2006 IPCC guidelines for national greenhouse gas inventories (Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове).

(23)    Регламент (ЕС) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. засъздаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г.).

(24)    (2020 г.) N. Kholod и др. Global methane emissions from coal mining to continue growing even with declining coal production (Продължаване на увеличаването на емисиите на метан от въгледобив в световен мащаб дори при намаляване на производството на въглища), Journal of Cleaner Production, том 256, 120489.

(25)    (2020 г.) N. Kholod и др. Global methane emissions from coal mining to continue growing even with declining coal production (Продължаване на увеличаването на емисиите на метан от въгледобив в световен мащаб дори при намаляване на производството на въглища), Journal of Cleaner Production, том 256, 120489.

(26)    Емисиите на метан за сектора на енергетиката, измерени в килотонове, разпределени по източник на категория емисии, докладвани на РКООНИК през април 2021 г. от ЕАОС от името на ЕС.

(27)    Best Practice Guidance for Effective Management of Coal Mine Methane at National Level: Monitoring, Reporting, Verification and Mitigation (Ръководство за най-добри практики за ефективно управление на метана от въглищни мини на национално равнище: мониторинг, докладване, проверка и намаляване на емисиите), Поредица на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ), свързана с енергетиката, № 71, ИКЕ на ООН 2021 г. (предстоящо издание).

(28)    Насоки на МКИК от 2006 г. за националната инвентаризация на парниковите газове.

(29)    Bilans Zasobow Zloz Kopalin, stan na 31.12.2020’, State Geological Surowce mineralne (pgi.gov.pl)

(30)    Best Practice Guidance for Effective Management of Coal Mine Methane at National Level: Monitoring, Reporting, Verification and Mitigation (Ръководство за най-добри практики за ефективно управление на метана от въглищни мини на национално равнище: мониторинг, докладване, проверка и намаляване на емисиите), Поредица на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ), свързана с енергетиката, № 71, ИКЕ на ООН 2021 г. (предстоящо издание).

(31)    Best Practice Guidance for Effective Methane Recovery and Use from Abandoned Mines (Ръководство с най-добри практики за ефективно улавяне и използване на метан от изоставени мини) (ИКЕ на ООН, 2019 г.).

(32)    Решение (ЕС) 2021/1094 на Съвета от 28 юни 2021 г. за изменение на Решение 2008/376/ЕО относно приемането на програмата за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана и относно многогодишните технически насоки за тази програма, ОВ L 236/69. Решение (ЕС) 2021/1207 на Съвета от 19 юли 2021 г. за изменение на Решение 2003/77/ЕО за установяване на многогодишни финансови насоки за управление активите на ЕОВС при ликвидация и при завършване на ликвидацията, управлението на активите на Изследователския фонд за въглища и стомана. Решение (ЕС) 2021/1208 на Съвета от 19 юли 2021 г. за изменение на Решение 2003/76/ЕО за определяне на мерките, необходими за прилагането на Протокола, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, относно финансовите последици при изтичане на Договора за Европейската общност за въглища и стомана и Изследователския фонд за въглища и стомана, ОВ L 261/54.

(33)    Global Assessment of Oil and Gas Methane 1 Ultra-Emitters (Първа глобална оценка на източници на изключително високи емисии на метан от нефт и газ); T. Lauvaux, C. Giron, M. Mazzolini, A. d’Aspremont, R. Duren, D. Cusworth, D. Shindell, P. Ciais; април 2021 г.

(34)    COM(2020) 663 final.

(35)    5263/21 TI/eb 1 RELEX.1.C.

(36)    COM(2020) 663 final.

(37)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г, стр. 1).

(38)    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(39)    Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (OВ L 158, 14.6.2019 г.).

(40)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(41)    Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).

(42)    Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1).

(43)    Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г.).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 15.12.2021

COM(2021) 805 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета

за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942

{SEC(2021) 432 final} - {SWD(2021) 459 final} - {SWD(2021) 460 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Графици за откриване и отстраняване на течове и за наблюдение

График за отстраняване на течове

Графикът за отстраняване на течове, посочен в член 14, трябва да включва най-малко следните елементи:

i)    инвентаризация и идентификация на всички компоненти, които са били проверени,

ii)    резултат от инспекцията с оглед на това дали е открита загуба на метан, и ако случаят е такъв, размерът на загубата,

iii)    по отношение на компоненти, за които е установено, че са източник на метан с нива от 500 милионни части или повече — посочване дали по време на прегледа за LDAR е предприето отстраняване на теч, и ако не е, поради каква причина, като се вземат предвид изискванията относно това кои елементи могат да бъдат взети предвид при забавяне на отстраняването съгласно член 14, параграф 4,

iv)    по отношение на компоненти, за които е установено, че са източник на метан с нива от 500 милионни части или повече — график на планираното отстраняване на теч, като се посочва планираната дата на отстраняване,

v)    по отношение на компоненти, за които по време на някой от предишните прегледи на LDAR е установено, че са източник на по-малко от 500 милионни части, но за които по време на наблюдението след LDAR е установено, че са източник на 500 милионни части или повече — да се провери дали размерът на загубата на метан се е променил, да се посочи дали отстраняването на теча е извършено незабавно и ако не е, поради каква причина (съгласно точка iii), и да се планира график за отстраняване на теча, в който се посочва планираната дата на отстраняване.

Това трябва да бъде последвано от график след отстраняването, който да покаже кога отстраняването е било фактически извършено.

График за наблюдение

Графикът за наблюдение, посочен в член 14, трябва да включва най-малко следните елементи:

i)    инвентаризация и идентификация на всички компоненти, които са били проверени

ii)    резултат от инспекцията с оглед на това дали е открита загуба на метан, и ако случаят е такъв, размерът на загубата

iii)    по отношение на компоненти, за които е установено, че са източник на метан с нива от 500 милионни части или повече — резултатите от наблюдението след отстраняването на теча, за да се провери дали е успешно отстранен

iv)    по отношение на компоненти, за които е установено, че са източник на метан с нива по-малки от 500 милионни части — резултатите от наблюдението след LDAR, за да се провери дали размерът на загубата на метан се е променил, и препоръка, която се основава на констатациите.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Докладване на събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел

Съгласно член 16 операторите трябва да докладват на компетентните органи най-малко следната информация относно изпуснат в атмосферата или изгорен във факел метан:

i)    наименование на оператора;

ii)    наименование и вид на актива;

iii)    използвано оборудване;

iv)    дата (дати) и час (часове), когато изпускането в атмосферата или изгарянето във факел е установено или извършено и прекратено;

v)    измерен или приблизителен обем на изпуснат в атмосферата или изгорен във факел природен газ:

vi)    причина и естество на изпускането в атмосферата или изгарянето във факел;

vii)    предприети действия за ограничаване на продължителността и степента на изпускането в атмосферата или изгарянето във факел;

viii)    предприети коригиращи действия за отстраняване на причината и повторяемостта на изпускането в атмосферата или изгарянето във факел;

ix)    резултати от седмичните инспекции на факелни тръби, извършени в съответствие с член 17.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

Инспекции на факелни тръби

Седмичните инспекции на факелни тръби трябва да включват цялостна слухова, зрителна и обонятелна (AVO) инспекция (включително външна зрителна инспекция на факелните тръби, прослушване за налягане и течове на течност и помирисване за необичайни и силни миризми).

По време на инспекцията операторът трябва да инспектира всички компоненти, включително факелни тръби, пробоотборни люкове, затворени вентилационни системи, помпи, компресори, устройства за намаляване на налягането, клапани, тръбопроводи, фланци, съединения и съответни тръбопроводи, за установяване на дефекти, течове и изпускания.

В доклада трябва да бъдат включени следните наблюдения:

i)    В случай на запален факел: дали изгарянето се счита за подходящо или за неподходящо. Неподходящо изгаряне се определя като факел с видими емисии, които надхвърлят общо пет минути в рамките на всеки два последователни часа.

ii)    В случай на незапален факел: дали незапаленият факел има газоотвеждащ отвор. Ако има газоотвеждащ отвор, намесата по отстраняване на проблема следва да се извърши в рамките на 6 часа или в рамките на 24 часа в случай на лошо време или други крайно-неблагоприятни атмосферни условия.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Инвентаризации на недействащи кладенци

Съгласно член 18 инвентаризациите на недействащи кладенци трябва да включват най-малко следната информация:

i)    наименование и адрес на оператора, собственика или лицензополучателя, когато е приложимо;

ii)    наименование, вид и адрес на кладенеца или сондажния обект;

iii)    карта, показваща границите на кладенеца или сондажния обект;

iv)    резултати от всички измервания на концентрацията на метан.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Докладване във връзка с действащи въглищни мини

Част 1

Съгласно членове 19 и 20 докладите за действащите подземни мини трябва да включват най-малко следната информация:

i)    наименование и адрес на оператора на мината;

ii)    адрес на мината;

iii)    тонаж за всеки вид въглища, добивани в мината;

iv)    по отношение на всички вентилационни шахти, използвани в мината:

   1) наименование (ако има такова),

   2) период на използване, ако е различен от периода на докладване,

   3) координати,

   4) цел (подаване на въздух, изпускане),

5) техническа спецификация на измервателния уред, използван за измерване и количествено определяне на емисиите на метан, и оптимални условия на работа, определени от производителя,

   6) времеви период, в рамките на който уредът за непрекъснато измерване е работил,

   7) избор на европейски или международни стандарти за:

       - място за вземане на проби с уреда за измерване на метан;

       - измерване на дебит;

       - измерване на концентрации на метан,

   8) емисии на метан, регистрирани от уреди за непрекъснато измерване (в тонове),

9) емисии на метан, регистрирани чрез месечно вземане на проби (в тонове/час), обхващащи информация относно:

       - датата на вземане на пробите,

- метода за вземане на пробите,

   - показания за атмосферните условия (налягане, температура, влажност), отчетени при подходящо отстояние, за да отразяват условията, при които работи уредът за непрекъснато измерване,

11) ако мината е обединена с друга мина чрез каквито и да е средства, които позволяват допускане на въздушен поток между мините — наименованието на мината;

v)    емисионни фактори след миннодобива и описание на метода, използван за тяхното изчисление;

vi)    емисии след миннодобива (в тонове).

Част 2

Съгласно членове 19 и 20 докладите за действащите открити мини трябва да включват най-малко следната информация:

i)    наименование и адрес на оператора на мината;

ii)    адрес на мината;

iii)    тонаж за всеки вид въглища, добивани в мината;

iv)    карта на всички използвани от мината находища, очертаваща границите на тези находища;

v)    за всяко находище на въглища:

   1) наименование (ако има такова),

   2) период на използване, ако е различен от периода на докладване,

3) описание на експерименталния метод, използван за определяне на емисиите на метан, дължащи се на миннодобивни дейности, включително избор на методиката за отчитане на емисиите на метана от околните пластове,

vi)    емисионни фактори след миннодобива и описание на метода, използван за тяхното изчисление;

vii)    емисии след миннодобива.

Част 3

Съгласно членове 19 и 20 докладите за дегазационните станции трябва да включват най-малко следната информация:

i)    наименование и адрес на оператора на мината;

ii)    тонаж на метан, получен от мина/дегазационна уредба на мина, за мина;

iii)    тонаж на изпуснатия в атмосферата метан;

iv)    тонаж на изгорения във факел метан;

v)    ефективност на факелa;

vi)    използване на уловения метан.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Докладване на събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел в дегазационни станции

Съгласно член 23 операторите на дегазационни станции трябва да докладват на компетентните органи най-малко следната информация относно изпуснатия в атмосферата или изгорен във факел метан:

i)    наименование и адрес на оператора;

ii)    момента, когато събитието е открито за първи път;

iii)    причина за събитието по изпускане в атмосферата и/или изгаряне във факел;

iv)    тонаж на изпуснатия в атмосферата и изгорения във факел метан (или приблизителна оценка, ако не е възможно количествено определяне).

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Закрити и изоставени мини

Част 1

Съгласно членове 24 и 25 за всеки обект инвентаризацията на закрити и изоставени въглищни мини трябва да включва най-малко следната информация:

i)    наименование и адрес на оператора, собственика или лицензополучателя, когато е приложимо;

ii)    адрес на обекта;

iii)    карта, показваща границите на мината;

iv)    схеми на минните изработки и тяхното състояние

v)    резултати от измерването на концентрацията на метана при следните елементи:

   1) всички вентилационни шахти, използвани при експлоатацията на мината, придружени от:

       - координати на шахтата

       - наименование на шахтата (ако има такова)

       - състояние на уплътняването и метод на уплътняването, ако е известен

   2) неизползвани вентилационни тръби

   3) неизползвани газоотвеждащи кладенци

   4) разкрития (афльорименти)

5) установими пукнатини на пластовете на територията на мината или свързани с нейното предишно находище на въглища;

   6) други регистрирани потенциални източници на емисии.

Част 2

Измерванията, посочени в част 1, точка v), трябва да се извършват в съответствие със следните принципи:

i)    измерванията трябва да се извършат при атмосферно налягане, позволяващо откриването на потенциален пропуск на метан и съгласно подходящите научни стандарти;

ii)    измерванията трябва да се извършват с помощта на апарат с праг на чувствителност от най-малко 10 000 ppm, на най-близкото възможно разстояние до източника на емисии, който се подлага на измерване;

iii)    измерванията трябва да бъдат придружени от информация относно:

   1) дата на измерването

   2) атмосферното налягане

   3) технически подробности за оборудването, използвано за измерването

iv)    вентилационни шахти, които в миналото са били използвани от две или повече мини, трябва да бъдат присвоени само на една мина, за да се избегне двойно отчитане.

Част 3

Докладът, посочен в член 25, параграф 3, трябва да включва следните елементи:

i)    наименование и адрес на оператора, собственика или лицензополучателя, когато е приложимо;

ii)    адрес на обекта;

iii)    емисии на метан от всички елементи, посочени в член 25, параграф 3, включително:

   1) вид на елемента

2) технически данни за измервателния уред, използван за измерването, включително чувствителност

   3) времеви интервал, в рамките на който измервателният уред е работил

   4) концентрация на метан, регистрирана от измервателния апарат

   5) оценки на емисиите на метан от елемента.

Част 4

Планът за намаляване на емисиите, посочен в член 26, параграф 1, трябва да включва най-малко следната информация:

i)    списък на всички елементи, обхванати от член 25, параграф 3;

ii)    техническа осъществимост на намаляването на емисиите на метан от елементи, посочени в член 25, параграф 3;

iii)    срок за намаляването на емисиите на метан от елементи, посочени в член 25, параграф 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Информация, предоставяна от вносителите

За целите на настоящото приложение „износител“ означава контрагент по договора във всеки договор за доставка, сключен от вносителя за доставянето в Съюза на енергия от изкопаеми енергоизточници.

Съгласно член 27 вносителите трябва да предоставят следната информация:

i)    наименование и адрес на износителя и наименование и адрес на производителя, ако е различен от износителя;

ii)    държава и региони, съответстващи на ниво 1 от общата класификация на Съюза на териториалните единици за статистически цели (NUTS), където е произведена енергията, и държави и региони, съответстващи на ниво 1 от общата класификация на Съюза на териториалните единици за статистически цели, през които е транспортирана енергията, докато бъде пусната на пазара на Съюза;

iii)    по отношение на нефт и газ от изкопаеми източници — дали износителят е извършил измерване и е докладвал за своите емисии на метан, независимо или като част от ангажименти за докладване на национални инвентаризации на ПГ в съответствие с изискванията на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), както и дали това е в съответствие с изискванията за докладване по РКООНИК, или в съответствие със стандартите на Партньорството за метан при добива на нефт и газ 2.0. Това трябва да бъде придружено от копие от последния доклад за емисиите на метан, включително, когато е налична, информацията, посочена в член 12, параграф 6. За всеки вид емисии трябва да бъде посочен методът за количествено определяне (например нива по РКООНИК или равнища по OGMP), който е използван при докладването;

iv)    по отношение на нефт и газ — дали износителят прилага регулаторни или доброволни мерки за контрол на своите емисии на метан, включително мерки, като например прегледи за откриване и отстраняване на течове или мерки за контрол и ограничаване на изпускането и изгарянето на метан. Това трябва да бъде придружено от описание на тези мерки, включително, когато има такива, доклади от прегледи за откриване и отстраняване на течове и събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел по отношение на последната налична календарна година;

v)    по отношение на въглищата — дали износителят е извършил измерване и е докладвал за своите емисии на метан, независимо или като част от ангажиментите за докладване на национални инвентаризации на ПГ в съответствие с изискванията на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и дали това е в съответствие с изискванията за докладване по РКООНИК, или е в съответствие с международни или европейски стандарти за наблюдение, докладване и проверка на емисиите на метан. Това трябва да бъде придружено от копие от последния доклад за емисиите на метан, включително, когато е налична, информацията, посочена в член 20, параграф 6. За всеки вид емисии трябва да бъде посочен методът за количествено определяне (например нива по РКООНИК или равнища по OGMP), който е използван при докладването;

vi)    по отношение на въглищата — дали износителят прилага регулаторни или доброволни мерки за контрол на своите емисии на метан, включително мерки за контрол и ограничаване на изпускането в атмосферата и изгарянето във факел на метан. Това трябва да бъде придружено от описание на такива мерки, включително, когато има такива, доклади от събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел по отношение на последната налична календарна година;

vii)    наименованието на субекта, който е извършил независимата проверка на докладите, посочени в точки iii) и v), ако има такова.