Резолюция относно „Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2021 г. въз основа на работата на ad hoc групата „Принос на ЕИСК към работната програма на Европейската комисия за 2021 г.“

(2020/C 364/01)

Докладчици:

Petr ZAHRADNÍK Stefano PALMIERI Jan DIRX

На пленарната си сесия, проведена на 15 и 16 юли 2020 г. (заседание от 16 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция със 140 гласа „за“, 15 гласа „против“ и 17 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1.

Както посочи в резолюцията си „Предложение на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19“ (1), ЕИСК приветства горещо и подкрепя предложенията на Европейската комисия: плана за възстановяване Next Generation EU и общия бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. Комитетът се надява и очаква, че поради необходимостта от възстановяване и реконструкция след кризата с коронавируса, изложеното от Комисията в тези планове ще намери пълно, конкретно и подробно отражение в работната програма на Комисията за 2021 г.

1.2.

Според ЕИСК работната програма следва да се съсредоточи върху преструктурирането и подобряването на нашата икономика и общество, да се основава на следните принципи: защита на човешките и социалните права, демократичните ценности и върховенството на закона, отключване на пълния потенциал на единния пазар, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), създаване на кръгова икономика и постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г., както и гарантиране на добро управление и демократична отчетност.

1.3.

ЕИСК подчертава, че шестте основни амбициозни цели, избрани от Комисията („Европейски зелен пакт“, „Европа, подготвена за цифровата ера“, „Икономика, която работи за хората“, „По-силна Европа на световната сцена“, „Насърчаване на нашия европейски начин на живот“ и „Нов тласък за европейската демокрация“), предоставят солидна рамка за изготвянето на работната програма за 2021 г. Може би трябва да се постави по-специален акцент върху инвестициите и необходимостта от тяхното ускоряване, включително благодарение на мерките, които се приемат понастоящем. Някои подробности за бъдещата работна програма могат да бъдат намерени в Съобщението на Комисията относно плана за възстановяване на Европа (2) и новите предложения ще бъдат отразени в речта на председателката на Комисията von der Leyen за състоянието на Съюза през септември и в нейното писмо за намеренията до Европейския парламент и Съвета. ЕИСК оценява и коригираната работна програма за 2020 г., която е в отговор на кризата с COVID-19 и би могла да даде насоки за развитието в близко бъдеще.

1.4.

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия коригира своята работна програма за 2020 г. в рамките на възстановяването на Европа, за да отговори на пандемията от коронавирус. Тя пренасочи работата си и отдаде приоритет на действията, необходими за насърчаване на възстановяването и издръжливостта на Европа, и същевременно остава ангажира с изпълнението на водещите си инициативи — Европейския зелен пакт и стратегията в областта на цифровите технологии, тъй като те са от ключово значение за даването на нов тласък на европейската икономика и изграждането на по-издръжлива на сътресения, устойчива, справедлива и благоденстваща Европа. Комитетът отбелязва, че девет инициативи са отложени за 2021 г.

1.5.

Сега, когато повече от всякога осъзнаваме на практика значението на сътрудничеството между държавите в тези времена на криза, ЕИСК изразява надежда, че предстоящата Конференция за бъдещето на Европа ще доведе до укрепване и задълбочаване на институционалната структура на ЕС и до реално подновяване на проекта за ЕС, който да бъде в състояние да посрещне предизвикателствата през следващите десетилетия. Затова Комисията може да разчита на пълната подкрепа на Комитета.

1.6.

ЕИСК е убеден, че процесът на възстановяване и реконструкция на икономиката и обществото ще бъде възможен само с активното участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори.

1.7.

В следващите глави и параграфи Комитетът формулира конкретните си предложения за работната програма за 2021 г. в съответствие с шестте основни амбициозни цели на Комисията.

2.   Европейски зелен пакт

2.1.   Зеленият пакт

2.1.1.

Зеленият пакт на ЕС може да се разглежда и като ефективен инструмент за устойчиво възстановяване на икономиката чрез мащабни инвестиции в подкрепа на необходимите структурни промени, пред които е изправена Европа. От тази гледна точка той може да се разглежда като възможност за подпомагане на по-дългосрочно икономическо възстановяване. Той изисква нов консенсус в Европа, за да бъдат мобилизирани достатъчно публични и частни финансови източници за тази цел и да се приеме ново управление за успешното му прилагане на практика.

2.1.2.

ЕИСК е силен поддръжник на необходимостта от преход към кръгова икономика. Той подкрепи активно амбициозните политики в тази област до момента посредством ангажимента си с Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика. Сред отдавна отправените от него искания до Комисията във връзка с ефективното използване на ресурсите е и призив за преглед на законодателството в областта на екопроектирането и на съответното законодателство в областта на продуктите, за постепенно включване на задължителни изисквания за ефективно използване на ресурсите при проектирането на продуктите, както и за нови процедури за възлагане на обществени поръчки за насърчаване на кръгови продукти и нови бизнес модели, като се отчитат икономическото положение в периода след COVID-19 и реалната възможност за осъществяване на промяната.

2.1.3.

ЕИСК отбелязва, че преразглеждането на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация с цел подобряване на качеството и обхвата на оповестяването на нефинансова информация, включително по отношение на екологичните аспекти, като биологичното разнообразие, беше отложено за 2021 г. ЕИСК счита, че като цяло данъчните политики следва да бъдат реформирани в съответствие с амбициите в областта на климата и че данъчните системи и ценообразуването следва да отразяват разходите, свързани с околната среда, включително загубата на биологично разнообразие. Това следва да насърчи промени в националните фискални системи за прехвърляне на данъчната тежест от труда към замърсяването, ресурсите със занижена цена и други външни фактори, свързани с околната среда. Принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ трябва да се прилагат за предотвратяване и коригиране на влошаването на състоянието на околната среда.

2.1.4.

ЕИСК приветства факта, че биологичното разнообразие ще бъде включено във всички области на политика, както е посочено в Съобщението относно стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. (3) ЕИСК приветства факта, че Комисията ще въведе нова европейска рамка за управление на биологичното разнообразие. Това ще спомогне за точното установяване на задълженията и ангажиментите и ще определи пътна карта за насочване на изпълнението. Това би било от полза и за ОСП и за европейската продоволствена система, и следователно би могло и в бъдеще да продължи да повишава тяхната устойчивост. В рамките на това изпълнение Комисията ще въведе механизъм за мониторинг и преглед с ясен набор от договорени показатели, което ще даде възможност за редовна оценка на напредъка и определяне на коригиращи действия при необходимост. Този механизъм трябва да бъде включен в прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда и да допринесе за европейския семестър.

2.1.5.

ЕИСК приветства Европейския законодателен акт за климата, който определя правно обвързваща общоевропейска цел за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в целия ЕС до 2050 г. и създава рамка за постигането на тази цел. Ето защо ЕИСК разглежда предложението за Европейски законодателен акт за климата като един от инструментите, които ще допринесат за това желано и необходимо възстановяване на европейската икономика (4). До септември 2020 г. Комисията иска да представи преглед на целите на Съюза за 2030 г. в областта на климата с оглед на целта за постигане на неутралност по отношение на климата и да проучи възможностите за нова цел до 2030 г. за намаляване на емисиите с 50-55 % спрямо 1990 г., както и да представи съответните законодателни предложения до средата на 2021 г. ЕИСК настоятелно приканва Комисията да избере намаляване с най-малко 55 % до 2030 г. със съответните законодателни предложения, за да отговори от своя страна на огромната нужда от намаляване на емисиите в световен мащаб (5).

2.1.6.

Участието на всички граждани чрез организациите, сдруженията и мрежите на гражданското общество ще даде възможност за осъществяването на реална реформа на икономиката и обществото. За тази цел държавите членки и ЕС трябва да гарантират, че в този комплексен процес никой няма да бъде пренебрегнат — особено най-уязвимите.

2.1.7.

Действията в областта на климата и ангажиментите за устойчивост трябва да бъдат поставени в центъра на политиката за възстановяване и реконструкция, която не бива да блокира ЕС и занапред в бъдеще с високи въглеродни емисии.

2.1.8.

В МФР ще трябва да се увеличи и разпредели достатъчно финансиране за нуждите от инвестиции, за да се постигне реален и задълбочен екологосъобразен преход. Важно е да продължи да се дава приоритет и на други въпроси, свързани с околната среда, като опазването на почвите, земята и моретата, които не трябва да се омаловажават вследствие на кризата, свързана с COVID-19 и въпреки нея.

2.1.9.

Необходимо е допълнително подобряване на енергийната сигурност на всички равнища и издръжливостта на обществото на сътресения, например чрез програми за саниране на сгради. Трансграничното сътрудничество в областта на енергетиката и междусистемните връзки в целия ЕС продължават да бъдат от значение, както и необходимостта от насърчаване на по-голяма диверсификация на източниците на доставки, например чрез наличието на по-широк избор на енергия от възобновяеми източници и на решения за съхраняване на енергия.

2.1.10.

Възможност за ускоряване на напредъка към постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата е да се увеличи използването на възобновяема и нисковъглеродна електроенергия чрез електрифицирането на сектори, които понастоящем все още разчитат на енергийни източници на основата на изкопаеми горива. Националните планове в областта на енергетиката и климата представляват важна стъпка за гарантиране на Енергийния съюз и Европейския зелен пакт.

2.1.11.

Във връзка с определената в Европейския законодателен акт за климата цел за постигането на неутралност на ЕС по отношение на климата до 2050 г. е необходимо да се обърне специално внимание на транспортния сектор. Всъщност емисиите на CO2 от този сектор все още се увеличават, но за да се постигне целта за неутралност по отношение на климата, до 2050 г. ще е необходимо намаляване с 90 % на емисиите от транспорта.

2.1.12.

ЕИСК призова за актуализиране на стратегията на ЕС за горите след 2020 г. в рамките на Европейския зелен пакт. Хоризонтът на новата стратегия реалистично би могъл да бъде 2050 г. Значението на горите, горското стопанство и свързаните с него отрасли за постигането на тези цели следва да се признае във всички сектори и да доведе до оптимизирано междусекторно сътрудничество.

2.1.13.

ЕИСК счита, че действията за адаптиране биха могли да допринесат значително за това да се гарантира, че устойчивият преход и реконструкция след COVID-19 се осъществяват по по-справедлив начин. Общностите и регионите, които са засегнати от отрицателните въздействия на изменението на климата в по-голяма степен от средното равнище, следва да бъдат подпомагани при реагирането на тези въздействия и идентифицираните рискове. Това важи особено за общностите и регионите, чиито настоящи и досегашни емисии на парникови газове са под средните.

2.1.14.

ЕИСК оценява факта, че в коригираната работна програма на Комисията за 2020 г. темата за Европейския зелен пакт е обхваната в достатъчна степен и присъства относително равномерно в основните ѝ раздели. Той подчертава по-специално приоритетното внимание, отделено на финансирането на устойчивия преход, особено на Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт и Фонда за справедлив преход. От голямо значение и приоритетни за постигането на тази цел са и други области от интерес, посочени в коригираната работна програма, например устойчивата и интелигентна мобилност, устойчивото производство и потребление, устойчивостта на продоволствените системи или декарбонизацията на енергетиката. ЕИСК счита, че и в работната програма на Комисията за 2021 г. нейните приоритети ще бъдат съсредоточени върху тези инициативи.

2.2.   Инвестиционните приоритети

2.2.1.

Публичните средства, инвестирани в планове за възстановяване, следва да спомагат не само за възстановяването на европейската икономика и общество, но и за драстичното намаляване на въздействието на по-нататъшни сътресения чрез инвестиции в устойчива, приобщаваща и щадяща климата икономика (т.нар. „икономика на благосъстоянието“).

2.2.2.

Таксономията на ЕС за устойчиво финансиране следва да насочва публичните и частните инвестиции през целия период на възстановяване, за да се ускори преминаването от замърсяващи към екологосъобразни сектори.

2.2.3.

Необходимо е да се гарантира, че новата МФР предоставя значителни ресурси за изпълнението на ЦУР и за борба с изменението на климата, като същевременно постепенно се премахва контрапродуктивното финансиране (например за изкопаеми горива).

2.2.4.

Европейската икономика беше белязана от недостиг на инвестиции през по-голямата част от десетилетието след кризата от 2009 г. За да се постигнат задоволителни резултати, възстановяването на инвестициите е задължително. Ето защо ЕИСК оценява предложението за план за възстановяване, който намира отражение най-вече в инструмента на ЕС за възстановяване, наречен Next Generation EU и неговите стълбове, и коригираната МФР за периода 2021—2027 г. Европейският инструмент за възстановяване може да се счита за извънредна, но също така и необходима и спешна стъпка за подобряване на инвестиционната среда в ЕС. Това е доразвито например в становище ECO/523 на ЕИСК (6).

2.2.5.

ЕИСК отбелязва, че инвестициите не представляват цел на политиката на Комисията за нейния мандат до 2024 г., и не намират адекватно отражение и в конкретните инициативи в коригираната работна програма за 2020 г. Ето защо ЕИСК препоръчва в работната програма за 2021 г. да бъдат включени инициативи, свързани с инвестициите, включително усилията за мобилизиране на частни инвестиции в полза на бъдещото устойчиво икономическо развитие на ЕС.

3.   Европа, подготвена за цифровата ера

3.1.

Кризата с коронавируса показва, че цифровата революция е важна част от повишаването на издръжливостта на нашите общества на кризи. От първостепенно значение е да се инвестира в цифровизацията на основните услуги и да се увеличи способността на правителствата, законодателите и публичните институции да предоставят своите услуги по време на криза. Същевременно трябва да осъзнаем, че цифровите технологии са инструмент, а не крайна цел. Рамката около цифровите технологии трябва да стане публична собственост и трябва да я насочим към високи стандарти за устойчивост, включително строги демократични и технологични гаранции, придружени от мерки за подкрепа в областта на разходите и знанията, които да гарантират, че никой няма да бъде забравен. В съответствие с Акта на ЕС за достъпността това означава, че е необходимо да се гарантира, че цифровата революция осигурява достъпност за над 100 милиона души с увреждания в ЕС.

3.2.

Цифровизацията е както възможност, така и риск за възстановяването. Именно областта на иновациите може да изведе ЕС на преден план. В областта на блоковата верига сме в лидерска позиция. Блоковата верига като технология (а не сведена до биткойн) носи демократични ценности, предлагайки прозрачност и подобрени структури за управление. Въпреки това трябва да бъдат управлявани присъщите на цифровизацията рискове като увеличаване на безработицата, маргинализация и социално изключване. Трябва да се намерят начини за възползване от възможностите, като същевременно се балансират рисковете в контекст, в който ЕС се стреми да остане конкурентоспособен в световен мащаб.

3.3.

Важно е да се запази европейският модел на права, стандарти и политики за потребителите. Това прави ЕС единствен по рода си. Например в областта на цифровизацията, ЕС се отличава от други региони по света по своята гледна точка по отношение на постулата „човекът командва“, изразена в етичния кодекс на ЕС относно изкуствения интелект (ИИ). Този подход, основаващ се на основните права и свободи, е част от модела на ЕС и би трябвало да бъде запазен, въпреки настоящото възникване на климат на по-изострена конкуренция.

3.4.

ЕИСК подчертава значението на цифровизацията във всички сектори на обществото, по-специално чрез работата от разстояние и цифровите услуги, включително електронната търговия и електронното здравеопазване.

3.5.

Пандемията показа, че цифровизацията в образованието не е еднакво достъпна в обществото, което би могло да доведе до допълнителни проблеми, що се отнася до учебните резултати и възможностите за образование. Поради това е необходимо да се въведат мерки, които подпомагат групите в неравностойно положение и по този начин спомагат за предотвратяване на сегрегацията.

3.6.

Правната рамка за изкуствения интелект и цифровизацията трябва да се актуализира непрекъснато, за да продължи да отговаря на техническия напредък, и по-специално на въпроса за сигурността на цифровите комуникации, както по отношение на мрежите, така и на съдържанието.

3.7.

ЕИСК отбелязва, че Комисията отлага за 2021 г. законодателното предложение относно въздействието на изкуствения интелект, включително върху безопасността, отговорността, основните права и данните. Той призовава Комисията: i) да насърчава мултидисциплинарността в научните изследвания посредством включване на други дисциплини, като например право, етика, философия, психология, науки за труда, хуманитарни науки, икономика и т.н.; ii) да включи съответните заинтересовани страни (профсъюзи, професионални, стопански и потребителски организации, НПО) в дебата за ИИ и като равнопоставени партньори във финансираните от ЕС научноизследователски и други проекти, като например публично-частното партньорство в областта на ИИ, диалози по отрасли, Програмата за внедряване на ИИ в публичния сектор и водещия център; и iii) да продължава да образова и информира по-широката общественост относно свързаните с ИИ възможности и предизвикателства. Освен това той препоръчва Комисията да обмисли по-задълбочено въздействието на ИИ върху целия спектър основни права и свободи, включително, но не само, правото на справедлив процес, правото на честни и открити избори, правото на събрания и демонстрации и правото на недискриминация. ЕИСК продължава да се противопоставя на въвеждането на каквато и да е форма на юридическа правосубектност за ИИ. Това би изпразнило от съдържание превантивния коригиращ ефект на юридическата отговорност и създава сериозен морален риск както при разработването, така и при използването на ИИ, при което възникват възможности за злоупотреби (7).

3.8.

Поради нарастващото използване на смартфони и въвеждането на 5G мрежи, от голямо значение е и оперативната съвместимост между приложенията и мрежите в Европейския съюз, особено в извънредни ситуации.

3.9.

Като се имат предвид по-нататъшното развитие на цифровизацията и нейното нарастващо въздействие върху личния, социалния и професионалния живот, както и върху всички сектори, съществено значение придобива въпросът за преподаването на цифрови умения и предприемането на действия срещу цифровото разделение на гражданите.

3.10.

Съвсем основателно подготвеността на Европа за ерата на цифровите технологии е един от основните приоритети, изведени на преден план и в коригираната работна програма за 2020 г. ЕИСК оценява решителните усилия на Европейската комисия да предприеме действия в области като изкуствения интелект, цифровите услуги, киберсигурността, цифровите устройства и решения за потребителите, а също така и цифровото финансиране. ЕИСК приветства по-специално силния акцент, поставен върху цифровизацията в предложената нова индустриална стратегия за Европа. Цифровизацията присъства и в Пакета от мерки за въздухоплавателните услуги. ЕИСК оценява високо и факта, че цифровизацията намира отражение в предложените приоритетни области на европейското научноизследователско пространство.

4.   Икономика, която работи за хората

4.1.

Трябва да възстановим икономическото си управление въз основа на издръжлива на сътресения, устойчива и приобщаваща европейска икономическа система. Целта е да се постигне не само механично икономическо възстановяване, а по-скоро качествена промяна в администрирането и управлението на икономическата политика.

4.2.

Установяването на цялостното въздействие на кризата все още предстои, а реконструкцията и възстановяването ще изискват значителни усилия. Поради това е наложително бързото осъществяване на предложенията от май 2020 г. за инструмент за възстановяване и за подсилена МФР. Освен това трябва да сме готови за по-нататъшни мерки и изменения на вече приетите такива, ако това е оправдано от променящата се ситуация.

4.3.

Комисията се приканва да продължи да използва европейския семестър като двигател за възстановяване въз основа на набелязаните в неговите рамки приоритети за инвестиции и реформи. Комитетът приветства неотдавнашния акцент върху по-доброто включване на социалните въпроси и Европейския зелен пакт, както и прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост по линия на семестъра. Комисията следва да подкрепи държавите членки от еврозоната да предприемат всички необходими мерки за осигуряване на по-голямо сближаване и интеграция в икономическата област през целия семестър. Това включва съвкупна положителна фискална позиция за еврозоната като цяло, за да може да се преодолее настоящата криза.

4.4.

Всички приоритети и действия, очертани в други области на политика ще доведат до необходимостта от формулиране на нова рамка за икономическо управление, която да отговаря на днешните макроикономически предизвикателства и да дава възможност за прилагането на стратегически политики в областта на промишлеността, конкурентоспособността, социалната сфера, околната среда и търговията от страна на Съюза и неговите държави членки. В началото на 2020 г. Комисията започна широка обществена консултация по този въпрос, но тя беше спряна поради кризата с коронавируса и прилагането на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж. Немислимо е през 2021 г. да можем да се върнем към автоматично прилагане на пакта. Ето защо Комисията следва да предприеме нови инициативи за насърчаване на реформата на Пакта за стабилност и растеж, с цел да се осигурят едновременно стабилност и растеж.

4.5.

Във връзка с това ЕИСК призовава за по-симетрична макроикономическа адаптация, споделена както от държавите членки с дефицит, така и от тези с излишък. Всички държави членки трябва да могат да инвестират повече в обществени услуги, тъй като кризата показа, че обществените услуги играят решаваща роля за спасяването на живота на хората и за справянето с пандемията. Освен това европейските лидери би трябвало да вземат под внимание на т.нар. „златно правило“ при повторното прилагане на бюджетните правила на ЕС, като изключат някои публични инвестиции при изчисляването на дефицита и да вземат предвид устойчивостта на съществуващите равнища на дълга.

4.6.

Накрая, отдавна се отправя призив за постоянен механизъм за фискална стабилизация на еврозоната, тъй като той би подкрепил значително антицикличните политики на Съюза в случай на бъдещи сътресения. Подобен механизъм би допринесъл за дългосрочната стабилност и издръжливост на националните публични финанси и би представлявал необходимата следваща стъпка за задълбочаването на европейския икономически и паричен съюз.

4.7.

Възстановяването след COVID-19 ще зависи в решаваща степен от способността на европейските финансови пазари да осигурят достатъчно ликвидност. За повишаването на издръжливостта на сътресения на европейската икономика са необходими и правилно функциониране на финансовите пазари и увеличаване на способността за споделяне на финансовите рискове. Ето защо по-нататъшното хармонизиране и интегриране на европейските финансови пазари следва да продължи без забавяне, включително завършването на банковия съюз и укрепването на съюза на капиталовите пазари. При преразглеждането на пруденциалните правила на банките с цел прилагане на оставащите споразумения от Базелската рамка трябва да се вземат предвид особеностите на банковия ландшафт на ЕС. Освен това от решаващо значение е финансовите пазари да са в състояние да подкрепят екологичната и цифровата трансформация. ЕИСК счита, че са необходими повече усилия за интегриране на устойчивостта във финансовия сектор; поради това Комитетът приветства целта на Комисията за обновена стратегия за устойчиво финансиране.

4.8.

ЕИСК е твърдо убеден, че в контекста на цифровизацията на икономиката всички промени в правилата за разпределяне на правата за данъчно облагане на печалбите между държавите трябва да бъдат координирани в световен мащаб и поради това приветства тясното сътрудничество между Комисията, държавите членки и ОИСР/Г-20 в подкрепа на разработването на международно решение. Ако не може да се постигне международно решение, ЕС трябва да обмисли самостоятелни действия. Борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, както и срещу изпирането на пари, трябва да остане главен приоритет в дневния ред.

4.9.

Политиката на сближаване ще играе ключова роля, за да се осигури балансирано възстановяване, да се насърчи сближаването и да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат. Финансовата гъвкавост е наистина от решаващо значение за програмите за сближаване и ще даде възможност на държавите членки да прехвърлят средствата според нуждите си за справяне с кризата. ЕИСК счита, че следва да се определи реалистичен график, така че средствата да бъдат разпределени на държавите членки възможно най-скоро. Акцентът на политиката на сближаване на ЕС за периода 2021—2027 г. следва да остане върху икономическата конкурентоспособност посредством научните изследвания и иновациите, цифровия преход, Европейския зелен пакт и устойчивото развитие.

4.10.

Здравната и икономическа криза, предизвикани от избухването на COVID-19, изостриха съществуващите неравенства по отношение на богатството и доходите и показаха ясно необходимостта от нов обществен модел, който да допринася в по-голяма степен за икономическото и социалното сближаване, производителността и по-справедливото разпределение на богатството. Сега Комисията трябва спешно да предприеме последващи действия във връзка с предишни предложения на ЕИСК, които ще спомогнат за обръщане на тенденцията на нарастващо неравенство, водещо до разделение между различните държави членки и социални групи и което допринесе за възхода на екстремистките движения и партии. За тази цел са необходими решителни действия на ЕС за допълване на усилията на държавите членки с цел стимулиране на инвестициите в социална инфраструктура (образование и учене през целия живот; здравеопазване, дългосрочни грижи и социални грижи; жилищно настаняване на достъпни цени), за да се разработят публични активи с цел преодоляване на пропуските в пазарната система, постепенно изместване на фискалните приходи от облагане на труда към облагане, основано в по-голяма степен на богатството; разработване на прозрачен механизъм за мониторинг и консолидиране на данните за всички приходи и богатство; създаване на регистър на корпоративните акционери на европейско равнище и др.

4.11.

В контекста на кризата с COVID-19 Комисията следва да предприеме последващи действия и във връзка с предходни инициативи, за да укрепи и насърчи ролята на Европа като глобален икономически фактор. Тя следва да проучи по-задълбочено и да предложи по-конкретни начини и средства за засилване на международната роля на еврото, за диверсифициране на веригите на доставки и за насърчаване на европейските правила и стандарти в някои стратегически сектори, да гарантира по-решителен европейски отговор на извънтериториални санкции от трети държави и постепенно да се ориентира към обединено европейско представителство на международните финансови форуми.

4.12.

Икономическият просперитет трябва да бъде отделен от влошаването на състоянието на околната среда и социалното изчерпване. Модели като кръговата икономика, икономиката на сътрудничеството и икономиката на съвместната употреба предлагат нови възможности за заетост, форми на собственост и иновации и трансформират отношенията между производители, дистрибутори и потребители, което прави всички участници по-издръжливи на кризи, когато са регулирани по подходящ начин. В допълнение към правилното изпълнение на новия план за действие за кръговата икономика и продължаването на дейността на Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика на ЕИСК/ЕК сред основните приоритети са: насърчаване на всеобхватна стратегия за устойчиво потребление, разработване на нови показатели, които да заменят неадекватното използване на БВП и адаптиране на Пакта на ЕС за стабилност и на растеж, за да се вземат под внимание устойчивостта и благосъстоянието.

4.13.

Необходимо е да се възстанови общество с укрепени услуги от общ интерес, както е заложено по-конкретно в член 14 от ДФЕС, отнасящ се до УОИИ, протокол 26 относно ЦУР, приложен към ДФЕС, и Европейския стълб на социалните права, както и на здравеопазването и социалните услуги, електронните съобщения, обществения транспорт, енергетиката, водата и събирането на отпадъци и съпътстваща програма за инвестиции.

4.14.

Съвременните концепции за икономическо развитие се основават не само на критериите за просперитет, рентабилност и ефективност, но и на спазването на социалните и екологичните изисквания и отстраняването на всички видове отрицателни външни ефекти и неефективност на пазара. Като поука от последната криза, свързана с COVID-19, икономиката трябва да бъде също устойчива и достатъчно стабилна, за да се справи с бъдещи сътресения. За тази цел е силно препоръчително да се отстранят структурните дисбаланси.

4.15.

Освен това съвременната икономика изисква гладко функциониране на пазара във всички негови сегменти, включително и създадените съвсем наскоро (виртуална икономика, икономика на споделянето, кръгова и цифрова икономика). По тази причина е целесъобразно също да се постигне по-добро функциониране на финансовото посредничество. В контекста на ЕС това означава по-специално задълбочаване на съюза на капиталовите пазари и завършване на банковия съюз. За по-голяма подкрепа на прехода към по-устойчива икономика трябва да бъде коригирана и системата за данъчно облагане с оглед съгласуваност с тази цел.

4.16.   Единният пазар

4.16.1.

Единният пазар е основата на изграждането на Европа. Функциониращият единен пазар стимулира конкуренцията, подобрява ефективността, повишава качеството и спомага за намаляване на цените. Европейският единен пазар несъмнено е едно от най-големите постижения на ЕС. Поради това е от решаващо значение да се проучи как функционирането на вътрешния пазар може да стимулира или да възпрепятства икономическото възстановяване след здравната криза.

4.16.2.

Съгласуваността и единството на единния пазар бяха подложени на сериозно изпитание по време на неотдавнашната пандемия от COVID-19. Стана ясно, че някои области на единния пазар бяха сериозно засегнати и парализирани, особено по отношение на свободното движение на хора. Непрекъснатостта на трансграничните вериги на доставки беше също засегната отрицателно. Обемът на трансграничната търговия в ЕС намаля с двуцифрени стойности годишно. По същество обаче тя се запази и оцеля. Понастоящем основното предизвикателство пред трансграничната търговия е възстановяването на всички естествени трансгранични потоци в рамките на ЕС и премахването на съществуващите пречки пред единния пазар. Във връзка с това съвсем наскоро дори се наблюдава ускоряване чрез някои стратегии и концепции на национално равнище, изпълнени след предишната криза.

4.16.3.

Налице е възможност за насърчаване на социалните иновации като модел за възстановяване чрез съвместно създаване, проектиране и производство. В сложна социална среда с големи обществени предизвикателства единственият начин е да се мобилизират всички ресурси в обществото, като се работи междусекторно и мултидисциплинарно, за да се набележат решения. Организираното гражданското общество е катализатор за социални иновации — движение, което допринесе за създаването на социални системи, водещи до нови политики, структури, продукти, услуги и методи на работа. Днес повече от всякога е нужно участието на гражданското общество — истинска социална иновация обаче настъпва единствено с участието на гражданското общество.

4.16.4.

Стратегията за единния пазар заема централно място в европейския проект, като дава възможност за свободно движение на хората, услугите, стоките и капиталите и предлага възможности за европейските предприятия, потребители и работници. Необходими са мерки за пълноценно разгръщане на пълния ѝ потенциал за премахване на пречките. Освен това след кризата и други аспекти на променящата се среда, например цифровизацията, единният пазар ще трябва да се адаптира напълно към новите идеи и бизнес модели. Поради това целта е да се възстанови, възроди и реконструира единният пазар като инструмент за възстановяване. Краткосрочните действия включват незабавно отваряне на границите. Освен това се нуждаем от краткосрочни действия в две направления: преодоляване на напрежението и даване на нов тласък на икономиката и производителността.

4.16.5.

Сериозна загриженост будят възникващите понастоящем неравнопоставени условия на конкуренция. Въведените от държавите членки пакети от стимулиращи мерки са изключително разнообразни и (въпреки че бяха продиктувани от доброто намерение да компенсират частично срива в търсенето) доведоха до неравнопоставени условия на конкуренция между държавите членки. Освен това държавната помощ трябва да бъде разгледана и анализирана от секторна гледна точка, като се обърне внимание на това как в краткосрочен и дългосрочен план тези действия ще доведат до нарушаване на конкуренцията и еднаквите условия на конкуренция.

4.16.6.

Нуждаем се от производителност в реалната икономика (това означава работни места, покупателна способност и основни продукти и услуги). Тази производителност може да бъде под различна форма и да бъде осигурена от различни бизнес модели, но се нуждаем от действия в тази област, ако искаме да избегнем по-нататъшното задълбочаване на неравенството. Този тласък означава пакети за подкрепа и благоприятна среда за МСП и промишлеността. МСП, както знаем, са гръбнакът на европейската икономика и се нуждаят от специфична подкрепа, но без допълнителна тежест или бюрокрация. Възстановяването за МСП ще бъде възможно само ако се предостави финансова подкрепа от ЕС и национална финансова подкрепа. Тук от решаващо значение ще бъдат субсидиите, заемите, осигуряването на ликвидност, данъчните стимули, благоприятните условия за задържане и наемане на персонал. По отношение на законовата уредба за обявяването в несъстоятелност ЕС би трябвало да предприеме законодателни действия, за да даде възможност на малките предприятия, фалирали поради COVID-19, бързо да възобновят дейността си. Тези мерки би трябвало да бъдат ограничени във времето.

4.17.   Промишлена стратегия

4.17.1.

Много от предходните параграфи в общи линии важат в пълна степен и за промишлената стратегия. Европейската промишленост обаче е изправена не само пред предизвикателството за подобряване на единния пазар, но за разлика от услугите, пред основни структурни промени, което е от значение основно за въгледобивната и тежката въглеродно интензивна промишленост.

4.17.2.

Същността на новата промишлена стратегия за Европа се състои в намирането на съвместно съществуване на една модерна и силна европейска промишленост и предизвикателствата, произтичащи от изискванията, свързани с климата и околната среда. ЕИСК е убеден, че това съвместно съществуване е осъществимо и ако е успешно, може да осигури на Европа сравнително предимство в световен мащаб. От друга страна, ЕИСК е напълно наясно и отчита огромните разходи, свързани с този преход, и подкрепя смекчаването и компенсирането им по подходящ начин и при зачитане на икономическите възможности.

4.18.   Системи на здравеопазване

4.18.1.

Преди всичко е важно да се подчертае, че една от основните поуки от кризата с коронавируса е необходимостта от укрепване на здравните системи в почти всички европейски държави, преди всичко чрез съсредоточаване върху превенцията. Въздействието от коронавируса поставя здравните системи в цяла Европа под огромен натиск. Въпреки че отговорността за здравеопазването е на национално равнище, разпространението на вируса не признава граници. Той засяга цяла Европа както в нашите граници, така и извън тях, и води до санитарни, социални и икономически последици, които налагат спешно да се извършат общи ответни действия на европейско равнище.

4.18.2.

Кризата с коронавируса разкри зависимостта на ЕС от вноса на медицински продукти от държави извън ЕС. Необходими са инвестиции в здравеопазването, услугите за полагане на грижи и дългосрочни грижи, в областта на политиките за здравна превенция и за здравословни и безопасни условия на труд, в рамките на подход, основан на жизнения цикъл, с подкрепа от институциите на ЕС.

4.18.3.

Кризата с коронавируса показа, че властта на мултинационалните фармацевтични компании е огромна. За да се увеличи независимостта на фармацевтичната промишленост, трябва да се създаде и голям европейски изследователски фонд за разработването на нови лекарства и ваксини. Институциите на ЕС би трябвало да разполагат с необходимите правомощия да координират доставките, разпространението и цените на най-важното медицинско и защитно оборудване в рамките на единния пазар.

4.18.4.

ЕИСК призовава за стратегия за химикалите за устойчивост, която да гарантира защитата на човешкото здраве и околната среда, като същевременно се сведе до минимум експозицията на опасни химични вещества. Новата стратегия ще трябва да бъде в пълно съответствие с Европейския зелен пакт.

4.18.5.

Необходимо е да се възстанови доверието на пътниците в транспорта, като се обърне специално внимание на обществения транспорт. Това включва, наред с други мерки, подобряване на здравето и безопасността на пътниците (напр. климатични системи, откриване на болни хора, мерки за почистване и дезинфекциране и т.н.). Във връзка с това правата на пътниците трябва да бъдат разгледани отново и дори укрепени (напр. възстановяване на разходите за отменени пътувания).

5.   По-силна Европа в света

5.1.

ЕС трябва да укрепи и подсили позицията си в световен план по отношение на това да играе по-важна и стратегическа роля в световната икономика и политика. През изминалото десетилетие тази позиция беше отслабена. Икономиката на ЕС има потенциала да използва по-добре сравнителните си предимства в световния търговски и инвестиционен пазар, особено в авангардното производство и иновативните услуги, наред с амбицията да бъде световен лидер. Това усилие следва да бъде придружено от по-добро и по-ефективно представителство на ЕС в основни световни организации и от необходимостта от изразяване на единна позиция в тях. ЕИСК призовава Европейската комисия да положи необходимите усилия, за да отрази по-конкретно необходимостта от укрепване на глобалната позиция на ЕС в нейната работна програма за 2021 г.

5.2.

ЕС следва да продължи да подкрепя многостранния подход в търговията. Включването на социални и трудови стандарти и стандарти за устойчиво развитие (8) в правилата на СТО и на други агенции, свързани с ООН, би могло да допринесе значително за изграждането на нов, справедлив икономически и търговски ред и интелигентна глобализация. В същото време той следва да се противопостави на усилията за създаване на нови пречки и ограничения в световната икономика.

5.3.

Като една от конкретните поуки от свързаната с COVID-19 криза ЕС следва да разгледа по-внимателно защитата на своите стратегически активи и инвестиции и да засили проверките в областите, в които е налице риск от политическа злоупотреба с инвестиционна сделка в стратегическа промишленост.

5.4.

След Брексит ЕС следва да акцентира не само върху укрепването на своята съгласуваност и единство, но и в съответните случаи да не забравя да продължи процеса на разширяване, който напоследък беше донякъде забавен, въпреки известния напредък, особено по отношение на присъединяването на някои страни кандидатки от Западните Балкани. Разширяването би могло да допринесе значително за премахване на политическата и икономическата несигурност и за повишаване на стабилността в тази част на Европа.

5.5.

През последното десетилетие геополитическото положение се влоши, което се отнася и до териториите, разположени по-близо до външната граница на ЕС. С цел да се подкрепи стабилността и да се подобрят взаимоотношенията с ЕС, трябва да се продължи инициативата за стратегическо партньорство и приобщаваща политика за съседство. Тя следва да реагира гъвкаво на новите обстоятелства и да се основава на общо зачитане и на ползите, които носи и за двете страни.

5.6.

Променящата се геополитическа ситуация и последиците от неотдавнашната миграционна криза, както и влошаването на външните отношения в света в условията на многобройни нови рискови явления също преместиха спектъра на помощта и съдействието на ЕС за развитие. За следващата МФР се разчита на голямо увеличение на финансовите ресурси за тази цел и включване в рамката на Европейския фонд за развитие. ЕИСК подкрепя тази дейност и подчертава необходимостта от обръщане на специално внимание на Африка, за да се помогне на континента да преодолее трудната ситуация от политическа, икономическа, социална и екологична гледна точка.

5.7.

Необходимо е да се даде нов тласък на геополитическата стратегическа роля на ЕС за насърчаване на мирните процеси в световен план, за да се даде нов тласък на възможностите за икономическо развитие в съседните на ЕС държави, а именно държавите от: Западните Балкани, Съюза за Средиземноморието, Източното партньорство и други засегнати от криза или конфликт държави.

6.   Утвърждаване на европейския начин на живот

6.1.   Социалните мерки

6.1.1.

Освен от икономическите и екологичните въпроси работната програма на ЕС за 2021 г. трябва да се ръководи и от социалното измерение. Това означава, че ангажираността за социална и устойчива Европа трябва да бъде приоритет. В това отношение важна роля играят и организациите на гражданското общество. Налице е възможност за насърчаване на социалните иновации като модел за възстановяване чрез съвместно създаване, проектиране и производство. В сложна социална среда с големи обществени предизвикателства единственият начин е да се мобилизират всички ресурси в обществото, като се работи междусекторно и мултидисциплинарно, за да се набележат решения. Организираното гражданско общество е катализатор за социални иновации.

6.1.2.

Необходимо е да се развие по-широко разбиране за „справедлив преход“ (освен въглищата) и да се приложи напълно Европейският стълб на социалните права, като същевременно се насърчават реформите на преразпределителните системи, равновесието между професионалния и личния живот и равенството между половете.

6.1.3.

Прилагането на европейския стълб на социалните права (ЕССП) на европейско равнище и във всички държави членки е важна стъпка за проактивното започване на процес на социално сближаване във възходяща посока. Политическите насоки на Комисията обещаха справедлив преход за всички към екологична социална пазарна икономика. Във връзка с това Комисията представи пътна карта относно „Силна социална Европа за справедливи промени“, която постави началото на дискусия с държавите, регионите и партньорите на ЕС относно конкретни ангажименти за прилагане на стълба на социалните права за осъществяване на напредък на европейско, национално, регионално и местно равнище до ноември 2020 г. (9). Въз основа на получената информация в началото на 2021 г. Комисията ще представи план за действие за изпълнението на социалния стълб. В приложението към пътната карта се съдържат допълнителни предложения за 2021 г. Те включват гаранция за детето, план за действие за социалната икономика, стратегия за хората с увреждания и дългосрочна визия за селските райони (10).

6.1.4.

Във връзка с пътната карта Комисията започна първи и след това втори етап на консултации със социалните партньори относно справедливи минимални работни заплати (11). ЕИСК очаква евентуална бъдеща законодателна инициатива на Комисията относно достойните справедливи минимални работни заплати. Целта следва да бъде да се гарантира, че минималните работни заплати във всички държави — членки на ЕС, осигуряват на всички работници достоен жизнен стандарт. ЕИСК приветства факта, че Комисията признава, че има възможност за действия на равнището на ЕС за насърчаване на ролята на колективното договаряне в подкрепа на адекватността и обхвата на минималната работна заплата и че в действията на ЕС във връзка с минималната работна заплата (12) следва да бъдат включени мерки в подкрепа на колективното договаряне, по-специално на секторно равнище.

6.1.5.

Сложността на социалното измерение на ЕС е толкова голяма, че за укрепването му са необходими механизми за управление, които да позволят колективно разрешаване на проблеми от различните участници в отделните сектори. Ролята на социалния диалог е от основно значение. Стабилно социално възстановяване означава също така по-добър достъп до профсъюзите и по-добра защита. Следва да се подкрепят колективното договаряне и демокрацията на работното място. ЕС и държавите членки трябва да подкрепят социалните партньори за значително увеличаване на обхвата на колективното договаряне. Необходимо е да се засили представителността и самостоятелността, както и връзките между социалния диалог на европейско и национално равнище. Освен това е налице необходимост от допълнително подобряване на капацитета и участието на социалните партньори в процеса на изготвяне на политики, както и от гарантиране на стабилна и балансирана рамка на колективните трудови правоотношения. ЕИСК счита, че Европейската комисия следва да преразгледа Рамката за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране и да предложи правно основание за конкретни рамкови условия по отношение на участието на работниците, без да се засягат националните правомощия (13), с цел да се подобри участието на работниците за управление на предизвикателствата на Зеления пакт и процеса на цифрова трансформация.

6.1.6.

ЕИСК призовава Комисията да реформира икономическото управление на Европейския съюз. ЕИСК е убеден, че са необходими някои промени относно: а) управлението, т.е. необходими са специални механизми за управление за по-бързо преодоляване на неотложните проблеми и справяне със сложни въпроси. Ролята на тези механизми ще бъде да свържат равнищата на ЕС и на държавите членки, а не да заместват действията на което и да е от тях; б) интегрирането на ЦУР в процесите на ЕС за икономически и социален мониторинг и в процеса на бюджетиране. В това отношение в европейския семестър може да се предвидят нови, подобрени, измерими и допълнителни социални, икономически и екологични показатели за наблюдение и проследяване на всички аспекти на Европейския стълб на социалните права и неговите принципи, както и на 17-те ЦУР (14).

6.1.7.

ЕИСК приветства обявеното предложение за подобряване на условията на труд на работещите през платформи през 2021 г. ЕИСК обаче изразява съжаление, че в съобщението на Комисията (15) не е разгледано пряко много по-голямото предизвикателство, свързано с един приобщаващ и справедлив преход. Той настоява за необходимостта от амбициозен план за действие, който да насърчава държавите членки да изпълнят ангажиментите си във връзка с провъзгласяването на Европейския стълб на социалните права (16).

6.1.8.

Реорганизацията на работата е от решаващо значение във фазата на възстановяване от кризата, свързана с COVID-19. Както в частния, така и в публичния сектор на здравеопазването, стремежът към увеличаване на производителността е в противоречие с качеството на услугите и навреди на професионалния опит, което доведе до драматични последици по време на здравната криза в повечето държави от ЕС. Преходът към дейности, основаващи се на услуги, би довел до по-трудоемка икономика, която противодейства на несигурните работни места в тези сектори, подкрепя по-високи равнища на заетост и връща работни места в реалната икономика. Ето защо политиките за подпомагане на качествената работа в трудоемки сектори, които предоставят висококачествени услуги, са от съществено значение.

6.1.9.

ЕИСК продължава да изразява загриженост във връзка с факта, че в много държави членки бедността като цяло и сред работещите все още представлява значителен проблем. В допълнение към подобряването на нивото на заплатите е необходим и всеобхватен подход на равнището на ЕС и на държавите членки, включително действия за гарантиране на схеми за адекватен минимален доход, общи минимални стандарти в областта на осигуряването срещу безработица и ефективни схеми за активно приобщаване, подкрепени от основни и еманципиращи социални услуги. Освен това са необходими и добре функциониращи пазари на труда, публични служби по заетостта и активни политики по отношение на пазара на труда (17).

6.1.10.

ЕИСК подкрепя стратегията на Комисията за равенство между половете за 2020—2025 г. и ѝ препоръчва да приеме стратегии за интегриране на принципа на равенство между половете във всички програмни и управленски органи и да възприеме междусекторен подход към равенството между половете. Стратегията следва да бъде изпълнена заедно с мерки за преодоляване на въздействието на COVID-19 чрез съобразени с конкретните нужди целеви политики. Комитетът отбелязва намерението на Комисията да предложи законодателна инициатива относно задължителните мерки за прозрачност на заплащането. При разглеждането на въпроса за разликите в заплащането и други аспекти на равенството между половете следва да се отдаде по-голямо социално признание и икономическа стойност на работните места и секторите, в които по традиция работят много жени, като те често са с ниско заплащане и недостатъчно оценени.

6.1.11.

Важно е да се продължи преодоляването и смекчаването на социално-икономическите последици от пандемията, които са изключително тежки в основните области на транспорта, пътуванията и туризма.

6.2.   Миграция и ерата след COVID-19

6.2.1.

С избухването на пандемията от COVID-19, последвалата огромна трагедия за националните здравни системи и сривовете на икономиката във всички страни, изглеждаше, че въпросът за миграцията е изчезнал от полезрението и е отстъпил на заден план, с известно безразличие от страна на общественото мнение. Лицата, търсещи убежище, не могат да бъдат изоставени поради настоящата криза. Основните права на защита са в основата на европейските ценности и не могат да бъдат прекратени, когато са неудобни.

7.   Нов тласък за европейската демокрация

7.1.

Европейският съюз се основава на общи европейски ценности, които не подлежат на обсъждане при никакви обстоятелства: зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона. Тези ценности не могат да бъдат пренебрегвани, когато ЕС и неговите държави членки са изправени пред извънредна ситуация и последици от нея от гледна точка на икономическите и социалните предизвикателства. Въпреки че отговорът на настоящата криза трябва да бъде бърз и оправдава някои извънредни и ограничени във времето мерки, тези мерки не могат да противоречат на върховенството на закона и да застрашават демокрацията, разделението на властите и основните права на европейските граждани. ЕИСК настоява всички политически мерки в това отношение да бъдат в пълно съответствие с нашите общи ценности, посочени в член 2 от ДЕС.

7.2.

В рамките на новия процес на възстановяване и реконструкция ЕИСК се надява, че предстоящата конференция за бъдещето на Европа би могла да бъде възможност за укрепване и задълбочаване на институционалната структура на ЕС, както и за реално подновяване на проекта на ЕС, който да бъде в състояние да се справя с предизвикателствата през следващите десетилетия.

7.3.

Предизвиканата от COVID-19 криза изведе на преден план институционалните ограничения и недостатъци на настоящия Европейски съюз, като същевременно демонстрира неотложната необходимост от ефективен и ефикасен Съюз. Необходима е нова структура на Европейския съюз, която не се ограничава до единния пазар на ЕС и която да доведе до по-интегрирана Европа с действителен фискален капацитет, чиято основна цел е да подобрява условията на живот и труд на гражданите. Поради тези причини ЕИСК счита, че в процеса на конференцията следва да се вземат предвид съществуващите инструменти на ЕС за възстановяване и вече установената солидарност, като същевременно се гарантира екологична устойчивост, икономическо развитие, социален напредък, сигурност и демокрация. ЕИСК подчертава, че въпреки пандемията прякото участие на организациите на гражданското общество, социалните партньори и избраните представители трябва да остане приоритет на конференцията, и очаква нейното начало, за да се изгради един по-демократичен, по-ефективен и по-устойчив Съюз заедно с всички граждани на ЕС. ЕИСК счита, че Комисията следва да запази обхвата на конференцията отворен за всички възможни резултати, включително законодателни предложения, стартиране на промени на Договорите и други.

7.4.

Според ЕИСК дезинформацията създава пряка заплаха не само за способността на хората да вземат информирани политически решения, но и за проекта за европейска интеграция и следователно за единството, просперитета и световното влияние на Европейския съюз. Отслабването на способностите на ЕС за демократичен процес на вземане на решения е в интерес на определени чуждестранни сили, както и на екстремистки групи, които се противопоставят на европейското сътрудничество и по-тясното сближаване. ЕИСК би искал да изрази своята решителна подкрепа за настоящите усилия на ЕС да противодейства на външната и вътрешната дезинформация и настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно спазване и последващи регулаторни действия по отношение на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, по-нататъшно развитие на неотдавна създадената „система за бързо предупреждение“ и звената за разузнаване на STRATCOM, както и разширяване на дейността на Европейската служба за външна дейност срещу дезинформацията успоредно със значително разширяване на сферата на действие на ЕС срещу вътрешната дезинформация (18).

7.5.

ЕИСК решително подкрепя предложението на Европейската комисия за разработване на План за действие за европейска демокрация, който следва да бъде подробен и постоянен, с капацитет за промяна, подсигурен с финансова подкрепа и междуинституционална координация. Планът за действие за европейска демокрация и свързаните с това бъдещи инициативи следва да се стремят да направят много повече за постигане на свободни и плуралистични медии и качествена независима журналистика, ефективно регулиране на социалните медии, особено с цел борба срещу дезинформацията, и да включват регламентиране на политическата реклама онлайн и на отговорността за съдържанието, модернизиран изборен процес, включване на обезправените групи, предимно лица с увреждания, както и широко разпространено гражданско образование във всички държави членки относно Европейския съюз и неговия демократичен процес. ЕИСК припомня предложението си за амбициозна стратегия на ЕС за комуникация, образование и осведомяване на обществеността относно основните права, върховенството на закона и демокрацията (19).

7.6.

Необходими са допълнителни действия за постигане на свободни и плуралистични медии и качествена независима журналистика, както и ефективно регулиране на социалните медии, по-специално за борба с дезинформацията и включване на регулирането на политическите реклами онлайн и отговорността за съдържанието.

7.7.   По-добро регулиране и прогнозиране

7.7.1.

ЕИСК отново призовава за преразгледана програма за по-добро регулиране, в която да бъде включена „проверка на устойчивостта“, за да се гарантира, че всички законодателни актове и политики на ЕС допринасят за изпълнението на ЦУР.

7.7.2.

ЕИСК се ангажира да допринася за успеха на новата платформа „Готови за бъдещето“, която заменя платформата REFIT, и приветства по-голямата роля на ЕИСК в нея по отношение на участието, представителството и приноса. Новата платформа ще ангажира държавите членки и представителите на гражданското общество да работят за опростяване и намаляване на ненужната регулаторна тежест, както и за подготовката на Европа за нови предизвикателства в бъдеще, като например цифровизацията. Предизвиканата от COVID-19 криза показа колко е важно да се разработват политики и да се укрепват способностите по такъв начин, че да бъдат пригодени за преодоляване на несигурността на бъдещето.

7.7.3.

ЕИСК припомня, че подобряването на регулирането не може да замества политическите решения и в никакъв случай не може да води до дерегулиране, нито да предизвиква намаляване на равнището на социална закрила, опазването на околната среда и защитата на потребителите, както и на основните права. ЕИСК призовава Комисията да преразгледа насоките и критериите на инструментариума за по-добро регулиране, за да бъдат включени в процеса на оценка целите за устойчиво развитие (ЦУР) на програмата „Хоризонт 2030“. В инструментариума за по-добро регулиране следва изрично да се включи „проверка на устойчивостта“. ЕИСК отново призовава европейската екосистема за оценка на въздействието (ОВ) да продължи да се развива, за да се укрепи нейното качество и да се насърчи активното участие на организираното гражданско общество в разработването и прилагането на законодателството (20).

7.7.4.

ЕИСК предлага Комисията да съчетае публичните консултации (поради своите ограничения) с ad hoc кръгли маси на съответните заинтересовани страни, като например социалните партньори и организираното гражданско общество, с цел укрепване на демокрацията на участието.

7.7.5.

Следва да бъде укрепено участието на организациите на гражданското общество в оценката на въздействието и в стратегическото прогнозиране, за да се гарантира, че техният експертен опит и знания по места се вземат предвид при изготвянето на бъдещото законодателство и политики във връзка с периода след COVID-19.

7.7.6.

Самите организации на гражданското общество са сред жертвите на неравенствата и слабостите в рамките на системата. Настоящата и бъдещата им способност да отговарят на нуждите е застрашена от често оскъдните и променливи ресурси. Това трябва да бъде разрешено чрез гарантиране на механизми за финансиране за тях. Работната програма на Комисията за 2021 г. след кризата е голяма възможност за преразглеждане на ангажимента на ЕС към организациите на гражданското общество по отношение на по-устойчива и структурна финансова подкрепа спрямо финансиране въз основа на проекти.

---

(1)  Резолюция относно Предложения на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19 (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стp. 1).

(2)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1590732521013&uri=COM:2020:456:FIN

(3)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qi1590574123338&uri=CELEX%3A52020DC0380

(4)  NAT/784 — Европейски законодателен акт за климата (вж. страница 143 от настоящия брой на Официален вестник).

(5)  Вж. бележка под линия 4.

(6)  Вж. страница 124 от настоящия брой на Официален вестник.

(7)  INT/894, Бяла книга за изкуствения интелект (вж. страница 87 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  Вж. например https://www.ilo.org/global/standards/lang--en/index.htm

(9)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_20_20.

(10)  Силна социална Европа за справедливи промени.

(11)  https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=1226&furtherNews=yes&newsId=9696

(12)  Текущо становище SOC/632 — „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“.

(13)  CCMI/124 — „Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“ (ОВ C 19, 21.1.2015 г., стp. 50).

(14)  https://www.eesc.europa.eu/bg/documents/resolution/european-economic-and-social-committees-contribution-2020-commissions-work-programme-and-beyond

(15)  https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/communication-eu-industrial-strategy-march-2020_bg.pdf

(16)  INT/897 — Промишлена стратегия (вж. страница 108 от настоящия брой на Официален вестник).

(17)  Текущо становище SOC/632 на ЕИСК относно „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“ и становище на ЕИСК SOC/583: https://www.eesc.europa.eu/en/our-work/opinions-information-reports/opinions/common-minimum-standards-field-unemployment-insurance-eu-member-states-concrete-step-towards-effective-implementation (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стp. 32), и становище на ЕИСК „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стp. 1).

(18)  SOC/630 — „Въздействие на кампаниите за участие в процеса на вземане на политически решения“ (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стp. 26).

(19)  ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 39 и Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета относно „По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза — Актуално състояние и възможни следващи действия“, 3 април 2019 г.

(20)  INT/886 — По-добро регулиране: преглед и запазване на ангажимента ни“ (ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 72).