Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Укрепване на конкурентоспособността, иновациите, растежа и създаването на работни места чрез насърчаване на световното сътрудничество в областта на регулирането, подкрепа за обновена многостранна търговска схема и намаляване на изкривяващите пазара субсидии“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 364/05)

Докладчик:	Георги СТОЕВ
Съдокладчик:	Thomas STUDENT

Решение на пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	CCMI
Приемане от секцията	26.6.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	16.7.2020 г.
Пленарна сесия №	553
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	211/1/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Катаклизми от рода на коронавируса (COVID-19) представляват заплаха от изпадане на световната икономика и социалния живот в застой. Въздействието от това включва рецесия в САЩ, ЕС, Япония и други региони по света, изключително нисък растеж в Китай и огромни загуби под формата на спад на производството. Правителствата трябва да компенсират икономическите щети с фискални и парични политики и да се справят с очакваните промени на икономическата парадигма. ЕИСК подчертава необходимостта от ефикасни бизнес модели и механизми за защита на търговията, по-специално по отношение на Азия, и отбелязва, че 36 милиона работни места в ЕС зависят от експортния потенциал на ЕС и че делът на заетите в ЕС, които се издържат от продажби на стоки и услуги на останалия свят, като съотношение към общата заетост се е увеличил от 10,1 % през 2000 г. на 15,3 % през 2017 г. (1) Фискалният, икономически и социален отговор на кризата е необходим за предотвратяване на отрицателното ѝ въздействие върху тези и други сектори.

1.2.

Като част от общото реформиране на промишлената политика, което се налага от съображения, свързани с екологичната устойчивост и цифровизацията, породената от коронавируса криза следва да доведе до укрепване на сектора за производство на оборудване за здравеопазването и фармацевтичния сектор в ЕС, с оглед да се гарантира споделеният суверенитет и независимост на ЕС в тези сектори. Изготвянето на настоящото становище започна, преди настъпването на непредвидимата здравна и икономическа криза да ни принуди да променим нашите модели на икономики и глобализация в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Кризата не е централен въпрос в настоящото становище, но тя оказва и ще оказва огромно въздействие върху секторите и темите, които се обсъждат в следващите параграфи. Вече е видно, че кризата тласка някои райони на планетата по целия свят и в рамките на ЕС към нова вълна от протекционизъм и икономически национализъм. Към настоящия момент всички тези фактори са взети под внимание във възможно най-голяма степен от гледна точка на хоризонталния подход в рамките на настоящото становище.

1.3.

ЕИСК споделя виждането, че предприятията с международна дейност и международната търговия имат потенциал да допринесат за световен растеж в резултат на по-голяма степен на специализация, икономии от мащаба, по-усъвършенствани глобални вериги за създаване на стойност и разпространяването на научните изследвания и технологиите. Следва да бъде посочен и преходът от вериги за създаване на стойност към мрежи за създаване на стойност, от линейна към кръгова икономика и от материални към нематериални активи.

1.4.

ЕИСК подчертава, че политиката на ЕС трябва да гарантира, че участниците в промишленото развитие няма да станат жертва на несправедлив икономически, социален и екологичен дъмпинг. Във връзка с неотложните политики, които трябва да бъдат реализирани, ЕС е изправен пред следните предизвикателства: пазара на САЩ за износ от ЕС, възможното сътрудничество между ЕС и САЩ, бъдещата роля на Китай и необходимостта от преструктуриране на СТО. Промишлените сектори следва да се превърнат в решение, което дава възможност за преодоляване на обществените и екологичните предизвикателства, като създават нова стойност за обществото.

1.5.

ЕИСК изразява съгласие, че глобализацията без регулация води до по-голямо неравенство, низходящ натиск върху предприятията, заплатите и условията на труд и по-малка социална сигурност. Това би могло да се превърне в реална заплаха за европейските социални модели. Нерегулираната глобализация има отрицателни последици и по отношение на екологичните стандарти. ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че европейските дружества и работни места са поставяни под натиск от нелоялни непазарни търговски практики, които не зачитат международните социални и екологични споразумения. Промишлеността на ЕС следва да се възползва от уникалното си предимство, като комбинира европейските ценности, новите технологии и ориентирания към бъдещето подход. Единният пазар е от основно значение за европейската промишленост и за разпространението на иновации — не само по отношение на цифровите технологии, но и на други главни базови технологии, например биотехнологиите. Освен това може да се подчертае и ролята на социалното и регионалното сближаване и на социалния диалог за гарантиране на приемането от страна на обществото.

1.6.

Промишлената стратегия и търговската политика на ЕС не следва да подкопават усилията на Съюза за предоставяне на помощ за развитие на трети държави, като ЕИСК препоръчва да бъде възприет балансиран подход с по-добра координация и в съчетание с националната помощ за развитие по отношение на по-нестабилните икономики. ЕИСК е загрижен във връзка с факта, че ескалацията на мерките, които не са в съответствие с правилата на СТО, и новите дискриминационни безмитни режими създават риск от реципрочно налагане на прекомерни регулаторни тежести по начин, който се превръща в нов стандарт в световната търговия. Съществуващите програми за подпомагане и наблюдение на ЕС следва да бъдат подложени на преоценка в съответствие с правилата за конкуренция на ЕС, за да се предоставя подкрепа на държавите — членки на ЕС, партньорите, дружествата и служителите, които са засегнати неблагоприятно от икономическата криза и търговските войни, и за да се намали тежестта върху тях.

1.7.

ЕИСК счита, че за да се справи с външните предизвикателства, вътрешният пазар на ЕС следва да се превърне в „най-доброто място за инвестиране“. Новата промишлена стратегия и всички други лостове следва да бъдат подложени на оценка от гледна точка на тяхната способност да насърчават и подкрепят инвестициите в промишлена, енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура посредством подход на разширена свързаност. Преразглеждането на правилата за сливане и придобиване и за държавната помощ би могло да постави ЕС в по-равностойно положение спрямо световната конкуренция. Всички равнища на управление следва да гарантират, че ползите от глобализацията се разпределят справедливо, а отрицателните въздействия на световно, регионално и местно равнище се смекчават.

Въвеждането на обща схема за преки чуждестранни инвестиции ще помогне да се гарантира, че е възможно да се осигури участие в стратегически активи, като ключова по своята важност инфраструктура, технологии и сигурност на доставката на основни суровини. Повече от всякога са необходими оползотворяването на директивите в областта на обществените поръчки, ефективни инструменти за защита на търговията и надеждна мрежа от споразумения за свободна търговия (ССТ), за да се противодейства на незаконни практики, да се задълбочи сближаването в областта на регулирането и да се насърчават стандарти за устойчивост, като по този начин се намаляват изкривяванията на пазара.

1.8.

ЕИСК изразява загриженост във връзка с отрицателното отношение в последно време към международната търговия и глобализацията и с възхода на популистки движения, които призовават за повече национализъм. Той счита, че протекционизмът и национализмът не могат да дадат правилни решения за икономическите и социалните проблеми. Приоритетите в областта на реформите и инвестициите в средносрочен план са необходими, за да могат икономиките да възстановят устойчивия и приобщаващ растеж, като се интегрират екологичният преход и цифровата трансформация. ЕС следва да вземе всички възможни мерки, за да запази изцяло демокрацията въпреки условията на пандемия.

1.9.

ЕИСК счита, че Зеленият пакт би трябвало да бъде интегриран в новата промишлена стратегия и търговската политика заедно с политиката в областта на икономиката, регулирането и конкуренцията в рамките на всеобхватно усилие за подпомагане на околната среда, без да се създава заплаха за единния пазар и европейските предприятия и работни места, и би трябвало да установи високи екологични амбиции за промишлеността като цяло.

1.10.

ЕИСК споделя мнението, че едно от основните послания относно икономическата стабилност е държавите членки да отделят подобаващо внимание на качеството на публичните финанси, насърчавайки необходими и ориентирани към бъдещето инвестиции.

2.   Общи съображения

2.1.

Многостранната система се намира под непрекъснат натиск и дружествата от ЕС, които осъществяват дейност в световен мащаб, са изправен пред все повече трудности и несигурност наред с нарастващ протекционизъм и продължаващи напрежения между търговските партньори на ЕС. Световните вериги за създаване на стойност се свиват и се наблюдава обща тенденция на връщане към регионализация навсякъде по света. ЕС заедно със САЩ и Китай са в центъра на тези динамични процеси, като редица ключови сектори на промишлеността са подложени на значителен натиск. Трябва да бъдат взети фундаментални решения за увеличаване на възможността за избягване на риска от маргинализация и за запазване на световната роля на ЕС. Налице е неотложна необходимост от преразглеждане на инвестициите на територията на ЕС и поставяне на акцент върху оказването на подкрепа на предприятията, особено на МСП, като се гарантира предоставяне на ликвидност и стабилност във финансовия сектор, запазване на единния пазар и гарантиране на движението на стоки от критично значение. Тази цел може да бъде постигната само посредством съчетание от мерки като: регулации и политики, които се прилагат и към дружества от трети държави, опериращи в ЕС, инфраструктурата, инвестициите в обществени блага (т.е. здраве, образование, цифрова инфраструктура), реципрочността в областта на обществените поръчки, ефективната търговска политика, цифровата независимост и т.н.

2.2.

Световната конкурентоспособност на промишлеността в ЕС е възпрепятствана от възвръщането на едностранния подход и липсата на ефективно световно управление на икономическите и търговските въпроси, както и пазарните асиметрии и смущения, причинени от субсидирани конкуренти, по-конкретно държавни предприятия, и от кризата. Инвестициите на дружествата от ЕС в научни изследвания и иновации имат за цел да съчетаят конкурентоспособността и устойчивостта, но тези инвестиции и сериозни рискове могат да се окажат неефективни поради ограничения достъп до международните пазари и поради нелоялната конкуренция. В този контекст МСП са по-уязвими от когато и да било.

2.3.

При тези условия подкрепяните от ЕС алианси биха могли да подпомагат интересите на Съюза в многостранни организации, като Световната търговска организация (СТО) и Организацията на обединените нации (ООН). В този смисъл приетата наскоро промишлена стратегия и годишният доклад на Комисията относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия представляват стъпка към по-голяма прозрачност, но и ефективен инструмент за предоставяне на гражданското общество на обективна обща информация относно търговските споразумения, договорени от ЕС. Независимо че съдържа някои положителни елементи, все още не всички са убедени, че цялостният пакет на приетата наскоро промишлена стратегия ще промени осезаемо положението за предприятията, работниците и гражданското общество, които се стремят да повишат конкурентоспособността и икономическия растеж на Европа.

2.4.

Възприемането на силна европейска промишлена политика и защитата на търговските интереси на ЕС са съвместими с приоритетната цел на неговата външна политика: укрепване на многостранния формат около институциите от системата на ООН. Ако бъдат извършени необходимите реформи в тях, би трябвало да стане възможен преходът към свят, регулиран от справедливи правила с демократично управление.

3.   Реализирана на потенциала на стопанските перспективи

3.1.

ЕИСК изразява съгласие с виждането на Комисията, че дружествата от ЕС могат да се възползват от промишлената стратегия на ЕС и търговските споразумения само ако разполагат със съответната информация за съдържанието на тези стратегии и споразумения и разбират по какъв начин те функционират на практика.

3.2.

ЕИСК отбелязва със загриженост, че сложността на правилата за произход и на административните формуляри, изисквани от търговските партньори на ЕС за предоставяне на преференции на дружествата от ЕС, както и усилията, полагани за доказване на преференциален произход, изглеждат непропорционални за МСП от ЕС спрямо обема на сключените от тях договори.

3.3.

ЕИСК предлага да бъде предвидена също така възможност за разглеждане на основни въпроси във връзка с развитието на алтернативни механизми за уреждане на спорове и за прилагането на механизми на ООН за онлайн решаване на спорове, в случай че дадена държава прилага нелоялна конкуренция, несправедливи условия на труд или стандарти за устойчивост. ЕИСК приветства наскоро обявената от ЕК многостранна временна договореност за арбитраж като временно решение за запазване на независима, двустепенна функция за уреждане на спорове.

3.4.

ЕИСК припомня, че по-голямата част от стопанските дейности на МСП се осъществяват предимно в рамките на единния пазар (2), като само около половината от МСП продават своите стоки извън ЕС-28 (3), и отбелязва също така, че износът на МСП е силно концентриран в някои държави членки и региони, като над две трети от общата стопанска и търговска дейност на МСП в ЕС се осъществява от шест държави членки (4).

3.5.

ЕИСК приветства напредъка в работата на Комисията във връзка с онлайн портала, който ще включва две бази данни — базата данни за достъп до пазара и бюрото за съдействие в областта на търговията, и чрез който се преодолява сложността и липсата на съгласуваност на правилата за произход и митническите процедури и се въвежда безплатен онлайн калкулатор на правилата за произход като допълнителна подкрепа за МСП от ЕС.

3.6.

ЕИСК счита, че Комисията и Европейската служба за външна дейност, както и дипломатическите, и консулските представителства на държавите членки, биха могли да играят важна роля за популяризирането на стратегията и услугите на ЕС, както и търговията на Съюза с трети държави, за да се улеснят входящите инвестиции и възможностите за износ за европейските предприятия и работници.

3.7.

ЕИСК приветства и инициативите на Европейската комисия за насърчаване и подкрепа на МСП от ЕС в техните усилия за интернационализация, така че те да станат конкурентоспособни в световен мащаб, и изтъква необходимостта да се гарантира, че тези инициативи се прилагат и „от долу нагоре“. Наред с тези инициативи новата парадигма може да донесе повече възможности за МСП и другите регионални участници.

3.8.

ЕИСК разглежда със загриженост нерешените въпроси с търговските партньори на ЕС, представени в доклада на Комисията, и по-специално факта, че продуктите от ЕС продължават да се сблъскват с пречки пред достъпа до пазари в държавите партньорки. Следва да се даде висок приоритет на взаимното небюрократично признаване на техническите стандарти.

3.9.

ЕИСК изтъква, че както се подчертава в проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (5) въз основа на анализ на търговските потоци в някои държави членки, резултатите на ЕС по отношение на износа имат силно изразена положителна корелация с БВП, а търговията е силно концентрирана в няколко държави членки.

3.10.

ЕИСК припомня, че неравномерно разпределеното териториално въздействие на глобализацията е признато от Комисията в нейните документи за размисъл относно „Извличане на ползите от глобализацията“ и „Бъдещето на финансите на ЕС“, в които се подчертава, че макар ползите от глобализацията да са широко разпространени, разходите често са локализирани.

3.11.

ЕИСК поставя специален акцент върху ролята на политиката на сближаване за повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез целенасочени инвестиции в ключови сектори, като мрежова инфраструктура, научни изследвания и иновации, ИТ услуги, действия в областта на околната среда и климата, качествена заетост и социално приобщаване.

3.12.

ЕИСК подчертава ролята, която Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) може да играе в подпомагането на лицата, останали без работа в резултат на структурни промени, дължащи се на глобализацията, цифровизацията, миграцията и изменението на климата. С оглед на огромния мащаб на задаващата се криза в областта на икономиката и заетостта ЕФПГ следва да бъде укрепен финансово, а неговите правила да станат по-гъвкави, за да са подходящи за естеството и размера на кризата, както и да бъде свързан с Фонда за справедлив преход.

3.13.

ЕИСК изразява съгласие, че гъвкавите схеми на работа и дистанционната работа играят важна роля за запазването на работните места и производството, но въпреки усилията за смекчаване на социалните последици от кризата се очаква тя да доведе до значително увеличаване на безработицата и неравенствата по отношение на доходите. Преразгледаната политика на ЕС за Зеления пакт би могла да играе важна роля, за да се гарантира, че глобализацията има положителни икономически, социални, териториални и екологични последици за бизнеса, служителите и гражданското общество и допринася за намаляване на изкривяванията на пазара.

3.14.

ЕИСК и счита, че за да бъдат създадени еднакви условия на конкуренция, би могъл да се използва механизъм за справяне с „емисиите на въглероден диоксид“ в производството, както и усилията за декарбонизиране на промишлените сектори. ЕИСК отбелязва обаче, че при тази мярка трябва да се постигне баланс между проблемите, свързани с околната среда, търговията и справедливостта, за да се избегнат изкривявания на пазара, които задействат ответни мерки срещу държавите от ЕС и по този начин вредят на промишлеността в Съюза и на работните места в сектора.

3.15.

ЕИСК споделя мнението, че намаляването на разликите в производителността между икономиките, регионите и предприятията с висока производителност и всички останали е от решаващо значение, както и че ефективните институции и данъчни системи биха могли да подкрепят производителността.

3.16.

Необходима е нова промишлена политика с акцент върху насърчаване на дейности с по-голямо иновационно съдържание и генериране на по-голяма добавена стойност, което е неразделна част от стимулирането на качествени и нови работни места. Подобна политика, ако бъде разумно съставена и правилно изпълнена, би могла да избегне отрицателното въздействие на по-нататъшните спадове на БВП, фрагментирането на единния пазар и нарушаването на веригите за създаване на стойност.

4.   Смекчаване на отрицателното въздействие на извънредни развития

4.1.

ЕИСК призовава всички ключови институционални участници да преосмислят връзките между ЕС-27 и Обединеното кралство, които до голяма степен ще определят въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство върху съответните икономики. Трябва да се разработят подходящи мерки за секторите, в които ще има особено неблагоприятно въздействие.

4.2.

ЕИСК изразява съжаление поради факта, че решението на САЩ за въвеждане на допълнителни мита върху европейски продукти като ответна мярка на помощта, предоставяна от ЕС на производителя на Airbus, ще окаже въздействие основно върху селскостопански и хранително-вкусови продукти, произвеждани от държавите — членки на ЕС. Ефективността на защитните мерки на ЕС в стоманодобивния сектор, които традиционно са в центъра на вниманието на CCMI, следва да бъде преоценена с оглед на неблагоприятната икономическа среда за стоманодобивната промишленост, за да се избегнат допълнителни щети за местните стоманодобивни предприятия и да се гарантират еднакви условия на конкуренция за предприятията и работниците от ЕС. ЕИСК подчертава, че митата на САЩ върху вноса на стомана доведоха до сериозно отклоняване на търговски потоци с продукти от стомана от трети държави, които навлизат във все по-големи обеми на европейския пазар и се използват по-специално при договори за строителство на обществени инфраструктури.

4.3.

ЕИСК отбелязва, че нито една държава не може да се изолира от глобализацията, без да плати огромна цена, но рискът от срив на многостранната търговска система е реален и следователно ЕС трябва да обмисли това. Във връзка с това Комитетът приветства работната програма на Комисията за 2020 г., в която се предвижда инициатива за реформа на СТО до края на 2020 г., както предложения план за възстановяване.

4.4.

ЕИСК споделя виждането, че ЕС трябва да премине към по–решителен подход, за да гарантира на практика истинска реципрочност и да води борба с протекционизма по отношение на достъпа до пазарите на обществени поръчки в трети държави. За китайския пазар на обществени поръчки и защита на правата върху интелектуалната собственост е известно, че се отличават от международните стандарти, и независимо от факта, че се присъедини към СТО, Китай все още е силно защитен пазар. Освен това Китай все още не се е присъединил към Споразумението на СТО за държавните поръчки, въпреки обещанието си, когато беше приет в СТО. Дебатът за Китай се превърна в още по-чувствителен въпрос в ЕС. Амбициозни програми, като инициативата „Един пояс, един път“ или „Произведено в Китай 2025 г.“ и „Насоки 16+1“ (Будапеща, 2017 г., София, 2018 г., Дубровник, 2019 г.) (6), привлякоха вниманието на редица частни и публични участници, включително институциите на ЕС. Въпросът с изграждането на 5G мрежа изведе на преден план темата за цифровата сигурност, като създаде благодатна основа за осъществяване на напредък във връзка с цифровата независимост на ЕС. Най-рационалният и резултатен подход във връзка с това е да се подкрепят програми на ЕС за инвестиции в научни изследвания и иновации.

4.5.

Политическите препоръки и конкретните мерки би трябвало да вземат предвид две дадености от стратегическо естество. Първата е, че форматът Г-20, който можеше да се превърне в световен политически форум, допълващ системата на Организацията на обединените нации, в рамките на който също да могат да се разглеждат глобалните дисбаланси и неравенства, загуби голяма част от своята тежест. Втората, тясно свързана с първата, е, че ЕС няма ефективна „външна икономическа политика“. Промишлената политика и другите политики на ЕС, които имат отношение към факторите, свързани с производството, енергетиката, вътрешния пазар, научните изследвания и иновациите, транспорта и т.н., са изключени или намират само частично отражение във външното измерение на търговията и външните служби на ЕС, както и агенциите за експортно кредитиране на държавите членки, които следва да обединят усилията си. Тази липса затруднява още повече отстояването на позиции пред важни международни участници и намалява ролята на ЕС на многостранни и международни форуми, както и при предотвратяването на изкривявания на пазара.

5.   Въздействието на кризата, породена от пандемията на коронавируса (COVID-19)

5.1.

Разпространението на COVID-19 оказа извънредно макроикономическо и фискално отражение, което все още е в процес на развитие. ЕИСК споделя виждането, че нямаше алтернатива на неотдавна обявените мащабни финансови и експанзивни парични политики в ЕС и навсякъде по света. Основните предизвикателства включват непълно и неравномерно възстановяване и увеличаване на безработицата. Въпреки че политическите мерки би трябвало да ограничат увеличаването на безработицата, необходимите политически мерки ще доведат до публични дефицити и увеличаване на публичния дълг.

5.2.

ЕИСК подчертава, че тази криза има сериозни дългосрочни последици за ЕС. Предвид факта, че координираният ангажимент на ЕС за борба с пандемията беше забавен по политически причини, това би могло да доведе до загуба на доверието в политиката като цяло.

5.3.

Някои други рискове са по-дълготрайна от предвиденото пандемия, финансова нестабилност както в световен мащаб, така и в ЕС, нарастване на протекционизма, фрагментиране на единния пазар и устойчиви структурни различия.

5.4.

ЕИСК счита, че Европа се нуждае спешно от нов проект за вътрешна интеграция, обща икономическа, социална (включително координация по отношение на общественото здраве), фискална, енергийна и екологична стратегия и съгласувана търговска политика. Липсата на ефективна европейска стратегия буди тревога и това положение трябва да се промени към нов колективен европейски подход.

5.5.

Необходим е мащабен пакет за инвестиции с цел възстановяване и реконструкция в подкрепа на икономиката в ЕС след края на кризата като част от новата многогодишна финансова рамка в допълнение на това, което вече се прави по линия на Европейския механизъм за стабилност, Европейската инвестиционна банка и Европейската централна банка. Необходимият инвестиционен план за възстановяване би трябвало да се финансира допълнително чрез съществуващите фондове и финансови инструменти на ЕС, както и облигации за възстановяване, ясно определени по отношение на проблемите в резултат на извънредното положение във връзка с коронавируса, гарантирани от бюджета на ЕС. Във връзка с това ЕИСК разглежда наскоро представения от Европейската комисия план за възстановяване като конкретна първа стъпка в тази насока.

5.6.

ЕИСК подчертава, че основаната на правила търговия е от съществено значение и във времена на криза и като част от стратегията на ЕС за излизане от нея. Държавите — членки на ЕС, трябва да зачитат правилата на единния пазар и да гарантират, че няма вътрешни бариери пред търговията на ЕС, като започнат по-всеобхватни преговори за многостранно споразумение, което би довело до еднакви условия на конкуренция, включително възможното трайно либерализиране на митата върху медицинското оборудване, и би спомогнало да се гарантира, че световните вериги на доставки могат да функционират свободно в този критично важен сектор. Наред с тези мерки либерализирането на митата и експортното финансиране, добре координирани между съответните органи на ЕС и държавите членки, биха могли да намалят натиска върху предприятията и да предотвратят изкривявания на пазара.

---

(1)  http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2018/november/tradoc_157516.pdf

(2)  EPRS, CETA implementation: SMEs and regions in focus (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Изпълнението на ВИТС: акцент върху МСП и регионите), проучване по искане на КР, 18 ноември 2019 г., достъпно на адрес: http://www.europarl.europa.eu/thinktank/bg/document.html?reference=EPRS_IDA(2019)644179.

(3)  Експресно проучване на Евробарометър 42, Интернационализация на малките и средните предприятия, октомври 2015 г.

(4)  Белгия, Германия, Испания, Италия, Нидерландия и Обединеното кралство.

(5)  Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Interactions between trade, investment and trends in EU industry: EU regions and international trade (Взаимодействия между търговията, инвестициите и тенденциите в промишлеността на ЕС: регионите на ЕС и международната търговия), проучване по искане на КР, 27 октомври 2017 г., достъпно на адрес: http://www.europarl.europa.eu/thinktank/bg/document.html?reference=EPRS_STU(2017)608695.

(6)  2017: https://www.fmprc.gov.cn/mfa_eng/wjdt_665385/2649_665393/t1514534.shtml;

2018: https://www.fmprc.gov.cn/mfa_eng/wjdt_665385/2649_665393/t1577455.shtml;

2019: https://www.fmprc.gov.cn/mfa_eng/wjdt_665385/2649_665393/t1655224.shtml.