Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост“

(COM(2020) 408 final — 2020/0104 (COD)

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за техническа подкрепа“

(COM(2020) 409 final — 2020/0103 (COD)

(2020/C 364/18)

Главен докладчик:

Dimitris DIMITRIADIS

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 10.6.2020 г. Европейски парламент, 17.6.2020 г.
Правно основание	член 175, параграф 3 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане на пленарна сесия	16.7.2020 г.
Пленарна сесия №	553
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	208/4/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложения Механизъм за възстановяване и устойчивост (наричан по-нататък „механизъм“) (1).

1.2.

Освен икономическото измерение в предложението на Комисията по същество се насърчава задълбочаването и обединяването на европейското семейство, тъй като то укрепва солидарността и сътрудничеството между държавите членки.

1.3.

Предложението на Европейската комисия доказва, наред с другото, че Европейският съюз, при условие че е налице подходяща политическа воля, може да се справя ефективно с големи кризи, да осигурява сериозни и надеждни решения и да прави необходимите и реалистични компромиси, с което в крайна сметка допринася значително за популяризирането на европейския идеал.

1.4.

ЕИСК счита, че механизмът следва да подпомага прехода към неутралност по отношение на климата и към цифровата икономика, като използва средства от инструмента Next Generation EU (2), за да помогне за облекчаване на социално-икономическите последици от прехода в най-тежко засегнатите региони.

1.5.

Предвид кризата с COVID-19 необходимостта от устойчиво, екологично и цифрово възстановяване стана още по-наложителна, наред с нуждата от предоставяне на подкрепа на най-уязвимите региони.

1.6.

ЕИСК вече ясно заяви, че „се застъпва за силна връзка между Програмата за подкрепа на реформите[ (3)] и европейския семестър“ (4). Поради това плановете, представени от държавите членки, следва да са насочени към справяне с основните предизвикателства, установени в европейския семестър, и да бъдат хармонизирани с принципите на Европейския зелен пакт и Програмата в областта на цифровите технологии.

1.7.

Необходима е бърза и ефективна координация на действията между Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет, за да се избегне забавяне, което би застрашило постигането на целите на механизма.

1.8.

Изисква се незабавен и пълен отговор от държавите членки предвид краткия срок, през който следва да бъдат изготвени и изпълнени различните проектни планове.

1.9.

ЕИСК счита, че е важно държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Европейската комисия за одобрението, наблюдението и гарантирането на успешното изпълнение на проектните планове, представени в рамките на механизма.

1.10.

Плановете следва да предоставят пряка финансова подкрепа на малките и средните предприятия.

1.11.

ЕИСК счита, че е много важно всяка от обявените мерки, особено тези, които предоставят финансова подкрепа, да бъде придружена от ясна и разбираема за предприятията информация относно вида на предоставяната подкрепа, начина, по който МСП могат да имат ефективен достъп до различните съществуващи финансови инструменти на ЕС, службата, с която да се свържат на равнището на ЕС, ако имат въпроси, националните органи, участващи в разпределянето на средствата, националните участници, към които МСП могат да се обръщат, ролята на националните банки и техните задължения.

1.12.

Представянето, одобрението, наблюдението и осъществяването на проектите би могло да бъде ускорено с активното участие на консултантски дружества от частния сектор със световен опит в съответните области.

1.13.

ЕИСК още веднъж подчертава необходимостта от обмен на най-добри практики в рамките на ЕС и ускоряване на бюрократичните процеси по отношение на разпределянето и отпускането на наличните средства с необходимата техническа помощ от страна на Европейската комисия (5).

1.14.

В представените от държавите членки планове следва да бъдат интегрирани ролята и мненията на социалните партньори и организациите на гражданското общество. По-специално ЕИСК вече отправи призив за по-активна роля на организираното гражданско общество „по отношение на постигането на съгласие по съдържанието на програмите за реформи между визията на Европейската комисия и тази на държавите членки“ (6).

1.15.

Инструментът за техническа подкрепа може да действа като ефективно допълнение към предложените от Комисията пакети от мерки за справяне с икономическите последици от пандемията от COVID-19.

2.   Въведение и общи бележки

2.1.

Целта на предложения механизъм е да увеличава икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, като повишава устойчивостта и капацитета за приспособяване на държавите членки, смекчава социалните и икономическите последици от кризата и подпомага екологичния и цифровия преход, които имат за цел да постигнат неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г., с което допринася за възстановяване на потенциала за растеж на икономиките на държавите членки след кризата с COVID-19, стимулира създаването на работни места и насърчава устойчивия растеж.

2.2.

Механизмът ще се основава на предоставянето на безвъзмездна финансова подкрепа и заеми, с които да се помогне на държавите — по-специално на тези с по-ниски доходи на глава от населението и висока безработица — да се справят по подходящ начин със сериозните икономически последици от пандемията.

2.3.

Заемите ще изпълняват допълваща роля към безвъзмездната подкрепа и ще имат дълги срокове до падежа и благоприятни лихвени проценти, характерни за Съюза.

2.4.

Пандемията от COVID-19 е най-голямата световна здравна криза на нашето съвремие, отнела живота на над 420 000 души към 12 юни 2020 г. (7) COVID-19 е много повече от здравна криза: тя доведе до огромни социално-икономически последици в целия свят, чийто мащаб все още е трудно да бъде оценен. Според последния доклад на Световната банка относно световната икономика „Глобални перспективи на световната икономика“ (юни 2020 г.) сътресението от коронавируса ще доведе до най-тежката световна рецесия от Втората световна война насам.

2.5.

Очаква се световната икономика да се свие с 5,2 % през 2020 г., което е приблизително три пъти повече от нивата по време на световната финансова криза през 2008—2009 г. Реалният темп на растеж на БВП за 2020 г. за развитите икономики се очаква да бъде 6,1 % в САЩ и съответно 9,1 % в еврозоната. Както ясно се посочва в доклада на Световната банка от юни 2020 г. (8): „С очакваното свиване на доходите на глава от населението в 90 % от нововъзникващите пазари и развиващите се икономики има вероятност милиони хора да изпаднат в бедност.“ Икономическите последици от сътресението вследствие на COVID-19 са (9): 1) повишаване на несигурността, което води до увеличаване на буферните спестявания; 2) намаляване на потреблението; 3) намаляване на интереса към продуктивните инвестиции; 4) увеличаване на безработицата, част от която вероятно ще е постоянна; 5) намаляване на обема на световната търговия, както и значителни нарушения в глобалните вериги на доставки; 6) спад в цените на стоките (по-специално цената на петрола), което особено затруднява финансовите постъпления по текущите сметки на традиционните износители на стоки; 7) рязко увеличаване на премиите за риск, изисквани за притежаване на рискови активи.

2.6.

Общоизвестно е, че мерките, които могат да спомогнат за разрешаването на здравната криза, могат да задълбочат икономическата криза и обратно. Изравняването на кривата на пандемията неминуемо води до силно низходяща крива на макроикономическата рецесия и излага всички вериги на доставки на опасност, включително тези, които са от съществено значение за оцеляването на човека (храна и лекарства). Ако последствията от пандемията продължат да се утежняват, може да последва финансова криза, която да доведе до спад в кредитирането, по-продължителна световна рецесия и по-бавно възстановяване. Както се посочва в доклада на Световната банка от 2020 г. „Глобални перспективи на световната икономика“, „[н]арастващите равнища на задлъжнялост направиха глобалната финансова система по-уязвима на сътресения на финансовите пазари“.

2.7.

Ето защо е необходима спешна и широкомащабна финансова интервенция, за да се овладеят икономическите последици от настоящата криза и да се постигне по-голяма устойчивост и по-добра подготвеност на икономиките на държавите членки за бъдещето.

2.8.

Икономическите приоритети следва да бъдат: 1) важно е да се гарантира, че работната сила ще запази заетостта си дори ако е под карантина или принудена да си остане вкъщи; 2) правителствата следва да насочат финансова подкрепа към публични и частни институции, които подкрепят уязвими групи от граждани; 3) МСП следва да бъдат защитени срещу фалит (нуждата от подпомагане на големи нефинансови корпорации с парите на данъкоплатците далеч не е толкова очевидна); 4) ще са необходими политики за подкрепа на финансовата система поради увеличаването на необслужваните кредити; 5) следва да се приемат фискални пакети, реципрочни на свързаната с кризата загуба на БВП.

2.9.

Комисията предлага да се осигури подсилен бюджет на ЕС, за да се помогне за поправянето на непосредствените икономически и социални щети, нанесени от пандемията от COVID-19, да се даде старт на възстановяването, както и на подготовката за по-добро бъдеще за следващото поколение. За да се гарантира, че възстановяването е устойчиво, равномерно, приобщаващо и справедливо за всички държави членки, Европейската комисия предлага да се създаде нов инструмент за възстановяване, наречен Next Generation EU, който да бъде включен в рамките на мощен, модерен и обновен дългосрочен бюджет на ЕС. Водещата позиция в Next Generation EU заема Механизмът за възстановяване и устойчивост (10).

3.   Общи принципи на Механизма за възстановяване и устойчивост и инструмента за техническа подкрепа

3.1.

ЕИСК приема много положително и подкрепя предложения Механизъм за възстановяване и устойчивост („механизъм“) и инструмента за техническа подкрепа („инструмент“), чиято цел е да се предложи широкомащабна финансова подкрепа за публични инвестиции и реформи, по-специално в областта на екологичния и цифровия преход, и които се очаква не само да направят икономиките на държавите членки по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещето, но и да им помогнат за по-бързото и ефективно преодоляване на последиците от пандемията.

3.2.

ЕИСК е сериозно загрижен за икономическите последици от пандемията в държавите членки, по-специално във връзка с увеличаването на безработицата, която в някои южни страни от ЕС е достигнала 33 % сред младите хора, както и нарастването на равнищата на бедност.

3.3.

ЕИСК изразява съгласие, че пандемията изглежда представлява „най-тежкото икономическо сътресение от Голямата депресия насам с унищожителни последици за милиони наши граждани и предприятия и, разбира се, с потенциала да задълбочи икономическите и социалните различия — риск от голяма фрагментираност“ (11).

3.4.

ЕИСК вече подчерта, че най-новото икономическо развитие „не е осъществено по еднакъв начин по цялата територия на ЕС и еврозоната, и че напредъкът по отношение на сближаването остава незадоволителен. Въпросът за устойчивостта също е все по-сложно предизвикателство за ЕС“ (12).

3.5.

ЕИСК счита, че „Европейската интеграция е на кръстопът. Една от поуките от последната продължителна икономическа криза и оставените от нея дълбоки социални белези в редица държави членки е, че липсата на икономическо и социално сближаване между държавите членки и регионите е заплаха за политическата устойчивост на европейския проект и за всички ползи, които той донесе на европейските граждани“ (13).

3.6.

Според ЕИСК „[з]асилването на конкурентоспособността на европейската икономика, т.е. на нейния капацитет за повишаване на производителността и жизнения стандарт по устойчив начин, и едновременно с това превръщането ѝ в неутрална по отношение на климата икономика, не на последно място чрез научни изследвания, развойна дейност и повече и по-добри умения на работната сила, следва да вървят ръка за ръка с тези инициативи.“ (14)

3.7.

ЕИСК счита, че „[у]крепването на издръжливостта на икономиката и на пазара на труда, съчетана с икономическа, социална, екологична и институционална устойчивост, следва да бъде ръководен принцип за политиките, които ще насърчат сближаването във възходяща посока и справедливостта на прехода към неутрална по отношение на климата икономика (т.е. икономика, в която има баланс между емисиите на парникови газове и тяхното абсорбиране), като същевременно се преодолеят предизвикателствата на цифровизацията и демографските промени“ (15). Освен това ЕИСК подкрепя призива за ангажимент на Европейския съюз за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и съответно за коригиране на целта му за намаляване на парниковите газове за 2030 г. В доклада на програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г. се посочва, че световните емисии трябва да бъдат намалени със 7,6 % годишно, като се започне незабавно, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 oC. Това допълнително повишава глобалната цел за намаляване на емисиите с най-малко 68 % до 2030 г.

3.8.

Поради това ЕИСК изразява съгласие, че основната цел на механизма следва да бъде: 1) увеличаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза; 2) смекчаване на социалните и икономическите последици от кризата; и 3) подпомагане на екологичния и цифровия преход, които имат за цел да постигнат неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г., с което допринася за възстановяване на потенциала за растеж на икономиките на държавите членки след кризата с COVID-19, стимулира създаването на работни места и насърчава устойчивия растеж.

3.9.

ЕИСК би желал да подчертае, че тези инвестиции и реформи следва да бъдат насочени към предизвикателствата и нуждите от инвестиции, свързани с екологичния и цифровия преход, с което ще се гарантира устойчиво възстановяване.

3.10.

Вече е широко признат фактът, че политиките за стимулиране на зелената икономика имат предимства в сравнение с традиционните фискални стимули, и че положителните по отношение на климата политики предлагат и по-добри икономически характеристики. Екологосъобразните строителни проекти, като например обновяването чрез изолация или изграждането на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници, могат да доведат до по-голям мултиплициращ ефект поради намалените дългосрочни разходи за енергия и последващите резултати за икономиката като цяло.

3.11.

ЕИСК изразява съгласие, че освен насочването на средства към контролирането на епидемията и съответните изследвания в областта на биомедицината, както и към инвестиции за сигурността на границите, безопасно пътуване и сигурна търговия, сега е моментът финансовите институции и правителствата да приложат таксономията на ЕС за устойчиви инвестиции (2019 г.), като премахнат изкопаемите горива чрез внедряване на съществуващи технологии за възобновяема енергия, пренасочат субсидиите за изкопаеми горива към екологосъобразното и интелигентно смекчаване на последиците от изменението на климата, както и към проекти за адаптиране на инфраструктурата, инвестиции в кръгова и нисковъглеродна икономика, преминаване от индустриално към регенеративно селско стопанство и инвестиции в безопасността на храните, насърчаване на европейските вериги на доставки, намаляване на нуждите от транспортиране и използване на пределните възможности на цифровата революция при гарантирана сигурност на ИКТ мрежите (16).

3.12.

ЕИСК изразява съгласие с Международната енергийна агенция, че преходът към чиста енергия може да помогне за тласъка на европейската икономика, която се основава на амбициозна програма за създаване на работни места и цели в областта на изменението на климата, чрез модернизиране на енергийните системи. Предвид факта, че правителствата пряко или косвено управляват над 70 % от световните енергийни инвестиции, в настоящото време на криза техните действия са по-важни от всякога. Параметрите на политиката могат активно да насочат свързаните с енергетиката инвестиции към по-устойчив път на развитие, поставяйки енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и акумулирането на електроенергия в центъра на икономическото възстановяване. Следва да се даде приоритет на програмите за стимулиране в енергийните отрасли с цел подкрепа на съществуващата работна сила, създаване на работни места и намаляване на емисиите. Международната енергийна агенция (17) съветва: „Използвайте това, което вече имате, и мислете мащабно“. Най-лесни за разширяване са политиките със съществуващи правни и институционални структури.

3.13.

ЕИСК изразява категорично съгласие, че създаденият с настоящия регламент механизъм следва да допринася за интегрирането на действията в областта на изменението на климата и устойчивостта на околната среда и за постигането на общата цел 25 % от бюджетните разходи на ЕС да са в подкрепа на целите в областта на климата.

3.14.

ЕИСК изразява твърдо убеждение, че механизмът следва да се основава главно на предоставянето на безвъзмездна финансова подкрепа, с която да се помогне на държавите — по-специално на тези с по-ниски доходи на глава от населението и висока безработица — да се справят по подходящ начин със сериозните икономически последици от пандемията, докато заемите следва да изпълняват само допълваща роля към безвъзмездната подкрепа и да имат дълги срокове до падежа и благоприятни лихвени проценти, характерни за Съюза.

3.15.

ЕИСК подкрепя намерението на Комисията за използване на пълната мощ на бюджета на ЕС за мобилизиране на инвестиции, като финансовата подкрепа се концентрира в първите години от възстановяването, посредством едновременното приемане на извънреден Европейски инструмент за възстановяване в размер на 808 984,090 милиона евро (по текущи цени) и на засилена многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г.

3.16.

ЕИСК призовава „за продължаване на извършването на ефективни структурни реформи, придружени от добре насочени инвестиционни стратегии“ (18).

3.17.

ЕИСК изразява съгласие във връзка със създаването на самостоятелен инструмент за техническа подкрепа, който да е на разположение на всички държави членки, като приемник на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) (19).

4.   Изготвяне на национални планове за възстановяване и устойчивост, представяне, оценка и срокове

4.1.

ЕИСК счита, че средствата по линия на механизма трябва да бъдат разпределени възможно най-бързо между държавите членки, които от своя страна следва да ги използват по ефикасен начин, за да извлекат максимална полза от механизма.

4.2.

Държавите членки следва да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, съдържащи програма за реформи и инвестиции за следващите четири години.

4.3.

ЕИСК счита, че тези планове следва да са насочени към преодоляване на основните предизвикателства пред държавите членки, установени в рамките на европейския семестър, в области като конкурентоспособността, производителността, образованието и уменията, здравеопазването, заетостта и икономическото, социалното и териториалното сближаване. Те също така следва да гарантират, че тези инвестиции и реформи са насочени по подходящ начин към предизвикателствата, свързани с екологичния и цифровия преход, така че да способстват за създаването на работни места и устойчив растеж и да спомогнат за по-голямата устойчивост на Съюза.

4.4.

ЕИСК счита, че е необходимо да се укрепи настоящата рамка за предоставяне на подкрепа на малките и средните предприятия и да им се предостави директна финансова подкрепа чрез иновативен инструмент, за да се защитят от фалит.

4.5.

ЕИСК счита, че е много важно всяка от обявените мерки, особено тези, които предоставят финансова подкрепа, да бъде придружена от ясна и разбираема за предприятията информация относно вида на предоставяната подкрепа, начина, по който МСП могат да имат ефективен достъп до различните съществуващи финансови инструменти на ЕС, службата, с която да се свържат на равнището на ЕС, ако имат въпроси, националните органи, участващи в разпределянето на средствата, националните участници, към които МСП могат да се обръщат, ролята на националните банки и техните задължения и др.

4.6.

ЕИСК счита, че по време на този процес ролята и мнението на социалните партньори и организациите на гражданското общество следва сериозно да бъдат взети под внимание.

4.7.

ЕИСК вече предложи да се въведе правило, според което на държавите членки да се предоставя финансиране само ако приемат напълно прилагането на принципа на партньорство с реално участие на социалните партньори и гражданското общество при вземането на решения относно многогодишните пакети за ангажименти за реформи (20). Прилагането на принципа на партньорство е от първостепенно значение за осигуряването на реформи, основаващи се на обективни данни и свързани с реалната икономическа ситуация на всяка държава членка (21).“

4.8.

ЕИСК изразява съгласие, че плановете следва да бъдат оценявани от Комисията въз основа на прозрачни критерии, по-специално inter alia: дали се очаква планът ефективно да преодолее предизвикателствата, установени в рамките на процеса на европейския семестър, дали допринася за укрепването на потенциала за растеж и икономическата и социалната устойчивост на държавата членка и за по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване; дали планът съдържа мерки, свързани с екологичния и цифровия преход; както и дали прогнозните разходи, представени от държавите членки, са разумни и реалистични и дали са съизмерими с очакваното въздействие върху икономиката.

4.9.

ЕИСК счита, че при разпределянето на средствата следва да се отчитат и критериите за конвергенция (22).

4.10.

ЕИСК счита за основателно следното: 1) финансовата подкрепа и съответните действия, предприемани от държавите членки в рамките на механизма, следва да бъдат отпуснати до края на 2024 г., като по отношение на безвъзмездната финансова подкрепа за най-малко 60 % от общата сума следва да бъдат поети правни задължения до края на 2022 г.; 2) държавите членки следва да представят планове за възстановяване и устойчивост най-късно до 30 април под формата на приложение към националните си програми за реформи; 3) държавите членки следва да имат възможност да представят проектоплан едновременно с проектобюджета за следващата година на 15 октомври предходната година; 4) оставащите от 2024 г. до края на МФР (2027 г.) години следва да се използват от Комисията и държавите членки за стимулиране на изпълнението на съответните действия на място и за постигане на очакваното възстановяване в съответните икономически и социални сектори, както и за насърчаване на устойчивостта и сближаването.

4.11.

ЕИСК подчертава необходимостта от достатъчно дълъг период от време с оглед на ефективното изпълнение и постигане на целите на проекта за „Механизма“. Освен това ЕИСК изтъква опасността в крайна сметка планът да не успее да постигне определените в него цели, в случай че надделее позицията за кратък период за изпълнение.

4.12.

ЕИСК подчертава необходимостта от бърза и ефективна координация на действията между Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет, за да се избегне забавяне, което би застрашило постигането на целите на механизма. Изисква се и незабавен и пълен отговор от държавите членки предвид краткия срок, през който следва да бъдат изготвени и изпълнени различните проектни планове. Държавите членки следва да работят в тясно сътрудничество с Европейската комисия за одобрението, наблюдението и гарантирането на успешното изпълнение на проектните планове, представени в рамките на механизма. Представянето, одобрението, наблюдението и осъществяването на проектите би могло да бъде ускорено с активното участие на консултантски дружества от частния сектор със световен опит в съответните области.

4.13.

ЕИСК още веднъж подчертава необходимостта от обмен на най-добри практики в рамките на ЕС и ускоряване на бюрократичните процеси по отношение на разпределянето и отпускането на наличните средства с необходимата техническа помощ от страна на Европейската комисия (23).

5.   Инструмент за техническа подкрепа

5.1.

ЕИСК се застъпва за стабилни структурни реформи, насочени към социално и икономическо развитие, включително изграждане на институционален капацитет за подобряване на административното качество. Подобни реформи би трябвало да бъдат специфични за всяка държава и да се ползват с демократична подкрепа, като се избягва универсален подход за всички държави членки (24).

5.2.

ЕИСК изразява съгласие, че инструментът за техническа подкрепа следва да има за цел да съдейства на националните органи на поискалите такава подкрепа държави членки на всички или на дадени етапи от процеса по провеждане на реформите.

5.3.

ЕИСК подчертава необходимостта инструментът за техническа подкрепа да предоставя подкрепа на органите на държавите членки в усилията им за разработване на реформи в съответствие с приоритетите им и за укрепване на техния капацитет за разработване и изпълнение на политики и стратегии за реформи, както и за извличане на ползи от добрите практики и примери на партньорите.

5.4.

ЕИСК изразява съгласие, че инструментът за техническа подкрепа може да действа като ефективно допълнение към предложените от Комисията пакети от мерки за справяне с икономическите последици от пандемията от COVID-19.

---

(1)  Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост COM(2020) 408 final, 28.5.2020 г.

(2)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа, COM(2020) 442 final.

(3)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Европейска функция за стабилизиране на инвестициите, COM(2018) 387 final.

(4)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 121.

(5)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 53.

(6)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 121.

(7)  https://ourworldindata.org/grapher/total-deaths-covid-19

(8)  Световна банка, Глобални перспективи на световната икономика, 2020 г.

(9)  Koundouri, P., Athens University of Economics and Business Working Paper (Работен документ на Атинския университет за икономика и стопанско управление), 2020 г.

(10)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, COM(2020) 408 final, 28.5.2020 г.

(11)  Забележки на комисаря Gentiloni, отправени по време на пресконференцията относно Механизма за възстановяване и устойчивост, съобщение за медиите на Европейската комисия, 28 май 2020 г.

(12)  ОВ C 47, 11.2.2020 г, стр. 106.

(13)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 23.

(14)  Пак там.

(15)  Пак там.

(16)  Кундури, Ф., Никога не пропилявайте възможностите от добрата криза: за устойчиво възстановяване от COVID-19, април 2020 г.

(17)  Международна енергийна агенция: https://www.iea.org/

(18)  ОВ C 47, 11.2.2020 г, стр. 106.

(19)  Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (ОВ L 129, 19.5.2017 г., стр. 1).

(20)  Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ОВ L 74, 14.3.2014 г., стp. 1).

(21)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 53.

(22)  Пак там.

(23)  Пак там.

(24)  Пак там.