Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“

(COM(2020) 381)

(2020/C 429/34)

Докладчик:	Peter SCHMIDT (DE — II гр.)
Съдокладчик:	Jarmila DÚBRAVSKÁ (SK — I гр.)

Консултация	Комисия, 17.6.2020 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	8.7.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	16.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	208/4/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Съобщението относно „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ има за цел да увеличи икономическата, екологичната и социалната устойчивост на продоволствените системи. Предизвиканата от COVID-19 криза успешно подложи на изпитание силата и устойчивостта на европейската селскостопанска хранителна система, с което доказа сигурността на доставките на храни в ЕС, но освен това показа, че осигуряването на храна „от фермата до трапезата“ не може да се приема за даденост. Стратегията трябва да се използва като възможност за промяна в динамиката на веригите на доставки и за трайни подобрения за земеделските стопани, преработвателите и търговците на дребно.

1.2.

Според ЕИСК всеобхватната продоволствена политика в ЕС следва да осигури: i) икономическа, екологична и социално-културна устойчивост; ii) интеграция между секторите, областите на политиката и равнищата на управление; iii) приобщаващи процеси на вземане на решения; и iv) комбинация от задължителни мерки (разпоредби и данъци) и стимули (ценови премии, достъп до кредитиране, ресурси и застраховки) за ускоряване на прехода към устойчиви продоволствени системи. Предложената стратегия не отразява в достатъчна степен тези цели.

1.3.

Бюджетът за ОСП не трябва да се намалява или да се запазва на сегашното равнище, а да бъде увеличен в съответствие с тези цели. Намаляването на финансирането за развитие на селските райони би могло да доведе до неблагоприятни последици предвид факта, че то съдържа някои от най-важните инструменти за подпомагане на прехода. Въпреки че допълнителните 15 милиарда евро, предложени в рамките на пакета за възстановяване от COVID-19, се приветстват и са необходими, те не могат да заменят дългосрочните ангажименти.

1.4.

Одобрението на стратегическите планове по ОСП следва да зависи от приемането от държавите членки на всеобхватни планове за промяна на продоволствената среда, които свързват стимулите за устойчиво производство на здравословни храни със създаването на нови пазари за тези продукти.

1.5.

Справедливите цени на храните (отразяващи реалните производствени разходи за околната среда и обществото) са единственият начин за постигане на устойчиви продоволствени системи в дългосрочен план. ЕС и държавите членки следва да предприемат действия, за да гарантират, че цените франко земеделско стопанство се запазват над равнището на разходите за производство и че здравословният начин на хранене ще стане по-леснодостъпен. За да стане това, ще бъде необходимо да се използва пълният набор от инструменти за публично управление — от твърди фискални мерки до основани на информация подходи — за да се даде видимост на действителните разходи.

1.6.

Евтиният внос често предполага високи социални и екологични разходи в трети държави. Без промени в търговските политики на ЕС целите на стратегията няма да бъдат постигнати. Комитетът призовава ЕС да гарантира действителна реципрочност на стандартите в преференциалните търговски споразумения.

1.7.

В стратегията обаче не се разглеждат устойчивото управление на земите и достъпът до земя. Това е сериозен пропуск предвид факта, че това е една от основните пречки пред подмладяването на населението, заето в селското стопанство, без което ще се загуби основата на ЕС за устойчиво и продуктивно земеделие.

1.8.

Следва да бъде извършена оценка на въздействието за различните начини за постигане на всяка определена в стратегията цел, като се отчита актуалното състояние във всяка държава членка.

1.9.

Следва да бъде проучен предложеният в предишни становища на ЕИСК вариант за Европейски съвет по продоволствена политика (включително неговата финансова жизнеспособност). На местно равнище вече съществуват съвети по продоволствена политика, които обединяват различни участници в продоволствената система в даден район за преодоляване на предизвикателства, свързват повторно градовете с производството на храни в съседните региони и гарантират ефективно управление на продоволствените политики на местно и регионално равнище.

2.   Въведение

2.1.

Съобщението на Комисията относно „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ е основен компонент на Европейския зелен пакт. Целта му е да допринесе за програмата на Европа в областта на изменението на климата, за опазването на околната среда и запазването на биологичното разнообразие, за гарантирането на позицията на земеделските стопани и рибарите във веригата за създаване на стойност, за насърчаването на устойчивото потребление на храни и на достъпната и здравословна храна за всички, без да се излагат на риск безопасността, качеството и ценовата достъпност на храните. Това е първата стратегия на ЕС с претенции за обхващане на цялата продоволствена верига.

2.2.

Кризата с COVID-19 наложи по-спешно от всякога да бъде повишена гъвкавостта на продоволствените системи в ЕС и на световно равнище, които ще бъдат подложени на изпитание и от бъдещи сътресения, като изменението на климата, избухването на нови болести и недостига на работна ръка (1). Кризата подчерта факта, че получаването на храна „от фермата до трапезата“ не може да се приема за даденост, и доказа, че участниците и дейностите в селското стопанство и в цялата продоволствена система са взаимносвързани. Тя изисква мерки за подпомагане при кризи, както и стъпки за гарантиране на по-дългосрочно оздравяване и възстановяване. В съобщението „От фермата до трапезата“ и в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие правилно се признава необходимостта от стабилизиране след COVID-19 чрез увеличаване на икономическата, екологичната и социалната устойчивост на продоволствените системи. Превръщането на тези стратегии в съдържателни и навременни действия сега е от решаващо значение.

2.3.

Земеделските стопани на територията на ЕС вече са предприели стъпки за повишаване на устойчивостта и допълнително подобряване на стандартите. Земеделските стопани и работниците в продоволствената система (в селското стопанство, преработвателната промишленост и разпространението) бяха на предна линия в кризата с COVID-19 и осигуриха непрекъснати доставки на храни за всички европейски граждани. Те системно се сблъскват с рискове, като същевременно запазват нисък дял на добавената стойност в продоволствената система. Трябва обаче и в бъдеще да се очаква, че земеделските стопани ще продължат да допринасят още повече, отколкото досега, за стабилността и гъвкавостта. С оглед на трудното икономическо положение, в което се намира понастоящем преобладаващата част от земеделските стопани, тези необходими фундаментални промени могат да бъдат направени само ако се предоставят правилните политически и икономически стимули за тях; ЕИСК не счита, че предложенията за реформа на ОСП представляват ефективни мерки в тази насока. Ето защо е наложително да се гарантира, че ще бъдат създадени съществено по-добри условия за конкурентоспособност на храните, произвеждани на местно равнище и по устойчив начин в ЕС (2), включително и по отношение на вноса, както и че не само свързаните с прехода разходи и ползи (между различните социални групи, сектори и региони, както и между сегашните и бъдещите поколения) се разпределят справедливо, но и че финансовите средства се предоставят целево с приоритет на стопанства с устойчиво производство. Стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да се използва като възможност за фундаментална промяна в динамиката на веригите на доставки и за трайно подобрение на доходите и поминъка на земеделските стопани. Комитетът отново заявява, че Европейският зелен пакт трябва да бъде „зелен“ и „социален“ пакт във всички свои компоненти.

2.4.

Що се отнася до вноса на сурови селскостопански продукти и храни, ЕИСК очакваше в стратегията „От фермата до трапезата“ да има ясно заявление, подобно на това, което Комисията направи при обявяването на граничното данъчно изравняване за въглеродните емисии на промишлените продукти, тъй като нашите земеделски производители (и потребители) трябва да бъдат защитени от внос, който не отговаря на европейските критерии за устойчивост. Това важи в още по-голяма степен сега, тъй като е очевидно, че настоящите ни стандарти трябва да бъдат по-строги. В този аспект обаче стратегията е незадоволителна.

2.5.

ЕИСК приветства публикуването на стратегията „От фермата до трапезата“, която представлява изключителна възможност за постигане на описаните по-горе цели. В настоящото становище Комитетът посочва някои пропуски в съобщението „От фермата до трапезата“ и в плана за действие (по отношение на амбициите на Европейския зелен пакт и своите собствени предложения за всеобхватна продоволствена политика (3)) и дава насоки за начина, по който стратегията „От фермата до трапезата“ може да бъде доразвита и да намери израз в една ефективна пътна карта за преход.

3.   Основи на една ефективна стратегия „От фермата до трапезата“: управление, отчетност, цели и ресурси

3.1.

От 2016 г. насам ЕИСК призовава за разработване на всеобхватна продоволствена политика в ЕС с цел осигуряване на здравословни режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селското стопанство с прехраната и екосистемните услуги, и гарантиране на вериги на доставки, които опазват общественото здраве за цялото европейско общество (4). В рамките на един тригодишен процес, ръководен от IPES-Food (5), беше създадена и широка коалиция на гражданското общество за съвместното изготвяне на подробен план за „обща продоволствена политика“ за ЕС.

3.2.

В съответствие с препоръките в посочените по-горе текстове една всеобхватна продоволствена политика в ЕС следва да осигури: i) икономическа, екологична и социално-културна устойчивост; ii) интеграция между секторите, областите на политиката и равнищата на управление; iii) приобщаващи процеси на вземане на решения; и iv) комбинация от задължителни мерки (разпоредби и данъци) и стимули (ценови премии, достъп до кредитиране, ресурси и застраховки) за ускоряване на прехода към устойчиви продоволствени системи. Тя следва да ускори развитието на кръгова икономика и да намали въздействието на хранително-вкусовата промишленост и търговията на дребно върху околната среда чрез предприемане на действия по отношение на транспорта, съхранението, опаковането и хранителните отпадъци. Тя следва да разполага и с достатъчно средства за справяне с новата ситуация след COVID-19, по-конкретно с необходимостта от подобряване на управлението на кризите и укрепване на безопасните и справедливи условия на труд по цялата верига.

3.3.

Въпреки че в съобщението „От фермата до трапезата“ и в плана за действие са набелязани множество подходящи инструменти, липсват механизми за ефективно управление. Първо, действията трябва да бъдат групирани съгласно набор от общи, ориентирани към желаните резултати цели, описващи продоволствените системи, които ЕС се надява да изгради в средносрочен и дългосрочен план (6). Тези цели не трябва да са насочени към конкретни части от веригата, а да бъдат хоризонтални (7). Това е крайно необходимо, с цел: i) да се подчертае необходимостта от подходи, обхващащи цялата верига, и справедливо поделяне на разходите за справяне с предизвикателствата в селското стопанство; ii) да се даде възможност за приоритетно определяне на различни решения и избягване на подход à la carte там, където са включени несъвместими решения; iii) да се гарантира въвеждането на алтернативни мерки (с равностойно въздействие) в случай на забавяне или неизпълнение на първоначално планирани действия; iv) да се гарантира, че количествените и качествените цели са придружени от пълния набор от мерки, необходими за тяхното изпълнение (и че по този начин те са осъществими), и ако е необходимо, да бъдат добавени допълнителни цели за постигането на заявената цел; и v) да се осигури стабилна основа за гарантиране на привеждането на различните секторни политики (напр. ОСП, търговия, околна среда, развитие на здравеопазването и безопасност на храните) в съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“.

3.4.

За да бъде ефективна, стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да бъде придружена от ясна рамка с цели, показатели и надежден механизъм за наблюдение, но без да се увеличава бюрокрацията. ЕИСК вече препоръча разработването на набор от показатели за устойчиви храни на ЕС, което ще позволи преодоляване на предизвикателствата пред продоволствените системи чрез многогодишен подход, като по този начин се насърчава съгласуване на политиките на различни равнища на управление. По този начин ще се осигурят показатели, с което ще се насърчи напредъкът, и ще се следи за постигането на поставените цели (8).

3.5.

Една ефективна стратегия „От фермата до трапезата“ следва да намали скъпоструващите външни ефекти от селското стопанство и да гарантира справедливо възнаграждение за всички земеделски стопани от пазарите и поради тази причина ще бъде с висока икономическа ефективност в дългосрочен план. Преходът към устойчиви и конкурентоспособни продоволствени системи обаче изисква спешни инвестиции. По-конкретно са необходими сериозни усилия и капиталови инвестиции за постигането на определените в Европейския зелен пакт равнища на действията в областта на климата и околната среда и за подпомагането на земеделските стопани да въведат устойчиви подходи. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако са прекъснати ключови потоци на финансиране. Намаляването на финансирането за развитие на селските райони би могло да бъде пагубно предвид факта, че съдържа някои от най-важните инструменти за подпомагане на прехода, както се отбелязва в съобщението „От фермата до трапезата“. Комитетът също така припомня значението на заделянето на 10 милиарда евро за научни изследвания в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката, предвидени от Европейската комисия в предложението ѝ за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. Въпреки че допълнителните 15 милиарда евро за развитие на селските райони и научни изследвания в хранително-вкусовата промишленост, предложени в рамките на пакета за възстановяване от COVID-19, се приветстват и са необходими, те не могат да заменят дългосрочните ангажименти.

3.6.

Широк кръг от заинтересовани страни от продоволствените системи трябва да играят роля при контрола върху изготвянето и прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“. Въпреки че следва да бъде даден приоритет на подобреното сътрудничество между действащите органи, ще бъде необходима специална структура за управление с участие на различните заинтересовани страни. При проучването на възможностите следва да се гарантира, че новата структура за управление: i) възприема демократичен и приобщаващ подход в съответствие с най-добрата практика в сегашните органи, особено многостранната платформа относно ЦУР; ii) има ясен мандат, който включва разглеждане на степента, в която секторните политики, като ОСП, са приведени в съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“; и iii) включва силно и разнообразно представителство на земеделските групи, гражданското общество (включително организации на равнището на ЕС, на национално равнище и по места) и участниците във веригите на доставки. Трябва да се избегне ситуация, при която селскостопанските интереси се ангажират единствено с ОСП, гражданското общество — само със стратегията „От фермата до трапезата“: всички участници трябва да се справят с евентуалните конфликти и да постигат съгласие относно пътя за извършване на прехода.

3.7.

Следва да бъде проучен предложеният в предишни становища на ЕИСК вариант за „Европейски съвет по продоволствена политика“ (9) (включително неговата финансова жизнеспособност). Следва да бъде потърсено становището на Европейския съвет по продоволствена политика относно изпълнението на стратегията „От фермата до трапезата“. Тя следва да бъде създадена във възможно най-кратък срок. На местно равнище вече съществуват съвети по продоволствена политика, които обединяват различни участници в продоволствената система на дадена територия, свързват повторно градовете с производството на храни в съседните региони и гарантират ефективно управление на продоволствените политики на местно и регионално равнище (10). Както показа кризата с COVID-19, гъвкавите вериги на доставки зависят от ефективните действия на местно равнище, където гражданското общество може да работи с държавата и търговските партньори за запълването на празнотите в снабдяването с храни (11). Европейският съвет по продоволствена политика ще ускори уеднаквяването на политиките на равнището на ЕС, на национално и на местно равнище (т.е. многостепенно управление). Той ще обедини представителите на местните съвети по продоволствена политика и заинтересованите страни от гражданското общество и по цялата верига на доставки (включително земеделските стопани, работниците и потребителите), като осигури платформа, където заинтересованите страни ще могат да се учат един от друг посредством обмен на добри практики, като гарантира, че ще бъдат взети предвид всички гледни точки от различните сектори, и като установява пречките пред насърчаването на устойчиви храни на местно равнище.

4.   Основни области, в които се изискват допълнителни действия

4.1.   Здравословен и устойчив начин на хранене

4.1.1.

Здравословният и устойчив начин на хранене представлява един от основните стълбове на една всеобхватна продоволствена политика, тъй като спешно трябва да преориентираме хранителните си режими, за да подобрим здравето на екосистемите и хората и жизнеспособността на селските райони (12). В съобщението „От фермата до трапезата“ се признава, че е необходимо да се гарантира, че вариантите за здравословен и устойчив начин на хранене са най-лесните варианти за потребителите (т.е. налични в голяма степен и финансово достъпни за всички), и се признава, че „продоволствената среда“ формира избора на хората.

4.1.2.

Стратегията „От фермата до трапезата“ би могла да предложи уникална възможност за промяна на продоволствената среда, което изисква уеднаквяването на редица политики по отношение на търсенето и на предлагането на равнището на ЕС, на национално и местно равнище, включително стъпки за: i) справяне с разпространението и рекламата на нездравословни продукти посредством регулаторни действия; ii) гарантиране на лесна за ползване, надеждна и независима информация за хранителния състав за потребителите; iii) въвеждане на политики за ценообразуване на здравословни продукти; iv) подпомагане на обществените поръчки за храни, произведени по устойчив начин; v) стимулиране на (промяната на) състава на продуктите; vi) създаване на здравословна среда за продажби на дребно, в ресторанти, градска и училищна среда; и vii) инвестиране в образоването на потребителите. Тези стъпки трябва да бъдат извършени чрез социални политики, за да се гарантира, че групите с ниски доходи и в неравностойно положение ще имат по-голям достъп до здравословен и устойчив начин на хранене.

4.1.3.

В съобщението „От фермата до трапезата“ и в плана за действие обаче не са очертани всеобхватни действия във всички тези области на политиката и се разчита на кодекси за поведение, ангажименти и други инструменти за саморегулиране (13), които до момента не са доказали своята ефективност. Приветства се планът на Европейската комисия за отправяне на препоръки към държавите членки (в рамките на стратегическите планове по ОСП) как да изпълнят целите на ОСП и на стратегията „От фермата до трапезата“, включително целите, свързани със здравето. Действията във връзка с начините на хранене обаче не могат да бъдат по избор. Одобрението на стратегическите планове по ОСП следва да зависи от приемането от държавите членки на всеобхватни планове за промяна на продоволствената среда, които свързват стимулите за устойчиво производство на здравословни храни със създаването на нови пазари за тези продукти. Това би било в съответствие и с ангажимента на Комисията да насърчава производството и потреблението на биологични храни.

4.1.4.

Що се отнася до предоставянето на надеждна информация и насоки за хранителния състав, ЕИСК призова за разработването на нови насоки за устойчиви хранителни режими, които отчитат културните и географските различия между държавите членки и вътре в тях. Насоките за устойчиви хранителни режими биха помогнали за създаването на по-ясно указание за стопанствата, преработвателите, търговците на дребно и ресторантьорството, а селскостопанската хранителна система би имала полза от нова рамка, за да произвежда, преработва, разпространява и продава по-здравословни и по-устойчиви храни с по-справедлива цена (14).

4.2.   Справедлива верига за доставки на храни със справедливи цени

4.2.1.

ЕИСК вече призова настоятелно за забрана на всички нелоялни търговски практики (НТП) (15). Веригата за доставка на храни е особено податлива на НТП поради силните дисбаланси между малките и големите стопански субекти и между производителите с дългосрочни ангажименти и търговците с по-голяма гъвкавост. Наличието на регулаторен подход и законодателна рамка с ефективни и стабилни механизми за прилагане на разпоредбите е начин, по който проблемът с НТП може да бъде решен ефективно на равнището на ЕС.

4.2.2.

В съобщението „От фермата до трапезата“ правилно се признава съществената работа от страна на земеделските стопани и работниците по цялата продоволствена верига (включително онези, които работят при несигурни условия) и необходимостта да се гарантират тяхното здраве и безопасност в съответствие с ангажиментите съгласно Европейския стълб на социалните права. Комитетът обаче изразява съжаление, че това не е придружено от конкретни стъпки в плана за действие. Освен това ЕИСК изразява съжаление от липсата на връзка между справедливите условия и справедливите цени на храните и счита, че справедливите цени на храните (отразяващи истинската производствена цена за околната среда и обществото) са единственият начин за постигане на устойчиви и справедливи продоволствени системи в дългосрочен план. Понастоящем най-големите печалби се реализират от големите вериги за търговия на дребно и многонационалните преработвателни дружества, докато цените франко земеделско стопанство са твърде ниски, за да гарантират прехраната и достойните условия на труд на земеделските стопани, а понякога не покриват дори производствените разходи. Делът на стойността от продоволствената верига в ЕС, която отива за земеделските стопани, е намалял от 31 % през 1995 г. на 24 % през 2005 г. (16), а напоследък се оценява на 21 % (17). Свиването на цените франко земеделско стопанство стана възможно заради стеснено тълкуване на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, при което благосъстоянието на потребителите е представено като равно на най-ниската възможна цена. Това трябва да се промени, включително в Договорите на ЕС.

4.2.3.

В обхвата на стратегията „От фермата до трапезата“ ЕС и държавите членки следва да предприемат всеобхватни действия, за да гарантират, че цените франко земеделско стопанство се запазва над равнището на разходите за производство и че здравословният и устойчив начин на хранене ще стане сравнително по-приемлив като цена и по-достъпен. За да стане това, ще бъде необходимо да се използва пълният набор от инструменти за публично управление — от твърди фискални мерки до подходи, основани на информация — за да се даде видимост на действителните разходи, като се разчита на най-добрите нововъзникващи методологии за счетоводно отчитане на действителните разходи (18). ЕИСК отново посочва значението на инвестирането в образованието от ранна възраст относно устойчивите хранителни режими, за да се помогне на младите хора да оценят стойността на храната и справедливите цени. Трябва да се обърне особено внимание на уязвимите групи, особено на възрастните хора и лицата с ниски доходи. Следва да бъдат проучени и нови форми на етикетиране, които показват дела на стойността, отиваща за земеделските стопани. Всички стъпки, засягащи цените, би следвало да се въвеждат внимателно една след друга, за да се избегнат бързи промени, и да бъдат съпроводени от наблюдение на въздействието върху семействата с ниски доходи (19), за да им се гарантира по-голям, а не по-ограничен достъп до здравословен начин на хранене в резултат на интервенциите на политиката.

4.2.4.

Пазарите на земеделските стопани, поддържаната от общността селскостопанска дейност, потребителските кооперации и други инициативи за къси вериги на доставки осигуряват изключителна възможност за земеделските стопани да увеличат добавената стойност и да получат справедливи цени, особено за онези, които се занимават с биологично земеделие или прилагат други екологосъобразни методи, които не са обхванати от даден етикет. Често местните и регионалните власти участват, като въвеждат системи за управление на храните на местно равнище, които обединяват съответните различни участници и насърчават по-специално използването на местни продукти в заведенията за обществено хранене. ЕИСК изразява съжаление, че в това отношение Комисията не се е съобразила с предходните му становища.

4.2.5.

Това връщане на дейността по места създава заетост и динамично развитие на местно равнище. По този начин се повишава и устойчивостта, както стана ясно от отговорите на кризата с COVID-19 на всички равнища на веригата на доставки (производители, преработватели и търговци на дребно). Селските райони са пример за област, в която потребителските кооперации обикновено са последният стопански субект. Що се отнася до потребителите, късите вериги на доставки предлагат източник на прясна, висококачествена продукция с още по-голяма ценност благодарение на нейната история и вложените отношения между хората, и действа така, че да стимулира интереса на хората и да ги образова за стойността на храната, както и за възстановяването на доверието в продоволствените системи (20). Основаните на солидарност инициативи за сътрудничество играят ключова роля и за разработването на образователни материали за училищата и за дейно повишаване на осведомеността за борба с разхищението на храни и затлъстяването, особено сред децата. Въпреки че ползите от късите вериги на доставки се признават в съобщението „От фермата до трапезата“, за по-нататъшното развитие на тези вериги и за премахването на всички пречки пред тяхното процъфтяване в целия ЕС са необходими конкретни действия и отпускане на финансиране (включително в стратегическите планове по ОСП).

4.3.   Засилване на външното измерение на стратегията „От фермата до трапезата“

4.3.1.

Без промени в търговските политики на ЕС целите на стратегията „От фермата до трапезата“ няма да бъдат постигнати. Съобщението „От фермата до трапезата“ и планът за действие включват важни стъпки за укрепване на свързаните с устойчивостта разпоредби на двустранните споразумения за свободна търговия на ЕС и прилагането на тези правила. Както обаче отбелязват френските и нидерландските власти (21), може да бъде направено повече, за да се гарантира спазване на международните споразумения и да се рационализират процедурите за уведомяване и предприемане на действия във връзка с нарушения на ангажиментите за устойчивост. Освен това Комитетът настоятелно призовава ЕС да гарантира истинска реципрочност на стандартите в преференциалните търговски споразумения, особено по отношение на благосъстоянието, устойчивостта и проследимостта от фермата до трапезата, като се надгради и интегрира постигнатото в някои неотдавнашни двустранни разпоредби (22). Съгласно възложения мандат в писмото за определяне на ресора на кандидата за изпълнителен заместник-председател за Европейския зелен пакт (23) граничната такса за въглеродните емисии остава от основно значение, за да се предотврати подбиването на цените на земеделските стопани и предприятията в областта на храните в ЕС от вноса от държави, които не се отнасят сериозно към действията за смекчаване на изменението на климата. Поради това със съжаление се отбелязва липсата на позиция по отношение на граничната такса за въглеродните емисии, ценообразуването на въглеродните емисии и наблюдението на емисиите на парниковите газове от внос, което сериозно подкопава амбициите на стратегията „От фермата до трапезата“ и на Зеления пакт.

4.3.2.

В съобщението „От фермата до трапезата“ не се признава влиянието на износа от ЕС върху малките производители в развиващите се държави или ролята на базираните в ЕС многонационални дружества, допринасяща към неустойчивите практики по света. Новите възможности за правоприлагане трябва да бъдат насочени преди всичко към базирани в ЕС дружества, които трябва да бъдат отговорни за това да гарантират, че техните вериги на доставки не са свързани с обезлесяване, заграбване на земи и нарушения на права. Поради тази причина ЕИСК приветства ангажимента на комисаря по правосъдието Reynders за въвеждане на задължителни изисквания, свързани с правата на човека и надлежна екологична проверка, за дружествата от ЕС, и призовава за допълнителни мерки, специфични за отделните сектори, които да бъдат разгледани в обхвата на стратегията „От фермата до трапезата“. Както отбеляза Европейският парламент (24), задълженията за извършване на надлежна проверка са необходими особено спешно за оператори по веригата на доставки на стоки, които създават риск за горите (напр. говеждо месо, соя, палмово масло).

4.3.3.

По-важното е, че в стратегията „От фермата до трапезата“ не се отчита цикличността на световните селскостопански пазари и взаимното влияние, което търгуваните обеми оказват както върху държавата вносител, така и върху държавата износител. Това представлява изключителна възможност за ново определяне на външните цели на ЕС в съответствие с амбициите на съобщението на Европейската комисия „Търговията — за всички“ (25). Тази дългосрочна перспектива липсва в съобщението „От фермата до трапезата“. Споразуменията за свободна търговия продължават да водят до неустойчив ръст на потреблението с огромно влияние върху околната среда — по-специално обезлесяването — в трети държави (26). Необходимо е да се отхвърли продължаващото увеличаване на търговските обеми като крайна цел на политиката на ЕС (особено в секторите с високи емисии на парникови газове и в стратегическите сектори, изискващи множество стабилни вериги след COVID-19). От основно значение е също така да се намерят нови начини за повишаване на стандартите, насърчаване на устойчиви практики и гарантиране, че малките земеделски стопани в ЕС и в развиващите се държави могат да използват нови възможности за устойчиво производство. Тези съображения следва да бъдат отстоявани на многостранни форуми, като например Комитета на ООН по световната продоволствена сигурност и Кодекс Алиментариус, а не да се ограничават до двустранни преговори, при които участието на земеделските стопани и гражданското общество е ограничено, дисбалансът между силите е значителен и либерализацията на търговията остава крайна цел. За отправна точка може да послужи планираната законодателна рамка в областта на устойчивите продоволствени системи. Тя трябва да служи преди всичко за създаването на ясно определение за устойчиви продоволствени системи в съответствие със съществуващите определения на ЕС за екологична устойчивост (27).

4.4.   Подпомагане на земеделските стопани при извършването на прехода към гъвкави, многообразни агроекологични системи

4.4.1.

Съобщението „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие включват стъпки от решаващо значение за възстановяването и защитата на почвите и земеделските екосистеми, особено целите за селскостопанските площи, характеризиращи се с високо разнообразие на ландшафта (10 %), и за земята, управлявана по правилата на биологичното земеделие (25 %). Следва обаче да се вземе предвид изходната позиция на различните държави членки. В съобщението „От фермата до трапезата“ не се разглеждат устойчивото управление на земите и достъпът до земя. Това е сериозен пропуск предвид факта, че това е една от основните пречки пред подмладяването на населението, заето в селското стопанство, без което ще се загуби основата на ЕС за устойчиво и продуктивно земеделие. ЕИСК предложи рамка на ЕС, която има за цел опазване на земеделската земя в държавите членки, която е ценна за производството на храни (28). Тези похвални цели обаче ще се нуждаят от подходяща финансова подкрепа, каквато липсва в настоящите бюджетни предложения. Също така в съобщението не се дават насоки за това как следва да се увеличи допълнително търсенето на биологични продукти. Спазването на целта за особеностите на ландшафта ще бъде много скъпо за някои земеделски стопани. ЕИСК призовава за оценка на въздействието от изпълнението на тази цел.

4.4.2.

ЕИСК счита, че агроекологията е перспективата, към която трябва да се стреми европейското селско стопанство (29), изискващо смяна на модела, който създава многообразие на всички равнища (видове, стопанства, ландшафт и поминък). Бидейки наука, технология и социално движение, агроекологията разглежда продоволствената система като едно цяло и има за цел да приближи производителя до неговата среда, като запази и дори възстанови сложността и богатството на социалната агроекологична система. Съобщението „От фермата до трапезата“ обаче все още третира агроекологията като нишова възможност, която да бъде подкрепена измежду други възможности посредством политики за научни изследвания и екосхеми по линия на ОСП. Ето защо в него не се установява необходимостта от ново структуриране и диверсифициране на селското стопанство на територията на ЕС въпреки необходимостта от подобна промяна, за да бъдат постигнати заявените задачи и цели на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие (включително целите по отношение на пестицидите, торовете и намаляването на употребата на антибиотици).

4.4.3.

ЕИСК настоява наред с описаното развитие на биологичното земеделие по-активно да се проучват и насърчават и други методи на селскостопанско производство, които въздействат върху повишаването на биологичното разнообразие и намаляват използването на суровини. Към тях спада и прецизното земеделие, въпреки че при него трябва да се имат предвид високите инвестиционни разходи; те не могат да бъдат поети самостоятелно от много малки и средни стопанства. Потенциалът на благоприятните за ресурсите, почвите и околната среда методи на селскостопанско производство може да се реализира чрез интегриране на данните за почвите, торовете, пестицидите и добивите, което изисква по-добър достъп до данните в националните бази данни, по-голяма мобилност, възможност за по-лесно ползване и т.н. Би трябвало да се насърчава използването на информационни и комуникационни технологии.

4.4.4.

В контекста на COVID-19 е по-неотложно от всякога да се преструктурира секторът на животновъдството по начин, който да намали неговата уязвимост и неговото въздействие върху работниците, околната среда и хуманното отношение към животните. Стратегията „От фермата до трапезата“ изобщо не отговаря на това предизвикателство. В нея например трябва да се опишат и включат стъпки за намаляване на зависимостта от вносни протеинови фуражи и за повторно интегриране на животновъдството в смесените агроекологични системи. От години в Европа се говори, дори на политическо равнище, за „европейска стратегия за протеините“, но нищо не се случва. И по тази тема стратегията „От фермата до трапезата“ предлага твърде кратка и твърде необвързваща формулировка. В нея изобщо не се споменава какво би означавал за европейското селско стопанство често възхваляваният принцип на кръговата икономика. ЕИСК си задава въпроса например дали големите количества вносни фуражи, например от Южна Америка, на които също се дължи фаталното обезлесяване на тропическите гори, са съвместими с принципа на кръговата икономика.

4.4.5.

В съобщението „От фермата до трапезата“ не се предоставя достатъчно подробна информация относно начина, по който земеделските стопани ще бъдат подпомагани при възприемането на нови практики. Плащанията за прехода по екосхемите биха изисквали сериозно финансиране, за да се постигнат новите амбиции, но функцията на плащанията по ОСП за подпомагане на доходите е жизненоважна и ще остане такава през следващите години, дори да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че цените на храните отразяват реалните разходи (вж. параграф 4.2). Ще бъдат необходими достатъчно ресурси за консултантски услуги, които да насочват земеделските стопани при сериозни промени в производството. За да бъдат постигнати целите на Европейския зелен пакт и на стратегията „От фермата до трапезата“, бюджетът за ОСП не трябва да се намалява или да се запазва на сегашното равнище, а да бъде увеличен в съответствие с тези цели. Разходите, свързани с целите на Европейския зелен пакт, далеч надхвърлят настоящия програмен период. Следва да се поясни какви ще бъдат финансовите искания към бъдещите национални бюджети, за да бъдат осъществени действията в рамките на Европейския зелен пакт и да бъдат изпълнени неговите цели/показатели.

4.4.6.

В съобщението „От фермата до трапезата“ правилно се отбелязва необходимостта от отчитане на различните отправни точки на държавите членки. Практиките се различават значително по отношение на интензитета на стопанисването на хектар, гъстотата на отглеждане на хектар, употребата на пестициди, торове и антибиотици на хектар и на животно и хуманното отношение към животните. За всяка цел, определена в Европейския зелен пакт и в стратегията „От фермата до трапезата“, следва да бъде извършена оценка на въздействието, като се отчита различното актуално състояние в държавите членки. ЕИСК обаче подчертава и необходимостта от еднакви условия на конкуренция между държавите членки и изисква повече яснота относно начина, по който ще бъде преодолян рискът от различни стандарти посредством прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегическите планове по ОСП, и в какви срокове. Комитетът счита, че следва да се прилагат адаптирани подходи по отношение на скоростта на прехода, но не и по отношение на целите, които трябва да бъдат постигнати.

---

(1)  COVID-19 and the crisis in food systems: Symptoms, causes, and potential solutions (COVID-19 и кризата в продоволствените системи: симптоми, причини и потенциални решения). Официално съобщение на IPES-Food, април 2020 г.

(2)  „Една всеобхватна европейска продоволствена политика ще има наистина смисъл за европейските потребители, ако храните, произвеждани в ЕС в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, са конкурентоспособни. Това означава, че европейският селскостопански и хранително-вкусов сектор трябва да е в състояние да осигурява храни за потребителите на цени, които включват допълнителни разходи за критерии като устойчивост, хуманно отношение към животните, безопасност на храните и хранителна стойност, но също и справедлива възвръщаемост за земеделските стопани, като в същото време запазва позицията си на предпочитан избор за преобладаващата част от потребителите“. Становище относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“ параграф 5.8 (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18).

(3)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18.

(4)  Вж. бележка под линия 3.

(5)  IPES-Food, Towards a Common Food Policy for the European Union („Към обща продоволствена политика за ЕС“), Брюксел, IPES Food, 2019 г.

(6)  По-долу подробно са описани специфичните цели от значение за една всеобхватна стратегия и видовете действия, необходими за тяхното постигане, като за основа се използват изготвените от ЕИСК становища.

(7)  Едно изключение в стратегията „От фермата до трапезата“ е посоченото постигане на „здравословен и устойчив начин на хранене“; въпреки че тази цел е ориентирана към резултатите, тя е позиционирана като задължителна за потребителите, вместо да се подчертава необходимостта от разглеждането ѝ по цялата верига.

(8)  Вж. бележка под линия 3.

(9)  Този нов орган ще функционира като платформа, ръководена от действащите институции.

(10)  Процесите за възстановяване на връзката на градовете с близките до тях области за производство на храни са в ход на много места (напр. Милано в Италия, Монпелие във Франция, Гент, Брюксел и Лиеж в Белгия и Торонто в Канада) и е възможно да бъдат ускорени след COVID-19.

(11)  COVID-19 and the crisis in food systems: Symptoms, causes, and potential solutions (COVID-19 и кризата в продоволствените системи: симптоми, причини и възможни решения). Официално съобщение на IPES-Food, април 2020 г.

(12)  ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9.

(13)  В съобщението „От фермата до трапезата“ се посочва, че за Европейската комисия „е важно предприятията и организациите в областта на храните да предприемат ангажименти за конкретни действия по отношение на здравето и устойчивостта“.

(14)  Вж. бележка под линия 12.

(15)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 165.

(16)  Европейски парламент, Доклад относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа, 2009/2237(INI), 2009 г., https://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A7-2010-0225+0+DOC+XML+V0//BG

(17)  Европейски парламент, „Парламентарни въпроси — отговор от г-н Hogan от името на Комисията“, 27 февруари 2015 г., http://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2015-000521-ASW_EN.html?redirect

(18)  http://www.fao.org/nr/sustainability/full-cost-accounting/

(19)  Вж. бележка под линия 12.

(20)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 65.

(21)  Неофициален документ от органите на Нидерландия и Франция относно търговията, социално-икономическите последици и устойчивото развитие.

(22)  Например безмитният достъп на яйца до пазарите на ЕС за пръв път е обвързан с условието за хармонизиране със стандартите на ЕС за хуманно отношение към кокошките в споразумението за свободна търговия ЕС — Меркосур: https://www.theguardian.com/environment/2019/oct/02/eu-imposes-hen-welfare-standards-on-egg-imports-for-first-time.

(23)  https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/mission-letter-frans-timmermans-2019_en.pdf?fbclid=IwAR3MP8zmxW1jBVJhtBUtP2PKkEct5ibFjKVJTCoaxgRX6thxcdsylXhTPIk

(24)  Европейски парламент, Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2018 г. относно прозрачното и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите, 2018/2003(INI).

(25)  https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/october/tradoc_153846.pdf

(26)  https://ec.europa.eu/environment/forests/impact_deforestation.htm

(27)  Това определение може да надгради определението за екологична устойчивост, залегнало в плана за действие на Европейската комисия относно финансирането на устойчив растеж, и да бъде приведено в съответствие с него.

(28)  Земеползване за устойчиво производство на храни и екосистемни услуги (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 72).

(29)  Вж. бележка под линия 20.