12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/1

1.

приветства значителния успех на европейската политика в областта на научните изследвания, развивана чрез последователните рамкови програми до „Хоризонт 2020“, най-голямата интегрирана програма за научни изследвания в света, основана на високи научни постижения и ускоряване на иновациите;

2.

отбелязва, че „Хоризонт 2020“ е основният инструмент за подкрепа на развитието на научните изследвания и иновациите в Европа в рамките на всеобхватната стратегия „Европа 2020“ и за изграждане на европейското научноизследователско пространство (ЕНП);

3.

препотвърждава значението на стратегията „Европа 2020“, която предлага консолидиран подход на „триъгълника на знанието“ (научни изследвания — обучение — иновации), като промяната в духа на обучението и повишаването на неговото равнище за всички остават от съществено значение и е целесъобразно да се стимулира сътрудничество между университетите и предприятията; освен това предлага да се потърси по-силна връзка и взаимно допълване с програмите „Еразъм+“ и Interreg, включително Interreg Европа, насочена към междурегионалното сътрудничество; подчертава, че осъществяването на ЕНП трябва да продължи и да включва постигането на различни цели, сред които съществена и задължителна, но не изключителна част, са високите научни постижения;

4.

подчертава продължаващата значимост на целите на ЕНП и ползата от по-нататъшното им преследване, включително по отношение на развитието на транснационалните сътрудничества, мобилността на знанието, единния пазар на труда за изследователите и новаторите, равенството между мъжете и жените или достъпа до информация и наука;

5.

предлага, с цел спечелване на подкрепа за проекта за изграждане на общност на знанието в Европа, да се идентифицират талантите в Европа и да се наблюдава професионалното развитие на изследователите; да се създадат „европейски пътеки“ за изследователите, които да им позволяват достъп до програми за подкрепа на изследователската им кариера в периоди на преход; да се насърчи включването на изследователите в бизнес средите;

6.

отказва ограничаването на дебата относно бюджета само до рамковата програма. В зависимост от методите за оценяване, делът на политиката на сближаване, заделен за научноизследователска дейност и иновации, варира между 43 млрд. и 110 млрд. евро, без да се брои важният принос на другите секторни политики, както и на плана „Юнкер“;

7.

призовава за връщане на иновациите и научните изследвания сред водещите приоритети в дебата за бъдещето на Европа и приоритетите, обявени с Римската декларация (1), за укрепване на многосекторното управление на въпросите, свързани с научни изследвания, иновации и обучение в рамките на Съюза, както и за повишаване на съвкупното данъчно усилие на Европейския съюз за научни изследвания и иновации посредством всички тези политики, в рамките на настоящата и следващата МФР. В този контекст, и в съответствие с проектодоклада на Европейския парламент (2) и доклада на независимата Група относно максималното повишаване на въздействието на програмите за научни изследвания и иновации („доклада Лами“) (3), бюджетът на рамковата програма би трябвало да се увеличи значително, за да се постигне най-малкото запазване на динамиката на растежа на настоящата рамкова програма (4). Във всеки случай, импулсът, от който се нуждаят научните изследвания и иновациите, не трябва да е в ущърб на политиката на сближаване, която остава ключовият инструмент на ЕС за финансиране на икономическото и социалното сближаване и конвергенцията между неговите градове и региони. Пълният потенциал на мерките на политиките на сближаване и на научни изследвания и иновации трябва бъде мобилизиран и комбиниран с цел стимулиране на регионалното развитие;

8.

призовава за нова обща амбиция, която се отнася не само до високите научни постижения в Европа, а до високите научни постижения и капацитета за иновации на Европа като цяло, мобилизирайки целия потенциал на всички градове и региони в Европа, като допринася за укрепването на техните възможности и насърчава отворени и съвместни иновации;

9.

счита, че тази амбиция е още по-необходима в контекста на глобализацията, чиито последици тепърва трябва да се овладяват, по-специално на местно и регионално равнище, и с оглед на която научните изследвания и иновациите са фактори за устойчивост, висока добавена стойност и дългосрочна конкурентоспособност;

10.

възнамерява да насърчава цялостен подход по отношение на европейското, националното и регионалното финансиране, без който тази амбиция и европейският дебат за бюджета не биха имали смисъл; припомня значението на целта — 3 % от БВП да се отделят за публични и частни научни изследвания и иновации, определена за всички държави членки със стратегията „Европа 2020“, оставаща на 2,03 % от 2015 г. насам и застрашена, наред с другото, от спада в кредитирането в редица държави членки; счита, че за тази цел е от първостепенно значение да се продължи укрепването на системите на научни изследвания и иновации, като се взема предвид контекстът на всяка държава и на всеки регион, чрез по-добра координация на политиките на европейско равнище и насърчаване на необходимите реформи на национално и регионално равнище, включително посредством европейския семестър и стратегиите за интелигентна специализация;

11.

счита, че е необходимо изясняване на дебата относно полезните взаимодействия и предлага пет оперативни принципа, които могат да бъдат споделени между Съюза, държавите членки, регионите и градовете:

12.

изтъква, че европейската добавена стойност на рамковата програма се основава най-вече на колективното и съвместно измерение и на приноса ѝ за обединяване в мрежа на изследователите и иновационните екосистеми. Това измерение трябва да продължи да има предимство пред подкрепата за индивидуални проекти;

13.

изразява загриженост във връзка с намаляването на средния процент на успеваемост на поканите за представяне на предложения, по-нисък в сравнение с предходната рамкова програма, което възпрепятства сериозно нейното разпространение в рамките на градовете и регионите; Необходимата конкуренция, която е характерна за един подход, целящ високи постижения, не бива да води до изключване и прекомерна концентрация;

14.

заявява, че запазването на открития характер на рамковата програма е от съществено значение, за да се гарантира нейното разпространение в цяла Европа, в нейните региони и сред нейните граждани; насърчава по-интензивните иновации по отношение на инструментите на рамковата програма, за да се получи съчетание от високи постижения, включване и участие;

15.

припомня значението на поддържането на баланс между фундаменталните научни изследвания и научните изследвания близки до пазара, но също така и между свободните научни изследвания и тези, които отговарят на въпросите, поставени от обществото и стопанските субекти, с цел да са насочени едновременно към засилени и авангардни иновации, като и двете могат да създават нови бизнес възможности и работни места;

16.

отбелязва, че в днешно време се дава приоритет на проектите с високо равнище на технологична готовност (РТГ), които отреждат привилегирована роля на засилените иновации, стимулирайки изследователите да се съсредоточават върху готови за прилагане идеи, които могат да бъдат пуснати на пазара в кратки срокове. В същото време изтъква, че подкрепата за проектите, намиращи се на по-ниските равнища на технологична готовност, също е важна за пускане на повече иновации на пазара; подчертава значението на революционните иновации, основаващи се на по-ниски РТГ и които позволяват бързо предлагане на нови продукти и услуги на пазара. Във всички случаи, подпомагането на МСП по пътя към пазара и създаването на устойчиви работни места би трябвало да бъде ключов приоритет на политиката за иновации. Именно това трябва да бъде ролята на Европейския съвет по иновациите;

17.

призовава за по-добро отчитане на всички форми на високи постижения и иновации и припомня, че нетехнологичните и социалните иновации пораждат необходимост от нови знания, които могат да структурират нови области на високи постижения;

18.

призовава за пълно признаване на социалните иновации, съответстващи на новаторски идеи (продукти, услуги и модели), които позволяват да се отговори на социалните нужди в широкия смисъл на думата;

19.

изтъква, че научните изследвания и иновациите не са насочени изключително към дружествата, а засягат също така публичните политики, здравеопазването, културата и живота на общността, както и социалната икономика и новите икономически модели, които допринасят за създаването на нови партньорства, нови дейности и нови социални взаимоотношения. С оглед на това оползотворяването на резултатите от иновациите следва да се съсредоточи не само върху концепцията за продукт с икономическа стойност на пазара, но и върху тази за услуга със социална стойност за гражданите;

20.

подчертава, че терминът високи постижения се използва, за да се квалифицират твърде различни реалности; предлага да се разграничат следните предизвикателства, за които трябва да допринесе рамковата програма:

21.

препоръчва при оценката на въздействието на проектите, както на предварителния етап, когато става въпрос за предложенията, така и на последващия етап, по отношение на одобрените проекти, да се вземат под внимание:

22.

предлага, за да се допринесе за насърчаване на високите постижения във всичките им форми, по-голяма роля в бъдещата рамкова програма за градовете и регионите:

23.

призовава за въвеждането на две нови обществени предизвикателства за развитието на високи научни резултати по отношение на най-важните предизвикателства за бъдещето на европейските общества:

24.

препоръчва укрепване на мястото на интердисциплинарността и на хуманитарните и социалните науки в рамките на обществените предизвикателства, както и поемането на риск, с цел генериране на нови идеи и решения, по-специално чрез въвеждането на неконкретизирани покани за представяне на проекти;

25.

насърчава приемането на нов основан на мисиите допълнителен подход с цел успешно осъществяване на проучвания и големи проекти, който да бъде основан на междусекторни аспекти по модела на интелигентните градове, екологични въпроси или изследвания в областта на морското дело; във връзка с това отново отправя искането на Комитета за следващата рамкова програма да се приеме цел за 10 % проекти със значително въздействие върху морските изследвания (5);

26.

изразява учудване, че много възможности, предлагани от действащите регламенти, не са достатъчно използвани, и предлага редица насоки за подобрение:

27.

призовава Комисията да представи елементите за оценка, позволяващи да се обоснове високото ниво на финансиране на големите предприятия в рамките на „Хоризонт 2020“, тъй като разходите им за научни изследвания и развойна дейност са слабо увеличени, и във връзка с това да предложи промени за следващата рамкова програма;

28.

набляга на необходимостта научноизследователските дейности да се финансират със субсидии; изразява съжаление във връзка с тенденцията субсидиите да се заместват със заеми, но признава, че проектите с високи нива на технологична готовност, близки до пазара, трябва да могат да използват заемите наред с други инструменти;

29.

счита, че развитието на финансовите инструменти в служба на целите на рамковата програма е обосновано само ако те служат за покриване, в партньорство с финансовите институции, на значителните рискове, за които пазарът е неефективен, по модела например на офертата INNOVFIN; изразява съжаление във връзка със слабото мобилизиране на плана „Юнкер“ за по-голямо покриване на рисковете от този тип;

30.

привлича вниманието към необходимостта от подобряване на финансирането на иновативни проекти за МСП, с акцент върху програмите „Индустрия 4.0“ като по-добър начин за структуриране на индустриалната тъкан в Европа и създаване на вътрешно търсене на технологии, което да насърчи европейското развитие;

31.

отбелязва, че високите научни постижения се вписват в иновационните клъстери и екосистеми. По-голямата част от бенефициерите по „Хоризонт 2020“ (университети, изследователски организации, МСП, организации на гражданското общество) са здраво установени в своите градове и региони и качеството на тези територии допринася за качеството на науката. Този факт трябва да бъде отчетен в пълна степен в рамковата програма;

32.

припомня, че териториалното измерение трябва систематично да бъде отчитано при разработването на всички политики, тъй като стратегиите за интелигентна специализация (RIS3) носят на учените и предприятията ресурси и създават стойност за градовете, регионите и гражданите;

33.

изтъква, че RIS3 са приети и разработени от региони с цел структуриране на инвестициите в научните изследвания и иновациите в услуга на икономическото развитие, заедно с другите региони, и че съчетаването на регионалните и европейските инвестиции в структурни проекти в области на интелигентната специализация повишава въздействието на рамковата програма, като се избягва финансирането на проекти без връзка с реалността по места;

34.

подчертава, че рамковата програма трябва да насърчава укрепването на капацитета за научни изследвания и иновации в градовете и регионите, за да ги подкрепя по пътя към високите постижения, по-специално в областта на интелигентната специализация, и да се увеличи капацитетът на всички региони за участие в „Хоризонт 2020“, допринасяйки с качествени проекти;

35.

подчертава значението на градовете като центрове за иновации, играещи централна роля за високите постижения; подчертава също, че прекалено високата концентрация на науката в иновационните центрове е пречка за постигането на катализиращ ефект върху икономиката и обществото и че е необходимо да се развиват ниши на високи постижения извън основните обекти; припомня жизненоважната роля на регионалната политика в тази област;

36.

предлага ново партньорство за високи постижения в областта на научните изследвания и иновациите в Европа между ЕС, държавите членки, градовете и регионите, обединени около засилено многостепенно управление, спазването на принципа на субсидиарност, обща култура на отворени иновации и оползотворяването на местните инициативи, използвайки подход „отдолу нагоре“;

37.

призовава за по-голям принос на рамковата програма в укрепването на регионалните иновационни клъстери и екосистеми, чрез предоставянето на по-голяма подкрепа за мрежите за трансфер на технологии, както и за създаването на нова дейност „териториални връзки“ („territorial connexions“) за признаване и финансиране чрез рамковата програма на териториалните мрежи за високи постижения по модела на инициативата „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“;

38.

призовава новаторските региони да сформират европейски консорциуми за създаване на авангардни иновации в цяла Европа. Идентифицирането на възможности за сътрудничество, на звена от веригата за създаване на стойност, както и на ключови заинтересовани страни и способности чрез интелигентна специализация, е основна стъпка от процеса на създаване на добавена стойност за ЕС;

39.

изразява съжаление, че по средата на периода в програма „Хоризонт 2020“ се наблюдава слабо участие на страните от ЕС-13  (6) , и подчертава различията в участието на регионално и местно равнище. Важно е да се мобилизира рамковата програма, а не само на политиката на сближаване, във всички градове и региони на Съюза, за да се подкрепят най-добрите пионери в областта на високите постижения и да им се даде възможност да се присъединят към европейските усилия за сътрудничество;

40.

изразява желание програмата „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ по линия на „Хоризонт 2020“ да бъде продължена и разширена в тази перспектива. Призовава за специфичен подход към регионите, които изостават силно в развитието на научните изследвания и иновациите и които се намират в държави, неотговарящи на условията за тази програма, какъвто е случаят с повечето най отдалечени региони, без да се забравя основния критерий за високи постижения; подчертава ниския процент от средствата за „Хоризонт 2020“, които са мобилизирани за тази програма (1 %); отбелязва липсата на значителен напредък в достъпа до рамковата програма и изразява учудване, че основните бенефициери по „Хоризонт 2020“ са такива и по отношение на тази програма. Счита, че тази ситуация ще изложи на риск легитимността на рамковата програма, и призовава за нови инициативи;

41.

предлага интегриран подход по пътя към високите постижения, който да се приложи въз основа на план за координация във всяка една от страните и всеки регион, за да се действа по необходимите реформи, изграждането на отворени за всички центрове за високи постижения, борба срещу „изтичането на мозъци“ и пълноправно участие на европейските изследователски мрежи. Този план може да бъде съфинансиран с регионални, национални и европейски средства, сред които „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове;

42.

предлага за тази цел разширяване на достъпа до европейското сътрудничество:

43.

препотвърждава категорично, че в съответствие с ценностите на Съюза сътрудничеството в рамките на мрежите трябва да се поставя пред съревнованието в рамковата програма, и подчертава значението на тези мрежи като източник на проекти и високи постижения;

44.

във връзка с това подчертава важността на програмата „Региони на знанието“, която беше включена в Седмата рамкова програма и даваше възможност за убедителни взаимодействия с регионалната политика, като допринасяше за инициирането на трайни сътрудничества между участниците в триъгълника на знанието на местно равнище, за включването на частния сектор (по-специално МСП) в проектите на рамковата програма, за подкрепа на транснационалното сътрудничество между иновационните екосистеми и за интегриране на местните и регионалните участници в ЕНП;

45.

призовава за амбициозна политика за развитие на тези мрежи за съвместна дейност:

46.

припомня, че в рамките на „Хоризонт 2020“ съществуват многобройни възможности за подкрепа на тези инициативи, и изразява загриженост във връзка с недостатъчното им финансиране и ограничено използване; настоява за по-активно използване на координационните и спомагателните действия; насърчава едно по-добро признаване на иновационните инициативи, осъществявани от градовете и регионите чрез рамковата програма; призовава също така за засилване на подкрепата за междурегионалното сътрудничество във връзка с RIS3, в рамките както на „Хоризонт 2020“, така и на политиката на сближаване;

47.

отбелязва, че участието на градовете и регионите в изпълнението на „Хоризонт 2020“ нарасна след стартирането на програмата, като все повече региони са партньори в рамките на инструменти за съвместно програмиране, като например ERA-NET, съфинансираните действия на програмата „Мария Склодовска-Кюри“ и публично-частните партньорства в областта на научните изследвания и иновациите, като например инициативата „Чисто небе“;

48.

подкрепя развитието на тези съвместно изградени дейности, настоява за опростяване и хармонизиране на правилата за прилагане и, например, за улесняване със съгласието на държавите членки на участието на регионите в инициативи за съвместно планиране (член 185 от ДФЕС);

49.

призовава да се продължи с административното опростяване на процедурите, свързани с помощите; да се продължи и разшири централизацията на субсидиите и помощите посредством единен портал за достъп до информация; информацията за програмите, всички процедури и платформата за управление на помощите на портала за участниците трябва да се въведе на всички официални езици на ЕС с цел да се улесни достъпът на участниците;

50.

насърчава механизмите за предоставяне на допълнителни средства от бюджета на ЕС по линия на рамковата програма в подкрепа на местни инициативи за високи постижения и посредством мобилизиране на значителни и диверсифицирани финансови средства;

51.

счита, че опитът от стратегиите за интелигентна специализация и тяхното изпълнение осигурява много полезна обратна връзка за управлението на „Хоризонт 2020“ и на бъдещата рамкова програма, и за определянето на работните програми за установяване на областите, които имат право на финансиране; призовава властите, участващи в това планиране, да приобщават в по-голяма степен местното равнище към този процес, за да се засили тяхното сближаване по отношение на предизвикателствата по места;

52.

счита, че е от решаващо значение различните предизвикателства на програма „Хоризонт 2020“ да отчитат социално-икономическото въздействие върху регионите — още при концепцията, планирането и определянето на областите на финансиране на програмата, така че техният избор допринася ефективно за подобряването на качеството на живот във всички европейски региони;

53.

призовава за преразглеждане на всички механизми на рамковата програма от гледна точка на принципите на субсидиарност и взаимно допълване, за да се засили връзката между различните участници от гледна точка не само на съвместно финансиране, но и на ново разпределение на ролите, чрез съсредоточаване на действията по рамковата програма върху темите с европейска добавена стойност;

54.

предлага да се развие „знакът за високи постижения“ за най-добрите неуспешни кандидатури в рамките на инструмента за МСП, за да се превърне той в истински инструмент за партньорство, чието управление е споделено между ЕС и регионите с цел по-добро координиране на техните действия преди и след подаване на кандидатурите. Тези принципи важат за останалите мерки, обхванати от знака за качество, като дейностите по програма „Мария Склодовска-Кюри“ и стипендиите на Европейския съвет по научни изследвания, както и за всички други проекти за полезни взаимодействия;

55.

подчертава ролята на местните власти като експериментални терени и пионери във внедряването посредством обществените поръчки; отправя искане за смекчаване на регулаторната рамка за тези дейности и опростяване на разпоредбата за подкрепа на иновативните обществени поръчки, която днес се използва твърде малко, и на правилата, които възлагащите органи са усвоили в твърде слаба степен;

56.

потвърждава значението на подхода 360o към иновациите, който е едновременно засилен и авангарден, технологичен и нетехнологичен, както и значението на иновациите, диктувани от проектирането и употребата, на социалните иновации, отворените и съвместните иновации; припомня, че клъстерите и екосистемите на местно равнище са основните участници в иновационните дейности, в прехвърлянето и популяризирането; отправя искане към Комисията, при създаването на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ), да отчете ролята, която местните власти изпълняват в това отношение, и да ги приобщи към бъдещите мисии на ЕСИ;

57.

предлага в следващата рамкова програма да се въведе ново структуриране на инструмента за МСП, като условията за неговото планиране и прилагане включват приобщаването на местните власти на предшестващите и последващите етапи, за да може той да бъде свързан по-добре с интелигентните специализации и местното финансиране и за да се смекчи обезкуражаващия ефект, свързан с твърде слабия му успех;

58.

се противопоставя на всяка идея за прехвърляне на част от средствата на политиката на сближаване към дейностите от рамковата програма за автоматично финансиране на проекти или за подкрепа на „чудесните отхвърлени“; възнамерява да отстоява автономията на регионалните политики и да изтъква предложения подход за съвместното изграждане и укрепване на взаимното допълване и сътрудничеството;

59.

настоява, че е необходимо още при създаването на проектите да се вземат предвид предизвикателствата, свързани с мултиплициращия ефект, разпространението и правата върху резултатите от проектите; установява ограниченията на настоящите въздействия на проектите в тези области; подкрепя във връзка с това разработването на европейски и местни програми, специално насочени към тези дейности; приканва за по-активно участие на градовете и регионите в използването и разпространението на резултатите от проектите от рамковата програма;

60.

подкрепя също така разработването на инструменти, насочени към осъществяване на прехода от доказване на концепцията към пазарна реализация, като пилотния проект „Бърз път към иновации“, или изграждането на нови промишлени сектори чрез инициативата INNOSUP и нейното подразделение „осъществени с помощта на клъстери проекти за нови промишлени вериги за създаване на стойност“ („cluster-facilitated projects for new industrial value chain“) и призовава за тяхното разширяване;

61.

следва да се разработи набор от инструменти за подкрепа, които да са предназначени по-скоро за групи от предприятия, отколкото за отделни такива, за да се даде възможност за прилагане на междусекторни подходи и за създаване на европейски партньорства за сътрудничество. Освен това политиките на ЕС следва да отразяват ролята, която клъстерите могат да играят като мост между участниците вътре и извън регионите и като канали за оказване на бизнес подкрепа на МСП;

62.

призовава Комисията да извърши оценка относно въздействието на реформите, въведени през 2013 г., с цел насърчаване на полезните взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове;

63.

изразява съжаление, че във втория стълб не е отделено достатъчно място на нововъзникващите промишлени сектори и изразява загриженост във връзка с прекалено слабата подкрепа, която се оказва на мрежите от иновационни клъстери и екосистеми за високи постижения, насочени към индустрията на бъдещето, каквато е инициативата „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“; обезпокоен е от продължаващите трудности, свързани с финансирането на пилотни промишлени проекти и широкомащабни демонстрационни дейности; призовава Комисията незабавно да увеличи дотациите и да предвиди нови действия по тези въпроси;

64.

предлага да се създаде програма за подкрепа на демонстрационната инфраструктура, за да се насърчи свързването в мрежи на опитните станции, демонстрационните дейности и пилотните проекти по модела на свързването в мрежи на изследователската инфраструктура;

65.

отбелязва, че в момент, когато понятието за напредък се оспорва и обсъжда, връзката между науката и обществото трябва да бъде да бъде поставена в центъра на обсъжданията относно бъдещето на европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите, независимо дали става въпрос за насоките за научни изследвания, условията за провеждане на научните проекти или избора за развитие на новите социални и технически приложения на науката;

66.

препоръчва във връзка с това едновременно да се насърчава доверието в науката и прогреса и да се развива подход към устойчиво развитие; възнамерява да защитава принципа на предпазливост, който е принцип на внимание, съгласно който действието се извършва при пълно осъзнаване на риска;

67.

подчертава голямото предизвикателство, което отворената наука (open science) представлява понастоящем посредством свободния достъп до резултатите от научните изследвания и публикациите, наличието на достъпна надеждна и плуралистична информация за широката публика, дебата с гражданите и заинтересованите страни;

68.

счита, че между свободната наука и науката, подчинена на определена цел, трябва да има пространство за диалог между действащите лица от сферата на науката и икономиката, а също и тези от гражданското общество, с цел съвместно обсъждане и формулиране на новите големи научни въпроси при зачитане на независимостта на всеки един участник;

69.

подчертава неотложната необходимост от насърчаване на науката, технологиите и професиите, включително тези в областта на промишлеността, сред младите хора и техните семейства, като се отделя специално внимание на насърчаването на жените да избират професионално развитие в научно-техническата област;

70.

изразява съжаление във връзка с недостатъчното финансиране на програмата „Науката със и за обществото“, нейната разпокъсаност и слабо въздействие; призовава да бъде даден приоритет на дейностите с европейска добавена стойност, които се осъществяват в рамките на реално сътрудничество между заинтересованите страни, държавите членки, регионите и градовете;

71.

защитава принципа за отворена наука, но има за цел да запази спецификата на рамковата програма, включително в контекста на излизането на Обединеното кралство от ЕС; изразява желание това излизане да не доведе до намаляване на средствата за рамковата програма, но разбира, че този въпрос ще се разглежда в рамките на цялостните преговори с Обединеното кралство;

72.

изразява желание за засилване на международното сътрудничество в рамките на рамковата програма, заедно с асоциираните партньори, страните с бързо развиващи се икономики, а също и в рамките на Европейската политика за съседство или на морските басейни като Средиземно море.