EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52016PC0198
Proposal for a DIRECTIVE OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL amending Directive 2013/34/EU as regards disclosure of income tax information by certain undertakings and branches
Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове
Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове
COM/2016/0198 final - 2016/0107 (COD)
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Страсбург, 12.4.2016
COM(2016) 198 final
2016/0107(COD)
Предложение за
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове
(текст от значение за ЕИП)
{SWD(2016) 117 final}
{SWD(2016) 118 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
За доброто състояние на единния пазар е нужна справедлива, ефикасна и благоприятстваща растежа система за корпоративно данъчно облагане, основаваща се на принципа, че дружествата следва да плащат данъци в държавата, в която се реализира печалбата. Агресивното данъчно планиране подкопава този принцип. Повечето дружества не практикуват агресивно данъчно планиране, поради което се намират в неблагоприятно конкурентно положение спрямо тези, които го практикуват. Особено засегнати от това явление са малките и средните предприятия.
Борбата с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране — както на равнище ЕС, така и в глобален мащаб — е политически приоритет за Европейската комисия. Като част от по-широка стратегия за справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в ЕС 1 , общественият контрол е в подкрепа на усилията за осигуряване на реално облагане на печалбата там, където тя се генерира. Общественият контрол може да увеличи общественото доверие и да засили социалната отговорност на дружествата, които ще допринесат за общото благосъстояние, като плащат данъците си в държавата, в която извършват дейност. Той може и да спомогне за провеждането на по-информиран дебат за потенциалните недостатъци в данъчното законодателство.
През март 2015 г., в плана си за действие за по-справедлива система за корпоративно данъчно облагане (COM(2015)302), Комисията обяви подробен списък с инициативи, а в последвалия го пакет за борба с избягването на данъци 2 (ПБИД) предложи да се приложи в Съюза действие 13 от одобрения от Г-20 план за действие на ОИСР за борба с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (наричан по-долу „Плана за действие относно НДОПП“). В резултат транснационалните компании (ТНК) ще предоставят на данъчните органи декларация за платения корпоративен данък по държави — нещо, което би следвало да подобри спазването на данъчното законодателство.
Г-20 и други заинтересовани страни призовават за по-голяма прозрачност от страна на дружествата, за да се позволи на обществеността да контролира дали данъците се плащат там, където се генерира печалбата. В отговор на тези призиви и на признатата необходимост от по-голяма прозрачност, в настоящото предложение от ТНК се изисква публично да оповестяват в специална декларация плащания от тях корпоративен данък, както и друга свързана с данъчното облагане информация. ТНК с оборот над 750 млн. евро, независимо дали централното им управление е в ЕС или извън него, ще бъдат подчинени на тези изисквания за допълнителна прозрачност. За пръв път не само европейските дружества, а и ТНК извън Европа, които обаче извършват дейност в Европа, ще имат едни и същи задължения за деклариране.
Юрисдикциите на трети държави, които не спазват международните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане, създават определени условия за избягване на данъци и за данъчна измама. Ако ТНК извършват дейност в такива юрисдикции, към тях следва да се прилагат специални задължения за прозрачност.
Придържайки се към обхвата на глобалните инициативи на ОИСР за данъчна прозрачност, настоящото предложение обхваща корпоративните групи, чийто консолидиран оборот в световен мащаб надхвърля 750 млн. евро. То не задължава малките и средните предприятия 3 . Предложението е пропорционално както по отношение на обхвата, така и по отношение на информацията, чието оповестяване се изисква; така то ограничава разходите на обхванатите дружества за изпълнение на задълженията им и свързаните с това други разходи, както и не допуска нито застрашаване на конкурентоспособността им, нито неоправданото им излагане на риск от двойно данъчно облагане. То се вписва в подкрепения от Г-20 и ОИСР многостранен подход. Комисията ще продължи проактивната си работа по тези въпроси с всички съответни международни партньори.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политика
С настоящото предложение се допълват текущите изисквания за финансово отчитане към предприятията, без те да се засягат — по отношение например на финансовите отчети.
С него не се променят вече действащите разпоредби за банковия сектор 4 и секторите на добив на полезни изкопаеми и дърводобив 5 за оповестяване на нефинансова информация и на информация по държави. С него обаче се въвежда клауза за освобождаване с цел да се избегне двойното докладване за банковия сектор, който вече, по силата на банковото законодателство на ЕС, подлежи на стриктни задължения за публично деклариране.
•Съгласуваност с другите политики на Съюза
В ПБИД, внесен през януари 2016 г. след одобрението от Г-20 на изготвения от ОИСР план за действие за борба с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, от много големите ТНК 6 се изисква да предоставят на данъчните органи информация по държави. Предоставената на данъчните органи информация не следва да се оповестява публично. Изискването в ПБИД за деклариране по държави е средство за подпомагане на данъчните органи да ориентират данъчните си одити и да осигурят спазване на изискванията.
Настоящото предложение допълва предложения ПБИД, но целта му е друга. То изисква същите ТНК да оповестяват публично определени сведения от предоставената на данъчните органи информация.
Настоящото предложение е принос към политиката на ЕС в областта на корпоративната социална отговорност, растежа и заетостта. То е отговор на призивите на Европейския парламент за въвеждане, при корпоративния данък, на деклариране по държави.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Бе преценено, че член 50, параграф 1 от ДФЕС е подходящо правно основание за настоящата инициатива, тъй като с нея се изменя действаща директива, чието правно основание е същият член.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
В контекста на все по-глобално интегрирана и използваща цифровите технологии икономика дружествата и веригите на създаване на стойност отразяват в по-малка степен националните и регионални граници. От друга страна, данъчната политика и администрация продължават да бъдат преди всичко национален прерогатив. Поради трансграничния характер на много структури за данъчно планиране и споразумения за трансферно ценообразуване, ТНК могат лесно да прехвърлят данъчната си основа от една юрисдикция към друга в рамките на Съюза или извън него. Поради това принципът на субсидиарност обосновава действие на равнище ЕС за визиране на трансграничното измерение на случаите на агресивно данъчно планиране и споразумения за трансферно ценообразуване.
•Пропорционалност
Настоящата инициатива се основава до голяма степен на международния консенсус, постигнат от Г-20 по отношение на обхвата и съдържанието. С нея ползата от прозрачност за обществеността и необходимостта от силна и стабилна икономика на ЕС са подходящо балансирани. Настоящата инициатива, без да застрашава конкурентоспособността на ЕС, е отговор на изразената от заинтересованите страни загриженост във връзка с нарушенията на конкуренцията в рамките на единния пазар. Тя не би следвало да породи ненужна административна тежест за дружествата, нито допълнителни данъчни конфликти или риск от двойно данъчно облагане. Тя се простира само до необходимото за постигането на целта за по-голяма прозрачност.
•Избор на инструмент
Предвид правното основание и силната връзка на инициативата с предоставянето от дружествата на информация, в т.ч. нефинансова, се предлага Директивата за счетоводството да бъде изменена.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
С настоящото предложение се въвежда деклариране по държави, което е ново за повечето сектори. Подобни изисквания са въведени за банковото дело и секторите на добив на полезни изкопаеми и дърводобив. Резултатите от декларирането по държави от банките след влизането в сила на това изискване през 2015 г. свидетелстват, че то е полезно средство, което позволява да се прецени дали данъците се плащат там, където се генерира печалбата.
•Консултации
От юни до декември 2015 г. службите на Комисията проведоха широка консултация, в резултат на която получиха становища от над четиристотин представители на бизнеса, секторните сдружения, неправителствените организации, гражданското общество и мозъчните тръстове. Фактическото резюме на тази консултация се намира на уебсайта на Европейската комисия 7 . В допълнение Комисията успя чрез целеви обмени, срещи и кръгла маса на високо равнище 8 да получи по-задълбочена представа за предизвикателствата — ползи, но и рискове, които поражда увеличената прозрачност при корпоративния данък. Цялата информация и всички становища, получени по време на консултацията, бяха внимателно разгледани и взети предвид.
Повечето респонденти при обществената консултация призоваха ЕС да поеме водеща роля в дебата и при необходимост да направи повече от предвиденото в текущите международни инициативи за деклариране по държави. Тази позиция като цяло се подкрепя и от неправителствените организации и профсъюзите. Повечето дружества, от своя страна, предпочетоха да се ограничат до прилагането на равнище ЕС на Плана за действие на ОИСР и Г-20 относно НДОПП.
•Събиране и използване на експертни становища
на 24 септември 2015 г. службите на Комисията и Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане проведоха среща, посветена на прозрачността при данъчното облагане 9 . Сред аналитичната работа на службите на Комисията е и поръчаното през 2014 г. на PricewaterhouseCoopers (PWC) проучване 10 за потенциалното икономическо въздействие върху банките на декларирането по държави. На уебсайта на Европейската комисия се намира обобщаващ доклад за консултационните действия на Европейската комисия в подкрепа на настоящата инициатива.
•Оценка на въздействието
Предложението е придружено от оценка на въздействието, която Комитетът за регулаторен контрол прие положително. В резултат на становището на Комитета бяха усъвършенствани някои аспекти на оценката на въздействието. На първо място, в нея по-добре се разграничават мерките, пряко насочени към разрешаването на проблема с избягването на данъци, от косвената полза, която увеличената прозрачност се очаква да принесе. На второ място, в нея се разглежда по-подробно вариантът на доброволно оповестяване (система за сертифициране). На трето място, различните разчетни въздействия са отделени по-ясно от въздействието на останалите включени в базовия сценарий мерки за противодействие на избягването на данъци.
Настоящото предложение се базира на предпочетения вариант в оценката на въздействието, който е публично деклариране по държави на глобалните операции с разбивка по държава членка на ЕС и с обща сума за операциите извън ЕС. То се прилага за всички ТНК на ЕС и извън ЕС с консолидиран оборот от поне 750 млн. евро, които извършват дейност в ЕС чрез поне едно дружество. Информацията, която трябва да бъде оповестявана, включва начисления и платен корпоративен данък, както и необходимата контекстуална информация. Предложението се отклонява от оценката на въздействието в две области: декларирането на операциите извън ЕС бе усъвършенствано, като за някои данъчни юрисдикции ще бъде поискана същата степен на подробност, както за държавите членки на ЕС Освен това бе предложено да се изиска оповестяването по държави на неразпределената печалба, както и да се иска обяснение на равнище група при съществени несъответствия между начислените и фактически платените данъци.
По отношение на ползата за обществото настоящата инициатива е отговор на все по-настоятелните искания за прозрачност при данъчните действия на ТНК. Чрез предвиденото предоставяне на повече информация в по-подходяща форма, тя би следвало да спомогне за увеличаване на общественото доверие в справедливостта на данъчната система.
По отношение на икономическото въздействие предложението не предполага значителна допълнителна административна тежест, тъй като големите ТНК ще трябва така или иначе след прилагането на ПБИД да предоставят на данъчните органи по-подробни сведения по държави. Всички много големи ТНК с дейност в ЕС ще бъдат подчинени на същото изискване за деклариране, независимо дали централното им управление е в ЕС или в трета държава. Освен това, посоченото публично деклариране по държави представя в един-единствен документ информация, която вече е широко достъпна в търговските регистри на отделните държави членки. Следователно конкурентоспособността на дружествата няма да бъде накърнена. Рискът от пораждане на данъчни конфликти и от двойно данъчно облагане ще бъде ограничен, тъй като обществено достъпната данъчна информация ще бъде с разбивка само за ограничен брой данъчни юрисдикции. За операциите в останалите юрисдикции обичайното прдставяне на информацията ще е като обща сума.
•Пригодност и опростяване на законодателството
За микро- и малките предприятия в ЕС не се въвеждат нови задължения. Мярката е насочена единствено към транснационалните компании, които разполагат с най-пригодения за данъчно планиране инструментариум; това са дружествата, чиито консолидиран оборот надхвърля 750 млн. евро. Смята се, че най-малко 6 000 транснационални компании, които извършват дейност на пазарите на ЕС, ще трябва да предоставят декларация по държави. От тях около 2 000 дружества са с централно управление в ЕС, което е незначителна част от всички 7,5 милиона европейски дружества. С цел да се обхванат установените в държави извън ЕС транснационални компании, нови задължения ще бъдат въведени за средните и по-големите дъщерни предприятия в ЕС, а като вариант — за съпоставимите по размер клонове.
Цифровизираните декларации улесняват достъпа до тях и обработването им от всяка заинтересована страна (заинтересован инвеститор или член на гражданското общество). Поради това се изисква публикуване на уебсайта на даденото дружество. Няма изисквания за определен формат или език.
•Основни права
Като цяло, предвиденият обхват на информацията съответства на целта за увеличаване на прозрачността и засилване на обществения контрол. Информацията, чието деклариране се изисква, се основава на сведенията, които повечето ТНК в ЕС обичайно публикуват във финансовите си отчети.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Инициативата не се отразява върху бюджета.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и деклариране
Комисията в сътрудничество с държавите членки ще наблюдава прилагането на политиката. Пет години след датата на транспониране на настоящата директива, Комисията ще изготви нейна оценка.
Ефективността, ефикасността, полезността, съгласуваността и добавената стойност на предложението ще бъдат оценени според предоставената на обществеността информация, като бъдат отчетени и евентуалното съществено отражение върху дадени дружества или в трети държави В оценката ще бъде взета предвид и актуалната международна обстановка.
•Обяснителни документи
Декларирането по държави е сравнително ново понятие, чието прилагане се нуждае от солидно техническо осигуряване. За целите на транспонирането и ефективната проверка са необходими обяснителни документи; по този начин ще се постигнат целите на настоящото предложение и ще се избегнат потенциални правни празноти и несъответствия, когато държавите членки го въвеждат в националното си законодателство. .
Поради това от държавите членки се изисква да подадат заедно с уведомлението си за мерките за транспониране и обяснителни документи, под формата например на таблица на съответствието.
•Подробно разяснение на конкретни разпоредби на предложението
Обхват — много големи ТНК
За да се гарантира подходящ баланс на свързаната с декларирането тежест, декларации с информация по държави ще се изискват само от ТНК, чиито общи консолидирани приходи надхвърлят 750 млн. евро. Това е прагът, определен в Плана на ОИСР за действие относно НДОПП и в ПБИД. Предвид специфичните цели за прозрачност за обществеността на плащаните данъци, както и предвид факта, че в някои аспекти настоящата инициатива отива по-далеч от действащите разпоредби в банковия сектор и в секторите на добива на полезни изкопаеми и дърводобива, прагът от 750 млн. евро ще бъде изчисляван глобално, а ТНК ще трябва да предоставят информация за глобалните си операции. Според ОИСР, въз основа на този праг само 10—15 % от ТНК ще бъдат задължени да подават декларации с информация по държави, техният оборот обаче ще представлява около 90 % от оборота на всички ТНК. Предложението не се отнася до малките и средните предприятия 11 .
За всяка ТНК с централно управление в трета държава задължението ще поемат дъщерните предприятия и клоновете в ЕС, освен ако тази ТНК направи декларацията с информация по държави на равнище група обществено достояние и посочи кое дъщерно предприятие или клон в ЕС отговаря за публикуването на декларацията с информация по държави от името на компанията майка.
Това е в съответствие с Директивата относно административното сътрудничество 12 , в която от дъщерните предприятия и клоновете в ЕС се изисква да предоставят на данъчните органи декларация с информация по държави за своята компания майка от трета държава. Целта по-скоро е данъчната администрация да разполага с пълен набор от сведения, които са ѝ необходими, за да прецени потенциалната вреда от дадени данъчни практики, а не толкова да предостави на широката общественост общ набор от данни по държави с оглед увеличаване на прозрачността.
Предвид предложения праг за определяне на трансанционалните компании, които попадат в обхвата на настоящата инициатива, както и текущите задължения в ЕС за предоставяне на информация се смята за съответстващо и ефикасно задължението за деклариране да обхваща само установените в ЕС средно големи или по-големи дъщерни предприятия. Следователно на малките дружества, които представляват повече от 95 % от всички дружества в ЕС, не се налагат нови задължения.
Банкови групи
Някои установени в ЕС банкови групи вече са задължени, по силата на член 89 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, да предоставят информация по държави. В случаите, в които тези ТНК попадат в приложното поле на настоящата инициатива, те ще бъдат освободени от задължението на предоставят информация за корпоративния данък, стига оповестената по силата на член 89 от Директива 2013/36/ЕС информация да обхваща цялата дейност на крайното предприятие майка и на всички негови свързани предприятия 13 .
Съдържание
Ще бъдат оповестявани единствено сведенията, които са необходими и достатъчни за постигане на заявените цели на настоящата инициатива, а именно: естеството на дейностите, броят назначени служители, генерираният нетен оборот (включително със свързани контрагенти), печалбата преди облагане с данък, размерът на дължимия в държавата корпоративен данък с оглед на генерираната през текущата година печалба, фактическият платен на държавната хазна размер през посочената година, както и размерът на неразпределената печалба.
С цел да се постигне такава степен на подробност, която да позволи на гражданите да получат по-добра представа за това как ТНК допринасят към благосъстоянието във всяка държава членка, декларирането следва да се извършва по държави. Освен това, поради факта, че някои трети държави отказват да спазват стандартите за добро управление в областта на данъчното облагане и поради това пораждат свързани с данъчното облагане предизвикателства, информацията за операциите на ТНК следва да бъде представяна много подробно. Предвид съобщението на Комисията 14 от 28 януари 2016 г., в което се уточнява предложеният подход и критериите за съставяне на общ списък на някои данъчни юрисдикции по този параметър, ЕС предприе съставянето му.
Според посоченото в съобщението, общият списък на ЕС ще се основава на ясни и международни валидни критерии, които от своя страна се опират на международно приети стандарти, в съответствие с директивата, както и на задълбочен процес на анализ. Списъкът ще бъде изготвен от Комисията и държавите членки. Комисията предлага крайното решение за данъчните юрисдикции, които да бъдат включени в общия списък на ЕС, да бъде взето в делегиран акт, за да могат да играят роля както Съветът, така и Парламентът.
Като се остави настрана горепосоченото изключение във връзка с някои юрисдикции на трети държави, които пораждат особени проблеми, същата информация за дейността на групата в останалите данъчни юрисдикции ще бъде предоставяна като обща сума. Когато в дадена държава дейност имат повече от едно дружество от група, декларацията с информация по държави ще представя общата информация за всяко отделно дружество в тази държава.
Публикуване
Консолидираната декларация с информация за корпоративния данък ще бъде публикувана в търговски регистър, така че да се обезпечи сигурност и достъпност с течение на времето. Освен това, поради факта, че целта на настоящата инициатива е да се позволи обществено контролиране, тези декларации ще бъдат предоставени на разположение на обществеността на корпоративните уебсайтове. За да се позволи хронологично съпоставяне декларациите ще останат достъпни на уебсайтовете в продължение най-малко на пет последователни години.
Прилагане
Различни разпоредби ще осигурят прилагането на настоящата инициатива. Държавите членки следва да въведат солидарни гаранции за административните, управителните и надзорните органи по отношение на тези декларации. Одиторът, който извършва задължителен одит на местно дъщерно дружество, натоварено с декларирането по държави, ще трябва да проверява дали декларацията с информация по държави е предоставена и е на разположение в интернет. При клоновете на ТНК от трети държави тази отговорност се поема от лицата, натоварени с формалностите по оповестяването. Накрая, член 51 от Директива 2013/34/ЕС ще се прилага, за да се гарантира, че нарушенията се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за ТНК и техните дъщерни предприятия или клонове.
2016/0107 (COD)
Предложение за
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 50, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 15 ,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)През последните години проблемите, свързани с избягването на корпоративния данък, нараснаха значително и предизвикаха сериозна загриженост в рамките на Съюза и в световен мащаб. В заключенията си от 18 декември 2014 г. Европейският съвет призна спешната необходимост от удвояване на усилията за борба с избягването на данъци както на световно равнище, така и на равнището на Съюза. В съобщенията си „Работна програма на Комисията за 2016 г. Време е за промяна“ 16 и „Работна програма на Комисията за 2015 г. Ново начало“ 17 Комисията определи като приоритет необходимостта да се премине към система, при която държавата, в която се генерира печалбата, е и държавата на данъчно облагане. Комисията определи като приоритет и необходимостта да се отговори на призивите от гражданското общество на Съюза за осигуряване на справедливост и данъчна прозрачност.
(2)В резолюцията си от 16 декември 2015 г. относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза 18 Европейският парламент призна, че увеличената прозрачност в областта на корпоративното данъчно облагане може да подобри събирането на данъци, да направи работата на данъчните органи по-ефикасна и да гарантира високо равнище на обществено доверие в данъчните системи и правителствата.
(3)В резултат на заключенията от 22 май 2013 г. на Европейския съвет в Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 19 бе въведена клауза за преразглеждане, в която от Комисията се изисква да обмисли възможността за въвеждане на задължение за големите предприятия от други стопански сектори да изготвят годишни доклади по държави, като отчете тенденциите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и резултатите от европейските инициативи в тази връзка.
(4)От своя страна Г-20, призовавайки за създаването в международен план на глобално справедлива и модерна данъчна система, през ноември 2015 г. прие план за действие на ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с който се цели на правителствата да се предоставят ясни международни решения за преодоляване на пропуските и несъответствията в съществуващото законодателство, които позволяват пренасочването на корпоративните печалби към места без данъчно облагане или с ниско такова, където реално не може да се създаде стойност. По-специално, в действие 13 от плана за действие от някои транснационални компании се изисква да предоставят поверително на националните данъчни органи информация по държави. На 27 януари 2016 г. Комисията прие „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци“. Една от целите на този пакет е действие 13 от плана за действие да се транспонира в правото на Съюза посредством изменение на Директива 2011/16/ЕС на Съвета 20 .
(5)Засиленият обществен контрол върху корпоративните данъци, плащани от транснационалните компании, които извършват дейност в Съюза, е ключов фактор за допълнително насърчаване на корпоративната отговорност, за приноса на данъците към благосъстоянието, за подкрепа на лоялната данъчна конкуренция в Съюза чрез по-информиран обществен дебат и за възстановяване на общественото доверие в справедливостта на националните данъчни системи. Такъв обществен контрол може да бъде постигнат, като се изиска декларация с информация за корпоративния данък, независимо от мястото на установяване на крайното предприятие майка на съответната транснационална група.
(6)Обществеността следва да бъде в състояние да контролира всички дейности на дадена група, когато групата има дружества в Съюза. Ако групите извършват дейност в Съюза само чрез дъщерни предприятия или клонове, декларацията на крайното предприятие майка следва да се публикува и предоставя на разположение от тези дъщерни предприятия и клонове. Поради съображения за пропорционалност и ефективност обаче задължението да публикуват и предоставят на разположение декларацията следва да бъде ограничено до средните или големите дъщерни предприятия, установени в Съюза, и до клоновете със сходен размер, открити в държава членка. Поради това обхватът на Директива 2013/34/ЕС следва да бъде разширен, като в него се включат и клоновете, открити в държава членка от предприятие, установено извън Съюза.
(7)С цел да се избегне двойното докладване за банковия сектор, от установените в настоящата директива изисквания за деклариране следва да бъдат освободени крайните предприятия майки, обхванати от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 21 , които посочват в доклада си, изготвен в съответствие с член 89 от Директива 2013/36/ЕС, всичките си дейности и всички включени в консолидираните финансови отчети дейности на свързаните с тях предприятия, в т.ч. дейностите извън обхвата на трета част, дял I, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета 22 .
(8)В декларацията с информация за корпоративния данък следва да се съдържат сведения за всички дейности на дадено предприятие или на свързаните предприятия от група, контролирана от крайно предприятие майка. Информацията следва да се основава на спецификациите за деклариране в действие 13 от Плана за действие относно НДОПП и следва да бъде ограничена до необходимото, което да позволи ефективен обществен контрол, без да се допусне оповестяването да породи прекомерни рискове или неравностойно положение. В декларацията следва да се съдържа и кратко описание на естеството на дейностите. Такова описание може да се основава на категоризацията в глава V, приложение III, таблица 2 от насоките на ОИСР относно документацията за трансферното ценообразуване. В декларацията следва да се съдържа общо описание, в което се предоставя обяснение за случаите на съществени несъответствия на равнище група между размера на начислените данъци и този на платените, като се взимат предвид съответните суми за изминалите финансови години.
(9)С цел да се постигне такава степен на подробност, която да позволи на гражданите да получат по-добра представа за приноса на ТНК към благосъстоянието във всяка държава членка, декларирането следва да се извършва по държави. Освен това, оповестената информация за операциите на ТНК следва, при някои особено проблематични данъчни юрисдикции, да е изключително подробна. За всички останали операции в трети държави информацията следва да се оповестява като обща сума.
(10)С цел да се засили отговорността по отношение на трети страни и да се осигури подходящо управление, членовете на административните, управителните и надзорните органи на крайното предприятие майка, което е установено в Съюза и има задължението да изготвя, публикува и предоставя на разположение декларацията с информация за корпоративния данък, следва да носят колективна отговорност за осигуряване на спазването на тези задължения за деклариране. Като се има предвид, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на установените в Съюза дъщерни предприятия, които са контролирани от установено извън Съюза крайно предприятие майка, или лицата, натоварени с формалностите по оповестяването за съответния клон, могат да имат ограничени сведения за съдържанието на декларацията с информация за корпоративния данък, подготвена от крайното предприятие майка, тяхната отговорност да публикуват и предоставят на разположение тази декларация следва да бъде ограничена.
(11)С цел случаите на неизпълнение на изискванията да бъдат свеждани до знанието на обществеността, задължителните одитори или одиторските дружества следва да проверяват дали декларацията с информация за корпоративния данък се представя — в процедурен и съдържателен аспект — в съответствие с изискванията на настоящата директива, както и дали е достъпна на уебсайта на съответното предприятие или свързано предприятие.
(12)С настоящата директива се цели да се увеличи прозрачността и обществения контрол при корпоративния данък, като действащите нормативни задължения за дружествата и посредниците да публикуват доклади бъдат изменени с оглед защита на интересите на членовете на тези дружества и посредници, както и на интересите на третите лица — по смисъла на член 50, параграф 2, буква ж) от ДФЕС. Както Съдът постанови, в частност по дело C-97/96 Verband deutscher Daihatsu-Händler 23 , член 50, параграф 2, буква е) се отнася до необходимостта да се защитят интересите на „третите лица“ в общ смисъл, без обхванатите от този термин да се категоризират допълнително или някои от тях да се изключват. Освен това, целта за постигане на свобода на установяване, която член 50, параграф 1 възлага на институциите съвсем общо, не може да бъде ограничавана от разпоредбите на член 50, параграф 2 от ДФЕС. Предвид факта, че настоящата директива не се отнася до хармонизиране на данъците, а само до задълженията за публикуване на декларация с информация за корпоративния данък, член 50, параграф 1 от ДФЕС представлява подходящо правно основание.
(13)С цел да се определят тези данъчни юрисдикции, за които информацията трябва да е много подробна, Комисията следва да бъде оправомощена по силата на член 290 от ДФЕС да състави списък на Съюза за тях. Списъкът следва да бъде съставен въз основа на известни критерии, установени въз основа на приложение 1 към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016) 24 final). От особено значение е в подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, в т.ч. на експертно равнище, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, одобрено от Европейския парламент, Съвета и Комисията и в процес на официално подписване. В частност, за осигуряването на равно участие в изготвянето на делегираните актове, е необходимо Европейският парламент и Съветът да получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки, а техните експерти систематично да имат достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, на които се разисква изготвянето на тези делегирани актове.
(14)Доколкото целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но поради своето въздействие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(15)В настоящата директива се зачитат основните права и се спазват принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(16)В съответствие със съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи 24 , държавите членки поеха ангажимент в обосновани случаи да прилагат към уведомлението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.
(17)Поради това Директива 2013/34/ЕС следва да бъде съответно изменена,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Изменения на Директива 2013/34/ЕС
Директива 2013/34/ЕС се изменя, както следва:
(1)В член 1 се добавя следният параграф 1а:
„1а. Мерките за координиране, предвидени в членове 2, 48а—48ж и 51 се прилагат и към законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, свързани с клоновете, открити в държава членка от предприятие, чиято дейност не е уредена от законодателството на държава членка, но има правна форма, съпоставима с тази на предприятията, изброени в приложение I.“;
(2) добавя се следната глава 10а:
„Глава 10а
Декларация с информация за корпоративния данък
Член 48a
Определения във връзка с оповестяването на информация за корпоративния данък
За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:
(1)„крайно предприятие майка“ е предприятието, което изготвя консолидираните финансови отчети на най-голямото обединение от предприятия;
(2)„консолидирани финансови отчети“ са финансовите отчети, изготвени от предприятието майка на дадена група, в които активите, пасивите, собственият капитал, приходите и разходите са представени като такива на една стопанска единица;
(3)„данъчна юрисдикция“ е държавната или недържавната юрисдикция, която се ползва с данъчна независимост по отношение на корпоративния данък.
Член 48б
Предприятия и клонове, които са задължени да предоставят декларация с информация за корпоративния данък
1.Държавите членки изискват от предприятията майки, чиято дейност е уредена от националното им законодателство и с консолидиран нетен оборот, надвишаващ 750 000 000 евро, както и предприятията, уредени от националното им законодателство, които не са свързани предприятия и чийто нетен оборот надвишава 750 000 000 евро, ежегодно да изготвят и публикуват декларация с информация за корпоративния данък.
Декларацията с информация за корпоративния данък е достъпна за обществеността на уебсайта на предприятието към датата на публикуването ѝ.
2.Държавите членки не прилагат правилата по параграф 1 от настоящия член към крайните предприятия майки, ако тези предприятия или техните дъщерни предприятия са обхванати от член 89 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета* и в декларацията си по държави крайните предприятия майки включват информация за всички дейности на всички свързани предприятия, които са включени в консолидираните им финансови отчети.
3.Държавите членки изискват от средните и големите дъщерни предприятия по член 3, параграфи 3 и 4, които са уредени от националното им законодателство и контролирани от крайно предприятие майка, чийто консолидиран нетен оборот надвишава 750 000 000 евро и чиято дейност не е уредена от правото на държава членка, ежегодно да публикуват декларация с информация за корпоративния данък за това крайно предприятие майка.
Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък е достъпна за обществеността на уебсайта на дъщерното предприятие или на уебсайта на свързано предприятие.
4.Държавите членки изискват от клоновете, открити на тяхна територия от предприятие, чиято дейност не е уредена от правото на държава членка, ежегодно да публикуват декларация с информация за корпоративния данък за крайното предприятие майка, посочено в параграф 5, буква а) от настоящия член.
Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък е достъпна за обществеността на уебсайта на клона или на уебсайта на свързано предприятие.
Държавите членки прилагат първа алинея от настоящия параграф само за клоновете, чийто нетен оборот надхвърля прага за нетен оборот, който в съответствие с член 3, параграф 2 отделните държави членки са определили в законодателството си.
5.Държавите членки прилагат разпоредбите по параграф 4 за клон, когато са изпълнени следните условия:
а)предприятието, открило клон, е свързано предприятие от група, контролирана от крайно предприятие майка, чиято дейност не е уредена от законодателството на държава членка и чийто консолидиран нетен оборот надвишава 750 000 000 евро, или е предприятие, което не е свързано и чийто нетен оборот надхвърля 750 000 000 евро;
б)крайното предприятие майка по буква а) няма средно или голямо дъщерно предприятие по параграф 3.
6.Държавите членки не прилагат правилата по параграфи 3 и 4 от настоящия член, ако изготвената в съответствие с член 48в декларация с информация за корпоративния данък бъде предоставена на разположение на обществеността на уебсайта на крайното предприятие майка, чиято дейност не е уредена от законодателството на държава членка, в рамките на разумен срок, който не надвишава 12 месеца, считано от датата на баланса, и ако в декларацията са посочени наименованието и централното управление на дъщерното предприятие или клона, уредени от правото на държава членка, публикували декларацията в съответствие с член 48г, параграф 1.
7.Ако дъщерните предприятия или клонове, които не са обхванати от разпоредбите на параграфи 3 и 4, са създадени, за да бъдат избегнати изискванията за деклариране, установени в настоящата глава, държавите членки изискват от такива дъщерни предприятия или клонове да публикуват и предоставят на разположение декларацията с информация за корпоративния данък.
Член 48в
Съдържание на декларацията с информация за корпоративния данък
1.В декларацията с информация за корпоративния данък се съдържат сведения за всички дейности на предприятието и на крайното предприятие майка, в т.ч. дейностите на всички свързани предприятия, консолидирани във финансовия отчет за съответната финансова година.
2.Сведенията по параграф 1 съдържат следното:
а)кратко описание на естеството на дейностите;
б)броя служители;
в)размера на нетния оборот, който включва оборота, реализиран със свързани лица;
г)размера на печалбата или загубата преди облагане с корпоративен данък;
д)размера на начисления корпоративен данък (текуща година), който представлява текущите данъчни разходи във връзка с облагаемата печалби или загуба за финансовата година, признати от предприятията и клоновете, които са местни лица за данъчни цели в съответната данъчна юрисдикция;
е)размера на платения корпоративен данък, който представлява платеният корпоративен данък за съответната финансова година от предприятията и клоновете, които са местни лица за данъчни цели в съответната данъчна юрисдикция; както и
ж)размера на неразпределената печалба.
За целите на първа алинея, буква д), текущите данъчни разходи са тези, които са свързани единствено с дейността на дадено предприятие през текущата финансова година, без да включват отсрочените данъци или провизиите за неопределени данъчни задължения.
3.В декларацията информацията по параграф 2 се представя поотделно за всяка държава членка. Когато държава членка включва няколко данъчни юрисдикции, информацията се обединява на равнище държава членка.
Освен това, в декларацията информацията по параграф 2 от настоящия член се представя отделно за всяка данъчна юрисдикция, която в края на предишната финансова година присъства в съставения по силата на член 48ж общ списък на Съюза на някои данъчни юрисдикции, освен ако в декларацията недвусмислено се потвърди, предвид посочените в член 48д по-долу гаранции, че свързаните предприятия от група, уредени от законодателството на такава данъчна юрисдикция, не извършват пряко операции със свързано предприятие от същата група, чиято дейност е уредена от законодателството на държава членка.
За останалите данъчни юрисдикции информацията по параграф 2 се представя в декларацията като обща сума.
Информацията се изисква за всяка съответна данъчна юрисдикция според наличието на определено място на стопанска дейност или на постоянна стопанска дейност, която, предвид дейностите на групата, може да породи задължение за плащането на корпоративен данък в тази данъчна юрисдикция.
Когато дейността на няколко свързани предприятия може да породи данъчно задължение в рамките на една и съща данъчна юрисдикция, изискваната за съответната данъчна юрисдикция информация е сумата от сведенията за дейността на всяко свързано предприятие и неговите клонове в тази данъчна юрисдикция.
Информация за дадена дейност не се изисква едновременно от повече от една данъчна юрисдикция.
4.В декларацията се съдържа общо експозе на равнище група, в което се обясняват причините за евентуалните съществени несъответствия между сумите, оповестени по параграф 2, букви д) и е), като при целесъобразност се взимат предвид съответните суми за предишни финансови години.
5.Декларацията с информация за корпоративния данък се публикува и е достъпна на уебсайта на поне един от официалните езици на Съюза.
6.Паричната единица, използвана в декларацията с информация за корпоративния данък, е тази, използвана при консолидираните финансови отчети. Държавите членки не могат да изискват тази декларация да се публикува в парична единица, различна от използваната при финансовите отчети.
7.При държавите членки, които не са приели еврото, прагът по член 48б, параграф 1, се конвертира в националната парична единица, като се прилагат обменните курсове към [датата на влизане в сила на настоящата директива — да се посочи от Службата за публикации], публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, като, за да се получи кръгла сума в националната парична единица, те се увеличават или намаляват с не повече от 5 %.
Праговете по член 48б, параграфи 3 и 4 се конвертират в еквивалентната сума в националната парична единица на всяка съответна трета държава, като се прилага обменният курс на [датата на влизане в сила на настоящата директива — да се посочи от Службата за публикации], закръглен до най-близките хиляди.
Член 48г
Публикуване и достъпност
1.Декларацията с информация за корпоративния данък се публикува по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка в съответствие с глава 2 от Директива 2009/101/ЕО, придружена от документите, посочени в член 30, параграф 1 от настоящата директива, а когато е приложимо — от счетоводните документи, посочени в член 9 от Директива 89/666/ЕИО на Съвета**.
2.Декларацията, посочена в член 48б, параграфи 1, 3, 4 и 6, е достъпна на уебсайта в продължение най-малко на пет последователни години.
Член 48д
Гаранции за изготвянето, публикуването и осигуряването на достъп до декларацията с информация за корпоративния данък
1.Държавите членки се уверяват, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на крайното предприятие майка по член 48б, параграф 1, като действат в рамките на предоставените им от националното законодателство компетенции, солидарно гарантират, че декларацията с информация за корпоративния данък се изготвя, публикува и прави достъпна в съответствие с членове 48б, 48в и 48г.
2.Държавите членки се уверяват, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дъщерните предприятия по член 48б, параграф 3 от настоящата директива, както и лицата по член 13 от Директива 89/666/ЕИО, определени да извършват свързаните с оповестяването формалности за клон по член 48б, параграф 4 от настоящата директива, като действат в рамките на възложените им от националното законодателство компетенции, солидарно гарантират, в рамките на своята осведоменост и капацитет, че декларацията с информация за корпоративния данък се изготвя, публикува и прави достъпна в съответствие с членове 48б, 48в и 48г.
Член 48е
Независима проверка
Държавите членки се уверяват, че когато в съответствие с член 34, параграф 1 финансовите отчети на свързано предприятие са одитирани от един или повече одитори или одиторски дружества, които извършват задължителен одит, те проверяват също така дали декларацията с информация за корпоративния данък е била предоставена и достъпът до нея — осигурен в съответствие с членове 48б, 48в и 48г. Ако декларацията с информация за корпоративния данък не е била предоставена и достъпът до нея — осигурен в съответствие с посочените членове, одиторите или одиторските дружества, които извършват задължителен одит, посочват това в одиторския доклад.
Член 48ж
Общ списък на Съюза на някои данъчни юрисдикции
По силата на член 49 Комисията се оправомощава да приема делегирани актове във връзка със съставянето на общ списък на Съюза на някои данъчни юрисдикции. Този списък е резултат от оценката на данъчните юрисдикции, които не удовлетворяват следните критерии:
(1)прозрачност и обмен на информация, в т.ч. обмен на информация при поискване и автоматичен обмен на информация за данъчни сметки;
(2)лоялна данъчна конкуренция;
(3)спазване на стандартите на Г-20 и/или ОИСР;
(4)спазване на други съответни стандарти, в т.ч. на стандартите на Специалната група за действия в областта на финансите.
Комисията редовно преразглежда списъка и при необходимост го изменя с оглед на нововъзникналите обстоятелства.
Член 48з
Начална дата за предоставянето на декларация с информация за корпоративния данък
Държавите членки се уверяват, че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с които се транспонират членове 48а—48е, се прилагат най-късно от началната дата на първата финансова година, започваща на или след [датата се посочва от Службата за публикации и е една година след крайния срок за транспониране].
Член 48и
Доклад
Комисията докладва за спазването на задълженията за деклариране по членове 48а—48е и за последиците от тези задължения. В доклада се оценява дали резултатът от декларацията с информация за корпоративния данък е подходящ и съизмерим, като се отчита необходимостта от осигуряване както на достатъчна степен на прозрачност, така и на конкурентна среда за предприятията.
Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета до [датата се посочва от Службата за публикации и е пет години след датата на транспониране на настоящата директива].“
(3)Член 49 се изменя, както следва:
а)Параграфи 2 и 3 се заменят със следния текст:
„2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, член 46, параграф 2 и член 48ж, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано датата, посочена в член 54.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, член 46, параграф 2 и член 48ж, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“
б)Добавя се следният параграф 3а:
„3а Преди да приеме делегиран акт Комисията се допитва до експертите, посочени от всяка държава членка в съответствие с принципите в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от [дата].
в)Параграф 5 се заменя със следния текст:
„5. Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, член 46, параграф 2 или член 48ж, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“
______________________
* Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
** Единадесета директива на Съвета 89/666/ЕИО от 21 декември 1989 г. относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 36).“
Член 2
Транспониране
1.Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от [датата се посочва от Службата за публикации и е една година след влизането в сила]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в Страсбург на година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
