28.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 246/8

1.1.

През последните няколко десетилетия банковият и застрахователният сектор търпят непрекъснати промени под въздействието на технологиите, регулациите и променящите се потребности и очаквания на потребителите. Нови модели на инвестиции, спестявания, застраховане и парични преводи позволяват на най-широк кръг от хора да участват в различни по мащаб проекти.

1.2.

Финансово-технологичните дружества (FinTechs) и застрахователно-технологичните дружества (InsurTechs) са катализатори и често партньори на институциите за финансови услуги при модернизирането на техните услуги, обединяването на техните силни и слаби страни и генерирането на синергии помежду им. Според ЕИСК съществува значителен потенциал за създаване на стойност чрез изграждане на иновативна екосистема за „сътрудничество между конкуренти“ (1).

1.3.

Определено съществува необходимост да се възстанови доверието във финансовия сектор и неговата стабилност, като управлението на прехода от старата (традиционната банкова система) към новата система ще бъде от решаващо значение. Във връзка с това ЕИСК призовава за въвеждане на подходящо законодателство в европейския контекст на интегриращия процес на банковия съюз и цифровия единен пазар, което дава възможност за растеж и иновации, като същевременно гарантира защитата на потребителите и служителите във финансовия сектор.

1.4.

За да се постигне действително единен европейски финансов пазар, политиката на Европейската комисия следва да подкрепя еднакви условия на конкуренция по отношение на иновациите. Принципно са необходими до голяма степен аналогични условия по отношение на регулирането, правата на потребителите, условията на труд и надзорните задължения както за традиционния финансов сектор, така и за FinTech дружествата, в съответствие с правилото, че една и съща дейност изисква еднакво регулиране и еднакъв надзор. По-конкретно:

1.4.1.

един основан на анализа на риска подход спрямо регулирането следва да бъде последователен през целия жизнен цикъл на иновациите, като осигурява пропорционална и опростена регулаторна рамка както за заварените, така и за новите участници, за да експериментират с нови технологии и бизнес модели във взаимодействие с регулаторните органи. Създаването на рамка за експериментиране на ЕС съвместно с промишлеността и по-широк кръг заинтересовани страни, включително с представители на потребителите и на служителите, ще осигури инструментите за мобилизиране на подкрепа за иновациите във всички дейности („опитно поле“ за FinTech иновациите) (2).

1.4.2.

За да могат условията да съответстват на тези в трети страни, трябва да се разгледа третирането на софтуера като нематериален актив, да се избягва изваждането от основния собствен капитал на големите инвестиции в ИТ, което вече се практикува от базирани в ЕС субекти, следвайки примера на банковата система в САЩ и Швейцария или на застрахователния сектор (3).

1.4.3.

Европейската комисия, Европейският банков орган (ЕБО) и държавите членки трябва силно да се ангажират с хармонизирано и ефективно прилагане на преразгледаната Директива относно платежните услуги (ДПУ 2), с която се въвеждат много строги изисквания за сигурност при инициирането и обработката на електронни плащания и защитата на финансовите данни на потребителите, като се обръща специално внимание на технологичните социални медии и търговските гиганти.

1.4.4.

Предизвикателствата и рисковете за потребителите, свързани с цифровизацията на финансовите услуги, следва внимателно да бъдат разгледани в Плана за действие за финансовите услуги на дребно (4) и от работната група за финансовите технологии, като се гарантира тясна координация между ГД „Правосъдие и потребители“ и ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“, по-специално по въпросите за защита на потребителите, например като се определи какъв вид данни следва да се използват за оценка на кредитоспособността, как да се гарантира разбирането на преддоговорната информация и ефективен контрол на самоличността на участника чрез процес на проверка.

1.4.5.

Мерките, включени в предложението за изменение на Директивата относно борбата с изпирането на пари (ДБИП), следва незабавно да бъдат транспонирани (5), особено тези за противодействие на рисковете от финансиране на тероризма, свързани с виртуалните валути, и рисковете, свързани с анонимни предплатени инструменти.

1.4.6.

Следва да се увеличи колективното финансиране и други механизми на икономиката на сътрудничеството чрез проучване на потенциала за установяване на „етикет за качество“, за да се изгради доверие у потребителите с оглед на по-доброто развитие на виртуалните общности и улесняването на взаимодействието между сътрудничещи потребители.

1.4.7.

Във финансовия сектор следва да се подкрепи въвеждането на решения с отворен код, за да се засили стабилната конкуренция на пазара, да се намалят разходите и да се възпрепятства създаването на зависимост от конкретен доставчик в сектора.

1.4.8.

Същевременно трябва да се обърне внимание на правилата за партньорско кредитиране, за да насърчават по-малки счетоводни баланси.

1.4.9.

Европейската комисия трябва да подкрепя хибридното кредитиране (в резултат на капиталовите изисквания на „Базел III“).

1.5.

ЕИСК подчертава, че цифровизацията никога не бива да замества добрия персонализиран съвет от квалифициран консултант (близостта в банковите услуги с помощта на мрежа от пригодени за целта клонове не трябва да изчезва!).

1.6.

Разбирането на FinTech изисква нови умения от всички: регулаторните и надзорните органи, заинтересованите страни от финансовите екосистеми и населението като цяло. Държавите — членки на ЕС, трябва да повишат финансовото образование и цифровата грамотност, предвиждайки новите сценарии, за да се възползват от едно от основните потенциални предимства на FinTech като двигател на финансовото приобщаване. Този процес трябва да започне в училище и да включва информация за финансовите продукти в контекста на начина, по който са представени онлайн, и връзката им с развитието на „интернет на предметите“.

1.7.

Цифровизацията във финансовия сектор представлява заплаха за много работни места и това принуждава работниците да актуализират своите компетентности и умения. ЕИСК призовава да се гарантира, че обучението за придобиване на умения и продължаващото образование ще се провеждат на две равнища: вътрешно чрез даване на възможност на служителите да поемат нови задачи и съчетаване на функциите на настоящите финансови служители от „традиционните институции“ и тези от FinTech/InsurTech дружествата, и външно чрез подготвяне на служителите, които не могат да останат в сектора, за работни места в други сектори.

1.8.

ЕИСК призовава Европейския социален фонд да предостави специализирани програми за обучение в рамките на новата водеща инициатива „Коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии“ (6) за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията на работната сила във финансовия сектор, които да ги подготвят за новите цифрови технологии.

1.9.

ЕИСК призовава дружествата да възприемат кодекси на поведение и най-добри практики за вътрешни правила, ограничаващи изискванията служителите да бъдат онлайн по всяко време на деня, и да издават насоки, които възпират служителите да работят през почивните дни и по време на отпуските. Ако доброволните подходи не подействат, ЕИСК призовава за задължителни правила в това отношение.

1.10.

Навременното информиране и консултации в съответствие с директивите на ЕС относно информирането и консултациите с работниците са от ключово значение за преодоляването на всички тези предизвикателства. Европейската комисия и държавите членки трябва да осигурят спазването на разпоредбите на приложимото право и, по-специално, правото на представителите на работниците да участват във вътрешнодружествени промени.

1.11.

ЕИСК призовава за укрепване и завършване на предложението за директива относно превантивното преструктуриране и предоставянето на втори шанс, тъй като това ще помогне да се получи достъп до процедурите за преструктуриране, преди предприятието да бъде обявено в несъстоятелност.

2.1.

Банковият и застрахователният сектор в Европа е многообразен и в него участват големи европейски и дори световни институции, както и местни и регионални структури с различна степен на независимост и определени специфични за отделните държави характеристики. Въпреки процеса на концентрация в повечето държави членки той все още е разпокъсан на европейско равнище. Старите разделителни линии между банковите групи и големите застрахователни дружества на практика изчезнаха в резултат на създаването на фактически финансови конгломерати.

2.2.

В новата среда на нестабилни пазари и ниски лихвени проценти, силен регулаторен натиск, надзор и контрол, наложени на банковата система след настъпването на финансовата криза, в съчетание с цифровата трансформация и нарастващата конкуренция (нови FinTech дружества), както и с новите тенденции в потреблението, резултатите на банковия сектор продължават да бележат спад. С въвеждането на нови небанкови модели в цифровата икономика трябва да се анализира взаимодействието на четири елемента: традиционните банки, новите цифрови участници, регулаторните органи и потребителите.

2.3.

Тъй като използването на интернет нараства, банките разработват дъщерни предприятия онлайн и виртуални агенции, чрез които потребителите могат да извършват прости трансакции и да се свързват с консултант. Фирмените стратегии, насочени към радикално намаляване на инвестициите в персонал, както и влошаването на условията за посрещане на клиенти, доведоха до това по-малко хора да посещават банковите клонове и до закриването на много клонове в цяла Европа.

2.4.

В застрахователния сектор съществуват едновременно няколко модела на разпространение: служители на заплата, брокери, общи агенти, банково-застрахователни и самостоятелно заети агенти, работещи за дадено дружество. В момента застраховки се продават онлайн и през смартфон. Делът на всяка от тези мрежи за разпространение по множество канали е различен в отделните държави — членки на ЕС, и за отделните продукти. Например застраховки живот се пласират основно чрез банкови мрежи (известни като банково застраховане).

2.5.

Методите на плащане непрекъснато се развиват и тази тенденция ще се засилва. След началото на 90-те години на миналия век използването на чекове и плащането в брой значително намаляха. Същевременно все повече нараства преминаването към плащане с карта, директен дебит и банков превод, които гарантират по-добра проследяемост, контрол и сигурност и противодействат на неформалната икономика. Електронните плащания имат капацитета да разширят още повече приложното си поле, т.е. да обхванат паричните преводи между физически лица и плащанията за социално подпомагане. Нови участници в сферата на електронните пари обединяват сили с електронната търговия, докато нови технологии като безконтактните плащания се развиват и бележат ръст редом с банковите карти. Освен това трябва да се обърне особено внимание и да се следи развитието на пазарите на криптовалути (биткойн и други).

3.1.

Иновациите във финансовия сектор се осъществяват в интернет с онлайн банкирането, големите масиви данни, изкуствения интелект, блокверигата, киберсигурността и др. Обменят се данни с висока скорост, което дава възможност да се извършва оценка на риска и да се вземат решения, свързани с финансови въпроси, въз основа на алгоритми и големи масиви данни.

3.2.

Тези технологични сътресения и трудностите, пред които са изправени традиционните банки по отношение на проблеми със собствения капитал и временен недостиг на ликвидност, както и разработването на алтернативни канали за продажби, които не са обхванати от регулаторните задължения за банковия сектор, проправиха пътя за FinTech, InsurTech и блокверигата и същевременно разкриха нови възможности и създадоха нови рискове за потребителите.

3.3.

FinTech и InsurTech дружествата, чийто брой продължава да расте, съчетават концепциите на финансите, застраховането и технологиите. Тези дружества използват технологиите, за да продават финансови продукти по иновативни начини. Те бележат ръст особено в сферата на управление на спестяванията, кредити за физически лица, корпоративно финансиране и онлайн плащания. Тези дружества играят все по-голяма роля в основаното на участие финансиране (колективно и партньорско финансиране) посредством специализирани платформи и използване на мобилни приложения, виртуални валути и електронни плащания през интернет или смартфон. Те оказват сериозен натиск върху банките и застрахователните дружества, като се конкурират на традиционната за тях територия. Най-големите интернет дружества и особено т.нар. „GAFA“ (Google, Apple, Facebook, Amazon) разработват и проекти, свързани с финансовия сектор, тъй като разполагат с големи масиви от данни.

3.4.

Приложенията, основани на технологията на споделения регистър (DLT), могат да се окажат способни да осигурят нов вид доверие за широк кръг от услуги. Блокверигата функционира без централен контролен орган, по прозрачен и сигурен начин. Както дружества, така и физически лица могат да използват тази система за извършване на някои операции и за заобикаляне на финансовия сектор, особено като използват криптовалути.

По подобен начин PayPal предлага възможност за заплащане на стоки в чуждестранна валута, без да е необходимо да се предоставят банкови данни.

3.5.

FinTech дават възможност за достъп на дружества и физически лица до колективно финансиране за конкретни проекти чрез използване на платформи за набиране на средства под формата на дарения или заеми и дори капиталови инвестиции. Тези платформи дават възможност за партньорско кредитиране, включително потребителски кредити и кредити за физически лица, без да е необходимо да се използват банките, и позволяват на частни лица директно да финансират много малки предприятия и МСП. Платформите са в състояние да допълват или насърчават рисковия капитал, особено за иновативни предприятия, и чрез мобилните си приложения да дават на потребителите в реално време финансовата информация, от която се нуждаят, за да управляват разходите си или инвестиционния си избор.

3.6.

Тези нови участници се конкурират с традиционните бизнес модели на банкиране и застраховане, но както банките, така и застрахователните дружества започват да съществуват успоредно с тях. Някои вече започнаха процес на сътрудничество с FinTech и InsurTech, а други имат свои собствени дъщерни структури. Освен това през последните години инвестициите във FinTech бързо нараснаха и този интерес се разпространи към InsurTech.

4.1.

За големите дружества това приспособяване към цифровизацията на финансовите услуги включва промени, които те могат да внедрят в ежедневното си управление. Положението обаче е различно за много от традиционните МСП и особено за много малките предприятия, които не притежават знания и ресурси в рамките на предприятието, за да успеят лесно да се приспособят към бързо променящия се финансов свят.

4.2.

В ерата на интернет и смартфоните профилите на потребителите вече не са едни и същи, но склонността им към цифрово банкиране и застраховане се обуславя от няколко фактора като възраст, ниво на образование и професия. Когато обаче става въпрос за финансов съвет, все още има необходимост от контакт с консултант въз основа на потребителския опит, включително сред младите хора.

4.3.

Виртуални клонове, дъщерни дружества онлайн на банкови и застрахователни групи предлагат на потребителите достъп до кредити, заеми и застраховки в интернет и през смартфони, използвайки нови приложения. Тези сделки са с по-благоприятни условия: безплатна банкова карта, субсидирани лихвени проценти, премия при откриване на банкова сметка и намалени вноски за няколко месеца за застрахователни и взаимоспомагателни дружества. Тези придобивки за потребителите са част от преходния период между традиционния бизнес модел на банките, застрахователните дружества и взаимоспомагателните дружества и модела, който възниква в резултат на цифровизацията.

4.4.

Този нов сценарий създава както рискове, така и възможности за потребителите:

4.5.

Цифровизацията следва да направи разпространението на финансови продукти по-прозрачно, но очевидното опростяване на предлаганите продукти може да замаскира липсата на баланс във финансовото взаимоотношение като цяло. Използването на алгоритми не гарантира отсъствието на скрити недостатъци или съответствието на продуктите на европейските стандарти. Ето защо финансовото образование следва да включва информация за финансовите продукти в контекста на това как са представяни онлайн.

5.1.

Настоящата голяма зависимост на предприятията от банково финансиране (повече от 75 % в Европа в сравнение с 20 % в САЩ) и липсата на капиталова култура в Европа правят МСП (над 98 % от всички предприятия в Европа, в които работят двама от всеки трима служители и които създават 58 % от цялата добавена стойност) потенциално уязвими заради риска от ограничаване на кредитирането, какъвто беше случаят по време на световната финансова криза. Следователно трябва да се проучат методите на допълнителното небанково финансиране и рисковете, които те пораждат, особено в случай на криза.

5.2.

При финансирането на МСП съществуват редица алтернативни източници, които помагат за по-добро развитие на стопанската дейност и намаляване на рисковете, в допълнение към помощта от европейските фондове за стимулиране на създаването на работни места и повишаване на конкурентоспособността на предприятията чрез намаляване на обичайните разходи за финансиране, както е предвидено в плана „Юнкер“.

5.3.

Трябва да се укрепят социално отговорният, прозрачен и устойчив банков модел и финансова система, основана на реалната икономика, осигуряващи стабилност и социално и териториално сближаване. Устойчивите банки умишлено възприемат подход на стопанска дейност с троен баланс (включващ финансовите, социалните и екологичните показатели за дейността, за да финансират проекти без отрицателни външни фактори), като поставят акцент върху създаването на тесни взаимоотношения със своите клиенти и по-широката общност от заинтересовани страни.

5.4.

При развитието на своята стопанска дейност банките, застрахователните кооперации и взаимоспомагателните дружества отдавна са се насочили към създаване на стойност за всички заинтересовани страни — модела на „ориентация към ценностите на заинтересованите страни“. Въпреки това те възприеха и практиките на традиционните търговски институции и не избегнаха трудностите, възникнали от финансовата криза. Засега няма признаци, че цифровизацията е ключов фактор за връщането към по-етични стопански практики, откликващи на реалните нужди на обществото.

6.1.

Според Bloomberg банките са съкратили около 600 000 работни места в целия свят след икономическата криза от 2008 г. Тези големи съкращения на персонал се дължат основно на кризата, но са в резултат и на процеса на цифровизация.

6.2.

Счита се, че в банките и застрахователните дружества в Европа са разкрити почти четири милиона работни места, от които три милиона в банковия и почти един милион в застрахователния сектор. Citigroup прогнозира, че през следващите десет години банковият сектор ще съкрати около 1,8 милиона работни места в Европа и САЩ. Европа, в чийто банки работят почти 2,9 милиона служители в еквивалент на пълно работно време, ще запази само 1,82 милиона от тях през 2025 г. Тази тенденция проличава от наскоро обявените от няколко големи европейски банкови групи мащабни съкращения на работни места. Във финансовия сектор в редица държави се наблюдава тенденция за работа на непълно работно време и други форми на заетост.

6.3.

Необходими са активни мерки на политиката за пазара на труда с цел справяне с текущите и бъдещите промени за засегнатите служители. Социалните партньори на всички равнища играят решаваща роля за намирането на подходящи решения. В това отношение пример за добра практика е фондът за обща преквалификация на всички засегнати банкови служители в Австрия, създаден посредством колективно договаряне на секторно равнище и финансиран както от отрасъла, така и от обществеността.

6.4.

Непрекъснатото свиване на мрежата от банкови клонове е придружено от преосмисляне на концепцията за клоновете в съответствие с характера на съответните потребители. Преди закриването на клонове броят на персонала намаля в резултат на автоматизирането на операциите. В застраховането мрежата от общи агенти и брокери е стабилна, независимо от изявена тенденция към намаляване на мащабите. Броят на служителите на заплата ще намалява.

6.5.

В борсовата търговия покупките/продажбите на дружествени акции, валута и суапи за кредитно неизпълнение (финансови деривати, при които продавачът компенсира купувача в случай на неизпълнение от трета страна) все по-често се извършват от компютри.

6.6.

Нова когнитивна платформа, извличаща информация от големите масиви данни и тествана от голяма банкова група, е в състояние да отговаря на въпроси, поставени на естествен език в широк кръг от области, и да предлага предварително подготвени в пакети отговори, предназначени за консултанти на клиенти. Тази технология може да се използва като виртуален асистент както в банкирането, така и в застраховането. Служителите в областта на продажбите биха могли да са сред първите засегнати.

6.7.

Условията на труд станаха нестабилни и свързаните с обучението изисквания значително се увеличиха, както за да се осигурят необходимите цифрови умения на работещите, така и за да им се даде възможност да сменят работата си, ако се появи необходимост от професионална мобилност.

6.8.

Тъй като напредъкът в цифровизацията ще изисква огромна промяна в инструментите, уменията и компетентностите, които са необходими на работниците и служителите, дружествата трябва да бъдат готови да инвестират в непрекъснатото развитие на уменията и квалификациите. Колективното договаряне и социалният диалог трябва да се съсредоточат върху важността от приспособяване на професионалното обучение към бъдещите потребности и да дадат възможност за такова обучение, както и да предоставят подробности за начина, по който новите технологии вече се използват в сектора. За всеки отделен случай следва да се проучи кои умения са необходими, за да могат работещите понастоящем във финансовия сектор служители да запазят своята компетентност в бъдеще, и как тези умения могат да бъдат преподавани.

6.9.

Расте безпокойството за работното време във връзка със стартирането на работата онлайн и големия брой работни места, които се съкращават. Вече е очевидно, че повече финансови дейности ще се преместят в рамките на ЕС и извън Европа в държави с ниски разходи за труд и ниски равнища на социална закрила.

6.10.

Важно е цифровите решения винаги да служат на хората и да спомагат за подобряване на социалните стандарти и условията на труд. Секторният социален диалог трябва да се засили на всички равнища, включително на европейско, за да се набележат най-добрите решения и така да се предотвратят социални сътресения. На секторно равнище и във всяко дружество работодателите трябва да се стремят да преговарят с представителите на профсъюзите, за да се предприемат ефективни мерки по отношение на доходите, условията на труд, социалната закрила, обучението и подкрепата за вътрешна географска и професионална мобилност и пренасочване. Тези мерки трябва да се осъществят възможно най-бързо преди процесите на преструктуриране, а не едва когато започнат да се закриват работни места.

6.11.

Контролираната цифровизация на финансовия сектор следва да запази качествените работни места и да подобри отношенията с клиентите, като същевременно запази достатъчен достъп до персонализирани финансови консултации. Тя следва да осигури ефективна сигурност на операциите и ефикасна защита на личните данни както за потребителите, така и за работниците и служителите. Служителите и потребителите на финансови услуги следва да вземат участие, посредством своите представителни организации, така че да бъдат взети под внимание техните практически познания в тази област.

7.1.

Нарастващата сложност на финансовите продукти и скоростта на обработка на данните, заедно с анонимния, автоматизиран маркетинг, съвети и консултантски услуги, създават високорискови ситуации, които често не могат да бъдат преценени или контролирани от собственика на вложените или инвестираните средства. ЕИСК с безпокойство отбелязва, че моделите за оценка на риска са неподходящи и недостатъчно способни правилно да оценяват рисковите профили на различните категории негарантирани инвестиции.

7.2.

Според управителя на Френската национална банка появата на цифровото финансиране трябва да бъде съпътствана от регулиране, което трябва да се адаптира, за да не задушава иновациите, и да продължава да гарантира високо равнище на сигурност на операциите и защита на потребителите. ЕИСК изразява убеждение, че традиционният финансов сектор и новите FinTech дружества/бизнес модели трябва да спазват едни и същи високи стандарти.

7.3.

ДПФИ II е една от ключовите регулаторни инициативи, които ще променят структурата на пазара и бизнес моделите. Дружествата следва да управляват регулаторните изисквания като стратегическа възможност.

7.4.

Новото регулиране в областта на цифровите плащания (ДПУ 2) има за цел да повиши сигурността на онлайн операциите, за да се намалят нивата на измамите, които в момента се осъществяват по този канал.

7.5.

Нова директива на ЕС относно борбата с изпирането на пари ще въведе нови изисквания за комплексна проверка на клиента, заедно с нови задължения за докладване на съмнителни трансакции и за съхраняване на информация за плащанията.

7.6.

Актуализираната рамка за сътрудничество в областта на защита на потребителите (Регламента за СОЗП) ще даде повече правомощия на националните органи за прилагане на законодателството за защита на потребителите и ще подобри необходимата координация между държавите членки.

7.7.

С прилагането на законодателството от пакета „Платежоспособност II“ за застрахователните дружества и правилата на „Базел III“/ДКИ IV за банките възниква въпросът как допълнителен регулаторен подход може да отчита рисковете, поемани от новите участници във финансовата система, и тяхното въздействие върху този сектор като цяло.

7.8.

След извършените от Европейския банков орган стрес тестове през 2016 г. Комисията представи предложения, които отразяват разискванията, водени в момента от Базелския комитет, относно повишаване на капиталовите изисквания. Приетите универсални стандарти следва да са пропорционални на размера и характера на кредитните институции и стартиращите финансови предприятия. ЕИСК приветства последния пакет от предложения на Комисията (7).

7.9.

През последните години финансовата криза разшири значително стопанската дейност на фондовете за преки инвестиции — банкирането в сянка. Въздействието на цифровизацията върху тези фондове не бива да създава пропуск в регулирането, който е вреден за стабилността на финансовата система.

7.10.

Предвид слабостите на традиционните модели за оценка на риска, които не могат да дадат правилна оценка на модели на необезпечено финансиране, европейските надзорни органи следва да засилят контактите със стартиращи FinTech дружества поради факта, че такива дружества изискват нови умения от надзорните органи.